МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 177/12.11.2019 година по НОХД №
4071/ 2019г. на БРС.
Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен
акт по препска вх. № 8885/2018 г. на Районна прокуратура- Бургас по ДП №
266/2018г. по описа на РУ - СОЗОПОЛ ПРИ ОДМВР - БУРГАС, с който е
повдигнато обвинение срещу:
1. А.Г.С., родена на *** ***, обл. Бургас, българка, българска
гражданка, неграмотна, неомъжена, неработеща, неосъждана, с ЕГН: **********, за това че на 09.10.2018 год. от магазин за хранителни
стоки, находящ се в с. *, общ. Созопол, обл. Бургас, в съучастие като съизвършител с А.Г.С., в условията
на посредствено извършителство, чрез използване на наказателно
неотговорно лице - малолетната *, ЕГН **********, отнела
чужди движими вещи — сумата от
600 /шестстотин/ лева, собственост на ЕТ „*” - *, от владението на
управителя *, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои
- престъпление по чл.194
ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и
2. А.Г.С., родена на 10.02Л 994 год. в гр. Средец, общ.
Средец, обл. Бургас, живуща ***, българка, българска
гражданка, неграмотна, неомъжена, неработеща, неосъждана, е ЕГН: **********, за това, че
на 09.10.2018 год. от магазин
за хранителни стоки, находящ се в с. *, общ. Созопол, обл. Бургас, в съучастие като съйзвършиТел с А.Г.С., в условията
на посредствено извършителство, чрез използване на наказателно
неотговорно лице - малолетната *, ЕГН **********, отнела
чужди движими вещи - сумата от
600 /шестстотин/ лева, собственост на ЕТ „*” - *, от владението на
управителя *, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои
- престъпление по чл.194
ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен
съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимите признаха изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират
доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от
направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
По делото бе
конституиран в качеството му на частен обвинител и граждански ищец *, като бе
приет за съвместно разглеждане предявения иск за сумата от 450 лв. (в молбата е
записано 600 лв., но в съдебно заседание повереникът
на пострадалия поясни, че претенцията е за 450 лв., с оглед възстановяването на
част от сумата), ведно със законната лихва от датата на увреждането.
В хода на съдебните прения представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, за което са предадени на съд подсъдимите А.С. и А.С., като изтъква,
че направеното самопризнание от тяхна страна се подкрепя напълно от доказателствения материал. По отношение на наказанието на
двете подсъдими предлага да бъде определено наказание в размер на една година,
което да бъде редуцирано до осем месеца, като неговото изпълнение бъде отложено
по реда на чл. 66 НК за срок от три години.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител, адв.
Радостин * от АК-Бургас, заявява, че поисканото от прокуратурата наказание е
справедливо, като моли за уважаване на предявения граждански иск, както и за
присъждане на разноските по делото.
Служебният защитник на подсъдимите - адв. Ф., предвид разглеждането на делото по диференцираната
процедура на чл.371, т.2 НПК и предвид съдействието на подзащитните
му за разкриване на обективната истина в настоящото производство, моли на подсъдимите
да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да
бъде редуцирано до четири месеца , като същото бъде отложено за изпитателен
срок от три години.
Подсъдимите заявяват, че се придържат към казаното
от своя защитник.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата А.Г.С. е родена на *** ***, обл. Бургас, ул. *“ № 8, българка, българска гражданка,
неграмотна, неомъжена, неработеща, неосъждана, с ЕГН: **********
Подсъдимата А.Г.С. е родена на 10.02Л 994 год. в гр. Средец, общ. Средец, обл. Бургас, живуща ***, българка, българска гражданка,
неграмотна, неомъжена, неработеща, неосъждана, е ЕГН: **********.
Свид. * /л.6/ живеел в с. *, обл. Бургас и бил
управител на фирма ЕТ „*” - * - с. *. Предметът на дейност на притежаваната от
него фирма бил продажба на хранителни стоки, като притежавал магазин, находящ се в с. *, общ. Созопол, обл.
Бургас, в който осъществявал дейността си. За работата в магазина му помагал
неговият син - свид. */л.52/. Магазинът се намирал в
двора на къщата им в с. *, като в оградата на двора имало уширение,
откъдето можело да се влезе в самия Двор. В двора имало разположени маса със
столове. На 09.10.2018 г. на работа
в магазина бил свид. *. Около 10,00 часа той напуснал
търговския обект, като заключил вратата му, тъй като имал ангажимент в края на
селото. На рафт, до касовия апарат, вътре в магазина, оставил сумата от 600,00
лева, която била предназначена за заплащане на стоки - газирани напитки, тъй
като имал уговорка със снабдител, който трябвало да му достави стоките на същия
ден.
Двете подсъдими
А.С. /л.38/ и А.С. /л.45/ били сестри. Подс. А.С. ***,
заедно с малолетната си дъщеря - свид. */л.31/ и
своите родители - майка й и баща й - свид. * /л.30/. Подс. А.С. ***, но към дата 09.10.2018 г. се намирала в с. * на гости на
своите родители. На
09.10.2018г.
двете подсъдими се срещнали в центъра на селото, като подс.
А.С. била с малолетната си дъщеря - свид. *.
Виждайки, че магазинът на свид. *е затворен, двете подсъдими
взели решение да влязат в магазина и да вземат намиращите се вътре пари, като
знаели, че стоят в кашон, върху бюрото. Видели, че един от прозорците на
магазина е отворен, както и, че в оградата има „нещо като дупка“, през която
може да се влезе. За изпълнение на замисленото, двете подсъдими решили да
използват наказателно неотговорното лице - малолетната дъщеря на подс. А.С. - свид. *, тъй като
същата била малка и можела да се „промуши“ през отворения прозорец, откъдето да
влезе вътре в магазина и да вземе намиращите се там пари. Казали на малолетната
какво трябва да направи, при което свид. *влязла в
двора, през отвора на оградата и взела стол, който се намирал до стената на магазина.
Придърпала го под отворения прозорец, качила се на него, отворила мрежата на
прозореца и влязла вътре в магазина. Тъй като била пазарувала и преди от този
магазин, знаела къде се намират парите, а именно върху „чина“, от който свид. * продавал. Взела всички монети, които намерила в
магазина, сложила ги в джобовете си и излязла от магазина отново през отворения
прозорец, след което дала парите на двете подсъдими. Подсъдимите А.С. и А.С.
взели монетите, като казали на малолетната *да се върне още веднъж в магазина и
да вземе „хартиените пари“, като й обяснили, че се намират в кашон, върху
бюрото. Малолетната *по същия начин влязла втори път в магазина, намерила кашончето върху бюрото и взела от него всички хартиени
банкноти, след което отново излязла през прозореца на магазина, затваряйки
мрежата. Всички пари дала на двете подсъдими, но тъй като не познавала парите,
не разбрала каква е сумата. Двете подсъдими преброили парите и установили, че,
общо с монетите, открадната от тях сума, посредством използването на
малолетната *, е в размер на 600 лева. След това двете подсъдими си разделили
парите и се прибрали в дома на родителите си. Там оставили малолетната *, а те
излезли, като взели със себе си и своя брат - свид. */л.7/,
на който обяснили, че са получили пари и отиват до гр. Бургас, за да пазаруват,
като го поканили да отиде с тях, за да си купи дрехи. Около 16,00 часа отишли
до дома на свид. Г. */л.8/, също от с. * и го
помолили да ги закара до гр. Бургас на пазар. Дали му пари за гориво и четиримата
тръгнали за гр. Бургас с неговия автомобил. По тяхна молба, свид.
*ги закарал до комплекс „Меден рудник” на гр. Бургас. Двете подсъдими отишли да
пазаруват заедно, а свид. *отишъл в друг магазин. Свид. *останал да ги чака в автомобила си. Докато ги
изчаквал, получил обаждане на мобилния си телефон от кварталния полицай, който
го попитал къде се намират и му казал да го изчакат там. В това време при него
до автомобила се върнали двете подсъдими. Свид. *ги
попитал какво са направили, тъй като ги търсят от полицията, като им казал и,
че трябва да изчакат полицаите на място. Като чули това, двете подсъдими
побягнали. Малко след това до автомобила се върнал и свид.
Димитър Станков, който се опитал да се свърже по телефона с двете подсъдими, но
телефоните им били изключени. На място пристигнали и полицейски служители.
Около 16,00
часа свид. * се върнал в магазина и, р отивайки до
шкафа, установил, че сумата от 600,00 лева, която бил оставил в магазина,
липсва. В магазина имало изградено видеонаблюдение,
но същия ден то не работело, поради технически проблем в захранването. Във
връзка с извършената му кражба на пари - сумата от 600 лева, свид. * подал сигнал в РУ - Созопол, където била проведена
беседа с него от свид. Стоян *- инспектор в група
„КП“ при РУ - Созопол. От свид. *разбрал, че при
напускането му от магазина, по - рано през деня, е видял в центъра на с. *
двете сестри - подсъдимите А.С. и А.С., като с тях имало и дете. При това свид. *веднага отишъл до дома на двете подсъдими, където
заварил свид. * и малолетната *, а двете подсъдими ги
нямало. Когато обяснил повода за посещението си, както и за кражбата от
магазина на свид. *, малолетната *признала пред свид. *и *за извършената кражба, като обяснила, че тя е
откраднала парите от магазина на свид. *, но е била
накарана от майка си и леля си, на които е дала откраднатите пари. Разбирайки,
че двете подсъдими са тръгнали за гр. Бургас с автомобила на техен познат от с.
*, свид. *заедно с районния инспектор на с. *,
установили самоличността на мъжа, който е закарал двете подсъдими до гр.
Бургас, а именно свид. *, като намерили и телефонния
му номер. Обадили му се и той потвърдил, че е закарал двете подсъдими до гр.
Бургас, като заявил, че ще им предаде, че ги търсят от полицията. Впоследствие
разбрал, че двете подсъдими са избягали щом разбрали, че от полицията ги
търсят.
На следващия
ден двете подсъдими сами се явили в районното управление и си признали пред св.
Стоянов, че те са откраднали от магазина на св. *сумата от 600 лв., като за
извършването на кражбата са използвали малолетната дъщеря на подс. А.С.- св. *, която влязла през отворен прозорец на
магазина и откраднала парите, след което им ги дала. Откраднатите пари си
разделили и ги изхарчили за покупки, храна и дрехи.
Подс. А.С. предала на полицейския служител *три броя банкноти с номинал от по
50 лв. и серийни номера *, *и *, които били върнати на св. *, като за целта
били съставени два броя разписки.
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанията на подсъдимите, с което същите признават изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: от
показанията на разпитаните свидетели – */стр.6 ДП/, */стр.7 от ДП/, Г.
*/л.8 от ДП/, Стоян */стр.12 от ДП/, */л. 9 от ДП/, от обясненията на подсъдимите
/л. 39-40 и л. 46-47 от ДП/, актуални справки за съдимост на подсъдимите, както
и от другите множество приложени по делото писмени доказателства.
Съдът прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимите А.С. и А.С. се подкрепят от гореизброените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което
съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние,
както и авторството на привлечените към наказателна отговорност лица. Предвид
разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи
подробен анализ на доказателствата.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по
несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Настоящият
съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява,
че от обективна и субективна страна подсъдимите А.С. и А.С. са осъществили
престъпленията, за които им е повдигнато обвинение, както следва:
- А.С. с деянието си
е осъществила състава на престъплението по чл.194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 09.10.2018 год. от магазин
за хранителни стоки, находящ се в с. *, общ. Созопол, обл. Бургас, в съучастие като съизвършител с А.Г.С., в условията
на посредствено извършителство, чрез използване на наказателно
неотговорно лице - малолетната *, ЕГН **********, отнела
чужди движими вещи — сумата от
600 /шестстотин/ лева, собственост на ЕТ „*” - *, от владението на
управителя *, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- А.С. с деянието си
е осъществил състава на престъплението по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 09.10.2018
год. от
магазин за хранителни стоки, находящ се в с. *, общ. Созопол, обл. Бургас,
в съучастие като съйзвършиТел с А.Г.С., в условията
на посредствено извършителство, чрез използване на наказателно
неотговорно лице - малолетната *, ЕГН **********, отнела
чужди движими вещи - сумата от
600 /шестстотин/ лева, собственост на ЕТ „*” - *, от владението на
управителя *, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои
От обективна
страна е налице деяние, извършено против обществените отношения, свързани със
собствеността на гражданите.
Налице е годен
предмет на престъплението- парична сума в размер на 600 лв. Вещите са били
чужди за двете подсъдими- същите са били собственост на ЕТ „*” - *.
Изпълнителното
деяние на кражбата се изразява в отнемане на вещта, което обхваща два акта:
прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху
вещта от страна на дееца. Особеност в конкретния случай е, че деянието е
извършено от подсъдимите при условията на посредствено извършителство.
Тази хипотеза е налице, когато деецът мотивира някое трето лице да извърши
изпълнителното деяние на едно умишлено престъпление, при което от фактическия
извършител на деянието не може да се търси наказателна отговорност. По този
начин това лице се явява само оръдие на престъпника, но неговото поведение
пряко въздейства върху обекта на посегателство. Дъщерята на А.С.- *е била
малолетна към датата на деянието, поради което същата е наказателно неотговорна
и е била мотивирана от подсъдимите на вземе вещите предмет на посегателство.
Това се извлича от обстоятелството, че двете подсъдими са накарали лицето втори
път да се върне в магазина и са му посочили точно какво да вземе. В
разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото доказателствени
материали несъмнено се установява, че подсъдимите чрез действията на
малолетното лице са осъществили както първата фаза на изпълнителното деяние -
прекъснали са владението на собственика върху процесните
вещи, така и във втората фаза - трайното установяване на свое владение върху
тях, като са ги взели от малолетното лице и са ги поделили, поради което
престъплението е довършено.
Тъй като от
гореизложеното следва изводът, че и двете подсъдими са осъществили елементи от
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК, то тяхната
съвместна престъпна дейност следва да се квалифицира като съучастие, като и двете
са действали като съизвършители.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимите при форма на вината "пряк
умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като А.С. и А.С. са съзнавали общественоопасния характер на
извършеното, предвиждали са общественоопасните му
последици и са искали настъпването им, което е обективирано
в тяхното поведение - съзнавали са, че отнетите вещи са чужда собственост, че чрез
действията на малолетно лице, което са мотивирали прекъсват фактическата власт
на досегашния владелец, но въпреки това са установили своя власт над тях.
Подсъдимите са целели това и са имали намерение противозаконно да присвоят
вещите. Също така, от субективна страна е налице и общ умисъл, като всяка една
от двете подсъдими съзнава, че участва в изпълнението на престъплението заедно
с другата и иска от така съчетаната дейност да бъдат предизвикани престъпните
последици.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 194, ал. 1 НК законът предвижда
наказание „лишаване от свобода” за срок до осем години.
При индивидуализацията
на наказателната отговорност на подсъдимите съдът определи наказанието при
прилагане на чл. 54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
приложението на чл.55 НК.
Отегчаващите и
смекчаващите обстоятелства, отнасящи се до двете подсъдими са еднакви, поради
което съдът ще ги разгледа общо.
Като отегчаващо
обстоятелство по отношение на двете следва да се отчете, че деянието е
извършено в съучастие под формата на съизвършителство,
което осигурява по-голям шанс за реализиране на престъпния замисъл. На следващо
място, отегчаващо отговорността обстоятелство е използването на малолетно лице
като оръдие на престъплението, тъй като това би могло да има отрицателен ефект
върху неговото нравствено и емоционално развитие.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете на първо място оказаното съдействие
на органите на предварителното разследване, вън от признаване на фактите, дало
възможност за разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК.
Съгласно постановките на т. 7 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на
ОСНК на ВКС направеното самопризнание не следва да се отчита като допълнително
смекчаващо обстоятелство, освен когато е елемент от цялостно, обективно
проявено на досъдебното производство процесуално поведение. Настоящият
състав намира, че от самото начало на производството подсъдимите са съдействали
на органите на разследването за изясняване на обективната истина по делото. Съдът
също така отчита и обстоятелството, че двете подсъдими са неосъждани. Също
така, следва да се отчете и че отнетата парична сума е бил частично
възстановена.
С оглед на така
изложеното съдът определи наказанието на всяка от подсъдимите при превес на
смекчаващите обстоятелства към минималния размер, а именно девет месеца
лишаване от свобода и съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК намали така определените наказания с 1/3, с оглед на което наложи
на всяка от подсъдимите наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода.
Съдът намира, че така определеното наказание би постигнало целите както на
генералната, така и на индивидуалната превенция спрямо лицето.
Както бе
посочено, и двете подсъдими са неосъждани, поради което и предвид размера на
наложеното наказание са налице формалните предпоставки за приложението на чл.
66 от НК. Съдът намира, че е налице и последната предпоставка, а именно- целите
на наказанието могат да бъдат постигнати и без неговото ефективно изтърпяване,
като се вземе предвид тежестта на извършеното, както и сравнително ниската
степен на обществена опасност на подсъдимите. Предвид на това съдът определи изтърпяването
на наказанието на всяка от подсъдимите да бъде отложено за минималния
изпитателен срок от три години.
По предявения граждански иск:
Приетия за съвместно разглеждане граждански
иск намира правното си основание в чл.45 ЗЗД
и в задължението всеки да репарира вредите, които виновно е причинил другиму.
Претенцията на гражданския ищец е за сумата 450 лв., представляваща обезщетение
за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението.
В хода на наказателното производство безспорно
се установи вината на подсъдимите за причинените на пострадалия имуществени
вреди. Налице е причинно-следствена връзка между виновното и противоправно поведение на А.С. и А.С. и причинения противоправен резултат.
Като прецени всички обстоятелства
по делото, съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание, като се
установи, че подсъдимите са отнели паричната сума в размер на 600 лв.,
собственост на *, като е била възстановена само сумата от 150 лв.
При така установеното от фактическа и правна страна, съдът осъди всяка от подсъдимите А.С. и А.С. на основание чл.45 ЗЗД,
да заплати на гражданския ищец сумата от по 225 /двеста двадесет и пет/ лева- обезщетение
за причинените му имуществени
вреди, в резултат от престъплението, ведно със законната лихва от датата
на извършване на деянието- 09.10.2018 г.
По разноските:
По отношение на разноските, съдът
осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК (които предвижда разделна отговорност за
разноските) подсъдимите, да заплатят по сметка на съда, сумата от по 25 лв.
всяка, представляваща държавна такса по уважения граждански иск. Подсъдимите
дължат да заплатят и по 5 лева всяка държавна такса за служебно издаване на два
броя изпълнителни листове в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд-гр.Бургас. Също така подсъдимите бяха осъдени да заплатят и
разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от пострадалия, съобразно
направеното искане от адв. *, в размер на 400 лв.,
като всяка следва да заплати по 200 лв.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с
оригинала: Д.Б.