Р Е Ш Е Н И Е
№ 41
гр.Добрич, 15.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички окръжен съд, наказателно отделение, в публично
съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас Каменски
ЧЛЕНОВЕ: Милена Хараламбиева
Калиптен
Алид
при секретар
Елица Александрова
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдия Хараламбиева в.ч.н.х.д. № 109/2020г.
и за да се
произнесе взе предвид следното :
С присъда № 60/03.12.2019г. по
н.ч.х.д № 1633/2014г. Районен съд-гр.Добрич е признал подсъдимия Михал М.М. с
ЕГН ********** за виновен в това, че на 04.11.2012г. в гр.Д. причинил на В.Е.Д.
с ЕГН ********** разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129
– лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно контузна рана на долната устна
и счупване на част от коронката на първи горен резец вдясно и втори горен резец
вляво, без засягане на пулпата– престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК е
освободил подсъдимия М. от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. В тежест на подсъдимия
РС-гр.Добрич възложил и сторените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба от адв.Ж.Ж. ***, в качеството му на процесуален
представител на подс.М.. Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от подс.М..
В жалбата и допълнението към нея се предявяват претенции за неправилност и
необоснованост на постановения акт и се иска отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнато му обвинение. В съдебно заседание подсъдимият лично и
чрез защитника си прави искане за отмяна на присъдата и прекратяване на
наказателното производство, поради настъпила давност. В условията на
алтернативност поддържа заявеното в жалбата и настоява за уважаването й.
В съдебно заседание частният тъжител
лично и чрез повереника си изразява становище за наличие на основания за отмяна
на присъдата и прекратяване на наказателното производство, предвид настъпила
давност.
Добричкият окръжен съд на основание чл. 314,
ал. 1 от НПК извърши изцяло проверка
правилността на обжалваната присъда и
като взе предвид изнесеното в
жалбата, както и становищата на страните, констатира:
В разглеждания случай
въззивната инстанция намира, че следва да се приложи правилата за давността,
доколкото последната към момента на разглеждане на делото от въззивния съд вече е била изтекла, поради което
и постановената присъда следва да се отмени,
а наказателното производство да се прекрати
на основание чл. 334, т. 4 от НПК. Съображенията за това са следните:
Подс.М. е осъден за деяние по чл.
130, ал. 1 от НК. Видно материалите по делото е, че инкриминираната проява,
за която е санкциониран подсъдимият е осъществена
на 04.11.2012г. За престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години години
или пробация. Съгласно разпоредбата
на чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК
наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в
продължение на пет години за престъпления, които са наказуеми с лишаване от
свобода повече от една година, каквото е и престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК повелява, че независимо от спирането или
прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, надвишаващ с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1 от НК. В
настоящия случай предвидената законова давност е пет години. Увеличена с една
втора става седем години и шест месеца, считано от датата на деянието, а именно-04.11.2012г.,
което на практика означава, че абсолютната давност за престъплението по чл. 130,
ал. 1 от НК е изтекла на 04.05.2020г.
Давността като институт на наказателното право представлява
правопрекратяващ юридически факт, който заличава не само възможността за принудително
осъществяване на наказателноправните последици на извършеното престъпление, но и
самите последици. Когато предпоставките за прилагането на давността се разкрият
в съдебната фаза на наказателния процес, включително и пред въззивния съд, прилагането
на прекратителното основание съгласно чл.
24, ал. 1, т. 3 от НПК е зависимо от волята на подсъдимия. Тази норма не може
да намери приложение ако подсъдимият направи
искане производството да продължи / аргумент от чл. 24, ал. 2, във вр. с
чл. 289, ал. 2 от НПК/.
Подс.М. лично и чрез защитника си пред въззивния съд направи
волеизявленвие, че в случай на констатирана изтекла давност, не желае производството по делото да продължи. И
доколкото са налице основания за прекратяване съгласно чл. 289, ал. 1 във вр. с
ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от НПК и във вр. с чл. 80, ал.
1, т. 4 от НК, то настоящата инстанция е длъжна да отмени присъдата и да прекрати
наказателното производство.
Предвид изложеното и на основание
чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, Добричкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 60 от 03.12.2019г. по н.ч.х.д.
№ 1633/2014г. на Районен съд-гр.Добрич.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в 15-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Председател : Членове
: 1. 2.