Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 257 18.01.2019
г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11556 по описа на ПРС за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 200 от КТ, вр. с чл.
86 от ЗЗД.
Ищецът П.Г.П., ЕГН: **********, от ***, чрез адв. И.Й., със
съдебен адрес:***, *** е предявил срещу „Виа логистик” ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 222А,
представлявано от у. А. Г. иск по чл. 200 от КТ да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 20 000 лева (двадесет хиляди лева), обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, претърпяна
от ищеца на 31.03.2017г. в ***,*** при която ищецът е претърпял фрактура на ***
на ***, която злополука е призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ П. от
24.04.2017г., законна лихва и разноски.
Твърди се ищецът да е работил по ТПО с ответника на
длъжност „***”, считано от 14.09.2016г. На 31.03.2017г. около 17:15 часа на
товарен адрес в ***, *** при укрепване на товара посредством изпъване на колан
с тресчотка, същата се повредила, дръжката й го ударила по дясната ръка,
вследствие на което ищецът претърпял фрактура на ***. Ищецът продължил да
работи въпреки фрактурата, като на 03.04.2017г. посетил болница в *** , ***, където
констатирали наличие на подутина на *** с пунктум максимум в областта на ***,
изразено болезнени екстензия и флексия и невъзможност за свиване на *** в ***
поради отока. При рентгенографското изследване била установена ***. Ищецът не
бил хоспитализиран. В България на 18.04.2017г. бил приет в МБАЛ „Лайф хоспитал”
ЕООД – Бургас, с видима деформация в областта на *** и оток, била му извършена
оперативна интервенция – открито наместване и поставяне на метална
остеосинтеза. На 21.04.2017г. ищецът бил изписан. Работодателят декларирал
злополуката и същата била призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ П. от
24.04.2017г. Твърди се три седмици след операцията ищецът да е търпял
неудобства, болки и страдания, затруднения в обслужването и бита, а възстановителният
период продължил повече от един месец. Твърди се и към момента движението на
увредения пръст да не е възстановено.
Ето защо се моли да се осъди ответника да заплати на
ищеца обезщетение за търпените болки и страдания вследствие на злополуката в размер
на 20 000 лева, ведно със законната лихва от злополуката – 31.03.2017г. до
окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез п. му
адв. А.Н., с адрес ***, адв. дружество „***”, с който се взема становище за
допустимост, но неоснователност на исковете. От една страна се твърди
увреждането да не е довело до неработоспособност на ищеца – нито временна, нито
такава 50 и над 50 %, от друга – да е налице изключително съпричиняване от страна
на ищеца на вредоносния резултат, и злополуката да няма връзка с условията на
труд, осигурени от работодателя. Евентуално се оспорва претенцията като
прекомерно завишена по размер.
В отговора на исковата молба се признава твърдението на
ищеца, че между страните е съществувало ТПО, че ищецът е заемал посочената в ИМ
длъжност, и че с декларация от 13.04.2017г. процесната злополука е декларирана
като трудова, както и че впоследствие от ТП на НОИ е призната за такава.
Оспорва се обаче злополуката да е такава по смисъла на чл. 200 от КТ – довела
до временна неработоспособност, трайна *** и повече, или смърт, поради което се
твърди обезщетение да не се дължи. От медицинската документация не било видно
да е имало загуба на работоспособността за какъвто и да било период, нито пък
такава загуба се твърдяла от ищеца. Самият той твърдял, че е продължил да
изпълнява служебните си задължения и не е ползвал отпуск поради
неработоспособност. Предписания за ползване на такъв отпуск за възстановяване
на работоспособността не били дадени и в издадената му епикриза.
На следващо място се твърди ищецът да не е изпълнил
задължението си да спазва здравословните и безопасни условия на труд, за които
е бил надлежно инструктиран, като ищецът положил подписа си във всички книги за
всички видове инструктажи, които дружеството било задължено да проведе. Бил
утвърден и ПВТР в дружеството, с който ищецът бил запознат. Твърди се ищецът да
е нарушил правилата за ЗБУТ, при условията на груба небрежност, не проявил
елементарно старание и внимание, като не положил и грижа, която и
най-небрежният бил длъжен да положи. Ето защо се твърди да е налице
изключително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
На следващо място се оспорва разпореждането, с което
злополуката е призната за трудова, да е влязло в сила, като се твърди да
липсват доказателства същата да е настъпила в причинна връзка с работата и
вредите да са настъпили във връзка с условията на труд. Твърди се да се касае
за лично поведение на ищеца, за което дружеството не носи отговорност.
Евентуално се оспорва исковата претенция като прекомерно
завишена по размер, несъответстваща на евентуално претърпените болки и
страдания от ищеца.
Моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез п. си адв. Г. поддържа
иска и моли изцяло да се уважи. Оспорва твърденията на ответника за наличие на
съпричиняване, като сочи, че в случая правно релевантна форма на вината е само
грубата небрежност, като оспорва такава да е проявена от доверителя му. Твърди
увреждането ад се дължи на счупването на тресчотката, което е напълно случаен
факт, изцяло извън волята на ищеца. Дори да се приеме, че същият е проявил
някаква форма на небрежност при боравене с инструмента, то същата не може да се
квалифицира като груба такава. Твърди от изслушаната СМЕ безспорно да се
установява, че усложненията в оздравителния процес не се дължат на забавено
лечение по вина на ищеца. Допълнително представя писмена защита, с която
детайлно обосновава тезата си. Досежно оспорването от страна на ответника
наличие на временна неработоспособност, сочи, че обстоятелството, че ищецът е
бил временно неработоспособен се установява както от СМЕ, така и от болничните
листове, неоспорени от работодателя. Взема подробно отношение към всички възражения
на работодателя, като счита същите за опровергани от доказателствата по делото.
Досежно размера на обезщетението, счита същият да съответства както на
търпените болки и страдания, така и на обстоятелството, че увреденият пръст не
е възстановен и за евентуалното му възстановяване, което не е сигурно, са
необходими допълнителна рехабилитация и
хирургически интервенции за освобождаване на ***, а това, с оглед и
младата възраст на ищеца, води до
затруднение да си служи пълноценно с увредената ръка. Предвид така изложеното
моли исковете изцяло да се уважат.
В съдебно заседание ответникът, чрез п. адв. К., счита
иска за изцяло неоснователен по вече изложените в исковата молба съображения.
Твърди ответникът да е осигурил всички предпазни средства на ищеца, който е
имал необходимата квалификация за изпълнение на възложената работа, като
единствено неправилната употреба на тресчотката е довела до настъпване на
вредоносния резултат. Твърди да е безспорно доказано с показанията на свидетеля
на ответника, че неправилното боравене с инструмента от страна на ищеца е
довело до увреждането му, като същият се е отклонил от правилата за безопасно
условия на труд, за които надлежно е инструктиран. По този начин е причинил
увреждането си при условията на груба небрежност. След това самият ищец проявил
немарливост, като отказал болнично лечение в чужда държава и предпочел ад се
прибере, за ад се лекува в България. От доказателствата се установявало, че
ищецът изобщо не е бил временно неработоспособен, тъй като след злополуката сам
е изявил желание да продължи трудовите си функции и е работил. По този начин
сам е допринесъл за настъпилите усложнения, като неоснователно избрал да се
лекува в родния си град. Ето защо се моли исковете да се отхвърлят. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
За да се уважи предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ за
присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е необходимо
ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че по
времетраенето на трудовото му правоотношение при изпълнение на служебните
задължения е настъпила посочената злополука, че същата е призната за трудова по
съответния ред, че злополуката е довела до временна неработоспособност на
ищеца, както и твърдението му, че в резултат на увреждането на здравето му,
настъпило при злополуката, е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания,
неудобства, причинени по време на лечението, усложнения и неудобства в
ежедневието му, които са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка с
претърпяната злополука.
При доказване на тези обстоятелства от стана на ищеца в тежест на ответника
е да установи твърденията си, че са налице основания, водещи до намаляване
отговорността на работодателя, а именно твърденията си за съпричиняване на
злополуката от страна на ищеца, както и в какво се изразява това съпричиняване
в хипотезата груба небрежност, до каква степен поведението на ищеца е довело до
причиняване на увреждането му, в частност с какви свои действия и бездействия
същият е допуснал груба небрежност и е допринесъл за настъпването на
злополуката.
Между страните не се спори, и от представените по делото писмени
доказателства – трудов договор от 14.09.2016г., декларация за трудова злополука, протокол за трудова злополука,
Разпореждане №*** на РУ „СО” П. се установява, че ищецът е работил по трудово
правоотношение с ответника на длъжност „***”, по безсрочно трудово
правоотношение, като на 31.03.2017г. по време на работа е претърпял злополука,
която е призната за трудова по надлежния ред, като в разпореждането на РУ „СО”
е отбелязано, че му е издаден болничен лист за временна неработоспособност от
13.04.2017г. вследствие на злополуката. Видно от протокола за разследване на
злополуката и разпореждането, с което същата е приета за трудова, което не е
обжалвано от страните и е влязло в сила, на 31.03.2017г. на товарен адрес в
гр.***, ищецът е изпъвал колан за укрепване на товара с тресчотка, която се е
повредила и дръжката й е ударила пострадалия по дясната ръка. Той е продължил
да изпълнява задълженията си, като на разтоварния адрес в Германия на
03.04.2017г. е посетил болница, където е установена ***. След завръщането си в
България пострадалият е бил хоспитализиран, след което му е издаден болничен
лист за временна неработоспособност от 13.04.2017г. с диагноза – ***.
Представен е в заверен превод документ от болница *** ***, от 03.04.2017г.,
видно от който пациентът – ищецът е отишъл на преглед с оплакване за болка и
оток на десен среден и безименен пръст вследствие на удар при товарене на
31.03. Установена е ***, с ***, изразена болка при натиск, екстензия и флексия
невъзможни в пълна сила и изразено болезнени, свиване в *** невъзможно поради
подутината. При рентгенографията – установена ***. Посочено е, че поставяне на
гипсова шина е невъзможно, че съществува индикация за операция, но за
извършването й е необходимо пациентът да посети болницата с български преводач,
за да се обсъди процедирането.
От епикризата от МБАЛ „Лайф хоспитал” ЕООД – Бургас се установява, че ищецът на 18.04.2017г. е
постъпил при тях с диагноза „ *** ” и е приет за оперативно лечение. Преди
операцията е установена видима ***. При рентгенографията е установена ***.
Извършена е операция и му е поставена метална остеосинтеза, дадени са насоки за
физикално санаториално лечение.
Ответната страна е ангажирала следните доказателства, че на ищеца са
провеждани инструктажи – заповед за определяне на видовете такива, програма за
провеждането им, извлечение от книга за начален инструктаж, видно от което на
ищеца такъв е проведен на 14.09.2016г., извлечение от книга за периодичен
инструктаж, видно от което на ищеца такъв е проведен на същата дата, при
постъпване на работа – на 14.09.2016г., извлечение от книга за ежедневен
инструктаж, видно от което на ищеца такъв последно е проведен на
18.01.2017г., извлечение от книга за
инструктаж на работното място по безопасност и здраве при работа, видно от
което на ищеца такъв е проведен при постъпване на работа – на 14.09.2016г. В
правилата за инструктаж е посочено, че на ***, заето в ****, задължително се
провежда ежедневен инструктаж. Конкретното съдържание за видовете инструктажи
досежно заеманата от ищеца длъжност не е видно от представените от работодателя
документи, а конкретни инструкции за безопасност и здраве при работа, вкл. за
укрепване на товар с колан с тресчотка, липсват. Липсват и представени
доказателства на ищеца да е предоставяно специално работно облекло и лични
предпазни средства, както и какви са те. Длъжностна характеристика за
длъжността му също липсва. Представен е единствено правилник за вътрешния
трудов ред при ответника, с който е вменено задължение на работниците и
служителите да спазват трудовата дисциплина, да спазват работното време, да
поддържат чисто работното място и да опазват имуществото на работодателя, че
имат право да работят при здравословни и безопасни условия на труд, а за *** е
вменено и задължение да спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006г.
Ищецът е ангажирал доказателства, че притежава нужната квалификация и
документация, за да извършва възложената му работа като ***– СУМПС, талон,
карта на водача, удостоверение за психологическа годност.
Установява се от преписката по трудовата злополука, която е представена в
съда от ТП на НОИ П., че злополуката е декларирана от работодателя, като в
декларацията работодателят е вписал, че злополуката е настъпила на случайно
работно място, респ. на мобилно работно място, докато пострадалият изпъва
укрепващ колан с тресчотка, а като отклонение от нормалните действия е
посочено, че при изпъване на колана тресчотката се поврежда и дръжката й удря
дясната ръка на пострадалия, като начин на увреждането – че при удара се
наранява *** на дясната ръка на пострадалия. Относно това пострадалият
притежавал ли е необходимата правоспособност за извършване на тези действия
работодателят е посочил, че такава не се изисква, че злополуката е такава по
чл. 55, ал. 1 от КСО. Като вид на увреждането е посочено – ***, а като
последица – временна неработоспособност. Посочена е и като свидетел на
злополуката, освен пострадалия, Н. Я. Ж. от гр. П., д.. В протокола за трудова
злополука, съставен от работодателя, е посочено, че Н. Ж. не е пряк свидетел,
че точното място и време на злополуката е гр.***, ***, товарна площадка с
посочен адрес, дата 31.03.2017г., час – 17:30 часа, а лице, оказало първа помощ
е л. от болница ***, ***. Като отклонения
от нормалните условия е посочено, че при изпъване на колана тресчотката се
поврежда и дръжката й удря дясната ръка на пострадалия, посочено е, че няма
допуснати нарушения на нормативните актове и няма лица, допуснали нарушенията.
В преписката се намира обяснение от Н. Ж., на която ищецът при пристигане на
разтоварния адрес в Германия е съобщил, че при укрепване товара на товарния
адрес коланът се е скъсал и тресчотката го е ударила по ръката, но че ищецът е
бил закаран в болница в Германия едва след разтоварването на стоката.
Установило се, че пръстът му е ***, на следващия ден пратили товар за България,
за да го приберат, и друг колега му помогнал с товаренето на товарния адрес.
Ищецът шофирал до П., помогнали му да разтовари, и след това го освободили да
се прибере за лечение.
От три болнични листа за временна неработоспособност, и справки за тях,
приложени в преписката на ТП на НОИ, се установява, че в периода 13.04.2017г. – 25.06.2017г., два
месеца и половина ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност
вследствие на *** на пръста, като първият болничен е издаден от л. л., а
вторите два от ЛКК, а като причина за неработоспобността е посочено трудова
злополука. В Разпореждането на ТП на НОИ П., с което злополуката се признава за
трудова, е цитиран първият болничен, тъй като само той е бил издаден към датата
на издаването му – 24.04.2017г., като при изписването на ищеца от болница не му
е издаден такъв, тъй като ищецът в този период вече е бил в отпуск поради
временна неработоспособност. Разпореждане № *** на ТП на НОИ П., с което
злополуката е приета за трудова, е подлежало на обжалване пред Д. на ТП П. в
14-дневен срок от получаването му от ищеца и на работодателя. Съобщаването на
ищеца е извършено на 16.05.2018г., а на ответника още на 04.05.2017г., жалби не
са постъпвали, поради което разпореждането е влязло в сила.
По делото са събрани гласни и експертни доказателства – разпитан е
свидетелят на ищеца Д. К., този на ответника – Р. Т., и е изслушано
заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза на вещото лице М.Б..
От показанията на свидетеля Д. К., живуща на семейни начала с ищеца, се
установява, че в края на м. март 2017г. с. й се обадил и й казал, че по време
на работа, докато е опъвал тресчотка, си е ударил ръката, но товари и тръгва за
Германия. Впоследствие се прибрал в България след около две седмици, като
прибирането му било принудително, заради злополуката, тъй като три месеца
трябвало да бъде в чужбина. Прибрал се с шинирана ръка, изпитвал силни болки в
ръката и в ударения пръст. самата ръка била подута, пръстите били „като
кебапчета”, а средният пръст бил най-отекъл. Впоследствие му направили снимка,
установили, че е ***, като влязъл в българска болница за операция. Веднага след
връщането си отишъл на преглед, това било по Великден, а операцията била
извършена веднага след Великденските празници. Била извършена операция за фиксиране
на ***, или коригиране на ***, трудно излязъл от упойка, след това изпитвал
силни болки. Бил превързан, но не бил гипсиран, ръката все още била подута, а
на пръста имал игла. В началото не можел изобщо да си служи с ръката, тя била,
освен превързана и шинирана, също така подута, не само пръста, а цялата длан,
вкл. пръстите. Свидетелката му помагала за обличане, къпане, тоалет. Била му
назначена рехабилитация, ищецът ходел. В началото иглата била в пръста му,
после била махната, но с течение на времето *** на ръката и *** не се възстановявали, като и до момента нямал
добър ***. След операцията си бил вкъщи, бил в болнични. Този *** и до момента
продължавал да отича и да го боли, и *** му не били възстановени. Най-силните
му болки били около две седмици след операцията, докато махнат иглата от
пръста. След това го боляло още седмица, после болките започнали да отшумяват,
макар че и до момента ищецът се оплаквал, че понякога го боли мястото на удара.
Относно самата злополука, ищецът споделил, че се е ударил, докато е укрепвал
товара. Отказал ад се оперира в Германия, защото оттам му казали, че стойността
на операцията е 600 евро и не се покрива от здравната застраховка. Не й е
известно работодателят веднага да е предприел действия по прибирането му в България.
Болничен лист му бил издаден от л. л., след това било издадено продължение на
болничния, като след изтичане на последния болничен ищецът се върнал на работа
при ответника. Докато бил в болничен си бил вкъщи и не е работил.
От показанията на свидетеля Т., *** в ответното дружество, се установява,
че за злополуката е разбрал от ищеца, който му се обадил по телефона в
извънработно време да го уведоми, че си е ударил пръста, като обяснил, че се
ударил с тресчотката, докато е укрепвал товара. Свидетелят споделя от личен
опит механизма на работа с тресчотка, като обяснява, че самият уред се състои
от две части – тресчотка и колан. Тресчотката
в единия край има кука, а в другия край има захващащ механизъм. Другият
край представлява колан, който също има в единия край кука и мек край, който
влиза в механизма на тресчотката. При самото стягане на тресчотката се държи
колана в долната част, а с другата ръка самата тресчотка се натиска, за да
стегне колана. По този повод свидетелят твърди да е попитал по телефона ищеца
за механизма на настъпване на инцидента, като последният му е отговорил, че
тресчотката е прескочила и така се е ударил. Свидетелят го пратил на преглед,
ищецът мислел, че ще му мине, затова потеглил да извърши курса. След няколко
дни ищецът пристигнал на разтоварния адрес, разтоварил и по настояване на
свидетеля отишъл на преглед, където се установило, че се налага операция.
Ищецът отказал, защото се плащала и била скъпа, но свидетелят твърди, че тя се
покривала от медицинската му застраховка. Самият ищец помолил да му се намери
товар за България, за да се прибере и да се лекува оперативно тук, а не в
чужбина. Прибрал се, сдал камиона на м., направил отчет в офиса и тогава
заминал за родния си град, за да се лекува. След няколко дни се обадил, за да
каже, че са го оперирали, а свидетелят го питал кога ще се върне на работа и
кога е готов да тръгне пак на курс. Ищецът казал, че ще се обади, когато се
възстанови, после представил болничен лист и епикриза. лед това се върнал на
работа, направил един курс в Европа и повече свидетелят не го е виждал.
Досежно провежданите в дружеството инструктажи, свидетелят сочи, че те са
три вида - начален инструктаж, когато служителите започват работа, на работното
място и периодичен. При постъпване на работа всеки един техен служител минавал
на инструктаж, на който се обясняват всички подробности за работното място – за
колани, ъгли, дъски, горива, запалване на камиона, резервни гуми. Това бил
инструктаж на работното място, еднократен.
Преди назначаване на нов служител, го проверявали за изрядност на документите –
компетенция, квалификация, където на този курс се обяснявало и се учели как се
връзват колани, защото трябвало да знаят как се връзва товара. Ако нямал такава
компетенция, ако не е завършил този курс, не можели да го назначат въобще на
работа. Ако не е завършил този курс значело, че не е годен за тази работа.
Периодично проследявали на всеки служител колко са валидни документите. Курсът
за професионална компетентност включвал това ш. да бъде запознат как следва да
използва оборудването в камиона, вкл. и колана за укрепване на товара. Коланът
и тресчотката били неразделно свързани. От настъпването на инцидента до
прибирането на ищеца в България била минала поне една седмица.
От заключенията – основно и допълнително, на вещото лице по допусната
съдебно-медицинска експертиза *** М.Б., които съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвени, е видно, че вследствие на злополуката на ищеца е
причинено счупване на ***. Същото е довело до трайно затрудняване на движенията
на ***. Описаното травматично увреждане е причинено по механизма на удар
с/върху твърд тъп предмет и е възможно да се получи по начина, посочен от
пострадалия, а именно – при затягане на колан посредством тресчотка и след
нейното повреждане дръжката го удря по *** ръка в основата на *** пръст.
Травматичното увреждане е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата
злополука. След извършения преглед и диагностика в гр.***, *** на ищеца е била
поставена имобилизационна шина на дясната ръка, а след завръщането му в
България е извършено на 18.04.2017г. оперативно наместване на *** и метална
фиксация посредством „Киршнерова игла”. Възстановителният период, без
настъпване на усложнения, продължава 2-3 месеца при благоприятен ход, като
непосредствено след инцидента ищецът е изпитвал от умерени до значителни по
сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали до пълното
им изчезване. Предвид вида на увреждането, не би следвало да има загрозяващи
белези. При спазване на предписания физиотерапевтичен режим би следвало ръката
да се възстанови напълно и болките да изчезнат. В с.з. в. л. Б. уточнява, че
предвид травмите, още от момента на увреждането ищецът е бил нетрудоспособен,
изпитвал е болки и страдания, движението на ръката е било ограничено и до
момента на възстановяването си, той не е могъл да извършва каквато и да било
физическа работа. Заключението за работоспособността на пострадалия се прави от медицинската
документация, с която се доказва, че има счупване на основната ***. При такова
счупване, още след неговото получаване, започват силни болки и *** в тази ръка.
Почва да се образува оток на ръката и човек с тази ръка е нетрудоспособен.
Движенията са ***. Може да е движил ръката в гривнената става, но в областта на
*** е силно ограничено, т. к. има силна болезненост и от тази гледна точка той
е нетрудоспособен. В Германия само е имобилизирана ръката му, а в България,
където е извършена операцията, задължително е трябвало на ищеца да бъде издаден
болничен лист за временна нетрудоспособност, тъй като е бил нетрудоспособен
поне 2-3 месеца. От допълнителното заключение, извършено след личния преглед на
ищеца, се установява, че по *** на *** на дясната ръка има постоперативен белег
с дължина 4 см., на който личат следи от 5 шева, а *** в *** са силно
ограничени – в тази става *** може да се свие само на 90 градуса. За да се
възстановят движенията, трябва ищецът да продължи с рехабилитацията, и ако това
не стане, ще бъде необходима нова хирургична интервенция за освобождаване на
*** на *** на дясната ръка. В с.з. вещото лице уточнява, че в случай, че
оперативната интервенция се извърши повече от 10 дни след счупването, това удължава възстановителния период, тъй
като по-трудно зараства. За конкретния случай в. лице сочи, че самият ищец е
възможно да не е разбрал непосредствено след травмата, че ***, тъй като е имало
болка и оток. Състоянието на пръста към момента не е в резултат на това, че не
е зараснал хубаво ***, а това е в резултат на факта, че в момента има проблем със ***, което ***, а не е
заздравяването. Пръстът е заздравял, костите са здрави. Проблемът е в ***,
което ***, и за да се освободи, или
трябва да се прави нова рехабилитация, докато се *** напълно, или, ако
не успее, трябва да се прави нова операция, при която да се освободи ***. Това
е често срещано усложнение при такива травми, в половината от случаите. Според
в. лице Б. в Германия, въпреки, че не е извършена операция, пръстът е наместен
и фиксиран, шиниран е и така е дадена е възможност да не настъпят усложнения
при зарастването. Такива усложнения при ищеца няма, по-късното извършване на
операцията само е удължило оздравителния процес. *** няма връзка към момента на
извършване на операцията. Това е едно усложнение, което може да се случи и се
случва в половината от случаите. Доста пъти там сраства ***, получават се
сраствания и трябва да се освободи ***.
При така установените факти от значение на спора съдът намира за безспорно
установено, че на 31.03.2017 г. ищецът по време на работа е претърпял
злополука, като при укрепване на товара посредством колан и тресчотка,
тресчотката се е повредила и е ударила ищеца по дясната ръка, вследствие на
което е ***. *** и *** на ищеца са отекли вследствие на удара, три дни по-късно
при преглед в Германия е установено, че *** е счупен, направено е наместване и
шиниране, а след завръщането на ищеца в България, на 18.04.2017г. му е
извършена операция – оперативно ***. В началото, непосредствено след
злополуката, и след операцията, ищецът е търпял умерени до силни болки и
страдания, за периода на временната неработоспособност – 2 месеца и половина, е
бил с превързана и шинирана ръка, бил е в невъзможност да се обслужва с дясната
ръка, поради което помощ в домакинството му е оказвана от жената, с която живее
при фактическо съпружеско съжителство. И към момента *** не са напълно
възстановени, на пръста личат белези и шевове от операцията, *** е сраснало и
за освобождаването му е необходима допълнителна рехабилитация,на в случай, че
същата не помогне, ще бъде необходима повторна оперативна интервенция за
освобождаване на ***, каквато според в. лице Б. се налага в 50 % от случаите,
тъй като това усложнение – срастване след оперативна намеса за фиксация на ***,
се получава в половината случаи и се налага освобождаване на *** чрез операция.
Злополуката е призната за трудова по надлежния ред с необжалвано и влязло в
сила разпореждане на РУ „СО”. Безспорно е доказано същата да е довела до
временна неработоспособност на ищеца в продължение на 2 месеца и половина, през
които последният е търпял болки и страдания, преминал е през една операция,
изпитвал е болка, затруднения в обслужването, а впоследствие – срастване на ***
и невъзможност към момента увреденият *** да бъде *** напълно. Ето защо
възраженията на работодателя, че разпореждането не е влязло в сила, и че ищецът
не е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, са изцяло опровергани
от писмените доказателства по делото.
По твърденията на ответника за наличие на съпричиняване от страна на ищеца
поради това, че е нарушил правилата за безопасност при работа, съдът намира
следното:
За да отпадне отговорността на работодателя, съгл. чл. 201, ал. 1 от КТ
следва да се установи, че работникът умишлено е причинил увреждането си. Това в
случая не е налице. За да е налице умисъл, следва да се установи, че работникът
е целял настъпването на противоправните последици и с поведението си съзнателно
и преднамерено е предизвикал настъпването им. В случая не се доказва ищецът да
е целял и сам да е предизвикал увреждането си, поради което твърдението на
работодателя в тази насока е неоснователно, поради което и отговорността на
същия не може да отпадне.
Относно твърдението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца при условията на груба небрежност, водещо до намаляване
отговорността на работодателя, съдът намира следното: За да е налице
съпричиняване, следва да се установи, от страна на работодателя, при условията
на пълно и главно доказване, че е налице виновно допринасяне на пострадалия за
настъпването на увреждането. При това правнорелевантна е не всяка форма на
вината, не всяко нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на
труд, а само грубата небрежност, при която работникът не е положил грижа,
каквато и най-небрежният работник би положил в подобна обстановка. В случая
съдът намира такава да не се установява по делото. Установи се от показанията
на свидетеля Т., че укрепването на товара посредством колан и тресчотка
представлява дейност, която ищецът е квалифициран да извършва и част от
трудовите му задължения като ш. на ***, който следва да укрепи товара си.
Според показанията на свидетеля ищецът при постъпването си на работа е бил
инструктиран как да борави с тези инструменти. В случая се установи обаче, че
на ищеца такъв инструктаж е проведен еднократно, при постъпване на работа, а
какво е точното му съдържание, не се установява. Твърденията на ответника, че е
провеждан ежедневен инструктаж, че на ищеца е представено работно и предпазно
облекло, останаха изцяло недоказани, а какъв е този инструктаж и какво е това
облекло дори не се и твърди. По никакъв начин не се установява за ищеца да са
въведени конкретни правила за безопасност при работа с колан и тресчотка за
укрепване на товара, какви са те и ищецът да ги е нарушил по някакъв начин.
Работодателят в протокола, съставен от него, за злополуката, както и в
декларацията, с която е декларирал последната като трудова, изрично е посочил,
че не са извършени нарушения от страна на ищеца при боравене с посочените
инструменти. Работодателят носи тежестта да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че работникът е действал при условията на груба небрежност,
незачитане на правилата за безопасност при работа по начин, по който и
най-небрежният работник/служител не би постъпил, а такива конкретни действия
или бездействия нито се твърдят, нито се доказват. Относно механизма на
настъпване на злополуката единствените преки доказателства са обясненията на
ищеца, който детайлно описва как е настъпило увреждането, а именно – при
опъване на колана с тресчотката същата се е повредила, изскочила е, дръжката й
го е ударила по дясната ръка и това е довело до счупването. Не се нито твърди,
нито установява с кои конкретни действия или бездействия на ищеца, които и
най-небрежното лице не би извършило, които са в разрез с правилата за
безопасност и здраве при работа, ищецът е причинил или отскачането на
тресчотката, или удара по ръката си. Не се установяват конкретни въведени от
работодателя правила за този тип работа, нито ищецът да е нарушил същите при
условията на груба небрежност. Ето защо възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца е неоснователно.
С оглед на горното съдът приема, че ищецът следва да получи дължимото му
обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер, без същото да се намалява
поради съпричиняване.
По размера на претърпените вреди, които подлежат на обезвреда, съдът намира
следното:
На обезвреда подлежат както претърпените от ищеца неимуществени вреди, така
и имуществените такива, като предмет на настоящия спор е обезвредата само на
неимуществените вреди – болки, страдания и неудобства, търпени от ищеца.
Съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че за репарация на
причинените на ищеца болки и страдания справедливото обезщетение възлиза на
стойност 4000 лева (четири хиляди лева), като отчита, че на ищеца са причинени
значителни болки и страдания, същият е претърпял една операция, бил е 2
месеца и половина в отпуск поради
временна неработоспособност, в началото на които изпитвал значителни затруднения
с обслужването си, не е могъл да си служи с травмираната ръка и е изпитвал
болки, а към момента, почти две години след злополуката, *** не е изцяло
възстановен, все още оздравителният и рехабилитационният процеси не са
приключили, по *** има белези, *** не е възстановена и в случай, че
допълнителната рехабилитация не помогне, ще се наложи втора операция за
освобождаване на ***. Следва да се отбележи, по твърденията на ответника, че
ищецът сам е допринесъл за влошаването състоянието на ръката си, като е отказал
да бъде опериран в Германия и се е оперирал в България две седмици след
счупването, че същите са неоснователни. Видно и от заключението на в. лице Б.,
отлагането на операцията би удължило единствено процеса на зарастване, което
обаче при ищеца не се е случило, ръката му е зараснала за два месеца и половина
след операцията, а в. лице в първоначалното си заключение сочи, че нормалният
период това да се случи, без усложнения, е от два до три месеца. В случая
усложнението при ищеца се изразява в ***, което обаче е последица от такава
травма в 50 % от случаите, след оперативна намеса, и се лекува предимно
оперативно. За това усложнение обаче по никакъв начин не е допринесло
поведението на ищеца, а самото *** е зараснало правилно и изцяло. В Германия са
оказали нужната помощ на ищеца, като пръстът е наместен и обездвижен и именно
това е предотвратило последващи усложнения. Ето защо, неоснователни са
възраженията на ответника, че несвоевременно потърсена медицинска помощ от
страна на ищеца е довела до усложнения в оздравителния процес. По тези
възражения следва да се отбележи, че самият работодател, бидейки наясно още на
03.04.2017г., че ищецът е със ***, вместо да го прибере на свои разноски в
България, за да лекува последиците от злополуката, му е възложил курс, възложил
му е да товари и разтоварва и укрепва товар на камион, със *** пръст, които
действия ищецът е извършил в интерес на работодателя, въпреки че вече е бил
временно неработоспособен след злополуката. В случая обаче, те не са довели до
усложнения и забавяне в оздравителния процес, тъй като пръстът на ищеца е бил
шиниран.
Съдът намира, че претендираната от ищеца сума в размер на 20 000 лева
обаче е прекомерна като обезвреда за причинените му вреди. Обезщетение в
толкова висок размер се присъжда в случай на един или два счупени долни
крайника с няколко оперативни интервенции и усложнения в оздравителния процес,
продължили повече от година. В случая се касае за ***, ищецът се е възстановил
в рамките на общо три месеца от злополуката, като настъпилото усложнение –
срастване, е преодолимо чрез хирургична интервенция, именно поради която
причина на ищеца се присъжда обезщетение в по-висок от обичайния размер, вместо
3000 – 4000 лева, с оглед обстоятелството, че все още търпи негативни последици
от злополуката, изразяващи се в невъзможност напълно да *** в пълен обем. Тази
последица обаче е възможно да бъде преодоляна чрез още една операция в случай,
че рехабилитацията не помогне.
С оглед на дотук изложеното искът ще се уважи в размер на 4000 лева, като
за разликата до пълния претендиран такъв от 20 000 лева ще се отхвърли
като неоснователен.
Върху присъдената сума ще се присъди и законната лихва от датата на
увреждането – 31.03.2017г., до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на направените
разноски, съразмерно с уважената част от иска, като е претендирал такива.
Същият представя договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че
адв. възнаграждение ще се плати „по фактура” в посочения в нея размер (л. 64).
До приключване на делото пред първата инстанция доказателства за уговорено и
платено адв. възнаграждение, вкл. и фактура, не са представени, поради което
разноски на ищеца не се следват.
Ответната страна също има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част
на иска. Направените от нея разноски са, както следва – 1356 лева адв.
възнаграждение с ДДС (л. 31), за които е
представен и списък – л. 131. Съразмерно с отхвърлената част от иска,
следващите се на ищеца разноски възлизат на 1004, 80 лева (хиляда и четири лева
и осемдесет стотинки). Същите следва да бъдат заплатени от ищеца.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК възлиза на 160 лева (сто и шестдесет лева). В негова тежест следва да се
възложат направените от бюджета на съда разноски за основна и допълнителна СМЕ
в размер на 190 лева (сто и деветдесет лева), от които 120 лева за основното
заключение и 70 лева за допълнителната СМЕ.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Виа логистик” ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември” № 222А, представлявано от у. А. Г. да заплати на П.Г.П., ЕГН:
**********, от ***, чрез адв. И.Й., със съдебен адрес:***, *** сумата от 4 000 лева (четири хиляди лева),
представляваща обезщетение на осн. чл.
200 от КТ за причинените му неимуществени
вреди – болки и страдания, от претърпяна на 31.03.2017г. трудова злополука, призната за трудова с разпореждане
№ *** на ТП на НОИ – П., при която злополука на ищеца е причинено ***, което е
довело до временната му нетрудоспособност за период от два месеца и половина,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.03.2017г.,
до окончателното плащане на дължимите суми, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 4 000 лева (четири хиляди лева), до пълния претендиран размер
от 20 000 лева (двадесет хиляди
лева), като неоснователен.
ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН: **********,
от ***, чрез адв. И.Й., със съдебен адрес:***, *** да заплати на „Виа логистик”
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Шести септември” № 222А, представлявано от у. А. Г. сумата от 1004, 80 лева (хиляда и четири лева и
осемдесет стотинки) – разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Виа логистик” ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември” № 222А, представлявано от у. А. Г. да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 160 лева (сто и шестдесет лева)– държавна такса върху уважените искове,
както и сумата от 190 лева (сто и
деветдесет лева)– разноски за съдебно-медицинска
експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ