№ 75
гр. Плевен , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Дария И. Митева Маринова
като разгледа докладваното от Дария И. Митева Маринова Административно
наказателно дело № 20214430200191 по описа за 2021 година
при участието на секретаря: ПЕТЯ АНТОВА ,като разгледа докладваното от съдията АНД №191по
описа за 2021 година на ПлРС, трети наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 2020-256зз-536/18.06.2020 г. на ВПД *** към ОД на
МВР-гр.Плевен, с което на Л. Ж. Е. ЕГН**********, от ***,на основание чл.209а, ал.1 от Закон за
здравето /ЗЗ/ е наложено наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл.63,
ал.1 от ЗЗ, вр. т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г създадена т1 на Заповед № РД-01-
197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването.
Жалбоподателят Е. в жалбата си и в съдебно заседание се явява лично излага конкретни доводи
за отмяна на атакуваното наказателно постановление /НП/ като неправилно и счита че не е
нарушил закона и за наличие на основание за приложение на маловажност на случая по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, ОД на МВР-гр.Плевен, редовно призована не се явяват в съдебно заседание
но взимат становище по жалбата като считат АУАН и издаденото въз основа на него НП за
правилно и законосъобразно .
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване,
намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а
разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА,но не поради изложените в нея основания.
На 16.04.2020г около 10,30ч в с.Байкал пред кметството на открито обществено място не е
поставил предпазна маска или друго средство покриващо носа и устата,в противоречие на т 9 на
Заповед № РД-01-124/13.03.2020г създадена т1 на Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на
министъра на здравеопазването.като административно нарушение на чл.63, ал.1 от ЗЗ, вр. т.9 от
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., създадена с т 1 със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването, за което съставила Акт за установяване на административно
1
нарушение /АУАН/ № 199-А/22.04.2020 г. При предявяване на акта жалбоподателят го подписал.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не направил писмени възражения срещу АУАН.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на Е. бил
санкциониран с глоба в размер на 300 лв. на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ за нарушение на чл.63,
ал.1 от ЗЗ, вр. т.9 от от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г създадена т1 на Заповед № РД-01-
197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването.
Изложената в АУАН и възпроизведената в НП фактическа обстановка се възприема и от
настоящия съдебен състав, като същата се потвърждава от събраните по делото писмени
доказателства, както и от гласните такива - показанията на свидетеля М.Ц. Д. и свидетелят Р. Д. Р.
, които съдът кредитира като обективни, логични и съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал.
Тази фактическа обстановка и събраните по делото доказателства обосновават следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата
се оценя като ОСНОВАТЕЛНА,макар и не по посочените м вея мотиви.
При така установената фактическа обстановка и с оглед събрания по делото доказателствен
материал, настоящата инстанция приема, че е налице основание за отмяна на обжалваното НП
като незаконосъобразно и отпадане на административно наказателната отговорност на
жалбоподателят Е. за нарушение на чл.63, ал.1 от ЗЗ. Като основание за този правен извод е
преценката на съда за неправилно приложение на материалния закон при подвеждане на приетата в
АУАН и НП фактическа установеност на нарушението към уреждащата състава правна норма.
Разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ /в редакцията й относима към датата на нарушението/ предвижда
при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въведе
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Видно от
съдържанието на правната норма, същата не въвежда конкретно дължимо поведение от страна на
правните субекти, а регламентира правомощието на министъра на здравеопазването при
определени обстоятелства да предприеме конкретно поведение, като въведе със заповед
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. В случая вменената
за нарушена норма от ЗЗ не предвижда каквото и да било задължение за санкционираното лице.
Конкретното деяние от страна на жалбоподателят, което в разглеждания казус се състои според
доказателствата по делото в неизпълнение към 16.04.2020 г. в 10,30 часа в с.Байкал на въведена в
т.9 от акт на министъра на здравеопазването /Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г./
противоепидемична мярка за задължително поставяне на закрито обществено място / до
Кметството на с.Байкал/ на защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата,
като в момента на проверката жалбоподателят не бил с предпазна маска , съставлява според
настоящата инстанция административно нарушение по смисъла на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, а не
нарушение на цитираната по-горе разпоредба на чл.63, ал.1 от ЗЗ. Съгласно разпоредбата на
чл.209а, ал.1 от ЗЗ /в редакцията й към процесната дата – 16.04.2020 г./, който наруши или не
изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или *** на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв.
Изложеното според съда представлява неправилно приложение на Закона, както при съставяне на
АУАН, така и при издаване на обжалваното НП относно подвеждане на фактическите
обстоятелства на нарушението към приложимата правна норма, уреждаща състава на процесното
административно нарушение. Неправилното приложение на Закона винаги съставлява
неотстранимо в настоящата въззивна инстанция съществено нарушение на процесуалните правила,
което опорочава производството по ангажиране административно наказателната отговорност на
санкционираното лице и води до отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно № 2020-256зз-536/18.06.2020 г. на ВПД *** към ОД на МВР-гр.Плевен, с
което на Л. Ж. Е. ЕГН**********, от ***,на основание чл.209а, ал.1 от Закон за здравето /ЗЗ/ е
наложено наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл.63, ал.1 от ЗЗ, вр. т.9
от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г създадена т1 на Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на
министъра на здравеопазването.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Плевен по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3