Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 20. 05. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на осми май
през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 8588
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от
„А.З.С.Н.В.” ЕАД *** против И.Й.Х.
от
гр. П.. В молбата се твърди, че
на
31. 10. 2017 год. е подписано Приложение № 1 към договор за покупкопродажба на
вземания /цесия/ с дата 31. 10. 2017 год. между „С.К. “ ООД и ищцовото
дружество, по силата на което вземанията на „С.К. “ ООД срещу ответника са били
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди
се, че с изрично пълномощно „С.К. “ ООД е упълномощило ищеца в качеството на
цесионер да уведоми ответника за извършената цесия от името на цедента и за
своя сметка. Твърди се, че поради това ищецът е изпратил уведомително писмо
изх. № УПЦ- П- СТК/ *** от 10. 11. 2017 год. до ответника, но последният не е
бил намерен на адреса и писмото се е върнало в цялост с отбелязване
„непотърсена пратка“. Твърди се, че изпратеното второ уведомително писмо до
ответника с изх. № УПЦ- С- СТК/ *** от 29. 10. 2018 год. също се е върнало в
цялост. Ето защо ищецът моли уведомлението за цесията да бъде връчено на
ответника с преписа от настоящата искова молба. Твърди се, че на 07. 09. 2016
год. „С.К. “ като заемодател и ответникът И.Й.Х. като заемател са сключили
договор за паричен заем № ***, по силата на който на ответника е била
предоставена парична сума в размер на 1 100 лв. Твърди се, че страните са
се уговорили, че договорната лихва по заема ще бъде в размер на 154, 20 лв. Твърди се, че е било договорено
общата стойност на плащанията по заема да е в размер на 1 254, 20 лв.,
която е платима на 34 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 36,
89 лв., при първа погасителна вноска с падеж 14. 09. 2016 год. и последна
погасителна вноска с падеж 03. 05. 2017 год. Твърди се, че ответникът не е
изпълнил в срок задълженията си, поради което е настъпила автоматично
предсрочна изискуемост на всички задължения по договора, считано от 23. 11.
2016 год. Твърди се, че поради неизпълнението от страна на ответника
заемодателят е начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 342, 39
лв. Твърди се, че съгласно договора за заем страните са се споразумели да
обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора
обезпечения, а именно: издаването на запис на заповед от заемателя,
поръчителство от едно или две физически лица, залог върху движима вещ, първа по
ред ипотека или предоставяне на безусловна банкова гаранция. Твърди се, че в
уговорения 3- дневен срок от подписването на договора ответникът не е
предоставил договореното обезпечение, поради което му е била начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 904, 74 лв. Твърди се, че
поради изпадането си в забава ответникът дължи и обезщетение в размер на 180,
53 лв. за периода от
24. 11. 2016 год. до 03. 07. 2018 год. Твърди се, че в качеството си на
цесионер „А.з.с.н.в.“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № 4869/ 2018 год.
по описа на П. ския районен съд. Твърди се, че заповедта
за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за
ищеца възниква правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск. В
заключение ищцовото дружество моли съда да признае за установено вземането му
срещу ответника за сумата от общо 2 234, 86 лв., от които 896, 32 лв.
представляващи главница по договор за паричен заем № ***/ 07. 09. 2016
год., 99, 65 лв. представляващи договорна лихва за периода от 02. 11. 2016 год.
до 03. 05. 2017 год., 715, 97 лв. представляващи неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 02. 11. 2016 год. до 03. 05. 2017 год., 342,
39 лв. представляващи неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно
на 23. 11. 2016 год., и 180, 53 лв. представляващи обезщетение за забава за
периода от 24. 11. 2016 год. до 03. 07. 2018 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03. 07. 2018 год. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
и заплащане на направените в заповедното и в настоящото исково производство
деловодни разноски.
Ответникът
не е взел становище по исковата молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 4869/ 2018 год. по описа на П. ския
районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47
ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата
си, предявявайки претенцията по чл. 422
от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са
предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият не
е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона
едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично съдебно
заседание.
-искът
е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства и
заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза.
В
заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като
следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на ищцовото дружество процесните суми.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в заповедното
производство деловодни разноски в размер на 94, 70 лв. Отделно от това ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в хода на исковото
производство деловодни разноски в размер на 405, 30 лв., в които е включено и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
По тези съображения П. ският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И.Й.Х. ***, ЕГН **********, че същият
дължи на ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от *** и ***, сумата от 2 234, 86 лв., от които 896, 32 лв.
представляващи главница по договор за паричен заем № ***/ 07. 09. 2016 год., 99, 65 лв.
представляващи договорна лихва за периода от 02. 11. 2016 год. до 03. 05.
2017 год., 715, 97 лв. представляващи неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 02. 11. 2016 год. до 03. 05. 2017 год., 342, 39 лв.
представляващи неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 23.
11. 2016 год., и 180, 53 лв. представляващи обезщетение за забава за периода от
24. 11. 2016 год. до 03. 07. 2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03. 07. 2018 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
И.Й.Х. ***, ЕГН **********, да заплати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, представлявано от *** и ***, сумата от 94, 70 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА И.Й.Х. ***, ЕГН **********, да заплати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, представлявано от *** и ***, сумата от 405, 30 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: