Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

30.11.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

28.10

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Съдията

КАН

дело номер

121

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от М.И.Р. от ***, против Решение № 213/13.07.2020 г., постановено по АНД № 801/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия ** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на ЕТ „Мигар-Р. – М.Р.“ ***, с ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на  2000 лв., за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ. С решението в полза на ОДМВР гр.Кърджали е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Излага съображения, че процесния ЕФ не се съдържало конкретно словесно описание на нарушението, респ. същият бил издаден в разрез със закона, включително и при несъобразяване с императивните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Счита, че с това е било нарушено личното й право на защита в административнонаказателното производство.

В оспорения пред районния съд електронен фиш било посочено, че е осъществено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, поради което и на основание  чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ била наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глоба или имуществената санкция по ал. 1. Сочи, че по силата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издавал електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпращал на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът бил длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6, при което в тези чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не се прилагал.

Предвид горното, очевидно било, че чрез цитираните норми, законодателят бил въвел от една страна особен ред за установяване на административно нарушение, изразяващо се в управление на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, от друга особен ред за налагане на съответното административно наказание. Този ред бил приложим единствено по отношение на собственика на МПС и се явявал изключение от общото правило, въведено в чл. 647, ал. 1 от КЗ, съгласно която разпоредба АУАН се съставяли от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица, а в случаите по чл. 638, ал. 1 – 3 и 5 и чл. 639 – от длъжностните лица на службите за контрол по ЗДвП.

В конкретния случай обаче, АНО се бил позовал единствено на нормата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ и наложил административно наказание чрез издаването на ЕФ, без да посочи правилата и реда, установени в чл. 638, ал. 4 и чл. 647, ал. 3 от КЗ. Всичко това се явявало основание оспореният ЕФ да бъде отменен, като издаден в нарушение на нормативните изисквания.

На следващо място излага съображения, че електронният фиш не съдържал описание на нарушението, което се явявало в разрез с нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, приложима по силата на чл. 647, ал. 3 от КЗ. В оспорения акт деянието било описано като:„…установено нарушение на Кодекса за застраховането“, което описание очевидно не покривало изискванията на закона за описание на нарушението.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 213/13.07.2020 г., постановено по АНД № 801/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, чрез юрисконсулт Ц. Р. поддържа жалбата по въведените в нея доводи.

Ответникът по касация – ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,  по съществото си се явява касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е потвърдил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия ** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на ЕТ „Мигар-Р. – М.Р.“ ***, с ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв., за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ. С решението в полза на ОДМВР гр.Кърджали е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че ЕТ „Мигар-Р. – М.Р.“ *** е извършил процесното административно нарушение, тъй като към 17.03.2020 г. не е изпълнил задължението си да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за притежаваното МПС - „Ситроен Джъмпер“ с рег.№  ***, поради което и правилно е била ангажирана отговорността му с процесния електронен фиш. При извършената служебна проверка съдът не констатирал в хода на административнонаказателното производство да са допуснати твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила, които да съставляват основание за отмяна на електронния фиш. Предвид разпоредбите на чл. 647, ал. 3 и чл. 638, ал. 4 от КЗ и уредената в тях задължителна процедура по налагане на наказание с електронен фиш, е намерил за неоснователен довода на жалбоподателя, че в случая не следвало да се издава електронен фиш, след като за нарушението не се предвиждало наказание „глоба“, а „имуществена санкция“. Районният съд е изложил мотиви, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на ЕТ, е пълно описано в обжалвания електронен фиш, като словесното описание на констатираното нарушение съответствало напълно на посочената като нарушена правна норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Приел е също, че не е нужно да се сочи „управление“ на МПС, за което няма сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като в случая не било санкционирано деяние по чл. 638, ал. 3 от КЗ, а такова по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ. По делото бил представен и задължителният в случаите на използване на АТСС, протокол по Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, който бил доказателство за това, че на процесната дата - 17.03.2020 г., е установено управление на МПС, за което, при последващата проверка, е констатирана липса на сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По горните съображения стигнал до извода, че обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба са основателни и релевираното отменително основание е налице.

В процесния ЕФ е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, която норма въвежда задължение за сключване на  договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, регистрирано на територията на Република България, което не е спряно от движение. За неизпълнение на това задължение в чл. 638, ал. 1 от КЗ е предвидено налагането на: глоба от 250 лв. - за физическите лица (т. 1) и  имуществена санкция от 2 000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец (т. 2).

Съгласно чл. 638, ал. 4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, на собственика на МПС се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.

Редът за установяването на нарушенията и издаването на АУАН, НП и ЕФ, е регламентиран в чл. 647 от КЗ. Ал. 1 на нормата постановява, че АУАН се съставят от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица, а в случаите по чл. 638, ал. 1 – 3 и 5 и чл. 639 – от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата. По силата на ал. 3 от разпоредбата, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

Видно от събраните в първоинстанционното производство доказателства, се касае за установено с автоматизирано техническо средство управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради което относими към процесния случай са разпоредбите на чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 647, ал. 3 от КЗ. Отново следва да се посочи, че в цитираните норми е регламентиран редът за установяване на нарушенията, свързани с  управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“, както и за заплащане на определения размер на санкцията. Този ред на установяване на нарушението с АТСС и издаване на ЕФ е отклонение от общото правило, въведено в чл. 638, ал. 1, вр. с 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, изискващо съставяне на АУАН и издаване на НП.

От съдържанието на ЕФ се установява, че на ЕТ „Мигар-Р. – М.Р.“ *** е наложена имуществена санкция за това, че: „Като собственик не е изпълнил задължението си да сключи застраховка ГО на автомобилистите“. Така описаното деяние реализира състава на нарушението по чл.438, ал. 1, т. 1 от КЗ, посочено и в издадения ЕФ. За това нарушение обаче, по силата на чл. 638, ал. 1, вр. с чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, както беше посочено и по-горе, е приложим общият ред за установяване на нарушението, чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Това от своя страна обоснова извода за неправилна правна квалификация, респ. неправилно приложение на материалния закон, тъй като за така описаното в ЕФ нарушение – неизпълнение на задължението за сключване на застраховка „ГО“, е неприложим особения ред за установяване на нарушението с АТСС и издаване на ЕФ.

На следващо място, в ЕФ е визиран и текстът на чл. 638, ал. 4 от КЗ, касаещ установяване с АТСС на управление на МПС, за което няма сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, която разпоредба не кореспондира с фактическото описание на процесното нарушението. Това несъответствие води до нарушаване правото на защита на субекта на отговорността и представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на електронния фиш.

Като не е съобразил горното, районният съд е постановил незаконосъобразно решение.

По изложените мотиви, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от М.И.Р. от ***, против Решение № 213/13.07.2020 г., постановено по АНД № 801/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали, за основателна, поради което и решението на Районен съд – Кърджали следва да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго такова, по съществото на спора, с което да бъде отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия ** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на ЕТ „Мигар-Р. – М.Р.“ ***, с ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на  2000 лв., за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в касационната жалба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 63, ал. 5 във вр. ал. 2, във вр. с ал. 1, пр. II  от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдена ОДМВР гр.Кърджали, да заплати на ЕТ „Мигар-Р. – М.Р.“ ***, с ЕИК ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 213/13.07.2020 г., постановено по АНД № 801/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия ** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на ЕТ „Мигар-Р. – М.Р.“ ***, с ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на  2000 лв., за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ.

ОСЪЖДА ОДМВР гр.Кърджали, да заплати на ЕТ „Мигар-Р. – М.Р.“ ***, с ЕИК ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.  

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                         2.