Р Е Ш Е Н И Е
Град Плевен, 22.VІІ.2020 г.
В И М Е Т О
НА НАРОДА
Плевенски окръжен
съд, наказателно отделение в открито заседание на 14 юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Върбина Мълчиниколова
Мариан Иванов
Георги Грънчаров
и при секретаря Жени Стойчева и в присъствието на прокурора Ваня Савова, като
разгледа докладваното от съдията Георги Грънчаров въззивно частно наказателно
дело № 427 по описа за 2020 година.
За да се произнесе съобрази:
С определение № 231/29.V.2020 г.
постановено по НЧД № 573/2020 г. по описа на Плевенски районен съд е извършено
групиране на наложените на С.М.Н. наказания по НОХД № 2114/2019 г., НОХД №
2509/2019 г., НОХД № 69/2020 г. и НОХД № 166/2019 г. по описа на РС Плевен, като
е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на 8
/осем/ месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим.
На основание чл.24 от НК така определеното
общо, най-тежко наказание лишаване от свобода на осъдения С.М.Н. в размер на 8
/осем/ месеца е увеличено с ½, а именно 4 месеца/, като е определено
едно общо най-тежко наказание в размер на 12 /дванадесет/ месеца лишаване от
свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.
На основание чл.25, ал.ІІ от НК от така определеното и увеличено общо най- тежкото наказание
в размер на 12 /дванадесет/ месеца лишаване от свобода е приспаднато
фактически изтърпяното от осъдения Н. наказание лишаване от свобода в размер 2
/два/ месеца и 17 / седемнадесет/ дни, съобразно справка изх. № 80/8.V.2020 г.
на Началника на Затвора – Плевен.
Недоволен от така
постановеното определение в частта, относно приложението на чл. 24 от НК е
останал въззивният жалбоподател, които го обжалва в законния срок. В депозираната въззвина жалба, в която са
изложени твърдения, че приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК, води до
нарушение на принципа за най-благоприятно за дееца групиране на наложените
наказания.
Предвид
на това моли съда да постанови определение, с което да измени определението
предмет на въззивна проверка, като отмени увеличаването на определеното
най-общо тежко наказание с 1/2.
Представителят
на прокуратурата е взел становище по жалбата, като е заявил, че същата е
неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Съдът
като прецени представените по делото доказателства намира за установено
следното:
Законът не определя кога и в какви случаи следва да се
прилага чл.24 от НК. Една от съществените
предпоставки е лицето да е извършило няколко престъпления, преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях. На второ място, след като на
дееца е определено наказание за всяко от тях отделно, да му е наложено
най-тежкото. С други думи, относно общото и най-тежко наказание да са приложени
правилата на съвкупността при спазване на принципите, залегнали в чл. 23 НК. На трето място, от
обстоятелствата по делото да е видно, че и така определеното и наложено най-тежко наказание не е достатъчно да се задоволят целите на
наказанието, посочени в чл. 36 НК. А кои са
тези обстоятелства, които биха дали основания за такъв извод? Това са броят
видът и обществената, опасност на извършените престъпления, както и
обществената опасност на самия деец. Само когато обществената опасност на
последния е толкова голяма, че и с наложеното му най-тежко наказание той няма
да се превъзпита и няма да се постигнат целите на наказанието, само в такива
случаи следва да се използва и възможността, дадена на съда да увеличава
наказанието по чл. 24 НК. Ако обаче
обстоятелствата не налагат такъв извод, не трябва да се прибягва н към
увеличаване на същото. От изложеното е видно, че прилагането на чл. 24 НК не може да става произволно.
Напротив, при прилагането му трябва да се имат пред вид не само принципите,
които важат изобщо при определяне на наказанието, но и всички обстоятелства,
които имат значение в това отношение, и в особеност - обществената опасност на
дееца.
Изложените от първата инстанция мотиви, възприети и от
въззивната, съдържат изчерпателни съображения за прилагането на чл. 24 от НК. Принципно
увеличаването на наказанието е възможност за съда, когато той стигне до
заключението, че обществената опасност на осъдения е толкова голяма, че и с
наложеното му най-тежко наказание той няма да се превъзпита и няма да се
постигнат целите на наказанието. В настоящия случай съдът е направил
констатации и в двете посочени насоки. Извършена е прецизна и задълбочена
оценка на цялостната престъпна дейност на осъдения С.Н. и на тази основа правилно
е прието, че високата му лична обществена опасност поради явната повтаряемост
на престъпно поведение и липсата на корекция, обуславят необходимост от
увеличаване на наложеното общо наказание по съвкупността с оглед успешното
реализиране на специалната и генералната превенция. С основание престъпната му
дейност е била отчетена като интензивна, тъй като е включвала множество тежки умишлени престъпления. В съдебно заседание са изтъкнати съображения в
съдебно заседание, че проявеното снизхождение при постановяване на две от
наказанията по реда на гл. ХХVІІ от НПК, на други седем постановени по реда на чл. 55 от НК не може да обусловят допълнителното
облекчаване положението на осъдения С.Н., доколкото те не са повлияли на дееца
и наказанията не са постигнали своите цели. Данните за смекчаващи отговорността
обстоятелства също са били предмет на обсъждане като правилно е било установено,
че същите не се подкрепят от обективните материали по делото.
Предвид
на изложеното определението на съда се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно определение №
231/29.V.2020 г. постановено по НЧД № 573/2020 г. по описа на Плевенски районен съд.
Определението не подлежи на жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: