РЕШЕНИЕ
№ 1592
гр. Бургас, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120106563 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
С, район редставлявано от изпълнителния директор Л. К. Д, чрез юрисконсулт В. Ц, за
приемане за установено по отношение на ответника А. А. ИВ., ЕГН **********, с адрес:
град Б, ул. „ че дължи на ищеца по договор за кредит CREX - 17146891 от 05.07.2019 година,
сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********,
вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, сумата 513, 36 лева,
представляваща главница, сумата 21,02 лева, представляваща договорна лихва, дължима за
периода от 20.09.2019 година до 20.01.2020 година, сумата 72, 32 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 21.09.2019 година 01.06.2021 година, с изключение на периода
от 13.03.2020 година до 13.07.2020 година, законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение до окончателното
изпълнение на задължението – 29.06.2021 година, плащане на които е разпоредено със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1575 от 30.06.2021
година по частно гражданско дело № 4671 по описа на Районен съд – Бургас за 2021 година,
както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото и в заповедното
производство.
Фактическите твърдения, изложени в исковата молба са следните:
На 05.07.2019г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България ЕИК
*********, и АНГ. АН. ИВ., е сключен Договор за кредит с номер CREX 17146891, по
силата на който кредиторът предоставя кредит на кредитополучателя, като кредитната сума
1
е била изплатена пряко на упълномощения търговски партньор, съгласно чл. 1 от условията
на договора. Ответникът, от своя страна, се задължава да върне предоставения кредит, ведно
с уговорената възнаградителна лихва /добавка, съставляваща печалбата на кредитора/ на 6
месечни погасителни вноски.
Ответната страна в производството не изпълнява всички свои задължения по договора
и преустановява плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на
20.09.2019г. Считано от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава. В този случай на
основание чл. 86 от ЗЗД се дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва.
Крайният срок за изпълнение на договора настъпва на 20.01.2020г., с което става
изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, която е дължима
ведно със законната лихва за забава (съгласно чл.86 от ЗЗД) от подаване на заявлението до
изплащане на задължението. Дължи се и неизплатената част от договорната
възнаградителна лихва, считано от падежа на първата неплатена вноска до края на договора.
Дължимо е и уговореното обезщетение за забава (лихва за забава) от момента на изпадането
в забава.
Ищецът твърди още, че на 18.06.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България и ищеца „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД е подписано Приложение № 1а към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. По силата на
договора и на основание чл.99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен
заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, става ищцовото
дружество.
В исковата молба е посочено, че съгласно задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията. В
полза на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* има издадено пълномощно от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по силата на което новият кредитор е изрично
упълномощен да уведомява длъжниците, чиито вземания са прехвърлени. В изпълнение на
задължението си за уведомяване от името на ищцовото дружество е изпратено писмено
уведомление до ответника, което му е било връчено лично на 09.07.2020 г. Отправено е и
искане за връчване на уведомлението за цесия, приложено към исковата молба на ответника.
Ищецът се позовава и на съдебна практика в тази насока.
Ищецът е приложил писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК от името на ответник АНГ. АН.
ИВ., назначеният особен представител – адвокат Р.Ш., е дала писмен отговор на
предявените искове, с който оспорва претенциите като неоснователни и недоказани. На
първо място в отговора се посочва, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като погасителният план и общите
условия за изписани с различни шрифтове, при това видимо много по-малки от шрифт 12,
поради което не са необходими специални знания за установяване на това обстоятелство.
2
Счита, че договорът е недействителен и поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй
като в него не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. Самото посочване на годишния лихвен процент и общо
дължимата сума не изяснява как тези стойности се отнасят към ГПР, нито как се формира
посочената в договора стойност на ГПР. Посочването на ГПР само като цифрово изражение
не е достатъчно за покриване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не дава
достатъчно ясно представа за разходите по кредите, за да може потребителят да направи
икономически информиран избор дали да сключи договора. Предвид гореизложеното, счита
договора за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради което дължи връщане само
на чистата стойност на кредита (чл. 23 от ЗПК) и не дължи договорна лихва и лихва за
забава. На следващо място прави възражение, че клаузите на договора не отговарят на чл.
146, ал. 2 от ЗЗП и са неравноправни. Счита, че се касае за еднотипни договори за заем,
върху чието съдържание потребителят не може да влияе, и не са индивидуално уговорени.
Моли за отхвърляне на претенциите.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният му
представител заявява, че поддържа иска.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника адвокат Р.Ш. заявява,
че поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и счита, че предявеният иск
следва да бъде отхвърлен.
По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема
следното:
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл.9 от
Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се
установява следното от фактическа страна:
На 05.07.2019г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и АНГ.
АН. ИВ. е сключен Договор за кредит с номер CREX 17146891, с обща цена на стоките за
закупуване на които е сключен договора за заем, за сума в размер от 689 лева, размер на
кредита от 720 лева, срещу насрещно задължение за връщане на сумата с договорна лихва в
размер от 81, 48 лева /32, 92 %/ на 6 месечни погасителни вноски, всяка в размер от 133,58
лева. ГПР , посочен в договора е 38, 38 %. Настоящият състав констатира, че в договора не
е посочено как е формиран размера на ГПР, в който смисъл е един от доводите на ответната
страна за недействителност на договора.
Съгласно чл.1 кредитополучателят се съгласява предоставения му с този договор
потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощените търговски партньори.
Изложено е, че извършване на плащането по посочения начин представлява изпълнение на
задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на
договора , съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на
кредитополучателя и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора
3
месечните погасителни вноски , указани по размер в поле „Месечна погасителна вноска“ и
брой в поле „Брой погасителни вноски“. Кредитополучателят заплаща еднократно „Такса
ангажимент“.
От заключението на вещото лице, изготвила допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, се установява, че с фактура № ********** от 05.07.2019 година,
издадена от „Виденов груп“ ЕООД, ЕИК 28621398, е доставена стока на АНГ. АН. ИВ. на
обща стойност 689, 00 лева с ДДС. Изложено е, че липсват осчетоводени погасителни
вноски от предходния кредитор. По счетоводни записвания размера на остатъчното
задължение към 01.06.2021 година, възлиза на 513,36 лева, представляваща главница,
сумата 21,02 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.09.2019 година
до 20.01.2020 година, сумата 27, 06 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 21.09.2019 година до 01.06.2021 година, изключение на периода от 20.09.2019
година до 20.01.2020 година. Заключението на вещото лице е обосновано и компетентно
дадено и въз основа на него могат да бъдат изведени изводи от фактическата страна на
спора.
Предвид изложеното и при съвкупна преценка на доказателствата настоящият състав
приема, че се установява сключване на договора с посоченото в исковата молба съдържание,
изпълнение на задължението по него от страна на кредитора с превод на сумата,
представляваща цена на стока на търговеца, съгласно уговореното между страните.
Не е установено погасяване на задължения по договора.
Видно от приложения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
22.04.2020 година, Приложение №1а от 18.06.2020 година, уведомление до ответника А.А.
Д, изпратено от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, като пълномощник на цедента, и обратна
разписка с отразяване за получаване на пратката от ответника на 09.07.20202 година
настоящият състав приема, че договора за цесия е сключен и кредитополучателя е уведомен
за договор за цесия по правилото на чл. 99 от ЗЗД преди подаване на исковата молба.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че
договорът за потребителски кредит съдържа „ годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното
по – горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
4
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
конкретния случай тези основания не са изложени в договора като не е конкретизирано кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 38,
38 %.
Липсва уговорка в договора относно ГПР.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът
дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора.
В случая по посочените съображения следва да бъде постановено решение, с което да
бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 513, 36 лева,
представляваща главница, а предявените искове за договорна лихва в размер от 21, 02 лева
за периода от 20.09.2019 година до 20.01.2020 година и за лихва за забава в размер от 72, 32
лева за периода от 21.09.2019 година до 01.06.2021 година да бъдат отхвърлени.
В случая не следва да бъде обсъждано възражението за недействителност на договора
поради това, че шрифтът на който е написан не е съответен на предвидения в закона, тъй
като за установяване на това твърдение са необходими специални знания и преценка на
основание оригинали на документ каквито по делото не са представени.
По повод възражението за наличие на неравноправни клаузи процесуалният
представител на ответника не е конкретизирал кои договорни уговорки счита за
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.
При този изход от спора и по правилото на чл.78 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, съответно
на уважената част от исковете. Разноските са в общ размер от 465 лева, от които сумата 125
лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса, сумата
150 лева, представляваща разноски за назначаване на процесуален представител на
ответника, сумата 200 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице. Съответно на
уважената част от исковете ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер от
393, 41 лева.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № 4/2014 година по тълкувателно дело № 4/2013
година, ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Разноските, плащане на
които е разпоредено със заповедта по чл.410 от ГПК са в размер от 75 лева. Съответно на
уважената част от претенциите ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер от
63, 45 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
5
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. А. ИВ., ЕГН **********, с адрес: град Б, ул. „,
дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК 00644029, със седалище и адрес на
управление: град С, район , представлявано от изпълнителния директор Л. К. Д, сумата 513,
36 лева /петстотин и тринадесет лева, тридесет и шест стотинки/, представляваща главница,
дължима на основание договор за кредит CREX - 17146891 от 05.07.2019 година, сключен с
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, вземането по който е прехвърлено
на ищеца с договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение до
окончателното изпълнение на задължението – 29.06.2021 година до окончателното й
плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1575 от 30.06.2021 година по частно гражданско дело №
4671 по описа на Районен съд – Бургас за 2021 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град С, район едставлявано от изпълнителния директор Л.
К. Д, за приемане за установено по отношение на АНГ. АН. ИВ., ЕГН **********, с адрес:
град Бс, ул. „ че дължи на основание договор за кредит CREX - 17146891 от 05.07.2019
година, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, вземането по
който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, за сумата 21,02 лева /двадесет и един лева
и две стотинки/, представляваща договорна лихва, дължима за периода от 20.09.2019 година
до 20.01.2020 година, сумата 72, 32 лева /седемдесет и два лева, тридесет и две стотинки/,
представляваща договорна обезщетение за забава – лихва за забава за периода от 21.09.2019
година 01.06.2021 година, с изключение на периода от 13.03.2020 година до 13.07.2020
година, плащане на които е разпоредено със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 1575 от 30.06.2021 година по частно гражданско дело № 4671 по описа
на Районен съд – Бургас за 2021 година, както и за присъждане на разноски в размер
разликата между сумата 393, 41 лева до пълния предявен размер на претенцията от 465 лева
/четиристотин шестдесет и пет лева/, представляваща разноски, направени по водене на
делото, и разликата между сумата 63, 45 лева /шестдесет и три лева, четиридесет и пет
стотинки/ и сумата 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски, направени в
заповедното производство.
ОСЪЖДА А. А. И., ЕГН **********, с адрес: град Б, ул. „, да плати на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С,
представлявано от изпълнителния директор Л. К. Д, сумата393, 41 лева /триста деветдесет и
три лева, четиридесет и една стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на
делото, и сумата 63, 45 лева /шестдесет и три лева, четиридесет и пет стотинки/,
представляваща разноски, направени в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
6
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия при Районен съд – Бургас: ___/п/М.Маринова____________________
7