Р Е
Ш Е Н
И Е № 49
Гр. В.
02.07.2019
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският окръжен съд гражданска колегия
В открито съдебно заседание на двадесет
и девети май
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Д. М.
Членове: С. С.
Г. Й.
При секретаря И. К.
и в присъствието на прокурора
като разгледа
докладваното от Съдията
М.
Въззивно
гражданско дело № 157 по
описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивните жалби на Ц.В.П. и П. на РБ. чрез
прокурор РП В. Ц. против Решение №658 от
04.01.2019г., постановено по гр.д. №2428/2018г. по описа на ВРС.
Във
въззивната жалба на Ц.В.П. се съдържат оплаквания относно размера на
присъденото обезщетение от 5 000 лева за
претърпяните от него неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни
действия на прокуратурата, поради незаконно обвинение по чл.2 от ЗОДОВ.
Поддържа се, че съдът не е отчел всички събрани по делото доказателства, не е
взел предвид продължителността на наказателния процес и влошаване
здравословното състояние на ищеца, както и наличието на психиатрично заболяване
– параноидна шизофрения. Поискано е да се определи обезщетение в размер на
15 000 лева, както е предявен искът, които ще обезщетят претърпяните от
ищеца вреди.
Във
въззивната жалба на П. на РБ. се поддържа, че при постановяване на решението
ВРС е допуснал нарушение на материалния закон и е опстановил необосновано
решение, като е приложил неправилно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че
размерът на присъденото оБезщетение за неимуществени вреди несъответства на
установените по делото обстоятелства, като не е доказана причинно-следствената
връзка между негативнитге емоционални преживяваниея и воденото наказателно
производство. Подъдржа се, че съдът не е отчел обстоятелството, че
наказателното производство е приключило в разумни срокове и не е била прилагана
мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Поискано е да се отмени изцяло обжалваното решение и се
отхвърли предявения иск.
Страните
не са сочили нови доказателства пред възизвната инстанция.
Окръжният
съд след като се запозна с оплакванията в жалбите и събраните по делото доказателства
приема за установено следното:
Въззивните
жалби са подадени в законоустановения срок и от надлежни страни поради което са
допустими.
По
същество въззивните жалби са неоснователни.
И
в двете жалби оплакванията са относно приложението на чл.52 от ЗЗД при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Във въззивната
жалба на Ц.П. се поддържа, че съдът не е отчел всички установени по делото
обстоятелства и е следвало да уважи предявения иск в пълния му размер.
Тези
оплаквания настоящата инстанция приема
за неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства –
гласни и писмени, като е изложил подробна фактическа обстановка, която се
установява от тях и въз основа на които е направил своите правни изводи. Съдът е
приел за безспорно установен факт, че ищецът страда от психично заболяване
/параноидна шизофрения с напредващ личностов дефицит/. От представените по
делото доказателства е видно, че
заболяването на ищеца е установено през 2003г., като в последните години
оплакванията, в резултат на това заболяване са се увеличили и се е налагало
ищецът да бъде хоспитализиран неколкократно в специализирани медицински
заведения.
Съдът
е направил подробен анализ на движението на наказателното производство,
образувано против ищеца П. по ДП №283/2008г. по описа на ОД на МВР В., по което
на 11.09.2009г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
чл.149, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, като му е била наложена мярка за
неотклонение „Подписка“. Бил е внесен обвинителен акт срещу ищеца и е било образувано
НОХД№22/2010г. по описа на ВРС, като съдебната фаза по така повдигнатото
обвинение е продължила от 2010г. до 2014г., когато по ВНОХД№58/2014г. на
Окръжен съд М. е била отменена Присъда №266 от 04.04.2012г. на ВРС и ищецът е
бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.149,
ал.3 във вр. с ал.1 от НК. Тази продължителност на наказателното производство е
отчетена от първоинстанционния съд, който обосновано е приел, че с оглед
времевия период, спецификата и протичането на наказателния процес безспорно е
породило негативни преживявания, терзания и душевен дискомфорт в ищеца.
По
делото е бил разпитан свидетеля С. Ц., първи братовчед на ищеца, който е
установил по делото, че повдигнатото срещу ищеца обвинение му се отразило зле,
станал мнителен, подозрителен към околните, затворен в себе си и се наложило
често да бъде приеман за лечение в специализирани клиники. Свидетелят сочи, че
процесуално следствените действия като разпити, освидетелствания, участия в
съдебни заседания са се отразили отрицателно на психиката на ищеца, като следва
да се отчете и наличието на психиатричното му заболяване. Свидетелят заявява,
че дори след приключване на делото с оправдателна присъда състоянието на ищеца
не се подобрило, понастоящем е необщителен, напълно затворен и се е увеличил
интензитетът на лечението му.
Всички
тези установени обстоятелства от свидетеля съдът е отчел, че не са в
противоречие с останалите събрани по делото доказателства и съобразявайки се с
критерия на чл.50 от ЗЗД по справедливост е определил обезщетения за
претърпяните от ищеца неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, като в
останалата част до пълния размер от 15 000 лева предявеният иск е
отхвърлен като недоказан.
Окръжният
съд приема, че така определеното обезщетение е справедливо и отговаря по
размер на установените по делото
обстоятелства, които са се отразили на ищеца в резултат на повдигнато обвинение
и проведено досъдебно и съдебно производство против ищеца, поради което не се
налага същото да бъде увеличено съобразно искането във въззивната жалба.
Съдът
намира оплакванията във въззивната жалба на П. на РБ. също за неоснователно.
В
жалбата се поддържа, че така определеното обезщетение е с прекалено завишен
размер, с което е било нарушено изискването за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Тези
оплаквания Окръжният съд намира за неоснователни, както и твърденията във
въззивната жалба, че наказателното производство е протекло в разумни срокове и
не се е отразило негативно върху емоционалното и физическо състояние на
обвиненото лице.
От
приложените към настоящото дело производства пред ВРС, ВОС и Окръжен съд М. се
установява, че съдебната фаза на наказателното производство е протекла в
продължителни срокове с многократни съдебни заседания, осъдителни присъди и
възобновяване на наказателното производство. Тези обективни обстоятелства са
поставени с обстоятелствата, установени от разпитания по делото свидетел следва
да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението, което е сторил първоинстанционният
съд. Така определеното обезщетение в размер на 5 000 лева отговаря на
критерия за справедливост, посочен в чл.52 от ЗЗД, поради което оплакванията
във въззивната жалба на П. на РБ. съдът приема за неоснователни.
Обжалваното
решение ще следва да бъде потвърдено по гореизложените съображения като
законосъобразно и обосновано, за което Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 658 от 04.01.2019г., постановено по гр.дело
№ 2428/2018г. по описа на Видински Районен Съд.
Решението
подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му пред Върховен Касационен Съд при наличие на
предпоставките чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.