РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. Пловдив, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Веселин Д. Хаджиев
Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
в присъствието на прокурора Ч. П. Г.
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Въззивно
административно наказателно дело № 20235300601422 по описа за 2023
година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Решение № 868 от 23.05.2023 г. по АНД № 2492/2023г. по описа на
Районен съд Пловдив – 24н. с., Съдът е признал обвиняемият Х. Н. К. – роден
на *, ЕГН: **********, за виновен в това, че на 02.04.2022г. в с. Ч., обл. П.,
като извършител в съучастие с И. Н. К., ЕГН: * – също като извършител, по
хулигански подбуди е причинил на повече от едно лице, а именно на две
лица, лека телесна повреда, както следва: - Причинил на Г. М. А., ЕГН :
********** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по главата
и гръдния кош, охлузвания по главата, гръдния кош и двата горни крайника,
които наранявания поотделно и в съвкупност реализират медикобиологичния
признак „болка“, без разстройство на здравето; - Причинил на Г. П. С., ЕГН :
********** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по лявата
предмишница, което нараняване реализира медикобиологичния признак
„болка“, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и
т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на
1
основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК вр. чл. 78А, ал. 1 от НК го освободил от
наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание
глоба в размер на 1000,00 лева. Със същото решение обвиняемия И. Н. К. –
роден на *, ЕГН: **********, е признат за виновен в това, че на 02.04.2022г. в
с. Ч., обл. Пловдивска, като извършител в съучастие с Х. Н. К., ЕГН:
********** – също като извършител, по хулигански подбуди е причинил на
повече от едно лице, а именно на две лица, лека телесна повреда, както
следва: - Причинил на Г. М. А., ЕГН : ********** лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядания по главата и гръдния кош, охлузвания по
главата, гръдния кош и двата горни крайника, които наранявания поотделно и
в съвкупност реализират медикобиологичния признак „болка“, без
разстройство на здравето; - Причинил на Г. П. С., ЕГН : ********** лека
телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по лявата предмишница,
което нараняване реализира медикобиологичния признак „болка“, без
разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. чл.
130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 378,
ал. 4, т. 1 от НПК вр. чл. 78А, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна
отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на
1000,00 лева. Освен това е постановено вещественото доказателство – дървен
кол – да се унищожи като вещ без стойност след влизане на решението в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемите Х. Н. К. и И. Н. К. са
осъдени да заплатят по сметка на ОДМВР – Пловдив сумата от по 191,70 лева
/сто деветдесет и един лева и седемдесет стотинки/ за всеки от тях.
Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от адв.
Д., в качеството му на упълномощен защитник на двамата обвиняеми с искане
за отмяна на първоинстанционното решение като необосновано и неправилно
и постановяване на ново решение, с което подсъдимите И. и Х. К.и да бъдат
признати за невиновни по повдигнатите им обвинения. Излагат се аргументи
за недоказаност на извършването на изпълнителните деяния на
престъпленията от страна на обвиняемите лица, евентуално се прави искане
за прилагане на реторсия. С въззивната жалба не са направени
доказателствени искания.
Жалбата и стореното в нея искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново оправдателно такова за двамата обвиняеми се
поддържат в съдебното заседание пред въззивната инстанция от адв. Д., И. К.
2
и Х. К.. Отново се акцентира върху това, че в хода на съдебното следствие са
събрани достатъчно доказателства за осъществено нападение спрямо двамата
обвиняеми от пострадалите и се иска прилагане института на реторсията.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив в съдебно заседание
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли същата
да се остави без уважение. Счита постановеното първоинстанционно решение
за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на
страните в сезиращата го жалба и изложеното в съдебно заседание, а и
служебно като провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК прие следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок по чл.319 от НПК –
петнадесетдневен от обявяването на решението, и от лице сред изброените в
чл.318 от НПК – упълномощен защитник на обвиняемите, поради което се
явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество въззивният състав счита
жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното решение, РС Пловдив е приел за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Х. Н. К. е, роден на **, ЕГН: **********
Обвиняемият И. Н. К. е, роден на **, ЕГН: **********
Двамата обвиняеми са *. На 02.04.2022г., около 18:00 часа, свид. Г. А. и
свид. Г. С. се срещнали в хранителния магазин ЕТ „Д.“, намиращ се на изхода
на с. Ч., обл. П. в посока с. Б., като решили да изпият по една бира и се
настанили на маса, разположена във вътрешността на хранителния магазин. В
разговора им се включвала и собственичката на посочения хранителен
магазин- свид. Р. Г.. Около час по-късно, а именно около 19:00 – 19:20 часа, в
хранителния магазин влезли обв. Х. К. и обв. И. К.и, които били познати на
свид. Г. А. и свид. Г. С.. Обв. И. К. отишъл при свид. Г. С., защото двамата
имали предходна уговорка за продажба на мобилен телефон, но тогава обв. И.
К. не разполагал с парични средства и продажба не се осъществила. Същият
попитал свид. Г. С. дали ще му продаде въпросния мобилен телефон, за
когото били говорили преди, но свид. Г. С., че не желае да продава телефона.
Тогава обв. И. К. започнал настойчиво да убеждава свид. Г. С. да отиде до
домът му, за да вземе мобилния телефон, за да му го продаде, но последният
отказал, тъй като знаел, че обв. И. К. не спазвал уговорките си. След
3
получения отказ, двамата обвиняеми напуснали хранителния магазин, но
малко по-късно отново се върнали, като продължили многократно да
убеждават свид. Г. С. да отиде до дома си и да донесе телефона, като се
държали така, сякаш търсели конфликт. Ядосана от агресивното поведение на
обв. И. К. и обв. Х. К., свид. Р. Г. ги помолила да напуснат хранителния
магазин и същите си тръгнали, като се запътили към каруцата, с която били
дошли, намираща се на около петнадесет метра от магазина. Малко по-късно
същата вечер, свид. Г. А. излязъл отвън пред магазина, за да пуши цигара. В
този момент обв. И. К. се приближил към него и го хванал с двете си ръце за
горната дреха, с която свид. Г. А. бил облечен, като той и обв. Х. К. започнали
да му нанасят удари с ръце и крака в различни части на тялото. Свид. Г. А., в
резултат на нанесените удари паднал на земята, а двамата обвиняеми
продължили да го ритат в тялото и в главата. Виждайки случващото се, свид.
Г. С. веднага се притекъл на помощ на приятеля си, като се опитал да
разтърве обвиняемите Х. и И. К.и и да прекрати побоя над свид. Г. А.. Обв. Х.
К. замахнал с дясната си ръка, с цел да удари в областта на лицето свид. Г. А.,
но в същия момент свид. Г. С. го издърпал и с това си действие скъсал
горната му дреха. Тогава обв. Х. К. побягнал до намираща се в близост
каруца, взел от нея дървен кол, с дължина около един метър и се върнал
отново при свид. Г. С. и свид. Г. А., като замахнал с дървения кол, за да удари
намиращия се с гръб към него свид. Г. А., но свид. Г. С. се намесил и
блокирал удара с лявата си ръка в областта на предмишницата, вследствие на
което изпитал силна болка под лакътя. През това време обв. И. К. ударил
свид. Г. С.. Тези събития били възприети от свид. Р. Г. и свид. М. С., които
попитали обвиняемите защо нападат свид. Г. А. и свид. Г. С. и вследствие на
това обв. Х. К. и обв. И. К. побягнали и оставили каруцата на мястото на
което била оставена по- рано. След случилото се, свид. Г. А. потърсил помощ,
като сигнализирал на тел. 112. На мястото на инцидента пристигнали
служители от РУ – Раковски, както и екип на Спешна медицинска помощ,
като на пострадалия свид. Г. А. била оказана медицинска помощ.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза №336/2022г. от която се установявало, че на
пострадалия Г. А. са били причинени кръвонасядания по главата и гръдния
кош ; охлузвания по главата, гръдния кош и двата горни крайника, с което му
е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл. 129 от
4
НК. Установените травматични увреждания са довели поотделно и в
съвкупност до болка / по смисъла на чл.130, ал.2 от НК/. От
съдебномедицинската експертиза на пострадалия Г. С. е констатирано,че му
било причинено кръвонасядане по лявата предмишница. Установеното
травматично увреждане е възникнало вследствие на въздействие с твърд, тъп
предмет / дървен кол/ на дата 02.04.2022г. и е довело до разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК, като травматичните
увреждания са довели поотделно и в съвкупност до болка / по смисъла на чл.
130, ал.2 от НК/.
Така изложената фактическа обстановка е установена от
първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото гласни
доказателства и по-конкретно отчасти от обясненията на обвиняемите И. и Х.
К.и, от показанията на свидетелите А. и С., частично от показанията на
свидетелите Г. и С., от наличните по делото писмени доказателства.
Въз основа на обстоятелствена и аргументирана оценъчна дейност по
отношение на доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност,
районният съд е стигнал до правния извод за доказаност по несъмнен и
категоричен начин на обвинението спрямо обвиняемите И. Н. К. и Х. Н. К. по
повдигнатите им обвинения по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за всеки от тях, който извод се споделя изцяло и от
настоящата въззивна съдебна инстанция.
При разпита в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд
обвиняемите К.и не са признали вина по повдигнатите им обвинения и са
дали кратки обяснения, чрез които са отрекли на процесната дата да са
нападали свид. А. и са заявили, че са били обиждани от същия с изрази като
„бедни цигани“, а в последствие обв. И. К. бил и физически нападнат от А.,
поради което и брат му – обв. Х. К. се притекъл на помощ. В тази връзка е
била отчетена от съда двойствената правна природа на обясненията на
подсъдимото лице – и като доказателствено средство, и като защитно
средство, като е дадена вяра отчасти на твърденията на К.и, доколкото при
съпоставянето им с останалите доказателства по делото не е констатирано
опровергаването им относно възникналия физически сблъсък и нанесените
удари от обвиняемите по свидетелите А. и С..
Кредитирани са изцяло и показанията на разпитаните свидетели –
пострадалите от престъпленията лица свидетелите Г. А. и Г. С., както и тези
5
на свидетелите Р. Г. и М. С., като отново е акцентирано върху липсата на
доказателства по делото, които да опровергават възпроизведените от тези
свидетели факти и обстоятелства.
За да приеме достоверността на тези гласни доказателства, районният
съд се позовава на останалите доказателства по делото, акцентирано е върху
заключенията на изготвените в досъдебното производство и приети в
съдебното такова заключения на съдебно-медицинските експертизи, които
установяват нанесените на пострадалите свидетели телесни увреждания и
потвърждават механизма за причиняването им, заявен от свидетелите А., С.,
Г. и С.
Измежду гласните пък доказателства не са установени в
първоинстанционното производство налични такива, които да потвърдят
твърденията на обвиняемите К.и, че са били нападнати от свид. С. вербално, а
в последствие и той първи е започнал да нанася удари по обв. И. К.. По
отношение на тези обстоятелства е отчетено, че така заявеното се опровергава
изцяло от всички останали доказателства по делото.
При самостоятелния прочит на събраните по делото доказателства и
възможността от тях да се очертае ясна и безпротиворечива фактическа
обстановка и съпоставката й с тази изградена и обсъдена от РС Пловдив,
въззивният съд не намери основание да я коригира – и като я прие за
правилно установена, от правна страна, счете преценката на
първоинстанционния съд за доказаност по несъмнен и категоричен начин на
извършителство на процесните деяния от страна на обвиняемите лица И. Н.
К. и Х. Н. К. – за правилна и законосъобразна.
Делото е висящо пред въззивния съд по въззивна жалба на защитника на
обвиняемите, с която се атакува правилността и обосноваността на решението
с твърдение, че е недоказано обвинението спрямо обвиняемите по несъмнен
начин, както и че следва да се приложи института на реторсията.
Аргументите в жалбата според въззивният съд са неоснователни.
Въпреки детайлността и задълбочеността, които в мотивите към
решението си е сторил районния съд при извършения доказателствен анализ
на показанията на разпитаните по делото свидетели, следва в насока на
преценения за правилен правен извод за доказаност извършителството на
процесните деяния от страна на обвиняемите въззивния съдебен състав да
допълни и следното:
6
Единствените лица, които твърдят, че обвиняемите са били нападнати
словесно и физически от свид. А., преди да нанесат те удари по него и по
свид. С. са самите И. и Х. К.и. И макар наистина техните обяснения да са
освен средство за защита и доказателствено такова по делото, то това им
твърдение изцяло се опровергава от всички останали гласни доказателства,
приобщени при разследването. Така нито пострадалите А. и С., нито
присъствалата на началото на конфликта свид. Г., потвърждават А. да е
отправял обидни реплики спрямо обвиняемите. Напротив-според Г. именно
И. и Х. К.и са били нападателни и настоятелни в искането си свид. С. да им
продаде мобилен телефон, на няколко пъти влизали и излизали от
заведението, което свидетелката стопанисва, което дори я принудило да им
направи забележка и да ги помоли да си тръгнат. Следователно твърденията
на двамата обвиняеми в горепосочения смисъл, остават неподкрепени от
никакви други доказателства по делото.
Гореизложеното изцяло се отнася и до частта в обясненията на
обвиняемите И. и Х. К.и, в която твърдят, че свид. А. първи нападнал И. К. и
брат му му се притекъл просто на помощ. Тук отново е налице съществено
противоречие в твърденията на двамата обвиняеми и показанията на
разпитаните по делото свидетели-очевидци – А., С. и Г.. Така първият изцяло
отрича да е нападал физически когото и да било от двамата братя, като освен
това описва подробно как просто е излязъл да изпуши една цигара, когато бил
нападнат от обв. И. К.. Неговите показания напълно се подкрепят и от тези на
свидетелите С. и Г., които също подробно и безпротиворечиво описват
действията както на С., така и на обвиняемите К.и, като дори свид. Г. допълва,
че изрично предупредила А. да не напуска заведението, тъй като се опасява
К.и да не му сторят нещо. Освен това същата и описва детайлно как именно
И. К. издебнал Г. /А./ и го блъснал, повалил го върху близкия стълб и започна
да го удря с юмруци по главата, а Х. /обв. Хр. К./– да му нанася удари по
тялото. Същата продължава като разказва, че докато се опитвала да подаде
сигнал на ЕЕН 112 „Г.“ –свид. С., се притекъл на помощ на свид. А., но също
бил ударен от обв. Х. К., който отишъл и взел дървен кол от каруцата, с която
се придвижвали обвиняемите.
Следователно твърденията на обвиняемите Х. и И. К.и, че на
инкриминираните дата и място са били нападнати от свид. А. и просто са се
защитавали, се явяват изолирани, изцяло опровергани от останалите гласни
7
доказателства по делото и следва да се възприемат единствено като
реализация на защитната им позиция, с цел да бъдат оправдани по
повдигнатите им обвинения.
Споделят се изцяло от въззивния съд мотивите на първостепенната
инстанция относно извода, че отсъстват основания за прилагане института на
реторсията по отношение извършеното от двамата обвиняеми. В този смисъл
наистина по делото не са събрани доказателства за осъществено нападение от
страна на свидетелите А. и С. спрямо обвиняемите, нито да са причинени на
последните каквито и да било телесни повреди, а още по-малко такива от
същия вид, за да се приложи нормата на чл.130 ал.3 от НК. Във връзка с
последното в хода както на досъдебното производство, така и при съдебното
следствие и пред двете инстанции не са ангажирани надлежни, обективни и
убедителни доказателства, освен собствените твърдения на обвиняемите,
относно това какви телесни повреди са им причинени от свидетелите С. и А..
При цялостната извършена служебна проверка на атакуваното решение
въззивният съд не установи игнориране на доказателства от значение за
установяване на обективната истина по делото, нито установи превратно
възприемане на доказателства. Видно е от самите мотивите на обжалваното
решение, че първоинстанционният съд е анализирал в дълбочина всички
свидетелски показания и ги е съпоставил, както едни спрямо други, така и
спрямо останалия доказателствена материал, внимателно и детайлно е
обсъдил доказателствата – гласни и писмени, спорните моменти в тях,
акцентите на страните върху тях и основателността на всеки един от доводите
им и съотнасянето им към доказателствената съвкупност за всеки от тях. При
правилно и обстойно изяснена фактическа обстановка, при задълбочено и
аналитично обсъждане на доказателствата по делото и при проявена
активност за вземане на мерки за разкриване на обективната истина Районен
съд Пловдив е достигнал до правилен и обоснован извод за доказаност на
обвинението спрямо обвиняемите лица И. Н. К. и Х. Н. К. по несъмнен и
категоричен начин, който правен извод е обективиран чрез изготвянето на
осъдително решение спрямо обвиняемите. В хода на въззивното производство
не се ангажираха от страните по делото доказателства, които да налагат
обсъждането и съпоставянето им с останалите такива.
В съответствие с приложените по делото писмени доказателства
относно съдебното минало, семейно и имотно положение на обвиняемите е
8
преценено, че са налице основанията за приложението на чл.78а от НК и по
отношение на двамата обвиняеми, доколкото за извършеното от всеки от тях
престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години,
а именно- за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до
3 (три) години когато е умишлено или друго по-леко наказание, обвиняемите
видно от справките им за съдимост не са осъждани за престъпление от общ
характер и не са освобождавани от наказателна отговорност по този ред, от
престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване. При тези обстоятелства и след преценка на
смекчаващите и отегчаващите отговорността на дейците обстоятелства,
първоинстанционният съд правилно е приел, че предвиденото наказание
следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като им е наложил административно наказание „глоба“ в
размер на по 1000лева за всеки едни от тях.
Правилно и в съответствие с повелята на чл.189 ал.3 от НПК, предвид
признаването на обвиняемите И. и Х. К.и за виновни по повдигнатите им
обвинения, първоинстанционният съд ги е осъдил да заплатят съразмерно
направените по делото разноски в размер на 191.70 лева за всеки един от тях.
Правилно е произнасянето и относно вещественото доказателство по делото –
1 брой кол – да се унищожи като вещ без стойност.
При извършената служебна проверка Окръжният съд Пловдив не
констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
достатъчно основание за отмяна на атакуваното решение, нито да са налични
основания, налагащи неговото изменение.
С оглед на гореизложеното настоящата въззивна инстанция прие да
потвърди изцяло обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
По горните съображения и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 868 от 23.05.2023 г. по АНД №
2492/2023г. по описа на Районен съд Пловдив – 24н. с.
Решението е окончателно.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10