№ 2282
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Р. М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100502333 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №380 от 09.01.2023 г., постановено по гр.д. № 4604/2021 г. по описа на СРС,
85 състав, първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения от Р. Т. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Банкя, ул. **** срещу Т. И. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, М. Т. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Банкя, ул. **** и В. Т. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Банкя, ул. ****, като
частично е уважил претенциите на ищеца и е ОСЪДИЛ ответниците да й заплатят солидарно
сумата от 2 718,25 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от теч в
собствения й имот – първи етаж от къща в гр. Банкя, ул. ****, ведно със законната лихва от
30.12.2021 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2 718,25
лева до пълния предявен размер от 5 000 лева. ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Я. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Банкя, ул. **** срещу Т. И. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, М. Т. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Банкя, ул. **** и В. Т. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Банкя, ул. **** искове с
правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят
сумата от 5000 лева, представляваща обезщетени за имуществени вреди в обитавания от
него имот – първи етаж от къща в гр. Банкя, ул. ****, ведно със законната лихва от
30.12.2021 год. до окончателното плащане. Присъдени са разноски съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете.
1
Недоволни от съдебното решение са останали ответниците, които в законоустановения
срок подават въззивна жалба, като съобщението за решението е получено на 13.01.2023 год.,
а въззивната жалба е подадена на 27.01.2023 год. (датата на пощенското клеймо). Оспорват
изводите на съда относно произхода и източника на вредите в собствения и обитаван от
ищците втори етаж от процесния недвижим имот. Смятат, че съда неправилно е възприел
заключението на вещото лице, като е приел, че ремонтът е осъществяван само в апартамента
на ответниците, като въвежда възражение за принос от страна на ответниците, стъпвайки
отново на заключението на вещото лице, което казвало, че ремонта е осъществяван
едновременно в двата етажа. Напълно в обратен смисъл, според жалбоподателите,
първоинстанционния съд е приел, че вредите са в резултат от бездействие от тяхна страна,
както и за характера на констатираните петна в банята на ищците. Неправилно, според
жалбоподателите, съдът е кредитирал показанията на един свидетел, а на другия свидетел е
дискредитирал като непоследователни и недостоверни. Считат, че ищците не са доказали в
условията на пълно и главно доказване предпоставките от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,
които следва да се реализират за да се ангажира отговорността на ответниците. Моли съда
да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
претенциите на ищците. Претендира разноски.
В срока за подаване на отговор на въззивна жалба по чл.263 от ГПК ищците подават
отговор на въззивната жалба, като считат същата за неоснователна и необоснована. Считат,
че по делото в първата инстанция безспорно са се установили произходът, източникът и
характерът на вредите в апартамента на ищците, като се позовават на приетите по делото и
неоспорени експертизи. Правят доказателствено искане във връзка със стойностите,
посочени от вещото лице в съдебно – оценителната експертиза, като изразител на вложения
труд и средства, като считат, че предвид инфлацията същите следва да бъдат преизчислени.
Позовават се на свидетелските показания на Романски и експертизите поделото, които
подкрепяли законосъобразността на съдебното решение и правилността на изводите на съда
относно некачественото осъществяване на ремонта от страна на ответниците. Поддържат
заявеното в исковата молба, подкрепено във въззивната жалба и със събраните гласни
доказателствени средства, че ответниците са бездействали и не са предприемали
необходимите действия по отстраняване на вредите, въпреки наличието на изрични
указания от страна на свидетеля Романски, който е извършил и огледа на двата етажа и е
констатирал течовете. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като вместо
него постанови ново, с което изцяло да уважи претенцията на ищеца. Претендира и
разноски.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК. А съдът с протоколно определение е обявил, че направеното
доказателствено искане не попада в хипотезите на чл.267 ГПК и ги е оставил без уважение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
2
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а
по отношение на неговата правилност съдът намира следното:
Производството е образувано по искова молба на Р. Т. В. и Д. Я. Б. срещу Т. И. Г., М. Т.
Б. и В. Т. Г., с която са предявени искове за осъждане на ответниците да заплатят при
условията на активна и пасивна солидарност на ищците сума в размер на 5000 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от теч в ползвания от ищците имот,
ведно със законната лихва от 30.12.2021 год. до окончателното плащане. Претендират се
разноските по делото.
Ищците твърдят, че са съпрузи и живеят на първия етаж от двуфамилна сграда,
находяща се в гр. Банкя, ул. ****, който е собственост на ищцата В.. Сочат, че ответниците
са съсобственици на втория етаж при квоти 4/6 ид. ч. за Т. И. Г. и по 1/6 ид. ч. за М. Т. Б. и
В. Т. Г., но в жилището живеят ответницата М. Т. Б. заедно със съпруга, детето си и
ответника В. Т. Г.. Излагат, че преди две години поради некачествено направен основен
ремонт на банята в жилището на ответниците, при който били извършени подмяна и
съединяване на тръбите за чистия и мръсния канал с тръбите от долния етаж, но
съединяването и уплътняването на тръбите било неправилно направено, започнал теч в
банята на ищците, който се разраствал и който към настоящия момент обхващал и кухнята,
като започнал да отива и към вътрешния коридор и външното стълбище. Сочат, че въпреки
молбите за отстраняване на теча и слагане на нормално уплътнение ответниците не
предприели необходимите действия, поради което течът станал непоносим – всеки ден
падали цели парчета от мазилката от тавана на банята и кухнята, таванът и стените в банята
почернели от мухъл, вратата била разядена от мухъл. Считат, че поведението на
ответниците, изразило се в извършване на некачествен ремонт в тяхната баня и в
непредприемане на действия по отстраняване на теча, е станало причина за претърпените от
ищците имуществени вреди, за чието отстраняване са необходими разходи за материали и
труд на обща стойност 5 000 лв.. Сумата претендират общо поради това, че са съпрузи и
живеят заедно в жилището, засегнато от теча. Претендират ответниците да бъдат осъдени да
заплатят обезщетението солидарно, тъй като са съсобственици на имота, от който произтича
течът, засегнал ищцовия имот, и като такива са задължени да го поддържат в добър и
изряден вид.
В открито заседание на 06.10.2022 г. ищците уточняват, че ако не се приеме от съда
наличието на активна солидарност, то всеки от тях претендира сумата от по 2 500 лв. срещу
ответниците при условията на пасивна солидарност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който предявените
3
искове са оспорени като неоснователни. Ответниците оспорват да са правили ремонт на
жилището си, при който да са подменени и съединени тръбите за чистия и мръсния канал с
тези от долния етаж и в резултат на който да е настъпил теч и да са причинени процесните
щети. Оспорват ищците да са отправяли до тях молби за поправка на настъпили на първия
етаж щети, като излагат, че са узнали за теча с получаване на преписа от исковата молба.
Твърдят, че единственият ремонт в имота им е правен преди по-малко от година и се
състоял в отстраняване чрез пяна на появило се прокапване около сифона в банята в
жилището им, като майсторът е направил оглед и в жилището на ищците и е отправил
препоръка към тях да поставят същата пяна и в техния имот, но те не го направили. Излагат,
че жилището на ищците е занемарено и те са отказвали извършването на ремонт на общите
части на сградата, включително и на общите комунални връзки – чист и мръсен канал.
Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.
При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Предвид твърденията на ищците, а именно, че търпят вреди, следствие на некачествен
ремонт и непредприемане на необходимите действия по поправянето и поддържането на
ВиК инсталацията в собствения на ответниците втори етаж от процесната двуетажна къща и
формулирания петитум – последните да им заплатят обезщетение за имуществените вреди,
правилно първоинстанционния съд е квалифицирал претенциите по чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно цитираната разпоредба, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Основателността на така предявената претенция се предпоставя от
доказване от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на
кумулативното наличие на фактическия състав на непозволеното увреждане, както е
предвиден в закона. За ангажиране отговорността на ответниците, ищецът следва да
представи доказателства относно виновното противоправно поведение /действие или
бездействие/ от страна на ответниците, претърпени от ищците вреди, както и причинна
връзка между поведението на ответниците и настъпилия вредоносен резултат. По
отношение на вината съществува законова презумпция в полза на увредените, че
поведението на причинителите на вредата е виновно, т.е вината се предполага до доказване
на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/. Ответникът следва да установи правопогасяващите и
правоизключващите си възражения в процеса.
Спорно по делото е дали ищците успяват по безсъмнен начин да установят некачествено
осъществен ремонт в притежавания от тях втори етаж, който да е причина за вредите, които
ищците твърдят да съществуват в притежавания от тях първи етаж от двуетажната къща.
Жалбоподателите оспорват по делото да са доказани първата и третата предпоставка от
фактическия състав, а именно противоправно поведение от тяхна страна и причинната
връзка между това поведение и претърпените вреди.
В настоящия случай, от съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства се налага извода, че конкретната причина за теча в първия етаж, собственост
4
на ищците са в резултат както от незапълнен отвор в плочата между двата етажа,
позволяващ преминаването на вода /при директно обливане/ и влага от банята на
ответниците към банята на ищците, тъй като при ремонта не е използвана правилна фасонна
част за връзката между тоалетната чиния и вертикалния канализационен щранг, така и
поради наличие на лошо изпълнена фуга в подовите плочки около тоалетната чиния.
Заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице и заключението на
повторната и допълнителната съдебно-техническа експертиза, ведно с направените
допълнения и разяснения от тях в открито заседание, позволяват на съда да формира
еднозначен извод, че извършеният ремонт в банята на ответниците е бил некачествен.
Възражението на въззивниците, че към 2010 год., вторият етаж все още е бил
собственост на брата на ищцата по делото във връзка с периода, в който вещото лице
приема, че се е осъществил ремонта, а именно между 2005 год. и 2019 год., от една страна, е
недопустимо, тъй като е могло да бъде направено още в отговора на исковата молба, тъй
като не представлява нововъзникнал факт и не попада в изключението, че не е могъл да
бъде известен на страните по „особени непредвидени обстоятелства“, а от друга страна, не е
подкрепено с доказателства, които да установят значението и връзката му с настоящия спор.
Поради това, че възможността за отправяне на възражението се е преклудирала за
ответниците с отговора на исковата молба, възражението не подлежи на разглеждане от
настоящата инстанция по същество.
Доколкото основното доказателствено средство по такива спорове е експертизата,
посредством която може да бъде установена конкретната причина за течовете, които
причиняват вреди в имота на ищеца, респ. да бъде изключена възможността течовете да са
причинени от поведението на ответниците, респ. от повреда на тяхната вещ,
първоинстанционният съд правилно е основал изводите си на заключението на вещото лице,
като е е приел, че надлежно е проведено доказване на релевантните факти, тежестта за което
е на предявилите иска лица.
Поради изложените мотиви, настоящия състав намира, че решението, постановено от
СРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора въззиваемата Р. Т. В., има право на направените в хода на
делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, като в тази връзка
са приложени към отговора на въззивната жалба списък с разноски по чл.80 ГПК, както и
договор за правна защита и съдействие, в който е посочен размера на уговореното
възнаграждение, а именно 900 лева. Съгласно Тълкувателно решение № 6/2012 год. по тълк.
д. № 6 по описа за 2012 год. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В мотивите на
5
цитираното тълкувателно решение се казва още, че в договора за правна помощ следва да
бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и
в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение.
Следователно, простото прилагане и представяне на договора за правна защита и
съдействие, сключен между представител и представляван, не е достатъчно за да обоснове
присъждане на разноски, доколкото нито е записан начин на извършване на плащането, нито
е представено платежно нареждане, в случай, че е заплатено по банков път. Предвид
изложеното, на въззиваемата страна разноски не се дължат.
По разноските.
При този изход на спора, разноски следва да се присъдят в полза на Р. Т. В., като
процесуалния представител е приложил договор за правна защита и съдействие, в който е
посочена банковата сметка, по която да се преведе възнаграждението, респ. е указан начина,
по който ще се плаща възнаграждението, както се изисква за да може страната да претендира
и да й се присъдят разноски. Претендира сума в размер на 900 лева, като в открито съдебно
заседание на 20.03.2024 год., отразено и в протокола от заседанието, процесуалният
представител на ответниците е направил възражение за прекомерност на възнаграждението.
Приложима в случая е разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като възнаграждението възлиза в
размер на 800 лева, като съдът намира, че уговореното между въззиваемата й процесуалния
й представител възнаграждение, не е прекомерно завишено съобразно минималните
размери.
По изложените мотиви, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №380 от 09.01.2023 г., постановено по гр.д. № 4604/2021 г.
по описа на СРС, 85 състав, първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения от Р.
Т. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Банкя, ул. **** срещу Т. И. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, М. Т. Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Банкя, ул. **** и В. Т. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Банкя, ул. ****,
като частично е уважил претенциите на ищеца и е ОСЪДИЛ ответниците да й заплатят
6
солидарно сумата от 2 718,25 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
теч в собствения й имот – първи етаж от къща в гр. Банкя, ул. ****, ведно със законната
лихва от 30.12.2021 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
2 718,25 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева. ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Я. Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Банкя, ул. **** срещу Т. И. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, М. Т. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Банкя, ул. **** и В. Т. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Банкя, ул. **** искове с
правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят
сумата от 5000 лева, представляваща обезщетени за имуществени вреди в обитавания от
него имот – първи етаж от къща в гр. Банкя, ул. ****, ведно със законната лихва от
30.12.2021 год. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Т. И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, М. Т. Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Банкя, ул. **** и В. Т. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Банкя, ул. **** да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Р. Т. В.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Банкя, ул. **** сума в размер на 900 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7