№277 от
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
VI състав
На шестнадесети март две хиляди и осемнадесета година,
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ СТОИМЕНОВА
Секретар: Даниела Кирилова
като разгледа
докладваното от съдия Ася Стоименова
гр. дело №1767 по описа за 2017 год.
и за да се
произнесе, взе предвид:
Делото е образувано въз основа на искова молба
от А.Л.Р., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез процесуалния му
представител по пълномощие адвокат И. И., срещу Областна администрация -
Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. “Демокрация”
№44, представлявана от В. Я. - областен управител. Предявени са следните
обективно кумулативно съединени искове: иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за признаване на уволнението на Р. за незаконно и
отмяна на Заповед №ЧР-10-27/
Ищецът твърди, че е
работил на длъжност “дежурен по Областен съвет за сигурност” в
Областна администрация - Кюстендил, като със Заповед №ЧР-10-27/17.07.2017г. на
областния управител му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”
на основание чл. 188, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 3 и 10 и чл. 190, ал. 1,
т. 3 и 7 от КТ. Тази заповед, подписана само от областния управител, му е
връчена на 18.07.2017г. в 7.40 часа. Твърди, че на следващия ден е бил принуден
да подпише различна втора страница на същата заповед, вече с имена и подписи на
“съгласували” и “изготвил” и негово
съгласие обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ да бъде удържаното от трудовото
му възнаграждение. Счита заповедта за незаконосъобразна. Твърди, че в
длъжностната му характеристика е регламентирано само задължение незабавно да
докладва на областния управител в случаи на стихийни бедствия и крупни
производствени аварии, а такъв случай на 02.07.2017г. не е имало. Твърди, че в
даденото от него обяснение от 12.07.2017г. е посочил подробно какво се е
случило на 02.07.2017г. след 22.00 часа. След телефонно обаждане, че има
изпратено писмо на електронната поща, многократно е проверявал, но такова писмо
не е имало. Предприел допълнителни действия да бъде изпратено по служебния
факс, но писмото отново не било получено – по технически причини. Сочи, че обясненията
му не са взети предвид. Оспорва посоченото в заповедта, че имейлът е получен в
22.28 часа. Твърди, че е възможно това да е час на изпращане, но не и на
получаване, тъй като в този момент е имало техническа неизправност на връзката.
Оспорва заповедта като незаконосъобразна и тъй като едно и също нарушение е
квалифицирано едновременно и като нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ –
неизпълнение на възложената работа, и като нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10
от КТ – неизпълнение на задължение, регламентирано в длъжностната
характеристика. Освен това в правното основание за налагане на наказанието “уволнение”
е посочен и чл. 190, ал. 1, т. 3 – системни нарушения на трудовата дисциплина,
а в мотивите на заповедта е посочено едно нарушение. Същото нарушение е
квалифицирано и като друго тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190,
ал. 1, т. 7 от КТ. Твърди, че липсва негово задължение, което да е нарушил, и
ако има някакво неизпълнение, то се дължи на технически причини, а нарушението
/ако има такова/ не е тежко, тъй като от него не са настъпили никакви вредни
последици. Сочи, че след уволнението е останал без работа за периода от
18.07.2017г. до 18.01.2018г. Твърди, че не са му изплатени брутното трудово
възнаграждение за месец юли в размер на 279.98 лева и обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за 2017г. /12 дни/ в размер на 290.05 лева,
като брутното трудово възнаграждение в размер на 279.98 лева му е удържано от
обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ, а от обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск за 2017г. /12 дни/ в размер на 290.05 лева му е удържана сумата
в размер на 237.69 лева от обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ.
В срока по чл. 131, ал.
1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ е постъпил отговор на исковата молба
от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание “уволнение” е
законосъобразна. Оспорва се твърдението на ищеца, че бил принуден да подпише
различна втора страница на заповедта, вече с имена и подписи на “съгласували”
и “изготвил”, тъй като става въпрос за екземпляр на същата
заповед, на която са изписани имената на изготвилия заповедта служител, както и
на служителите, които имат съгласувателни функции в Областна администрация -
Кюстендил, с оглед спазване на изискването за документооборота в
администрацията – това е екземпляр, който се съхранява в звено “Счетоводство”
на учреждението и удостоверява връчването на документа. Съгласието на ищеца да
бъде удържано обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ от трудовото възнаграждение
е обективирано на втората страница на заповедта. Същото е дадено на следващия
ден –
Кюстендилският районен съд /КРС/, след като прецени
поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, при условията
на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното:
Страните не спорят и съдът е обявил
за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че са били обвързани от
валидно трудово правоотношение въз основа на трудов договор, сключен на
След прекратяването на
трудовото правоотношение с ответника ищецът е работил по трудово правоотношение
с “Нестандарт” ООД за периода от
В хода на съдебното
дирене по делото са разпитани като свидетели К.С.Г. и Т.А.Ч. – служители в
Регионална дирекция “Противопожарна безопасност и защита на
населението” - Кюстендил /вж. л. 56 - 57 от делото/. Същите заявяват, че са
били на работа от
За периода от
По делото е назначена
съдебно-техническа /фоноскопна/ експертиза, вещото лице по която е снело текстово
съдържанието на 21 бр. звукозаписи от записващо-архивиращата система на
Регионална дирекция “Противопожарна безопасност и защита на
населението” - Кюстендил – от разговорите, проведени на
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
1. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Искът е основателен по
следните съображения:
При оспорване
законността на уволнението ищецът трябва да посочи всички факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на
работодателя да уволни работника или служителя, а ответникът – всички факти,
които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът
не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата
молба. Непосочени пороци на заповедта за уволнение не могат да се въвеждат в
предмета на спора от съда, тъй като по този начин ще се наруши принципът на
диспозитивното начало в гражданския процес и съдът ще се произнесе извън сезирането.
По иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи
за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му
упражняване /вж. в т. см. Решение №92/
Дисциплинарното
нарушение като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 от КТ
и се определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на
фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират като
вид правонарушение, са: деяние /действие или бездействие/, противоправност и
вина. Нарушението на трудовата дисциплина като вид правонарушение представлява
несъответствие между дължимо и фактически осъществено поведение. Обект на
дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарната отговорност са
трудовите задължения на работника или служителя, които трябва да бъдат
изпълнявани точно и добросъвестно. Техният обем произтича от съдържанието на
конкретното индивидуално трудово правоотношение, като при изпълнението им
работникът или служителят е длъжен да спазва законните нареждания на
работодателя. В този смисъл спазването на трудовата дисциплина означава
спазване на техническите и технологически правила на трудовия процес и на
правомерните разпореждания на ръководителя във връзка с него при съблюдаване на
изискването за добросъвестност /вж. в т. см. Решениe №1533/
При преценка на
законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното
нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за
уволнение и преценява дали събраните по делото доказателства установяват
фактическия състав на визираното в мотивите нарушение, като без значение е
посочената в заповедта законова квалификация на дисциплинарното нарушение. При
противоречие между тази квалификация като цифрово изражение и посочените в
мотивите на заповедта обстоятелства, меродавно е нарушението, което може да се
изведе въз основа на тези обстоятелства. Обосновката на работодателя за прекратяване
на трудовото правоотношение в заповедта, а не посочената правна квалификация са
определящи за основанието, на което е извършено уволнението и при противоречие
между тях съдът взема предвид именно изложението на фактите, като те могат да
бъдат формулирани и в друг документ, към който препраща заповедта за уволнение,
който е станал достояние на работника или служителя /вж. в т. см. Решение №105/
Заповедта за уволнение
на ищеца съдържа реквизитите на чл.
195, ал. 1 от КТ,
а фактическото описание на нарушението на трудовата дисциплина съответства на чл. чл.
187, т. 3 от КТ
– неизпълнение на възложената работа /макар и в заповедта да е посочена и разпоредбата
на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ/. От текстовото описание на допуснатото
нарушение недвусмислено следва извод, че визираната от работодателя хипотеза е
за неизпълнение на възложената работа. Описанието е подробно и ясно и по
никакъв начин не е препятствало възможността на наказания служител да се защити
в хода на съдебното производство по чл. 344
от КТ.
Съобразно длъжностната характеристика на ищеца /т. V/ задълженията му, които
следва да се разбират като възложена работа, са следните: 1. да стои неотлъчно
в стаята за носене на дежурство, като я държи заключена и не пуска в нея никой
освен лицата, на които е подчинен и проверяващи след представяне на писмена
заповед и удостоверение за самоличност; 2. да познава документите по
оповестяването и скритото управление, и да умее да работи с техническите
средства за оповестяване – ТКО - ЩД; 3. да знае местонахождението и начина на
свръзка с председателя и секретаря на Областния съвет по сигурност; 4. при
стихийни бедствия /земетресения, пожари, наводнения/ и крупни производствени
аварии незабавно да докладва на председателя и зам.-председателя на Щаба за
координиране спасителните и неотложните аварийно възстановителни работи, като
до пристигането на председателя или зам.-председателя взема мерки за
ограничаване на последствията съгласно конкретната обстановка; 5. от 08.00 часа
до 09.00 часа да събира информация от дежурните по общинските съвети по
сигурност и в 10.00 часа да съобщава и докладва на главния експерт в Дирекция
“АПОФУС” за обстановката; 6. да участва в тренировки по оповестяване съобразно
пакетите за привеждане в състояние и степен на готовност с дежурните по общини;
7. да участва в тренировки по оповестяване с дежурния от ОУ “Пожарна
безопасност и защита на населението”, съгласно Приложение 1; 8. да участва в
тренировки с ГД “ПБЗН”; 9. да дава отзив и предава постъпил сигнал до дежурните
в общинските администрации, като вписва резултатите в специално заведен
дневник; 10. да участва в тренировки с дежурни по оповестяването по
техническите средства оповестяване ТКО - ЩД и по телефона /вж. л. 12 от делото/.
Предвид гореизложеното
следва да се приеме, че трудовото правоотношение между страните е прекратено от
работодателя с процесната заповед поради допуснато тежко нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 187, т. 3 КТ. По делото обаче не се доказа наличието на твърдяното
противоправно поведение на А.Р.. Противоправността е състояние на обективно несъответствие
между правнодължимото и фактически осъщественото поведение. От показанията на
разпитаните по делото свидетели К.С.Г. и Т.А.Ч. и заключението на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като обективно изготвено, се установи, че Р. е установил съдържанието
на писмото от министъра на вътрешните работи до областния управител на
електронната поща на
Съдът намира за
необходимо да отбележи, че дори и Р. да бе извършил твърдяното нарушение на
трудовата дисциплина, същото не обосновава налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 от КТ.
Работодателят е длъжен да извърши преценка на конкретно извършеното
дисциплинарно нарушение, основавайки се на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на
извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за
работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение,
и само когато така индивидуализираното нарушение на трудовата дисциплина се
оцени като тежко нарушение, работодателят може да наложи най-тежкото
дисциплинарно наказание – уволнението /вж. в т. см. Решение №227/
Предвид гореизложеното съдът ще признае уволнението на
А.Р. за незаконно и ще отмени Заповед №ЧР-10-27/
2. По иска с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Искът е частично основателен по следните съображения:
За да бъде уважена исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т.
3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ,
съдът следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки:
уволнението на съответния работник или служител да бъде признато за незаконно;
работникът или служителят да е претърпял вреди, имащи имуществен характер;
претърпените вреди да са следствие от незаконното уволнение.
Ако в рамките на
шестмесечния период след незаконното уволнение работникът или служителят е
започнал работа при друг работодател по срочен трудов договор, първоначалният
работодател дължи обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ за
периода преди и след времетраенето на срочния трудов договор, а по време на
изпълнението му, ако работата е била по-ниско платена – и обезщетение по чл.
225, ал. 2 от КТ.
В тази хипотеза причинно-следствената връзка между незаконното уволнение и
причинената вреда от оставането без работа не е прекъсната. Ако обаче в рамките
на шестмесечния период след незаконното уволнение работникът или служителят е
постъпил на работа при нов работодател по трудов договор за неопределено време,
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ се дължи за периода от уволнението до
постъпването на новата работа, а след постъпването, ако тази работа е по-ниско
платена, се дължи обезщетение по чл.
225, ал. 2 от КТ до
изтичане на шестмесечния срок. В този случай работодателят, прекратил незаконно
трудовото правоотношение, не дължи обезщетение след постъпване на работника на
новата работа /освен по чл. 225, ал. 2 от КТ/, независимо дали новото трудово
правоотношение е прекратено в рамките на шестмесечния срок след незаконното
уволнение. Повторното оставане без работа няма връзка с незаконното уволнение –
причинната връзка между незаконното уволнение и оставането без работа е
прекъсната /вж. в т. см. Решение №169/
От събраните по делото
доказателства е видно, че ищецът е уволнен от ответника на
Както бе посочено по-горе, когато прекратеното
трудово правоотношение е заместено с ново след уволнението, незаконно
уволненият работник или служител има право на обезщетение по чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ, при положение че полученото брутно трудово възнаграждение
по нововъзникналото правоотношение е по-ниско от това, което е получавал за
длъжността по прекратения трудов договор. Размерът на вредата в тези случаи се
определя по правилата на чл. 225, ал. 2 от КТ. При тези хипотези не
става въпрос за различни искови претенции, съответно за допустимо изменение на
първоначалния иск, а до приложение на относимата материалноправна норма според
установените факти /вж. в т. см. Решение №479/08.07.2010г. на ВКС по гр. д. №965/2009г.,
IV г. о., постановено по чл. 290 от ГПК/. А.Р. е работил по трудово
правоотношение с “Нестандарт” ООД за периода от
Предвид изложеното съдът
намира, че на Р. се полага обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ само за периода от
Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ се определя на базата на последното месечно брутно трудово възнаграждение,
получено на длъжността, за която е прекратено трудовото правоотношение.
Страните не спорят и съдът е обявил за ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че последен
пълен отработен месец от ищеца е месец юни 2017г., че брутното му трудово
възнаграждение за този месец е в размер на 650.00 лева и че отработените от
него дни през този месец са 22 /двадесет и два/. За периода от 18.07.2017г. до 23.07.2017г., включително /четири работни дни/, на ищеца се полага
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 118.20 лева
/4 х 29.55 лева – тр. възнаграждение
за един работен ден/. За периода от 24.07.2017г. до 30.07.2017г., включително, ищецът
е работил при друг работодател, при който е получил за 5 отработени дни брутно трудово възнаграждение в
размер на 126.60 лева /5 х 25.32 лева
– тр. възнаграждение за един работен ден/. За същото отработено
време при ответника /5 отработени дни/, ищецът би получил брутно трудово
възнаграждение в размер на 147.75 лева /5 х 29.55 лева/, или с 21.15 лева
повече. Ето защо, на основание чл. 225, ал. 2 от КТ ищецът има право да
получи разликата в размер на 21.15 лева от ответника. Или, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ в размер общо на 139.35
лева, в това число:
118.20 лева– обезщетение за времето,
през което е останал без работа поради незаконното уволнение, а именно – за
периода от 18.07.2017г. до 23.07.2017г., включително, и 21.15 лева –
обезщетение за получаваното
от него през периода от 24.07.2017г. до 30.07.2017г., включително, по-ниско по
размер трудово възнаграждение. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 139.35
лева до пълния предявен размер – 3190.56 лева, т.е. за сумата от 3051.21 лева,
и за периода от 31.07.2017г. до 18.01.2018г. Ищецът не претендира законна лихва
върху обезщетението по чл. 225 от КТ, поради което такава не следва да му се
присъжда върху сумата от 139.35 лева.
3. По иска с правно
основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 от КТ.
Искът е основателен по
следните съображения:
За да бъде уважен
предявеният иск, в съдебното производство следва да се установи кумулативното
наличие на следните предпоставки: страните да са се намирали в трудово
правоотношение през процесния период; работникът или служителят да е престирал
труд; и работодателят да не е изпълнил задължението си за заплащане на
трудовото му възнаграждение за положения от него труд.
Страните са били обвързани от валидно
трудово правоотношение въз основа на трудов договор, сключен на
С оглед уважаването на
иска основателна е и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва
върху сумата от 279.98 лева, считано от
4. По иска с правно
основание чл. 224, ал. 1 от КТ.
Искът е основателен по
следните съображения:
За да бъде присъдена
търсената обезвреда, следва да са налице всички елементи от фактическия състав:
прекратено трудово правоотношение; преди прекратяването работникът или служителят
да е имал право да ползва платен годишен отпуск в определен размер; и работникът
или служителят да не се е възползвал от правото си; при наличието на тези
предпоставки работодателят да не е заплатил обезщетението.
Основна материалноправна предпоставка /основен елемент от фактическия
състав/ за
уважаването на иска за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ е прекратяването на трудовото правоотношение между
страните. Работникът или служителят има право на парично обезщетение именно
поради това, че заради прекратяването на трудовото правоотношение не може да
използва платения си годишен отпуск, който не е използвал до момента на
прекратяването. Когато по иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ уволнението /в широк смисъл/ бъде отменено като
незаконосъобразно, трудовото правоотношение не се възстановява между страните.
То се възстановява по силата на съдебното решение, само ако по делото е
предявен и е уважен с решението и иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ /аргумент
от чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ/. И в този случай обаче изцяло от волята на
възстановения на работа работник или служител зависи дали ще заеме работата /чл. 345, ал. 1 от КТ/ и
дали ще упражни реално и останалите си права по възстановеното трудово
правоотношение, включително и правото си да ползва останалия неизползван платен
годишен отпуск. Поради това при наличие на такъв неизползван отпуск, който не е
погасен по давност, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят винаги има право на обезщетение по чл. 224, ал. 1
от КТ за времето до датата на
уволнението, независимо от това дали в същото съдебно производство, в което е
предявил иска си за това обезщетение, или в друго съдебно
производство, са уважени или отхвърлени и
негови искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ,
т.е. независимо от това дали
уволнението е отменено като незаконосъобразно или е било законосъобразно, и
дали ищецът е възстановен на работа или не /вж. в т. см. Решение №330/
Съдът е обявил за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът не е ползвал платен годишен отпуск в размер на 12 /дванадесет/ дни за 2017г. Страните не спорят, а и видно от посочено в справката за ФРЗ на Р. при ответника за месец юли 2017г. /вж. л. 14 от делото/, следващото му се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017г. /12 дни/ е в размер на 290.05 лева. По делото липсват доказателства същото да е платено на ищеца. На Р. е удържана сумата от 479.40 лева като обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ. Предвид незаконосъобразността на уволнението, сумата в размер на 479.40 лева е удържана от работодателя без основание.
С оглед уважаването на иска основателна е
и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху сумата от 290.05
лева, считано от
5. По разноските и държавната такса.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 359 от КТ ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски по
производството на делото. Р. е направил разноски по делото в размер на 460.00 лева –
платено адвокатско възнаграждение /вж. л. 5 от делото/. Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Областна администрация - Кюстендил следва да
бъде осъдена да му заплати направените
от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350.02 лева /при
определяне на дължимите разноски съдът разделя платеното адвокатско
възнаграждение на четири– по 115.00 лева за всеки от четирите иска/. С оглед
частичното уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1
от КТ и на
основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ Р. следва да бъде осъден да заплати на Областна администрация - Кюстендил възнаграждение за
юрисконсулт в размер, определен по преценка на съда, а именно – 100.00 лева. На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с
чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, пр. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1,
т. 1 от ГПК във вр. с чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, Областна администрация - Кюстендил следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса в общ размер на 230.00
лева, в това число: 80.00 лева за неоценяемия иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ и по 50.00 лева за всеки от останалите три иска/, а на основание чл. 78,
ал. 6 във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от ГПК – и сумата в размер на
80.00 лева, представляваща разноски за възнаграждението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза от бюджета на съда.
Воден от гореизложеното, Кюстендилският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на
А.Л.Р., с ЕГН **********
и адрес: ***, и ОТМЕНЯ Заповед №ЧР-10-27/
ОСЪЖДА Областна администрация -
Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. “Демокрация”
№44, представлявана от В. Я. - областен управител, да заплати на А.Л.Р.,
с ЕГН **********
и адрес: ***, сумата в
размер на 139.35 лв. /сто тридесет и девет лева и тридесет и
пет стотинки/, в това число: 118.20 лева –
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
незаконното уволнение, а именно – за периода от
ОСЪЖДА Областна администрация -
Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. “Демокрация”
№44, представлявана от В. Я. - областен управител, да заплати на А.Л.Р.,
с ЕГН **********
и адрес: ***, сумата в размер
на 279.98 лв. /двеста
седемдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/ – неизплатено брутно трудово възнаграждение
за месец юли 2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
ОСЪЖДА Областна администрация -
Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. “Демокрация”
№44, представлявана от В. Я. - областен управител, да заплати на А.Л.Р.,
с ЕГН **********
и адрес: ***, сумата в
размер на 290.05 лв. /двеста и деветдесет лева и пет стотинки/ – неизплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2017г. /дванадесет дни/, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от
ОСЪЖДА Областна администрация -
Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. “Демокрация”
№44, представлявана от В. Я. - областен управител, да заплати на А.Л.Р.,
с ЕГН **********
и адрес: ***, сумата в размер на 350.02
лв. /триста и петдесет лева и две стотинки/
– разноски по делото.
ОСЪЖДА А.Л.Р., с ЕГН **********
и адрес: ***, да заплати на Областна
администрация - Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. “Демокрация”
№44, представлявана от В. Я. - областен управител, сумата в размер на 100.00 лв. /сто лева/ – възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА Областна
администрация - Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. “Демокрация”
№44, представлявана от В. Я. - областен управител, да заплати по сметка на Кюстендилския районен съд сумата в размер
на 310.00 лв. /триста и десет лева/,
в това число: 230.00 лева – държавна такса, и 80.00 лева – разноски
за вещо лице от бюджета на съда.
Решението може да се обжалва от страните с
въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: