Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3960 Година 22.10.2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХIII граждански състав На двадесет
и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
14625 по описа за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСООЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявана заедно и по
отделно от у. Н. Й. С. и И. Ц. К., със съдебен адрес:***,
чрез а.А.Б.- Д., против К.В.Д. ЕГН **********,***, чрез о. п. а. Л.П., с която иска от съда да постанови решение, с което да установи, че ответника по делото му дължи
сумите в размер на: главница: 717,94 лв., договорна лихва: 60,86лв. за периода от 18.05.2016 г. до 13.04.2017 г., неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 664,28 лв., лихва за забава
върху непогасената главница за периода 14.04.2017 г. до 19.04.2018 г.: 78,10 лв.; ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 10.05.2018 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми, както и съдебни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство на основание
чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НБПП за
подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НБПП.
С исковата си молба ищецът твърди, че е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 7576/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив. Същата била връчена на К.В.Д. при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, възникнал правен интерес от завеждане на установителен
иск за вземанията на дружеството срещу него.
Твърди,
че обстоятелството въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, бил
подписан Договор
за паричен заем № ... от 18 април 2016
г. между „Изи Асет Мениджмънт"
АД като
Заемодател и К.В.Д. като Заемател,
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
С подписването на договора
за паричен заем, Заемателят удостоверявал, че е
получил Стандартен европейски формуля посочващ индивидуалните условия, по основанието
на което Заявлението и настоящата искова молба се подавали от името на ищеца и
бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 март
2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, по силата, на който
вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Твърди, че съгласно
сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на
Заемополучателя паричен заем в общ размер на 1 900,00 лева, а
последният усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с
което Заемодателят изпълнил задължението си. В настоящия договор страните се
съгласили, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на
ответника по Договор за паричен заем ……... Страните направили изрично
изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая
процесният договор имал сила на разписка. След извършеното прихващане задължението
на Заемателя се погасило изцяло, а Заемодателят му изплатил остатька от
заемната сума по договора. К.В.Д. се е задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно
условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 2 336.4
лв., ведно с договорната лихва на 12 месеца погасителни вноски, всяка в размер
на 194,70 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).
Твърди, че по договора за паричен заем, К.В.Д.
е извършвала плащания в общ размер на 3 484,00 лв. Към настоящия
момент дължимата главница била в размер на 717.94 лв. За
ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем ...
от 18 април 2016 г. между страните, ответникът дължал договорна лихва, в размер
посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва била в размер
на 60.86 лв. за периода от 18 май 2016 г. - датата на първата вноска до 13
април 2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Твърди, че в
сключения между страните договор, ответникът се е задължил в 3-дневен срок от
усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията,
посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка.
Неустойката се начислявала еднократно, след 3 дни, от датата на сключения
между страните договор и се дължала като допълнителна сума към всяка от
погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка била в размер на
664.28 лв.
Твърди, че разпоредбите на договора
предвиждали,
че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт" АД, при забава на плащане на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начислявали разходи за
събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни
съобщения, телефонии разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за на
всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв. В настоящия случай К.В.Д.
дължала разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в
размер 0. Следвало
да се има
предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране били начислени
съгласно чл.10а
от ЗПК и нямали характер на неустойка.
Твърди, че ответникът
е трябвало да изплати целия заем на 13 април 2017 г. -последната падежна дата,
като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете
по всички падежи на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли, а
ответникът по делото продължавал ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си, поради
което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 78.1лв. от 14 април 2017 г. датата, следваща деня на
последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението - 19 април 2018 г. г., ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
ОТВЕТНИКЪТ К.В.Д.
чрез назначеният й о-п. а. Л.П., с отговора на исковата молба заявява, че
предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес.
Твърди, че към
исковата молба не били приложени доказателства относно наличието на
съществуващо правоотношение между ищцовото дружество
и К.В.Д. и след като ищецът не е доказал, че е кредитор на ответника, липсвало
основание за предявяване на иск с посочения предмет. Това било така, защото в
исковата молба се твърдяло, че процесното вземане произхожда от:
-
Договор за паричен заем №.../18.04.2016 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД ЕИК 13156434 като заемодател и К.В.Д. като заемодател за
паричен заем в размер на 1 900 лева, съгласно условията на който Договор
заемателката се е задължила да върне заемната сума като заплати 2 336.40 лева, ведно с договорената лихва на 12 месечни
вноски, всяка в
размер на 194,70 лева, като извършеннте плащания са в общ размер 3484 лева, а дължимата главница
е в размер 717.94 лева.
-
Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 30.01.2017г, на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение №1 към него от 01 март 2018г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД
ЕИК 13156434 и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК
*********, по силата на който вземането е прехвърлено на ищцовото дружество
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД.
Твърди, че не било доказано сключване на валиден
Договор за кредит между цедента Заемодател „Изи Асет Мениджмънт" АД ЕИК
13156434 и К.В.Д. - представения с
исковата молба Договор
за паричен заем, тъй като същия бил подписан от
лице което не представлява дружеството.
Липсвали доказателства за извършено плащане от
страна на заемодателя , както и за получаване
на сумата от К.Д..
Липсвали доказателства удостоверяващи цедиране на
вземането. Не било датирано приложеното към исковата молба потвърждение за
сключена цесия на основание чл.99 от ЗЗД. Договорът за цесия не бил породил
действие спрямо ответника, тъй като приложеното уведомление до К.Д., било
подписано единствено от ищцовото дружество.
Твърди, че искът бил неоснователен, тъй като претендираното
акцесорно вземане от 1 182, 06 лева надвишавало
значително размера на самото твърдяно задължение с главница 717.94лв., като с
това нарушавало
добрите нрави и било нищожно като определено въз основа на неравноправна клауза
в договора за потребителски кредит, целяща неоснователно обогатяване на
кредитора, а не възмездяване на претърпяните вреди от неизпълнението.
Твърди
се в исковата молба, че в сключения между страните договор за кредит ответникът
се бил задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на
заемодателя едно от обезпеченията, изчерпателно посочени в Договора, като при
неизпълнение на това задължение дължал неустойка в размер на еднократно
определяема сума, която не била посочена в исковата молба, но която
се дължала като допълнителна сума към всяка от погасителннте вноски и която към
настояшня момент била равна на 664,28 лева. В петитума на исковата молба, обаче, се
претендирала
неустойка за неизпълнение в размер на 1 182,06 лева.
Така предявената искова молба била твърде неясна и противоречива и
необосновавала претендираните неустойки.
Твърди, че съгласно чл. 143, т.5 от
Закона за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаряла на изнскването
за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, като задължавала потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка.
В чл. 146
от ЗЗП било предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
поради което моли съда, да прогласите за
нищожни като неравноправии по смисъла на ЗЗП клаузата от Договор за паричен
заем №.../18.04.2016 г: чл.2, т.8 , определящ годишния процент на
разходите по заема 49,03 %, чл.4, ал.2 определящ неустойка в размер на 2 545.68
лева за заем от 1900 лева.
В случай,
че съда не
прогласи за нищожни горепосочените клаузи от Договора за паричен заем, моли съда, да
намали акцесорното задължение от 1 182.06 лева на основание чл. 92, ал.2 33Д.
Заявява,
че оспорва правото на ищеца да предяви иск срещу ответника, като твърди че по делото
не е доказано съществуването на твърдяното правоотношение между страните и качеството
кредитор на ищеца.
Оспорва
като недоказано твърдението, че ответника реално е получил заема по
Договор за паричен заем №.../18.04.2016г. - липсвали
доказателства за това.
Оспорва
твърдението, че ответника има неизплатени задължения по
Договор за паричен заем №.../18.04.2016г., като счита че с изплащането на
сумата 3 484лв,
което се признава в исковата молба, са погасени договорните задължения,а претенциите
по иска ироизтичали от неравноправните клаузи.
Оспорва
Уведомление до К.В.Д. за
прехвърляне на парични задължения като частен документ без дата, подписан от лице без представителна
власт, не връчен на ответника, неполучен от него.
Оспорва
съдържанието на приложените към исковата молба Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г, Приложение
№1 от 01.03.2018 г. към
Рамковия договор и Потвърждение за сключена цесия, като неотносими към
настоящия правен спор и необвързващи ответника, тъй като не съдържали клауза за прехвърляне
на конкретното процесно задължение.
Оспорва
Приложение №1 от 01.03.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на арични
задължения (цесия) от 30.01.2017г като документ съставен без представителна
власт - подписан от неизвестни лица
Оспорва
Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 от ЗЗД, като частен документ
с липсваща дата, не било известно кога е съставен;
Оспорва
Пълномощно от К.К.М., което не било нотариално
заверено и представлявало частен документ, изгоден за ищеца без посочена в
текста дата.
От
събраните по делото доказателства, които
прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е
заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до
заявителя по заповедното производство „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСООЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, че е
постъпило възражение от длъжника К.В.Д..
На 18.04.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД ЕИК 13156434 като Заемодател и К.В.Д. като Заемател е сключен договор за заем № ..., като Заемодателят се е задължил да отпусне на
Заемополучателя паричен заем в общ размер на 1 900,00 лева, а последният усвоил цялата сума веднага
след сключване на процесния договор, с което Заемодателят изпълнил задължението
си. В настоящия договор страните се съгласили, че със сключването на същия ще
се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем ... Страните направили изрично
изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая
процесният договор имал сила на разписка. След извършеното прихващане задължението на Заемателя
се погасило изцяло, а Заемодателят му изплатил остатька от заемната сума по
договора. К.В.Д. се е задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно
условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 2 336.4 лв., ведно с
договорната лихва на 12 месеца погасителни вноски, всяка в размер на 194,70 лв.
С рамков договор за прехвърляне на
парични задължения от 30.01.2017 г. и Приложение към него от 01.03.2018 г.
вземането по договора за заем било прехвърлено от заемателя на ищеца по делото.
С пълномощно от 14.02.2017 г. цедентът „Изи
Асет Мениджмънт" АД ЕИК 13156434 е упълномощило цесионера – „Агенция за контрол
на просоочени задължения" ООД, ищец по делото да уведоми от името на
цедента, всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани,
съгласно сключения Рамков договор и Приложение № 1, неразделна част от него.
По делото е представено уведомление за
извършената цесия до ответника, което е
връчено на ответника с преписа от исковата молба на 07.03.2019 г. (в този
смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК)
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
За да се уважи предявеният иск
дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно
основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и изправността на
цедента – наличието на сключен договор
за потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена
твърдяната парична сума, като установи, че е настъпил падежът за връщане на
сумата и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва
да докаже и, че е уговорено в договора и обезщетение за забава, като следва да
докаже и размера и периодът на претенциите за договорно обезщетение за забава,
както и неустойки. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват,
изключват или унищожават спорното право в т.ч. и възраженията си за плащане и
за наличие на нищожни клаузи.
Твърди се от ответната страна недопустимот на исковете, поради липса на
правен интерес, тъй като ищеца не е доказал сключен валиден договор за кредит
между цедента заемодател „Изи Асет Мениджмънт" АД и заемополучателя К.Д.. Твърди се, че лицето подписало
договора за кредит от името на заемодателя не представлява дружеството съгласно
ТР.
Съдът намира направено възражение за
неоснователно. Ноторно известен факт е, че договорите в търговските дружества
се подписват не винаги и само от представляващите ги управители, които са
упълномощени да извършват представителни функции, а и от длъжностни лица в
дружеството, на които това е възложено посредством длъжностна характеристика с
оглед изпълняваните фукции. В Случая срещу заемодател/изпълнител/, договорът е
подписан от длъжностно лице с код …., С. Г. Ж..
Направено
е оспорване, че ответника реално е получил заема по договор № .../18.04.2016 г.
Видно
от приетото заключение на вещото лице М.М. от
17.09.2019 г. се установява, че сумата от 1 900,00 лева по д-р за паричен заем № .../18.04.2016 г.
е предоставена и усвоена от К.Д. в пълен размер на 18.04.2016, като със сумата
от 1 520,63 лева се погасява изцяло
задължението по д-р за паричен заем № …….
и остатъка 379,37 лева е била изплатена на К.Д..
С
оглед на така представеното доказателство, направеното възражение е
неоснователно.
Съдът
намира за неоснователно и твърдението за липса на доказателства за удостоверяващи
цедиране на твърдяното от ищеца вземане. Твърди се, че не било датирано приложеното към исковата молба потвърждение за сключена
цесия на основание чл. 99 от ЗЗД. Договорът за цесия не бил породил действие
спрямо ответника, тъй като приложеното уведомление до К.Д., било подписано
единствено от ищцовото дружество.
След
да се отбележи, че наистина няма доказателства уведомлението за цесия да е било
връчено на ответника лично, но съгласно установената съдебна практика /Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., с което касационния
съд се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК, че поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от
цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена
на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане; Аналогично становище е застъпено и
в решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.,
постановено по спор между същите страни след допускане на касационното
обжалване./, то съдът намира, връчването на уведмолението посредством
назначения особен представител по делото е извършено в хода на производството.
Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването
на делото, с оглед императивното правило на чл.188, ал.3 ГПК /отм./, съответно
чл.235, ал.3 ГПК.
Във
връзка с оспорените документи Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г. , Приложение №1 от 01.03.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. като документ съставен без представителна власт - подписан от неизвестни
лица, Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 от ЗЗД, като частен
документ с липсваща дата, то съдът намира следното:
Изрично в рамковия договор са посочени страните между които е сключен същия.
Ответника не е оспорил подписите на подписалите ги лица и не е представили
доказателства за липсата на представителна власт за сключването.
Твърди се, че Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 от ЗЗД е частен документ без дата. Видно съдържанието на същия става ясно, че
представлява неразделна част от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., т.е. същия е създаден и
подписан на същата дата 30.01.2017г.
Ответника
оспорва твърдението, че ответника
има неизплатени задължения по
Договор за паричен заем №.../18.04.2016 г., като счита че с изплащането на сумата 3 484,00 лв., което се признава в
исковата молба, са погасени договорните задължения, а претенцията за неустойка за нищожна като противоречаща на закона и морала .
Съдът
счита за основателно възражението на ответника за недействителност на клаузата
за неустойка поради непредставяне в тридневен срок от страна на ответника на договореното
обезпечение.
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о./.
Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и наказателна функция.
Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Чрез
предвиждането на тази разпоредба се цели да се обремени неоснователно
заемополучателя с допълнителни парични задължения, без това да бъде ясно
отразено в общия размер на подлежащата на връщане сума, а представено , като
санкция за неизпълнение на задължения на заемополучателя за предоставяне на
обезпечение. Налице е противоречие между клаузата за неустойка и добрите нрави
още при сключването на договора, от което следва, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.1
във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до
частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част.
С оглед частичната недействителност
на сключения договор по отношение на
претенцията на неустойка за непредставяне на обезпечение, то ответникът дължи
връщане на останалите дължими суми по договора за кредит. Недействителността на
отделни клаузи от договора за кредит не води до недействителност на целия
договор.
Същевременно,
видно от представеното писмено доказателство по делото – заключение на вещото
лице М.М., беше установено, че общата начислена сума
по договора като задължение за К.Д. е 5005,18 лева, от която 1900,00 лева
главница, 436,40 лева договорна лихва, 2 545,68 лева неустойка, 45,00 лева
разходи по събиране на вземането и 78,10 лева обезщетение за забава/таблица
№5/. Установява се от същата таблица, че е заплатена от отвеника общо сумата
3 484,00 лева, а е останала незаплатена сумата от 1 521,18 лева.
С
оглед установената от съда частична недействителност на договора по отношение
на претенцията на неустойка за непредставяне на обезпечение, се установява
платена неоснователно сума за неустойка в общ размер на 1 881,40
лева/таблиза №3 от заключението на в.л./
Със
заплащаето на тази сума, съдът намира че е погасен изцяло размера на
претенциите за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, които се
претендират с исковата молба.
Или
при така установеното, исковете се явяват неоснователни и недоказани и следва
да бъдат отхвърлени като такива.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на спора и съобразно неуважаване на предявените искове,
съдът намира, че не следва да присъди на ищеца разноски.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявени от„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСООЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявана заедно и по
отделно от у. Н. Й. С. и И.Ц.К., със съдебен адрес:***,
чрез а.А.Б.- Д., против К.В.Д. ЕГН **********,***, чрез о. п. а. Л.П., с която иска от съда да постанови решение, с което да установи, че ответника по делото му дължи
сумите в размер на: главница: 717,94 лв., договорна лихва: 60,86 лв. за периода от 18.05.2016 г. до 13.04.2017 г., неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 664,28 лв., лихва за забава
върху непогасената главница за периода 14.04.2017 г. до 19.04.2018 г.: 78,10 лв.; ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 10.05.2018 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7576 по описа
за 2018 г. на РС - Пловдив, ІV-ти гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП