Решение по дело №1290/2023 на Районен съд - Враца

М О Т И В И:
П.Г.К. от гр.**********, ул.„Владая“, №4, с ЕГН: **********, е обжалвал
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия К с №7166930/2023г. на
ОД на МВР - Враца, с който му е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2
вр.чл.21 ал.1 вр. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП. В жалбата подадена чрез
процесуален представител адв.Васил Ковачев се иска отмяната на ЕФ, като
незаконосъобразен и издаден в противоречие със законовите изисквания. Твърди се и
че извършено нарушение не било с ясно и конкретно описание и се иска отмяна на ЕФ.
Ответникът по делото ОД на МВР - Враца в придружителното писмо по делото
ангажира становище в подкрепа на издадения ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на
глоба.
Производството по делото е по реда на чл.58д - 63 и сл. от ЗАНН във вр.чл.189
ал.8 ЗДвП.
Анализирайки събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното:
Жалбоподателя П.Г.К. на 10.03.2023г. в 14:07 часа, управлявал лек автомобил
марка ”ОПЕЛ“ модел „КОРСА” с ДК № ********** като се движел, по път ПП -
IІ-15 на км 4+781 извън населено място с посока на движение към град Оряхово,
където с пътен знак В-26 било въведено ограничение на максимално разрешената
скорост за движение от 60 км/час, процесният автомобил се движел със скорост от 82
км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с
автоматизирано техническо средство - стационарно преносим уред за осъществяване
на контрол на пътното движение /СПУКС/ с фабричен № 120СС8В – АТСС ”АRН
САМ S1”, собственост на ОД на МВР – Враца. Последвало издаването на обжалвания
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия К №7166930/2023г. на ОД
на МВР - Враца, като на жалбоподателя П.Г.К. от гр.********** е наложено
административно наказание глоба в размер 100 лева за извършено нарушение по чл.21
ал.2 вр. чл.21 ал.1 вр. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП.
Според разпоредбата на чл.189, ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на
лицето по чл.188, ал.1 и 2 от цитирания закон, а именно - на собственика, а когато
собственик е юридическо лице - на неговия законен представител. Собственикът от
своя страна има право в 14 - дневен срок да подаде декларация с данни за лицето,
извършило нарушението. В случая собственик на процесния автомобил е П.Г.К. от
гр.********** съгласно приложената справка за собственост на МПС, като
електронният фиш е издаден лично на него.
В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателя не е представил писмена
декларация, в която да е посочил, че на посочената дата автомобилът е бил управляван
от друго лице различно от самият него.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от приложените делото
писмените доказателства – писмо; жалба, Заверено копие от Електронен фиш серия К с
№7166930/2023г. на ОД на МВР - Враца, Снимка от нарушение №
0060940/10.03.2023г. от ATCC „ARH CAM S1” № 120сс8ь, Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване №17.09.5126 на БИМ, Заповед и образец за ел. фиш с рег.№
8121з-931/30.08.2016г., Справка собственост на л.а. лек автомобил ОПЕЛ КОРСА” с
ДК № **********, Заверено ксерокопие от ПРОТОКОЛ ОТ ПОСЛЕДВАЩА
ПРОВЕРКА с № 118-СГ-ИСИС/16.09.2022г. на БИМ - София от проверка на
1

техническо средство „ARH CAM S1” № 120СС8В,; Писмо от БИМ, Протокол по чл.10
ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. със снимка, Плик на куриерска фирма Еконт
и др.
Съдът намира жалбата подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП, разгледана по
същество, същата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано
лице с изявен правен интерес, но неоснователна по следните съображения:
На първо място разглеждайки жалбата по същество, съдът констатира, че
противно на твърдяното в нея - Електронен фиш серия К с №7166930/2023г. на ОД на
МВР - Враца, е издаден в съответствие с утвърдения със Заповед № 8121з – 931 от
30.08.2016г. от министъра на вътрешните работи - образец и като такъв същият
съдържа лимитативно посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити – данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението; датата и точния час на извършване на
нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика,
на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените
разпоредби и съответно размерът на глобата.
Съдът не възприема наведените от страна на жалбоподателя съображения, това е
така, защото от приложеното по делото ксерокопие на снимка/л.16 от делото/,
изготвена чрез системата за видеоконтрол, която е годно веществено доказателство по
смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично е отбелязано максимално разрешената
скорост: 60 км/ч. въведена със знак В26.
Следователно след като съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП
допустимата скорост на движение в извън населени места е 90 км/ч., а в конкретиката
на казуса е установена максимално разрешената скорост от 60 км/ч., то това може да се
е случило само и единствено в хипотезата на ал.2 на същата разпоредба, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.
Ако се приеме обратното то това означава, че представеното веществено
доказателство - снимков материал се кредитира частично само по отношение на
заснетата и записана дата, час, скорост на движение и номер на автомобила, но не и по
отношение на останалите факти отразени във същият. Но подобна трактовка не
съответства, нито на смисъла, нито на духа на закона. Доколкото представеният по
делото снимков материал е изготвен със система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
то същата се явява както вече се посочи годно веществено доказателство по смисъла на
чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. В този смисъл са налице - писмени доказателства
установяващи наличието на поставен на конкретното място знак за ограничение на
скоростта, като същото се установява и от приложеният - снимков материал и
Протокол по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
Изводимо от изложеното настоящият съдебен състав намира за безспорно
установено по делото, че на посочената дата – 10.03.2023г. в 14:07 часа, лек автомобил
марка ”ОПЕЛ“ модел „КОРСА” с ДК № **********, се е движел по път - IІ-15 на
км 4+781 извън населено място с посока на движение към град Оряхово, в зоната на
действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение до 60
км/ч, се е движил със скорост 82 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на
скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на
моторното превозно средство.
2

От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е
било заснето с автоматизирано техническо средство - стационарно преносим уред за
осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/ с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип – АТСС ”АRН САМ S1”, с фабричен №120СС8В
собственост на ОД на МВР – Враца. Системата е заснела и записала скорост на
движение на автомобила на жалбоподателя 85 км/ч., като след приспадане на
допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 82
км/ч.По делото като писмено доказателство е представено и ксерокопие на
снимка/л.9/, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че
посочената скорост е била засечена на 10.03.2023г. в 14:07 часа, както и че
регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената
скорост е **********. Доколкото посочените снимка е изготвена със система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на моторното превозно средство, то същата се явяват веществено доказателство по
смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.
Видно от представеното като писмено доказателство по делото Писмо БИМ -
София преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1 с Ф№ 120СС8В е извършена проверка през
месец септември на 2022 г., за което е издаден Протокол от проверка с № 118-СГ-
ИСИС/16.09.2022г. Тази проверка се удостоверява със знак за проверка.
Периодичността на проверката на лазерни скоростомери е една година и същата е
регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3%
над 100 км./ч. Видно от представеното като писмено доказателство по делото Писмо и
Протокол от проверка № 71-С-ИСИС/15.10.2020 г. на БИМ - София системата за
видеоконтрол е одобрена и проверена през месец октомври на 2020 г., за което е
издаден визираният Протокол. от проверка с № 71-С-ИСИС/15.10.2020 г.
От представената като писмено доказателство по делото Справка за собственост
на МПС се установява, че с посочения регистрационен номер в системата на Сектор
КАТ е регистриран лек автомобил марка ”ОПЕЛ“ модел „КОРСА” с ДК №
**********, собственост на П.Г.К. от гр.********** и при липсата на декларация то и
следва да се приеме, че към момента на заснемането именно жалбоподателя П.Г.К. от
гр.********** е управлявал посочения автомобил.
От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати
нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените
правила по чл.189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен
фиш. Изпълнени са всички реквизити за съдържанието на електронен фиш и същият
отговаря на образеца въведен от Министъра на вътрешните работи в изпълнение на
законовата делегация. Като електронно изявление по този специален закон /§ 6, т. 63 от
ДР на ЗДвП/, не се изисква присъствие на контролен орган и нарушител при
издаването на електронен фиш /видно от редакцията – чл.189, ал. 4 от ЗДвП/, поради
което при електронния фиш няма наказващ орган по общите правила на ЗАНН.
Същият е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкционирана
жалбоподателя безспорно установено чрез допустимо от закона изправно техническо
средство.
При преценка на издадения електронен фиш съдът намира, че правилно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателя,
доколкото в случая се касае за нарушение, установено с автоматизирано техническо
3

средство, правилното решаване на въпроса за отговорността за констатираното
нарушение изисква съобразяване както на общото правило на чл.24, ал.1 от ЗАНН,
според което административно наказателната отговорност е лична, така и разписаните
в нормите на чл. 188 и чл. 189 от ЗДвП специфични правила и процедури за
установяване на конкретния нарушител. Съгласно чл.188, ал. 1 от ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Установяването на нарушителя се извършва с
декларация от собственика на автомобила /арг. от чл. 189, ал. 5 от ЗДвП/. По
отношение авторството на деянието, доколкото в срока за посочване/деклариране/ на
данни за лицето, управлявало автомобила от страна на жалбоподателя не са наведени
възражения и не е конкретизирано трето лице, което да го е управлявало, съдът
приема, че безспорно е установено, че на санкциониране подлежи именно настоящият
жалбоподател.
От субективна страна П.Г.К. от гр.********** е осъществил деянието при
форма на вина евентуален умисъл. Същият е съзнавал, че се движи със скорост над
разрешената от пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение до
60 км/ч и че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на
транспорта (съзнавал е характера на извършеното и е предвиждал последиците му), но
въпреки това е превишил скоростта за движение с 22м/ч., (съгласил се е с
настъпването на последиците).
От материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се
достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин
фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в
него дата, място и час, с автоматизирано техническо средство – тип – стационарно
преносим уред с фабричен тип с Ф№ 120СС8В – АТСС ”АRН САМ S1” на ОД на
МВР – Враца е било заснето движението на л.а. автомобил марка ”ОПЕЛ“ модел
„КОРСА” с ДК № **********, собственост на П.Г.К. от гр.**********, който се е
движил със скорост от 82 км/ч., тоест с 22км/ч., над максимално разрешената за
движение в процесния пътен участък скорост от 60 км/ч., каквото ограничение било
въведено за движение за извън населено място с пътен знак.
При това съдът приема, че електронният фиш отговаря на изискванията на
чл.189 ал.4 от ЗДвП и е редовен от външна страна, поради което и не възприема
наведените в жалбата съображения в обратния смисъл.
На второ място съдът счита, че нарушението е безспорно е установено, като на
мястото на нарушението - в обл.ВРАЦА общ.ВРАЦА по път - IІ-15 на км 4+781 извън
населено място с посока на движение към град Оряхово, в зоната на действие на пътен
знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение до 60 км/ч,- е заснето
движението на процесното МПС, като нарушението е установено и заснето със
стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното
движение/СПУКС/ тип ,,ARH CAM S1” с фабричен № №120СС8В, на ОД на МВР –
ВРАЦА – който е преминал задължителната проверка в лаборатория на БИМ и е годно
измервателно средство, преминало последваща проверка и е съответно на одобреният
тип радарна система, което е видно от съдържанието на приложените по делото –
документи - от БИМ. От тези доказателства, които не са оборени по делото се
установява, че в конкретния случай е използван стационарно преносим уред за
осъществяване на контрол на пътното движение за видео-наблюдение собственост
4

именно на ОД на МВР ВРАЦА, който е достатъчно индивидуализиран и изправен, като
работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител. Измерва
скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези движещи се с
превишена скорост и автоматично разпознава регистрационният номер на МПС-то.
Преноса на информация от ATCC ,, ARH CAM SI”№120СС8В, към АИС АНД
(Автоматизирана система за управление на Административно - наказателната дейност)
също се извършва автоматично, посредством 3G мрежа. Служителят само разполага
техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва
същото при приключване на работа. Служителят не стои до техническото средство и
не наблюдава установяването на нарушения.
За процесната дата с посоченият уред за осъществяване на контрол е
регистрирано нарушение на скоростта, като от приложеният снимков материал -
Разпечатка от стационарно преносим уред с фабричен № №120СС8В, – АТСС
”АRН САМ S1” на ОД на МВР – ВРАЦА за датата на нарушението, е видно че
същото е регистрирано в 14:07 часа, като в ЕФ изрично е отразено, че се касае за
посоченото автоматизирано техническо средство на ОД на МВР- ВРАЦА,
конкретно е посочено и мястото на извършване на нарушението в съдържанието на
електронния фиш, видно от приложената по делото разпечатка на снимков материал,
която е веществено ДС, съгласно чл.189 ал.15 от ЗДвП.
На следващо място е установено и че санкционираното с издадения
електронен фиш административното нарушение е осъществено в отсъствието на
жалбоподателя и на контролен орган, при което следва, че са спазени изискванията на
чл.189 ал.4 ЗДвП - установяването и заснемането на административното нарушение да
става при кумулативното наличие на трите задължителни предпоставки, а именно:
- първо със стационарно техническо средство,
- второ в отсъствие на контролен орган и
- трето в отсъствие на нарушител.
На четвърто място за прецизност следва да се отбележи, че е налице различие
между обжалвания по настоящето дело ЕФ и снимковия материал, относно
превишената скорост.В електронният фиш е отразено, че превишаването на скоростта е
с 82 км/ч, за разлика от действително установеното отразено в снимката приложена на
л.9 от делото, тоест установената скорост в ЕФ е посочена като 82 км/ч., вместо
действителната 85 км/ч., отразена в снимката, но предвид това, че соченото в
електронният фиш превишаване и установеното попадат в рамките на предвидената в
разпоредбата на чл.189, ал.1, т.4 от ЗДвП скорост, съдът намира, че допуснатият порок
не е съществен, тъй като е в полза на наказания нарушител и е вследствие приспадане
на посоченото и в снимката „3/три/ процента толеранс”, като допустимо отклонение
на заснемащото техническо средство.
По отношение авторството на деянието, доколкото в срока за
посочване/деклариране/ на данни за лицето, управлявало автомобила от страна на
жалбоподателя не са наведени възражения и не е конкретизирано трето лице, което да
го е управлявало, съдът приема, че безспорно е установено, че на санкциониране
подлежи именно настоящият жалбоподател.
От субективна страна жалбоподателят П.Г.К. от гр.**********, е осъществил
деянието при форма на вина евентуален умисъл. Същият е съзнавал, че се движи със
скорост над разрешената и че застрашава обществените отношения, свързани с
осъществяване на транспорта (съзнавал е характера на извършеното и е предвиждал
5

последиците му), но въпреки това е превишил скоростта за движение с 22км/ч.,
(съгласил се е с настъпването на последиците).
От материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се
достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин
фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в
него дата, място и час, с автоматизирано техническо средство – тип – стационарно
преносим уред с фабричен №120СС8В – АТСС ”АRН САМ S1” на ОД на МВР –
Враца е било заснето движението процесният автомобил, който установен да се
движи със скорост която е с 22 км/ч., над максимално разрешената за движение в
процесния пътен участък скорост от 60 км/ч., каквото ограничение било въведено за
движение за извън населено място с пътен знак.
Този факт е безспорно установен по делото съгласно приложените доказателства,
което обуславя извършено нарушени по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 ЗДвП.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП касае управление на МПС със
скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само пътните знаци от група "В"
въвеждат забрана или отменят въведена забрана и единствено пътният знак В26
въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от означената. Т. е. в случая не е
налице неяснота относно вида на знака. Конкретната стойност на въведеното
ограничение е изводима от данните, съдържащи се в ЕФ. Разстоянието от пътния знак
до АТСС е посочено в Протокола за използване на АТСС, а именно 250 м.
С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, управляван от
жалбоподателят се е движел с посочената скорост от 82 км/ч., и то в рамките на
ограничението, въведено с пътен знак В-26, при което следва да се приеме, че
наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била
нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
Следва да се отбележи и че нарушението е квалифицирано правилно от
наказващият орган който е определил и размерът на наложената санкция в размера
установен от нормата на чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, в редакцията на закона актуална към
датата на нарушението - съгласно която:„ водач които превиши разрешената
скорост в извън населено място се наказва за превишаване от 21 км/ч, до 30 км/ч,
с глоба 100 лева” в този смисъл е наложена адекватната към датата на извършване на
нарушението и издаване на НП санкция от 100 лева. Следователно, деянието, за което
е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за
наказуемо и е санкционирано с относимата санкция.
Санкционната разпоредба е предвидила това по вид и размер наказание, само за
нарушителите – физически лица, тъй като административнонаказателната отговорност
е лична и субект на нарушението по ЗДвП, може да бъде само физическо лице, като
глобата е определена във фиксиран размер и не подлежи на индивидуализация.
Не на последно място настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай по отношение на нарушението не може да намери приложение разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално и
липсват съставомерни вреди, като законодателя е възприел, че самото нарушение на
правилата за движение по пътищата е с достатъчно висока степен на обществена
опасност. Контролът върху скоростта за движение е насочен към осигуряване на
безопасността на движение, която дейност е с повишена опасност. Крайната цел на
контрола е недопускане на ПТП, поради превишена скорост.Не се констатираха
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила каквито се твърдят от
6

процесуалният представител на жалбоподателя, поради което и съобразно изложените
доводи съдът счете, че атакуваният електронен фиш, като правилен и законосъобразен,
следва да се потвърди.
Затова и съдът ПОТВЪРДИ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА
ГЛОБА, серия К с №7166930/2023г. на ОД на МВР - Враца, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, на основание чл.63, ал.2 т.5 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
7

Номер на акта:	69
Дата:	15 март 2024 г.
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20231420201290
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	13 декември 2023 г.

Решение по дело №1290/2023 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите