№ 408
гр. Сливен, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20242230105983 по описа за 2024 година
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е подало заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата. Сочи се, че с
разпореждане в заповедното производство съда е указал на ищцовото дружество в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Твърди се, че на
12.04.2023 г., ищцовото дружество е сключило договор за потребителски кредит с
ответницата, по силата на който е определен общ размер на потребителския кредит 335 лв.
за закупуване на мотофреза. Сочи се, че към договора кредитополучателя е длъжен да
сключи застраховка в размер на 7.34 лв. Твърди се, че договорените месечни погасителни
вноски са 3 броя, 2 от които в размер на 119.03 лв., а последната е изравнителна в размер на
119.02 лв. Уговореното между страните възнаграждение се състои от договорно лихва
размер на 25.67% от остатъчния размер на главницата по кредита. Твърди се, че
кредитополучателя има задължение да върне два компонента по ДПК главница и договорна
лихва. Сочи се, че ответницата е преустановила плащанията по договора за кредит.
Поискано е, да се признае за установено, че П. О. И. дължи на ищцовото дружество
главница в размер на 342.34 лв. по ДПК и договорна лихва в размер на 14.74 лв за периода
15.05.2023 г. до 15.07.2023 г. лв., обезщетение за забава в размер на 42.27лв. за
периода15.05.2023г. до 10.10.2023г.
Съдът е квалифицирал така предявеният главен положителен установителен иск за
главницата по ДПК, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК, вр чл. 124 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК.
Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен положителен установителен иск
за договорна лихва, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.
1
2 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен положителен установителен иск
за обезщетение за забава, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на
твърденията им за сключения ДПК, размера на предоставената сума по ДПК, изплащането
на сумата на кредитополучателя, договарянето на месечни погасителни вноски, размера на
месечните погасителни вноски, настъпването на изискуемостта по договора за
потребителски кредит, че кредитора има ликвидни и изискуеми вземания срещу
ответницата, размера на платените месечни вноски от кредитополучателя, размера на
договорената между страните лихва, размера на обезщетението на забава, договорено между
страните, е тяхна.
В едномесечния преклузивен срок за отговор, отговор от ответницата не е постъпил.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано представител не се
явява, подадено е писмено становище, в което поддържа предявените положителни
установителни искове и моли да бъде уважени, както и да бъдат присъдени на ищцовото
дружество направените по делото разноски.Моли да бъде постановено неприсъствено
решение по делото.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована не се явява, не е постъпило
писмено становище делото да се гледа в негово отсъствие.
С протоколно определение от 09.05.2025 година съдът е обявил, че ще произнесе
неприсъствено решение по делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 12.04.2023 г., ищцовото дружество е сключило договор за потребителски кредит с
ответницата, по силата на който е определен общ размер на потребителския кредит 335 лв за
закупуване на мотофреза. Към договора кредитополучателя е сключил застраховка в размер
на 7.34лв.Договорените месечни погасителни вноски са 3броя, 2 от които в размер на 119.03
лв., а последната е изравнителна в размер на 119.02 лв. Уговореното между страните
възнаграждение се състои от договорно лихва размер на 25.67% от остатъчния размер на
главницата по кредита. Ответницата е преустановила плащанията по договора за кредит.
На основание чл.16.2 от договора за предоставяне на потребителски кредит е
предвидено, че сумата по договора става предсрочно изискуема, когато кредитополучателя е
допуснал пълно или частично просрочие при изплащане на 3 поредни месечни вноски.
На основание чл.9.4 от за предоставяне на потребителски кредит, се дължи
обезщетение за забава при просрочване на вноска в размер на законната лихва за периода
върху просрочената сума за периода на просрочието.
Ге На 24.10.2024г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за
2
изпълнение по чл.417 от ГПК срещу П. О. И. за сумата 342.34 лв. по ДПК и договорна
лихва в размер на 14.74лв за периода 15.05.2023г. до 15.07.2023г. лв., обезщетение за забава
в размер на 42.27лв. за периода15.05.2023г. до 10.10.2023г.
На 24.10.2023г. година е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№ *** по чл.417 от ГПК, с която е осъдена П. О. И. за сумата 342.34 лв. по
ДПК и договорна лихва в размер на 14.74 лв за периода 15.05.2023 г. до 15.07.2023 г. лв.,
обезщетение за забава в размер на 42.27 лв. за периода15.05.2023 г. до 10.10.2023 г.,
законната лихва от подаването на заявлението до окончателното плащане, както и
направените в заповедното производство разноски в размер на 175 лв.
Заповедта е връчена на длъжника на 08.10.2024 година при условията на чл.47,ал.5 от
ГПК .
С разпореждане в заповедното производство съда е указал на ищцовото дружество в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. В едномесечния
преклузивен срок са предявени исковете предмет на разглеждане в настоящото
производство.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр чл. 124 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК, а именно положителен
установителен иск за главницата за процесния период.
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, предвид на това, че в предходно
развилото се заповедно производство е поискано издаването на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист . Ищецът има правен интерес от предявяването на положителен
установителен иск за дължимостта на вземането с оглед на връчването по чл.47, ал.5 от ГПК.
По основателността на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр чл. 124 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК, а именно положителен
установителен иск за признаване, че ответникът дължи 342.34 лв., представляваща главница
по договора за банков кредит, законната лихва от подаването на заявлението до
окончателното плащане.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 от ГПК, а именно в
едномесечния преклузивен срок за отговор, ответникът не е подали отговор, не е изпратил
процесуален представител в първото по делото заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Налице са и предпоставките на чл. 239 ал. 1 т. 1
от ГПК, а именно на ответникът е указана последицата от неспазването на сроковете за
размяна на книжа с разпореждане връчено на 18.02.2025 г. Указана му е и последицата от
неявяването му в съдебно заседание, с призовка връчена на 27.03.2025 г., налице е и втората
предпоставка , визирана в чл. 239 ал. 1 т. 2 от ГПК, а именно, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представени доказателства, искът е вероятно основателен.
При предявения положителен установителен иск ищцовото дружество доказа по пътя
на главното, пряко и пълно доказване следните предпоставки:първо, че са налице договорни
3
отношения между него и ответника –сключен договор за потребителски кредит;второ-
договорените конкретни месечни вноски по договора за потребителски кредит, както и
начисляването на съответните лихви по договора за потребителски кредит, трето-
изискуемостта и ликвидността на исканите в заповедното производство месечни вноски.
С оглед изложеното ще следва да се уважи предявения иск за 342.34 лв.,
представляваща главница по договора за банков кредит, законната лихва от подаването на
заявлението до окончателното плащане.
По допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, а именно
положителен установителен иск за договорна лихва за процесния период.
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, предвид на това, че в предходно
развилото се заповедно производство е поискано издаването на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист . Ищецът има правен интерес от предявяването на положителен
установителен иск за дължимостта на вземането в размер на договорна лихва върху
главницата в размер на договорна лихва в размер на 14.74лв за периода 15.05.2023г. до
15.07.2023г. лв., и с оглед на направеното в заповедното производство възражение.
По основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т.1 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, а именно положителен установителен иск за признаване ,
че ответникът дължи сумата на 14.74лв за периода 15.05.2023г. до 15.07.2023г. лв.
По отношение на предявения иск за договорна лихва, доколкото се явява
основателен предявеният иск за главницата се явява основателен и предявения положителен
установителен иск за договорна лихва в размер на 14.74лв за периода 15.05.2023г. до
15.07.2023г. лв.
По допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, а именно
положителен установителен иск за мораторна лихва за процесния период.
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, предвид на това, че в предходно
развилото се заповедно производство е поискано издаването на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист . Ищецът има правен интерес от предявяването на положителен
установителен иск за дължимостта на вземането в размер на мораторна лихва върху
главницата в размер на обезщетение за забава в размер на 42.27лв. за периода 15.05.2023г. до
10.10.2023г., и с оглед на направеното в заповедното производство възражение.
По основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т.1 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, а именно положителен установителен иск за признаване, че
ответникът дължи сумата от 42.27лв., представляваща обезщетение за забава за периода
15.05.2023 г. до 10.10.2023 г.
По отношение на предявения иск за мораторна лихва, доколкото се явява
основателен предявеният иск за главницата се явява основателен и предявения положителен
4
установителен иск за мораторна лихва в размер на сумата от 42.27 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 15.05.2023 г. до 10.10.2023 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъдена ответницата да заплати
на ищцовото дружество направените по делото разноски в размер на 400 лв.,съразмерно на
уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявеният положителен установителен иск,
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр чл. 124 от ГПК, вр
чл. 10 от ЗПК, че П. О. И., ЕГН ********** от **** дължи на “Ти би ай банк” ЕАД, със
седалище и адрес на управление : ****, с ЕИК ***, сумата от 342.34 лв. по ДПК от
12.04.2023, законната лихва от подаването на заявлението – 24.10.2023 г. до окончателното
плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявеният положителен установителен иск,
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр чл. 10 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, че П. О. И., ЕГН ********** от **** дължи на “Ти
би ай банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление : ****, с ЕИК ***, сумата 14.74лв за
периода 15.05.2023г. до 15.07.2023г. лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявеният положителен установителен иск,
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр чл. 10 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, че П. О. И., ЕГН ********** от **** дължи на “Ти
би ай банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление : ****, с ЕИК ***, сумата от 42.27лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 25.05.2023г. до 10.10.2023г.
ОСЪЖДА П. О. И., ЕГН ********** от **** на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
заплати на “Ти би ай банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление : ****, с ЕИК ***
направените по делото разноски в размер на 400 лв., представляваща направените по
делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 239 ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на
обжалване.
На основание чл. 240 ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на
страните, като УКАЗВА на страната, срещу която е постановено - П. О. И., ЕГН **********
от ****, че може да поиска от СлОС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на
препис от неприсъственото решение.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5