№ 4488
гр. София, 02.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110151893 по описа за 2022 година
Ищецът “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД твърди, че а 23.08.2018г.
дружеството сключило, в качеството на кредитодател с ответника Т.
К. Станева - Семерджиева в качеството на кредитополучател оговор за
предоставяне на кредит от разстояние N° 220693. Договора бил
сключен по електронен път при условията на ЗПФУР, като
процедурата включвала одобряване на Общите условия, получаване
на текста на договора и подписване на същия с уникален код. лева
била преведена от кредитора по банкова сметка, посочена от
длъжника.
Договора за кредит бил рефинансиращ. С част от сума - 591.30
лв..бил погасен предходен договор за кредит - № 216768 от
17.07.2018г., а остатъка от 608.70 лв. лева била преведена от
кредитора по банкова сметка, посочена от длъжника.
Вземането за главница в размер на 1200.00 лв. било дължимо на
4 равни ежемесечни вноски за периода 22.09.2018г. - 21.12.2018г.,
всяка в размер на 300.00 лв.. Погасена била главница в размер на
300.00 лв., с което е погасена вноската за 22.09.2018г.. Цялото вземане
за главница било падежирало, преди подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение. Поради това, дружеството
заявява претенция за периода за 22.10.2018г. - 21.12.2018г. в размер
на 900.00 лв.
Вследствие “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД депозира пред Софийски
районен съд заявление по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат на него е
образувано ч.гр.д. № 35549/2022г., 38 с-в.. Била издадена заповед за
изпълнение, срещу която ответника по делото подал възражение.
Поради това за ищеца се поражда правен интерес да заведе
настоящето дело.
1
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено но отношение на ответника Т. К. Станева - Семерджиева,
че дължи на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД сумата от 1 137.50 лв., от които:
900.00 лв., главница по предоставения кредит и 237.50 лв., законна
лихва/обезщетение за забава за периода 15.07.2019г. - 12.03.2020г. и
от 15.07.2020г. - 22.06.2022г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждането на исковото
производство до пълното погасяване на дължимата сума. Претендира
разноски в заповедното и исковото производства.
В писмения си отговор отвметникът оспорва иска.Посочва
следните конкретни възражения:
-/ В случая, не бил установен механизмът за изчисляване на ГПР,
а само е посочено, че той е 48.3%. Доколкото това не било сторено,
съществувала неяснота какво включва ГПР по процесния договор,
както и относно начина, по който ищецът заемодател е определил
неговия размер на 48.3%. Това съставлявало пряко нарушение на
императивните норми на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което с оглед
новелата на чл. 22 от ЗПК обосновавало самостоятелно основание за
нищожност на процесния договор.
-/ Оспорва чл. 3 от договора съгласно който потребителят се
задължава в срок до 5 дни, считано от датата на сключване на
договора, да предостави или банкова гаранция в полза на кредитора,
или две физически лица поръчители, които да отговарят на условията,
подробно изброени в договора. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, при
неизпълнение на това задължение, на кредиторът ще бъдат причинени
вреди, за които се дължи неустойка като обезщетение в размер на
365.80 лева, която неустойка се заплаща съобразно уговорения
погасителен план, на равни месечни вноски.
С тази клауза от договора се целяло заобикаляне на забраната на
чл. 10, ал. от ЗПК, както и на забраната по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като по
същество тези клаузи водят до получаването на свръх облаги-печалби
от страна на ищеца извън договорената възнаградителна лихва, както
и целяла заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и
въвеждането на допълнителни плащания, които законът забранява.
Твърди, че клаузата не отговаря на целта и същността на института
неустойка.
Според ответната страна нищожността на посочените клаузи
влече нищожност на целия договор. Прави се извод, че доколкото
ответникът заплатил сумата от 451.05 лева - обстоятелство което
изрично се признавало от ищеца в исковата му молба, то в полза на
2
ищеца се дължи единствено сумата от 748.95 лева.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ ще се произнесе по доказателствата след изслушване на
страните в съдебна заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да
се връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 24.04.2023г., от 9:40ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3