Р Е
Ш Е Н
И Е № 260597
гр. Пловдив,23.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в публично заседание на двадесет и
осми септември,през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова
Силвия Алексова
при секретар
Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 1394/20г.по
описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба на П.Н.Д.,ЕГН-**********
чрез пълномощника му адв.Ст.Б. против решение № 905/11.03.20г.,постановено по
гр. дело № 14914/19г.по описа на ПдРС,9-ти гр.с.,с което е отхвърлен предявеният от П.Н.Д. против “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, установителен иск с правно основание
чл.439 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,че ищецът
не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист от
20.01.2011г. по ч.гр.д.№ 14743/2009г.по описа на ПдРС против П. Н. С.,за сумата
от 331,77лв.,представляваща 1/6 от главница за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.04.2006г.до 31.01.2009г.,за принудителното събиране на което
вземане е образувано изп.д. № 165/2011г.по описа на частен съдебен изпълнител *********,
продължило като изпълнително дело № 5044/2017г.по описа на ЧСИ **********,поради
погасяването му по давност.
Във въззивната жалба се излагат
подробни съображения за неправилност и необоснованост на атакуваното решение.Изразява
се становище за неправилност на изводите на първоинстанционния съд по отношение
на института на погасителната давност и перемпцията по подробно изложени
съображения.Посочва се,че първостепенният съд не е изложил мотиви досежно
възражението,направено в съд.заседание за неприемане като неподписани на две
молби на ответника по изп.дело от 15.11.13г.и от 21.08.15г.Иска се отмяна на
обжалвания съдебен акт и постановяване на друг,с който да се уважат исковите
претенции.Претендират се направените по делото разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна-„ЕВН България
Топлофикация“ЕАД,ЕИК-*********,със седалище гр.Пловдив,с който се изразява
становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени аргументи.Излагат
се доводи за неприложимост на цитираното
в атакуваното решение на ПдРС ТР № 2/26.06.15г.по т.д.№ 2/2013г.на ОСГТК на
ВКС,доколкото отмяната на ППВС № 3/18.11.80г.,извършена с т.10 от
тълкувателното решение,поражда действие само занапред,в който смисъл се цитира решение № 170/17.09.18г. по
гр.д.№2383/17г. ВКС.Претендира се юрск.възнаграждение пред въззивната инстанция
на осн.чл.78,ал.8 от ГПК.Прави се възражение за прекомерност на поискания от
другата страна адв.хонорар на осн.чл.78,ал.5 от ГПК.
ПдОС,след
преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
наведените от тях възражения,приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в предвидения от закона срок от легитимирана да обжалва решението страна срещу подлежащ на
обжалване акт,поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга
приложението на императивна материалноправна разпоредба,както и не се твърди
конкретно нарушение на процесуалните правила, обосноваващо служебно събиране на
доказателства.
Атакуваното
решение е валидно и допустимо.
Пред
ПдРС е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК от П.Н.Д. против "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД за признаване за установено по отношение на
дружеството на недължимостта на сумите,за
които е издаден изпълнителен лист от 20.01.2011г. по ч.гр.д. № 14743/2009г. по
описа на ПдРС против П. Н. С.,конкретно за сумата от 331,77 лв.,представляваща
1/6 от главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2006г. до
31.01.2009г.,за принудителното събиране на което вземане е образувано изп.д.№
165/2011г. по описа на ЧСИ **********,продължило като изпълнително дело №
5044/2017г. по описа на ЧСИ ************.
В
исковата молба ищецът се позовава на изтекла погасителна давност по отношение
на вземането за главницата против него,изтекла най-късно на 09.06.17г.Твърди,че
изп.дело № 165/11г.по описа на ЧСИ ********** се е прекратило ex lege
на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,като последното валидно изп.действие било на
01.03.12г.,когато е наложен запор върху
банковата сметка на длъжника.На 08.06.12г.банката наредила сума по сметка на
ЧСИ ********** и след тази дата последвал период на бездействие на
взискателя,поради което делото се
перемирало най-късно на 02.03.14г.или на 09.06.14г.Така давността по
главницата изтекла на 02.03.17г.или на 09.06.17г.,преди делото да бъде
продължено под № 5044/17г.на ЧСИ *******.
Доводите
на ответника са в насока,че не
е налице период на бездействие от негова страна,който да е продължил повече от
две години,поради което изпълнителното
производство не е перемирано на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,както и че
вземането не е погасено по давност,която е общата петгодишна давност, доколкото
вземането е установено с влязло в сила съдебно решение.
От фактическа страна по делото е
установено следното:
С изпълнителен лист от 20.01.2011г.,издаден въз
основа на Заповед № 8791/20.11.2009 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 14743/2009г. на ПдРС е осъдена П. Н. С. да заплати
в полза на ответника „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата от
1 990,60лв.главница за консумирана топлинна енергия за периода от
01.04.2006г. до 31.01.2009г. за обект в гр.***********,сумата от
552,52лв.обезщетение за забава за периода от 01.06.2006г.до 15.11.2009г.,ведно
със законна лихва върху главницата от
16.11.2009г.до окончателното й изплащане,както и сумата от 267,30лв.разноски.От
представената по делото справка от деловодната програма на съда по ч.гр. дело №
14743/2009г. по описа на Районен съд – Пловдив и по гр.д.№ 538/2010г. на
Районен съд–Пловдив се установява,че против издадената Заповед №
8791/20.11.2009г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е депозирано
възражение от длъжника П.Н. С. (с предишни имена П. Н.С.),предявен е иск от заявителя по чл.422
от ГПК,по който е образувано гр.д. № 538/2010г. на ПдРС.Делото е приключило с решение
№ 2352/12.0./2010г.,постановено по реда на чл.239 от ГПК,с което предявените
искове са уважени.Решението е влязло в законна сила в деня на постановяването
му-12.07.2010г.,доколкото последното не подлежи на обжалване.Съответно от
момента на влизане в сила на решението,с което предявените установителни искове
са били уважени,е започнал да тече петгодишният погасителен давностен срок за
вземането.Правилно районният съд приема,че давността е петгодишна,тъй като
вземането е установено със съдебно решение по силата на чл.117,ал.2 от ЗЗД.
За принудително събиране на вземането по изпълнителния
лист от 20.01.2011г.,издаден въз основа на Заповед № 8791/20.11.2009г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14743/2009г. и
изпълнителен лист от 05.10.2010г.,издаден по гр.д. № 538/2010 г. на Районен съд
– Пловдив на основание Решение № 2352/12.07.2010г., постановено по делото, е
било образувано изп.д. № 165/2011г. по описа на ЧСИ **********, продължило като
изпълнително дело № 5044/2017г. по описа на частен съдебен изпълнител *********.
От материалите по приложеното изп.д. № 5044/2017г.е
видно,че изпълнителното производство е образувано с разпореждане на ЧСИ ************
като изп.д. № 165/2011г. по молба на взискателя от 17.03.2011г.С молбата
взискателя е възложил на ЧСИ на основание чл.18 от ЗЧСИ да предприема
изпълнителни действия от негово име,без да се посочват конкретните изпълнителни
действия,а това съответно не води до прекъсване на давността за вземането.
От хронологията на изпълнителните
действия по изп.дело се установява следното:
-наложен е запор с разпореждане на ЧСИ
върху собствено на длъжника моторно превозно средство „Мазда 323“ на 14.11.2011г.
-наложен е запор на 10.11.2011г.върху
обезщетението за осигурителен стаж и възраст, получавано от длъжника П. С.
-насрочен
опис на дв.вещи на длъжника с разпореждане от 03.11.2011г.,обективирано в изпратената до длъжника покана за
доброволно изпълнение на 19.12.2011г. на адреса в **************.Описът е
пренасрочен,видно от протокол за опис на движимите вещи от 19.12.2011г.
- с
разпореждане от 20.12.2011г.,изпратено
до длъжника и връчено чрез залепяне на уведомление,описът на движимите вещи е
насрочен за 01.03.2012г.На датата е
съставен протокол за опис на движими вещи,с който се констатира,че не са
установени секвестируеми движими вещи,към които да се насочи принудително
изпълнение.
-с
разпореждане от 01.03.2012г. е разпоредено
налагането на запор върху банковите сметки на длъжника,открити при „Банка ДСК“
ЕАД.С писмо от 09.03.2012г.банката е посочила, че запорът е наложен.
-На 08.06.2012г.длъжникът
е заплатил с платежно нареждане по сметката на ЧСИ ********** сумата от 441,16
лв.
-с молба от 15.11.2013г.взискателят
е поискал да се пристъпи към принудително събиране на вземането чрез изпълнение
върху притежаваните от длъжника движими и недвижими вещи.
-с разпореждане от 29.08.2014г. и на основание чл.458 от ГПК държавата е присъединена като взискател в изпълнителното производство за
установените публични задължения на длъжника.
-с молба от 16.01.2015г.
взискателят е поискал към изпълнителното дело да бъдат присъединени и изп.д. №
165/2011г., изп.д. № 119/2013г. и изп.д. № 177/2014г.Молбата е уважена от ЧСИ с
разпореждане от 24.03.2015г.
-с молба от 21.08.2015г.взискателят
е поискал да се пристъпи към принудително изпълнение с предприемане на всички
предвидени в ГПК способи,включително чрез изпълнение върху притежаваните от
длъжника движими и недвижими вещи.
-от взискателя е депозирана молба на 28.09.2016г. за пристъпване към
принудително изпълнение с всички предвидени в ГПК способи,включително чрез
изпълнение върху притежаваните от длъжника движими и недвижими вещи.Отправена е
молба към съдебния изпълнител да уведоми взискателя, ако при проверка се
установи, че длъжникът е починал, като на основание чл. 429 ГПК бъдат
конституирани като длъжници неговите наследници.
-с протокол от 08.07.2017г.
изп.дело № 165/2011г. е прието от частен съдебен изпълнител ********** и е
продължено като изп.д.№ 5044/2017г.
-с разпореждане от 29.11.2017г.е насрочен опис на собствените на длъжника Л. К. Д.
движими вещи на адреса в гр. *********.
-с разпореждане
от 30.11.2017г., обективирано в
изпратено до длъжника съобщение, е насрочен опис на движимите вещи на длъжника, находящи
се в ****************.
-с
разпореждане от 10.12.2017г.в
изпълнителното производство са конституирани наследниците на починалия длъжник
П. Н. С. съобразно постъпилото удостоверение за наследници,включително ищецът.
Последващите
изп.действия по изп.д.№ 5044/17г.са за периоди,по-малки от една година.
Безспорно
е по делото,че ответникът се е снабдил с
изпълнителен лист против първоначалния длъжник П. Н. С.,в който фигурира
процесната сума за неплатена
топлинна енергия за неин имот за
посочения в изп.лист период.Не се спори и че е образувано изп.д.№
165/2011г.по описа на ЧСИ **********,впоследствие продължено под № 5044/17г.по описа на ЧСИ *******.
С
оглед на установеното от фактическа страна спорът се заключава в
това дали са предприемани изп.действия,които да прекъсват давността и респ.дали
е настъпила перемпция.
Районният
съд в обжалваното решение е приел,съобразявайки се със задължителните за
съдилищата разяснения,дадени с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,че в хода на образуваното изпълнително
производство давността за погасяване правото на принудително изпълнение на
вземането,предмет на изпълнителното производство,започнала да тече на 12.07.2010г.,се е прекъсвала
многократно и не е настъпила перемпция,съответно изп.д.№ 165/11г.не е било
прекратено ex lege още преди преобразуването му като изп.д.№
5044/17г.по описа на ЧСИ *********.
Съдът
намира от правна страна следното:
Нормата
на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК предвижда изп.производство да се прекратява,когато
взискателят не поиска извършването на изп.действия в продължение на две години,като изключение от това правило
правят делата за издръжка.Съгласно трайната съд.практика и задължителните
указания,дадени в т.10 от ТР № 2/26.06.15г.по т.д.№ 2/2013г.на ОСГТК на ВКС,давността
се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ,а именно-насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана,присъединяването на кредитор,възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане,извършването на опис
и оценка на вещ,назначаването на пазач,насрочването и извършването на
продан и т.н.до постъпването на парични суми от проданта или от плащания от
трети лица.Указано е и че кредиторът следва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски по
извършването на изп.действия,изграждащи посочения от него изп.способ.Съгласно
същото ТР не са изп.действия и не прекъсват давността образуването на
изп.дело,изпращането и връчването на ПДИ,проучването на имущественото състояние
на длъжника,извършването на справки,набавянето на документи,книжа и
др.,назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга,извършването на разпределение,плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение.
Съдът
намира,че първият въпрос,на който следва да се отговори,е свързан с
възражението на въззиваемата страна за
приложимостта на ТР № 2/26.06.15г.към настоящото дело,тъй като се твърди от топлофикационното дружество,че
това ТР поражда действие занапред,поради което приложение в случая следвало да
намери отмененото с това тълкувателно
решение ППВС № 3/18.11.80г.,с което е прието,че давност не тече по време на
изпълнителния процес.Становището на въззиваемата страна не се споделя от
настоящата инстанция.Съгл.чл.130,ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения,които са в
сила,са задължителни въобще,а не само по отношение на действието им от датата
на приемането занапред.Не са предвидени и ограничения на обратното действие
само до даден момент.В преобладаващата си практика ВКС
приема,че със задължителните указания на тълкувателното решение се дава
тълкуване на точния смисъл на съществуваща правна норма,а не се създава ново
правило за поведение,действащо за в бъдеще,поради което същото има действие от
влизането в сила на самия закон,чийто смисъл изяснява.(определение №
53/26.03.18г.на ВКС по ч.гр.д.№ 1049/18г.;определение № 38/02.03.18г.на ВКС по
ч.гр.д.№325/18г.,определение № 20/12.03.19г.на ВКС по гр.д.№ 7/19г.).Цитираното
от въззивника решение № 170/17.09.18г.на ВКС по гр.д.№
2382/17г.е по-скоро изолирано и не се споделя от настоящата инстанция .Ето защо
не следва в настоящия казус да се прилага отмененото ППВС № 3/80г.,а цитираното тълкувателно
решение № 2/26.06.15г.
Предвид
дадените в това тълкувателно решение разяснения на предпоставките за прилагане
на давността в изпълнителния процес,настоящата инстанция намира,че в случая
процесното изп.дело не е прекратено по право,респективно давността е прекъсвана
многократно.За да е налице перемпция,следва за период от две години да не са
предприемани действия от взискателя по събиране на дълга или действия на ЧСИ
,възложени му по чл.18 от ЗЧСИ.
Правилно първостепенният съд е приел,че течащата по
отношение на процесното вземане давност е петгодишната такава,доколкото по
отношение на вземането е налице влязъл в сила съдебен акт-решение №
2352/12.07.10г.по иск с равно
основание чл.422 от ГПК,влязло в сила на 12.07.10г.
В аспекта на
изложеното по-горе относно т.10 от ТР №
2/26.06.15г.следва да се приеме,че в изпълнителния процес давността не
спира,защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да
не иска нови изпълнителни способи).Когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години,изпълнителното производство се
прекратява на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК по право,без значение дали и кога
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение,тъй
като актът има само декларативен,а не конститутивен характер.Поради това новата
давност започва да тече от датата на предприемането от страна на взискателя на
последното по време валидно изпълнително действие ( в този смисъл Решение №
45/30.03.2017 г. по дело № 61273/2016 г. на ВКС, ТК, IV г.о.)
В
случая правилно районният съд е отчел,че давността е започнала да тече от датата на влизане в сила на решението по
чл.422 от ГПК-12.07.10г.От изложената по-горе хронология на поисканите и
предприети по делото изп.действия е видно също,че взискателят не е бездействал
за период,по-дълъг от две години.
Според ищецът последното валидно изп.действие е от
01.03.12г.,когато е наложен запор върху банковата сметка на длъжника П.С.,респ.от
08.06.12г.,когато банката е наредила по сметка на ЧСИ сума за частично
изпълнение на наложения запор.При евентуално бездействие от страна на
взискателя делото би било прекратено на 02.03.14г./09.06.14г.и давността би
изтекла на 02.03.17г./09.06.17г.
За този период от време обаче са предприемани
изп.действия,които прекъсват давността.С молбата си от 15.11.2013г.взискателят е поискал да се
пристъпи към принудително събиране на вземането чрез изпълнение върху
притежаваните от длъжника движими и недвижими вещи,т.е.към момента на депозиране
на тази молба от взискателя за предприемане на изпълнителни действия, не е
изтекъл установения двугодишен срок по чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК и производството
по делото не е перемирано.Относно тази молба,както и относно молбата от 21.08.2015г.,с която взискателят отново е поискал да се пристъпи към принудително
изпълнение с предприемане на всички предвидени в ГПК способи,включително чрез
изпълнение върху притежаваните от длъжника движими и недвижими вещи,ищецът е
възразил,че молбите не са подписани от представител на отв.дружество,вкл.с
електронен подпис съгл.изискванията на
ЗЕДЕУУ и не можели да предизвикат прекъсване на срока по
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.От приложените по изп.дело молби е видно,че същите са
подадени от юрск.**********,представител на ответника,чрез предоставената от
ЧСИ на топлофикационното дружество система за отдалечен достъп Оптимум.Този
достъп се предоставя от ЧСИ само на легитимирани представители на
страните,поради което е невъзможен отдалечен достъп до нея на лице,което не е
страна или неин пълномощник.От факта на получаване на входящи номера на молбите от ЧСИ е видно,че съдебният
изпълнител е приел същите като подадени именно от упълномощено за това
лице,поради което не е необходим ел.подпис,за да се приеме,че молбите са подадени именно от взискателя.
Следващата молба от взискателя е депозирана на 16.01.2015г.С нея е поискано към
изпълнителното дело да бъдат присъединени и други изп.дела,като молбата е
уважена от ЧСИ с разпореждане от 24.03.2015г.Неоснователни са доводите,изложени
във въззивната жалба,че тази молба няма прекъсващ срока по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК ефект и съответно не може да прекъсне давността.В молбата,освен че е
поискано присъединяване на други изп.дела,се съдържа и искане ЧСИ да пристъпи
към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи,включително и чрез изпълнение
върху притежаваните от длъжника недв.имоти и дв.вещи,което искане попада в
обхвата на изп.действия,прекъсващи давността съгл.постановките на т.10 от ТР
№ 2/26.06.15г.по т.д.№ 2/2013г.
Давността е прекъсната и със следващата молба от 21.08.2015г.,с която взискателят отново
е поискал да се пристъпи към принудително изпълнение с предприемане на всички
предвидени в ГПК способи,включително чрез изпълнение върху притежаваните от длъжника
движими и недвижими вещи.Настоящата инстанция е изложила мотиви по-горе защо
приема във връзка с възражението на
жалбоподателя,че молбата не е подписана от пълномощник на възз.дружество,че със същата е прекъсната
давността.
Посоченото
обуславя правилност на изводите на първостепенния съд,че при приложение на
общата петгодишна погасителна давност не е изтекъл период по-дълъг от пет
години,през който да не са предприемани изпълнителни действия,насочени към
принудителното удовлетворяване на вземането,поради което предявените искове са
останали неоснователни и недоказани.
С оглед на изложеното атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
По
разноските:
При този
изход на правния спор жалбоподателят П.Д. следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемото дружество претендираните от
него разноски за юрск.възнаграждение пред въззивната инстанция.Размерът
на това възнаграждение следва да се
определи за сумата от 120 лв.на основание чл.78,ал.8 от ГПК във вр.с чл.37 от ЗПП
и чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и доколкото делото не
се отличава с фактическа и правна сложност.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 905/11.03.20г.,постановено по гр. дело № 14914/19г.по описа на ПдРС,9-ти
гр.с.
ОСЪЖДА П.Н.Д.,ЕГН-********** да заплати на „ЕВН
България Топлофикация“ЕАД,ЕИК-*********,със седалище гр.Пловдив сумата от 120(сто и двадесет)лв.разноски
за юристконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: