№ 159
гр. Ямбол, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла Р. Д.
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Светла Р. Д. Гражданско дело №
20222330100077 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Н. П. Д. от гр.Я.,
против “МИННА КОМПАНИЯ”АД, с която са предявени обективно
съединени искове по чл. 358,чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 Кодекс на труда КТ/ за
признаване уволнението на ищцата извършено със заповед № ***г. на *** на
„Минна компания-П.“ АД на осн.чл.71,ал.1 от КТ за незаконно и отмяна на
заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение; за възстановяване
на заеманата от нея допреди уволнение й длъжност „ ***” при ответното
дружество и за присъждане на обезщетение в размер на 3900 лв.,за оставането
й без работа вследствие на незаконното й уволнение.
Ищцата твърди да е незаконосъобразно уволнена, тъй като не са налице
предпоставките на уволнителното основание, като твърди,че е нарушена
разпоредбата на чл.70,ал.5 от КТ, т.к. в допълнителното споразумение №
***г. към трудов договор № ***г. отново бил уговорен срок на изпитание три
месеца, което е грубо противоречие със закона и поради това е
недействително – чл.74,ал.1, и 4 от КТ. Сочи, че и в първоначалния трудов
договор и в допълнителното споразумение като основание за сключването им
е посочена разпоредбата на чл.67,ал.1 от КТ, която гласи, че трудовият
договор се сключва за неопределено време. Текстово било записано, че
договорът е безсрочен със срок на изпитване три месеца, но липсвало
позоваване на разпоредбата на чл.70 от КТ, която урежда трудовите договори
1
със срок на изпитване и по тази причина съдържанието на договора е неясно е
не изразява действителната обща вола на страните.
Иска се от съда уважаване на предявените искове като основателни и
доказани по размер и заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът твърди , че в случая чл.70,ал.5 от ГПК не следва да се
прилага, т.к. с работника/служителя – ищец бил сключен само един трудов
договор, който впоследствие бил изменен с анекс, като анекса по смисъла на
закона не се явява нов договор, а промяна на вече съществуващия такъв, като
такава е била истинската воля на страните. Не оспорва обстоятелството, че с
ищцата е имало сключен безсрочен трудов договор, както и че на 01.09.2021г.
с нея е подписано допълнително споразумение №***г. Не оспорва
твърденията за претърпяна от ищцата нетрудова злополука и здравословното
състояние на ищцата. Посочва, че за откритото й заболяване, ищцата се
нуждаела от проследяване и дългосрочно лечение, което обусловило нуждата
на ответника да търси и назначи нов служител на мястото на ищцата, което да
обслужва нуждите на дружеството постоянно и без прекъсване. Поради това е
взето решение на осн.чл.71,ал.1 от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение между ищцата и ответното дружество, като на 26.11.2021г. е
извършено връчване чрез куриер на заповед за прекратяване на ТПО №***г.
Посочва, че по смисъла на закона страната , в чиято полза е уговорен срокът
за изпитване, може да бъде прекратен едностранно, без предизвестие и без да
излага конкретни причини за това, т.е. не е нужно да мотивира решението си.
Оспорва твърденията на ищцата по прилагането на чл.70,ал.5 от КТ и
чл.70,ал.1 от КТ. Според него срокът за изпитване може да се уговаря при
сключване както на договор за неопределено време, така и при всички срочни
трудови договори, като вида на трудовия договор е без значение за
валидността на клаузата за изпитване.
Иска се отхвърляне на исковете като неоснователни .
От фактическа страна съдът приема следното:
Страните не спорят, че ищцата е била в трудови правоотношение с
ответното дружество, за което е сключен трудов договор №***г. за
длъжността „***“, който е безсрочен със срок на изпитване три месеца в
полза на работодателя. Същият е регистриран в НАП видно от справка изх.№
***г. С допълнително споразумение №***г. и сключено на 01.09.2021г. към
2
трудовия договор страните са договорили допълнително възнаграждение,
като в същото отново е записан безсрочен със срок на изпитване три месеца в
полза на работодателя.
Видно от представения болничен лист от МБАЛ“С.П.“АД-Я. ищцата е
била в отпуск по болест от 01.11.2021г. до 04.12.2021г. с диагноза –***, без
открита вътречерепна травма.За заболяването същата е представила и
епикриза от хирургичното отделение на болницата. Представена е заповед за
прекратяване № ***г. , с която на осн.чл.71,ал.1 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение на Н. П. Д., с посочени причини: преди изтичането на срока
за изпитание, уговорен в полза на работодателя. Същата е вписана и в
трудовата книжка на ищцата. Представено е и личното трудово досие на
ищцата.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, по
чл.344, ал.1,т.2 от КТ , по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр чл.225, ал.1 от КТ.
Тежестта на доказване в процеса по трудов спор лежи върху
работодателя.
Твърдението на работника или служителя, че уволнението му е
незаконно се основава на упражненото от работодателя право на уволнение.
Ето защо носителят на това право – работодателя – “МИННА
КОМПАНИЯ”АД следва да докаже, че законосъобразно го е упражнил.
Ищецът следва да доказва периода на оставането си без работа и размера на
полагащото му се обезщетение за оставане без работа вследствие на
уволнението, като в тази връзка следва да доказва размера на последното
получено от него брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец
преди уволнението му.
В случая уволнението е извършено на основание чл.71,ал.1 от КТ.
Нормата на чл.70, ал.1 от КТ, предвижда, че когато работата изисква да
се провери годността на работника да я изпълнява, окончателното приемане
на работа, може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6
3
месеца. Съобразно разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ, трудов договор със срок
за изпитване, за една и съща длъжност, с един и същ работник, в едно и също
предприятие, може да се сключва само веднъж. В случая с ищцата е сключен
един трудовият договор, на дата 01.06.2021г, с посочено начало на неговото
изпълнение – 01.06.2021г., с уговореният 3-месечен изпитателен срок. В
допълнителното споразумение страните отново са уговорили срок на
изпитване от три месеца в полза на работодателя. При тълкуването му съда
стига до извода, че страните са продължили срока на изпитание с още 3
месеца, като той е станал 6 месеца, колкото е максимално предвиденият срок
за изпитание. В случая с ищцата не е сключен нов трудов договор, а
допълнително споразумение към сключен трудов договор, с което е изменен
съществуващият вече трудов договор. Споразумението е било подписано от
ищцата без забележки, което показва, че същата се е съгласила с
удължаването на срока за изпитание. Споразумението е сключено в деня на
изтичане на първоначално уговореният 3-месечен срок, поради което съдът
приема, че волята на страните е била този срок да бъде продължен с още три
месеца, каквато пречка няма в закона. Това обаче не е нов трудов договор по
смисъла на чл.70,ал.5 от КТ, поради което позоваването на тази разпоредба е
неоснователно.
В този смисъл е и Решение № 2170 от 10.02.2006 г. на ВКС по гр. д. №
1708/2003 г., ІІІ г. о. , според което: „… страните отново са постигнали
съгласие да бъде продължен срокът на изпитване в рамките на максимално
допустимия от закона шестмесечен срок. Действително уговорката за
изпитване може да се постигне единствено еднократно, но няма пречки
нейната продължителност да бъде договаряна и повече от един път, стига
общо да е в рамките на предвидения от закона най-дълъг шестмесечен срок.
Този извод следва от смисъла на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КТ, според
която страните могат да определят срок с продължителност до 6 месеца, в
който да се провери годността на работника или служителя да изпълнява
работата или пък последният да прецени дали работата е подходяща за него.
Ето защо е неоснователно оплакването за неправилно прилагане разпоредбата
на чл. 71, ал. 1 КТ и за недействителност на клаузата за изпитване от
допълнителното трудово споразумение.“ По-новата съдебна практика
подкрепя извода за допустимост на разглежданата уговорка. Според Решение
№ 325 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1539/2010 г., III г. о., ГК „по
4
взаимно съгласие на страните може да се изменя съдържанието на трудовия
договор. Предмет на изменение може да бъде всяка договорна клауза,
включително и тази за изпитване. Изменението може да се изрази в отмяна на
договорна клауза, в допълване с нова клауза или в промяна на съществуваща
клауза. Изменението обаче може да бъде само изрично чрез съвпадащи
волеизявления на страните за конкретната клауза.“ Същата формулировка
съдържат и Решение № 376 от 26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2010 г.,
IV г. о. и Решение № 155 от 27.06.2016 г. по д. № 418/2016 на ВКС, ГК, III г.
о. на които се позовава ответника.
Възражението, че съдържанието на договора е неясно и не изразявало
действителната воля на страните, поради това, че е не изписан чл.70 от КТ,
съдът намира за неоснователно. Съдържанието на трудовият договор и
допълнителното споразумение са ясна формулирани, като изложеното в
същите изразява волята на страните да ги сключат в този вид. Доказателства
за противното не бяха представени. Клауза за изпитване може да бъде
включена както в срочен трудов договор, така и в договор за неопределено
време, като тя не засяга валидността на сключения договор. Ако се пропусне
да се определя вида на окончателния трудов договор, се прилага необоримата
презумпция, установена в чл. 67, ал. 2 КТ, и се приема, че окончателният
трудов договор, който предшества трудовия договор за изпитване, е
безсрочен трудов договор. В случая той е определен при сключването му като
безсрочен, като е уговорена клауза за изпитване.
С оглед изложеното по –горе, съдът намира, че искът с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, за признаване уволнението на ищцата Н. П.
Д., извършено с процесната заповед № ***г., е неоснователен. Както бе
посочено, между страните е съществувало действителна и валидна клауза
“срок за изпитване”, уговорен в полза на работодателя, въз основа на трудови
договор и допълнително споразумение към него. Съобразно нормата на чл.71,
ал.1 от КТ, до изтичане срока на изпитване, страната, в чиято полза е
уговорен, може да го прекрати, без предизвестие. Поради това, съдът намира,
че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е
законосъобразно.
Тъй като исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл.344, ал.1,
5
т.3, вр чл.225, ал.1 от КТ, са акцесорни, и зависят от изхода по главният иск,
по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът намира, че същите следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Ответникът не е заявил искане за разноски по делото, поради което
съдът не присъжда такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. П. Д., ЕГН ********** от гр.Я., ж.к.***
със съдебен адрес: гр.Я., ул***-адв.Д.Н. от АК-Я., искове за защита срещу
незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 , във
връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, а именно: за признаване за незаконно и отменяне на
уволнение, извършено със заповед № ***г. на *** на „Минна компания-П.“
АД, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
“***” и за заплащане на обезщетение в размер на 3900 лв. за оставане без
работа поради незаконно уволнение, като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
6