О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №
Варненският окръжен съд, търговско отделение в закрито
заседание на деветнадесети април през двехиляди и тринадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАРИНА МАРКОВА
като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 2282 по
описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 32 от ГПК.
Предявени са обективно кумулативно и евентуално съединени
искове от „Хаос Инвест” ЕАД със седалище гр.София срещу „Енерго-Про Мрежи” АД
със седалище гр.Варна както следва:
- иск за реално изпълнение на задължение на „Енерго-Про
Мрежи” АД по договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия № ДУА-173/11.02.2008г.-3011ВГ-21.02.2008-4007-ВГ-07.04.2009г.
от 08.04.2009г., изменен с анекс от 14.12.2009г. да присъедини към собствената
си електроразпределителна мрежа пълната инсталирана мощност до 16МВт на вятърна
електрическа централа, изградена в поземлени имоти с кадастрални номера №№
013157 в землището на с.Могилище и №№ 024024, 0240025, 013043, 013048, 013051,
024027, 024031 в землището на с.Вранино, собственост на „Хаос Инвест” ЕАД
- иск за сумата 2 373 076лв., претендирана като
обезщетение за имуществени вреди -
пропуснати ползи в размер на преференциалната цена, определена от ДКЕВР
за 12 451 210 кВтчаса електрическа енергия, която ВяЕЦ Могилище –
Запад е могла да отдаде в електроразпределителната мрежа за периода от
10.06.2010г., когато задължението за присъединяване е станало изискуемо, до
11.10.2010г. , когато ВяЕЦ Могилище – Запад е присъединена за 8 МВт, претърпени
в резултат на забавата на ответното дружество да присъедини ВяЕЦ Могилище –
Запад с инсталирана мощност от 16 МВТ в сроковете, предвидени в договора за
присъединяване
- иск за сумата 2 191 144лв., претендирана като
обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на
преференциалната цена, определена от
ДКЕВР за 11 594 860 кВтчаса активна електрическа енергия, която ВяЕЗ
Могилище – Запад е могла да отдаде в електроразпределителната мрежа при
производствена мощност от 8 МВт в допълнение към присъединената мощност 8 МВТ
за периода от 27.10.2012г., когато ВяЕЦ Могилище – Запад започва да произвежда
електроенергия до 31.07.2012г., претърпени в резултат на неизпълнение за
задължението на ответното дружество да присъедини ВяЕЦ Могилище – Запад към
електроразпределителната мрежа с договорената инсталирана мощност от 16 МВт
- претендира се законна лихва върху двете суми, считано
от датата на завеждане на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на задължението
При условията на евентуалност с предявените искове:
- иск за изпълнение на задължения на „Енерго-Про Мрежи” АД
по чл.113 ал.1 т.1 и чл.118 ал.1 от ЗЕ и чл.18 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЕВИ, като
осигури достъп на „Хаос Инвест” ЕАД до електроразпределителната си мрежа за
пренос на електрическа енергия, произведена от ВяЕЦ Могилище – Запад до пълната
и присъединена мощност от 16 МВт
- иск за сумата 2 373 076лв., претендирана като
обезщетение за вреди - пропуснати ползи
в резултат от злоупотреба от страна на „Енерго-Про Мрежи” АД с господстващото
му положение на пазара на разпределение на електрическа енергия на основание
чл.104 ал.1 от ЗЗК, и представляваща преференциалната цена, определена от ДКЕВР
за 12 451 210 кВтчаса електрическа енергия, която централата е могла
да отдаде в електроразпределителната мрежа за периода от 10.06.2010г. до
11.10.2010г., ако беше присъединена в сроковете, предвидени в договора за
присъединяване с присъединена мощност от 16 МВт, на основание чл.104 ал.1 от
ЗЗК.
- иск за сумата 2 191 144лв., претендирана като
обезщетение за вреди – пропуснати ползи в резултат на противоправно
ограничаване на достъпа на „Хаос Инвест” ЕАД до преносната и/или
разпределителната мрежа за пренос на електрическа енергия, произведена от ВяЕЦ
Могилище – Запад от страна на оперативния персонал на специализираните
диспечерски звена на „Енерго-Про Мрежи” АД до 8 МВт от общата присъединена
мощност на ВяЕЦ Могилище – Запад от 16 МВТ, което съставлява и злоупотреба от
страна на „Енерго-Про Мрержи” АД с господстващото му положение на пазара на
електрическа енергия, и представляваща
преференциалната цена, определена от ДКЕВР за 11 594 860
кВтчаса активна електрическа енергия, която ВяЕЗ Могилище – Запад е могла да
отдаде в електроразпределителната мрежа при производствена мощност от 8 МВт в
допълнение към присъединената мощност 8 МВТ за периода от 27.10.2012г., когато
ВяЕЦ Могилище – Запад започва да произвежда електроенергия до 31.07.2012г.
- иск за сумата 667 627.25лв., претендирана като
обезщетение за вреди от забава в плащането на горните две суми за периода от
началото на месеца, следващ съответния месечен период до 08.08.2012г.
- претендира се законна лихва върху двете суми, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението
При условията на евентуалност с предявените искове:
- иск за сумата 2 333 648.63 евро, предявен като
частичен от целия в размер на 9 988 195.50 евро, претендирана като
обезщетение за вреди, претърпени в резултат на недобросъвестно водене на
преговори от страна на „Е.ОН България Мрежи” АД при сключване на договор за
присъединяване, и представляваща цената на 4 ветрогенератора модел VESTAS V90 с мощност от 2 МВт всеки, и възнаграждението за продължаване
на гаранционния срок за тези ветрогенератори, платена от „Хаос Инвест” ЕАД по
силата на рамков договор от 29.05.2007г. за доставка, монтаж, пускане в експлоатация
и предварителни изпитвания на съоръжения за вятърна електроцентрала
- иск за сумата 341 352 евро, предявен като частичен от
целия в размер на 2 954 092.21 евро, претендирана като обезщетение за
вреди от забава в плащането на обезщетението в размер на 9 988 195.50
евро за периода от 14.12.2009г. до 08.08.2012г.
- претендира се законна лихва върху сумата
2 233 648.63 евро от завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението
При условията на кумулативно съединяване с всеки от един от
евентуално съединените искове:
- иск за сумата 1 136 834лв., претендирана като
обезщетение за претърпени вреди – пропуснати ползи в резултат на противоправно
ограничаване под 8 МВт на подаваната от ВяЕЦ Могилище – Запад към
електроразпределителната мрежа електрическа енергия или пълното изключване на генераторите на
ВяЕЦ Могилище – Запад от разпределителната мрежа от страна на оперативния
персонал на специализираните диспечерски звена на „Енерго-Про Мрежи” АД в
периода от 27.1.2010г. до 31.07.2012г., която сума съставлява преференциалната
цена, определена от ДКЕВР за 6 001 392 кВтчаса активна електрическа
енергия в допълнение към реално произведената електрическа енергия, ако мощността
на централата не беше допълнително ограничавана под 8 МВт или напълно
изключвана за периода от 27.10.2010г. до 31.07.2012г.
- иск за сумата 133 787лв., претендирана като
обезщетение за вреди от забава в плащането на сумата 1 136 834лв. за
периода от началото на месеца, следващ съответния месечен период, за който се
отнасят вредите до 08.08.2012г.
- претендира се законна лихва, считано от завеждане на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се направените по делото разноски
Твърди се в
исковата молба, че с оглед намерение за инвестиция в изграждането на ВяЕЦ с
обща инсталирана мощност от 16 МВт в поземлени имоти с кадастрални номера: №
013157 в землището на с.Могилище и №№
024024, 0240025, 013043, 013048, 013051, 024027, 024031 в землището на
с.Вранино, ищецът „Хаос Инвест” ЕАД е подал на 30.10.2007г. и на 20.11.2008г. на основание чл.50 ал.1 т.1 от Наредба № 6
от 09.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежи до НЕК искане за проучване на условията за
присъединяване на ВяЕЦ Могилище – Запад към електрическата мрежа. На основание
чл.13 ал.3 от ЗВАЕИБ /отм./ на 28.01.2008г. е подал до ответното дружество
„Е.ОН Мрежи” АД искане за проучване на условията и начина на присъединяване на ВяЕЦ Могилище –
Запад към електроразпределителната мрежа, собственост на ответното дружество.
Излага, че въз основа на искането от ответника е извършено проучване и на
11.02.2008г. са му издадени четири писмени становища за присъединяване, с които
са определени условия за присъединяване: заявена мощност 16 МВт и напрежение за
присъединяване – 20 кВ.
Твърди, че
между страните на 27.02.2008г. е сключен предварителен договор за
присъединяване на ВяЕЦ Могилище – Запад, в който е регламентиран начина на
присъединяване, техническите условия, правата и задълженията на страните. С
него ответното дружество е поело задължение да присъедини ВяЕЦ с инсталирана
мощност 16 МВт.
Излага, че на
08.04.2009г. между страните подписан окончателен договор за присъединяване на
ВяЕЦ Могилище – Запад към разпределителната мрежа, собственост на „Е.ОН
България Мрежи” АД, но с инсталирана мощност от 5 МВт. Твърди че на същата дата
с оглед инвестиционните намерения на ищеца между страните е подписан и
Меморандум за разбирателство, с който страните са поели задължения за подаване
на нови искания за проучване на условията и начина на присъединяване на централата
към преносна мрежа. Сочи, че в меморандума ответното дружество се е задължило
да присъедини пълната инсталирана мощност на централата от 16 МВт в срок до
30.10.2009г.
Твърди че е
изпълнил задължението си по меморандума за разбирателство и на 21.04.2009г. е
подал ново искане до НЕК за проучване на условията и начина на присъединяване
на централата към преносната мрежа. Твърди, че между НЕК и ответното дружество
е сключен на 07.12.2009г. предварителен договор за присъединяване към
преносната мрежа на обект от разпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи”
АД заедно с електропроизводствените мощности ВяЕЦ Могилище – Запад за цялата
инсталирана мощност на централата от 16.МВт. Съгласно този договор присъединяването
следва да се извърши към подстанция 110/20 кВ, килия 14, собственост на НЕК, с
уговорен срок за изграждане и въвеждане в експлоатация на ВяЕЦ Могилище – Запад
и на килия № 14 – 30.11.2010г.
Излага че на
14.12.2009г. между страните е подписан анекс към окончателния договор за
присъединяване, с който договорената мощност е увеличена на 16 МВт, и в който
ищецът се е задължил да изгради съоръженията за присъединяване на централата
към електроразпределителната мрежа, предвидени в чл.2 ал.1 от договора за
присъединяване, включително и съоръженията в килия № 14 на подстанция 110/20кВ
„Каварна”, за които ”Е.ОН България Мрежи” АД е поело задължение да проектира и
изгради съгласно сключения между него и НЕК предварителен договор. Сочи че част
от присъединителните съоръжения, включително и килия № 14 следва да бъдат
прехвърлени в собственост на ответника, като е уговорено, че с това се заплаща
цената за присъединяване на централата.
Твърди, че е
изпълнило всички свои задължения, които произтичат от договора за
присъединяване, като е изградил централата и присъединителните съоръжения,
включително оборудването на килия № 14 на подстанция 110/20кВ „Каварна” и е прехвърлил собствеността върху част от
съоръженията като цената за присъединяване.
Твърди, че на
19.03.2010г. от ответното дружество е издадена заповед за поставяне на ВяЕЦ Могилище
– Запад и присъединителните съоръжения за провеждане на 72-часови проби.
Твърди, че от страна на ответното дружество е подадена заявка до ТДУ „Изток”
към ЕСО за поставяне под напрежение на ВяЕЦ Могилище – Запад с мощност 16 МВт
за провеждане на 72 часови проби. Твърди че в периода 06.04.1010г. –
14.04.2010г. са проведени успешни 72 часови изпитания в експлоатационни условия
на генераторите на ВяЕЦ Могилище – Запад и на присъединителните съоръжения, а в
периода от 22.03.2010г. до 25.03.2010г. са проведе успешни 72-часови изпитвания
в експлоатационни условия на килия № 14 на подстанция 110/20 кВ „Каварна”.
Твърди, че на 31.05.2010г. е издадено разрешение за ползване на основание
чл.222 ал.1 от ЗУТ за ВяЕЦ Могилище – Запад и за присъединителните съоръжения.
Излага, че с
приемо-предавателен протокол от 18.10.2010г. ищецът в изпълнение на чл.16 от
договора за присъединяване е прехвърлил на ответното дружество фактическото
владение на оборудване в килия № 14 на подстанция 110/20 кВ „Каварна”, както и
че с допълнително споразумение от 18.10.2010г. към договор за присъединяване
страните са се споразумели за стойността на изградените съоръжения и
прихващането им с цената за присъединяване. Твърди, че на 19.04.2011г. с
договор за продажба между страните сключен по нотариален акт изградените
присъединителните съоръжения на стойност 127 478.63лв. без ДДС, също
прихваната с цената за присъединяване.
Твърди, че с
издаването на разрешение за ползване на 31.05.2010г. е изпълнил всички условия,
предвидени в договора за присъединяване. Твърди, че е титуляр на лицензия за
производство на електрическа енергия чрез ВяЕЦ Могилище – Запад с обща
инсталирана мощност 16 МВт, издадена от ДКЕВР на 20.07.2009г. при условията на
чл.39 ал.3 от ЗЕ, като с решение от 20.12.2010г. ДКЕВР на основание чл.22 ал.2
от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката е разрешила на „Хаос
Инвест” АД започването на търговската експлоатация на енергия обект с обща
инсталирана мощност от 16 МВт. Твърди, че на 04.06.2010г. е подал искане до
„Е.ОН България Продажби” АД за сключване на договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от ВяЕЦ Могилище – Запад, но поради забава на
третото лице договорът е сключен на 10.09.2010г.
Сочи, че на
23.09.2010г. между ответното дружество и НЕК е сключен окончателен договор за
присъединяване на преносната мрежа на обект от разпределителната мрежа на „Е.ОН
България Мрежи” АД – ВяЕЦ Могилище – Запад за инсталирана мощност от 16 МВт,
като е предвидено ограничаване на подаването на електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа до мощност от 8 МВт. Твърди, че е дал съгласие
за сключването на окончателния договор, но под условия в текста на окончателния
договор да бъдат инкорпорирани негови предложения от 21.09.2010г., които
предложения обаче не са взети предвид при подписване на договора от
23.09.2010г.
Твърди, че
фактическото присъединяване на ВяЕЦ Могилище – Запад към
електроразпределителната мрежа с включването на присъединителните съоръжения в
паралел с електрическата мрежа е формално извършено на 11.10.2010г., но
подаването на електрическа енергия от централата към електроразпределителната
мрежа е ограничено от „Е.ОН България Мрежи” до мощност от 8 МВт. Осемте
генератора на ВяЕЦ Могилище – Запад да поставени под напрежение на 27.10.2010г.
по 2 МВт.
Излага, че в
периода след 27.10.2010г. оперативният персонал на ответното дружество
многократно подава нареждания на ВяЕЦ Могилище – Запад за допълнително
ограничаване под 8 МВт на подаваната от централата към електроразпределителната
мрежа електрическа енергия или за пълното изключване на генераторите на
централата от електроразпределителната мрежа. Сочи, че диспечерските нареждания
се дават от телефона и се регистрират в софтуерната система на централата
Вестас Скада.
Твърди, че
оперативният персонал на
специализираните диспечерски звена на ответното дружество не прилага
еднакви критерии в преценката, при възникнала необходимост от ограничаване на
подаваната към мрежата електрическа енергия, производствените мощности на кои
производители на електроенергия от ВяЕЦ в района на Каварна да бъде редуцирана
или изключвана. Твърди, че служители на ответното дружество предпочитат при възникнала необходимост да преустановяват
или да редуцират подаването на електрическа енергия от производители като
ищеца, които разполагат със съоръжения за дистанционно управление на централата, и могат незабавно да реагират
чрез нея. Твърдят, че няма публично достъпни данни за въведени ограничения по отношение
на останалите производители на електроенергия от ВяЕЦ, присъединени към
електроразпределителната мрежа в пръстена 110 кВ Варна – Каварна – Шабла –
Добрич, постоянни ограничения в експлоатираната от тях мощност по отношение на
общата инсталирана мощност на съответната централа. Твърдят дори и да има
въведени ограничения по отношение на някои производители, тези ограничения не
са въведени на равнопоставена основа по отношение на всички производители на
електроенергия от ВяЕЦ, присъединени към електроразпределителната мрежа в пръстена
110 кВ Варна – Каварна – Шабла – Добрич, каквото е изискването на чл.21 т.3 от
ЗЗК и чл.118 ал.1 от ЗЕ.
Твърдят че
издаването на Становище за присъединяване на 11.02.2008г., което определя
техническите изисквания за присъединяване съгласно чл.74 от Наредба № 6
съобразно конкретните условия в мястото на присъединяване, поражда задължение
на „Е.ОН България Мрежи” АД да резервира мощност в точката, посочена за
присъединяване на централата. Сочат, че след датата на издаването на
становището за присъединяване и след сключване на предварителния договор между
страните, ответното дружество продължава да договаря и съгласува
присъединяването на още енергийни обекти към електроразпределителната си мрежа
в пръстена 110 кВ Варна – Каварна – Шабла – Добрич. Като пример за това сочи
договор между ответното дружество и трето лице „Нимекс – 2004М” ЕООД.
Твърди че през
м.май 2011г. в резултат на реконструкция на преносната мрежа в района на Община
Каварна е осигурен допълнителен капацитет от приблизително 100 МВ. Независимо
от това ответното дружество не премахва наложените при присъединяването на
централата ограничения в подаваната от централата електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа, както и че ответното дружество продължава да
подава диспечерски нареждания за допълнително ограничаване под 8 МВ на
подаваната от централата електрическа енергия или за пълното и изключване.
По исковете за
реално изпълнение и за обезщетение за вреди – пропуснати ползи в резултат на
неизпълнение на договорно задължение по договор за присъединяване към електроразпределителната
мрежа на ВяЕЦ Могилище – Запад:
Твърди, че е
налице неизпълнение на задълженията на ответното дружество да присъедини
енергиен обект с обща инсталирана мощност от 16 МВт и неизпълнение на
задължение за съгласуване на присъединяването на Централата с НЕК. Сочи че към
датата на подаване на писменото искане до „Е.ОН България Мрежи” АД за включване
на централата в паралел с електроенергийната система на 02.06.2010г. са
изпълнени всички условия за приключване
на процеса на присъединяване и задължение на ответното дружество е да включи
централата в паралел с електроенергийната система в 7 дневен срок от това
искане. Твърди, че е включването е извършено на 11.10.2010г., което е три
месеца след договорения срок. На следващо място твърди, че формално всички 8
генератора на централата с инсталирана мощност от 2 МВт са поставени под
напрежение, но реално централата е присъединена към електроразпределителната
мрежа само за 8 МВт, тъй като максималната мощност, до която централата може да
произвежда и да подава към мрежата електроенергия е ограничена до 8 МВт.
Твърди че е
налице неизпълнени на задължението за съгласуване на присъединяването на
централата с НЕК, което ответното дружество е изпълнило близо 4 месеца след
въвеждането в техническа експлоатация на централата и то само за инсталирана
мощност от 8 МВт. Твърди, че посоченото
ограничение е въведено за първи път на етап, на който е късно да бъде
съобразено при реализацията на инвестиционните намерения на ищеца.
Твърди, че в
резултат на забавата за периода от 10.06.2010г. до 11.10.2010г. ищецът е
претърпял вреди изразяващи се в пропуснати ползи в размер на преференциалната
цена на електрическата енергия, произведена от вятърни централи, определена от
ДКЕВР, за количеството електрическа енергия, която ВяЕЦ Могилище – Запад би
могла да произведе, ако централата беше присъединена в срок за максималната си
инсталирана мощност от 16 МВт. Определя възможното производство на електрическа
енергия за периода 10.06.2010г. – 11.10.2010г. въз основа на данни за скоростта
на вятъра през този период, генерирани от софтуерната система Вестас Скада на
ВяЕЦ, разположена в близост до ВяЕЦ Могилище – Запад, а именно
12 415 210 КВчаса електрическа енергия.
За периода от
27.10.22010г. до 31.07.2012г., когато е ВяЕЦ Могилище – Запад е започнала
производствената си дейност, но не работи с пълната си инсталирана мощност,
претендира обезщетение за вреди – пропуснати ползи в размер преференциалната
цена, определена от ДКЕВР за количеството активна електрическа енергия за
разликата между 8 МВт и 16 МВт. Определя количеството електрическа енергия,
която би произвела централата на база скоростта на вятъра, въз основа на
данните на софтуерната програма на централата, а именно 11 594 860
КВчаса
Твърди че е
налице причинно-следствена връзка между вредите и неизпълнението на
задължението на ответното дружество и вредите са предвидими.
По евентуално
съединените искове за обезщетение за вреди от непозволено увреждане в резултат
на злоупотреба от страна на ответното дружество с господстващото му положение
на пазара на разпределение на електрическа енергия:
Твърди че с
неправомерното забавяне на присъединяването на централата към
електроразпределителната мрежа ответното дружество е осъществила злоупотреба с
господстващото си положение на пазара на разпределение на електрическа енергия,
което представлява нарушение на основание чл.21 т.5 от ЗЗК. Твърди че
ответникът чрез оперативния персонал на специализираните си диспечерски служби
в нарушение на чл.113 ал.1 т.3 и чл.118 ал.1 от ЗЕ и чл.18 ал.1 т.1 и т.2 от
ЗВЕИ неправомерно е ограничило правото да ищеца да използва
електроразпределителната и преносната мрежа за пренос на електрическа енергия,
с което е осъществило и злоупотреба с господстващото си положение на пазара за
разпределение на електрическа енергия в нарушение на чл.21 от ЗЗК.
Излага в исковата
молба твърдения за господстващо положение на „Е.ОН България Мрежи” АД на пазара
на разпределение на електрическа енергия.
Твърди че ответното дружество като единствен доставчик на услугата по
разпределение на електрическа енергия в рамките на лицензионната му територия е
предприятие с монополно положение на пазара на разпределение на електрическа
енергия в съответния лицензиран регион.
Твърди, че с
неправомерното забавяне на присъединяването на централата към
електроразпределителната мрежа ответното дружество е злоупотребило с
господстващото си положение на пазара на разпределение на електрическа енергия,
доколкото по смисъла на чл.21 т.5 от ЗЗК необосновано отказва да предостави
услуга на реален клиент за да възпрепятства осъществяваната от него дейност.
Сочи също така, че доколкото съгласно чл.13 ал.2 от ЗЕВИ /отм./ е предвидено
приоритетно присъединяване към преносната, съответно към разпределителната
мрежа, на всички централи, произвеждащи енергия от ВЕИ, неправомерното забавяне
на присъединяването на централата има за ефект и ограничаване на конкуренцията
на пазара на производството на електрическа енергия, на който ищецът оперира.
Твърди, че
„Хаос Инвест” ЕАД в качеството си на производител на електрическа енергия от
ВяЕЦ Могилище – Запад с присъединена мощност от 16 МВт има законоустановено
право на достъп до електроенергийната система, т.е. право да използва мрежата
за пренос на електрическа енергия, като операторът на съответната мрежа
/електроразпределителна или преносна/ има корелативно свързано задължение да му
осигури такъв достъп. Сочи, че задължение на ответното дружество в качеството
му на оператор на електроразпределителната мрежа в района на Каварна е да
осигури достъп до мрежата на равнопоставена основа на ползвателите на мрежата,
произтичащо от чл.113 ал.1 т.3 и чл.118 ал.1 от ЗЕ. Твърди, че от момента на
влизане в сила на новия ЗВЕИ /от 03.05.2011г./ незаконното ограничение от 8 МВт
като максимална допустима обща мощност
на централата нарушава правото на ищеца на гарантиран достъп до
преносната или разпределителна мрежа и гарантиран пренос и разпределение на
основание чл.18 ал.1 т.1 и т.2 от ЗВЕИ. Твърди, че въведеното ограничение,
предвид особеното пазарно положение на ответното дружество, което се явява
монополист на пазара на разпределение на електрическа енергия в Североизточна
България, представлява нарушение на специфичните законови задължения на „Е.ОН
България Мрежи” АД, наложени от чл.21 т.5 от ЗЗК.
Твърди, че
отказът на достъп до електроразпределителната мрежа или предоставянето на
достъп до нея при по-неблагоприятни условия, води до възпрепятстване на
развитието на ефективна конкуренция на долустоящия пазар на производство и
продажба на едро на електрическа енергия и са във вреда на потребителите, което
представлява и ограничение на производството във вреда на потребителите в
нарушение на разпоредбата на чл.21 т.2 от ЗЗК.
Твърди че след
издаването на Становището за присъединяване от 11.02.2008г. ответното дружество
е продължило да съгласува присъединяването на други ВяЕЦ към
електроразпределителната мрежа в пръстена 110 кВ Варна – Каварна – Шабла –
Добрич, което надхвърля капацитета на мрежата. Твърди че и след частичната
реконструкция на преносната мрежа в пръстена и увеличаване на капацитета на
мрежата ответното дружество отново не осигурява достъп до мрежата на пълната
присъединена мощност от 16 МВт на централата. Твърди че с присъединяването на
други производители към мрежата като отказва да предостави пълен капацитет на
централата, ответното дружество действа дискриминационно в нарушение на чл.21
т.3 от ЗЗК. На следващо място сочи, че дори и да е извършено ограничаване на
достъпа до мрежата на централата на ищеца на законово основание, то въвеждането
на такова ограничение не е извършено на равнопоставена основа, каквото е
изискването на чл.21 т.3 от ЗЗК и чл.118 ал.1 от ЗЕ.
Претендира
обезщетение за вреди представляващи пропуснати ползи за периода 10.06.2010г. –
11.10.2010г. и представляващи
преференциалната цена, определена от ДКЕВР за количеството електрическа енергия
, която централата е могла да отдаде в електроразпределителната мрежа, ако беше
присъединена в сроковете предвидени в договора за присъединяване с присъединена
мощност от 16 МВт и за периода от 27.10.2010г. до 31.07.2012г., представляваща преференциална цена,
определена от ДКЕВР за количеството активна електрическа енергия за разликата в
мощното между 8 МВт и 16 МВт. Твърди, че тези финансови загуби могат да доведат
до изтласкването на ищцовото дружество от пазара на производство и продажба на
едро на електрическа енергия. Твърди, че тези злоупотреби на ответното
дружество фактически имат ефект и на ограничаване на конкуренцията на
съответния пазар на производство и продажба на едро на електроенергия в
България.
Твърди, че
претърпените имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от
противоправните действия или бездействия на оперативния персонал на
диспечерските звена на ответното дружество.
Тъй ката
претендира вреди от непозволено увреждане, претендира законна лихва от деня на
забавата до 08.08.2012г.
По евентуално
предявения иск за обезщетение за вреди в резултат на недобросъвестно водене на
преговорите при сключване на договора за присъединяване:
Излага, че на
основание чл.2 ал.1 от Наредба № 6 електрическата централа се присъединява към
съответната мрежа въз основа на проучване за условията за условията и начина на
присъединяване, предварителен договор за присъединяване и договор за
присъединяване, като завършването на всеки един етап е предпоставка за
започване на следващия етап.
Сочи че
ответното дружество на 11.02.2008г. е издало Становище за присъединяване, с
което на основание чл.55 от Наредба № 6 е определил условията за присъединяване
на централата при инсталирана мощност от 16 МВт, както и че на 27.02.2008г. е
сключен предварителен договор между страните, отново предвиждащ присъединяване
на инсталирана мощност от 16 МВт. Твърди, че още на първия етап на процедурата
за присъединяване ответното дружество е следвало да извърши изчисления и
проучване на конкретните условия за присъединяване в дадена точка, която
възнамерява да предложи за присъединяване на даден обект, включително
капацитета на мрежата да поеме новата мощност.
Сочи че дружеството ответник е имало задължение по чл.14 ал.4 от ЗЕВИ
/отм./ в становището за присъединяване да посочи минималната схема на
присъединяване като предвиди присъединяването да се извърши към най-близката
съществуваща точка от разпределителната мрежа с оглед наличните мощности на
съответното напрежение за присъединяване. Твърди, че становището за
присъединяване има сила на резервирана мощност в точката, посочена за
присъединяване на даден обект. От разпоредбата на чл.55 ал.3 от Наредба № 6,
предвиждаща възможност единствено становището, което определя условията и
начина на присъединяване да бъде обжалвано пред ДКЕВР и в последствие пред ВАС,
твърди че на следващите етапи – подписването на предварителен и на окончателен
договор за присъединяване електроразпределителното предприятие следва да
предложи същите условия и начин на присъединяване. Излага, че предвидената
процедура по присъединяване в Наредба № 6 и нейната логична последователност са
предвидени с цел да гарантират правната сигурност за инвеститора, който в
рамките на провеждане на инвестиционния процес ангажира значителен финансов,
кадрови и времеви ресурс.
Твърди че в същото време на основание чл.52 от
Наредба № 6 в редакцията му преди измененията в сила от 05.03.2008г.
разпределителните предприятия следва да съгласуват с преносното предприятие
условията за присъединяване на електрическата централа към разпределителната
мрежа средно напрежение, когато присъединяването на централата налага
изграждането на съоръжения в разпределителната и преносната мрежа, какъвто е
случая в ВяЕЦ Могилище – Запад. След измененията в сила от 05.03.2008г.,
условията за присъединяване на електрическата централа към разпределителната
мрежа средно напрежение се съгласуват с НЕК винаги, което задължение е поетото
от ответното дружество при подписването на предварителния договор.
Ищецът твърди,
че след даването на становище за присъединяване и подписването на
предварителния договор се е доверил, че е резервирана мощност от 16 МВт в
точка, посочена за присъединяване на централата, както и че ответникът е
изпълнил задълженията си да съгласува с НЕК условията за присъединяване на ВяЕЦ
Могилище – Запада, така както са предвидени. Поради което е възложило
разработването на инвестиционни проекти за изграждането на ВяЕЦ Могилище –
Запад и присъединителни съоръжения за инсталирана мощност от 16 МВт, които са
съгласувани с ответното дружество.
Твърди, че е
закупил 8 ветрогенератора модел VESTAS V90 с мощност
от 2 МВт всеки, с обща мощност – 16 МВт, като покупката е извършена въз основа
на рамков договор от 29.05.2007г. за доставка, монтаж, пускане в експлоатация и
предварителни изпитвания на съоръжения за
вятърна електроцентрала, включен между австрийски дружества, като с
допълнително споразумение от 08.09.2008г. австрийското дружество – купувач е
прехвърлило на ищеца всички свои права и задължения по рамковия договор. Със
същото споразумение е постигнато съгласие и за продажната цена на 8
ветрогенератора, която е определена в размер на 18 905 191 евро без
ДДС. Твърди, че е заплатил цената на 8 ветрогенератора на няколко вноски и въз
основа на издадени от продавача „Вестас България” ЕООД фактури. Твърди че е
изгладило ВяЕЦ Могилище – Запад с инсталирана мощност от 16 МВт и присъединителни съоръжения, въведени в
техническа експлоатация с издаването на разрешение за ползване от 31.05.2010г.
Твърди, че е
подписал на 08.04.2009г. окончателният договор за присъединяване на инсталирана
мощност от 5 МВт единствено с цел да минимизира потенциалните загуби на вече
направените инвестиции и поради доверяване на поетите от ответника в
Меморандума за разбирателство
ангажименти да присъедини централата за пълна мощност от 16 МВт в
определен срок. Твърди, че с подписването на 14.12.2009г. на анекс към
окончателния договор ответникът отново е поел задължението да присъедини мощност
от 16 МВт към електроразпределителната си мрежа.
Излага, че
ответното дружество още при издаването на становище за присъединяване на
11.02.2008г. е знаело или е било длъжно да знае, че електрическата мрежа няма
необходимия капацитет да поеме цялата нова мощност. Твърди, че това е така
защото становището за присъединяване се издава въз основа на проучване по чл.55
от Наредба № 6 на условията и начина на присъединяване, включително и
капацитета на мрежата да поеме новата мощност, в точката, предложена за
присъединяване, тъй като със становището за присъединяване на основание чл.52
от Наредба № 6 е следвало да бъдат определени и техническите изисквания за
присъединяване съгласно чл.74 от Наредба № 6. Твърди, че въпреки това „Е.ОН
България Мрежи” АД е действало недобросъвестно по време на целия процес на
присъединяването от момента, когато е извършило проучване на условията за
присъединяване до сключването на анекса към окончателният договор, когато е
заблудило ищеца, че мрежата разполага с достатъчен капацитет. В противен случай
ответното дружество е следвало да откаже да издаде становище за присъединяване
за мощност от 16 МВт.
Твърди, че по
време на целия процес на присъединяване „Е.ОН Мрежи” АД действа недобросъвестно
и като не полага дължимата грижа да отстрани пречки, които биха възпрепятствали
изпълнението на бъдещия договор за присъединяване на инсталирана мощност от 16
МВт. Сочи, че ответното дружество е съгласувало с НЕК присъединяването на ВяЕЦ
Могилище – Запад към електроразпределителната си мрежа и то само за инсталирана
мощност от 8 МВт близо 4 месеца след въвеждане на централата и
присъединителните съоръжения в техническа експлоатация. Както и че посоченото
ограничение от 8 МВт е въведено за първи път на етап, в който е твърде късно да
бъде съобразено при реализацията на инвестиционните намерения на ищеца, тъй
като централата и присъединителните съоръжения вече са въведени в техническа
експлоатация.
На следващо
място твърди, че в процеса на присъединяване ответникът действа недобросъвестно
и като не полага дължимата грижа да осигури резервираната мощност от 16 МВт в
точката, посочена за присъединяване на централата, а напротив създава
допълнителни пречки, които възпрепятстващ изпълнението на бъдещия договор за
присъединяване на инсталираната мощност от 16 МВт. Като такова действие сочи
продължаването от страна на ответника да договаря присъединяването и
поставянето под напрежение на още енергийни обекти, чиято процедура по
присъединяване към разпределителната мрежа е започвала след датата на становището
за присъединяване.
Твърди, че в
резултат на недобросъвестното водене на преговори от страна на ответното
дружество при сключване на договора за присъединяване, ищецът е претърпял вреда
в размер на 9 988 195.50 евро, която сума представлява половината от
цената за 8 ветрогенератора, която сума ищецът е заплатил по силата на рамковия
договор и споразумение за прехвърляне и половината от възнаграждението за
удължаване на гаранционния срок, сключено между „Хаос Инвест” ЕАД и „Вестас
България” ЕООД. Твърди, че претърпените вреди са пряка и непосредствена
последица от недобросъвестното водене на преговорите от страна на „Е.ОН Българи
Мрежи” АД при сключването на договора за присъединяване.
По кумулативно
съединения с всеки един от евентуално съединените искове иск за обезщетение за
вреди – пропуснати ползи в резултат на противоправно ограничаване под 8 МВт на
подаваната от ВяЕЦ Могилище – Запад към електроразпределителната мрежа
електрическа енергия или пълното изключване
на генераторите на ВяЕЦ Могилище – Запад от разпределителната мрежа от страна
на оперативния персонал на специализираните диспечерски звена на „Енерго-Про
Мрежи” АД в периода от 27.1.2010г. до 31.07.2012г., която сума съставлява
преференциалната цена, определена от ДКЕВР за 6 001 392 кВтчаса
активна електрическа енергия в допълнение към реално произведената електрическа
енергия, ако мощността на централата не беше допълнително ограничавана под 8
МВт или напълно изключвана за периода от 27.10.2010г. до 31.07.2012г. излага
следното:
Твърди, че за
периода от 27.10.2010г., когато започва производствената дейност на ВяЕЦ
Могилище – Запад до 31.07.2012г., ответното дружество чрез оперативния персонал
на специализираните си диспечерски звена е подавало диспечерски нареждания до
ВяЕЦ Могилище – Запад за ограничаване под 8 МВт на подаваната от централата към
електроразпределителната мрежа електрическа енергия или за пълното изключване
на генераторите на централата от електроразпределителната мрежа.
Сочат, че
независимо че ищецът няма сключен договор за достъп до мрежата с цел ползване
на мрежата за пренос на произведената от ВяЕЦ Могилище – Запад електрическа
енергия, той в качеството си на производител на електрическа енергия има
законоустановено право на достъп до електроенергийната система, като операторът
на съответната мрежа /електроразпределителна или преносна/ има корелативно
свързано задължение да му осигури такъв достъп. Достъпът до мрежата е услуга,
предоставяна от ответното дружество в качеството му на оператор на
електроразпределителната мрежа в района на Каварна, като на основание чл.113
ал.1 т.1 и чл.118 ал.1 от ЗЕ следва да осигури достъп до мрежата на
равнопоставена основа. Твърди, че от момента на влизане в сила на ЗЕВИ /от
03.05.2011г./ ограниченията под 8 МВт на подаваната от централата към
електроразпределителната мрежа електрическа енергия или пълното изключване на
генераторите на централата нарушават правото на „Хаос Инвест” ЕАД на гарантиран
достъп до преносната или разпределителната мрежа и гарантиран пренос и
разпределение на основание чл.18 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЕВИ. Твърдят че
ограниченията в подаваната електрическа енергия от Централата под мощността от
8 МВт или пълното изключване на генераторите на централата в периода от
27.10.2010г. до 31.07.2012г. не почива на никакво законово или договорно
основание, поради което е противоправно, тъй като е извършено в нарушение на
чл.113 ал.1 т.3 и чл.118 ал.1 от ЗЕ и чл.18 ал.1 от ЗЕ и чл.18 ал.1 т.1 и т.2
от ЗЕВИ.
В случай че се
установи, че ограничаването на достъпа до мрежата на „Хаос Инвест” АД в периода
27.10.2010г. – 31.07.2011г. под 8 МВт е извършено на законово основание,
твърди, че въвеждането на такова ограничение не е извършено на равнопоставена
основа, каквото е изискването на чл.118 ал.1 от ЗЕ. Твърди, че оперативният
персонал на специализираните диспечерски звена на ответното дружество не
прилага еднакви критерии при преценка при възникнала необходимост от
ограничаване на подаваната към мрежата електрическа енергия, по отношение на
кои производители на електроенергия от ВяЕЦ в региона да бъдат въведени
ограничения в достъпа до мрежата, включително и когато ограниченията се налагат
по нареждане на ЕСО.
Твърди че е
налице и злоупотреба с господстващото положение при ограничаване на достъпа до
електроразпределителната мрежа под 8 МВт.
Сочи, че оперативният персонал на специализираните диспечерски звена на
ответника необосновано и
дискриминационно, при възникнала необходимост от ограничаване на подаването на
електрическа енергия, преустановява или редуцира подаването на електрическа
енергия от производители като „Хаос Инвест” ЕАД, които могат незабавно да
реагират чрез системата за дистанционно управление, както и няколко големи
производители, като ищеца, отколкото множество по-малки производители,
експлоатиращи един или два ветрогенератора, което е нарушение на чл.21 т.3 от
ЗЗК, с което поведение ответникът е поставил ищцовото дружество в неравностойно
положение спрямо негови конкуренти на пазара на производство и продажба на едро
на електрическа енергия.
Твърди, че при
последвалото през 2011г. разпределяне на увеличената преносна мощност в района,
продължават случаите на допълнително ограничаване под 8 МВт на подаваната от
централата към електроразпределителната мрежа електрическа енергия. Твърди, че
с тези действия се налагат несправедливи условия на търговия и се ограничава
производството, което е в нарушение на чл.21 т.3 от ЗЗК и има за ефект
невъзможност на производителя на електроенергия от ВЕИ да навлезе на пазара и
да предлага своя продукт.
Твърди че през
периода от 27.10.2010г. до 31.07.2012г.
ВяЕЦ Могилище – Запад произвежда по-малко електрическа енергия отколкото би
могла да произвежда, като се има предвид регистрираната скорост на вятъра в
района на централата през този период ако мощността на централата не е била допълнително
ограничавана под 8 МВт ли напълно изключвана, в което е изразяват и
претърпените вреди. Определя количеството електрическа енергия, която би
произвела централата на база скоростта на вятъра, въз основа на данните на
софтуерната програма на централата, а именно 6 001 392КВчаса активна
електрическа енергия в допълнение към реално произведената електрическа енергия
от централата.
Твърди че
претърпените вреди са пряка и непосредствена последица от противоправните
действия или бездействия на оперативния персонал на специализираните
диспечерски звена на ответното дружество.
В срока по чл.
367 ал.1 от ГПК от ответника „Е.ОН България Мрежи” АД със седалище гр.Варна е
постъпил писмен отговор, с който се възразява срещу допустимостта и
основателността на предявените искове.
По иска за
обезщетение за вреди – пропуснати ползи в резултат на неизпълнение на договорно
задължение по договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на
ВяЕЦ Могилище – Запад за периода от 10.06.2010г. до 11.10.2010г. излага
следното:
Не оспорва
сключването между страните на 08.04.2009г. на договор за присъединяване на
независим производител. Оспорва твърдението в исковата молба че е налице
забавено изпълнение на негови задължения в посочения период 10.06.2010г. –
11.10.2010г. Твърди, че е налице забавено изпълнение или неточно изпълнение до
степен, която прави изпълнението негодно на задължения на ищцовото дружество –
производител по този договор. Твърди също така, че ищецът през процесния период
не би могъл да претърпи твърдените вреди – пропуснати ползи от непроизведена
електроенергия.
Сочи в
отговора, че поетото с договора за присъединяване от 08.04.2009г. задължение на
„Е.ОН България Мрежи” АД е да присъедини към електроразпределителната мрежа
изградената от ищеца ВяЕЦ с обща мощност 16 МВт. Твърди, че той няма задължение
да обезпечи подаването на точно определен обем електрическа енергия от ВяЕЦ към
електроразпределителната мрежа, с оглед законоустановените компетенции на
другите субекти на електроенергийната система. Твърди, че със сключването на
договора между него като разпределител и преносното предприятие за
присъединяване към преносната мрежа на обект на разпределителната мрежа на
23.09.2010г. и с извършването на включването на присъединителното съоръжение в
паралел с електрическата мрежа на 11.10.2010г. той е изпълнил договорните си
задължения към ищеца. Сочи, че ищецът се е съгласил с договореното ограничаване
на подаването на електрическа енергия.
Оспорва че
„Е.ОН България Мрежи” АД е неизправна страна по сключения договор за
присъединяване поради следното:
Оспорва
твърдението на ищеца че в договора за присъединяване е уговорен 7 дневен срок
от подаване на писменото искане от производителя за поставяне на централата под
напрежение. Твърди че договорът за присъединяване не предвижда 7 дневен срок от
писменото искане на производителя, а след сбъдване на предвидени в договора
условия, уговорени в чл.6 и чл.9 ал.3 на договора, а именно: разрешение за
ползване на присъединявания обект, разрешение за ползване на ел.съоръженията за
присъединяване, декларация на производителя и сключен договор за продажба на
ел.енергия и на следващо място след изграждане на съоръженията за
присъединяване, прехвърляне на собствеността върху присъединителните
съоръжения, както и след издаването на фактура от двете страни по договора за
цената на присъединяване и разходите по изграждането на съоръженията за
присъединяване. Твърди, че уговорките в договора са в пълно съответствие с
императивните разпоредби на Наредба № 6 и кореспондират с общото законово и
лицензионно задължение на електроразпределителното дружество да е собственик на
разпределителната мрежа. Сочи че настъпването на тези обстоятелства, обуславя
изискуемостта на задължението на ответника да постави централата под
напрежение. Ответникът твърди че присъединителните съоръжения са прехвърлени в
собственост на ответника на 19.04.2011г., което е половин година след процесния
период на предявения иск, а фактурата за стойността на прехвърлените съоръжения
е издадена към 29.04.2011г., поради което и едва към тази дата е налице
заплащане на цената за присъединяване по договорения начин съгласно чл.10 ал.3
от договора. На следващо място договорът за продажба на ел.енергия е сключен от
ищеца едва на 10.09.2010г. Твърди, че датите на изпълнение на задълженията не
са спорни между страните. Твърдението на ответника е че преди изпълнение на
задълженията на ищеца да прехвърли собствеността върху присъединителните
съоръжения през м.април 2011г. ищецът не
би могъл правомерно да иска изпълнение от своя съконтрахент.
На следващо
място твърди, че ищецът през процесния период не би могъл да претърпи
твърдените вреди – пропуснати ползи от непроизведена електроенергия, тъй като
за процесния период 10.06.2010г. – 11.10.2010г. не е имал право да произвежда
електрическа енергия. Твърди, че
доколкото ищецът притежава вятърен парк с инсталирана мощност над 5 МВт следва
да притежава лицензия за производство на електрическа енергия от централата,
издадена от ДКЕВР. Твърди, че представената по делото лицензия № Л-303-01 от
20.07.2009г. е издадена под условие, а именно срокът на започване на лицензията
е по-късната от датите на разрешението за ползване, издадено съгласно ЗУТ или
датата на решението на комисията за разрешаване започване осъществяване на лицензионната
дейност. Твърди, че издаването на предварителна /под условие/ лицензия изисква
повторно решение, което да бъде условието за започване на лицензионната
дейност. Поради което твърди, че преди издаването на решението на ДКЕВР, което
се е случило на 20.12.2010г. ищецът не е имал право да осъществява лицензионна
дейност по производство на електрическа енергия, не е могъл да произвежда
електрическа енергия и съответно не е могъл да понесе претендираните вреди от
непроизведена електрическа енергия.
Твърди също
така че за периода 10.06.2010г. – 10.09.2010г. ищецът не би могъл да пропусне
ползи от производството на електрическа енергия тъй като няма договор за
изкупуване на произведената енергия и произведената електроенергия няма как да
се реализира. За периода от сключването на договора за изкупуване –
10.09.2010г. до 11.10.2010г. твърди, че претърпяването на пропуснати ползи от
ищеца не е сигурно, защото централата не е функционирала и производствената
дейност на централата не може да бъде установено по безспорен начин с показания
на близко разположени централи или по друг начин.
Твърди, че
ищецът не е изпълнил точност и в цялост задълженията си чл.17 ал.1 от договора
за присъединяване, съобразно който производителят е длъжен да осигури издаване
на разрешение за ползване на съоръженията за присъединяване. Твърди че отделно
присъединително съоръжение е оборудване на килия № 14 в ЗРУ 20 кВ в подстанция
Каварна, съгласно изискванията на НЕК ЕАД, посочени в предварителен договор за
присъединяване № ЕП-238/07.12.2009г. Твърди,
че ищецът не е осигурил разрешение за ползване на този строеж, тъй като
представеното разрешение за ползване № ДК-07-06 от 31.05.2010г. не включва
направеното преоборудване на килия 14 на подстанция Каварна. Представеният по
делото проект никога не е бил одобряван от компетентните органи по ЗУТ – липсва
печат на община Каварна. Твърди, че за разлика от другите присъединителни
съоръжения направеното преоборудване на килията на подстанцията е извършено без одобрени строителни книжа и
не е надлежно въведено в експлоатация, съгласно клаузата на чл.17 от договора
за присъединяване и разпоредбите на ЗУТ.
Твърди че е
налице пълно изпълнение от негова страна на задължението му да съгласува
присъединяването на централата на ищеца с НЕК. Твърди, че е съгласувало
присъединяването с НЕК още от момента на подаване на искането за проучване и
едновременно с издаването на становищата за присъединяване на 11.02.2008г. с
искане до НЕК изх.№ ДУА-235/11.02.2008г. Твърди че ищецът е знаел за подаденото
от него искане за проучване още към датата на подписване на предварителния
договор между страните на 27.02.2008г., както и че ищецът се е съгласил да
подпише предварителния договор при липсата на отговор от НЕК към този момент.
По иска за
обезщетение за вреди – пропуснати ползи в резултат на неизпълнение на договорно
задължение по договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на
ВяЕЦ Могилище – Запад за периода от 27.10.2010г. до 31.07.2012г. /за разликата
в мощността между 8 МВт и 16 МВт/ излага следното:
Поддържа
изложеното че до 19.04.2011г., когато е прехвърлена собствеността върху
присъединителните съоръжения и 29.04.2011г., когато е издадена фактурата за
присъединителните съоръжения, ответникът не е бил длъжен да присъедини,
съответно не би могъл да изпадне в забава. Поради което и за периода до
29.04.2011г. счита иска за неоснователен.
На следващо
място твърди, че между страните е било налице съгласие относно извършеното
ограничаване на максимално допустима мощност, съответно условията по
присъединяване.
Сочи, че още в
началото на процедурата по присъединяване ищецът се е съгласил присъединяването
на неговата централа да бъде в зависимост от съгласието и разрешението на НЕК и
поставените от НЕК условия, което разбиране е залегнало в предварителния договор
за присъединяване от 27.02.2008г. /чл.2 ал.1 т.2/ и в договора за
присъединяване от 08.04.2008г., изменен с анекс от 14.12.2009г. Сочи, че
изрично в чл.33 от договора страните са се съгласили, че „Е.ОН България Мрежи”
АД може да редуцира генерираната мощност на централата на ищеца или дори
временно да изключи централата, както по нареждане на ЕСО, така и поради
ограничения, произтичащи от условията в договора между ответника и НЕК. На
следващо сочи, че самия ищец е изразил съгласие с предвиждането на максимално
допустима мощност от 8 МВт в окончателния договор за присъединяване между
ответника и НЕК. Твърди, че действителната воля на страните е била за съгласие
с условията за присъединяване, записани в договор № ЕП-372/2010г., подписан на
23.09.2010г. между „Е.ОН България Мрежи” АД и „НЕК” АД и по специално с
въведеното в т.2.3 условие в същия договор за отлагане допускането на пълната
инсталирана мощност до развитие на електропреносната врежа /тази на 110 кВ/ в
достатъчен обем. Твърди че с изпратеното от ищеца до ответника електронно писмо
от 21.00.2010г., ищецът е дал пълно съгласие договора с НЕК за присъединяване
на централата му да бъде подписан във вида, в което е представен от НЕК.
Признава, че в писмото е включена препоръка за сключване на анекс към договора, като възразява срещу неточност в превода, но
твърди, че както от текста на електронното писмо, така и от последвалата
кореспонденция в хода на отношенията между страните, ищецът е бил наясно с невъзможността НЕК да осигури капацитет за
пълната инсталирана мощност и се е съгласил увеличаването на максимално
допустимата мощност на централата му да бъде отложено до реконструкцията на
електропреносната мрежа от страна на НЕК. Твърди че „Е.ОН България Мрежи” АД е
отправило с писмо изх.№ 5897 от 16.11.2010г. към НЕК предложение за анекс към
договора за присъединяване, касаещ процесната централа, изцяло покриващо се със
съдържанието на предложението на ищеца. Поради което и прави извод, че
ответникът трайно полага всички усилия за изпълнение на договора си с ищцовото
дружество съобразно това, за което страните са се съгласили и с оглед
проблемите в електропреносната мрежа 110 кВ.
Оспорва
изложеното в исковата молба твърдение за увеличаване на капацитета на
преносната мрежа със 100 МВт.
Излага, че
ищцовото дружество е присъединено към подстанция „Каварна”, която е част от
електропреносната мрежа – 110 кВ в участък Зл.Пясъци – Албена – Балчик –
Каварна – Шабла, а този участък е част от общия пръстен, затварящ този участък
през Генерал Тошево и Добрич. Твърди, че преносната способност на пръстена се
определя от участъка с най-малка такава. Твърди, че едва при пълна
рехабилитация на целия пръстен ще може да се говори за увеличена пропускателна
способност. Твърди, че няма увеличение на преносната способност в пръстена
високо напрежение в описания участък, като НЕК и ЕСО са отказали да дадат
разрешение за увеличаване на максимално допустимата мощност на централата на
ищеца. За това се позовава на своя заявка за промяна на настройките на токовите
трансформатори в подстанция Каварна, килия 14, изх.№ К-ЕБГГ-5111 от
02.08.2011г. и отказа от страна на ЕСО промяна в настройките да бъде извършена.
Прави извод, че нито към 2011г. нито към настоящия момент са изпълнени
заложените в т.2.3 от договора с НЕК условия за увеличаване на максимално
допустимата мощност на централата на ищеца – не е извършена в цялост
реконструкцията на пръстена, която да доведе до реално увеличение на преносния
капацитет в мрежата на НЕК.
На следващо
място твърди, че липсва виновно поведение от страна на ответното дружество по
договорите с ищеца. На основание чл.52
ал.2 от Наредба № 6 за разпределителните дружество възниква задължение за
съгласуване на наличен свободен преносен капацитет с преносната компания.
Твърди, че повишаването на капацитета на електроцентралите и разпределянето на
този капацитет не е от компетентността на електроразпределителното предприятие
, а на преносното предприятие и на електроенергийния системен оператор. Твърди,
че „Е.ОН България Мрежи” АД в качеството му на електроразпределително дружество
е издавало разпореждания на производителите на електроенергия от ВЕИ за
ограничаване на производството на електроенергия само при наложени от ЕСО
ограничителни режими, във връзка с недостатъчния преносен капацитет в мрежата,
собственост на „НЕК” ЕАД. В случай че съдът приеме, че е налице неизпълнение на
договорни задължения се позовава на частична невъзможност за изпълнение от
обективен характер.
Поддържа и
направеното по другия иск оспорване че до 20.12.2010г., когато е издадено решението
на ДКЕВР за разрешаване на дейността по лицензията си, ищецът не е имал право да произвежда електрическа
енергия и съответно не е могъл да претърпи твърдените вреди от непроизведена
електрическа енергия.
Оспорва
предявения иск по размер както следва:
На първо място
твърди, че поради наложени ограничения, законността на които е спорна между
страните и е предмет на кумулативния иск, ищецът не би могъл да произведе поне
толкова, колкото не са произвели работещите мощности, или според собствените му
твърдения – 6 001 392 кВчаса на стойност 1 136 834лв.
На следващо
място твърди, че ищецът претендира пълната стойност на цялото възможно
производство за процесния период, без да съобрази разходите си. Оспорва
твърдението на ищеца, че производството на ел.енергия не генерира разходи.
Също така
твърди, че при формиране на размера на претенцията си ищецът не е съобразил и
задължението си да заплаща надбавки за реактивна енергия съгласно чл.7 от
Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия на базата на
произведената и потребена от него електроенергия. Твърди, че ако би произвела
електрическа енергия турбината на ВяЕЦ ще произведе и реактивна енергия, за
която ищецът дължи надбавки на силата на императивни норми.
Твърди също
така че ищецът няма сертификат за произход съгласно Наредбата за издаване на
сертификати за произход на електрическа енергия, произведена от възобновяеми
енергийни източници /обн. ДВ бр.10 от 06.02.2009г./. Твърди, че продажбата на
електроенергия по преференциални цени е обусловена от автоматиката на
производството от една страна и от друга – от издаването на сертификат за
произход. Твърди, че ищецът не разполага със сертификат за произход, поради
което и не би могъл да продаде тази електроенергия, като реализира твърдения
приход.
По иска за
реално изпълнение:
Твърди че
присъединяването означава поставяне под напрежение на присъединителните
съоръжения и централата. Твърди, че е направил това със свои заповеди №№ 2240
от 04.10.2010г. и 2435 от 26.10.2010г.
Твърди че в
случая не може да се говори за неприсъединяване а за ограничаване на
максималната допустима мощност на производство. Излага технологичните етапи на
посоченото ограничаване, което се извършва: в самата централа, на следващо
място се извършва настройка на Главната разпределителна уредба /ГРУ/ и още
веднъж в подстанцията, където е извършено присъединяването. В първия случай
настройките се извършват от персонала на ищеца или на дружеството оператор, във
втория от ответника, а третия от персонала
на подстанцията НЕК и ЕСО.
Твърди че
промяната в допустимата максимална мощност не зависи от действията на
ответника. Твърди че е налице отказ на диспечерите на ЕСО да допусната
промяната.
Поддържа и
направените оспорвания че е налице съгласие на ищеца за ограничение, както и че
не е завършена рехабилитацията на електропреносната мрежа и не е отпаднало
основанието за ограничаване на максимално допустимата мощност, с което ищецът
се е съгласил. Поддържа и твърдението че е налице неизпълнение на задължението
на ищеца за въвеждане в експлоатация на извършения строеж – „оборудване на
килия 14 в подстанция Каварна”.
Оспорва и
предявения в евентуалност иск за реално изпълнение на законови задължение по
чл.113 ал.1 т.3 и чл.118 ал.1 от ЗЕ и чл.18 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЕВИ да осигури
достъп на „Хаос Инвест” ЕАД до електроразпределителната мрежа за пренос на
електрическа енергия произведена от ВяЕЦ Могилище – Запад като твърди, че
законовите разпоредби не могат да породят като конкретна правна последица
някакво конкретно задължение , чието изпълнение се претендира. Твърди също
така, че разпоредбата на чл.18 от ЗЕВИ не създава абсолютни права, а обвързва
мерките за насърчаване с принципите на управление на ЕЕС.
По иска за
обезщетение за вреди в резултат на злоупотреба от страна на ответника с господстващото
му положение на пазара на разпределение на електрическа енергия:
Твърди че
предявеният иск за обезщетение с правно основани чл.104 от ЗЗК е недопустим, в
условията на евентуалност е неоснователен.
Твърди че
установяването на нарушения по чл.21 от ЗЗК може да се осъществи само от
специализирания орган – Комисия за защита от конкуренцията, както и че
решението на комисията за установяване на нарушението е предпоставка за търсене
на обезщетение.
Излага и че на
са налице твърдяните нарушения – неправомерно забавяне на присъединяването.
Твърди, че хипотезата на чл.21 т.5 от ЗЗК предполага да е налице необоснован
отказ да предостави услуга, като оспорва да е налице отказ изобщо. Оспорва че е
налице и забава по отношение на изпълнение на задължението си за
присъединяване. Твърди че няма конкретни факти и твърдения за конкретни
нарушения по чл.21 т.2, 3 и 5. Поддържа
и изложеното във връзка с липсата на претърпени вреди от ищеца под формата на
пропусната полза.
По иска за
обезщетение за вреди, претърпени в резултат на недобросъвестно водене на
преговори от страна на „Е.ОН България Мрежи” АД при сключване на договор за
присъединяване излага следното:
Сочи че
отговорността по чл.12 от ЗЗД по същността си е специална преддоговорна
деликтна отговорност, предназначена да овъзмезди негативния интерес на
кредитора – т.е. интересът, който е нарушен. Твърди, че претенцията по чл.12 от ЗЗД се счита за изключена когато
позитивният интерес на кредитора е налице. Твърди, че между страните е сключен
валиден договор за присъединяване, който определя кръга на насрещните права и
задължения на страните, а от там и подлежащия на правна защита интерес.
Поддържа
изложеното във връзка със съгласието на ищцовото дружество относно извършеното
ограничаване на максималната допустима мощност, съответно относно условията за
присъединяване, поради което и не е налице недобросъвестно поведение от страна
на ответника при сключване на договора за присъединяване с ищеца.
Оспорва
наведените от ищеца твърдения за недобросъвестно поведение, като твърди че
почиват на неверни факти. Сочи, че още в началото на процедурата по
присъединяване ищецът се е съгласил присъединяването на неговата централа да
бъде в зависимост от съгласието на НЕК и поставените от НЕК условия, поради
което и ищецът е действал на свой риск и ответникът не отговаря за предприетите
от него стъпки, включително и закупуването на оборудване.
На следващо
място твърди, че неговата мрежа – електроразпределителната мрежа има нужния
капацитет да изнесе/пренесе цялата електрическа енергия, която би била
произведена от пълната инсталирана мощност на ищцовата ВяЕЦ.
Оспорва и
твърдението, че е съгласувал присъединяването на ищцовата ВяЕЦ едва към
23.09.2010г. Твърди че съгласуването е направено в деня на издаване на становищата
за присъединяване – 11.02.2008г.
Подробно излагала
хронологията на процедурата по присъединяването и разменената кореспонденция,
като твърди, че е положил грижата на добър търговец, не е укрил никаква
информация и е съгласувал с ищеца всяка от стъпките по присъединяването.
По кумулативно
предявения иск за обезщетение за претърпени вреди – пропуснати ползи в резултат
на противоправно ограничаване под 8 МВт на подаваната от ВяЕЦ Могилище – Запад
към електроразпределителната мрежа електрическа енергия или пълното изключване на генераторите на
ВяЕЦ Могилище – Запад от разпределителната мрежа от страна на оперативния
персонал на специализираните диспечерски звена на „Енерго-Про Мрежи” АД в
периода от 27.10.2010г. до 31.07.2012г.:
Оспорва
твърдението на ищеца, че оперативният персонал на специализираните диспечерски
звена на ответника многократно е подавал разпореждания до ВяЕЦ Могилище – Запад
за допълнително ограничаване или за пълно изключване на същата. Твърди, че през
процесния период от 27.10.2010г. до 31.07.2012г. негови служители никога не са
отдавали каквито и да е диспечерски разпореждания на централата на „Хаос
Инвест” ЕАД, тъй като ищцовото дружество не притежава персонал, който може да
получи подобни разпореждания. Сочи че системата за дистанционно управление на
ветрогенератори Скада е недостъпна за диспечерите на ответника и те не могат да
ползват същата за ограничаване на мощности или за спиране на генераторите. Сочи
че твърдението в исковата молба, че ответникът е ограничавал и/или изключвал
мощностите на ищцовата централа посредством дистанционно управляемия прекъсвач
в точката на присъединяване е невярно. Твърди, че прекъсвачът в точката за
присъединяване се използва само и единствено при аварийни ситуации и се
отразява от сървъра на системата Скада не като подадена команда, а като „липса
на напрежение”, т.е. диспечерите на ответника не използват достъпната им
дистанционна връзка, тъй като тя може само да изключи от мрежата централата в
точката на присъединяване в Главната Разпределителна Уредба /ГРУ/, но не и да
управлява самите вятърни турбини, което се осъществява посредством системата
Скада, но не от ответника.
Оспорват и
твърдението в исковата молба, че диспечерите на ответника предпочитали при
възникване на необходимост от ограничаване на подаваната електрическа енергия
да преустановяват или редуцират производството от производители като ищцовото
дружество. Ответникът твърди, че никога не е отдавал разпореждания на ищеца,
който няма оперативен персонал и на следващо място не изключват напрежението
към централата освен в редки случаи при възникнали аварии, което не
представлява неравноправно третиране на ищеца.
Твърди, че
доколкото между страните няма договор за достъп законовите норми на чл.118 ал.1
от ЗЕ и чл.18 от ЗЕВИ не могат да бъдат източник на конкретни права и
корелативните им задължения, а разпоредбите на чл.18 от ЗЕВИ съдържат
единствено декларативни норми без адресат. По отношение на въведената
злоупотреба с господстващо положение се позовават на липса на решение на КЗК.
Излага и също
така, че дежурните диспечери на ответника не са предавали разпорежданията си
пряко на ищеца или на негов персонал. Твърдят че през процесния период
27.10.2010г. – 31.07.2012г. дежурният диспечерски персонал на ответника винаги
е предавал разпорежданията на ТДУ „Изток” на ЕСО на служители на дружеството –
оператор, имащо договор с ищеца „О Енд М Симонсфелд” ЕООД. Твърдят, че това
дружество управлява посредством собствените си диспечери, няколко парка на
различни производители и съобразно преценката на своите служители ограничава
техните мощности и/или ги изключва напълно при наложени от ЕСО ограничения,
като изборът чии мощности, или кои от диспечираните производители да изключи
или намали е техен.
На следващо
място твърди, че е налице стройна субординационна управленска система на ЕЕС на
РБ, уредена в нормативните актове, в която система отношенията между субектите
се определят от принципа на власт и подчинение, като всяко подчинено звено е
длъжно да изпълнява разпорежданията на горестоящото. Твърдят че техните
диспечери изпълняват разпорежданията на ЕСО, без да издават свои собствени,
въпреки, че имат такива правомощия на основание чл.113 ал.2 от ЗЕ, защото
законът не дава възможност на подчиненото звено да не се подчини, с изключение
на хипотезата на чл.51 ал.2 от Наредба № РД -16-57 от 28.01.2008г. за дейността
на операторите на електроенергийната система и на разпределителните мрежи.
Твърдят, че нито едно от предвидените в този текст изключения не е бил налице.
Твърди, че действията на неговите диспечери не извършват ограничения, а
изпълняват разпорежданията на горестоящото им звено – ТДУ Изток. Твърдят, че
действията на оперативния персонал са правомерни и не могат да служат за
основание за претенция по чл.49 от ЗЗД.
На следващо
място твърдят че е налице и неизпълнение от страна на ищеца на задълженията на
производител, а именно, че ищецът никога не е изпълнил задължението си за
изготвяне и представяне на почасови графици за производството на ежедневна
база, което задължение е от ключово значение за управлението и планирането на
режима на работа на ЕЕС и води до невъзможност произвежданите от ищеца
количества електрическа енергия да бъдат вземани предвид при управлението и
диспечирането на ЕЕС и до невъзможност за предварително предупреждение в
случаите на необходимост от ограничения.
В условия на
евентуалност прави възражение за прихващане с негово насрещно вземане срещу
ищеца за сумата 446 379.33лв. с ДДС, представляваща цена за достъп до
електроразпределителната мрежа за периода 01.01.2011г. до 30.06.2012г.
В срока по 372
от ГПК от ищеца е подадена допълнителна искова молба, в която се отговаря на
направените в отговора на ответника възражения и оспорвания на иска, и се пояснява
и допълва първоначалната.
По направеното
възражение на ответника, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора за
присъединява във връзка с прехвърлянето на собствеността върху изграденото от
него присъединителни съоръжения твърди,
че е за да се прехвърли собствеността върху съоръженията следва да бъде сключен
договор за покупко – продажба, за който той е бил готов още към 31.05.2010г.
Твърди че е налице забава на кредитора по смисъла на чл.95 предл.второ от ЗЗД,
която на основание чл.96 ал.1 от ЗЗД освобождава „Хаос Инвест” ЕАД от
последиците от неговата забава, доколкото изобщо е налице такава. Твърди, че на основание чл.13 ал.2 от
договора за присъединяване придобиването на собствеността върху
присъединителните съоръжения е вменено като договорно задължение на „Е.ОН
България Мрежи” АД. Твърди, че неизпълнението на задължението на ответното
дружество да присъедини ВяЕЦ Могилище – Запад към електроразпределителната
мрежа в периода 10.06.2010г. – 11.10.2010г. се дължи на причина, за която
ответникът отговаря.
Във връзка с
твърдението на ответника че до 10.09.2010г.
ищецът няма сключен договор за изкупуване на електрическата енергия с
„Енерго – Про Продажби” АД, твърди, че на основание чл.16 от ЗВАЕИБ /отм., в
сила до 03.05.2011г./ „Енерго – Продажби” АД в качеството си на краен снабдител
има императивно задължение да изкупува цялото количество електроенергия
произведено от ВяЕЦ Могилище – Запад, за което има издаден сертификат за
произход по преференциални цени, определени от ДКЕВР, независимо дали има
сключен писмен договор за изкупуване. Твърди, че съгласно чл.9 ал.1 от Наредбата
за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена от
ВЕИ, в сила до 01.01.2012г. до издаването на сертификат за произход крайните
снабдители изкупуват от производителя цялото количество електрическа енергия,
заявено като произведено от ВЕИ по утвърдени от ДКЕВР преференциални цени.
Твърди, че условието, предвидено в чл.6 т.4 от договора за присъединяване
следва да се счита изпълнено с издаването на 31.05.2010г. на разрешение за
ползване по чл.178 от ДУТ на ВяЕЦ Могилище – Запад и съоръженията за присъединяване.
Оспорва
твърдението на ответника, че претендираните пропуснати ползи от непроизведена
електрическа енергия през периода от 10.06.2010г. до 11.10.2010г. не биха могли
да настъпят.
Ищецът твърди
че е титуляр на лицензия, издадена на 20.07.2009г. при условието на чл.39 ал.3
от ЗЕ, като решението на ДКЕВР по чл.22 ал.2 от Наредбата за лицензиране на
дейностите в енергетиката, с което се разрешава започването на търговска
експлоатация на енергийния обект е издадено на 20.12.2010г. Твърди, че
единственият орган, който е компетентен да упражнява контрол върху лицензионна
дейност по производство на електрическа енергия е ДКЕВР, а с ответното
дружество страните са в търговски отношения и то не е компетентно да прави
преценка дали ищецът спазва издадената му лицензия. Сочи че не е спорно между страните, че ВяЕЦ
Могилище – Запад започва производство на електрическа енергия на 27.10.2010г.,
което около два месеца педи ДКЕВР да разреши започването на търговската
експлоатация на обекта. Същото се е извършило със знанието и без
противопоставянето на ДКЕВР, доколкото ДКЕВР е издала сертификат за произход по
чл.19 ал.1 от ЗВАЕИБ /отм./ за цялото количество електроенергия, произведена от
ВяЕЦ Могилище – Запад в периода до края на 2010г.
Твърди, че
претендираните пропуснати ползи от непроизведена електроенергия за минал период
могат да бъдат точно установени, тъй като са налице сигурни и надеждни данни за
скоростта на вятъра в района централата, получени от софтуерни системи за
управление на вятърни централи, разположени в непосредствена близост с
ищцовата. Твърди също така че проведените успешни 72 – часови изпитвания в
експлоатационни условия опровергават напълно твърдението на ответника, че не би
могло да се предвиди че ищцовата ВяЕЦ би работила безпроблемно в процесния
период. Твърди че периода от 11.10.2010г. до 27.20.2010г., 27.10.2010г. е
датата от която ответното дружество е разрешило генерирането на електрическа
енергия от централата към електропреносната мрежа.
По твърдението
на ответника, че оборудването на килия 14 в подстанция Каварна е изградено без
одобрени строителни книжа и строежът не е въведен в експлоатация изразява
следното становище: Твърди че преоборудването на килия № 14 в подстанция
Каварна не представлява строеж по смисъла на § 5 т.44 от ЗУТ. С преоборудването
на килия № 14 е извършен текущ ремонт по смисъла на § 5 т.43 от ЗУТ доколкото
не са засегнати конструктивни елементи на подстанцията, не е изменена основната
електрическа инсталация, а е извършена най-общо подмяна на съществуващото
оборудване. Поради това преоборудването на килия № 14 не изисква нито
одобряване на инвестиционни проекти от компетентните органи, нито разрешение за
строеж, нито въвеждане в експлоатация по смисъла на чл.178 от ЗУТ на изградения
обект. Твърди, че по негово възлагане е
изработен инвестиционен проект за реконструкция на килия № 14, който е
съгласуван с „Енерго-Про Мрежи” АД на 21.12.2009г., с НЕК на 14.01.2010г. и с
ЕСО на 29.12.2009г. Твърди, че с приемането на фактическото владение върху
оборудването на килия № 14 в подстанция Каварна, което е установено с
подписването на приемо-предавателен протокол от 18.10.2010г. Твърди, че
ответникът не е изразил възражения относно наличието на недостатъци в
изпълнението на задълженията на ищеца, поради което и на основание чл.264 ал.3
от ЗЗД следва да се приеме, че е приел работата.
Оспорва
твърдението на ответника, че е съгласувал с НЕК условията на присъединяването
на ВяЕЦ на ищеца към 11.02.2008г. Твърди, че доколкото ответникът е издал
становище за присъединяване на ВяЕЦ Могилище – Запад с мощност от 16 МВт,
съгласуването с НЕК на присъединяването на цялата мощност от 16 МВт към
разпределителната мрежа е следвало да се извърши най-късно до датата, на която
централата е въведена в експлоатация или до 31.05.2010г. Твърди, че „Енерго –
Про Мрежи” АД е съгласувало с НЕК присъединяването едва към 23.09.1010г. и то
само за инсталирана мощност от 8 МВт. Твърди че задължението на ответника за
съгласуване с НЕК присъединяването на ВяЕЦ Могилище – Запад с мощност 16 МВт е
задължение за резултат, а не за полагане на разумни усилия, защото
съгласуването с НЕК е предпоставка за изпълнение на същественото задължение на
„Енерго – Про Мрежи” АД, а именно да присъедини ВяЕЦ Могилище – Запад с мощност
от 16 МВт.
Твърди на
следващо място, че в чл.2.3 от окончателния договор за присъединяване между
„Енерго – Про Мрежи” АД и „НЕК” ЕАД от 23.09.2010г. много абстрактно са
формулирани предпоставките при които ще се пристъпи към увеличаване на
максимално допустимата мощност на ВяЕЦ Могилище – Запад от 8 МВт на 16 МВт,
като не са предвидени нито срокове за реконструкция на преносната мрежа, нито
прозрачен механизъм за преценка как да бъдат разпределени новоосвободените
мощности между производители, присъединени или завили присъединяване в
посочения пръстен. Приема че по силата на чл.2.3 от окончателния договор за
присъединяване между ответника и НЕК от 23.09.2010г. е постановен отказ на
преносното предприятие да присъедини половината от мощността на ВяЕЦ Могилище –
Запад. Поради което и твърди, че е налице и към момента неизпълнение на
задължението на ответника да съгласува с НЕК присъединяването на 8 МВт от общо
инсталираната мощност на централата.
Твърди, че
неизпълнението на задължението на ответника по чл.13 ал.3 от договора за
присъединяване във връзка с чл.52 ал.2 от Наредба № 6 се дължи на причина, за
която ответникът отговаря. Твърди че становището на НЕК в писмо изх.№ 26-002323
от 01.10.2008г., НЕК е уведомило ответното дружество, че исканията за
присъединяване на ВяЕЦ към подстанция Каварна, подадени в периода май 2007г. –
юни 2008г. могат да бъдат удовлетворени едва след реконструкция на
подстанцията, която ще се изразява в увеличаване на трансформаторната мощност
до 120 МВт и изграждане на нова КРУ 20 кВ с 20 изводни полета. Посочено е че
дори и след реконструкцията НЕК ще бъде възможно присъединяването в точка
подстанция Каварна на нови производствени мощности но не повече от 100 – 105
МВт, няма да може да удовлетвори всички постъпили искания за присъединяване, поради
което и исканията ще бъдат удовлетворявани по реда на постъпването им, освен
ако ответникът не предложи друго. От текста на писмото е направен извод, че
след като исканията за присъединяване, направени преди това на ищеца, /което е
на девето място в писмото/ надвишават мощността от 100 – 105 МВт, то дори и
след реконструкцията НЕК няма да може да удовлетвори искането за присъединяване
на ВяЕЦ Могилище – Запад. Твърди, че НЕК е уведомили дружеството ответник, че
са изчерпани разполагаемите свободни килии в подстанция Каварна още с писмо от
05.12.2007г. Независимо от това със становището за присъединяване на ВяЕЦ
Могилище – Запад от 11.02.2008г. ответникът определя място за присъединяване –
подстанция Каварна при обща мощност,
която следва да бъде изградена – 16 МВт, а предварителният договор от
27.02.2008г. предлага техническо решение за присъединяването.
Твърди, че за
първи път от началото на процеса на присъединяване е уведомен от ответника с
писмо изх.№ 2390-27 от 04.06.2010г., че поради претовареност на преносната
мрежа 110 КВ НЕК преустановява присъединяването на производители на
електрическа енергия в подстанции Златни Пясъци, Албена, Балчик, Каварна, Шабла
и Генерал Тошево на нива на напрежение 110 КВ и 20 КВ до реализиране на
инвестиционната програма на НЕК, която предвижда реконструкция на съществуващи
и изграждане на нови подстанции и въздушни електропроводи в региона. Посочено е
че под ограничението попада и искане за съгласуване на присъединяване на ВяЕЦ
Могилище – Запад. Твърди че от кореспонденцията между НЕК и ответното дружество
се установява, че след издаването на становище за присъединяване на ВяЕЦ
Могилище – Запад и подаване на искането до НЕК за съгласуване на
присъединяването на 11.02.2008г. ответното дружество е подало подобни искания
за над нови 30 производители на електроенергия от ВЕИ, които да бъдат
присъединени в пръстена Златни пясъци – Албена – Балчик – Каварна – Шабла –
Генерал Тошево, като само между февруари и юни 2008г. е подало искания за
съгласуване на присъединяването на над 40 МВт нови мощности към подстанция
Каварна. Твърди, че при издаването на становище за присъединяване на ищцовата
ВяЕЦ на 11.02.2008г. ответното дружество не е резервирало мощност от 16 МВт е
продължило да удовлетворява искания за присъединяване на други производители,
което е довело до превишаване на капацитета на преносната мрежа в района.
Оспорва
твърдението на ответника, че по силата на предварителния договор за
присъединяване между страните от 27.02.2008г. ищецът се е съгласил
присъединяването на собствената му ВяЕЦ да бъде поставено под условие
получаването на съгласие от НЕК.
При условията
на евентуалност, ако съдът приема, че не е налице неизпълнение на задължението
на „Енерго – Про Мрежи” АД, предвидено в чл.13 ал.3 от договора да съгласува с
НЕК условията за присъединяването на обекта на производителя, ако това се
налага, или че неизпълнението не може да се вмени във вина на ответника, прави
възражение, че чл.2.3 от окончателния договор за присъединяване между НЕК и
ответното дружество е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД поради
противоречието му с императивни правила на закона, поради което и не може да
бъде противопоставен на ищеца.
Сочи че
ограничението в мощността, въведено от НЕК с чл.2.3 от окончателния договор „до
развитие на преносната мрежа в района”, ако не представлява отказ по чл.85 ал.1
от Наредба № 6 на НЕК да присъедини половината от мощността на ВяЕЦ Могилище –
Запад, може да има отношение само и единствено до достъпа до мрежата, т.е. до
правото на „Хаос Инвест” ЕАД да използва мрежата за пренос. Самите задължения,
които произтичат от чл.33 ал.1 от договора за присъединяване, всъщност не са
свързани с процеса на присъединяване, а засягат по същество въпроса за достъп
до мрежата. Твърди, че ако наложеното ограничение на максимално допустимата
мощност в чл.2.3 от окончателния договор за присъединяване между ответника и
НЕК, ако не представлява отказ, то с него НЕК излиза извън предоставената му
със закон компетентност, доколкото само ЕСО и разпределителното предприятие
имат задължение да осигуряват достъп при условията на равнопоставеност на
основание чл.118 ал.1 от ЗЕ. Твърди, че въвеждането на такова ограничение
противоречи на закона и на чл.118 ал.1 от ЗЕ.
Оспорва
твърдението на ответника, че ищецът се е съгласил с ограничаването на мощността
на ВяЕЦ Могилище – Запад от 16 МВт на 8 МВт, както и присъединяването към
електроразпределителната мрежа да се извърши под условие получаване съгласието
на НЕК. Твърди че писменият договор за присъединява от 08.04.2009г., изменен с
анекс от 14.12.2009г. предвижда присъединяването към електроразпределителната
мрежа на ответното дружество на ВяЕЦ на ищеца с инсталирана мощност от 16 МВт.
Изменение на договора за ограничаване на мощността няма подписани между
страните, а ищецът не е страна по договора между ответника и НЕК. Твърди, че
поетото в чл.2 ал.1 т.2 и § 2 от предварителния договор задължение да оборудва
съгласно изискванията на НЕК килия в подстанция Каварна, но съгласие за
поставяне на присъединяването на централата под условие за получаване на
съгласие от НЕК ищецът не е изразил в договора.
Ищецът не
отрича че през целия период от издаването на становище за присъединяване от
страна на ответника на 11.02.2008г. до сключване на окончателен договор за
присъединяване между ответника и НЕК на 23.09.2010г. е бил информиран, че
ответното дружество все още не е изпълнило задължението си по чл.13 ал.3 от
договора за присъединяване да съгласува с НЕК условията за присъединяване на
пълната мощност от 16 МВт на ВяЕЦ Могилище – Запад към електроразпределителната
мрежа. Твърди че през целия период от издаването на становище до издаването на
разрешение за ползване на 31.05.2010г. ищецът е информиран, че проблемите по
присъединяването на неговата ВяЕЦ произтичат от липсата на достатъчно
разполагаеми килии в подстанция Каварна, поради което и той е положил всички
усилия за намиране на техническо решение за присъединяването на централата,
въпреки че последното е задължение на ответното дружество. Твърди, че едва след
04.06.2010г., когато от негова страна са изпълнени всички условия на договора
за присъединяване и е поискал поставяне на централата под напрежение, е
уведомен от ответника, за липсата на достатъчно преносна способност на мрежата
110 КВ. Твърди, че към този момент ответникът е в забава по отношение на задължението
си да съгласява с НЕК присъединяването на централата с пълната мощност, като
неизпълнението се дължи на причина, за която ответникът отговаря.
Оспорва
твърдението на ответника, че извършената до момента реконструкция на преносната
мрежа в пръстена 110 КВ Златни пясъци – Албена – Балчик – Каварна – Шабла –
Генерал Тошево не е довела до увеличаване на преносната способност на мрежата в
описания участък. Оспорва твърдението на ответника, че преносната способност на
описания пръстен се определя от участъка с най-малка преносна способност.
Позовава се на писмо изх.№ ПИО-5171 от 15.08.2012г. от ЕСО до ДКЕВР, в което
ЕСО е потвърдило, че в резултат на извършена през 2011г. реконструкция на
най-натоварените електропроводи 110 КВ преносната способност на този пръстен е
повишена от 160 МВт на 270 МВт. Също така в резултат на въведена в експлоатация
в началото на 2012г. на система за динамично наблюдение преносната система на този
пръстен е повишена от 270 МВт на 311 МВт.
Твърди че
подадената от ответника на 02.08.2011г. заявка за промяна в настройките на
токовите трансформатори в подстанция Каварна не е предхождана от съответните
действия за увеличаване на съгласуваната с НЕК мощност, поради което и
последвалият отказ е бил предварително ясен на ответника. Твърди, че
увеличената преносна мощност е останала в полза само на ВяЕЦ пряко присъединени
към преносната мрежа. Твърди, че ответникът не е представил доказателства за
това как е разпределил новия преносен капацитет на преносната мрежа в този
пръстен между производителите на електрическа енергия, присъединени към електроразпределителната
мрежа.
Оспорва
твърденията на ответника досежно размера на претендираните обезщетения. Твърди,
че няма посочени разходи за производство от ответника, твърди че надбавка за
реактивна енергия е въведена с изменението на Наредбата за регулиране на цените
на електрическата енергия от 05.06.2012г., до който момент няма такова
задължение, на следващо място надбавката се заплаща само в режим на потребление,
а претенцията е за непроизведена електрическа енергия. Оспорва и твърдението,
че не би могло да продаде произведената електрическа енергия, доколкото не
разполага със сертификат за произход на тази електроенергия.
Оспорва
твърденията на ответника, че нормите на чл.113 ал.1 т.3 и чл.118 ал.1 от ЗЕ и
чл.18 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЕВИ не създават конкретни притезателни права в полза
на ищцовото дружество и корелативно свързани с тях задължения на ответника.
Излага, че разпоредбите създават притезателно право да се изисква от длъжника
равнопоставено третиране на всички производители, вече присъединени към
неговата мрежа. Правилата, съдържащи се в тези разпоредби действително изискват
предоставяне на достъп при спазване на критериите за сигурност, но при риск за
сигурността и наложено ограничение на производството с оглед преодоляване на
теснини в мрежата. Твърдят, че негативните последици от това ограничение следва
да бъдат пропорционално разпределени между всички производители, присъединени
към съответната разпределителна мрежа, а не отделни производители да търпят
прекомерни загуби. Твърди, че ответникът не е представил доказателства за това,
че въведеното по отношение на ищеца постоянно ограничение на мощността до 8 МВт
е извършено на равнопоставена основа, т.е. че такива ограничения са въведени по
отношение на всички производители на електроенергия от ВЕИ, присъединени към
електроразпределителната мрежа към този пръстен. Излага, че на следващо място
притезанието на ищеца за равнопоставено третиране по отношение правото на
достъп се изразява и в правото му да изисква от ответното дружество да се
въздържа от действия по последващи присъединявания на производители към
разпределителната мрежа, които накърняват правото на ищеца за достъп или
създават риск за сигурността на мрежата.
Твърди, че
достъпът до електроенергийната система е услуга, предоставяна от „Енерго – Про
Мрежи” АД в качеството му на оператор на електроразпределителната мрежа, което
се потвърждава и от факта, че ДКЕВР е определил временни цени за достъп до
преносната и разпределителните мрежи в сила от 18.09.2012г. за производителите
на електрическа енергия от ВЕИ.
Оспорва
становището на ответника за недопустимост на предявения иск за обезщетение за
вреди поради нарушения на ЗЗК. Твърди че разпоредбата на чл.104 ал.1 от ЗЗК се
явява специален по отношение на общата разпоредба на чл.45 от ЗЗД. Излага че
един и същ фактически състав, който представлява поведение в нарушение на
забраните на ЗЗК, каквито са твърденията за нарушения на ответника, ще има
както административно-наказателни, така и гражданскоправни последици. Сочи че по исковете по чл.104 от ЗЗК
нарушението е всъщност юридическият факт, който поражда твърдяното право. За да
определи дали е основателна претенцията за обезщетение съдът трябва да прецени
дали е доказан фактът на вредоносното деяние, вредата и причинно следствената
връзка между тях. Твърди, че разпоредбата на чл.104 ал.4 от ЗЗК цели само да
улесни работата на съда като предвижда, че в случаите когато релевантните факти
вече са били анализирани в рамките на предходно административно производство,
което е приключило с влязъл в сила административен акт, вредоносното деяние ще
се счита за безспорно и няма да се нуждае от доказване. Твърди, че съдилищата
имат паралелна компетентност по
отношение на различите по характер правни последици от поведение, което
противоречи на забранителни норми на ЗЗК.
Оспорва
твърдението на ответника, че ограничението в мощността на ВяЕЦ Могилище – Запад
до 8 МВт не е извършено по разпореждане на оперативния диспечерски персонал на
ответното дружество, а от дежурния персонал на ЕСО и НЕК. Твърди че ответникът
със заповедта за поставяне под напрежение № 2435 от 26.10.2010г. е поставил
ВяЕЦ под напрежение с възможност за отдаване на генерирана мощност до 8 МВт.
Оспорва че се е съгласил с въведеното ограничение на максимално допустимата
мощност.
По иска за
обезщетение за вреди по чл.12 от ЗЗД: Твърди, че наличието на сключен договор
за присъединяване не прави иска недопустим, или неоснователен поради липса на
негативен интерес на кредитора. Твърди че е налице виновно поведение на
служители на ответника, което поведение е причинило твърдяните веди. Оспорва
твърденията за съгласие от негова страна, за съгласуване на условията с НЕК.
Поддържа че доколкото издаденото становище за присъединяване има действието на
резервирана мощност в точката на присъединяване, с издаването на становището
ответникът е бил длъжен да знае с какъв капацитет разполага преносната мрежа и да
издаде становище само при наличие на техническа възможност за присъединяване с
оглед наличния капацитет в сроковете за въвеждане в експлоатация.
Във връзка със
становището на ответника за механизма на диспечиране на
електроразпределителната и преносна мрежа изразява следното:
Признава
фактическото твърдение на ответника, че нарежданията са подавани до трето лице
„О енд М Симонсфелд” ЕООД. Но от това твърдение прави извод за противоправно
поведение на ответника и той не може да черпи права от него. Твърди, че
законово изискване за оперативния персонал на разпределителното дружество е да
диспечира самостоятелно всяка централа, присъединена към разпределителната
мрежа, която законова разпоредба /чл.26 ал.1 т.1 от Наредба за дейността на
операторите на електроенергийната система/, е императивна и не може да бъде
дерогирана. Твърди че не е налице разпоредба, оправомощаваща разпределителното
предприятие да прехвърли тези задължения на трето лице.
Твърди че ако
са давани общи диспечерски указания от оперативния персонал на ответника за
няколко централи, управлявани от „О енд М Симонсфелд” ЕООД, без да се
конкретизира указанията за конкретната централа, то тези указания са били
давани в нарушение на посочените по-горе императивни правила.
Оспорва
твърдението че ответното дружество само е препредавало диспечерски указания на
ТДУ Изток. Твърди че е налице тройна субординацинна управленска система, но
твърди че по отношение на централите, присъединени към разпределителната мрежа
ТДУ не издава конкретни разпореждания, а дава общи диспечерски указания на
оперативния персонал на разпределителното предприятие по отношение на
отдаваната от разпределителната мрежа енергия в преносната система. Тези
указания са общи и не визират конкретни централи. Твърди че по силата на чл.26
ал.1 от Наредбата за операторите на електроенергийната система право и
задължение на оперативния персонал на разпределителното предприятие е да даде
конкретни диспечерски указания на централите, присъединени към
разпределителната мрежа като „О енд М Симонсфелд” ЕООД само точно е изпълнявало тези диспечерски
указания по силата на договор с ищеца.
Оспорва
твърдението на ответника, че ищецът е в неизпълнение на задължението си да
представя почасови графици за производство на ежедневна база по чл.70 ал.2 от
Правилата за търговия с електрическа енергия и че същото неизпълнение е довело
до невъзможност да бъде предупреждавано предварително в случай на ограничения.
Твърди че на основание § 6 от правилата до 01.04.2011г. правилата за търговия
са били неприложими. За периода след тази дата, твърди, че посочените в § 6 две
съществени условия на са изпълнени, поради което и следва да се счита, че
срокът за подобно прилагане е мълчаливо удължен от ДКЕВР. На следващо място
сочи че е налице задължение към координатора на балансираща група, а не към
оператора на преносната или на разпределителната мрежа.
По
възражението на ответното дружество за прихващане:
Оспорва
твърдението на ответника че има към него насрещно изискуемо вземане за цена на
достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 01.01.2011г. до
30.06.2012г. Не отрича, че в качеството си на производител на електрическа
енергия от ВЕИ е ползвател на мрежата по смисъла на § 1 т.41а от ДР на ЗЕ и
като такъв има задължение да плаща цена за достъп по електроразпределителната
мрежа на съответното електроразпределително предприятие на основание чл.104 от
ЗЕ. Съгласно чл.30 ал.1 т.10 от ЗЕ цената за достъп до електроразпределителната
мрежа подлежи на регулиране от ДКЕВР. Твърди че ДКЕВР е определил за първи път временни
цени за достъп до преносната и разпределителната мрежа в сила от 18.09.2012г.
за производители на електрическа енергия от ВЕИ със свое решение № Ц-33 от
14.09.2012г. С отделно решение № Ц-17 от
28.06.2012г. ДКЕВР е определило нови цени за достъп до електроразпределителната
мрежа на ответното дружество, която се дължи от потребителите на електрическа
енергия след 01.07.2012г. Твърди, че до 18.09.2012г. ищцовото дружество е имало
задължение да заплаща цени за достъп до електроразпределителната мрежа и то на
крайния снабдител „Енерго – Про Продажби” АД единствено в качеството си на
потребител на електрическа енергия и едва от 18.09.2012г. дължи на ответното
дружество цена за достъп до електроразпределителната мрежа в качеството си на
производител. Твърди ,че представените
от ответника с отговора на исковата молба решения на ДКЕВР определят цени за
достъп, които обаче се дължат не от производителите, а от потребителите на
електрическа енергия. Твърди че дължимата от него цена за достъп като
потребител на крайния снабдител е заплатена и същата е посочена във всяка една
от издадените му фактури за този период. Твърди че след 18.09.2012г. в
качеството му на производител на електрическа енергия му е начислявана
новоопределената временна цена за достъп съгласно решение № Ц-33 от
14.09.2012г. на ДКЕВР.
В срока за
допълнителна искова искова молба е направил искане за привличане на трето лице
помагач на негова страна „Електроенергиен Системен Оператор” ЕАД със седалище
гр.София.
В срока по
чл.373 от ГПК от ответника е постъпил отговор на допълнителната искова молба.
Поддържа всички направени от него възражения срещу недопустимостта на част от
исковете и основателността на исковете, направени с отговора.
Във връзка с
новите твърдения в допълнителната искова молба изразява следното:
Оспорва
твърдението на ищеца, че той не е указал съдействие за прехвърляне на
присъединителните съоръжения. Твърди че преди датата на прехвърляне на
собствеността върху съоръженията 19.04.2011г. не е била налице готовност у
ищеца да сключи сделката, а твърденията за готовност са неоснователни, предвид
снабдяването с документите, необходими за извършване на сделката едва през
пролетта на 2011г. Твърди и че не е била налице и покана от страна на ищеца за
сключване на сделката с точно посочване на дата и място.
Оспорва
становището на ищеца, че реконструкцията на килия 14 в подстанция Каварна не
представлява строеж. Поддържа че оборудването на килия 14 в ЗРУ 20 кВ в
подстанция Каварна представлява строеж по смисъла на ЗУТ доколкото се касае за
реконструкция на строеж.
Изразява
несъгласие с изложеното от ищеца, че решението на ДКЕВР за разрешаване на
дейността е само административен акт и няма отношение към търговските
взаимоотношения на страните. Твърди, че моментът от който лицензиантът може
законосъобразно да извършва дейност съгласно издадената му лицензия, съответно
да експлоатира енергийния обект е получаване на разрешение от ДКЕВР за
започване осъществяването на лицензионната дейност производство на електрическа
енергия. Твърди че до момента на разрешението на ДКЕВР действията на ищеца са
съставлявали закононарушения и ищецът не
може по съдебен ред да търси обезщетение за пропусната незаконна дейност, тъй
като всъщност би получил облага от собственото си противоправно поведение.
Твърди че в комуникацията между двете дружества ищецът заблуждаващо е поддържал
невярното твърдение за собствената си готовност да експлоатира ВяЕЦ.
Поддържа че
всички претенции на ищеца за обезщетение за пропуснати ползи от непроизведена
електрическа енергия за периода до 20.12.2012г. са неоснователни, защото за
ищеца не биха могли да настъпят вреди, тъй като е той е нямал право да
експлоатира централата.
Оспорва като
невярно твърдението на ищеца, че не получавал приоритетно диспечиране и
приоритетен достъп и пренос на произведената от него електрическа енергия. Твърди че напротив ищецът, както и всички
производители на електрическа енергия от ВЕИ получават непрекъснато приоритет
при диспечирането и преноса на електрическа енергия. Твърдят че противно на
техническите правила и с цената на огромни разходи електрическата енергия от
ВяЕЦ, включително и тази на ищеца, се включа приоритетно в енергийния баланс на
ЕЕС, като ограниченията, доколкото ги има, са налични единствено тогава, когато
технически мрежата не може да поеме генерирания товар, за разлика от другите
генериращи мощности, които се спират винаги, когато трябва да се осигури
приоритет на производителите от ВЕИ.
В допълнение
към твърдението си за съгласуване с НЕК на присъединяването на ищцовата ВяЕЦ. Твърди
че с издадените технически становища и сключения предварителен договор той като
оператор на електроразпределителната мрежа е обезпечил възможността на
собствената му мрежа безпроблемно да осигури транспортирането през нея на
цялото количество електроенергия от заявената мощност. Същевременно твърди, че
между страните е било ясно разбирането, че за да се извърши присъединяването е
необходимо НЕК да посочи техническите си изисквания, касаещи елементи от
преносната мрежа. Излага, че становището че задължението за съгласуване е задължение за резултат е невярно. Сочи че
той има лицензия за опериране на електроразпределителна мрежа и не може и няма
задължение да задължи НЕК да присъедини даден производител при определени от
него самия условия. Твърди, че е налице точно обратното – съгласуването с
преносното предприятие означава съобразяване с условията при които се извършва
конкретното присъединяване с техническите възможности и на преносната мрежа, каквито ги определи
нейния собственик. Твърди че е спазил изискванията на Наредба № 6, като първо е
отправил искане за проучване условията за присъединяване на заявената пред него
мощност и след това е издал становищата, но само досежно изискванията на
собствената си мрежа, като изрично е посочил това в издаденото си становище.
По
възражението на ищеца за нищожност на клаузата на т.2.3 от договор №
ЕП-372/2010г. изразява становище за неоснователност. Твърди, че неправилно е
интерпретирана от ищеца нормата на закона. Твърди, че чл.118 ал.1 от ЗЕ не
съдържа императивно правило, на което текстът на договора да противоречи, и на
следващо място задължението за предоставяне на достъп не е безусловно, а
напротив правото на ползвателя се ограничава от техническите условия и
сигурността на мрежите. Твърди, че договорът, включително и чл.2.3 от него не е
нищожен.
По твърдението
на ищеца, че съгласието на страните не е направено в предписаната от чл.116 от
ЗЕ писмена форма твърди че писмената форма е спазена доколкото съгласието е
изразено в електронно съобщение, изпратено посредством електронна поща, което
представлява електронен документ. На следващо място се позовава и на
разпоредбата на чл.293 ал.3 и ал.4 от ТЗ.
Поддържа
становището си че нито към 2011г. нито към настоящия момент са изпълнени
изискванията на т.2.3 от договора с НЕК за увеличаване на максимално
допустимата мощност на централата на ищеца, тъй като не е извършена в цялост
реконструкцията на пръстена, която да доведе до увеличение на преносния
капацитет в мрежата на НЕК. Оспорват твърденията в представеното с допълнителната
искова молба писмо на ЕСО. За липсата на свободен капацитет към настоящия
момент се позовава на решение на ДКЕВР № ЕМ-01 от 29.06.2012г., постановено в
рамките на специално производство по чл.6 т.3 от ЗЕВИ, с което решение ДКЕВР е
определила, че за периода от 01.07.2012г. до 01.07.2013г. липсват свободни
електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към
преносната и разпределителната мрежа на обекти за производство на електрическа
енергия от възобновяеми източници. Твърди, че констатациите на ДКЕВР извършени
в рамките на специалната му компетентност следва да се считат за задължителни –
както за операторите на разпределителната и преносната мрежа, така и за
производителите на електрическа енергия.
Във връзка с
твърдението, че ответникът не е положил никаква грижа да получи допълнителен
капацитет и да го разпредели между производителите твърди че е положил
дължимата грижа за разрешаване на проблема с капацитета в електропреносната
мрежа в района на гр.Каварна, като подробно излага извършени от него действия и
участия в срещи. Твърди, че въпреки проведените срещи и разменена интензивна
кореспонденция няма промяна в условията, при които се използва
електропреносната мрежа на НЕК в Добричкия пръстен.
По иска за
преддоговорната отговорност добавя, че
преддоговорната отговорност възниква когато страната не е действала добросъвестно при воденето на
преговорите и сключването на договора, а добросъвестността се предполага.
Поддържа
възражението си за недопустимост на исковете за обезщетение за вреди от
нарушение на правилата на ЗЗК.
В отношение на
евентуалност изразява становище относно изложеното в допълнителната искова
молба становище за наличие на необоснован отказ от предоставяне на услуга по
чл.21 т.5 от ЗЗК. Твърди, че не е налице необоснован отказ, а дори и да е се
приеме че е налице отказ, той е обоснован от обективните характеристики на
пазара на електрическа енергия.
Относно
диспечерските разпореждания за ограничаване на производството:
Не е спорно,
че „О енд М Симонсфелд” ЕООД е оператор на ВяЕЦ на ищцовото дружество. Твърди,
че лицензионната дейност разпределение на електроенергия не се покрива с
дейността по опериране на енергийни обекти, каквато функция осъществява „О енд
М Симонсфелд” ЕООД. Твърдят, че във всички случаи на ограничаване на
производството е имало наложен от ТДУ ограничителен режим, който пък от своя
страна се налага във връзка с преодоляване на теснини в мрежата 110 кВ. Твърди
че при липсата на електронна система за управление на всички производствени
мощности на територията на страната, е постигнал равномерно разпределение на
ограниченията между операторите на ветровите паркове. Доколко сред отделните
производители операторът разпределя ограничението равномерно е въпрос извън
преценката на диспечерите на ответното дружество.
По
възраженията на ищеца срещу направеното в отношение на евентуалност възражение
за прихващане:
Спорно между
страните е дали ищецът в качеството му на производител е следвало да заплаща
цена за достъп на ответника преди постановяването на решение № Ц-33 от
14.09.2012г. от ДКЕВР. Счита че такава цена се дължи, тъй като цената за достъп
отразява разходите, които се предизвикват във връзка с управление на мрежата и
се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на ЕЕС.
Същите разходи се извършват и от ответника като оператор на съответната
разпределителна мрежа, за да може ищецът да достави произведената от него
електроенергия в разпределителната мрежа и да бъде изнесе през тази мрежа.
Твърди че са налице условия за дължимост на цена за достъп тъй като ищецът
производител доставя електрическа енергия в мрежата на ответника, ползва
електроразпределителната мрержа и ответникът извършва разходи , свързани с
диспечерина, средства за търговско измерване, отчитане.
На основание
чл.374 от ГПК съдът констатира редовността на разменените книжа и и извърши
проверка на допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена.
По искането за
привличане на трето лице помагач на страната на ищеца:
Искането за
привличане на „Електроенергиен Системен Оператор” ЕАД със седалище гр.София,
като трето лице помагач на страната на ищеца, е направено от ищеца своевременно
в срока за допълнителна искова молба. Посочено е че има интерес от привличането
на „ЕСО” ЕАД в случай на отхвърляне на предявените от него искове за
обезщетение за вреди - пропуснати ползи
в резултат на противоправно ограничаване на достъпа на „Хаос Инвест” ЕАД до
преносната и/или разпределителната мрежа за пренос на електрическа енергия,
произведена от ВяЕЦ Могилище – Запад от страна на оперативния персонал на
специализираните диспечерски звена на „Енерго-Про Мрежи” АД до 8 МВт от общата
присъединена мощност на ВяЕЦ Могилище – Запад от 16 МВТ за периода за периода
от 27.10.2012г. до 31.07.2012г. и кумулативно съединения иск за обезщетения за
вреди - пропуснати ползи в резултат на противоправно ограничаване под 8 МВт на
подаваната от ВяЕЦ Могилище – Запад към електроразпределителната мрежа
електрическа енергия или пълното изключване
на генераторите на ВяЕЦ Могилище – Запад от разпределителната мрежа от страна
на оперативния персонал на специализираните диспечерски звена на „Енерго-Про
Мрежи” АД в периода от 27.1.2010г. до 31.07.2012г.
С привличането
на подпомагаща страна се цели допускане до участие на трето лице в чужд исков
процес с цел да се издейства благоприятно решение за една от главните страни,
на която привлеченото лице в защита на своя интерес следва да помага. В
настоящия случай дори и съдът да отхвърли предявените осъдителни искове спрямо
ответника, липсва интерес от подчиняняване на третото лице на силата на
мотивите, в случай на отхвърляне, доколкото извън предмета на установяване в
настоящето производство е правомерността или неправомерността на давани
разпореждания от страна на ТДУ „Изток”, звено от структурата на ЕСО.
Поради което и
съдът намира, че не са налице условията за привличане на трето лице помагач на
страната на ищеца и искането следва да бъде оставено без уважение.
По
допустимостта на предявените искове съдът намира следното:
Съдът намира
предявения в отношение на евентуалност с иска за реално изпълнение на договорно
задължение иск за реално изпълнение на задължения на „Енерго-Про Мрежи” АД по
чл.113 ал.1 т.1 и чл.118 ал.1 от ЗЕ и чл.18 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЕВИ, като
осигури достъп на „Хаос Инвест” ЕАД до електроразпределителната си мрежа за
пренос на електрическа енергия, произведена от ВяЕЦ Могилище – Запад до пълната
и присъединена мощност от 16 МВт за недопустим.
На основание
чл.124 от ГПК всеки може да предяви иск за да възстанови правото си, когато то
е нарушено. Чл.113 ал.1 т.1 и чл.118 ал.1 от ЗЕ и чл.18 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЕВИ
определят задължения на електроразпределителното дружество за осигуряване на
достъп при условията на равнопоставеност до електроразпределителната мрежа и
гарантиране на преноса, на производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници, както и дават правото на производителя да изисква
равнопоставено третиране, на всички производители, присъединени към неговата
мрежа. Но нормите на закона не регламентират конкретното задължение за
осигуряване на достъп за пренос на електрическа енергия в определен обем.
Поради което и съдът намира, че иск за реално изпълнение на законовите
задължения за предоставяне на достъп е недопустим и производството по делото в
тази му част следва да бъде прекратено.
По евентуалния
иск за възражението за вреди в резултат на нарушения по ЗЗК съдът намира
следното:
С евентуалния иск се претендира
обезщетения за вреди - пропуснати ползи представляваща преференциалната цена,
определена от ДКЕВР за електрическата енергия, която централата е могла да
отдаде в електроразпределителната мрежа за периода от 10.06.2010г. до
11.10.2010г., ако беше присъединена в сроковете, предвидени в договора за
присъединяване с присъединена мощност от 16 МВт и за периода от 27.10.2012г.,
когато ВяЕЦ Могилище – Запад започва да произвежда електроенергия до
31.07.2012г., пропуснати ползи в
резултат на противоправно ограничаване на достъпа на „Хаос Инвест” ЕАД до преносната
и/или разпределителната мрежа за пренос на електрическа енергия, произведена от
ВяЕЦ Могилище – Запад от страна на оперативния персонал на специализираните
диспечерски звена на „Енерго-Про Мрежи” АД до 8 МВт от общата присъединена
мощност на ВяЕЦ Могилище – Запад от 16 МВт. Обезщетението за вреди се
претендира на основание чл.104 ал.1 от ЗЗК в резултат от злоупотреба от страна
на „Енерго-Про Мрежи” АД с господстващото му положение на пазара на
разпределение на електрическа енергия.
Изложено е в исковата молба, че ответното дружество
като единствен доставчик
на услугата по разпределение на електрическа енергия в рамките на лицензионната
му територия е предприятие с монополно положение на пазара на разпределение на
електрическа енергия в съответния лицензиран регион. Твърди, че то е злоупотребила
с господстващото си положение на пазара на електрическа енергия и е извършило
нарушения по смисъла на чл.21 т.5, т.2 и т.3
от ЗЗК, като неправомерно е ограничило правото да ищеца да използва
електроразпределителната и преносната мрежа за пренос на електрическа енергия,
необосновано отказва да предостави услуга на реален клиент за да възпрепятства
осъществяваната от него дейност, неправомерното забавяне на присъединяването на
централата има за ефект и ограничаване на конкуренцията на пазара на производството
на електрическа енергия, на който ищецът оперира, че отказът на достъп до
електроразпределителната мрежа или предоставянето на достъп до нея при
по-неблагоприятни условия, води до възпрепятстване на развитието на ефективна
конкуренция на долустоящия пазар на производство и продажба на едро на
електрическа енергия и са във вреда на потребителите, което представлява и
ограничение на производството във вреда на потребителите в нарушение на
разпоредбата на чл.21 т.2 от ЗЗК; че с присъединяването на други производители
към мрежата като отказва да предостави пълен капацитет на централата, ответното
дружество действа дискриминационно в нарушение на чл.21 т.3 от ЗЗК, че дори и
да е извършено ограничаване на достъпа до мрежата на централата на ищеца на
законово основание, то въвеждането на такова ограничение не е извършено на
равнопоставена основа, каквото е изискването на чл.21 т.3 от ЗЗК и чл.118 ал.1
от ЗЕ.
Няма твърдения
за образувано производство пред КЗК.
Съдът намира
предявения в отношение на евентуалност иск за претърпени вреди от нарушения по
ЗЗК за недопустим поради следното:
Чл.104 ал.1 от
ЗЗК предвижда че за причинените вреди вследствие за извършени нарушения по този
закон виновното лице дължи обезщетение, като исковете за обезщетение се
предявяват по реда на ГПК. Съдът намира, че условие за предявяване на иска е
наличие на установено по реда на ЗЗК нарушение по ЗЗК. Установяването на
господстващо положение по смисъла на чл.20 от ЗЗК и установяването на
злоупотреба с господстващо положение, представляващо нарушения на основание
чл.21 от ЗЗК е в компетентността на КЗК на основание чл.8 т.1 от ЗЗК. Съдът
приема, че само след производство по образувано по реда на гл.осма от ЗЗК и въз
основа на решение на КЗК установяващо нарушение по ЗЗК, засегнатите от нарушението
лице могат да реализират правото си на обезщетение в исково гражданско
производство.
В подкрепа на
това е нормата на чл.104 ал.4 от ЗЗК регламентираща обвързващата сила за
гражданския съд на необжалваното решение на КЗК и на решенията на ВАС, които
потвърждават решенията на комисията, както и предвидената специална по-дълга
погасителна давност за предявяването на иска за обезщетение за вреди.
Предвид на
това и предявените в отношение на евентуалност искове за обезщетение за вреди
от нарушения на ЗЗК следва да бъдат прекратени.
Като
обусловено от тях следва да бъде прекратено и производството по иска за
обезщетение за вреди от забава в плащането на тези суми.
По изложените
съображения извън предмета на разглеждане в настоящето производство следва да
останат и въведените с исковата молба основания и кумулативно съединения иск за
обезщетения за вреди, в частта им за злоупотреба с господстващо положение от
страна на ответното дружество.
Съдът намира, направеното от ответника в отношение на
евентуалност възражение за прихващане с
насрещни свои вземания, представляваща общия размер на дължимите от ищеца на
ответника цени за достъп до електроразпределителната мрежа за произведеното, отдадено и пренесено през нея за периода от 01.01.2011г.
до 30.06.2012г. количество електроенергия за своевременно заявено
и допустимо, поради което следва да бъде прието за разглеждане в настоящия
исков процес.
По направените
от страните искания за събиране на доказателства, съдът намира следното:
Представените
с исковата молба и с допълнителната искова молба, с отговора и с отговора на
допълнителната исковата молба писмени документи са допустими и относими към
предмета на спора и следва да бъдат допуснати като доказателства.
С оглед предмета на спора и очертаните в разменените
между страните книжа спорни моменти, съдът намира за допустимо и относимо към
спора искането на ищеца, поддържано и от ответника, да се допусне на съдебно - техническа експертиза. Съдът намира че следва да бъде уважено
искането и на основание чл.195 ал.2 от ГПК да бъде допусната тройна смесена
съдебно-техническа и икономическа експертиза. Експертизата следва да бъде
изготвена въз основа на доказателствата по делото, представени от трети лица по
реда на чл.192 от трети лица писмени документи, и проверка на книжа, технически
уредби и съоръжения на дружествата ищец и ответник. Извън предмета на
проверката следва да останат софтуерните системи за управление на други вятърни
електроцентрали, присъединени към електроразпределителната мрежа на ответното
дружество в пръстена 110 КВ Варна - Каварна - Шабла – Добрич. По въпросите,
касаещи данни и изчисления за ограничения ВяЕЦ на други производители, отговор
следва да бъде даден само въз основа на данни от софтуерна система или средства
за търговско измерване, собственост на електроразпределителното дружество. Следва да бъдат допуснати всички
задачи, поставени от страните, с изключение задачи №№ 8 и 9, които съдът намира
за ирелевантни към предмета на спора. Въпросът по т.12 съдът намира за относим
към предмета на спора, но съдът намира, че експертизата не може да преглежда
документи и данни от трети лица, неучастващи в производството, без съответните
документи да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, поради
което и това следва да бъде указано на експертите.
В исковата молба и в
допълнителната искова молба ищецът е формулирал искане за задължаване на
ответника на основание чл.190 от ГПК да представи находящи се у него документи.
Поисканите по т.1.1 становище за присъединяване са представени. Поисканият по
т.1.2 договор за присъединяване на независим производител от 15.09.20007г.
между ответника и трето лице, изменен с анекс от 22.06.2009г. съдът намира за
относим към предмета на спора и ответникът следва да бъде задължен да го
представи. Поисканите в т.1.3 становище съдът намира за ирелеванти и искането
следва да бъде оставено без уважение. Искането в допълнителната искова молба за
представяне на извлечение от водените при него оперативни дневници на
специализирано диспечерско звено, съдържащи
вписванията за извършените от негови диспечери разпореждания за наложени
ограничителни режими в производството на електроенергия от ВяЕЦ в периода от
01.10.2010г. до 31.07.2012г. съдът намира че следва да бъде уважено.
Следва да бъдат уважени направените от ищеца искания
за представяне на документи от трети лица на основание чл.192 от ГПК.
Искането на ищеца за гласни доказателства за
установяване на обстоятелства за изпълнение от страна на ищеца на предвидените
в договора за присъединяване предварителни условия не следва да бъде уважавано
към момента доколкото не е уточнено кои спорни обстоятелства ще се установяват
с тези гласни доказателства.
Следва да бъдат уважени исканията на ответната страна
да се задължат ищеца да предостави договор/договори за предоставяне на услуга
по оперативно управление на ветрогенератори, както и трето, неучастващо в спора
лице - „ЕСО” ЕАД, да представят находящите се у тях диспечерски дневници за
процесния период. Същите са необходими като писмени доказателства по делото за
нуждите на допуснатата СТЕ..
Следва да се уважи и
доказателственото искане на ответника за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпит на
посочените в отговора на допълнителната искова молба свидетели, но техния брой
следва да бъде определен на двама служители на „О енд М Симонсфелд” ЕООД, които
съдът определя на първите двама от списъка, както и двама служители от
диспечерското звено на ответното дружество.
Следва да бъде уважено и
искането за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред ДКЕВР.
Производството
по делото следва да бъде насрочено в открито заседание, като на страните бъде
изпратен и проект за доклад по делото.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Хаос Инвест” ЕАД за привличане
на „Електроенергиен Системен Оператор” ЕАД със седалище гр.София като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Определението, с което не се допуска третото лице подлежи на
обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящето определение.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените в отношение на
евентуалност искове:
- иск за изпълнение на задължения на „Енерго-Про Мрежи” АД
по чл.113 ал.1 т.1 и чл.118 ал.1 от ЗЕ и чл.18 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЕВИ, като
осигури достъп на „Хаос Инвест” ЕАД до електроразпределителната си мрежа за
пренос на електрическа енергия, произведена от ВяЕЦ Могилище – Запад до пълната
и присъединена мощност от 16 МВт
- иск за сумата 2 373 076лв., претендирана като
обезщетение за вреди - пропуснати ползи
в резултат от злоупотреба от страна на „Енерго-Про Мрежи” АД с господстващото
му положение на пазара на разпределение на електрическа енергия на основание
чл.104 ал.1 от ЗЗК, и представляваща преференциалната цена, определена от ДКЕВР
за 12 451 210 кВтчаса електрическа енергия, която централата е могла
да отдаде в електроразпределителната мрежа за периода от 10.06.2010г. до
11.10.2010г., ако беше присъединена в сроковете, предвидени в договора за
присъединяване с присъединена мощност от 16 МВт, на основание чл.104 ал.1 от
ЗЗК.
- иск за сумата 2 191 144лв., претендирана като
обезщетение за вреди – пропуснати ползи в резултат на противоправно
ограничаване на достъпа на „Хаос Инвест” ЕАД до преносната и/или
разпределителната мрежа за пренос на електрическа енергия, произведена от ВяЕЦ
Могилище – Запад от страна на оперативния персонал на специализираните
диспечерски звена на „Енерго-Про Мрежи” АД до 8 МВт от общата присъединена
мощност на ВяЕЦ Могилище – Запад от 16 МВТ, което съставлява и злоупотреба от
страна на „Енерго-Про Мрежи” АД с господстващото му положение на пазара на
електрическа енергия, и представляваща
преференциалната цена, определена от ДКЕВР за 11 594 860
кВтчаса активна електрическа енергия, която ВяЕЗ Могилище – Запад е могла да
отдаде в електроразпределителната мрежа при производствена мощност от 8 МВт в
допълнение към присъединената мощност 8 МВТ за периода от 27.10.2012г., когато
ВяЕЦ Могилище – Запад започва да произвежда електроенергия до 31.07.2012г.
- иск за сумата 667 627.25лв., претендирана като
обезщетение за вреди от забава в плащането на горните две суми за периода от
началото на месеца, следващ съответния месечен период до 08.08.2012г. , ведно
със законна лихва до окончателното изплащане на задълженията.
Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна
жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис
от настоящето определение.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в настоящето производство предявеното
от ответника в условия на евентуалност възражение за прихващане с негово
насрещно вземане срещу ищеца за сумата 446 379.33лв. с ДДС, представляваща
цена за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 01.01.2011г. до
30.06.2012г.
ДОПУСКА като доказателства по делото представените с
исковата молба, допълнителната искова молба, отговора на исковата молба и
отговора на допълнителната искова молба писмени документи.
ДОПУСКА комплексна тройна съдебно-техническа и
икономическа експертиза от три вещи
лица, двама от тях специалисти в областите електропроизводство и
електропреносни мрежи и третият - счетоводител, които след проверка на приложените по делото доказателства, представените
по делото по реда на чл.192 от ГПК от трети неучастващи в производството лица
писмени документи, след оглед
на място на централата, присъединителните съоръжения, софтуерните данни от сървъра Вестас
Скада, свързан с всеки от генераторите на ВяЕЦ Могилище - Запад; с данните,
генерирани от софтуерната система, с която се осъществява диспечирането от
съответното специализирано диспечерско звено на „Енерго Про Мрежи” АД на
електроразпределителната мрежа в североизточна България в пръстена 110 кВ
Варна - Каварна - Шабла - Добрич, диспечерските
дневници и цялата оперативна документация, изготвена по реда на гл.9 от Наредба
№ РД-16-57 от 28.01.2008г. от ЦДУ, ТДУ „Изток", ответното дружество и
ищцовото дружество, да дадат заключение по следните въпроси:
1. Кога ВяЕЦ Могилище - Запад, включително всички 8
генератора на централата и присъединителните съоръжения,
предвидени в чл.2 ал.1 от договора за присъединяване, заедно
с измененията му по силата на Анекса към окончателния договор
между страните, е включена в паралел с електроразпределителната мрежа на „ЕОН България
Мрежи” АД?
Как се осъществява
технически включването на генераторите на централата и на присъединителните съоръжения в паралел с
електрическата мрежа?
2. Има ли наложено постоянно ограничение в отдаваната
от Централата към електроразпределителната
мрежа електрическа енергия под инсталираната мощност от 16 МВт на централата за периода от датата, на която ВяЕЦ Могилище - Запад е поставена под напрежение
съгласно заключението по т.1 до 31.07.2012г. и каква е максималната активна мощност, за
която ВяЕЦ Могилище - Запад може да отдава електрическа
енергия към
електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи”
АД в точката на
присъединяване по смисъла на чл.2 ал.2 и 3 от договора
за присъединяване
през този период?
Как технически подаването на електрическа енергия от
ВяЕЦ Могилище - Запад към електроразпределителната
мрежа е ограничено до тази мощност?
3. Кога ВяЕЦ Могилище - Запад
започва да произвежда и да отдава електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа в точката на
присъединяване?
4. В периода от датата,
на която ВяЕЦ Могилище - Запад започва да произвежда електрическа
енергия съгласно заключението по т.З до 31.07.2012г. оперативният персонал на съответното
специализирано диспечерско звено на „Е.ОН България Мрежи” АД, което осъществява оперативното управление на електроразпределителната
мрежа в района на Каварна, подавало ли е
диспечерски нареждания до ВяЕЦ Могилище - Запад за ограничаване под 8 МВт на подаваната от централата
към електроразпределителната мрежа електрическа енергия или за пълното изключване на генераторите на централата от електроразпределителната мрежа?
Как са подавани тези нареждания и
как са изпълнявани?
5. Да се представят данни по месеци в абсолютни
стойности и като графика, която отчита
изменението в рамките на месеца, за периода от датата, на която ВяЕЦ Могилище - Запад започва да произвежда
електрическа енергия, съгласно
заключението по т.З до 31.07.2012г.
за:
- датата и точната продължителност на ограничението под 8 МВт или
пълното
изключване на генераторите на
Централата в изпълнение
на диспечерски нареждания съгласно заключението по
т. 4
- мощността, на която работи ВяЕЦ Могилище - Запад
през периода на
съответното ограничение.
6. Да се представят данни по месеци в табличен вид в абсолютни стойности
и като
графика, която отчита изменението в рамките на месеца, за периода от датата, на която
ВяЕЦ Могилище - Запад започва да произвежда електрическа енергия, съгласно
заключението по т.З до 31.07.2012г. за:
- количеството електрическа енергия, реално
произведена от ВяЕЦ
Могилище
- Запад;
- количеството активна електрическа енергия, отдадено от ВяЕЦ Могилище - Запад към
електроразпределителната мрежа
в точката на присъединяване.
7. Да се
представят данни, идентични на тези по т.4 и т.5 по месеци
в табличен вид в абсолютни стойности и като графика, която
отчита
изменението
в рамките на месеца, за периода от датата, на която ВяЕЦ
Могилище
- Запад започва да произвежда електрическа
енергия съгласно
заключението
по т.З до 31.07.2012г.,
относими към всеки един от
производителите
на електрическа енергия от възобновяеми енергийни
източници,
присъединени към разпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи” АД в пръстена 110 кВ Варна
- Каварна - Шабла - Добрич.
Да се направи съпоставка между тези данни и данните по т.4 и т.5 относно
това по отношение
на кои производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници,
присъединени към разпределителната мрежа на Е.ОН Мрежи в пръстена 110 кВ Варна - Каварна
- Шабла - Добрич са подавани диспечерски нареждания за ограничаване на подаваната от
тях електрическа енергия към електроразпределителната мрежа или за пълното им изключване към съответния момент, когато
такива диспечерски нареждания
са подавани към ВяЕЦ
Могилище - Запад и към кои производители на
електрическа енергия такива нареждания не са
подавани.
Да се направи такава съпоставка и конкретно и отделно за периода от май 2011г. до 31.07.2012г.
8.
-
9. -
10. Да се даде
заключение по месеци в табличен вид за периода от датата, на която ВяЕЦ Могилище -
Запад започва да произвежда електрическа енергия съгласно
заключението по т.З до
31.07.2012г.
дали „Хаос Инвест” ЕАД е извършвало доставка на електрическа енергия
на „Е.ОН България Продажби" АД, стойността на всяка от доставките,
количеството доставена електрическа енергия, плащанията, извършени от „Е.ОН
България Продажби" АД по всяка фактура, издадена от „Хаос Инвест” ЕАД и
размера на непогасената част от задължението на „Е.ОН България
Продажби" АД за цената на доставената електрическа енергия.
Осчетоводени
ли са извършените доставки на електрическа енергия от „Хаос Инвест” ЕАД на „Е.ОН
България Продажби" АД и плащанията за цената на доставената електрическа
енергия и как са отразени
доставките и плащанията в счетоводните сметки в счетоводните книги на „Хаос Инвест” ЕАД и „Е.ОН България
Продажби" АД.
11. Въз
основа на заключението по т.6 да определи какъв е средният процент на загубите
на електрическа
енергия при преноса й от генератора на ВяЕЦ Могилище - Запад, където се
произвежда, до точката на присъединяване по смисъла на чл.2 ал.2 и 3 от договора
за присъединяване, където тя се отдава към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН
България Мрежи” АД за периода от датата, на която ВяЕЦ Могилище - Запад започва да
произвежда електрическа енергия съгласно заключението по т.З до 31.07.2012г.?
12.
А. Може
ли да се определи с достатъчно висока степен на сигурност скоростта на вятъра в района на
ВяЕЦ Могилище - Запад през периода от 10.06.2010г. до 10.10.2010г., въз
основа на наличните данни, генерирани от ВяЕЦ, разположени в близост до ВяЕЦ Могилище -
Запад, за да може да се даде вярно заключение за възможното производство на
електроенергия от ВяЕЦ Могилище - Запад през този период?
Б. Като
се има предвид скоростта на вятъра, регистрирана през периода от 10.06.2010г. до
датата, на която централата и присъединителните
съоръжения са поставени под напрежение съгласно заключението по т.1, от
софтуерни системи за управление на вятърни електроцентрали, които се намира в
непосредствена близост до ВяЕЦ Могили – Запад, да се даде заключение по месеци
в табличен вид в абсолютни стойности и като графика,
която
отчита изменението в рамките на месец, за възможното производство
на
електроенергия от ВяЕЦ Могилище - Запад, ако последната беше
експлоатирана през периода от 10.06.2010г. до датата, на която централата и присъединителните
съоръжения реално са поставени под напрежение съгласно заключението по т.1, с
присъединена мощност от 16 МВт.
Заключение по т.12 Б да бъде изготвено само при налични по делото
документи за скоростта на вятъра от софтуерни системи за управление на вятърни
електроцентрали.
13. Като
се има предвид средният процент на загубите на електрическа енергия при преноса й от
генератора на ВяЕЦ Могилище - Запад до точката на присъединяване, съгласно
заключението по т.11 да се даде заключение по месеци в табличен вид в
абсолютни стойности и като графика, която отчита изменението в рамките на месец,
за възможното количество електроенергия, което ВяЕЦ Могилище - Запад щеше да
отдаде в електроразпределителната
мрежа от количеството произведена електроенергия съгласно заключението по
т.12.
14. Да
се даде заключение по месеци в табличен вид за периода от 10.06.2010г., когато задължението
за присъединяване е станало изискуемо, до датата, на която централата и присъединителните
съоръжения са поставени под
напрежение
съгласно заключението по т.1, относно сумата, която „Хаос Инвест” ЕАД би получило за количеството
активна електрическа енергия, която
ВяЕЦ Могилище - Запад е могла да отдаде в
електроразпределителната
мрежа на „Е.ОН България Мрежи” АД съгласно заключението по т.12, умножено по преференциалната цена, определена от ДКЕВР и
приложима към съответния момент.
Заключение по т.13 и 14 да бъде изготвено след отговор на въпросите по
т.12Б.
15. Като се има предвид
скоростта на вятъра, регистрирана през периода от датата, на която
ВяЕЦ Могилище - Запад започва да произвежда електрическа енергия, съгласно
заключението по т.З до 31.07.2012г., от системата Вестас
Скада на
ВяЕЦ Могилище Запад да се даде заключение по месеци в табличен вид в
абсолютни стойности и като графика, която отчита
изменението
в рамките на месец, за възможното производство на електроенергия от ВяЕЦ
Могилище - Запад през периода от датата, на която
ВяЕЦ
Могилище - Запад започва да произвежда електрическа енергия съгласно
заключението по т.З до 31.07.2012г. при производствена
мощност
от 8 МВт,
която съставлява разликата над 8 МВт до 16 МВт.
16. Като
се има предвид средният процент на загубите на електрическа енергия при преноса й от генератора на ВяЕЦ Могилище -
Запад
до точката на присъединяване, съгласно заключението по т.11, да се даде заключение по месеци
в табличен вид в абсолютни стойности и като графика, която отчита
изменението в рамките на месец, за възможното количество електроенергия,
което ВяЕЦ Могилище - Запад щеше да отдаде в електроразпределителната мрежа от
количеството произведена електроенергия съгласно заключението по т.15.
17. Да се даде
заключение по месеци в табличен вид за периода от датата, на която ВяЕЦ Могилище
- Запад започва да произвежда електрическа енергия съгласно заключението по т.З до 31.07.2012г., относно сумата, която „Хаос Инвест” ЕАД би получило за количеството
активна електрическа енергия, която ВяЕЦ
Могилище- Запад е могла да отдаде в електроразпределителната
мрежа на „Е.ОН България Мрежи” АД съгласно
заключението по т.16 при производствена мощност от 8 МВт, която съставлява разликата над 8 МВт до 16 МВт,
умножено по преференциалната цена,
определена от ДКЕВР и приложима към съответния
момент.
18 Като се има предвид
скоростта на вятъра, регистрирана през периода от датата, на която
ВяЕЦ Могилище - Запад започва да произвежда електрическа енергия съгласно
заключението по т.З до 31.07.2012г., от системата
Вестас Скада на ВяЕЦ Могилище - Запад да се даде заключение по месеци в табличен вид в абсолютни стойности и като графика,
която отчита
изменението в рамките на месец, за
възможното производство на електроенергия
от ВяЕЦ Могилище - Запад в допълнение към реално
произведената електрическа енергия
съгласно заключението по т.6, ако
мощността на Централата не беше
допълнително ограничавана под 8 МВт
или напълно изключвана в отделни периоди между датата, на която ВяЕЦ
Могилище - Запад започва да произвежда
електрическа енергия съгласно
заключението по т. З и 31.07.2012г.
19. Като се има предвид средният процент на
загубите на електрическа енергия при преноса й от генератора на ВяЕЦ Могилище
- Запад
до точката на присъединяване съгласно заключението по т.11, да се даде заключение по месеци
в табличен вид в абсолютни стойности и като графика, която отчита
изменението в рамките на месец, за възможното количество електроенергия,
което ВяЕЦ Могилище - Запад щеше да отдаде в електроразпределителната мрежа от количеството произведена електроенергия
съгласно заключението по т.18.
20. Да
се даде заключение по месеци в табличен вид за периода от датата, на която ВяЕЦ Могилище -
Запад започва да произвежда електрическа енергия съгласно заключението по т.З до 31.07.2012г., относно сумата, която „Хаос Инвест” ЕАД би получило за количеството
активна електрическа енергия, която ВяЕЦ Могилище-
Запад е могла да отдаде в електроразпределителната мрежа съгласно заключението по т.19 в допълнение
към реално произведената електрическа
енергия, ако мощността на централата не
беше допълнително ограничавана под 8 МВт или напълно изключвана през този период, умножено по преференциалната цена,
определена от ДКЕВР и приложима към
съответния момент.
21. Да се даде заключение
относно това кога „Хаос Инвест” ЕАД е закупило 8 ветрогенератора Вестас V90 с мощност от
2 ММт всеки, на каква цена са закупени тези
ветрогенератори, какъв е размерът на плащанията за цената им, извършени от „Хаос Инвест” ЕАД в
полза на продавача и на коя дата са извършени плащанията.
Осчетоводени
ли са извършените доставки на тези ветрогенератори и
плащанията
за цената на тези ветрогенератори от „Хаос Инвест” ЕАД и как са отразени доставките и плащанията в
счетоводните сметки в счетоводните
книги на „Хаос Инвест” ЕАД.
22. Да
даде заключение какъв е размерът на законната лихва за забава върху размера на
обезщетението за вреди, чиито размер е
определен
съгласно заключението по т.14, т.17 и т.20, считано от началото
на
месеца, следващ съответния месечен период, за който е определен
размерът
на вредите до 08.08.2012г.
23. Да даде заключение какъв е размерът на
законната лихва за забава върху размера на обезщетението за претърпени вреди в
размер
на 9 988 195.50 евро, считано
от 14.12.2009г. до 08.08.2012г.
24. Да даде заключение дали е извършена
реконструкция на далекопроводи в пръстена 110 кВ Варна - Каварна - Шабла -
Добрич, завършена през месец
май
2011г., и ако такава реконструкция е извършена, в резултат на тази
реконструкция освободен ли е
допълнителен капацитет от приблизително
100 МВт, как „Електроенергиен системен
оператор" ЕАД е разпределило
допълнително освободения в резултат на реконструкцията капацитет от
приблизително 100 МВт между НЕК и „Е.ОН
България Мрежи” АД.
25. Да даде заключение за какво количество
електроенергия, произведено от ВяЕЦ Могилище - Запад в периода от 27.10.2010г. до 31.12.2010г. ДКЕВР е
издала сертификат за произход в
съответствие с Наредбата
за лицензиране на дейностите в енергетиката и какво е съотношението му с цялото количество
електроенергия, произведено от ВяЕЦ Могилище - Запад в периода от 27.10.2010г.
до 31.12.2010г.
26.
А. Като се прецени дали са засегнати конструктивни елементи на подстанция
Каварна и дали е изменена основната електрическа инсталация на подстанцията да се
даде
заключение дали преоборудването на килия № 14 в ЗРУ 110/20 кВ на подстанция Каварна
представлява строеж по смисъла на § 5 т.38 от ЗУТ, включително да се даде
заключение дали представлява основен ремонт по смисъла на § 5 т.42 от ЗУТ или
реконструкция по смисъла на § 5 т.44 от ЗУТ. Да се даде заключение дали с
преоборудването на килия № 14 в ЗРУ 110/20 кВ на подстанция Каварна е извършен
текущ ремонт по смисъла на § 5 т.43 от
ЗУТ.
Б.
Вещите лице след като се запознаят с представения по делото Инвестиционен
проект № Р09-274-3-5/А за обект „Реконструкция на килия № 14 в подстанция
Каварна в цялост и да отговорят на въпросите:
Съставлява
ли предвидената с проекта промяна на реконструкция на енергиен обект? Засягат
ли се конструктивни елементи на обекта? Променят ли се технически
характеристики на енергийния обект?
27. Вещите
лица, след като прегледат диспечерските
дневници и цялата оперативна документация, изготвена по глава Девета от Наредба № РД-16-57 от 28.01.2008г. да дадат заключение какво е точното съдържание на
диспечерските указания, подавани
от ТДУ „Изток" на „Енерго Про Мрежи” АД и съдържанието на диспечерските указания, подавани от „Енерго Про Мрежи” в
периода от 27.10.2010г. до 31.07.2012г. към
производителите на електроенергия от ВЕИ, присъединени към електроразпределителната мрежа на „Енерго Про Мрежи”
АД, включително ВяЕЦ Могилище - Запад или съответно лицето, което я оперира,
Да се
посочат отделно случаите, в които оперативния персонал на „Енерго Про Мрежи” АД е подавал
диспечерски нареждания към производителите на електроенергия от ВЕИ, присъединени
към електроразпределителната мрежа, включително ВяЕЦ Могилище - Запад или
съответно лицето, което я оперира, които не са достатъчно конкретни, за да се установи
ограничението в мощността за всеки конкретен производител, присъединен към електроразпределителната
мрежа.
28.
Като се вземе предвид заключението по последната задача относно тази част от диспечерските
нареждания, дадени от оперативния диспечерски персонал на „Енерго Про Мрежи” АД
в периода от 27.10.2010г. до
31.07.2012г., които указват конкретно въведено ограничение в мощността конкретно на
ВяЕЦ Могилище - Запад и периода на съответното ограничение, и като се има предвид скоростта на
вятъра, регистрирана през същия период от системата Вестас Скада на ВяЕЦ Могилище - Запад,
да се даде заключение по месеци в табличен вид в
абсолютни стойности и като графика, която отчита изменението
в рамките на месец, при тези ограничения в мощността за:
- възможното производство на електроенергия от
ВяЕЦ Могилище - Запад в
периода
от 27.10.2010г. до 31.07.2012г. при производствена мощност
над
8 МВт, която съставлява разликата над 8 МВт до 16 ММт;
- възможното количество
електроенергия, което ВяЕЦ Могилище - Запад
щеше да отдаде в електроразпределителната мрежа от количеството произведена електроенергия, като се има предвид средният процент на
загубите, определен съгласно заключението по т.18
- сумата, която „Хаос Инвест” ЕАД би
получило за това отдадено количество активна
електрическа енергия, умножено по преференциалната цена, определена от ДКЕВР и приложима към съответния
момент.
29. След като прегледат диспечерските дневници
и цялата оперативна документация, изготвена по реда на глава девета от Наредба
№ РД-16-57 от 28.01.2008г. от ЦДУ, ТДУ „Изток”, ответника и ищеца да отговорят
на въпросите:
Налице ли самостоятелни оперативни
разпореждания на дежурния персонал на „Е.ОН България Мрежи” за ограничаване на
производството?
Налице ли са оперативни разпореждания на
дежурния оперативен персонал на ЕСО за
ограничаване на мощности на територията, на която се намира мрежата на
ответника през посочените в справката към исковата молба периоди?
Съвпадат ли периодите на разпоредени от
оперативния персонал на ЕСО ограничения на производството с твърдяните от ищеца
периоди на ограничаване?
30. Да се изчисли размера на възможното
произведено количество електроенергия от 8 МВт за периода от 19.04.2011г. до
31.07.2012г., като извадят от това количество количеството непроизведена
електроенергия по наложените ограничения, съобразно изпълнението на горната
задача и на другите задачи. Въз основа на представените по делото решения на
ДКЕВР да определят цената на изчисленото количество електроенергия.
31. Вещите лица да изчисли на базата на представените от ищеца данни за произведена и
транспортирана електроенергия, цената за достъп до електроразпределителната
мрежа на базата на определените от ДКЕВР цени за съответните периоди.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за извършване на експертизата в
размер на 3000лв., вносим от страните както следва: 2200лв. от ищеца и 800лв.
от ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящето определение.
ВКЛЮЧВА в състава на комплексната
тройна експертиза: доц.д-р Росен Николов Василев, инж.Пламен Георгиев Петров и
Милена Валентинова Петрова, които да се призоват след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещите лица да изготвят заключение
в срок най-късно една седмица преди съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА ответника „Енерго Про Мрежи” АД, на основание чл.190 от ГПК,
да представи:
1. договор за присъединяване на независим
производител от 15.09.2007г. между него и „Нимекс-2004 М” ООД, изменен с анекс
от 22.06.2009г.
2. оперативните
дневници на специализираното диспечерско звено на „Енерго Про Мрежи” АД,
компетентно да диспечира електроразпределителната мрежа в пръстена 110 кВ
Златни пясъци – Албена – Балчик – Каваран – Шабла – Генерал Тошево с вписаните
в него диспечерски разпореждания за наложени ограничителни режими в
производството на електроенергия от ВяЕЦ за периода от 01.10.2010г. до
31.07.2012г.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца „Хаос Инвест” ЕАД на основание чл.190 от ГПК,
да представи договор/договори за
предоставяне на услуга по оперативно управление на ветрогенератор/и
ЗАДЪЛЖАВА трето, неучастващо в
делото лице „Електроенергиен Системен
Оператор” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Триадица”, ул. „Гоце Делчев” № 105, на основание чл.192 от ГПК, да представи оперативните дневници на ТДУ „Изток” с вписаните в него диспечерски разпореждания за наложени
ограничителни режими в производството на електроенергия от вятърни електрически
централи за периода от 01.10.2010г. до 31.07.2012г.
Препис от молбата на
ответника да се връчи на третото лице.
ОПРЕДЕЛЯ на третото
лице срок за представяне на документите – 15.05.2013г.
ЗАДЪЛЖАВА неучастващо
в делото лице „Енерго – Про Продажби”
АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.”Вл.Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, на основание чл.192 от ГПК, да представи счетоводни документи за
периода от 27.10.2010г. до 31.07.2012г. за извършени доставки на електрическа
енергия от „Хаос Инвест” ЕАД на „Енерго Про Продажби” АД и плащанията,
извършени от него по всяка фактура, издадена от „Хаос Инвест” ЕАД и размера на
непогасената част от задължението за цената на доставената електрическа
енергия.
Препис от молбата на
ответника да се връчи на третото лице.
ОПРЕДЕЛЯ на третото
лице срок за представяне на документите – 15.05.2013г.
ЗАДЪЛЖАВА трето, неучастващо
в делото лице „Национална Електрическа
Компания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Оборище”, ул. „Триадица” № 8, на основание чл.192 от ГПК, да представи строителните книжа,
издадени във връзка с реконструкцията на делекопровода в пръстена 110 кВ Варна
– Каварна – Шабла – Добрич, извършена през м.май 2011г. и находящи се у него
документи, издадени от „ЕСО” ЕАД във връзка с разпределяне на допълнително
освободен капацитет от приблизително 100 МВт между НЕК и „Е.ОН България Мрежи”
АД.
Препис от молбата на
ответника да се връчи на третото лице.
ОПРЕДЕЛЯ на третото
лице срок за представяне на документите – 15.05.2013г.
ДОПУСКА до разпит
като свидетели на ответната страна лицата Константин Маринов Георгиев и
Мирослав Желязков Пейчев за установяване на обстоятелствата, касаещи механизма
на отдаване на диспечерските разпореждания.
Определя депозит за
призоваване на свидетелите в общ размер на 60лв., вносим от ответника в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящето определене.
Свидетелите да се
призоват след представяне на доказателства за внесен депозит.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
ответника да води в съдебно заседание двама души свидтели – служители в
диспечерското звено, за установяване на механизма на отдаване на диспечерските
разпореждания.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника
„Енерго – Про Мрежи” АД съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди от ДКЕВР с копие от преписката
по издаването на Решение № ЕМ-01 от 29.06.2012г., след представяне на
доказателства за заплатена по сметка
на ВОС държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ исканията на
ищеца за въпросите по т.8 и т.9 от експертизата, за задължаване на ответника да
представи документи по т.1.3 от исканията и за гласни доказателства, посочени в
допълнителната искова молба и на ответника за разпит на още двама свидетели за
установяване на механизма за отдаване на диспечерски разпореждания.
СЪОБЩАВА на страните
на основание чл.374 ал.2 от ГПК следния проект за доклад по делото:
Предявени са обективно кумулативно и евентуално съединени
искове от „Хаос Инвест” ЕАД със седалище гр.София срещу „Енерго-Про Мрежи” АД
със седалище гр.Варна както следва:
- иск за реално изпълнение на задължение на „Енерго-Про
Мрежи” АД по договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия №
ДУА-173/11.02.2008г.-3011ВГ-21.02.2008-4007-ВГ-07.04.2009г. от 08.04.2009г.,
изменен с анекс от 14.12.2009г. да присъедини към собствената си
електроразпределителна мрежа пълната инсталирана мощност до 16МВт на вятърна
електрическа централа, изградена в поземлени имоти с кадастрални номера №№
013157 в землището на с.Могилище и №№ 024024, 0240025, 013043, 013048, 013051,
024027, 024031 в землището на с.Вранино, собственост на „Хаос Инвест” ЕАД.
Искът е с правно основание чл.79 ал.1 предл.първо от ЗЗД.
- иск за сумата 2 373 076лв., претендирана като
обезщетение за имуществени вреди -
пропуснати ползи в размер на преференциалната цена, определена от ДКЕВР
за 12 451 210 кВтчаса електрическа енергия, която ВяЕЦ Могилище –
Запад е могла да отдаде в електроразпределителната мрежа за периода от
10.06.2010г., когато задължението за присъединяване е станало изискуемо, до
11.10.2010г. , когато ВяЕЦ Могилище – Запад е присъединена за 8 МВт, претърпени
в резултат на забавата на ответното дружество да присъедини ВяЕЦ Могилище –
Запад с инсталирана мощност от 16 МВТ в сроковете, предвидени в договора за
присъединяване. Искът е с правно основание чл.79 ал.1 предл.първо от ЗЗД.
- иск за сумата 2 191 144лв., претендирана като
обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на
преференциалната цена, определена от ДКЕВР за 11 594 860 кВтчаса
активна електрическа енергия, която ВяЕЗ Могилище – Запад е могла да отдаде в
електроразпределителната мрежа при производствена мощност от 8 МВт в допълнение
към присъединената мощност 8 МВТ за периода от 27.10.2012г., когато ВяЕЦ
Могилище – Запад започва да произвежда електроенергия до 31.07.2012г.,
претърпени в резултат на неизпълнение за задължението на ответното дружество да
присъедини ВяЕЦ Могилище – Запад към електроразпределителната мрежа с
договорената инсталирана мощност от 16 МВт. Искът е с правно основание чл.79
ал.1 предл.първо от ЗЗД.
- претендира се на основание чл.86 от ЗЗД законна лихва
върху двете суми, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
При условията на евентуалност с предявените искове:
- иск за сумата 2 333 648.63 евро, предявен като частичен
от целия в размер на 9 988 195.50 евро, претендирана като обезщетение
за вреди, претърпени в резултат на недобросъвестно водене на преговори от
страна на „Е.ОН България Мрежи” АД при сключване на договор за присъединяване,
и представляваща цената на 4 ветрогенератора модел VESTAS V90 с мощност от 2 МВт всеки, и възнаграждението за
продължаване на гаранционния срок за тези ветрогенератори, платена от „Хаос
Инвест” ЕАД по силата на рамков договор от 29.05.2007г. за доставка, монтаж,
пускане в експлоатация и предварителни изпитвания на съоръжения за вятърна
електроцентрала. Искът е с правно основание чл.12 предл.2 от ЗЗД.
- иск за сумата 341 352 евро, предявен като частичен от
целия в размер на 2 954 092.21 евро, претендирана като обезщетение за
вреди от забава в плащането на обезщетението в размер на 9 988 195.50
евро за периода от 14.12.2009г. до 08.08.2012г. Искът е правно основание чл.86
от ЗЗД.
- претендира се законна лихва върху сумата
2 233 648.63 евро от завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението.
При условията на кумулативно съединяване с всеки от един от
евентуално съединените искове:
- иск за сумата 1 136 834лв., претендирана като
обезщетение за претърпени вреди – пропуснати ползи в резултат на противоправно
ограничаване под 8 МВт на подаваната от ВяЕЦ Могилище – Запад към
електроразпределителната мрежа електрическа енергия или пълното изключване на генераторите на
ВяЕЦ Могилище – Запад от разпределителната мрежа от страна на оперативния
персонал на специлизираните диспечерски звена на „Енерго-Про Мрежи” АД в
периода от 27.1.2010г. до 31.07.2012г., която сума съставлява преференциалната
цена, определена от ДКЕВР за 6 001 392 кВтчаса активна електрическа
енергия в допълнение към реално произведената електрическа енергия, ако мощността
на централата не беше допълнително ограничавана под 8 МВт или напълно
изключвана за периода от 27.10.2010г. до 31.07.2012г. Искът е за вреди от
непозволено увреждане в резултат на противоправно поведение на служители на
специализираното диспечерско звено на ответника и е с правно основание чл.49 от ЗЗД
- иск за сумата 133 787лв., претендирана като
обезщетение за вреди от забава в плащането на сумата 1 136 834лв. за
периода от началото на месеца, следващ съответния месечен период, за който се
отнасят вредите до 08.08.2012г. Искът е с правно основание чл.86 от ЗЗД.
- претендира се законна лихва, считано от завеждане на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в
исковата молба, че между страните на 08.04.2009г. е сключен договор № ДУА-173
от 11.02.2008-3011-ВГ-21-92.2008-4007-ВГ-07.04.2009 за присъединяване на обект
на независим производител на електрическа енергия, по силата на който ответното
дружество е поело задължение да присъедини към собствената си
електроразпределителна мрежа електрическа централа, собственост на
производителя – ищцовото дружество, а производителят се задължава да заплати
цена за присъединяването. Твърди се че
договорът е сключен след изпълнение от негова страна на всички предвидени в
Наредба № 6 от 09.06.2004г. процедури, след издаване на становище от страна на
ответното дружество и сключване на предварителен договор. Твърди, че предмет на
договора е присъединяването към електроразпределителната мрежа на ВяЕЦ с обща мощност от 16 МВт. Сочи, че считано от 27.10.2010г. ВяЕЦ е
поставена под напрежение с възможност за отдаване на генерираната мощност до 8
МВт. Ищецът твърди че е изпълнил задълженията си по сключения между страните
договор. Твърди че е налице неизпълнение на задълженията на ответното дружество
да присъедини собствения на ищцовото дружество ВяЕЦ към
електроразпределителната мрежа до пълната инсталирана мощност от 16 МВт както и
забава в изпълнение на задължението за присъединяване за периода от
10.06.2010г. до 11.10.2010г. Претендира обезщетение за вреди от забава в
изпълнение на задължението за присъединяване за периода от 10.06.2010г. до
11.10.2010г. и обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение да присъедини
ВяЕЦ за пълната инсталирана мощност – за разликата от 8 МВт за периода от
27.10.2012г. Претендираното обезщетение е пропуснати ползи в размер на преференциалната цена, определена
от ДКЕВР за количествата електрическа енергия, която ВяЕЦ Могилище – Запад е
могла да произведе и да отдаде в електроразпределителната мрежа при
производствена мощност съответно от 16 МВт за периода на забавата и от 8 МВт в
допълнение към присъединената мощност 8 МВт за периода от 27.10.2012г.
По предявения
в отношение на евентуалност иск за обезщетение за вреди в резултат на недобросъвестно
водене на преговорите при сключване на договора твърди, че от началото на
процедурата по сключване на договора неговото инвеститорско намерение е било за
присъединяване на генератори с обща инсталира мощност от 16 МВт. Тази мощност е
била предмет на обсъждане между страните и тя е посочена в становището за
присъединяване от 11.02.2008г., издадено от ответното дружество. Твърди че в
закупил 8 ветрогенератора с мощност от 2 МВт всеки и изградил ВяЕЦ Могилище –
Запад с инсталирана мощност от 16 МВт. Твърди, че в въведеното от ответната
страна ограничение на мощността до 8 МВт е направено на етап, в който не може
да се съобрази при реализация на инвестиционните му намерения. Претендира
обезщетение за вреди в размер на половината от цената, която е заплатил за
закупуването на 8 ветрогенератора, които разходи не би направил ако ответното
дружество е действало добросъвестно при преговорите за сключване на договора за
присъединяване.
Твърди в
исковата молба, че ответникът „Енерго Про Мрежи” АД за периода от 27.10.2010г.
до 31.07.2012г. чрез оперативния си персонал на специализираните диспечерски
служби неправомерно в нарушение на Чл.113
ал.1 т.1 и чл.118 ал.1 от ЗЕ и чл.18 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЕВИ е ограничавал под 8
МВт подаваната от ВяЕЦ към електроразпределителната мрежа електрическа енергия
или изцяло е изключвал генераторите от електроразпределителната мрежа.
Претендира обезщетение за причинените му вреди представляващо пропуснати ползи
– в размер на преференциалната цена,
определена от ДКЕВР за количествата електрическа енергия, която ВяЕЦ Могилище –
Запад е могла да произведе и да отдаде в електроразпределителната мрежа в
допълнение към реално произведената електрическа енергия, ако мощността на
централата не беше допълнително ограничавана под 8 МВт или напълно изключвана.
В срока по чл.
367 ал.1 от ГПК от ответника „Енерго Про Мрежи” АД със седалище гр.Варна е
постъпил писмен отговор, в който оспорва предявените срещу него искове и прави
възражения както следва:
- по иска за
реално изпълнение твърди, че с поставянето под напрежение на централата е
изпълнил задължението си за присъединяване, както и че промяната в максимално
допустимата мощност не зависи от негови действия;
по иска за
обезщетение за вреди по чл.79 от ЗЗД:
- възражение
за забава и неточно изпълнение на задължения на ищеца по договора за
присъединяване – забава в изпълнение на задължението за прехвърляне на
собствеността върху присъединителните съоръжения и плащане цената за
присъединяване, неизпълнение на задължение за въвеждане в експлоатация на килия
14 в подстанция Каварна,
- възражение,
че между страните е било налично съгласие относно ограничението на максимално
допустимата мощност на централата в зависимост от възможностите на преносната
мрежа и до реконструкцията и от страна на НЕК; оспорва че е налице увеличаване
на капацитета на преносната мрежа със 100 МВт
- възражение,
че ищецът не би могъл да претърпи претендираните вреди, тъй като не е имал
право да произвежда електрическа енергия за периода до 20.12.2010г., когато е
издадено решението на ДКЕВР за разрешаване започване на лицензионната дейност
- възражение,
че ищецът не притежава сертификат за произход
- оспорва
размера на претендираните вреди – доколкото се претендира цялото възможно
производство, без да се съобразят разходите; оспорва твърдението че
производството не генерира разходи; твърди че следва да бъдат заплащани дължими
цени за достъп до електроразпределителната мрежа, и задължение за заплащане на
надбавки за реактивна енергия; вото.
- твърди, че
той изправна страна по договора като е съгласувал присъединяването с НЕК още в
момента на подаване на искане за проучване и едновременно с издаване на
становищата за присъединяване
По иска за
преддоговорна отговорност оспорва твърденията за недобросъвестност при водене
на преговорите, като твърди, че е положил пълната грижа на добър търговец, не е
укрил никаква информация, съгласувал е с ищеца всяка от стъпките по присъединяването.
Твърди, че още при издаване на становището и при подписване на предварителния
договор ищецът е знаел, че НЕК може да постави определени условия по
присъединяването, като ищецът е действал на свой риск.
По иска за
вреди от действия на оперативния персонал на специализираното диспечерско
звено:
- твърди
че никога не е отдавал диспечерски
разпореждания на централата на „Хаос Инвест” ЕАД, твърди че системата за
дистанционно управление на ветрогенератори Скада е недостъпна за диспечерите на
ответника и те не могат да я ползват за ограничаване на мощността или за
спиране на генераторите.
- твърди, че
диспечерите на „Енерго Про Мрежи” АД са изпълнявали разпореждания на ЕСО без да
издават свои собствени; както и че разпорежданията на ЕСО за задължителни за
изпълнение.
- твърди, че е
препредавал диспечерските разпореждания на ЕСО на дружество – оператор, имащо
договор с ищеца, което управлява посредством собствената си преценка няколко
парка на различни производители
- оспорва
размера на претенцията
- възразява,
че ищецът е бил неизправна страна на задълженията си на производител, а именно
че не е изготвил и предоставил почасови графици за производства на ежедневна
база
В условия на
евентуалност прави възражение за прихващане с негово насрещно вземане срещу
ищеца за сумата 446 379.33лв. с ДДС, представляваща цена за достъп до
електроразпределителната мрежа за периода 01.01.2011г. до 30.06.2012г.
Не се спори
между страните досежно следните обстоятелства: сключването на договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия,
изпълнението на техническите изисквания по договора от страна на ищеца и
въвеждането на ВяЕЦ в експлоатация с разрешение за ползване; поставянето на
ВяЕЦ под напрежение, считано от 27.10.2010г., ограничаването до 8 МВт на
генерираната от централата мощност.
Спорни между
страните са обстоятелствата досежно изпълнението на задълженията по договора за
присъединяване, пълно и в срок; даването на разпореждания от страна на
диспечерите на ответника за спиране/ограничаване на производството на
електрическа енергия; размера на претендираните вреди, съществуването на насрещно
вземане на ответника за цена на достъп.
Указва на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да
установи: съществуването на договорно задължение на ответника за присъединяване
на ВяЕЦ на ищеца към електроразпределителната мрежа с пълна инсталирана мощност
16 МВт; изпълнение на своите задължения по договора за присъединяване;
фактическото ограничаване на производството под 8 МВт за периода след
27.10.2010г.; размера на твърдяната от него пропусната полза и причинно
следствената връзка; размера на претърпените вреди по чл.12 от ЗЗД;
Указва на ответника, че е изпълнил задължението до договора
за присъединяване, че разпорежданията за ограничаване на производството на
електрическа енергия от ВяЕЦ, собственост на ищеца са в изпълнение на
разпореждания на оператора на електроенергийната система, задължителни за него;
както и че разпорежданията за ограничаване на производството са давани на
оправомощен представител на ищцовата ВяЕЦ, оператор и на други ВяЕЦ;
НАПЪТВА страните на основание чл.374 ал.2 от ГПК към
възможността за извънсъдебно уреждане на спора чрез процедура по медиация или
друг способ за доброволно уреждане, като указва, че на основание чл.78 ал.9
предл.едно от ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на
ищеца.
НАСРОЧВА с.з. на 06.06.2013г. от 9.30часа, за която дата и
час да се призоват
страните, като им се изпрати препис от настоящето определение, а на ищеца и
препис от отговора на допълнителаната искова молба. Вещите лица и свидетелите
да се призоват след представяне на доказателства за внесени депозити.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: