Р Е Ш Е Н И Е
№ 260037
гр.Свищов, 23.10.2020г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 16.09.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №489 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 09.12.2017г.
между А.И.А. и „Т.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „К.М.Б.“ ЕАД) е сключен
Договор за мобилни услуги № *******.
Твърди се, че съгласно договора за мобилни услуги на клиента са
предоставени мобилен телефонен номер **********, (със стандартна месечна
абонаментна такса 36,99 лв. с вкл. ДДС или 30,82 лв. без вкл. ДДС) и мобилен
телефонен апарат ALCATEL U5 Black. Към периода на издаване на процесиите
фактури спрямо ползвания от А.И.А. мобилен номер ********** се прилагат
условията договорени в Договор за мобилни услуги № ******* от 09.12.2017 г.
Твърди се, че ответникът не е
изпълнил свои парични задължения, начислени му в 1 бр. фактура, издадена през
м. септември 2018г. В нея са начислени вземания на мобилния оператор,
произтичащи от договора, сключен между него и клиента. Длъжникът не е
изпълнявал точно задълженията си спрямо доставчика на услуги, като поради
забавено изпълнение на парични задължения в общ размер на 64,87 лв., за
ползвани услуги за отчетни периоди, предхождащи 15.08.2018г., договора за
мобилни услуги, при условията на който е ползван номера ********** е
едностранно предсрочно прекратен от Дружеството по вина на потребителя. След
предсрочното му прекратяване от страна на „Т.Б.“ ЕАД е издадена фактура №
**********/15.09.2018г. с настъпил падеж на 30.09.2018г., в която е начислено
задължението на ответника за заплащане на неустойка за предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги в общ размер на 254,63 лв., в
съответствие с договореното между страните.
Заявява, че след издаване на
процесната фактура и преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №
1050/2019г. по описа на Районен съд - Свищов, ответника е погасил задълженията
си за предходен отчет период в размер на 64,87 лв., като незаплатено останало
задължението му за неустойка поради предсрочно прекратяване на сключения между
страните договор за мобилни услуги.
Твърди, че размерът и основанието
за възникване на задължението за неустойка при предсрочно (преди 09.12.2019г.)
прекратяване на договора за мобилни услуги за номер ********** са уредени от
страните в т.11 от Договор за мобилни услуги № ******* от09.12.2017 г. Предвид обстоятелството, че
прекратяването на правоотношенията е настъпило след 11.01.2018 г., размерът на
дължимите неустойки е определен в съответствие с условията на чл. 1.2, във вр.
чл. 1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на потребителите и
„Т.Б.“ ЕАД по гр.д. 15539/2014 г. и гр.д. 16476/2014 г. на Софийски градски
съд, приложими и при прекратяване на договори за мобилни услуги, сключени преди
посочената дата. Съгласно посочения документ вземанията за неустойки следва да
се формират като сбор от не повече от 3 стандартни месечни абонаментни такси
без ДДС, с добавени: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в
случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
В съответствие с горепосоченото,
размерът на неустойката за номер ********** е 254,63 лв. Сумата представлява
сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (30,82
лв. всяка) в размер на 92,46 лв. и с добавена разликата в размер на 162,17 лв.
между стандартната цена на мобилно устройство ALCATEL U5 Black без отстъпка съгласно
актуалната към 09.12.2017г. ценова листа на оператора и преференциалната му
цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия
период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги.
Общата сума начислена във
фактурата, е 254,63 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на
задължение от предходен отчетен период в размер на 85,53 лв., претендираната
сума по фактурата е 169,10 лв.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува изискуемо вземане против ответника в размер на 169,10
лв. (сто шестдесет и девет лева и десет стотинки), представляваща общ сбор на
дължимите суми, съгласно фактура № **********/15.09.2018г.,ведно със законна
лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на
вземането. Претендира разноски.
В писмено становище по делото
преди съдебното заседание моли да се признае, че е налице изявление за признаване
на иска от страна на ответника, поради което съдът да постанови решение при
признание на иска по чл.237, ал.1 от ГПК.
В съдебно заседание
ответникът признава иска.
Разпоредбата на чл.
237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска,
както и че в този случай съдът постановява решението си, като в мотивите е
достатъчно да укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Настоящият състав
намира, че са налице процесуалните
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника.
Ответникът признава иска. Това и оглед представените доказателства с исковата
молба, съдът намира, че признанието не противоречи на закона и добрите
нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
Ето защо следва да се уважи предявения иск без
съдът да се мотивира по същество по аргумент на чл. 237, ал. 2 от ГПК.
Съобразно т. 12 от
Тълкувателно решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе
и по отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди с
оглед уважаване на иска. С оглед изхода на делото, направеното от ищеца искане
за присъждане на разноските и представения от него списък по чл.80 ГПК, съдът
намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата се следват да се
присъдят направените в заповедното производство разноски за държавна такса в
размер на 25,00 лв. и адвокатски хонорар в размер на 360,00лв. На основание чл.78,ал.1 от ГПК в
тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски в
настоящото производство, в размер на 25,00 лева, представляващи заплатена от
ищеца държавна такса, 360 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по реда на чл. 422 ГПК, че по отношение на „Т.Б.“ЕАД, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление ***4, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от Д.К.К.и М.С.– изпълнителни
директори СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ срещу А.И.И. с ЕГН **********, с адрес *** за
сумата в размер на 169,10 лв. (сто шестдесет и девет лева и десет стотинки),
представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №
**********/15.09.2018г., ведно със законната лихва за забава от 22.11.2019
година до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 606 от 27.11.2019г. по ч. гр. дело № 1050/2019г.
по описа на Районен съд град Свищов.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК А.И.И. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ЕАД,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***4, Бизнес Парк София, сграда
6, представляван от Д.К.К.и М.С.–
изпълнителни директори СУМАТА от 385 лева (триста осемдесет и пет лева) –
представляваща направени разходи в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК А.И.И. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ЕАД,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***4, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван
от Д.К.К.и М.С.– изпълнителни директори СУМАТА от 385лева (триста осемдесет и пет лева) –
представляваща направени разноски в исковото производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: