Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.07.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
открито съдебно заседание при закрити врата на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 860 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от
длъжник за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание
неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ.
Молителят „М.М.“ ЕООД твърди, че има задължения към
трети лица – към бивш съдружник „Х.Б.“ ЕООД, които не е в състояние да изпълни.
Посочва, че не извършва дейност, няма недвижими имоти, не разполага с моторни
превозни средства, няма налични машини, стоки, оборудване, стопански инвентар,
няма дългосрочни и краткосрочни инвестиции. Ето защо счита, че дружеството е
неплатежоспособно. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да
се обяви неплатежоспособността на „М.М.“ ЕООД и да се определи началната й дата
– 01.03.2019 г., както и да се открие производство по несъстоятелност. Моли да
се приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ, като се постанови прекратяване на
дейността на предприятието, обяви се дружеството в несъстоятелност и се спре
производството.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1/ Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или
кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите
за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската
дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, както и от
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" при изискуеми и
неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца; 2/ Длъжникът да
е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/ Да се установи неплатежоспособност на
длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ,
респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4/
Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай писмена
молба за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от длъжника „М.М.“
ЕООД. По делото са приети като доказателства изготвени от молителя баланси за
периода от 2013 г. до 2018 г.; годишни финансови отчети с всички съставни части
по чл. 26 ЗСч за периода от 2013 г. до 2018 г. вкл. и докладите, когато са
изготвяни такива, от независим финансов одит; инвентаризационните описи и
сравнителна ведомост за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г.; списък на
кредиторите, с посочване на вида, размера и обезпеченията на вземанията им и хронологична
ведомост на счетоводна сметка 501 „Каса в лева“ за периодите от 01.01.2018 г.
до 31.12.2018 г. и от 01.01.2019 г. до 11.06.2019 г. От приложените документи,
както и от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установи, че
към 31.12.2018 г., към 28.02.2019 г. и към датата на подаване на молбата по чл.
625 ТЗ в счетоводството на дружеството е осчетоводено едно единствено
задължение към кредитор. По сметка 4260 „Вземания по записани дялови вноски“ е
налице крайно кредитно салдо в размер на 3 650 лева, отразяващо посоченото
в искова молба задължение към „Х.Б.“ ЕООД. Следователно е налице изискуемо
задължение във връзка с търговската дейност на „М.М.“ ЕООД, което не е
изпълнено.
Молителят е търговец по
смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед правно организационната си форма като
търговско дружество.
Установяването на състоянието на неплатежоспособност
на молителя трябва да се извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото
състояние на предприятието му, от който да се изведе възможността или
невъзможността да погасява задълженията си.
Към изисканата и постъпила по делото справка от
централната база на АИС-КАТ е приложена справка-разпечатка, която е взета
предвид и от вещото лице по допусната съдебно-икономическа експертиза, и от
която е видно, че към 23.05.2018 г. на името на „М.М.“ ЕООД е регистриран
мотопед „Чин Ми“ с рег. №*****, собственост на дружеството от 27.05.2004 г. От
наличните по делото счетоводни документи се извежда, че като актив същият е
амортизиран изцяло, балансовата му стойност е нулева и не фигурира в актива на
счетоводния баланс. Налице са в справката вписани моторни превозни средства,
които са със служебно прекратена регистрация.
По делото е приета справка от Агенция по вписванията,
от която се установява, че за периода от 01.01.1998 г. до 13.05.2019 г. не се
установяват вписвания, отбелязвания или заличавания по отношение на „М.М.“ ЕООД.
Видно е от писмо от НАП, ТД на НАП София, че върху
имуществото на дружеството няма наложени обезпечителни мерки и няма започнато
принудително изпълнение по реда на ДОПК.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че
до края на 2017 г. активите на „М.М.“ ЕООД са изцяло текущи, като единствено
към 31.12.2013 г. в структурата им, освен парични средства, присъстват и
краткосрочни вземания. Паричните средства са в брой, намаляващи от 5 хил. лв. в
края на 2013 г.. и 2014 г. до 1 хил. лв. към 31.12.2015 г. Сумата им остава непроменена
до края на 2017 г. Към 31.12.2018 г. дружеството не притежава никакви активи.
Към 31.12.2013 г. собственият капитал на молителя представлява 52,49 % от
общата сума на пасивите. За текущия период е отчетена загуба в размер на 14
хил. лв., която заедно с натрупаните загуби от минали години превишава размера
на записания капитал на дружеството, формирайки отрицателни стойности на
собствения капитал. Състоянието на декапитализация се запазва до края на
анализирания период, като при това размерът на записания капитал е намален през
2015 г. до 12 хил. лв., какъвто остава и до 31.12.2018 г.
Видно е от заключението на вещото лице, че през
периода от 2013 г. до 2018 г. задълженията са изцяло краткотрайни. От 2013 г.
до 2015 г. включително същите са представени в баланса като задължения към
предприятия от група, а през следващите отчетни периода до 2018 г. включително
– като други задължения.
Установява се, че към края на 2013 г. коефициентите на
бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са значително под максималните си
референтни стойности, а този на обща ликвидност е в допустими граници. В края
на следващия годишен отчетен период под минималната си референтна стойност е
само коефициентът на обща ликвидност, този на бърза ликвидност е в оптимални
граници, а коефициентът на незабавна и на абсолютна ликвидност превишават
максималните си референтни стойности. От края на 2015 г., в продължение на още
два годишни периода, в допустими граници е единствено коефициентът на абсолютна
ликвидност, докато останалите показатели са значително под минималните си
референтни стойности. Към 31.12.2018 г. коефициентите на ликвидност са с нулеви
стойности, поради това, че „М.М.“ ЕООД не притежава каквито и да е активи.
Стойностите на показателите за финансова автономност
са в допустими граници единствено към 31.12.2013 г. През следващите отчетни
периоди „М.М.“ ЕООД е декапитализирано, а изчислените стойности на коефициентите
не могат да бъдат използвани за сравнителен анализ, тъй като същите не дават
реална представа за степента на задлъжнялост, която в случая е изключително
висока.
Видно е, че през анализирания период молителят е
разполагал с постоянен капитал и с нетен оборотен капитал единствено в края на
2013 г. През изследвания период от 2013 г. до 2018 г. включително отчетените
финансови резултати от „М.М.“ ЕООД са загуби.
Установява се от приетите счетоводни документи и
констатациите на вещото лице, че влошаването на показателите за ликвидност е
започнало през 2014 г., но към 31.12.2015 г. стойностите на три от четирите
коефициента на ликвидност са под минимално допустимите, като отклоненията на
коефициентите на обща и на бърза ликвидност от референтните им стойности са
значителни. От анализа на показателите за ликвидност през периода от 2013 г. до
2018 г. може да се направи извод, че към 31.12.2013 г. „М.М.“ ЕООД е било в
състояние безпроблемно да покрива краткосрочните си задължения с притежаваните
краткотрайни активи. Същото, макар и с известна степен на условност, може да се
твърди и за края на 2014 г., когато единствено коефициентът на обща ликвидност
е под минималната си референтна стойност /с отклонение от около 40 %/,
коефициентът на бърза ликвидност е в допустими граници, а коефициентите на
незабавна и на абсолютна ликвидност превишават горните граници на референтните
си стойности. Към 31.12.2015 г. и до края на 2017 г. в допустими граници е единствено
стойността на коефициента на абсолютна ликвидност, но това не е показателно за
наличие на възможностите на дружеството да покрива краткосрочните си
задължения. Към 31.12.2018 г., когато всички показатели на ликвидност са с
нулеви стойности, „М.М.“ ЕООД е в невъзможност да покрива каквито и да е
краткосрочни задължения.
С оглед на така събраните доказателства и приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза, съдът приема, че е налице обективна
невъзможност дружеството да покрие задълженията си свързани с търговската му
дейност, което налага извода, че „М.М.“ ЕООД е в състояние на
неплатежоспособност.
Съгласно константната практика на ВКС, включително
застъпена в решения по чл. 290 ГПК, като решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. №
959/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил
задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, като трябва да бъде
оборена установената от закона презумпция и докаже, че е платежоспособен и е в
състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната
изискуемост. От данните по делото се потвърждава становището на молителя, че
затрудненията му за покриване на задълженията не са временни и че същият е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност и спрямо него следва да се открие
производство по несъстоятелност.
При определяне началната дата на неплатежоспособност
трябва да се преценят всички данни по делото. В задължителната практика на
Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в
решения – решение № 33/07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 44/04.07.2012
г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. №
1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва
да се разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника
да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на
спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на
неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособност е
обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а
не спираното на плащанията към отделен кредитор. При съобразяване изложеното и
данните от приетата съдебно-икономическа експертиза, съдът намира, че датата,
към която следва да се приеме, че молителят обективно не е в състояние да
изпълни изискуемите си парични задължения към двама и повече кредитори е 31.12.2015
г., към която дата това състояние е трайно и необратимо.
Предвид всичко изложено настоящият съдебен
състав счита, че са налице всички предпоставки, които са визирани в закона и
спрямо молителя следва да се открие производство по несъстоятелност на
основание неплатежоспособност.
По делото са събрани доказателства, че молителят „М.М.“
ЕООД не разполага с парични средства или бързоликвидни материални активи за
посрещане на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност.
Разноски не са предплатени и в указания от съда срок с протоколно определение
от 17.06.2019 г., вписано в книгата по чл. 634в ТЗ на 20.06.2019 г. С оглед на
това и предвид изрично заявеното от молителя искане, съдът намира, че следва да
постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
С оглед изхода на спора, молителят ще бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 250 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал.1 ТЗ Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „М.М.“ ЕООД, с ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление:***, 7-ми километър, сграда на ЗИТ, корпус
ІІ, ет- 3.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2015 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „М.М.“
ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, 7-ми километър,
сграда на ЗИТ, корпус ІІ, ет. 3.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „М.М.“ ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище
и адрес на управление:***, 7-ми километър, сграда на ЗИТ, корпус ІІ, ет. 3.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото
на „М.М.“ ЕООД, с ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление:***, 7-ми километър, сграда на ЗИТ, корпус ІІ,
ет. 3.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на
предприятието на „М.М.“ ЕООД, с ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление:***, 7-ми километър, сграда на ЗИТ, корпус
ІІ, ет. 3.
СПИРА производството по т.д. № 860/2019 г.
по описа на СГС, VІ-1 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че
спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една
година от вписването на решението по ал. 1 по молба на длъжника или на
кредитора, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако представи
доказателства за предплащане на сумата от 3 000 лева /три хиляди лева/,
необходима за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че в
случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде
възобновено, дружеството ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, „М.М.“ ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище
и адрес на управление:***, 7-ми километър, сграда на ЗИТ, корпус ІІ, ет. 3, да
заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 250 лева /двеста и
петдесет лева/, представляваща разноски по делото за държавна такса.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на
Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър, на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ:
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|