Р Е Ш Е
Н
И
Е №
град Свиленград, 24.09.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Ц.Д.,
като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 500 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 13 от 22.05.2019 година на Директора на
Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – град Хасково, с което на Г.Г.Г. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, чрез адвокат В.С., за
нарушение на чл. 133, ал. 4, т. 1, предложение второ от Закона за
управление на отпадъците (ЗУО) е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 2 000 лв.
Жалбоподателят
Г.Г.Г. моли за отмяна на обжалвания акт,
тъй като намира същия за незаконосъобразен, постановен в нарушение на
материалния закон и издаден при нарушение на процесуалните правила –
констатациите в НП били неточни, фактическата обстановка била непълна и
неизяснена, липсвали мотиви за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН и не бил
осъществил вмененото му нарушение (не бил собственик на имота, в който била
извършвана проверката и на разкоплектованите моторни превозни средства (МПС) –
предмет на проверката, както и отпадъците не били събрани, съхранявани и
разкомплектовани от него).
В
съдебната фаза, редовно призован, респ.
уведомен, жалбоподателят не се
явява.
За него се явява адвокат В.С., която пледира за отмяна на обжалвания акт.
Представя Писмени бележки, в които
подробно обосновава тезата си относно незаконосъобразността, неправилността и необосноваността
на НП.
В
съдебната фаза не
се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата
страна) -
Директорът на РИОСВ – град
Хасково, редовно призовани, изпращат представител – Старши
юрисконсулт Диляна Димова, която сочи че НП е издадено законосъобразно и
че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде
потвърдено. Представя Писмена защита, в която подробно обосновава
тезата си относно законосъобразността, правилността и обосноваността на НП.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
По повод на Сигнал с № 0-68-21,
постъпил в РИОСВ – град Хасково на 25.02.2019 година, на 28.02.2019 година е
извършена съвместна извънредна проверка от свидетелите С.И.К. и Н.Т.Н. (служители
на АНО), Г.Д.Т. ***) и Г.П. ***) на площадка за събиране, съхраняване и
разкомплектоване на излезли от употреба МПС (ИУМПС) и части и компоненти от
тях, находяща се в землището на град Свиленград, местност „Пъстрогорски път”,
област Хасково, поземлен имот № 65677.233.30 и стопанисвана от жалбоподателя Г.;
при която се констатира, че българският гражданин Г. извършва без да е
регистриран като търговец по българското законодателство и без необходимите
документи по чл. 35 от ЗУО (на служителите на АНО е служебно известна липсата
на документ, даващ право на Г. да
извършва описаните дейности) дейност по събиране, временно съхраняване и предварително третиране на
около 50 броя ИУМПС без регистрационни номера и големи количества части и
компоненти, добити от разкомплектоването на ИУМПС (стъкла, брони, двигатели,
скоростни кутии, фарове, седалки, излезли от употреба гуми и др.) (части „втора
употреба”), които представляват отпадъци и се съхраняват директно върху терена,
който няма изградена непропусклива повърхност. Наличните на площадката ИУМПС,
съдържат части и компоненти, съдържащи или замърсени с опасни вещества. В
дъното на терена са натрупани на голяма купчина кори, текстилни и пласмасови
отпадъци с произход разкомплектоване на ИУМПС. Проверката е извършена в
присъствието на Г.. В момента на извършване
на проверката дейност в имота не се извършвала.
Констатациите от проверката са отразени в съставения Констативен протокол с №
163 на същата дата, екземпляр от който е връчен на жалбоподателя срещу подпис и
подписан без възражения от жалбоподателя.
До
жалбоподателя е изпратена Покана да се яви на 26.03.2019 година в РИОСВ – град
Хасково за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), с указание че при неявяване АУАН ще бъде съставен н отсъствие на
нарушителя. Поканата е получена на 25.03.2019 година лично от Г. видно от
Разписката, приложена в Административнонаказателната преписка (АНП), надлежно
оформена – датирана и подписана.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата
си, свидетелят С.И.К. – Главен експерт в
Дирекция „Контрол на околната среда” („КОС”),
направление „Управление на отпадъци и опазване на почвите” („УООП”) към РИОСВ –
град Хасково в отсъствие на жалбоподателя
съставя АУАН с № 13. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетелите
Н.Т.Н. и П.С.С.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с нерегламентирано третиране на отпадъци –
събиране, съхраняване и разкомплектоване на ИУМПС без да притежава изискуемото
по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО Разрешение, издадено от Директора на РИОСВ – град
Хасково, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 133, ал. 4,
т. 1, предложение второ от ЗУО, която вписва за нарушена. АУАН е редовно
предявен и връчен на 25.04.2019 година на жалбоподателя - нарушителя Г.Г.,
който не вписва възражения против констатациите.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения
АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Директорът на РИОСВ –
град Хасково приема, че са налице
основанията на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издава процесното НП № 13 на 22.05.2019 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации,
изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от
контролния орган - чл. 133, ал. 4, т. 1,
предложение второ от ЗУО и налага
на жалбоподателя Г. административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 10.07.2019
година, видно от Разписката, находяща се в АНП и надлежно оформена – датирана и
подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Съгласно
чл. 157, ал. 1 и ал. 4 от ЗУО, нарушенията по
чл. 133, ал. 4, т. 1 от посочения закон се установяват с АУАН на Директора
на РИОСВ или на оправомощени от него длъжностни лица, а НП се издават от Директора
на РИОСВ.
Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по чл. 133,
ал. 4, т. 1 от ЗУО е установена предвид факта, че С.И.К. заема длъжността Главен
експерт в Дирекция „КОС”, направление „УООП” към
РИОСВ – град Хасково и видно от представената
Заповед № 8 от 09.03.2015 година на
Директора на РИОСВ – град Хасково. Материалната компетентност на Директора на РИОСВ – град Хасково да
издава НП за нарушения по чл. 133, ал. 4, т. 1 от ЗУО се
доказва от факта, че Димитър Цветанов Илиев е назначен
на длъжността „Директор на РИОСВ – град Хасково”, т.е.
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) по закон съгласно чл. 157,
ал. 4 от ЗУО.
Изложената фактическа
обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприетата от АНО в НП,
се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията
на разпитаните в съдебните заседания, проведени на 27.08.2019 година и на
16.09.2019 година свидетелите С.И.К., Н.Т.Н., П.С.С., Г.Д.Т. и Г.П.П.. Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на посочените петима свидетели, които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса
на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите
С.И.К., Н.Т.Н. и П.С.С. да имат личностно отношение
към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските
показания не се намериха, а единствено поради служебното качество на посочените
трима свидетели към датата на съставяне на АУАН – служители на РИОСВ – град
Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост
спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от
тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата, свързани с
конкретното нарушение и случилите се събития,
които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподател. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства
от АНП. В допълнение към изложеното следва да се
посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – Н., е и свидетел, присъствал при извършването на
проверката и установяването на нарушението, а относно факта, че това лице,
както и актосъставителят и другият свидетел по Акта са
в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е
предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при
съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД
№ 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда
показанията и на петимата посочени свидетели не са и не се считат за насочени
към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на нерегламентирано третиране на отпадъци – събиране,
съхраняване и разкомплектоване на ИУМПС без изискуемото по чл. 35, ал. 1, т. 1
от ЗУО Разрешение. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да
е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО
ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата й на депозиране в куриерската
фирма „Еконт”, от надлежно легитимирано за това действие
лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна
проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Спазена е изцяло административната
процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.
За пълнота следва да се
посочи, че жалбоподателят не е присъствал при съставяне на АУАН и същият е
съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН след като служителите на АНО са
изпратили Покана до жалбоподателя, получена лично, да присъства при съставяне
на АУАН, което той не е сторил. Дори да се приеме, че при съставянето на Акта е допуснато
нарушение на административнопроизводствените правила и по-специално на чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН, то не е довело до ограничаване правото на нарушителя да се
защити във връзка с отразените в Акта констатации, въз основа на които е била
ангажирана и неговата административнонаказателна отговорност, тъй като Актът
(според приложените по делото материали) на 25.04.2019 година е бил подписан (и
надлежно връчен) на жалбоподателя, който е имал възможност да се запознае с него.
Т.е. жалбоподателят е организирал адекватно
защитата си срещу процесното НП с факта на депозиране на Жалба срещу същото.
Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до
друг резултат. Което в случая не е така.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и
санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с
посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са посочени
разбираемо и изчерпателно и са напълно достатъчни за наказаното лице, за да
разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира
адекватно защитата си, т.е. правото на защита на наказания субект и в най-малка
степен не е ограничено. Не са допуснати твърдените неточности в констатациите в
Акта и Постановлението. Относно наведените в
Писмените бележки на адвокат С. възражения, касаещи описанието на мястото на
нарушението, следва да се отбележи, че същото е точно и коректно изписано
както в АУАН, така и в НП. Ето защо Съдът не възприема
за основателни наведените в Жалбата и в Писмените бележки на адвокат С. възражения.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37,
ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 157, ал. 1 от ЗУО и чл. 47, ал. 1,
б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 157, ал. 4 от ЗУО. Актовете, с които се установяват нарушенията по чл. 133, ал. 4, т. 1 от цитирания закон, се съставят от Директора
на РИОСВ или на оправомощени от него длъжностни лица. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 28.02.2019 година и към 28.03.2019 година
актосъставителят С.И.К., заемаща
длъжността Главен експерт в Дирекция
„КОС”, направление „Управление на отпадъци и опазване на почвите” към РИОСВ –
град Хасково е измежду лицата посочени в Заповед № 8 от 09.03.2015 година на
Директора на РИОСВ – град Хасково, имащи право
да съставят АУАН по чл. 133, ал. 4, т. 1 от ЗУО. Предвид
изложеното актосъставителят С.И.К. безспорно се явява длъжностно лице, което има правомощията по чл. 157, ал. 1 от ЗУО,
т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по чл. 133, ал. 4, т. 1 от посочения закон. Лицето,
подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Директор
на РИОСВ – град Хасково”, чиято материална
компетентност да издава НП за нарушения по чл. 133, ал. 4, т. 1 от ЗУО произтича от разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от същия
закон, т.е. той се явява
носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност).
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34
от ЗАНН срокове.
Не
са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването
на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства,
настоящият Съдебен състав приема, че
формираният от страна на АНО извод
за осъществено нарушение по чл. 133, ал. 4, т. 1, предложение второ, вр.чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО, е законосъобразен и обоснован, тъй като
съответства на установеното в казуса фактическо положение.
Съображенията са следните:
Фактическите обстоятелства приети по-горе се установяват по
безспорен начин от събраните доказателствени материали по делото, както вече бе посочено.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че е извършвал
нерегламентирано третиране на отпадъци – ИУМПС, материали, части и компоненти от тях, за която
дейност се изисква Разрешение, издадено по
реда на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО.
Установеното в казуса фактическо положение несъмнено сочи, че
в имота - обект на проверка, ползван от жалбоподателя, е извършвано събиране, съхранение и разкомплектоване на отпадъци – множество
видимо ИУМПС, разкомплектовани в различна степен, както и основни компоненти от
такива по смисъла на § 1, т. 12 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на Наредбата
за ИУМПС. Установено е
безспорно, че всички описани в АУАН
и Постановлението предмети
- ИУМПС не са
били регистрирани за движение в страната (без
регистрационни номера), и са били в различна степен
разкомплектовани, без основни части и компоненти. Видът и предназначението на тези
предмети от една страна, а от друга - начина на съхранението им и състоянието,
в което са намерени, мотивират заключение, че не са подлежали на директна
повторна употреба. В този аспект, несъмнено се касае за ИУМПС, които в състоянието, в
което са установени, представляват отпадък съгласно § 1, т. 17 от ДР на ЗУО. В този ред на мисли са неоснователни наведените
възражения в този смисъл от страна на адвокат С. в Писмените й бележки, тъй
като при внимателен прочит на разпоредбата на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО се стига
до извода, до който стигна и настоящият Съдебен състав и който извод е
формулиран по-горе в настоящото изложение.
Вярно е, че в хода на проверката, на 28.02.2019
година контролните органи не са
установили извършване на конкретна дейност, но самото наличие на площадката на
съответните автомобили, части, детайли и компоненти напълно обективира дейност
по събиране.
Убедителен извод за това се извежда и обективното фактическо положение в имота,
закрепено в Констативния протокол,
потвърдено от разпитаните свидетели – касае се за голямо количество предмети,
неопаковани, неетикетирани, пръснати на различни места в имота, част от които
замърсени, сочещо за продължителен период на събиране.
Отразеното в обстоятелствената част на Констативния протокол и посоченото в показанията на
разпитаните свидетели (различната степен на разкомплектованост на
автомобилите, наличието на множество други части и детайли, съхранявани в имота, наличието на уреди и
инструменти за разглобяване),
съставлява дейност по разкомплектоване.
Съхранението на отпадъци (в
случая ИУМПС, материали, части и
компоненти от тях) до извършването на
някоя от дейностите с кодове R 1 - R 12, е операция с код R 13 съгласно Приложение № 2 към § 1, т. 13 от ДР на ЗУО. Същото от своя страна
представлява дейност по оползотворяване на отпадъци. Съгласно § 1, т. 44 от ДР на ЗУО
в понятието „третиране на отпадъци” се включват дейностите по оползотворяване
или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или
обезвреждане. Какво представлява „оползотворяване”, съответно „обезвреждане” е обяснено в § 1, т. 13
и т. 11 от ДР на ЗУО
и съдържащите се към тези разпоредби неизчерпателни списъци на дейности,
свързани с управление на отпадъците.
От изложното следва еднозначен извод, че установеното събиране, съхранение и разкомплектоване на отпадъци – ИУМПС,
материали, части и
компоненти от тях, представлява дейност по третиране на отпадъци. Извършването
на вменените дейности
по събиране, съхраняване
и разкомплектоване като
дейност по третиране на отпадъка е доказано с показанията на свидетелите,
извършили на място фактическата проверка и добили непосредствени впечатления
относно релевантните факти.
Установените факти правилно са подведени под нормата на чл. 133, ал. 4, т. 1, предложение второ от ЗУО, очертаваща състав
на нарушение проявено в нерегламентирано третиране на отпадъци. Същата
установява отговорност за физическо лице, което извършва нерегламентирано
третиране на отпадъци. Вярно е, че физическо лице не може да получи Разрешение за дейност по третиране на
отпадъци по реда на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО,
тъй като такова съгласно чл. 67, ал. 4 ЗУО се издава само на
лица, регистрирани като търговци – ЮЛ или ЕТ. Именно затова обаче, ако такава
дейност се осъществява от физическо лице, без да е търговец, то тя винаги ще е
нерегламентирана, в разрез с нормативните изисквания, за което ще следва да
понесе отговорност на съответното правно основание от ЗУО. В този смисъл и при
установеното фактическо положение, жалбоподателят е субект на процесното
нарушение и законосъобразно е ангажирана отговорността
му за него, респ. възраженията, наведени в
Писмените бележки на адвокат С. са неоснователни.
С оглед изложеното, Съдът
намира, че събраните по делото доказателства изясняват обективно, всестранно и
пълно обстоятелствата по делото и обосновават формираните правни изводи, поради
което издаденото НП, с което Г.Г.Г. е наложено административно
наказание „Глоба” за безспорно доказаното нарушение –
нерегламентирано третиране на отпадъци – ИУМПС, следва да се потвърди като
законосъобразно и правилно.
При така установената фактическа обстановка не може да се
приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от ЗУО,
която дава възможност изброените в точки от 1 до 9 дейности по управление на
отпадъци да се извършват без разрешение. Не намира приложение нормата на т. 1 от чл. 35, ал.
2 от ЗУО, защото ИУМПС не представляват отпадък, създаден на мястото
на образуване. По същите съображения не може да се приложи разпоредбата на чл.
35, ал. 2, т. 4 от закона. Не би могло да се приложи и т. 2 от чл. 35, ал.
2 от ЗУО, тъй като няма доказателства, че ИУМПС се събират и
транспортират от ответника. Установено е, че те се събират, съхраняват и
разкомплектоват. Не може да намери приложение и нормата на чл. 35, ал. 2, т. 3
от ЗУО, поради предвиденото в същата изключение за дейности,
свързани с ИУМПС. Дейностите, изброени в т.т. 5-9 от чл. 35, ал. 2
от ЗУО, са неотносими към фактите, установени в производството.
Съдът намира възраженията на жалбоподателя, наведени с Жалбата за
неоснователни, тъй като твърденията, че автоморгата не е негова и че не ползва
поземления имот - предмет на проверката, са направени едва в съдебната фаза на
процеса. Такива няма наведени в административната фаза на процеса по време на
самата проверка, при връчването на Акта, не е подадено Възражение. С оглед
изложеното, Съдът намира, че наведените твърдения не следва да бъдат уважавани,
тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото – фактът, че поземления
имот е собственост на друго лице (Г.С.А.) не променя горните изводи на Съда. В потвърждение
на изложеното са и изисканите от АНД № 328/2010 година и от НОХД № 162/2019
година, двете по описа на Районен съд – Свиленград, и приети като доказателства
по делото Характеристика, респ. Характеристична справка на Г.Г., видно от които
последният се занимава с тази дейност още от 2010 година. За пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи, че свидетелят Г.Т. сочи, че
жалбоподателят е заявил пред нея, че ИУМПС не са негови, но това е станало в
момент, в който за Г. вече е било пределно ясно, че ще бъде санкциониран, т.е.
при съставянето на Констативния протокол от служител на АНО; докато преди това
пред друг служител на АНО – свидетеля Н.Т.Н. сочи, че ИУМПС са негови и че не може да
ги продаде защото ще има финансова загуба.
Налице е и субективният елемент от състава на
нарушението – извършено е виновно, при
пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят Г.Г. е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Интелектуалният
и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия.
Същият е следвало да прецени, че не следва да третира отпадъци без Разрешение
за това. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг
различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г..
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - съгласно Тълкувателно решение
№ 1
от 12.12.2007 година по тълк.н.д.№ 1/2005 година на ВКС,
преценката „маловажност на случая” подлежи на съдебен
контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на
преценката на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки за
квалифициране на конкретния
случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението.
Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява
процесуално нарушение. Извод,
следващ по аргумент от чл. 57
от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП.
От друга
страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически
състав на административно нарушение, процесното
деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната
за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не
съставлява маловажен случай, според Съда.
И това е така, както поради неговия
формален характер – за съставомерността му
не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат (обществените отношения, регулирани от
ЗУО
и подзаконовите актове във връзка с неговото приложение, свързани с
опазване на околната среда и общественото здраве и постигане на устойчиво
управление на отпадъците – предотвратяване и намаляне на вредното въздействие от
образуването и управлението на отпадъците, се считат за засегнати в необходимата
степен, оправдаваща санкционирането на нарушителите със самия факт на извършване
на нарушението), така и поради наличието не
само на смекчаващо (липсата на данни в кориците на делото
за други подобни нарушения), но и на отегчаващи (голямото количество на ИУМПС и факта,
че са налични части и компоненти, съдържащи или замърсени с опасни вещества) обстоятелства.
Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението
като маловажно, респ. за приложението
на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук,
законосъобразно, правилно и обосновано е издадено НП.
Иначе казано при формално нарушение от
категорията на процесното на преценка подлежи степента на засягане на
конкретните обществени отношения, а не наличието или липсата на вредни
последици. Засягат се обществените отношения, свързани с правилното третиране
на отпадъците и опазването на околната среда и здравето, което изключва
приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
ПО
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 133, ал. 4, т. 1, предложение 2 от ЗУО се наказва с Глоба от 2 000 лв. до
5 000 лв. физическо лице,
което нерегламентирано третира отпадъци.
Административното наказание
е правилно и законосъобразно определено както по
вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона минимум.
Правна възможност за намаляване на наложеното
административно наказание не съществува, тъй като по пряк аргумент от закона
липсва основание за определянето му под този минимум, т.е. Съдът не е
оправомощен да въздейства спрямо неговия размер. В случая, така проведената индивидуализация от
АНО изцяло съответства на критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и се
обосновава напълно от доказателствата по делото, поради което очевидно органът
е изпълнил процесуалното си задължението съгласно
посочената норма, при отмерване на санкцията да отчете тежестта на нарушението
и всички други релевантни за отговорността обстоятелства. Видно от
данните по делото нарушението е първо. Ето защо, последното в съвкупност
интерпретирано убедително подкрепя проведената от АНО индивидуализация на
наказанието, поради което същото се явява правилно определено и справедливо,
доколкото съответства по тежестта си на извършеното деяние. С тези съображения,
Съдът счита наложеното наказание „Глоба” в размер на минимума 2 000
лв. за законосъобразно определено, справедливо и съответно на
конкретното нарушение, съгласно установеното по делото, което и по своя
характер е чисто формално. Така наложеното с обжалваното НП наказание
Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН
цели на административното наказание – да предупреди нарушителя към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани.
Поради изложеното и съобразно
направения извод, обжалваното НП се явява обосновано и
правилно, с оглед което следва да бъде потвърдено.
Съдът
е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното
обвинение и делото, на които жалбоподателят не се е противопоставил и не е
посочил доказателства за тяхното оборване.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като
правилно и законосъобразно НП № 13 от
22.05.2019 година на Директора на РИОСВ – град Хасково, с което на Г.Г.Г. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 133, ал. 4, т. 1, предложение второ от ЗУО е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)