РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Бургас, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242000500422 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от Комисия за отнемане на незаконно
придобито имущество /КОНПИ, Комисията/ чрез гл. инпектор М. Ц.-Г.,
против решение № 260007 от 08.07.2024 год. постановено по гр.д.№
2434/2020 год. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е отхвърлен
предявения иск от Комисията против Й. Н. Б. и Л. М. Н. , тъй като съдът е
приел, че мярката конфискация на имуществото не отговаря на принципа на
пропорционалност. С влязла в сила присъда Й. Б. е бил признат за невиновен и
изцяло оправдан от съда по повдигнатото обвинение. Съдът е посочил, че
Комисията не е обосновала и доказала твърденията си, че съществува
причинна връзка между престъплението и придобитото имущество. В рамките
на проверката Комисията е установила наличие на значително несъответствие
по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. Във въззивната жалба се твърди, че
окръжният съд е стигнал до решаващия си извод без анализ на имуществото
на ответниците за проверявания период и не е изследвал дали е налице
несъответствие, като е счел това изследване за ненужно. Твърди се наличие на
съществени нарушения на процесуалните правила - не са обсъдени
доказателства по делото, не е извършена преценка дали доказателствата се
кредитират и ценят от съда. Сочи се, че по делото са извършени експертизи -
автотехническа за оценката на процесните МПС, както и оценъчна - за
определяне пазарните стойности на недвижимите имоти. Въз основа на тези
оценки е изготвена съдебно - икономическа експертиза, която е дала два
1
варианта - по задание на КОНПИ и втори вариант - съобразно изискванията на
ответниците. По първия вариант несъответствието възлиза на -441 286,08 лв.,
а във втория - 270 286,08 лв. Изготвена е и допълнителна експертиза с
констатирано несъответствие - 407 486,08 лв. Твърди се, че несъответствие е
налице и въпреки частичния отказ от иск от страна на КОНПИ. Варианта
основан на доказателствата на ответниците - гласни и писмени, е с
несъответствие 136 286,08 лв., но той е оспорен от страна на Комисията.
Съдът не е посочил кой от вариантите приема. Допуснатото нарушение
ограничава правото на защита на Комисията. В случая първоинстанционният
съд не е обсъдил приетите по делото доказателства, различните варианти на
експертните заключения относно несъответствието и поради това липсват
мотиви и преценка по доказателствата на правнозначимите факти, което води
до липсата на отговор по важните и съществени въпроси за решаването на
правния спор - налице ли са основания за отнемане на имуществото, за което
претендира КОНПИ. Въззивникът твърди, че анализът показва наличието на
доходи, приходи и други източници на финансиране на ответниците за
проверявания период в размер на 186 791,04 лв. Обичайните и извънредни
разходи се оценят на 418 129,12 лв. При това положение установеният нетен
доход възлиза на минус 231 338,08 лв. Имуществото - движими и недвижими
вещи и т.н. за проверявания период възлиза на 176 148 лв. Установеното
несъответствие при това положение възлиза на 407 486,08 лв. Твърди се, че
приетата несъставомерност на деянията на Й. Б. по чл.252 от НК по никакъв
начин не може да пребрегне факта, че същият е предоставял на трети лица
кредити със собствени средства. Именно по отношение на тези средства не е
доказано, че са от законни източници, а впоследствие с реализирания доход е
придобивал и имущество, което според КОНПИ е с недоказан законен
произход. Съгласно практиката на ВКС по тези искове, ответниците следва да
докажат законността на доходите и размерите на същите. В настоящия случай
това не е сторено от тях. Извършен е анализ на дейността на Й. Б. по
предоставяне на кредити на физически лица и се твърди незаконност по
Закона за кредитните институции. Сочи се, че не е предвидена възможност за
облагане на физически лица за получени доходи от осъществени финансови
сделки. Точният смисъл на ЗОНПИ е, че се отнема незаконно придобито
имущество, а не само имуществото придобито от престъпна дейност. Това
представлява гражданска санкция, без да е необходимо доказване на връзка с
конкретно престъпно деяние, скрепено с влязла в сила присъда, а без анализ
на правно релевантните доказателства, делото е останало неизяснено откъм
фактическа страна. Не се споделят изводите на съда, че законите за
гражданската конфискация имат за цел да предотвратят незаконното
придобиване на имущество чрез криминални или административни
нарушения, от които се твърди или се предполага, че то произтича. Целта на
ЗОНПИ е визирана в чл.2, т.3 - законът има за цел да се защитят интересите на
обществото чрез - т.3 - педотвратяване на възможностите за незаконно
придобиване на имущество и разпореждането с него. Изложени са подробни
съображения относно допуснатото процесуално нарушение, в резултат на
което не е установена действителната фактическа обстановка. Твърди се, че
това нарушение е довело до формиране на изводи на съда, които се преценяват
като неправилни. Разглежда се въведеният правен режим на отнемане на
незаконно придобито имущество - проверката започва след привличането на
2
дадено лице като обвиняем, а производството по отнемане на незаконно
придобито имущество се образува при установено значително несъответствие
в имуществото на проверявания, то се реализира независимо от наказателното
производство и не е обвързано от наличието на присъда. Правнорелевантният
факт в това производство е установяване липсата на законни източници на
доходи за придобиване на конкретно имущество и не предполага
допълнително установяване на причинно - следствена връзка между
придобиването и извършената от лицето престъпна дейност. Необходимостта
от намесата в имуществата сфера на дадено лице се оправдава от целта на
закона - да се защитят интересите на обществото чрез предотвратяване и
ограничаване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и
разпореждането му с него. Гражданската конфискация се прилага в сферата,
където механизмите на наказателния процес не могат да се приложат. Целите
на ЗОНПИ се сочат и в Решение № 13 по конст.д. № 6/2012г., в което се
приема, че по същество законът цели преодоляване на последиците от
неоправданото забогатяване за сметка на други лица или обществото. Сочи се,
че наличието на значително несъответствие в размера регламентиран от закона
е нарушение и на Конституцията на Република България, като се придобива
имущество в нарушение на закона и се стига до значително обогатяване на
проверяваното лице във вреда на гражданите. Цитирани са мотивите на КС по
Решение № 13 - за незаконно придобито имущество се смята имуществото, за
придобиването на което не е установен законен източник. Твърди се, че те не
противоречат на чл.1 от протокол № 1 към КЗПЧОС и въведения режим на
гражданска конфискация се прилага в унисон с практиката на ЕСПЧ относно
прилагането на чл.1 от Протокол № 1 от КЗПЧОС. Обосновава се
приложението на ЗОНПИ в съответствие с установената практика на ЕСПЧ.
Иска се отмяна на обжалваното решение изцяло, уважаване на предявения
иск за отнемане на имуществото и присъждане на разноски и за двете
инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответниците Й. Н. Б. и Л. М.
Н., чрез процесуален представител адв. Р. М. - **АК. Жалбата се оспорва като
неоснователна, решението се поддържа изцяло като правилно и
законосъобразно. Твърденията в жалбата се оспорват като неоснователни и
несъстоятелни. Поддържа се извода на първоинстанционния съд, че всяка
намеса в мирното използване на притежанията съгласно §1 от Протокол № 1
към ЕКЗПЧОС следва да преследва легитимна цел, че в настоящия случай не е
налице връзка между деянието и средствата, които са вложени в придобитото
имущество от проверяваното лице. Сам жалбоподателят в с.з. на 20.03.2024г. е
направи изявление, че имуществото, предмет на исковата претенция е
придобито от ответника Б. чрез извършване на престъпна дейност. Поддържат
се изводите на съда - не е обоснована и доказана причинна връзка между
престъпна дейност и придобитото имущество, вследствие на реализирани
доходи от престъплението, за което Б. е оправдан. Липсва пропорционалност
на мярката конфискация - престъпната дейност не е установена по надлежен
ред и ответникът е оправдан по повдигнатото обвинение. Като неправилни и
манипулативни са окачествени твърденията във въззивната жалба досежно
нарушения от страна на първоинстанционния съд. Извършено е позоваване на
ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС - че не представляват имущество по смисъла
3
на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на
несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ
получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен
източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в
края на проверявания период и не подлежи на отнемане в полза на държавата,
паричната равностойност на получените суми с неустановен законен
източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или
липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на
средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването
му в друго имущество. В процесния случай липсва значително несъответствие
между имуществото и нетния доход, а отнемане може да се извършва само в
случай, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в
сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля размера
от 150 000 лв. Извършено е позоваване на приетата допълнителна СИЕ на
20.03.2024 год., която заключава, че е налице несъответствие но в размер на
136 286,08 лв. - под релевантния размер от 150 000 лв. Сочи се, че при това
положение е безпредметно да се изследва имуществото на ответниците и да се
прави преценка за наличие или не на значително несъответствие, тъй като
дори такова да се установи, при това в значително над релевантния размер от
150 000 лв., то отнемане не може да се постанови. Отнемането на имущество,
когато не е извършено престъпление представлява непропорционална намеса
в правото на мирно ползване на притежанията. В тази насока е извършено
позоваване и на практика на съдилищата в страната. Поради това се иска
отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение,
както и присъждане на съдебните разноски.
Постъпила е и частна жалба от КОНПИ, против определение №
260051/30.08.2024 год. по гр.д.№2434/2020 год. по описа на Окръжен съд-
Бургас, с което е оставено без уважение искането на Комисията за изменение
на решение № 260007 от 08.07.2024 год. постановено по гр.д.№ 2434/2020 год.
по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта за разноските. Оспорено е
присъждането на възнаграждение на адв.М. при условията на чл.38 ал.2 от ЗА
- за оказана безплатна правна помощ на ответниците Б. и Н. Твърди се, че
ответниците не са материално затруднени, а след като адвокатът сам е избрал
да им предостави безплатна правна помощ, не следва да се присъждане
възнаграждение в негова полза. Твърди се, че като не е споделил тези
възражения на Комисията, окръжният съд е постановил неправилно
определение. Направено е искане за неговата отмяна и за изменение на
решението в частта за разноските съгласно молбата по чл.248 от ГПК подадена
от Комисията, като се вземе предвид, че не са налице основания за
приложение на чл.38 ал.2 от ЗА за оказване на безплатна правна помощ на
ответниците - не са налице данни за материално затруднени лица, както и за
евентуално близки отношения с ответниците от страна на адвоката, а е налице
заобикаляне на закона от ответниците.
Депозиран е отговор на частната жалба от ответниците Й. Н. Б. и Л.
М. Н., чрез процесуален представител адв. Р. М. - **АК. Твърди се, че
4
частната жалба е неоснователна. Не са налице основания за изменение на
решението в частта за разноските и за отмяна на обжалваното определение.
КОНПИ е осъдена да заплати за оказаната безплатна адвокатска помощ
сумата от 12 500 лв. на адвокат М., която сума е под минималния размер по
Наредба № 1. Съдът е обвързан от изявлението за оказваната безплатна
помощ и не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Достатъчно е правната помощ да е осъществена без данни за договорено
възнаграждение, а на осн. чл.78, ал.3 от ГПК всеки ответник има право на
разноски при отхвърлянето на иска. Сочи се, че адвокатът е оказал
безплатна правна помощ на близки, а не при хипотезата ,,на материално
затруднени лица, които да са в трудоспособна възраст и т.н.“. Иска се
отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на обжалваното определение.
Въззивната жалба и частната жалба са редовни, подадени са от страна с
право на жалба в рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред
надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, поради
което същите са допустими.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по иск
с правно основание чл.153 ал.2 ЗПКОНПИ, чл.142, ал.2, т.1 и т.5 във вр. с чл.
141 от ЗПКОНПИ - към момента след изменение на заглавието ДВ бр.84 от
2023 год. в сила от 06.10.2023 год. – ЗОНПИ.
С обжалваното определение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по
искане за изменение на постановеното от окръжен съд решение, с правно
основание чл.248 от ГПК.
По въззивната жалба:
С определение от открито съдебно заседание на 04.12.2024 год.
въззивният съд е оставил исковата молба без движение, като на ищеца е
указано да изложи фактически обстоятелства, сочещи наличие на връзка
/пряка или косвена/ между престъплението по повод на което е образувано
производството и придобиването на незаконно имущество от ответниците,
чието отнемане се претендира.
С депозирана в дадения срок за изпълнение на указанията писмена
молба Комисията е изложила съображения, че ЗОНПИ не въвежда изисквания
за излагане на обстоятелства от Комисията в този смисъл, а дадените указания
противоречат на изричната воля на законодателя и по същество я изменят,
създавайки нови правни норми. От друга страна се сочи, че Б. е предоставял
кредити на физически лица чрез финансови сделки, по които е получавал
лихви и неустойки, като не е установил, че предоставяните средства са със
законни източници, а с получените доходи е закупил процесното имущество,
чието отнемане се търси. Сочи се, че констатираното несъответствие се дължи
на генерираните от лихварство от страна на Б. незаконни доходи. При
установени приходи и източници на финансиране от 186 791,04 лв., само
разходите за издръжка на семейството за проверявания период са 113 191 лв.,
които заедно с останалите разходи и закупеното имущество сочат
превишаване от 278 262,74 лв.
С определение от 11.12.2024 год. въззивният съд е внесъл делото в
открито съдебно заседание, като е указал на ищеца, че носи тежестта на
доказване за връзка /пряка или косвена/ на престъпна дейност на
5
ответника с имуществото, чието отнемане се търси.
В открито съдебно заседание страните чрез процесуалните си
представители поддържат изразените становища и исканията за присъждане
на съдебни разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК настоящият съд намира обжалваното
решение за валидно и допустимо, постановено по подаден пред Бургаския
окръжен съд допустим иск на Комисията за противодействие на корупцията и
отнемане на незаконно придобитотото имущество с наименование към
момента Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
/КОНПИ, Комисията/, за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобитото имущество /след частичен отказ и изменение /л.1548 том 5/,
от Й. Н. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Л., ул. “Х. Б.“ № *, ет. *,
ап. * и Л. М. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Г. О., ул. “М. Т.“ №
**, с която на основание чл.153 ал.2 ЗПКОНПИ се иска да бъде отнето в полза
на държавата имущество на обща стойност 198 395 лева, както следва:
От Й. Н. Б., на основание чл.142 ал. 2 т.1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ,
в размер на 193 235 лева: .
-1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент
*********************************************************************
-1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент
*********************************************************************
- недвижим имот, представляващ апартамент
********************************************************************************************
- недвижим имот, представляващ магазин
************************************************************************************************
- недвижим имот, представляващ
*********************************************************************************************************
- недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда
************************************************************************
-лек автомобил, марка
**********************************************************************************************************************
-лек автомобил марка
**********************************************************************************************************************
-лек автомобил марка
**********************************************************************************************************************
-лек
автомобил *****************************************************************************************************************************
- лек автомобил марка
*********************************************************************************************************************
От Й. Н. Б., на основание чл. 147 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с
чл. 141 от ЗПКОНПИ, в размер на 2 660 лв.:
6
-Сумата в общ размер на 2 660 лв., представляваща доброволно
предадените парични средства по ДП № 12329 ЗМ - 6/2019 по описа на
ТСБОП - Велико Търново, пр. пр. № 948/2019 г. по описа на Специализирана
прокуратура на Република България.
От Л. М. Н., на основание чл. 142 ал.2 т. 5 във връзка с чл. 141 от
ЗПКОНПИ в размер на 2500/две хиляди и петстотин/ лева: -
*********************************************
Ищецът твърди, че в хода на проверката на ответниците, след извършени
множество действия по закона за събиране на доказателства и след техния
анализ е установено наличие на значително несъответствие по смисъла на
чл.107, ал.2 от ЗПКОНПИ вр. пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/ за
проверявания период от 17.07.2009 год. – 17.07.2019 год., поради което се
твърди, че са налице основания за отнемане от ответниците на имуществото
посоченото по-горе. Ищецът поддържа иска, прави искане за уважаването му
и за присъждане на съдебните разноски, включително - юрисконсултско
възнаграждение.
Ответниците оспорват предявения иск. Изложени са множество
възражения срещу начина по който е формиран извода на Комисията за
наличие на значително несъответствие с твърдение, че такова не е налице,
оспорено е твърдението на Комисията, че имат незаконно придобитото
имущество, което да подлежи на отнемане по ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/, позовали
са се и на неустановена връзка на придобитотото от тях имущество с
престъпна дейност. Ответникът Б. възразява, че при изчисляване на доходите
му не са взети предвид постъпленията, които е получил от физически лица -
негови близки, роднини и приятели, дарените средства при сключване на
граждански брак, възлизащи на стойност над 20000 лева. Твърди, че
ответницата Н. не е във фактическо съжителство на съпружески начала с него,
а ищецът не е доказал твърдението си, че двамата са били във фактическо
съжителство. Възражение относно липсата на фактическо съжителство на
двамата ответници е направено и с писмения отговор на ответницата Л. Н.
Ответниците са оспорили твърденията на Комисията за незаконно придобито
имущество, както и включването в искането за отнемане на имущество, на
такова, което не е налично и не съществува в техния патримониум в края на
проверявания период. Сочи се, че наличното имущество не е придобито в
резултат на престъпна дейност, тъй като по повдигнаните обвинения
ответникът е оправдан. Ответниците са направили искане за отхвърляне на
иска и за присъждане на разноските по делото, ангажирали са доказателства.
Установено е по делото, че след постъпило уведомление с писмо вх.№
835/05.07.2019 год., за това, че по досъдебно производство №12329 ЗМ 6/2019
год. по описа на ТСБОП-Велико Търново, пр.пр. №948/2019г. по описа на
Специализираната прокуратура, Й. Н. Б. е привлечен в качеството на
обвиняем за извършени престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК
и по чл.252, ал.2, вр. ал.1, пр., вр. чл.20, ал.2 от НК, попадащи в обхвата на чл.
108 ал.1 т.17 и т.23 ЗПКОНПИ за това, че в гр.Лясковец за времето от 2016
год. до 27.06.2019 год. Б. е участвал в организирана престъпна група,
създадена с цел да върши престъпления по чл.252 ал.1 НК и за това, че от 2013
год. до м.юни 2019 год. в съучастие с други лица като извършител в същото
населено място, без съответното разрешение е осъществявал по занятие
7
банкови сделки, предоставяйки заеми на физически лица, от което получил
значителни неправомерни доходи, представляващо престъпление по чл.252
ал.2 вр. ал.1 НК, е извършена проверка по ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/ за периода
17.07.2009 год.- 17.07.2019 год. С решение №1118/01.07.2020 год. на
Комисията е образувано производството за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество, а на 13.10.2020 год. в окръжния съд е
внесена исковата молба.
Съгласно изложеното от Комисията в исковата молба, сумата получена
от ищеца от предоставяне на кредити на физически лица в проверявания
период от 17.07.2009 год. – 17.07.2019 год., за която дейност са му били
повдигнати обвинения, е половината от 113 935 лв. – т.е. 56 967,5 лв.
В хода на проверката е установено, че Й. Б. е разведен считано от ****
год., на **.**.**** год. му се е родило дете Н. Й. Б., от майка Л. М. Н., с която
е прието от Комисията, че ответникът Б. е живял на съпружески начала във
фактическо съжителство, считано от раждането на детето до края на
проверявания период, поради което Л. Н. е третирана като свързано лице,
включена е в обхвата на проверката и е посочена като ответник по иска.
Както е констатирал и окръжният съд, в хода на настоящото
производство, наказателният процес воден срещу ответника Б. за
престъпленията, за които е била уведомена Комисията, е приключил с
влязла в сила присъда на СГС-СНС, закрит от 09.05.2024 год., с която Й.
Н. Б. е оправдан изцяло на основание чл.304 НПК и признат за невиновен
по всички повдигнати и посочени по-горе обвинения. С решение № 50004
от 29.01.2024г. по наказателно дело № 591 по описа за 2021г. на Първо
наказателно отделение на ВКС и във връзка с отправено от този съдебен
състав преюдициално запитване и постановено решение от 16 ноември 2023г.
по дело С-427/22 BG от Съда на Европейския съюз по поставените
преюдициални въпроси, е отменено решение №41 от 15.04.2021г. по ВНОХД
№ 382 по описа за 2020г. на Великотърновския апелативен съд и потвърдената
с него присъда № 260004 от 01.10.2020г. по НОХД № 899 по описа за 2019г. на
Плевенския окръжен съд. На основание чл. 24, ал.1, т.1 НПК подсъдимият е
бил оправдан по обвинението по чл.252 ал.1 НК. Прието е, че по правото на
ЕС, предоставянето на паричен заем срещу лихва по занятие със
собствени средства не съставлява банкова сделка - предоставяне на
кредит, след като деецът не извършва и дейност по публично привличане
на влогове. С Тълкувателно решение № 1/2020г. по тълкувателно дело № 1 по
описа за 2020г. на ОСНК на ВКС, също е прието, че предоставянето по
занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, не
представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение
не осъществява състава на престъплението по чл. 252 ал. 1 НК.
За да постанови обжалваното решение, Бургаският окръжен съд, без да
разглежда спора между страните по наведените твърдения и възражения за
наличието или не на значително несъответствие по смисъла на § 1, т.3 ДР на
ЗПКОНПИ – с променено наименование ЗОНПИ, в размер над 150 000 лв., е
приел, че претенцията на ищеца е неоснователна, поради следното: Законите
за „гражданска конфискация“, последователно приемани в годините от 2005г.
насам имат за цел да предотвратят незаконното придобиване на имущество
8
чрез криминални или административни нарушения, от които се твърди или се
предполага, че то произтича. Съгласно постановените решения на ЕСПЧ по
делото „Тодоров и други срещу България“, „Й.ов и други срещу България“
всяка намеса в мирното ползване на притежанията, съгласно § 1 от Протокол
№ 1 към ЕКПЧ следва да преследва легитимна цел - в случая законът от 2012г.
има за цел да предотврати незаконното придобиване на имущество чрез
криминални или административни нарушения, от които се твърди, че то
произтича. В настоящия казус Комисията се е задоволила да се позове
единствено на уведомлението на Специализираната прокуратура за
образувано досъдебно производство спрямо ответника Й. Б., но не е
обосновала и доказала твърдения си за наличие на причинна връзка между
престъпната дейност и придобитото имуществото, вследствие на реализирани
незаконни доходи от престъплението, за което последният е оправдан. Липсва
пропорционалност на мярката по конфискация, тъй като престъпната дейност
не е установена по надлежен ред и ответникът е оправдан по повдигнатото
обвинение в съдебната фаза на наказателния процес. Същевременно, ищецът
не е провел необходимото успешно доказване на твърденията си, че
съществува причинна връзка между престъплението, за което проверяваното
лице е било привлечено към наказателна отговорност и придобитото
имущество. Въпреки, че наличието на присъда, с която проверяваното лице е
признато за виновно в извършването на престъпление, не е въведено като
изискване за основателност на мотивираното искане за отнемане на
имущество съгласно действащата национална правна уредба в ЗОНПИ,
неустановяването по надлежен ред на престъпната дейност противоречи на
посочената цел на закона в чл.2 ЗОНПИ. Според цитираната разпоредба
законът има за цел да защити интересите на обществото. Интересите на
обществото обаче следва да се защитават при съобразяване презумпцията за
невиновност, както и принципите на съразмерност и пропорционалност на
намесата в съответствие с чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи. В посочената разпоредба на протокола
към Конвенцията са прокламирани принципите, че всяко физическо или
юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания и, че
никой не може да бъде лишен от своите притежания, освен в интерес на
обществото и при условията, предвидени от закона и от общите принципи на
международното право. Националният съд е длъжен да откаже да приложи
национална правна уредба, която пряко противоречи на чл. 1 от Протокол № 1
към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Следва да
се има предвид и по-старата тълкувателна практика на ВКС- ТР №7/2013 год.
на ОСГК на ВКС, макар и при действието на отменения ЗОПДИППД, по
отношение на който нормативен акт не се констатира противоречие с правото
на ЕС. Необходимо е да има връзка-пряка или косвена между конкретната
престъпната дейност и придобиването на имуществото. Установяването на
неправомерно поведение и наличието на връзка -пряка или косвена с
имуществото, чието отнемане се претендира, представлява минимален
стандарт за гарантиране спазването на принципите в чл.1 от Протокол №1 към
Конвенцията, както и за пропорционалност и съразмерност на намесата в
обществен интерес на правото на мирно притежание на имуществото. При
съобразяване на казаното предявените искове са неоснователни, поради
липсата на събрани доказателства за съществуването на причинна връзка
9
между претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност,
извършването на която е послужило като основание за проверката пред
Комисията и за производството пред съда по отнемане, поради което е
направен извод, че не са налице предпоставките на закона за отнемане на
имущество от ответниците и претенцията следва да бъде отхвърлена.
Въпреки предоставената от настоящия съд възможност на ищеца за
посочване на изискуемата връзка, такава не е посочена и установена и
пред въззивния съд. Твърдението на Комисията, че предоставяните от
ответника Б. заеми на физически лица срещу лихва и неустойка е
неправомерна дейност, не е достатъчно за да обоснове търсеното отнемане на
имущество, като в този смисъл следва да се има предвид и решение по дело С-
427/22 на СЕС, съгласно което с предоставянето на паричен заем срещу
лихва по занятие със собствени средства не могат да бъдат нито увредени,
нито застрашени обществените отношения, свързани със
законосъобразното функциониране на паричната и кредитната система,
стабилността на банковата система и защитата на вложителите.
Настоящият съд споделя гореизложените съображения на
първоинстанционния съд, като отчита и това, че те са подкрепени от приетото
с актуалната съдебна практика на ВКС : С Решение № 695 от 21.11.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 3635/2023 г., III г. о., ГК, е прието, че установеното
значително несъответствие в имуществото на ответниците, които не
доказват наличието на законни доходи за придобиването на имуществото,
предмет на спора, не е достатъчно за отнемането му, а задължава съда да
извърши проверка дали престъпната дейност е довела до придобиване на
имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между тази
дейност и въпросното имущество (§ 128 - § 138 от Дело Й. и др. срещу
България от 23.09.2023 г. по жалби № 265/17 и 26473/18). Както е посочено
в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 464 от 9.07.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 3939/2023 г., IV ГО, връзката може да бъде пряка - в
случаите, когато имуществото е непосредствено придобитото от
престъплението, или косвена - когато придобиването е опосредено чрез
една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез
разпоредителни сделки. Тя може да бъде установена както при условията на
пълно и главно доказване, така и чрез обосновано въз основа на
обстоятелствата по делото и правилата на формалната логика предположение.
Липсата на доказан от ответниците законен източник на придобиването
би могла да направи предположението за наличие на такава връзка
основателно, но необходимо условие за това е възможността от
доказателствата по делото да се обоснове извод за влагане на средства,
получени от конкретната престъпна дейност, в имуществото, чието
отнемане се иска.
В допълнение, относно изискването за наличие на горепосочената
връзка като предпоставка за отнемане на имущество по гражданския закон,
въззивният съд намира следното:
Неоснователни са възраженията на Комисията изложени пред въззивния
съд относно това, че с поставеното по-горе изискване за пряка или косвена
връзка се дописва ЗОНПИ, като се поставя ново изискване. Поставеното
изискване е такова по ЕКЗПЧОС /Европейската конвенция за защита на
10
правата на човека и основните свободи/ – ратифицирана и приложима за РБ,
която е нормативен акт от по-висша степен, и с която на първо място следва да
се съобразяват в дейността си законодателният орган /чл.28, ал.3 от ЗНА/,
съдилищата и администрацията /чл.5, ал.4 от Конституцията/. Същото се
отнася и за решенията на ЕСПЧ, които дават задължително тълкуване на
Конвенцията и улесняват държавите при прилагането й, за да не се допусне
неправомерно засягане на човешките права – респ. държавата да понесе
съответни санкции, ако чрез своите органи е допуснала такова засягане. Ето
защо, дори в националния закон да не е поставено изискване в горния смисъл,
съдилищата са длъжни да съблюдават дали то е налице или не.
Съгласно чл.1 от Протокол 1 към Конвенцията „Всяко физическо или
юридицеско лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой
не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото
и съгласно указанията, предвидени в закона и в общите принципи на
международното право.“ Ясно е, че не е достатъчно, за да се отнеме
придобитото имущество при условията на гражданска конфискация, това да
бъде предвидено като възможност при определени предпоставки в
националния закон и те да са налице, ако след преценка и на другото
императивно изискване - за съответствие с общите принципи на
международното право, се установи, че указанията и принципите на
международното право не са спазени. Безспорно отнемането на имущество по
ЗОНПИ е намеса в правата по чл.1 от Протокол 1. Както е посочено в решение
на ЕСПЧ от 13.07.2021 год. по делото Тодоров и други срещу България,
принципите на международното право предвиждат необходимата намеса да е:
законна и в обществен интерес и да постигне справедлив баланс между
нуждите на общия интерес и правата на засегнатите лица, като тези
предпоставки следва да са кумулативно налице.
Първата предпоставка - законност в случая я има, тъй като ЗОНПИ и
предхождащите го закони, /които по същество преследват еднакви писани или
неписани цели, което следва и от еднаквите предпоставки за започване на
проверката – данни за престъпна дейност или такава по допуснати съществени
административни нарушения/, предвиждат възможност за отнемане на
имущество от лицата при определени условия.
Има я и втората предпоставка – намесата в мирното ползване на
притежания е с легитимна цел в обществен интерес.
Трябва обаче да е налице и третата предпоставка – т.е. да е спазен
принципа на пропорционалността чрез постигане на справедливия баланс
между нуждите на общия интерес и правата на засегнатите лица. Приема
се, както и в предходни решения на ЕСПЧ, че намесата не е
пропорционална, когато: -целта може да бъде постигната с алтернативни,
по-малко ограничителни мерки от конфискацията, неограничения характер на
санкцията, когато се засягат притежания на трети лица, не е установена най-
малко връзка между поведението на лицата и твърдяното нарушение, не
е установена връзка между имуществото, за което се иска конфискация и
престъпна дейност, включително когато се отнася за нетрудови доходи,
ако не е установено, че са придобити от престъпна дейност.
Ето защо, когато не е установена изискуемата връзка между
11
имуществото, за което се иска гражданска конфискация и престъпна дейност,
или административнонаказателната дейност, с които възможността за такава
конфискация се свързва, е нарушен принципа на пропорционалността, за
постигане на справедливия баланс между нуждите на общия интерес и
правата на засегнатите лица, което препятства извършването на
гражданската конфискация.
Извън всичко изложено по-горе, което е самостоятелно основание за
отхвърляне на предявения иск, настоящият съд взе предвид и следното:
По делото са допуснати и приети експертизи както следва: съдебно
автотехническа експертиза извършена от вещо лице А. /л.1511/, съдебно-
техническа експертиза извършена от вещо лице Х. /л.1637/, съдебно-
икономическа експертиза извършена от вещо лице Д. /л.1698/, допълнителна
съдебно-икономическа експертиза извършена от вещо лице Д. /л.1488/, втора
допълнителна експертиза извършена от вещо лице Д. /л.1588/ и трета
допълнителна експертиза извършена от вещо лице Д. / л.1606/.
Разпитани са свидетелите доведени за разпит от ищеца и от
ответниците.
Свидетелят И. И. – ************* сочи, че през последните 10 години е
заемал тази длъжност и познава ответника Й. Б. повече от 15 години като
жител на гр. Л., макар да няма лично познанство с него. Сочи, че Й. Б. живее
на около 50-100 метра от полицейското управление на бул. “Х. Б.“. Свидетелят
сочи, че Б. има син, чиято майка е ответницата Л., която свидетелят познава
лично. Твърди, че Л. живее в гр. Л. на семейни начала с Й. Б. Детето им учи в
гр. Л. Свидетелят сочи, че във връзка със запитване на Комисията е изготвил
справка относно горепосочените обстоятелства за семейното положение на Й.
Б. Сочи, че данните относно това, че Й. и Л. живеят на семейни начала е
получил от живущите в района, лично познати на свидетеля лица, както и, че
ги е виждал заедно да влизат и излизат във входа на сградата, в която се
намира жилището на Б. по два – три пъти в месеца, а когато Б. е бил задържан,
Л. е живяла в жилището в гр. Л. заедно с детето.
Свидетелят Н. А. - ****************************** познава лично Й.
Б., а Л. Н. познава служебно. Свидетелят сочи, че няма информация дали
двамата ответници живеят заедно, но е виждал автомобила на Л. пред дома на
Й. Б. Сочи , че детето учи в училище в гр. Л., но не знае кой се грижи за него,
нито дали Й. и Л. живеят на съпружески начала.
Свидетелката Е. К. – ************ в гр. Л., познава ответниците и
тяхното дете. Сочи, че детето е ***** клас, на ** години е и от ***** години
единствено и изцяло ответника Б. се грижи за него. Л. също е от гр. Л., но
според свидетелката към момента живее в гр. В. Т. Свидетелката сочи, че не е
виждала Л. да се грижи за детето и не знае дали Й. е бил задържан, но освен Й.
не е виждала друг да полага грижи за него.
Свидетелката И. С. познава добре Й. и Л., тъй като е кръстница на
детето им, а съпругът й е приятел на Й. Б., с когото от ** години работят
съвместно като *********** в гр. Л. Сочи, че след като се родило детето, Й. и
Л. живели заедно около *** години, но след това се разделили и повече не са
се събрали. Свидетелката е приятелка на Л. и сочи, че от самото начало
проличало, че тя не желае да се грижи за детето, като все още между нея и
12
детето няма изградена връзка. След като се разделили с Й., Л. първо живяла на
квартира в гр. Г. О., след това в гр. В. Т. От самото раждане на детето, само Й.
се грижел за него, а свидетелката и съпругът й, като негови приятели, им
помагали. Свидетелката сочи, че в месеца един или два пъти Л. идва в
Лясковец за да види сина си, но даже не преспива в града. Свидетелката сочи,
че Й. е бил три месеца в ареста, през което време за детето са полагали грижи
Л. и нейната майка.
Свидетелят Й. Д. сочи, че познава Й. Б. от дълги години, като с него са
добри приятели, а Л. познава бегло. Свидетелят сочи, че преди десет години
бил бума на покупко-продажбите на недвижими имоти и Б. се занимавал с
това, като свидетелят го е подпомагал и му е давал пари, за което подписали
договор за заем и запис на заповед. Свидетелят сочи, че по това време
участвал в обществени поръчки за строителство и имал добри доходи. През
2007 год. дал на Б. 50 000 лв., като Б. се задължил да му върне 70 000 лв., за
което издал запис на заповед. Твърди, че е дал на Б. и сумата от 40 000 лв. през
2008 год., за което също разполага с договор за заем, както и, че дадените в
заем суми не са му върнати.
Свидетелят Д. Г - приятел на ответника Б. от дете, сочи, че познава и
двамата ответници. Сочи, че Й. и Л. живели за известно време заедно и като
семейство след като се родило детето, но после се разделили. Свидетелят сочи,
че от много години само Й. се грижи за детето, което ходи на училище в гр. Л.
Докато Й. бил задържан, за детето се грижела Л. в дома на Й. в гр. Л. Сочи, че
назад във времето Й. се занимавал с неджижими имоти и свидетелят го
подпомагал. Сочи, че Й. е охрана на лозови масиви в гр.Лясковец. Свидетелят
му дал 5000 лв. в началото на 2013 год. и след това още 6000 лв. в края на
годината, за закупуване на недвижими имоти. Към този момен свидетелят бил
управител на таксиметрова компания, но за да му предостави заемните суми е
теглил кредит от около 13 000 – 14 000 лв. Сочи, че дадените суми още не са
му върнати. За дадените суми разполага със записи на заповед.
Свидетелката Ю. Ж. - братовчедка на Й. Б., сочи, че познава и двамата
ответници. Сочи, че в началото на 2013 год. Й. й поискал пари за да прави
бизнес с имоти. От 2009 год. до 2017 год. свидетелката работела и получавала
по около 1200-1300 лв. месечно, а от 2018 г. получава и пенсия за
инвалидност. На 03.07.2013 год. свидетелката му дала 7000 лв., на 13.03.2015
год. му дала сумата от 8500 лв., а на 22.12.2017 год. му предоставила сумата от
9000 лв. Сочи, че за дадените заеми разполага със записи на заповед. Тъй като
с Й. са близки, не са подписвали договор, като за заемите не са уговаряни и
лихви. Преди това също му давала минимални суми, които й връщал, но
горните суми още не й е върнал, тъй като текли наказателни дела.
Свидетелката сочи, че ответниците са живели заедно когато детето им е било
бебе, но след това майката излязла на квартира, а детето било оставено на
грижите само на Й., който и до сега се грижи за него. Свидетелката сочи, че
сега Л. е на квартира в гр.Пловдив. Според нея, през времето, когато Й. бил
задържан, за детето се грижели съседи.
Свидетелката Н. А. е позната на майката на Й., а Й. и сина на
свидетелката били съученици. Двете семейства били близки и тя от дете добре
познава Й. Сочи, че е предоставяла парични суми като заеми на Й. за да
купува недвижими имоти. Първият път му дала 5000 лв. на 10.11.2009 год.
13
През 2011 год. му дала 4000 лв., през 20.02.2014 год. му дала 2 500 лв., на
19.08.2015 год. – 7000 лв. и последно на 12.06.2017 год. – 6000 лв.
Свидетелката сочи, че е искала да помогне на Й., защото когато тя била в
затруднено положение, той също и помагал. За заемите й издал записи на
заповед. Не й е и е върнал парите, защото при него така се стекли нещата, но е
уверена, че ще й ги върне. Свидетелката сочи, че не познава и не е виждала
ответницата Л. Н., за която знае, че е майка на детето на Й. Дадените пари
били спестени на свидетелката от работата й във ****** ***** „А.“, където
работи и към момента. Там получавали високи заплати, а на няколко месеца
им давали и премии. Докато била жива майката на Й. свидетелката често
посещавала дома им, но след 2009 год. изобщо не е посещавала жилището на
Й. Сочи, че когато синът й и Й. са се събирали в дома на свидетелката, Й.
винаги бил сам, без Л.
Представени са и са приети многобройни писмени доказателства, като
от страна на ответниците са представени договори за заем и записи на
заповед, чиято истинност е оспорена от ответника.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, представените писмени
доказателства и свидетелските показания относно релевантните факти при
съобразяване на изискванията на закона и при комплексна оценка на
отделните доказателства, ведно с всички други доказателства по делото.
При анализа на релевантни обстоятелства на базата на събраните
доказателства и заключенията на вещите лица съдът намира следното:
В исковата молба е посочено, че считано от **.**.**** год. /от
раждането на детето Н./ ответниците Й. Б. и Л. Н. живеят заедно на
регистрирания постоянен адрес на ответника в гр. Л., ул. “Х. Б.“ № *, ет. *, ап.
*, след задържането на Й. Б. тя е живяла на адреса заедно с детето, като е
подавала и заявления до СП, в които е декларирала, че полага грижи за детето
Н. в гр. Л., при положение, че считано от **.**.**** год. детето е
регистрирано на адреса на бащата. Въз основа на тези данни е прието, че
ответниците живеят в условията на фактическо съжителство по смисъла на
пар.1, т.18 от ДР на ЗПКОНПИ, и като свързано лице по смисъла на пар.1,
т.15, б.“а“ пр.2 от ДР на ЗПКОНПИ, Л. Н. следва да бъде включена в обхвата
на проверката. Тези обстоятелства са оспорени от ответниците, но съдът
намира оспорването за недоказано. От свидетелските показания на
свидетелите доведени от ответника Й. Б. се установява, че непосредствено
след раждането на детето Н. в периода на проверката, двамата ответници
действително са живели заедно като семейство на адреса на ответника в гр. Л.,
като това съжителство според свидетелите е продължило около три години
през периода на проверката. Не е установено по делото съжителството на
ответниците в процесния период да е продължило две или по-малко от две
години /в.ж. пар.1, т.18/, поради което приетото от Комисията, че са налице
предпоставките пар.1, т.18 от ДР на ЗПКОНПИ, вр. пар.1 ,т.15, б.“а“ пр.2 от
ДР на ЗПКОНПИ, за включване на Л. Н. в обхвата на проверката за периода от
17.07.2009 год. до 17.07.2019 год. са обосновани, а възражението на
ответниците за противното е неоснователно.
Относно оспорването от Комисията на представените по делото
доказателства за предоставени през периода на проверката заеми от трети
14
лица на ответника Б., съдът е указал, че във връзка с оспорването тежестта на
доказване е на ответника. Предвид оспорването, представените по делото
частни документи – договори за заем и записи на заподед, не са с обвързваща
доказателствена сила относно отразените в тях обстоятелства, поради което
достоверността на отразеното в тях следва да се прецени ведно с останалите
доказателства по делото. В този смисъл съдът взе предвид, че соченото в
процесните договори за заем не е било възпроизведено в друг официален
документ или в друг документ с достоверна дата. Лицата, за които се твърди,
че са заемодатели на ответника по представените договори са разпитани по
делото като свидетели и потвърждават пред съда, че са дали на ответника
сочените в договорите парични суми, а част от разпитаните свидетели –
заематели сочат, че не са сключвали договори поради доверието си в
ответника, но съмнение в достоверността на соченото от свидетелите будят
обстоятелствата, че според техните показания нито един от множеството
заеми не е бил върнат от ответника, като никоя от страните по твърдените
договори за заем не сочи да се е възползвала от възможността да декларира
дадения заем пред НАП. Нито една от сумите, за които се твърди, че е била
дадена в заем на ответника не е платена по банков път, при положеине, че за
проверявания период ответникът е получавал преводи от други трети лица по
банкова сметка, за голяма част от които не са посочени основания. Предвид
горните обстоятелства, съдът намира, че съвкупният анализ на
гореизложеното не дава основание на съда да направи извод, че твърдените
заемни средства са реално предоставени на ответника от сочените
заемодатели и в сочените от тях размери. Ето защо съдът не включва в анализа
като приход на ответниците за проверявания период предоставени заемни
средства от трети лица.
Доколкото липсват данни в проверявания период или непосредствено
преди това ответникът да е сключвал брак, съдът намира за недоказано и
твърдението му, че е получил сумата от 20 000 лв. като дарение при
сключване на брак, а дори това да се отнася за първия брак на ответника,
който е бил прекратен считано от 2008 год., липсват доказателства, че с тази
сума ответникът е разполагал в началото на проверявяния период.
От изложеното в исковата молба от ищеца, от заключенията на вещите
лица по оценъчните експертизи за пазарните цени и на вещото лице Д. по
съдебно-икономическите експертизи, както и от останалите събрани по делото
доказателства, при съобразяване на разясненията съгласно ТР № 4/18.05.2023
год. по ТД № 4/2021 год. на ОСГК на ВКС относно параметрите и методиката
за изчисляване на значителното несъответствие, по делото се установява
следното:
Приходи за ответниците в проверявания период:
6 561,51 лв.- доходи от друга стопанска дейност за ответника
10 110,72 лв. доходи съгласно осигурителен доход за ответника
54 260,56 лв. доходи съгласно осигурителен доход за ответницата
4220 лв. – доходи от социални плащания
42 838,25 лв. – доходи от кредити и от закрит жилищноспестовен влог
47 410 лв. - доходи получени от продажби на недвижими имоти през
15
процесния период
97 100 лв. – доходи получени от продажба в процесния период на леки
автомобили
9 398,25 лв. – получена сума по наследство от банкова сметка на
починалия баща на ответника /отразена в исковата молба на ищеца като
получена сума на 17.01.107 год., на стр.28/
2 772 лв. – получена сума по шест превода в британски лири от банкови
преводи извършени по сметка на ответницата от нейната сестра А. М. Н.
/отразена като получена на л. 29 от исковата молба/, за която при липсата на
други данни и че сумата е била върната, следва да се приеме, че е дарена на
ответницата от сестра й .
Съгласно отразеното в исковата молба, от предоставени на физически
лица заемни суми /т.н. лихварска дейност, за която на ответника са били
повдигнати обвинения, по които е признат за невиновен по изложените по-
горе съображения/, ответникът за проверявания период е получил от лихви и
неустойки сумата от общо 56 967,50 лв., която доколкото произтича от
незабранена от закона дейност, също представлява приход за периода.
Общият размер на приходите на ответниците е 331 639,15 лв.
Разходи за ответниците през проверявания период:
113 191 лв. – за издръжка на семейството
3246 лв. – за пътувания в чужбина
23 429,38 лв. – погасителни вноски по кредити
Към тези разходи следва да се добавят разходите на ответниците в
проверявания период по пазанри цени, за закупуване на недвижимите имоти и
автомобилите които не са налични, а именно: за придобитата***********
през **** г. в размер на 27 000 лв. за придобития през 2012 г. ********* и
***** в с. К.о в размер на 9000 лв., както и за придобити автомобили в
периода по пазарни цени, както следва: 10 100 плюс 11700 плюс 3 900 плюс
10500, плюс 13200 плюс 17 700 , плюс 12 300, плюс 3100 плюс 6700, плюс
7300 плюс 3000. Общият сбор на тези разходи е 135 500 лв. /сумите могат да
бъдат проследени по основното заключение на вещо лице Д., в което е
описано за кое точно имущество се отнасят/
Общият размер на разходите е 275 366,38 лв.
Нетният доход на ответниците за проверявяния период е
положителна величина 56 272,77 лв.
Имущество на ответниците придобито през проверявания период:
Придобити недвижими имоти /налични/ по пазарна стойност към
момента на придобиването както следва: 9203 лв. плюс 6600 лв. плюс 11300
лв. плюс 27 750 лв. плюс 17 325 лв. плюс 12 040 лв. плюс 9000 лв. плюс
47 350 лв. – общо 140 568 лв.
Придобити налични автомобили по пазарна стойност както следва:
11 700 лв. плюс 3400 лв. плюс 8800 лв. плюс 6700 лв. плюс 5200 лв. плюс
6000 лв. равно на 41 800 лв.
Налични средства по банкови сметки на ответниците в края на периода
16
10 860 лв.
Пари в брой в края на проверявания период - 2 660 лв.
Общият размер на придобитото имущество е 195 888 лв.
Недостигът - несъответствието на парични средства е в размер на –
139 615,23 лв., което е под предвидения в закона размер на несъответствието
от 150 000 лв., поради което претенцията на ищеца се явява
неоснователна и като недоказана по твърденията за наличие на
значително несъответствие.
Преминалите пари през банковите сметки на ответниците, за които не е
установен законен източник, които не са налични в края на периода, не са
взети предвид при изчисляване на нетния доход и не са включени в
имуществото, като изчисленията на съда са за приходите и разходите на
ответниците за целия период, а не по години. В анализа за приходите и
разходите са включени не само изразходваните средства /по пазарни цени/ за
покупка на недвижими имоти и автомобили, но и тези, които са получени от
ответниците при продажба през проверявания период на автомобили и
недвижими имоти. Погрешно и изцяло в противоречие със закона и трайно
установената съдебна практика е възприетото в исковата молба от страна на
Комисията, намерило отражение и при поставяне на въпроси на вещото лице
от Комисията и отговорите по тези въпроси, че извод за незаконно
придобитото имущество може да се прави при анализ отделно за всяка от
годините от проверявания период, преди да е направен извод за наличието на
значително несъответствие за целия проверяван период. Съгласно пар.1,
т.3 от ДР на КОНПИ, „значително несъответствие“ е онзи размер на
несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150
000 лева за целия проверяван период, поради което предявеният иск е
неоснователен и по предпоставките заложени в ЗОНПИ, и следва да бъде
отхвърлен.
Отделно от това, по повод начина, по който в исковата молба Комисията
е формирала извод за подлежащо на отнемане имущество, поради извод за
отрицателен нетен доход на ответниците за проверявания период, следва да се
има предвид, посоченото в Решение № 732 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д.
№ 2652/2023 г., III г. о., ГК, че имуществото, което подлежи на отнемане, и
значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитотото
от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с
цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща
отнемането. Съгласно легалната дефиниция, установена с § 1, т. 8 от ДР на
ЗОНПИ /ЗПКОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023 г., в сила от 6.10.2023 г/, „нетни
доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с
размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното
лице и членовете на семейството му. Следователно, нетният доход, по смисъла
на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите /т.нар.
„брутен доход“/ над общия размер на разходите през проверявания период, т.е.
– оставащите свободни, разполагаеми средства. Евентуален „нетен доход“ в
отрицателен размер не съставлява „имущество“ и не следва да се
„прибавя“ към установеното налично имущество. Евентуална разлика с
отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените
17
обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на
семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на
финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за
съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява
обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на
ЗПКОНПИ /понастоящем ЗОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023 г., в сила от
6.10.2023 г./.
Предвид всичко изложено по-горе, исковите претенции на Комисията по
делото са неоснователни. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен, а като е
стигнал до същия решаващ краен извод, Бургаският окръжен съд е
постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено
от настоящия съд.
По частната жалба:
Обжалваното определение № 260051/30.08.2024 год. по делото е
постановено по молба на Комисията по чл.248 от ГПК, за изменение на
горепосоченото решение в частта за разноските присъдени в полза на адв. М.,
с твърдение, че възнаграждение на адв. М. при условията на чл.38 ал.2 от ЗА -
за оказана безплатна правна помощ на ответниците Б. и Н., не следва да се
присъжда. Твърди се, че ответниците не са материално затруднени, а след като
адвокатът сам е избрал да им предостави безплатна правна помощ, не следва
да се присъжда възнаграждение в негова полза. Поддържано е и евентуалното
възражение за прекомерност на присъденото в полза на адвоката
възнаграждение за защита на двамата ответници общо в размер на 12 500 лв.
За да постанови обжалваното определение окръжният съд е намерил
възраженията на ищеца по делото за неоснователни, тъй като искането на
ответниците за разноски е направено своевременно, като в представените
договори за правна защита и съдействие е посочено, че основанието за
предоставяне на безплатна помощ е чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за
адвокатурата, а не както се твръди в молбата по чл.248 от ГПК. Посочено е, че
изрично е записано, че адвокатската помощ се предоставя на близки приятели,
а не на материално затруднени лица, поради което е налице предвиденото в чл.
38, ал. 1 от Закона за адвокатурата основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото пред окръжния
съд съд процесуално представителство. Намерено е за неоснователно и
възражението на Комисията за прекомерност на присъденото възнаграждение.
Сочи се, че меродавен за определяне размера на възнаграждението по чл. 38
ал. 2 от ЗА е принципа за възмездност на адвокатския труд съобразно размера
на уважената/отхвърлена част от иска, т. е. според защитения интерес, при
отчитане действителната фактическа и правна сложност на делото. Посочено
е, че в случая възнаграждението е определено съобразно предмета, правното
основание и материалния интерес, като е отчетена връзката на
пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да
бъдат постигнати за справедливо възмездяване на положения от адвоката
труд. Взето е предвид направеното изменение на претенциите, фактическата и
правна сложност на делото, броя на съдебните заседания, както и
действително извършената работа. Съдът е приел, че не е обвързан от
сочените минимални размери в Наредба №1 за МРАВ съгласно Решение на
Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/2022г.
18
Преценено е, че съобразно фактическата и правна сложност на делото,
съобразявайки доказателствените факти и доказателствата които ги
обективират, вида и характера на делото, защитаваният материален интерес и
извършените процесуални действия, не са налице обстоятелства за намаляване
на присъдения с решението размер на адвокатско възнаграждение в полза на
адв. М.
Настоящият съд изцяло споделя съображенията на окръжния съд, в
допълнение на които следва да се посочи, че видно от протокола за проведено
открито съдебно заседание на окръжния съд от 12.06.2024 год. представителят
на Комисията е получил препис от представения от адв. М. списък за
разноски, в който, както и в договора за правна полощ, е било отразено
основанието за оказаната безплатна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА
и обстоятелството, че ответниците са близки приятели на адвоката.
Твърдяното от страна на ответниците основание за предоставяне на безплатна
правна помощ, не е надлежно оспорено към момента на представяне на
книжата пред окръжния съд и не е надлежно оборено от страна на ищеца пред
първоинстанционния съд, поради което, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, с оглед
изхода на делото, в полза на адвоката защитавал ответниците е дължимо
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, а възраженията на ищеца за
противното са неоснователни.
При определяне на размера на възнаграждението, предвид цената на
предявените искови претенции, гомемият обем доказателства събрани както
пред Комисията, така и пред съда, процесуалната активност на адвоката на
ответниците в хода на процеса във връзка със своевременно депозираните
искания и становища по насрещните искания, продължителността на
съдебното производство, множеството проведени съдебни заседания, при
които процесуалният представител на ответниците е осигурил адекватна
защита на интересите им, настоящият съд намира, че присъденият размер от
общо 12 500 лв. адвокатско възнаграждение за защита на двамата ответници
пред първата инстанция не е прекомерен.
Предвид горното частната жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено и в частта за разноските.
По въпроса за съдебните разноски пред въззивния съд:
Първоинстанционният съд е присъдил дължимата за
първоинстанционното разглеждане на делото държавна такса в размер на
7935,80 лв., която е възложена в тежест на Комисията. С оглед изхода на
делото пред настоящия съд, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 3 967,90 лв. и 15 лв. –
държавна такса за депозираната неоснователна частна жалба, които
следва да бъдат заплатени по сметка на Бургаския апелативен съд.
Предвид изхода от делото, въззивникът-ищец, на осн. чл. 157, ал. 2 от
ЗОНПИ, вр. чл.78, ал.3 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗА следва да заплати в полза
на адв. М. адвокатско възнаграждение за оказаната пред въззивния съд
безплатна правна помощ на двамата ответници в определен от съда размер. По
съображенията изложени по-горе по частната жалба относно конкретния
характер на производството и реално осъществената защита, но при отчитане
19
на значително по-малката продължителност на въззивния процес, обема и
характера на извършените действия по защитата, съдът намира, че в полза на
адв. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение общо в размер на 8
000 лв. Възражението, че възнаграждение на адв. М. не се следва, не се
споделя от съда, тъй като не кореспондира с предписанията на Закона за
адвокатурата, а както пред окръжния съд, така и пред настоящия съд
въззивникът не е доказал твърдението си, че посоченото основание за оказана
безплатна адвокатска помощ на ответниците не съществува. При изричното
отразяване в договора за правна полощ, че адвокатът не е регистрирано по
ДДС лице, съдът не прибавя ДДС към възнаграждението.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260007 от 08.07.2024 год. постановено по
гр.д. № 2434/2020 год. по описа на Окръжен съд - Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Комисия за отнемане на
незаконно придобитото имущество /предишно наименование ЗПКОНПИ/,
Булстат *********, със съдебен адрес: гр. Русе, ул. „Пирот” № 24 срещу
определение № 260051/30.08.2024 год. по гр.д. № 2434/2020 год. по описа на
Окръжен съд - Бургас.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество,
Булстат *********, със съдебен адрес: гр. Русе, ул. „Пирот” № 24 да заплати
на адвокат Р. А. М. от **АК, с адрес гр. В. Т., бул. „Б.” № **, *, ет. *, на осн.
чл.38, ал.2 от ЗА сумата от общо 8000 лв. /осем хиляди лева/ за оказана
безплатна правна помощ на въззиваемите пред въззивния съд.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
/предишно наименование ЗПКОНПИ/, Булстат *********, със съдебен адрес:
гр. Русе, ул. „Пирот” № 24 да заплати по сметка на Бургаския апелативен съд
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 3 967,90 лв. /три
хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и деветдесет стотинки/ и 15
лв. /петнадесет лева/ - държавна такса за депозираната неоснователна
частна жалба.
Решението в частта, с която частната жалба е оставена без уважение има
характера на определение и може да бъде обжалвано с частна касационна
жалба, пред Върховния касационен съд в срока за обжалване на решението,
считано от връчването му. В останалата част решението може да бъде
обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба, в
едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
20
1._______________________
2._______________________
21