№ 4710
гр. ....., 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20221110122680 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1, във вр. с
чл. 108, ал. 1 , т. 1 КЗ
Ищецът М. Х. М. претендира от ответника „Д..............” ЕАД на основание чл. 405, ал.1,
вр. чл. 108, ал.1, т.1 КЗ сумата от 1734,34 лв. /допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение в размер на
иска в о.с.з. от 22.03.2023г./, представляващи неизплатена част от обезщетение за имуществени
вреди, дължимо по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“ на товарен
автомобил „...........” с ДК № ......., за застрахователно събитие настъпило на 24.12.2021г., при
което са нанесени увреждания на застрахования при ответника автомобил, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-28.04.2022г., до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество „Д..............” ЕАД
и в срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор, в който оспорва иска по основание и
по размер. Твърди, че с изплащането на сумата от 1596,64 лв. е изпълнило задълженията си
да изплати обезщетение като застраховател по застраховка „Каско“ и не дължи други суми.
Счита претенцията за завишена. При тези съображения моли за отхвърляне на предявения
иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че между страните е съществувало валидно застрахователно
1
правоотношение по имуществена застраховка за товарен автомобил „...........” с ДК № ........
Не се спори още, че в срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
събитие, по което е заведена щета при застрахователя, въз основа на която последният е
изплатил застрахователно обезщетение на собственика на товарен автомобил „...........” с ДК
№ ....... – М. Х. М., в размер на 1596,64 лв.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза
стойността, необходима за възстановяване на товарен автомобил „...........” с ДК № .......,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 3330,98 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
В случая е настъпило застрахователното събитие, покрит риск по имуществената
застраховка /по отношение на последното не е формиран спор между страните/.
В съответствие с разпоредбата на 405 КЗ ищецът, в качеството си на застраховател по
имуществена застраховка, дължи обезщетяване на действителните вреди, причинени на
застрахованото от него имущество, в рамките на застрахователната сума. В чл. 386, ал. 2 КЗ
е посочено, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието. Т.е. обезщетението следва да осигури възстановяване
на имуществото във вида, в който то се е намирало преди настъпването на събитието,
покрит риск по договора, включително и при спазване изискванията за запазване на
гаранционните условия, ако такива са приложими по отношение на същото. Съобразно чл.
400 КЗ застрахователната сума не може да надвишава действителната /при пълна обезвреда/
или възстановителната /при частична обезвреда/ стойност на имуществото, като за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество, а за възстановителна стойност се смята цената за
възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Респективно няма
основание да се приеме, че ремонтът следва да се извърши с части, различни от
оригиналните, освен ако не се установи, че съществуват такива със същите технически
характеристики и качество или пазар на употребявани оригинални части.
В този смисъл релевантни за изчисляване размера на застрахователното обезщетение,
дължимо от застрахователя по имуществена застраховка са съответно средните пазарни
цени за отстраняване на нанесените повреди, чрез възстановяване на автомобила в
състоянието преди увреждането, включително със части от същия вид и характеристики,
като увредените и определени в съответствие с ОУ на застрахователния договор.
Или при частична увреда, какъвто е настоящият случай, обезщетението следва да
съответства на стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид
отпреди застрахователното събитие. Съгласно заключението на САТЕ към датата на
процесното ПТП товарен автомобил „...........” с ДК № ....... е бил на 8 г. и 13 дни от датата на
първоначалната си регистрация. Следователно при липса на възражения, а и на
2
доказателства, че към тази дата автомобилът е бил оборудван не с оригинални, а с
„алтернативни“ части, не може да се приеме, че обезщетение определено на такава база, би
било равно на действителния размер на вредата, каквото е изискването на чл. 386, ал. 2 КЗ.
Ето защо за възстановителната стойност за отстраняване на вредите съдът кредитира
посочената в експертизата сума, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП,
в размер на 3330,98 лв.
Ответникът е заплатил извънсъдебно на ищеца сумата от 1596,64 лв., като е останал
задължен за сумата от 1734,34 лв. Ето защо искът следва да се уважи за пълния предявен от
ищеца размер, съгласно допуснатото по реда на чл. 214 ГПК изменение от 1734,34 лв., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.04.2022г. до
окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на правния спор на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответното дружество
дължи на ищеца направените разноски, установени в общ размер от 670 лв. /заплатени д.т.,
възнаграждение за в.л. и адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „..........” ЕАД, ЕИК ......., с адрес гр. ....., бул. „.....” № 89Б, да заплати на М.
Х. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ....., ж.к. „....”, бл. 214Б, ап. 107 – чрез адв. Г.,
на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 1734,34 лв., представляващи неизплатена част от
обезщетение за имуществени вреди, дължимо по договор за имуществено застраховане
„Каско на МПС“ на товарен автомобил „...........” с ДК № ......., за застрахователно събитие –
настъпило на 24.12.2021г. ПТП, при което са нанесени увреждания на застрахования при
ответника автомобил, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 28.04.2022г. до окончателното плащане, както и да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 670 лв. - разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3