РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Русе, 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на девети юни през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора
ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 140
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от адв.К.Х.
*** – пълномощник на Г.К.Н. ***, против Решение № 260192 от 29.03.2021 г.,
постановено по АНД № 2044/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 20-3393-000336 от 21.10.2020 г. на ВПД Началник Второ РУ към ОДМВР - Русе.
С НП на Г.Н., за нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 1 Закон за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 185 ЗДвП, е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 20 лева.
В жалбата се навеждат касационни
основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.
Иска се отмяна на въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови
друго, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира се
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Касационният ответник, с депозирано
писмено становище от гл.юрисконсулт, оспорва основателността на жалбата. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния
жалбоподател. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въззивният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка: На 22.08.2020 г. вечерта, около 20.00 ч., Г.Н.
е управлявал притежавания от него мотоциклет „******“ по бул.“България“ в
гр.Мартен, в близост до заведение „Мони“. Без да се съобрази с движението на
останалите превозни средства жалбоподателят изправя мотоциклета на задна гума и
решава да извърши маневра изпреварване на движещ се пред него автомобил, като
при това навлиза в насрещната пътна лента, по която се движи л.а.“******“ с
рег.№ ****** и го принуждава да отбие плътно в дясно и да спре. Свидетел на
случилото се е станал св.А. Т. Р., който подал сигнал до тел.112, както и
водача на л.а.“Шевролет“ – К. С. С. По
снетите обяснения на св.Р. и на С. и въз основа на събраните в хода на
проверката писмени доказателства, проверяващият – св.С. Н.С. преценил, че
жалбоподателят Н. с деянието си е осъществил състава на нарушението по чл. 5
ал. 1 т. 1 ЗДвП и в тази връзка му
съставил АУАН, който жалбоподателят подписал, като отбелязал, че има възражения,
без да уточни какви. Такива не били депозирани и в 3-дневния срок по чл. 44 ал.
1 ЗАНН. В последствие било издадено и
НП, срещу което А. подал въззивна жалба.
За да постанови оспорения в
настоящото производство съдебен акт, Районен съд – Русе е приел, че при
издавена на НП не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила.
Обсъдил е всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, въз основа
на които е приел, че по категоричен начин е доказано извършеното от
жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗДвП. Преценил е,
че правилно е приложена санкционната норма. В заключение въззивният съд е
стигнал до извода, че жалбата е неоснователна, поради което е потвърдил
оспореното пред него наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Решението е правилно.
Административният
съд споделя напълно изводите на въззивната инстанция и на основание чл. 221 ал.
2 АПК препраща към тях.
В касационната
жалба са направени възражения, които се припокриват с тези, изложени във
въззивната жалба, а именно – за неправилно квалифициране на нарушението от АНО.
Основните аргументи изложени от защитата на касационния жалбоподател са свързани
с обстоятелството, че тъй от обстоятелствата по делото се установява, че
допуснатото от него нарушение е свързано с правилата за изпреварване, а ЗДвП
съдържа специална норма, регламентираща задълженията на водачите при
изпреварване – чл. 42 ал. 2, следователно деянието е следвало да бъде
квалифицирано именно по тази разпоредба.
Касационният
състав не споделя тези възражения на жалбоподателя. Действително от описанието
на нарушението в АУАН и НП, а и от събраните в хода на въззивното производство
гласни доказателства, се установява, че деянието е извършено именно при маневра
„изпреварване“, като с навлизането
в пътна лента, предназначена за насрещното движение, Н. е създал опасност и пречки
за превозните средства, движещи се по нея. При така установеното е следвало АНО
да квалифицира деянието като съставомерно именно по чл. 42 ал. 2 т. 2 ЗДвП и да
приложи съответната санкционна норма на чл. 179 ал. 1 т. 5 ЗДвП.
Настоящата касационна инстанция счита, че
това нарушение обаче не е от категорията на съществените, които да обусловят
отмяна на решението, респективно и на НП, тъй като спор по фактите няма, нови
фактически обстоятелства не са установени, жалбоподателят се е защитавал в хода
на въззивното производство именно по изложените в АУАН и НП обстоятелства.
Фактът, че АНО е приложил общата норма при квалификация на нарушението, вместо
специалната, по никакъв начин не нарушава правото на защита на нарушителя. Така
или иначе с това си поведение
водачът нарушава и задълженията, въведени с общата норма на чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗДвП - да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност
живота и здравето на хората. В тази връзка неоснователни са твърденията на
жалбоподателя, че описаното в обстоятелствената част на НП деяние не съдържало
признаците на състава на чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗДвП. Напротив, ясно и точно е
посочено, че при извършване на маневра изпреварване, управлявайки мотора на
задното си колело, водачът е принудил насрещно движещия се автомобил да спре
рязко и да промени посоката си на движение – т.е. това поведение на водача е
създало опасност и пречки за движението за насрещно движещ се автомобил. При
това положение, правилно е приложена и съответната санкционна норма на чл. 185 ЗДвП.
За пълнота на
изложението следва да се добави и следното: Санкционната разпоредба на чл. 179
ал. 1 т. 5 ЗДвП, приложима при осъществено нарушение на чл. 42 ал. 2 т. 2 ЗДвП,
предвижда наказание глоба в размер на 150.00 лв. Дори и въззивният съд да беше
направил констатация, че в случая е нарушена именно разпоредбата на чл. 42 ал.
2 т. 2 ЗДвП, доколкото същият няма право да прилага по-тежко наказуемото деяние
и по–този начин да отежнява положението на нарушителя в сравнение с
първоначално повдигнатото с НП обвинение, правилно РРС е потвърдил НП, тъй като
деянието е съставомерно и по по-леко наказуемия състав на общата норма.
Въз основа на горното настоящият съд
счита, че РС - Русе е постановил правилно съдебно решение, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд - Русе
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260192 от 29.03.2021 г.,
постановено по АНД № 2044/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 20-3393-000336 от 21.10.2020 г. на ВПД Началник Второ РУ към ОДМВР -
Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.