Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на деветнадесети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №11327 по описа на СГС за 2018
г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Е.И.И. срещу решение
от 01.06.2018 г. по гр.д. №70540/2017 г. по описа на СРС, 140 състав, с което
са отхвърлени по предявените от жалбоподателя срещу „Ч.Е.Б.“ АД кумулативно съединени
искове с правно основание чл.124 ГПК за установяване, че не дължи на ответника
сумата от 8413,54 лв., представляваща непогасена част от дължима сума в общ
размер на 12 615,73 лв. за периода 26.10.2013 г. – 19.12.2016 г. по
договор за предоставяне на ел. енергия за кл. №30036044798 и с правно основание
чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4202,19 лв., представляваща
непогасена част от дължима сума в общ размер от 12 615,73 лв. за периода
26.10.2013 г. – 19.12.2016 г. по договор за предоставяне на ел. енергия за кл.
№30036044798, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съдебен състав е
допуснал процесуално нарушение, тъй като не е обсъдил представените от ищеца
доказателства и твърдения, а се е позовал само на изложените от ответника.
Счита, че сключеното между страните споразумение не представлява спогодба по
смисъла на чл. 365 ЗЗД, както и че процесният спогодителен протокол е нищожен
поради заобикаляне на закона и нарушаване на добрите нрави и унищожаем поради
подписването му при условията на крайна нужда. Твърди се, че не е в
облигационни правоотношения с ответника, поради което не е обвързан от общите
условия на електроснабдителното дружество. Оспорва протоколът и резултатите от
извършената проверка от служители на ответника, както и изправността на
електромера. Намира посочените от ответника разпоредби от общите му условия за
коригиране на сметки на потребителите за неравноправни клаузи по смисъла на
ЗЗП. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло
обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Ч.Е.Б.“
АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК е представил
отговор, в който оспорва доводите, изложени във въззивната жалба, и моли решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Твърди, че подписаното между страните споразумение, както и извършеното
погасяване на част от дълга, доказват наличието на облигационна връзка между
тях. Намира, че подписаният от страните споразумителен протокол представлява по
същността си договор за спогодба по смисъла на чл.365 ГПК. Твърди, че
извършените от него корекции се дължат на неосигуряване на достъп до
измервателните уреди и заплащането през процесния период само на електрическа
енергия, изчислена на базата на прогнозни стойности. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Неправилни са доводите във въззивната жалба,
че първоинстанционният съд при постановяването на решението не е обсъдил
представените от ищеца доказателства и твърдения, а се е позовал само на
изложените от ответника. Ищецът е представил с исковата молба дебитни известия
към фактури, споразумителния протокол, разписки за заплатени суми към ответника
и кореспонденция между тях, касаеща просрочени задължения. В атакувания съдебен
акт е направен анализ на представените от ищеца относими доказателства, като са
зачетени погасените от него суми и е обсъдено споразумението между страните. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че СРС
е обсъдил представените от страните допустими, необходими и относими
доказателства и се е произнесъл по всички направени от тях искания.
Съгласно пар.1 т.41б ЗЕ, „потребител
на енергийни услуги“
е:
а) краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или б) ползвател на
преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен
газ.
Изводът на първоинстанционния съд,
че страните са обвързани от сключения споразумителен протокол от 07.02.2017 г.,
подписан от ищеца в качеството му на потребител на електрическа енергия по
клиентски №300036044798, е правилен. По делото не се
спори, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот. Съгласно
представените 9 бр. разписки, ищецът е правил вноски за погасяване на установеното
с процесния протокол задължение по уговорения погасителен план, като е посочвал
като основание за плащане същия клиентски номер, номера на фактурите, издадени
му за заплащане на посочените суми, а също и че се касае за „план-разср. плащане
07.02.2017“. След като въззивникът е посочил в платежните документи едно и също
основание за плащанията, това е извънсъдебно признание, че основанието
съществува (Решение №151 от 16.04.2015 г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. №5341/2014 г).
Безспорно е и между страните, че плащанията са се отнасяли именно за
задълженията, установени със споразумението. Със сключването на споразумението
ищецът е признал качеството си на потребител на ел. енергия не само към
тогавашния момент, а и за периода 26.10.2013 г. - 19.12.2016 г. Същото се
потвърждава и от представената жалбата от 29.11.2016 г. с №100000093263, в
която признава ползването на ел. енергия от дружеството-ответник, както и от
показанията на свид. П.Н., който заявява, че е отчитал електромерите на въззивника
за процесния период.
При анализа на посочените
доказателства в тяхната съвкупност настоящият въззивен състав приема за
доказано наличието на облигационна връзка между страните за периода 26.10.2013
г. - 19.12.2016 г., по силата на която ответникът е доставял ел. енергия до
имота на ищеца,
със съответното съдържание, и във връзка с чл. 98а от Закона за енергетиката,
според който общите условия за продажба на ел. енергия обвързват страните с
публикуването им. Съгласно чл.15 т.1 ОУ,
потребителите са задължени да заплащат дължимите суми за разпределение на
доставената им ел. енергия.
По отношение на споразумителния
протокол от 02.07.2017 г. следва да се отбележи, че той представлява частен
свидетелстващ документ, който удостоверява неизгодни за автора му факти –
ищеца, а именно признание за задълженията му към ответника. Същият няма
материална доказателствена сила, поради факта, че такава е характерна само за
официалните документи. Неизгодният характер на документа увеличава само
неговата доказателствена стойност (Решение №70/19.02.2014 г. по гр.д. №868/2012
г. на ІV ГО на ВКС), т.е. само увеличава убеждаващото въздействие по отношение
на удостоверените факти, но за разлика от доказателствената сила няма
задължителен за съда характер. При анализ на текста на процесният протокол
недвусмислено се установява, че той е създаден от страните с цел удостоверяване
на правнорелевантни факти – размера на непогасените задължения на ищеца към
ответника, поради което не може да бъде споделено виждането на
първоинстанционния съдебен състав, че документа има случаен характер. Именно
поради целта на създаването си и удостоверяването на неизгодни за автора факти
процесния документ притежава висока доказателствена стойност и има характера на
извънсъдебно признание за наличието на посочените в него задължения.
Споразумителният протокол има правната характеристика на спогодба по смисъла на
чл.365 ал.1 ЗЗД, тъй като съгласно съдържанието му с него се разрешава възможен
бъдещ правен спор между страните чрез взаимни отстъпки и чрез постигане на
определеност и яснота, при което е допустимо отклоняване от действителното
материално правоотношение и постигане на съгласие да се счита то такова,
каквото го прогласява спогодбата. Отклоняването от действителното облигационно
отношение, представляващо отстъпка от страна на дружеството-кредитор, се
изразява в даването на възможност на потребителя-длъжник да погасява
задължението си разсрочено, без да му бъде спиран достъпа до електроенергия.
Спогодбата е възможно да включва частичен отказ от съществуващо право и
частично поемане на несъществуващо задължение, чрез взаимните отстъпки да
създаде, измени или погаси и правоотношения, които не са били предмет на спора
(Определение №852 от 10.12.2018 г. на ІІІ ГО на ВКС по гр.д. №3390/2018 г.).
Предвид изложеното, следва да се
приеме, че протоколът от 02.07.2017 г. представлява договор за спогодба, по
силата на който страните са направили взаимни отстъпки, поради което настоящия
съдебен състав счита, че не е налице нееквивалентност в правата и задълженията
на страните по нея и не е нищожна на основание чл.26 ЗЗД поради заобикаляне на
закона и накърняване на добрите нрави.
Поради същите причини споразумителният
протокол не е и унищожаем на основание чл.33 ЗЗД, тъй като явно неизгодни
условия по смисъла на посочената разпоредба при сключването на двустранен
договор, в най-често срещания случай са налице тогава, когато има явна,
очевидна нееквивалентност между насрещните права и задължения. Преценката за
това следва да е конкретна и комплексна. При извършването и несъмнено следва се
вземат предвид най-вече тежестта на насрещните права спрямо насрещните
задължения. В случая основният предмет на материалното правоотношение между
потребителят и електроразпределеителното дружество е доставката на
електроенергия. Ответникът се съгласява да получи дължимите му просрочени
вземания съобразно погасителен план, както и да не прекъсва предоставяната
услуга, а ищецът се задължава да изплаща задълженията си на месечни падежи на
12 части, срещу което имотът му ще бъде захранван с електроенергия.
Неоснователни са твърденията на въззивника, че ответното
дружество не е спазило правилата за изчисляване на потребената електроенергия и
за уведомяването му за извършените корекции в сметките. Раздели IX и VIII ПИКЕЕ,
в сила през процесния период, които са визирани от ищеца, не се отнасят до
хипотезата, която представлява настоящия случай, тъй като те касаят
техническите проверки на измервателните системи по смисъла на ПИКЕЕ и случаите
на установяване на грешки и неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества ел. енергия от самите
измервателни уреди. В настоящият казус релевантните факти, а именно
недопускането на служители на енергоразпределителното дружество за отчитане на
показанията на електромера и начисляването на електроенергия само по прогнозни
стойности, следва да бъдат подведени под нормите на чл.26 ал.2 и 3 ОУ на „Ч.Е.Б.“
АД. Т.нар. във въззивната жалба „корекция“ представлява размера на
изравнителното задължение, което не се определя по нормите на ПИКЕЕ, тъй като
не се дължи на грешка или неправилно измерване на електромера, а на разминаване
на стойностите на отчетената от него реално потребена електроенергия и
изчислената от „Ч.Е.Б.“ АД по правилото в чл.26 ал.2 ОУ средноаритметична
стойност за предходен период.
От събраните в първоинстанционното производство
доказателства относно измерените количества електроенергия и смяната на
средствата за търговско измерване се установява, че несъответствието между
номерата на стария измервателен уред и посочения във фактурите се дължи на
принципа им на номерация. Съгласно чл.18 ал.4 ОУ, за всяко средство за търговско измерване
електроразпределителното предприятие регистрира индивидуален номер. В
удостоверението от ответника е отбелязано, че посоченият във фактурите
№********** е абонатен номер, а описаният в протокола за смяна на електромерите
№5671100 – фабричен. Във фактурите не е уточнено кой вид индивидуализация на
електромера е написан, като е посочено само „електроме𠹓. Показанията на
стария електромер, според приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ,
което настоящият съдебен състав кредитира изцяло, и съгласно протокола за смяна,
съответстват на тези, които са описани във фактурите за процесния период.
Предвид показанията на свид. Любен Любенов и предвид останалите анализирани
доказателства се установява, че не се открива противоречие на данните за стария
електромер по фабричен и абонатен номер, поради което следва да бъде
кредитирано като достоверно, издаденото от ответното дружество удостоверение за
идентичност на процесните средства за търговско измерване.
Оспорването на протокола и резултатите от
извършената проверка от служители на ответника, както и изправността на
електромера, са преклудирани, съобразно разпоредбата на чл.266 ал.1 ГПК, тъй
като за пръв път са заявени във въззивното производство.
Неоснователни са и възраженията въззивника за
неравноправност на клаузи от ОУ на дружеството-ответник. В съответствие с
разпоредбата на чл.4 пар.1 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, при преценката за неравнопоставеност на
дадена договорна клауза трябва да се отчита характерът на стоките или услугите,
за които е сключен договорът, и да се вземат предвид всички обстоятелства,
довели до сключването му, към момента на самото сключване. Трябва да бъдат
преценени и последиците, които съответната договорна клауза може да има в
рамките на приложимото към договора право. В настоящия случай се касае до
разпределение и пренос на особен вид стока - електрическа енергия. По силата на
предоставената му лицензия ответникът има господстващо положение на пазара за
пренос и разпределение на ел. енергия в съответната територия. Потребителят на
електрическа енергия е в положение на по-слаба страна спрямо
електроразпределителното дружество по отношение както на правото му да
договаря, така и на степента му на информираност, като това положение води до
приемането от негова страна на установените предварително от
електроразпределителното дружество
условия, без той да може да повлияе на съдържанието им (Решение №110 от
15.08.2016 г. на ІІ ТО на ВКС по т.д. №827/2016 г.). Относимите към процесния
правен спор клаузи на чл.26 ал.2 и ал.3 ОУ на дружеството-ответник не са
неравноправни на основание чл.143 т.6 и т.18 ЗЗП. Както е уговорено в
споразумението между страните, същото не отменя клаузите на ОУ. В гл.4 и 6 ОУ
са разписани предпоставките и реда за прекратяване на електроснабдяване при
неизпълнение на задължения както на потребителя, така и на
електроразпределителното дружество, като всяка от страните има право да
инициира процедурата при еквивалентни условия. Освен това съгласно чл.15 т.2 и
чл.26 ал.1 ОУ, потребителят има задължение да осигурява достъп до средствата за
търговско измерване на служители на електроразпределителното дружество, като
основание за последващото преизчисляване на дължимите суми за пренос (корекция)
е виновното поведение на ищеца – в случая във формата на бездействие. Клаузите
на общите условия са неравноправни, ако предвиждат обективна отговорност и
санкциониране на потребителя без вина, какъвто не е настоящия случай (Решение
№38 от 15.05.2014 г. на І ТО на ВКС по т.д. №5/2013 г.).
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на
крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, и с
оглед разпоредбата на чл.271 ал.1 изр.2 ГПК, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят
разноски във въззивното производство в размер на сумата от 150,00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№420378 от 01.06.2018 г. по гр.д. №70540/2017 г. по описа на СРС, 140 състав.
ОСЪЖДА Е.И.И., ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на „Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и
ал.8 ГПК сумата от 150,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.