Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                                                       София, 21.05.2019г.                             

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА

                                                                        ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

                                                                    

 

Като се запозна с докладваното от съдията БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА ч.гр.д.№6463 по описа на 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

          Производството е по реда на чл.437 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 18535/08.03.2019г. от длъжника по делото „Н.Б." ЕООД /в ликвидация/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, офис 13-14, срещу разпореждане с изх. № 10776/26.02.2019 год, за отказ от прекратяване на осн, чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по изп.д.№ 20108510401122 на ЧСИ М.П..      На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител   счита, че частната жалба е допустима, но неоснователна като излага съображения в тази насока.

По делото  е депозирано възражение от страна на взискателите- Н.В.Н., ЕГН ********** и М.В.Х., ЕГН **********, които също считат ч.жалба за неоснователна.

          Софийски градски съд, след  като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по изпълнителното дело, намира  за установено следното:

          Молбата е процесуално допустима- подадена е от участник в изпълнителния процес в качеството му на  длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК  срещу подлежащо на атакуване по силата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК действие на ЧСИ.

Съгласно изменения на ГПК (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) длъжникът може да обжалва и отказа на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение.

          Разглеждана по същество  жалбата е неоснователна.

Преценявайки основателността на жалбата , Софийски градски съд взе предвид следното:

Изпълнително дело № 20108510401122 е образувано на 19.08.2010г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.07.2010г. от Софийски градски съд на основание съдебно решение по гр.д.№ 9850 от 2009г. на СГС, 11 с-в по молба на Н.В.Н., ЕГН ********** срещу длъжника Н.Б. ЕООД /в ликвидация/, ЕИК *******,  осъден да заплати парично задължение в полза на взискателя.

Съгласно протокол за присъединяване с изх. № 108728/15.12.2010г. към изпълнително дело № 20108510401122 е присъединено за събиране вземането по изпълнително дело № 20108510401668, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.11.2010 г. от СРС на основание съдебно решение по гр.д. № 34200 от 2009 г. на СРС, 33 с-в по молба на В.Н.Н., ЕГН ********** срещу длъжника Н.Б. ЕООД /вликвидация/.

 С молба с вх. № 50673/14.06.2018г, съдебният изпълнител е уведомен, че взискателят В.Н.Н. е починал, като съгласно представено удостоверение за наследници с изх. № УГО1-4462/11.05.2018 год. на негово място като взискатели по изпълнителното дело са конституирани Н.В.Н., ЕГН ********** и М.В.Х., ЕГН **********.

Съгласно протокол за присъединяване с изх. № 108823/15.12.2010г. към изпълнително дело № 20 10510401122 е присъединено за събиране вземането по изпълнително дело № 20108510401669, образувано въз основа на изпълнителен лист издаден на 18.11.2010г. от СРС на основание съдебно решение по гр.д. № 53309 от 2009 г. на СРС, 51 с-в, по молба на Н.В.Н., ЕГН ********** срещу длъжника Н.Б. ЕООД /в ликвидация/, ЕИК *******.

С молба с вх. № 32440/19.08,2010 год. по изпълнителното дело № 20108510401122 взискателят Н.В.Н. е възложил правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да се проучи цялото имуществено състояние на длъжника и определи начина и имуществените права, върху които да се насочи принудителното изпълнение.

До „Н.Б." ЕООД /в ликвидация/ е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 73894/19.08.2010 г., ведно с приложен изпълнители лист, на адрес: гр. София, ул. „******- седалище и адрес на уплавление на дружеството към датата на изпращане на поканата, връчена по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК.

 На 19.08.2010г. по изпълнителното дело са наложени запори върху вземанията по банкови сметки на длъжника. След извършени справки за собственост е установено, че „Н.Б." ЕООД /в ликвидация/ е собственик на следните недвижими имоти: апартамент № 6, гараж № 5, ателие № 4, склад № 2, находящи се в гр. София, ул, „******. След снабдяване с необходимите актове за собственост, са наложени възбрани върху имотите, подробно описани съответно в Искане за вписване на възбрана изх, № 74232/19.08.2010 г, а при Служба по вписванията - гр. София с вх. peг. № 37285/20.08.2010 год., том XIV, акт № 62 и изх. № 27201/25.02.2011 г, а при Служба по вписванията - гр. София с вх. per. № 6811/25.02.2011, том Ш, акт № 46.

С молба с вх. № 42217/20.12.2012г. взискателят Н.В.Н. е поискал принудителното изпълнение да бъде насочено срещу възбранените недвижими имоти, собственост на дружеството - длъжник, а именно: апартамент № 6, гараж № 5 и склад № 2. Поискано е налагане и на нови запори на банковите сметки на длъжника.

С молба с вх. № 18515/10.005.2014г. взискателят е поискал извършването на справка в НАП относно декларираните от длъжника банкови сметки и налагане на запор на същите.

С молба с вх. № 25531/15.06.2015г. и молба с вх. № 22440/25.05.2016г. отново е поискано извършването на опис, оценка и изнасяне на публична продан на възбранените недвижими имоти, а именно: апартамент № 6, гараж № 5 и склад № 2.

 На 28.06.2016 год. до длъжника „Н.Б." ЕООД /в ликвидация/ е изпратена призовка за принудително изпълнение с изх. № 96430/28.06.2016 год. Същата е връчена на 11.07.2016 год. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

С молба с вх. № 38548/03.05.2018г. взискателят Н.В.Н. е поискал отново да се наложи запор на банкови сметки на длъжника.

На 03.10.2018г. е постъпила молба с вх. № 84741/03.10.2018г., с която взискателят отново е поискал извършването на опис и изнасянето на публична продан на възбранените недвижими имоти, собственост на длъжника.

 На 15.11.-2018г. е изпратена Призовка за принудително изпълнение с изх. № 73460/15.11.2018 год., връчена на длъжника „Н.Б." ЕООД /в ликвидация/ на 21.11.2018 год. чрез адв. Стефан Петков, ликвидатор на дружеството.

Апартамент № 6, склад № 2 и гараж № 5 са описани с протокол за опис на недвижим имот с изх. № 78099/12.12.2018 г., протокол за опис на недвижим имот с изх. № 78105/12.12.2018 год. и протокол за опис на недвижим имот с изх. № 78112/12.12.2018 год. На независим оценител - инж. К.Д.е възложено изготвянето на експертни оценки за определяне на индикативна пазарна стойност на недвижимите имоти. Съставен е протокол за предявяване на оценка на недвижим имот с изх. № 2684/15.01.2019 год., като в срока по чл. 485, ал. 2 ГПК възражения не са постъпили.

 Насрочена е публична продан на апартамент № 6 и склад № 2, проведена от 18.02.2019 год до 17:00 часа на 18.03.2019 год. С протокол за обявяване на наддавателни предложения с изх. № 14322/19.03.2019 год. за купувач на апартамент № 6, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.201.276.1.6, е обявен „Е.-****" ЕООД, ЕИК *******за цена в размер на 118 385.50 /сто и осемнадесет хиляди триста осемдесет и пет лева и петдесет стотинки/ лева.

 С протокол за обявяване на наддавателни предложения с изх. № 14323/19.03.2019 год. за купувач на склад № 2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.201.276.1.18 е обявен Д.Й.С.за цена в размер на 17 481 /седемнадесет хиляди четиристотин осемдесет и един/ лева.

 

 

 

 

При така изложената фактическа обстановка по изпълнителното дело и след анализ на представените доказателства настоящият съдебен състав  стига до следните правни изводи.

В чл. 433 от ГПК  са посочени лимитивно основанията, при  наличието на които  съдебният изпълнител  е длъжен да прекрати  изпълнителното производство.

 В случая обаче, предвид материалите по делото, такова основание не е налице.

С ТР № 2/2013г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване на изпълнителното производство поради „перемция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител можа само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

От изложената обаче по-горе фактическа обстановка е видно, че срокът за перемция е прекъсван многократно, поради което и от всяко прекъсване започва да тече нов срок, както следва:

В периода между 25.03.2011г. и 15.06,2015г. са поискани и са извършвани изпълнителни действия по изпълнително дело № 20108510401122, както и по присъединените към него дела с №№ 20108510401668 и 20108510401669. Видно от материалите по изпълнително дело № 20108510401122, взискателят периодично е сезирал съдебния изпълнител с искания да бъдат извършени изпълнителни действия.

На 20.12.2012 г. е постъпила молба с вх. № 42217/20.12.2012г. от взискателя Н.В.Н. чрез процесуалния му представител адв. Снежана Захариева, с която е поискано извършването на опис на възбранените по делото недвижими имоти и налагане на запор на банковите сметки на длъжника.

На 10.02.2014г. е постъпила друга молба с вх, № 18515/10.05.2014г. , с която отново е поискано налагането на запор на банковите сметки на длъжника.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят изрично възлага на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да поема инициатива за проучване на цялото имуществено състояние на длъжниците, правото да определя начина на изпълнение и имуществените права, върху които да се насочи принудително изпълнение. Следва да се има предвид, че от извършените по изпълнително дело № 20108510401122 действия се ползват и взискателите по изпълнителни дела с №№ 20108510401668 и 20108510401669, които се присъединени съгласно протоколи.

Чрез свои действия взискателят е поддържал висящността на изпълнителния процес, което като резултат е довело до успешно приключила публична продан на недвижими имоти - апартамент № 6 и склад № 2, собственост на длъжника „Н.Б." ЕООД /в ликвидация/. Към настоящият момент имотите са придобити от трети липа с Постановления за възлагане, които не са обжалвани от длъжника и са влезли в сила, а сумите по изготвеното разпределение предстои да бъдат преведени на взискателите: ТД на НАП (присъединен на основание чл.458 ГПК), Н.В.Н., М.В.Х., както и на присъединените на основание чл.456 ГПК взискатели М. Х. Д. – Р., К. А. Р., С.В.О., Ю.Н.О.и М.Л. В..

Поради изложеното не е налице настъпила перемция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в резултат на непоискано извършване на изпълнителни действия от страна на взискателя в продължение на пълни две години, водещо до прекратяване на изпълнението по силата на закона.

В този смисъл частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран Софийският градски съд

 

 

                          Р    Е    Ш    И  :

 

 

Оставя без уважение като неоснователна частната жалба с вх. № 18535/08.03.2019г. от длъжника по делото „Н.Б." ЕООД /в ликвидация/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, офис 13-14, срещу разпореждане с изх. № 10776/26.02.2019 год, за отказ от прекратяване на осн, чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по изп.д.№ 20108510401122 на ЧСИ М.П..

 Решението   е окончателно.

 

                                                          

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.