Р Е Ш Е Н И Е
Номер 335 28.03.2018г. Град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и шести март Година
2018
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар: Биляна Миткова
Като разгледа докладваното от
председателя гр.д. №07979 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу М.Г.Д., с адрес: ***, с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1042,16лв., представляваща неизплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.12.2015г. до 30.04.2016г., сумата от 165,01лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.02.2016г. до 22.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът М.Г.Д. е подал отговор, с който е оспорил исковата молба като недопустима. Алтернативно ответникът е оспорил вземанията по основание и размер, поради което и иска отхвърляне на исковете като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, като твърди, че не притежава правото на собственост върху процесния апартамент. Ответникът оспорва всички представени с исковата молба документи.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”АД е топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон. При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
От удостоверение от Община П., Дирекция “Местни приходи” и приложената към него данъчна декларация от 30.11.2006г., е видно, че ответникът притежава 1/ 6 идеална част от правото на собственост върху процесния имот. Съдът намира, че декларирането от ответника на правото на собственост върху процесния имот пред данъчните органи представлява извънсъдебно признание от ответника за притежаваните права. Процесният имот е топлофициран, поради което и ответникът се явява клиент на топлинна енергия.
Облигационната връзка между страните е възникнала по силата на закона, като съдържанието на последната е определено от закона и доразвито от общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация-П.”АД. Облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Съдът обаче намира, че ответникът следва да отговаря само за 1/ 6 от задълженията съобразно притежаваното право на собственост за процесния период.
В съдебно заседание на ПРС от 26.02.2018г. ответникът е заявил, че не оспорва размера на исковете, така както се претендират по петитума на исковата молба, поради което и съдът е определил като безспорно между страните и съответно, ненуждаещо се от доказване, че в процесния апартамент е доставена топлинна енергия на стойност 1042,16лв., представляваща неизплатена главница за периода от 01.12.2015г. до 30.04.2016г., и сумата от 165,01лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.02.2016г. до 22.08.2017г. Спорна по делото е била само пасивната легитимация на ответника да отговаря по процесните искове.
Доколкото по гореизложени съображения съдът намира, че ответникът е съсобственик на процесния имот, то и съдът намира, че същият е легитимиран да отговаря само за 1/ 6 от задълженията съобразно притежаваното право на собственост за процесния период, поради което и съдът намира, че ответникът следва да отговаря само за 173,69лв., представляваща неизплатена главница за периода от 01.12.2015г. до 30.04.2016г., и сумата от 27,50лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.02.2016г. до 22.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***. на ПРС.
Съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователни исковете за разликата до пълните им предявени размери на иска за главница от 1042,16лв. и на лихва за забава до 165,01лв.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 265,00лв., от които в съответствие с уважената част от исковете му се дължи сумата от 44,17лв., която и следва да му бъде присъдена.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лв. общо за исковото производство.
Ищецът обаче е направил възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съдът обаче намира, че доколкото се касае за два обективно съединени иска, които са били предмет и на заповедно производство, че минималното адвокатско възнаграждение в процесния случай е 600,00лв. При определяне на същото съдът взема предвид разпоредбата на чл.7, ал.2 Наредба №1 за определяне минималното възнаграждение в исковото производство и чл.7, ал.7 Наредба №1, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие в производства по издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми.
Поради това и възражението за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно. Поради това и съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 333,33лв., представляваща направени в заповедното и исковото производства разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу М.Г.Д., с адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 173,69лв., представляваща неизплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.12.2015г. до 30.04.2016г., сумата от 27,50лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.02.2016г. до 22.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***. на ПРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете за разликата до пълните им предявени размери на иска за главница от 1042,16лв. и на лихва за забава от 165,01лв.
ОСЪЖДА М.Г.Д., със снета по делото самоличност, да заплати на “Топлофикация- П.”АД, със снети по делото данни, сумата от 44,17лв, представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”АД, със снети по делото данни, да заплати на М.Г.Д., със снета по делото самоличност, сумата от 333,33лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство в съответствие с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№***. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия:
Дата на обявяване
на решението: 28.03.2018г.
Съд. деловодител: