Решение по дело №2287/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на П.З.П., ЕГН: **********,***, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 02-031-6500/285#4/18.08.2022г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, с който по заявление за подпомагане УИН 03/****/***, му е установено публично държавно вземане в размер на 1458,40лв., представляващо изплатена субсидия по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020, направление „Контрол на почвената ерозия“, за кампания 2020г.

Жалбоподателят твърди нищожност и незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ, по съображения, че е издаден от некомпетентен орган, при неспазване на установената форма и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди, че липсва заповед на изпълнителния директор за делегиране на правомощия по чл.20а, ал.5 и ал.6 ЗПЗП, поради което актът е издаден от некомпетентен орган. Твърди и че АУПДВ не е мотивиран, т.к. в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 АПК, в същия липсват фактическите и правни основания за издаването му, вкл. не е посочено конкретно с кои показатели черешовата градина на заявителя не отговаря на изискванията за подпомагане/плащане по мярка 10. Във връзка с констатациите от проверката на място от 18.05.2021г. сочи, че същата е несвоевременна и не може да установи състоянието на трайните насаждения през кампания 2020г. Твърди, че към момента на подаване на заявление УИН 03/****/*** и до м.04.2021г., за градината са полагани всички изискващи се грижи – окосяване, окопаване на дръвчетата, поливане и пръскане с био препарати, както и че е изпълнявал всички задължения по мярка 10, като през стопанската 2019/2020 парцел № ***-65-1-1, е изцяло с плододаващи черешови дървета, за което представя кантарни бележки за реализация на продукцията. На по-късен етап установил, че част от растенията са изсъхнали, като след становище на дипломиран агроном е предприел мерки за бракуване на овощната градина. В тази връзка в административното производство е представил писмени доказателства, които не са коментирани в акта, в същия не са изложени мотиви, обосноваващи извършената повторна калкулация, поради което волята на административния орган е неясна. Твърди и че актът е издаден в нарушение на чл.7, пар.3, ал.2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014г. на Комисията от 17.07.2014г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, т.к. преизчисляването на сумата е станало след изтичане на 12 месеца от извършване на плащането по мярката.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Л.П., който поддържа жалбата на наведените в нея основания. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на АУПДВ в писмени бележки С.д. № 5150/03.04.2023г. Иска отмяна на обжалвания акт и претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответната страна – зам. изп. д-р на Държавен фонд „Земеделие“, чрез юрк. Д. М., оспорва жалбата по съображения в писмено становище С.д. № 16704/09.11.2022г. Сочи, че задължението в размер на 1458,40лв., представляващо изчисленото финансово подпомагане по направление „Контрол на почвената ерозия“, от мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014, е установено след постъпване на данни от извършената частична проверка на място на стопанството на земеделския производител от страна на Дирекция „Технически инспекторат“ към ДФЗ на парцел № ***-65-1-1. Проверката била извършена след писмо от МЗХГ до ДФЗ, което съдържало информация, че в резултат на извършени теренни проверки в периода от август до октомври 2020г., както и в процеса на дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2020г., са констатирани случаи – сред които и заявения от П. парцел № ***-65-1-1, при които състоянието на насажденията не предполага възможност за получаване на посочените в наредбата добиви или декларираната култура не е налична. Счита, че жалбоподателят неоснователно се позовава на разпоредбата на чл.7, пар.3, ал.1 от Регламент за изпълнение № 809/2014г., т.к. същата се прилага в случаите на допусната от компетентния орган грешка, която не е очевидна за бенефициера, а случаят не е такъв. Относно оплакването за нищожност на акта сочи, че същият е издаден от зам. изп.д-р на ДФЗ, в рамките на делегираните му правомощия от изпълнителния директор със Заповед № 03-РД/***/08.03.2022г. на основание чл.20а ЗПЗП и чл.11 от Устройствения правилник на ДФЗ, както и че са спазени изискванията за форма на акта по чл.59, ал.2 АПК, в т.ч. правните и фактическите основания за издаването му.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. М., която поддържа писменото становище. Излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и в писмени бележки С.д. № 5201/04.04.2023г. Моли съдът да извърши преценка на показанията на св.З. Н. – баща на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК, както и да отчете факта, че от показанията му се установява, че ДФЗ е уведомен за заболяването на дръвчетата на много по-късен етап от извършените от страна на Министерството и Фонда проверки. Сочи и че от показанията на св.Д. Ч. се установява, че болестта е започнала да се разпространява още през пролетта на 2020г. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Във връзка със Заявление с УИН: 03/****/*** от 13.05.2020г. и заявеното с него подпомагане по Схемата за обвързано подпомагане на плодове за парцел БЗС ***-65-1, с номер по ИСАК ***-65-1-1, находящ се в землището на с.Т., с площ 0,95ха., код култура - 222040 (череши), на жалбоподателя е изплатена финансова помощ по направление „Контрол на почвената ерозия“ от Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020, в размер на 1458,40лв. /стр.57, 40/.

За посочения парцел, на 30.09.2020г. е генериран Протокол № 1 за извършена специализирана теренна проверка на място, според който ФБл 727009-65 е изоставена земеделска площ, която на основание чл.4 и чл.10, ал.2, т.1 от Наредба № 2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, е недопустима за подпомагане. Неразделна част от протокола са изготвените работна карта на теренна проверка на ФБ ***-65 и 2 бр. снимки от 25.09.2020г. /л.181 - 187/.

С писмо вх.№ 07-0400/1224/24.02.2021г. /стр.17/, МЗХГ уведомило изп.д-р на ДФЗ, че в резултат на извършени съгласно чл.31а от Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, теренни проверки в периода от август до октомври 2020г., както и в процеса на дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно сателитно заснемане от 2020г., са констатирани случаи, при които състоянието на насажденията не предполага възможност за получаване на посочените в наредбата добиви, или декларираната култура не е налична. Указано е предприемането на необходимите действия съобразно приложимото законодателство, по отношение площи съгласно приложен списък, сред които и парцел ***-65-1-1 – култура череши, заявен за подпомагане от П.П. по СП (основна), с резултат от проверката „млади трайни насаждения“.

С Докладна записка вх.№ 07-0400/1224/11.03.2021г. /стр.10, 13/, зам. изп.д-р на ДФЗ уведомил изп. д-р на Фонда, че за да бъдат спазени изцяло изискванията на чл.31а, ал.3 и ал.4 Наредба № 3 от 17.02.2015г. по отношение на площите, заявени с трайни насаждения, следва да бъде назначена частична проверка на посочените парцели (сред които и парцел ***-65-1-1), с цел да се предостави информация дали растенията са плододаващи или не.

Със Заповед № 430560/11.05.2021г. и Заповед № 430560/18.05.2021г. на н-к отдел РТИ, на С.И. В. и П.С.П. е разпоредено да извършат проверка на място на парцел ***-65-1-1, със срок 11.05/18.05 - 11.06.2021г. /стр.24, 25/. За проверката бенефициентът е уведомен чрез упълномощено лице (св.З. Н.), което представило: пълномощно; заявление до д-ра на ОД „Земеделие“ – Варна от 19.05.2021г.; констативен протокол; протокол за взета проба от ОДБХ-Варна от 25.05.2021г.; фитосанитарно становище от 18.04.2021г. от агроном Д.Ч; ДПХО; КП от 24.03.2021г.; нот.акт; дневник на стопанството за 2020г. – 2021г.

Резултатите от частичната проверка на място, извършена на 18.05.2022г., са обективирани в Доклад за проверка на площи 430560 /стр.25-27/, според който парцел ***-65-1-1 е недопустим за подпомагане, т.к. „Към момента на проверката парцелът не отговаря на критериите за допустимост на Наредба 2 от 15.02.2019г., съгласно която ТН са допустими за подпомагане при минимум 70 % живи растения. Установените живи растения са млади насаждения като повечето от тях не са достигнали пълно плододаване.“.

С докладна записка изх.№ 05-2-032/172 от 27.05.2021г. /стр.33 гръб/, н-к отдел РТИ – Варна уведомил д-ра на Дирекция „ТИ“ към ДФЗ за констатациите от проверката на място № 430560.

С Уведомително писмо изх.№ 01-032-6500/46/27.05.2021г. /стр.34 гръб/, н-кът на Отдел РТИ уведомил П., че по заявление за подпомагане УИН 03/****/*** е извършена проверка за допустимост на декларираните площи, както и че резултатите от нея са детайлно описани в приложения доклад. Предоставена е възможност за забележки и възражения в писмен вид, в срок от 14 дни от датата на получаване на уведомителното писмо.

В тази връзка ЗП представил пояснения /стр.28/, според които в стопанската 2019/2020 година, черешова градина с номер по ИСАК ***-65-1-1, е била плододаваща, с не толкова големи дървета. До м. април 2021г. градината е добре отглеждана - окосена, окопани дръвчета, поливана и пръскана с био препарати, за което приложил дневници и протоколи за отглеждане на градината. След м.04.2021г. се установило, че дръвчетата в по-голямата си част са изсъхнали и не се развиват листа и пъпки, за което са потърсили становище на агроном. Впоследствие информирали БАБХ - Растителна защита и ОДЗ - Варна.

С изх.№ 01-6500/3645/22.06.2022г., зам. изп.д-р на ДФЗ уведомил П., че на основание чл.26, ал.1 АПК ДФЗ – РА, открива производство по издаване на АУПДВ, поради недължимо изплатена сума в размер на 1458,40лв. по направление „Контрол на почвената ерозия“, от мярка 10 „Агроекология и климат“, от ПРСР 2014-2020, за кампания 2020г. Предоставена е възможност да представяне на възражения в 7 - мо дневен срок от получаване на съобщението.

С вх.№ 02-031-6500/285/06.07.2022г. П. подал възражения, според които през стопанската 2019/2020г. парцел № ***-65-1-1 е изцяло с плододаващи дръвчета, като във връзка с извършената реализация на продукцията представил кантарни бележки № 1/02.06.2020г., № 2/03.06.2020г., № 3/04.06.2020г., № 4/05.06.2020г., № 5/06.06.2020г., № 6/10.06.2020г., № 7/12.06.2020г., № 8/14.06.2020г., № 9/16.06.2020г., № 10/19.06.2020г. и № 11/20.06.2020г. Посочено е също, че до м.04.2021г. за градината са полагани всички грижи, както и че според КП № 00003159/24.03.2021г. от проверка от ОДБХ, са спазени всички необходими изисквания по проведени химични обработки и торене. Представено е Фитосанитарното становище от агроном Д.Ч, както и протокол от ОДБХ - Варна от 08.06.2021г. за наличие на вредител.

Възражението не е уважено и срещу П.З.П. е издаден АУПДВ № 02-03-1-6500/285#4/18.08.2022г., с който на основание чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП, чл.162, ал.2, т.8 и т.9, вр. чл.165 и чл.166, ал.1 и ал.2 ДОПК, вр.чл.7, пар.1 и пар.2 от Регламент (ЕС) № 809/2014г., във връзка със заявление за подпомагане с УИН 03/****/*** е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г., направление „Контрол на почвената ерозия“ за кампания 2020г. в размер на 1458,40лв.

В хода на съдебното производство жалбоподателят представя и като доказателства са приети: КП № 003114/12.11.2020г. и КП № 00003159/24.03.2021г. на длъжностни лица от ОДБХ-Варна, относно представени ДПХО за стопанската 2020/2021г.; Дневник за появата, развитието, плътността или степен на нападение от вредители – Приложение 1 към Наредба № 104/22.08.2006г.; Дневник за проведените химични обработки и употребените торове, подобрители на почвата и биологично активни вещества, заверен от ОДБХ на 24.03.2021г.; фитосанитарно становище от 18.04.2021г., изготвено от агроном Д.Ч; заявление вх.№ ПО-01-13/19.05.2021г. до директора на ОД „Земеделие“; Протокол № 003340/25.05.2021г., съставен от длъжностни лица от ОДБХ-Варна; Протокол № 177/25.05.2021г. на БАБХ, ОДБХ-Варна, за вземане на проби от парцел с номер в ИСАК ***-338-1-1, с.Т.; Лабораторен анализ изх.№ 362/03.06.2021г.; писмо изх.№ ПО-01-13-1/07.06.2021г. от директор на ОДЗ – Варна; Предписание № 8/08.06.2021г. от главен инспектор РЗ; протокол от 10.06.2021г. за бракуване на трайни насаждения, изготвен от комисия в състав: П.П. – земеделски стопанин; Д.Ч – агроном и З. Н. – специалист земеделска техника и технологии, въз основа на предписание от 08.06.2021г.

По делото е работила Съдебно-агротехническа експертиза, по която е прието заключение С.д. № 4152/17.03.2023г. изготвено от в.л. агроном Е.Б.. От същото се установява, че към момента на огледа на място (22.02.2023г.), черешовата градина - имот № 053002, парцел по ИСАК № ***-65-1-1, е изкоренена. Заявените от жалбоподателя парцели с култура – череши, са: ***-216-4-4, с площ 20,4 дка.; ***-250-1-1, с площ 3,9 дка.; ***-268-1-1, с площ 8,0 дка.; ***-65-1-1, с площ 9,5 дка.; ***-216-3-2, с площ 3,0 дка.; ***-216-4-1, с площ 2,0 дка. - обща площ 46,8 дка. От същите реализираното количество в кг. е 18500кг. Минималните добиви от заявените площи са 180кг./дка. Средните добиви от заявените площи са 395,2кг./дка. Заявеното количество по представените кантарни бележки от № 1 до № 11, може да бъде реализирано от декларираните от жалбоподателя парцели, ако бъде изключен парцел ***-65-1-1. От представените по делото Фитосанитарно становище от 18.04.2021г., Протокол за взета проба № 177/25.05.2021г. и КП № 003330/25.05.2021г. РЗ в ОДБХ-Варна, вещото лице е установило, че заболяването на насажденията с череши в парцел ***-65-1-1 е Бактериален пригор (рак), Смолотечение. Дава подробни разяснения в какво се изразява това заболяване, как се извършва заразяването, кога и как се развива, и какви са последиците от него. Според вещото лице не е възможно в процесния период част от овощната градина да е плододаваща, а друга – не.

В с.з. на 28.03.2023г. като свидетели са разпитани З. П. Н. – баща на жалбоподателя и Д. Л. Ч. – Д., агрономът, изготвил фитосанитарното становище от 18.04.2021г. Св.Н. е разпитан повторно и в с.з. на 09.05.2023г.

Св.Н. дава показания, че процесната черешова градина е наследствено семейно стопанство и се отглежда от цялото семейство. Основно за овощната градина се грижи той - той организира брането, а синът му продажбите. Обикновено брането започвало към края на м.май и продължавало до края на м.юни. Черешите ги продавали на място, в градината. След приключване на беритбата продължавали да се грижат за градината – окопаване, поливане. Есенните пръскания се извършвали към м.октомври, а пролетните – през м. март. По време на есенните пръскания не установили проблем. През 2020г. всичко било нормално – имало плододаване, нямало показатели, от които да се притесняват. В периода м.април - май 2021г. констатирали, че няма разлистване, уведомили агронома, с който работят, а по негова препоръка и Растителна защита. Оттам дошли, взели проби, пратили ги в лаборатория в София, където установили наличието на бактериална зараза, от която дръвчетата погиват много бързо, около 70%. Оказало се, че трябва да ги изкоренят и изгорят, и изпълнили препоръките на Растителна защита. След това уведомили ДФЗ. При повторния разпит св. Н. посочва, че на всички заявени за подпомагане парцели номерата се дават от ИСАК. Номера на имота по КП и нот. акт не се посочва в заявлението за подпомагане, но се посочва в анкетната карта, която се подава при пререгистрацията на земеделския стопанин. На място на изкоренените дръвчета не са засадили нищо, заради карантинния период, т.к. почвата е заразена. И в момента нивата не се ползва, т.к. има период от 5-6 години, в който трябва да се обеззарази. При предявяване на свидетеля на работна карта от теренна проверка на ФБ ***-65, землище с. Т. и 2 бр. снимки, същият потвърждава, че това е процесната черешова градина.

С показанията си св.Д. потвърждава изготвеното от нея фитосанитарно становище от 18.04.2021г. Посочва, че в качеството си на агроном е посещавала черешовата градина в с.Т., поне два пъти в годината. Давала е консултации по отношение провеждането на пръсканията на дръвчетата за растителна защита. Когато посетила градината през 2021г. установила, че по-голямата част от дръвчетата са загинали и според признаците, които видяла - смолотечение, внезапно изсъхване, установила, че става дума за много сериозно заболяване – вид бактериален рак по овощните дръвчета. Посъветвала П. да се свърже с ОДБХ, да вземат проби и да се извърши анализ за потвърждаване на заболяването. През 2020г. посетила градината преди беритбата. Тогава дръвчетата имали плод, но още тогава някои от тях били по-слаби, явно първоначално по някои дървета болестта е започнала още през 2020г. и после се е разпространила с резитби, въздушно течение.

По делото е работила и СТЕ с вещо лице - геодезист, по която е прието заключение С.д. № 8394/02.06.2023г., от което се установява, че при съвместяване на имот БЗС № ***-65-1 (парцел № ***-65-1-1 по ИСАК) с цифровия модел на ПИ 053002 по КВС, действало към 19.06.2020г., имот БЗС № ***-65-1 (парцел № ***-65-1-1 по ИСАК) е идентичен на ПИ 053002 по КВС, действало към 19.06.2020г.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по 168, ал.1 АПК, съдът намира, че процесният АУПДВ не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

Съгласно чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.

Разпоредбата на чл.27, ал.5, изр.1 от ЗПЗП определя вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, като публични държавни вземания, които се събират по реда на ДОПК.

Съгласно чл.27, ал.6 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1 – 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от същия закон.

Съгласно чл.27, ал.7 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал.6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Според констатациите в оспорения АУПДВ, заявеният за подпомагане през 2020г. парцел № ***-65-1-1, е сред парцелите, за които от МЗХГ е получена информация, че трайните насаждения са млади или неплододаващи, а при проверката на място на 18.05.2021г. е констатирано, че парцелът е недопустим за подпомагане.

Не се спори, че сумата за подпомагане е изплатена и с оглед произхода на средствата, вземането безспорно има характер на публично държавно вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.8 ДОПК и чл.27, ал.5 ЗПЗП, което – доколкото не се твърди основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1 – 9 ЗУСЕСИФ, съгласно чл.27, ал.7 ЗПЗП подлежи на установяване с АУПДВ по реда на ДОПК.

Съгласно чл.166, ал.2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация.

Съгласно чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП, Разплащателната агенция /функциите на каквато съгласно чл.11, ал.2, т.4 ЗПЗП изпълнява Държавен фонд „Земеделие“/ е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС.

Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява, а съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕСИФ и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.

Съгласно чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, в т.ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.

По делото като доказателство е приета Заповед № 03-РД/***/08.03.2022г., с т.3 от която изп.д-р на ДФЗ е делегирал на зам. изп.д-р на Фонда – П. Д. С., правомощията да издава и подписва АУПДВ по всички схеми и мерки по директните плащания, за които редът за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба № №5/27.02.2009г., сред които /в различните приложими редакции/ е и мярка 10 „Агроекология и климат“ (Мярка 10) - чл.1, т.27 от Наредба №5/27.02.2009г./предишна т.25 - ред. ДВ, бр. 19 от 2017г. и т.21 - ред. ДВ, бр. 16 от 2015г./).

Обжалваният АУПДВ е подписан и издаден от зам. изп.д-р на ДФЗ П. С., за която не се спори, че към датата на издаването му – 18.08.2022г., е заемала длъжността „Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, следователно актът е издаден от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно определените му правомощия с цитираната заповед на Изпълнителния директор на ДФЗ.

В хода на административното производство обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и са основание за отмяна на издадения АУПДВ. Административният орган не е осигурил пълно и всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата от значения за случая и е издал немотивиран АУПДВ, т.к. в нарушение на изискването по чл.59, ал.2, т.4 АПК от съдържанието му не става ясно на какво фактическо и правно основание е прието, че парцел ***-65-1-1 е недопустим за подпомагане. Изложените в акта мотиви са бланкетни и не позволяват да се извлече недвусмислено волята на административния орган за установяване на публичното вземане.

В обстоятелствената част на акта е извършено изрично препращане както към докладна записка № 07-0400/1224/11.03.2021г. на зам. изп.д-р на ДФЗ, респ. към писмо от МЗХГ вх.№ 07-0400/1224/24.02.2021г. и резултатите от извършената специализирана теренна проверка по чл.31а от Наредба № 3/17.02.2015г., така и към резултатите от извършената на 18.05.2021г. частична проверка на място, в хода на която е прието за установено, че парцел № ***-65-1-1 с площ 0,95 ха. е недопустим за подпомагане. В АУПДВ е повторен резултата от теренните проверки – че са констатирани случаи, „при които състоянието на насажденията не предполага възможност за получаване на посочените в наредбата добиви или декларираната култура не е налична“, но по отношение на проверката на място, освен чрез препращане към резултата от нея - „към момента парцел № ***-65-1-1, с площ 0,95ха, е недопустим за подпомагане“, АУПДВ не е мотивиран с конкретни факти и с конкретно основание, обосноваващи този извод.

Вярно е че по арг. ТР № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС, мотивите за издаване на акта могат да се извлекат и от документите по преписката, но в случая всички констатации от извършените проверки, обобщени само като резултат в АУПДВ, са противоречащи си и не позволяват да се извлече действителната воля на административния орган защо парцел № ***-65-1-1 е недопустим за подпомагане за 2019/2020г.

Следва да се има предвид, че задължението за мотивиране представлява съществено изискване за форма, което трябва да се различава от въпроса за обосноваността на мотивите, свързан със законността по същество на оспорения акт. Мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на административния орган, който го издава, така, че да дадат възможност на засегнатите/заинтересованите от акта лица да се запознаят с основанията за издаването му - в случая, за установяване на публичните задължения, а на съда – да упражни ефективен контрол за законосъобразност.

В случая това изискване не е спазено, т.к. нито от изложените в АУПДВ факти, нито от цитираната в него правна уредба може да се установи основанието, на което е прието, че процесният парцел е недопустим за подпомагане. От една страна констатациите по протокола за специализирана теренна проверка не кореспондират с тези по доклада от проверката на място, а от друга, констатациите в доклада за проверка на място взаимно си противоречат и не кореспондират с изискванията на Наредба № 2/15.02.2019г. - към която е извършено препращане.

Видно от Протокол № 1/ФБл: ***-65 от 30.09.2020г., за процесния парцел е констатирано, че е „изоставена земеделска земя“, а като причина за недопустимост са посочени разпоредбите на чл.4 и чл.10, ал.2, т.1 от Наредба № 2/26.03.2018г. - площта е неизползвана/пустееща.

Към писмо на МЗХГ вх.№ 07-0400/1224/24.02.2021г. е представен списък на площи, които попадат в констатираните при теренните проверки хипотези - състоянието на насажденията не предполага възможност за получаване на посочените добиви в Наредба № 3 от 17.02.2015г. или декларираната култура не е налична. Процесният парцел № ***-65-1-1 с култура код „череши“, заявен за подпомагане СП-основна, попада в изготвения от МЗХГ списък, като за същия в последната колона е вписан резултат „млади трайни насаждения“. В идентичен контекст е и изготвената от зам.изп.д-р ДФЗ докладна записка вх.№ 07-0400/1224/11.03.2021г., в която изрично е посочено, че по отношение на площите, заявени с трайни насаждения (вкл. парцел № ***-65-1-1), за които МЗХГ е предоставило информация, за да бъдат спазени изцяло изискванията на чл.31а, ал.3 и ал.4, следва да се назначи частична проверка с цел, да се установи дали растенията са плододаващи или не.

Проверката на място 430560 е приключила с Доклад за проверка на площи и с резултат „Към момента на проверката парцелът не отговаря на критериите за допустимост на Наредба № 2 от 15.02.2019г., съгласно която ТН са допустими за подпомагане при минимум 70% живи растения. Установените растения са млади насаждения, като повечето от тях не са достигнали пълно плододаване“. В същото време съгласно чл.9, ал.1, т.1 от Наредба № 2/26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, трайните насаждения са допустими за подпомагане, когато най-малко 70% от растенията в парцела след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл.10 са живи (неизсъхнали).

Така, в различни официални документи - каквито са протокола за специализирана проверка и доклада за проверка на място, са налице противоречиви констатации, от които не става ясно парцел № ***-65-1-1 изоставена земя ли е, или на същия няма минимум 70 % живи растения, или поне 70 % от растенията са живи, но са млади и не са достигнали пълно плододаване. Изготвените 2 бр. снимки към Протокол № 1/ФБл: ***-65 от 30.09.2020г. не позволяват да се потвърди, респ. отхвърли категорично нито една от вероятните причини парцелът да се интерпретира като недопустим за подпомагане.

Отделно, констатацията в доклада за проверка на място от 18.05.2021г. обосновано може да се тълкува в смисъл, че при проверката на място не са установени минимум 70% плододаващи трайни насаждения, какъвто критерий за допустимост обаче в чл.9, ал.1, т.1 от Наредба № 2/15.02.2019г. не е установен. Установено е изискване минимум 70% от установените насаждения да са живи.

Дали трайните насаждения са плододаващи или не, респ. какъв е добивът от тях и достигнат ли е изискуемият минимален такъв, са въпроси, релевантни към изискванията на чл.32, ал.1 от Наредба № 3/17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания - с каквато цел видно от докладна записка вх.№ 07-0400/1224/11.03.2021г. е следвало да се извърши частичната проверка на място. От една страна такива констатации не са извършени, а от друга, постигането на посочените в наредбата добиви не е сред критериите за допустимост - в който случай на основание чл.27, ал.7 ЗПЗ се издава АУПДВ, а е въпрос, относним към преценката за налагане на финансова корекция по реда на чл.27, ал.6 ЗПЗП.

Горните противоречия в констатациите от проверките и неясната воля на административния орган препятства извършването на ефективен съдебен контрол за законосъобразност на АУПДВ, като вкл. не може да извлече недвусмислен извод по кой ред и с какъв акт подлежи на установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ.

Ангажираните от жалбоподателя писмени и гласни доказателства: фитосанитарно становище от агроном Д. Ч. и показанията й при разпита й като свидетел; дневници за проведени химични обработки и дневници за стопанството; заявление за бракуване; протокол за бракуване от 10.06.2021г.; КП № 003340/25.05.2021г.; Протокол за вземане на проба № 177/25.05.2021г. и Лабораторен анализ към същия изх. № 362/03.06.2021г.; Предписание за прилагане на фитосанитарни мерки № 8/08.06.2021г., както и от заключенията по Съдебната-агротехническа експертиза и Съдебно-техническата експертиза, касаят факти, осъществили се в период, следващ периода на извършване на специализираната теренна проверка (30.09.2020г.) и на проверката на място (18.05.2021г.), но същите косвено потвърждават извода за липса на яснота на какво конкретно основание е прието, че процесният парцел е недопустим за подпомагане и изобщо приложим ли е реда по чл.27, ал.7 ЗПЗП, т.к. от същите безспорно се установява, че през 2021г. в парцел ***-65-1-1 е имало черешови дръвчета, които са заболели от бактериален пригор /рак/ и към момента черешовата градина е изкоренена.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно представен списък по чл.80 ГПК се претендиран общо в размер на 962,00лв., от които 10,00лв. за държавна такса, 652,00лв. общо депозити за вещи лица и 300,00лв. адвокатско възнаграждение, което видно от приложения на л.157 от делото договор за правна защита и съдействие е изплатен изцяло в брой.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на П.З.П., ЕГН: **********,***, Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 02-031-6500/285#4/18.08.2022г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, с който във връзка със заявление за подпомагане с УИН 03/****/***, му е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020, направление „Контрол на почвената ерозия“ за кампания 2020г., в размер на 1458,40лв.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на П.З.П., ЕГН: **********,***, разноски за производството в размер на 962 (деветстотин шестдесет и два) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Председател: