№ 59
гр. Варна, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110109979 по описа за 2021 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и
чл. 92 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД за признаване за установено между страните, че в полза на ищеца
„Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
жк. „Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 6 съществува вземане срещу ответника ХР. Д.
ХР., ЕГН ********** с настоящ адрес **** за сумите, както следва: 132,05лева по договор
за мобилни услуги от 15.02.2017г. за мобилен номер ********** и допълнително
споразумение към него от 09.09.2017г., представляваща неплатени абонаментни такси и
ползвани услуги за периода 05.11.2018г.- 04.02.2019г., за което вземане са издадени фактури
№ **********/05.12.2018г., № **********/05.01.2019г. и № **********/05.02.2019г.;
29,55лева, представляваща сбор от 5броя лизингови вноски по договор за лизинг от
09.09.2017г. на мобилно устройство HUAWEI Nova Smart Silver; 5,91лева, представляваща
неустойка по чл.1, ал. 3 от договор за лизинг от 09.09.2017г. на мобилно устройство
HUAWEI Nova Smart Silver, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда- 10.09.2020г. до окончателното погасяване на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 260252/21.09.2020г. по ч.гр.д. № 11653/2020г. по описа на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 15.02.2017г. с ответника са
сключили договор за мобилни услуги с предпочетен номер **********. На 09.09.2017г. към
договора е сключено доп.споразумение за срок от 24месеца при избрана абонаментна
програма Тотал 36,99. Задължението по този договор за абонаментни такси и ползвани
услуги за периода м.11.2018г.-м.01.2019г. е 132,05лева. На 09.09.2017г. по повод
допълнителното споразумение, между страните е бил сключен договор за лизинг, по който
ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване устройство марка
HUAWEI Nova Smart Silver за обща лизингова цена от 23лева платима на 23вноски, всяка от
по 5,91лева. Съгласно чл.1, ал. 2 от договора, абонатът има право да придобие собствеността
1
върху устройството срещу плащане на допълнителна сума от 5,91лева. По този договор се
твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си плащане на пет лизингови вноски за
периода м.04.2019г. до м.08.2019г. Твърди, че понастоящем предоставеното мобилно
устройство по договора за лизинг не е върнато, нито е платена дължимата за него лизингова
цена. Неизпълнението на задълженията на абоната по договора за мобилни услуги е дало
основание на оператора на основание чл.75 вр. чл.19б ОУ и т.11 от договора, да прекрати
едностранно договора. За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед по чл.
410 ГПК. За установяване съществуване вземането по нея, получил указания за предявяване
на иска по чл. 415 ГПК. Това обосновава и правния му интерес от така предприетата форма
на защита. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.
Първото по делото заседание е проведено на 13.12.2021г., като редовно призован,
ответникът не се е явил, не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ищцовото дружество е направило искане за постановяване на неприсъствено
решение.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенциите си, ищецът е ангажирал писмени доказателства- сключените между страните
договори, ОУ към тях, издавани фактури, които съответстват на твърденията му. Те се
преценяват като достатъчни, с оглед доказване на следните факти: че ответникът има
качество на потребител на мобилни услуги за процесния период по договор за мобилни
услуги от 15.02.2017г. за мобилен номер ********** и допълнително споразумение към него
от 09.09.2017г.; че в качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно
учредено между страните договорно отношение, ищецът е предоставил, респ. ответникът е
потребил доставените му услуги, за което дължи съответната цена; че ищецът се явява
изправна страна по договор за лизинг от 09.09.2017г. на мобилно устройство HUAWEI Nova
Smart Silver и е предоставил държането на лизинговата вещ, за която ответникът дължи
лизингова цена. Безспорно, ответникът притежава качеството потребител на
далекосъобщителна услуга, по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, според който текст
потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Следователно
приложение намират нормите на ЗЗП и в частност тази на чл. 143 ЗЗП, даваща дефиниция
на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя- това е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. За действителността на клаузите за неустойка от договора, съдът следи
служебно предвид дадените указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС при положение, че
това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото. След
направена преценка, съдът не установява нищожност на клаузите за неустойка.
Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и
становище по основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е
оспорила тези твърдения.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната
2
основателност на претенцията, както по основание, така и по размер.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищеца
разноски следва да се възложат в тежест на ответника. Представен е списък по чл. 80 ГПК.
Сторените в исковото производство са в размер на 125лева платена държавна такса и
180лева адв. възнаграждение. Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се
присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, т.е в
общ размер на 145лева, от които 25лева платена ДТ и 120лева адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, жк. „Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 6 съществува вземане срещу ответника
ХР. Д. ХР., ЕГН ********** с настоящ адрес **** в размер на сумите, както следва:
132,05лева по договор за мобилни услуги от 15.02.2017г. за мобилен номер ********** и
допълнително споразумение към него от 09.09.2017г., представляваща неплатени
абонаментни такси и ползвани услуги за периода 05.11.2018г.- 04.02.2019г., за което вземане
са издадени фактури № **********/05.12.2018г., № **********/05.01.2019г. и №
**********/05.02.2019г.; 29,55лева, представляваща сбор от 5броя лизингови вноски по
договор за лизинг от 09.09.2017г. на мобилно устройство HUAWEI Nova Smart Silver;
5,91лева, представляваща неустойка по чл.1, ал. 3 от договор за лизинг от 09.09.2017г. на
мобилно устройство HUAWEI Nova Smart Silver, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 10.09.2020г. до
окончателното погасяване на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260252/21.09.2020г. по ч.гр.д. №
11653/2020г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК.
ОСЪЖДА ХР. Д. ХР., ЕГН ********** с настоящ адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на
„Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 355лева, представляваща направени
в исковото производство съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ХР. Д. ХР., ЕГН ********** с настоящ адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на
„Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 145лева, представляваща направени
в производството по ч.гр.д. № 11653/2020г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3