Р Е Ш Е Н И Е
№….........../29.09.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 13316 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ЗАК „ВИГ““
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, срещу Д.Р.И., ЕГН **********,***, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове искове с правно основание чл.
500, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 5042,36 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № *** за нанесените щети по
метална ролетна врата HR 120 А9750/3875 от настъпило
на 15.08.2016 г. в гр. Варна, на ул. ***, подземен паркинг ниво -1 ***“,
пътнотранспортно произшествие по вина на ответника, като водач на лек автомобил
„Форд Транзит" с peг. № ***, застрахован по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ищцовото дружество,
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, както и сумата от 159,69 лв., представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода от 19.02.2019 г. до 12.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на заявлението в съда – 12.06.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9135/2019 г. по описа на Районен
съд - Варна.
По
твърдения в исковата молба, между ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ и „Женя Be“ ЕООД е сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС „Форд Транзит“ с peг. № ***, обективиран в
застрахователна полица № BG/03/116001960171, валидна от 18.07.2016 г. до
17.07.2017 г. На 15.08.2016 г., около 10:50 часа, в гр. Варна, на ул. ***,
подземен паркинг ниво -1 ***“, е настъпило пътнотранспортно произшествие по
вина на ответника Д.Р.И., който, управлявайки застрахования автомобил, при
излизане от товаро-разтоварна рампа „Север“ е блъснал
метална ролетна врата HR 120 А9750/3875, собственост
на „Оркид Мулти Комплекс –
Варна“ ЕООД, в резултат на което й е нанесъл материални щети. За настъпилото
застрахователно събитие е съставен протокол за ПТП № 1634701/15.08.2016 г. и
акт за установяване на административно нарушение на виновния водач, въз основа
на който е издадено наказателно постановление, което е влязло в сила.
След произшествието монтажен екип на „Солид Монтажи“ ООД (официален представител на „HORMANN KG“
- Германия и „DIERRE S.p.A“) е извършил оглед и проверка на техническото
състояние на увредената ролетна врата HR 120
А9750/3875, производство на „HORMANN KG“ – Германия, и е съставил приемо-предавателен протокол, в който са констатирани
следните повреди: изкривен и изваден от водачите прагов панел с изкъртени и
счупени крайни ограничители; изкривени и извадени от водачите 6 бр. ламели с изкъртени и счупени крайни ограничители и
прекъснати и неработещи 2 броя фотоклетки SKS. С ценова оферта „Солид Монтажи“ ООД е определило, че стойността на ремонта
за възстановяване на материалните щети по увредената ролетна
врата и въвеждането й в експлоатация възлиза в размер на 8186 лв., от които: 470
лв. за демонтаж и монтаж, 1393 лв. за прагов профил с ограничители, 5332 лв. за
ламели и крайни ограничители, 921 лв. за подмяна на
система и 70 лв. за обучение и настройка. Посочената сума от 8186 лв. е
заплатена от „Оркид Мулти
Комплекс – Варна“ ЕООД на „Солид Монтажи“ ООД въз основа на фактури № ********** от
17.10.2016 г. и № ********** от 20.12.2016 г.
По
молба на „Оркид Мулти
Комплекс – Варна“ ЕООД при ищцовото дружество е заведена щета № ***. Въз основа
на установените пазарни цени за ролетни врати в
България с доклад по щетата от 14.02.2017 г. ищцовото дружество е определило
застрахователно обезщетение в размер на 5072,36 лв., което е заплатено на „Оркид Мулти Комплекс – Варна“
ЕООД с преводно нареждане от 17.02.2017 г.
Ищецът
твърди, че ответникът е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
чието посещение е било задължително по закон, поради което счита, че има право
на регресен иск срещу него. По този повод до
ответника е изпратена регресна покана, получена от
бащата на адресата на 08.02.2019 г., в която е определен десетдневен срок за
възстановяване на заплатеното обезщетение от 5072,36 лв., както направените разходи
за справка в ОД на МВР Варна от 2,50 лв. До момента Д.И. е заплатил сумата от
32,50 лв., от които 2,50 лв. за посочената справка и 30 лв. по процесната щета,
респ. неизплатената част от дължимата сума възлиза на 5042,36 лв. С оглед
забавата на ответника, същият дължи и законна лихва, считано от 19.02.2019 г.
Твърди също, че за дължимите суми за главница от 5042,36 лв. и законна
лихва от 159,69 лв. за периода от 19.02.2019 г. до 12.06.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на заявлението - 12.06.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9135/2019 г. по описа на Районен
съд - Варна, срещу която длъжникът (настоящ ответник) е възразил.
По изложените съображения моли за уважаване на предявените установителни
искове и претендира сторените по делото разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Д.Д., поддържа исковата
молба и формулираното искане по същество и представя списък на разноски по чл.
80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага
становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва
изложените в исковата молба фактически твърдения, в т.ч. да е настъпило
твърдяното ПТП, в резултат от същото да са причинени описаните щети по
металната ролетна врата, ответникът да е виновен за
произшествието и да е напуснал мястото без да изчака органите за контрол на
движението по пътищата. Отделно счита, че посещението на последните не е било
задължително в процесния случай. Оспорва механизма на произшествието,
обективиран в съставения за целта протокол за ПТП. Оспорва също стойността на
ремонта на възстановяване на вредите, както и че собственик на увреденото
имущество е „Оркид Мулти
Комплекс – Варна“ ЕООД. Намира, че не са налице предпоставките за ангажиране на
регресната му отговорност.
По изложените
аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените искове и претендира
сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител адв. Г.П., поддържа отговора на исковата молба и
обективираното в него искане. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представената по
делото застрахователна полица № BG/03/116001960171 от 18.07.2016 г. (л. 8) се
установява, че между „Женя Be“ ЕООД, в качеството му на собственик на товарен
автомобил „Форд Транзит“ с peг. № ***, и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите с период на застрахователно покритие от 18.07.2016 г. до
17.07.2017 г.
От приложения протокол за ПТП № 1634701/15.08.2016 г., съставен от мл. автоконтрольор К.Й.Д. – служител при ПП, ОД на ВМР – гр.
Варна, се установява, че на 15.08.2016 г. водачът на лек автомобил „Форд Транзит“ с peг. № *** – Д.Р.И., ЕГН **********, при излизане от
товаро-разтоварна рампа Север на ниво минус 1 в
„Гранд МОЛ Варна“ причинил имуществени вреди на „Оркид
Мулти Комплекс – Варна“ ЕООД, като блъснал
собствената на дружеството алуминиева/метална ролетна
щора. В протокола е отразено, че същият е съставен след посещение на място от
полицейските органи, както и че на виновния водач Д.И. е съставен АУАН № 744074
за извършено нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
От приобщеното писмо с рег.
№ 819000-47355/11.12.2018 г. от ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ (л. 17)
се изяснява, че Д.Р.И. е напуснал мястото на процесното ПТП, за което е
санкциониран в влязло в сила на 27.06.2017 г. наказателно постановление №
16-0819-005011/20.10.2016 г.
Видно от заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение от 15.08.2016 г. (л. 9), на посочената
дата застрахователят е уведомен от увреденото лице „Оркид Мулти Комплекс –
Варна“ ЕООД за
настъпилото застрахователно събитие.
Приобщени към
доказателствения материал са и следните ангажирани от ищеца документи:
едностранно подписан приемо-предавателен протокол от
08.09.2016 г. за оглед на неработеща ролетна врата HR 120 А9750/3875, оферта за ремонт от 26.08.2016 г., издадена
от „Солид монтажи“ ООД (л. 11), както и неподписани
фактури от 17.10.2016 г. и 20.12.2016 г., издадени от „Солид
монтажи“ ООД на обща стойност 8186 лв. за ремонт, въвеждане в експлоатация и
подмяна на ламели на ролетна
врата с получател „Оркид Мулти
Комплекс – Варна“ ЕООД (л. 12 и 13).
От приложения доклад
по щета № *** от 14.02.2017 г. (л. 14) се установява, че за настъпилото на
15.08.2016 г. застрахователно събитие по вина на Д.Р.И. – водач на
застрахования товарен автомобил с рег. № ***, ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД е определило застрахователно
обезщетение в размер на 5072,36 лв. в полза на „Оркид
Мулти Комплекс – Варна“ ЕООД. Същото е изплатено на
увреденото лице на 17.02.2017 г., видно от приложеното платежно нареждане от
същата дата (л. 15).
Като писмено
доказателствено средство по делото е приобщена и регресна
покана с изх. № 00608/04.02.2019 г. (л. 16) от ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД до Д.Р.И. за заплащането на
сумата от 5074,86 лв., включваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ *** (5072,36 лв.) и разходи до ОД на МВР – Варна (2,50 лв.), платима по
банкова сметка *** ***. От приложеното известие за доставяне (л. 16 гръб) се
изяснява, че поканата е връчена редовно на 08.02.2019 г.
От приложената справка
за движения по сметки за 18.02.2019 г. по същата банкова сметка (***. 40) се установява, че на 18.02.2019 г.
е постъпила сумата от 32,50 лв. с отразено основание на превода „щета Д.Р.И.“.
От приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение
на съдебно-автотехническата експертиза (л. 41 и сл.) и изслушването на вещото
лице по реда на чл. 200 ГПК се установява, че ПТП е реализирано при пряк
контакт между не напълно вдигнатата до горно положение ролетна
щора на товаро-разтоварната рампа в подземен паркинг
ниво -1 ***“ и горната част на хладилния агрегат на товарен автомобил „Форд
Транзит“ с рег. № *** при движение напред на последния. Съгласно заключението
щетите по ролетната врата се изразяват в изкривен и
изваден от водачите прагов панел с изкъртени и счупени крайни ограничители,
изкривени и извадени от водачите 6 бр. ламели с
изкъртени и счупени крайни ограничители и увредена фотоклетка. Според вещото
лице същите е възможно да бъдат получени вследствие на установения механизъм на
настъпване на събитието и общата им стойност възлиза на 9823,20 лв., като
изплатеното от застрахователя застрахователно обезщетение в размер на 5072,36
лв. съответства на нужните средства за отстраняване на вредите, съобразно
действаща към момента на събитието методика за определяне на обезщетенията по
застраховка „Гражданска отговорност“.
По делото са събрани и
гласни доказателствени средства посредством разпита на ангажираните от ищеца
свидетели.
От показанията на св. К.Д.
(л. 77 гръб) се изяснява, че същият, в качеството му на полицейски служител, е
съставил процесния протокол за ПТП след посещение на място. Конкретни спомени
за събитието същият твърди, че няма.
От показанията на св. П.П. (л. 78) се установява, че от 2012 г. до 2019 г. същият е
бил отговорен за сградния фонд на „Грнад МОЛ Варна“, като за този период е имало няколко
случая, при които преминаващи товарни автомобили през ролетната
щора на служебния вход, предназначен за зареждане на ресторантите в МОЛ-а, не
изчакват да бъде вдигната напълно щората и с тавана на автомобила увреждат
долния й край. В тези случаи свидетелят твърди, че е сигнализирал полицейските
органи и след съставяне на протокол за ПТП предявявал претенции към
застрахователя. По данни на свидетеля собственик на ролетната
врата е „Оркид Мулти Комплекс – Варна“ ЕООД, а „Солид монтажи“ ООД е оторизиран представител на
фирмата-производител на вратата.
Видно
от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 9135/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна, въз основа на подадено на 12.06.2019 г. заявление от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
срещу Д.Р.И. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми, срещу която
длъжникът своевременно е възразил и в указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК
заявителят е предявил установителните искове, предмет на настоящото
производство.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предмет на разглеждане са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
500, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Същите са допустими, доколкото са налице общите процесуални предпоставки за
съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните
такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т.
10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Според чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски,
когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина.
Следователно
основателността на предявения главен иск с предмет регресното
притезателно право на застрахователя е обусловена от
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите; 2.) виновно
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил, осъществено в
периода на застрахователно покритие; 3.) настъпили имуществени вреди в пряка
причинно-следствена връзка с това поведение, 4.) напускане на мястото на ПТП от виновния водач
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, чието посещение
е задължително, както и 5.) изплащането от застрахователя (ищец) на
увреденото лице на застрахователно обезщетение в претендирания размер. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани
в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на тези факти.
Oт събраните по делото писмени
доказателствени средства е установено наличието на валидно възникнало между
ищеца и собственика на товарен автомобил „Форд Транзит“ с peг. № ***
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Следователно
ответното дружество е обезпечило деликтната отговорност на водачите на
застрахования автомобил, причинили имуществени и неимуществени вреди на трети
лица при управлението на моторното превозно средство в периода на застрахователно
покритие от 18.07.2016 г. до 17.07.2017 г. – арг.
от чл. 477, ал. 1 и ал. 2 КЗ.
Във връзка с
настъпилото застрахователно събитие на 15.08.2016 г. (в периода на
покрит риск) по делото е представен констативен протокол за ПТП с материални
щети. Въпросният протокол е съставен съобразно изискванията на чл. 4 от Наредба
№ Iз - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд в образеца по приложение № 2 от
Наредбата при посещение на място на описаното в него пътнотранспортно
произшествие, от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения, и
съставлява официален документ по смисъла на чл.179, ал. 1 ГПК. Доколкото органите
за контрол по пътищата на МВР не са възприели самото настъпване на призшествието, документът не се ползва с такава
доказателствена сила относно цялостния механизъм
на ПТП, който е оспорен от ответната страна в настоящия случай. Описаният в
протокола механизъм обаче е установен от ищеца с други доказателствени
средства, а именно чрез допуснатата съдебно-автотехическа експертиза,
заключението по която съдът кредитира, на основание чл. 202 ГПК, като обективно
и достоверно. При установения от експертизата механизъм се налага извод за доказано
противоправно поведение на ответника, който при управление на застрахования
товарен автомобил и излизане от товаро-разтоварна
рампа на ниво минус 1 в „Гранд МОЛ Варна“ увредил металната ролетната
щора (врата) на изхода, с което е нарушил правилото на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗдвП, предвиждащо забрана за участниците в движението по
пътищата за причиняване на имуществени вреди.
От експертното
заключение е доказано също настъпването на щетите по ролетната
врата, както и причинно-следствена връзка между установените вреди и
противоправното поведение на ответника.
По отношение
субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно
вина на делинквента, е налице оборима презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
според която вината се предполага до доказване на противното. Обратно доказване
за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на ответника, поради
което съдът намира, че процесното вредоносно действие е извършено виновно.
С оглед на
изложеното, съдът приема за доказан правопораждащият
фактически състав на извъндоговорната, деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД на ответника.
Недоказани обаче са специалните изисквания на чл. 500,
ал. 1, т. 3 КЗ за ангажиране на регресната му
отговорност спрямо застрахователя, а именно същият да е напуснал мястото на пътнотранспортното произшествие преди идването
на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Хипотезите на такова
задължително посещение са нормативно
установени в действащата към момента на ПТП разпоредба на чл. 125 ЗДвП (ред.
ДВ, бр. 50 от 1.07.2016 г., в сила от 1.07.2016 г.), когато: 1.) при произшествието има убит или ранен човек; 2.)
произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; 3.) в произшествието
участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който
се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; 4.)
в произшествието участва пътно превозно средство с чуждестранна регистрация;
5.) има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол,
на друго упойващо вещество или не притежава необходимите права за управление на
моторно превозно средство; 6.) произшествието е с участието на пътно превозно
средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на
съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на
Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба
"Военна полиция" към министъра на отбраната; 7.) между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно
от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход
поради причинените му при произшествието щети или 8.) произшествието е с един
участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на
собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.
Посочените хипотези
са изчерпателно изброени и процесният случай не попада в нито една от тях,
съобразно наличните данни и доказателствен материал по делото. Фактът, че в
действителност мястото е посетено от служители за контрол на МВР (съгласно
съставения за целта протокол и свидетелските показания на св. К.Д.), е ирелевантно, доколкото посещението им не е било задължително
по закон. При това положение, дори ответникът да е напуснал местопроизшествието,
то това негово поведение не води до възникване на процесното регресно право на застрахователя.
С оглед на
изложеното, съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите кумулативни
материалноправни предпоставки, обуславящи основателността на исковата претенция
с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Предвид липсата на една от тях, главният
иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото не е възникнало
главното вземане на ищеца, неоснователна се явява и акцесорната му претенция за
обезщетение за забава, респ. и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
подлежи на отхвърляне.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на спора и предвид направеното искане, в полза на
ответника следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски. Такива се претендират за адвокатско възнаграждение в размер на 780
лв., доказателства за заплащането на което са представени по делото – договор
за правна защита и съдействие от 12.09.2019 г., съдържащ отбелязване, че
уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой (л. 27).
Срещу размера на
възнаграждението ищецът своевременно е релевирал възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящият съдебен състав намира за основателно, предвид
фактическата и правна сложност на делото и нормативно установения минимален
размер на възнаграждението от 590,60 лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2, т.
3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения
(ред. ДВ, бр. 7 от 22.01.2019 г.,
действаща към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие).
Затова и претендираното от страната адвокатско възнаграждение следва да бъде
редуцирано до минимума от 590,60 лв.,
която сума да бъде възложена в тежест на ищеца.
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ЗАК „ВИГ““
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, срещу Д.Р.И., ЕГН **********,***, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 86 ЗЗД
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 5042,36
лв. (пет хиляди и четиридесет и два лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за нанесените щети на
метална ролетна врата HR120 А9750/3875 от настъпило
на 15.08.2016 г. в гр. Варна, на ул. ***, подземен паркинг, ниво минус 1 ***“,
пътнотранспортно произшествие по вина на ответника, като водач на товарен
автомобил „Форд Транзит“ с peг. № ***, застрахован по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищцовото
дружество, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване
на заявлението в съда – 12.06.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 159,69
лв. (сто петдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки),
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 19.02.2019 г. до
12.06.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9135/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна;
ОСЪЖДА „ЗАК „ВИГ““ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ***, да
заплати на Д.Р.И., ЕГН **********,***, сумата от 590,60 лв. (петстотин и деветдесет лева и шестдесет
стотинки), представляваща сторени по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: