Решение по дело №505/2022 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  479 / 20.06.2023г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на седми юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                                 Председател: Василка Желева

                                                                                        Членове: Цветомира Димитрова   

                                                                                                        Павлина Господинова        

 

при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура – Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 505 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба Началник сектор „Пътна полиция“ в ОДВМР – Хасково, против Решение № 49 от 17.03.2022г., постановено по а.н.д. №84/2022г. на Районен съд – Свиленград.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при неправилно приложение на закона. Погрешни били изводите на съда за несъставомерност на нарушението с оглед липсата на доказателства за виновно осъществено от жалбоподателя деяние. Счита се, че тези факти са без значение за наличието на извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. От изложеното в обжалваното съдебно решението ставало ясно, че били налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по посочената норма. Погрешен бил изводът на съда, че за да се считало за извършено нарушение от вида на процесното, следвало да са налице и доказателства за това, че нарушителят бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил бил с прекратена регистрация.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено, а отмененото с него наказателното постановление – потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Г.И.Ж., се представлява от пълномощник, който в писмен отговор и молба по хода на делото, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното решение Районен съд – Свиленград е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление №21-1253-002815 от 17.09.2021г. на Началника сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, с което за извършено на 07.10.2020г.  нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, на Г.И.Ж. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца“.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че жалбоподателят не бил уведомен от Гаранционен фонд по реда на чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането за липса на застраховка „Гражданска отговорност“, макар такава да била налице към датата на констатиране на нарушението, тъй като от доказателствата по делото се установявало, че м.п.с. било дерегистрирано не на посоченото в НП основание – чл.143, ал.10 от ЗДвП, а на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Посочил, че доколкото съдът бил обвързан с изложените в НП факти, следвало да се приеме, че към датата на твърдяното нарушение не било налице от обективна страна извършено нарушение, тъй като автомобилът не бил дерегистриран на посоченото от АНО правно основание. В тази връзка липсвали и доказателства за виновно извършване на деянието, от което следвал извод за несъставомерност на нарушението, поради липса на субективен елемент. Дори и да се приемело, че АНО погрешно вписал основанието за дерегистриране на м.п.с., от доказателствата по делото се установявало, че към датата на твърдяното нарушение жалбоподателят бил в невъзможност да разбере, че същото това м.п.с. било дерегистрирано служебно, тъй като от предоставените му документи от НАП се установявало, че същото било регистрирано с конкретна дата на първа регистрация, която била записана в постановлението за възлагане (по силата, на което е бил придобит автомобилът) и същият бил със съзнанието, че отнетото в полза на държавата м.п.с. било напълно редовно, с редовни документи. Неизпълнението на държавата, след влизане в сила на Определение №269/04.09.2019г. по НОХД №593/2019г. по описа на PC – Свиленград – за отнемане на автомобила в нейна полза, за отразяване на това обстоятелство в съответните регистри на КАТ и съответно неуведомяването на новия собственик, че м.п.с. било със служебно прекратена регистрация, мотивирало въззивния съд да приеме, че деянието не било извършено от жалбоподателя виновно. Всичко това, съпоставено с обстоятелството, че не съществувала публична база данни, в която собствениците на автомобили да проверяват дали регистрацията на м.п.с. била прекратена и кога точно се е случило това, водило до извода, че нямало как да се приеме, че управлявайки автомобила си на 07.10.2020г. жалбоподателят знаел или поне е могъл да знае, че регистрацията била служебно прекратена, доколкото в предоставените му документи такава информация липсвала. На последно място съдът отбелязал, че с оглед вида на нарушението – формално, на просто извършване, същото можело да бъде извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл, което в конкретния случай не било налице.

Настоящата инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно.

В случая от доказателствата по делото става ясно, че на посочената в НП дата и място, касационният ответник Г.И.Ж. е управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“, с рег. № *******(рама:*****************), който към момента на проверката е бил със служебно прекратена регистрация. В НП е посочено, че регистрацията е била прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Следователно, съгласно санкционният акт, административнонаказателното обвинение за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е било повдигнато тъй като административнонаказващият орган е приел, че управляваният от Г.И.Ж. автомобил бил със служебно прекратена регистрация поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

По делото обаче не се представят доказателства удостоверяващи, че към  отразената в НП дата на нарушението - 07.10.2020г. наказаното лице е било  уведомено за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила му на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради което правилно районният съд е приел, че не е доказано наличието на субективната страна на нарушението, а оттук че административно-наказателната отговорност не може да бъде ангажирана. Нещо повече - към посочената дата за същото м.п.с. е имало валидно сключена застраховка“Гражданска отговорност“, което е видно от писмо изх. № 09-00-449 от 16.06.2021г. на Изп. директор на Гаранционния фонд, приложено към ДП № 473/2021г., поради което не е и било възможно регистрацията на автомобила да е прекратена служебно на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

За пълнота, по наведените в жалбата възражения следва да се посочи, че настоящата съдебна инстанция не споделя довода на касатора, че съзнаването на елементите от състава на нарушението е иррелевантно. Напротив, за да е налице нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което да може надлежно да се наложи наказание по чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, е необходимо водачът на автомобила да е знаел, че към датата на деянието управляваното от него моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред. Формалните нарушения, каквото по естеството си е и нарушението по чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, могат да бъдат извършени само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Това виждане произтича от определението на понятието за непредпазливост, дадено в чл.11, ал.3 от Наказателния кодекс, според който деянието е такова, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Престъпните последици (престъпен резултат) представляват съставомерния резултат от деянието – поставяне в опасност или действително увреждане, който следва да е посочен в състава на нарушението (престъплението), а съответно такъв елемент в състава си могат да включват само и единствено резултатните деяния. Формалните такива са на просто извършване и те се довършват със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние. Настоящия случай е именно такъв, тъй като в чл.174, ал.3 от ЗДвП е описано формално нарушение, в чийто състав не е визиран престъпен резултат (изменение на обективната действителност, което трябва да настъпи като следствие от изпълнителното деяние). Съответно, същото може да се извърши само при условията на пряк умисъл. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от определена дата, респ. и че към датата на управлението му то не е регистрирано по надлежния ред. Липсата на знание за който и да е от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението) изключва умисъла за извършването му. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

           От друга страна събраните по делото доказателства  опровергават отразеното  в НП, че регистрацията на м.п.с. е била прекратена на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП.

  Не е спорно по делото, а и се установява от приобщените писмени доказателства, че ответникът по касация е придобил процесното м.п.с. след възлагане  с Постановление № 27 от 07.08.2020г.на Директора на ТД на НАП-Пловдив. Към този момент, според приложените по делото справки от информационната система на АИС – КАТ, ДЗ рег. № 1253р-2997 от 24.03.2021г. на инспектор в група ОПТПАНДИАД, СПП и  писмо рег. № 1253р-6574/16.06.2021г.на Началника на сектор“ПП“ при ОДМВР-Хасково, регистрацията на процесния автомобил е била вече прекратена, като това е сторено още на 19.11.2019г. Прекратяването е осъществено поради наличие на хипотезата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП(неизпълнение на задължение на собственика в двумесечен срок от придобиването да пререгистрира превозното средство), а не на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Последното се доказва и от показанията на свидетелите Н. М. и Д. В., които в разпита си пред РС-Свиленград заявяват, че автомобилът бил с прекратена регистрация, защото не е бил „прехвърлен“ в срок, т.е. не е бил пререгистриран след придобиване на собствеността му.

В НП не е посочено, че към 07.10.2020г. м.п.с. е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, но дори това да бе така то отново налагане на наказание за подобно нарушение в случая би било незаконосъобразно, тъй като не са събрани доказателства установяващи, че към датата на придобиване на автомобила наказаното лице е било уведомено, за това че автомобилът вече е с прекратена регистрация, а двумесечният срок за пререгистриране на моторното превозно средство изтича на 07.10.2020г.  

От гореизложеното следва извода, че вмененото с НП деяние се явява недоказано, както от обективна така и от субективна страна.    

 Изложеното обосновава извод за незаконосъобразно ангажирана административнонаказателна отговорност на касационния ответник. Ето защо извода на въззивния съд за отмяна на НП се явява правилен, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи действително заплатено възнаграждение за един адвокат за настоящата инстанция, в размер на 400 лева, съобразно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 17.05.2022г.

 Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 49 от 17.03.2022г., постановено по а.н.д. №20225620200084/2022г. на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково за заплати на Г.И.Ж. ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 400 (четиристотин) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие пред касационната съдебна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.      

 

 

Председател:                                         Членове: 1.

 

 

                                                                            2.