РЕШЕНИЕ
Номер 122 28.02 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , Търговско отделение, ХVIIІ състав
На осемнадесети февруари, 2020 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар:
Боряна Козова
като разгледа докладваното от Съдията т. дело номер 534
по описа за 2018 година намери за установено следното:
Искове с правно основание чл. 79,
ал.1 във вр. с чл.266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ЕТ „ПЕТРОПОЛИС-Р.П.“ с ЕИК
*********, твърди,че между нея като ЕТ и ответната Община Сопот е сключен
договор №ОП-6/6/17.02.2015 г. за извършване на аварийно възстановителни
ремонтни работи с предмет:“Възстановяване на енергогасителя на язовир
„Сопот-2/Мурла/“.В исковата молба са описани подробно обстоятелствата,довели до
необходимостта от извършването на посочените ремонтни работи на язовира и се
твърди,че договора е сключен след проведена процедура за договаряне без
обявление на основание чл.90,ал.1,т.4 от ЗОП.Твърди още,че в хода на изпълнение
на сключения договор са възникнали обстоятелства,породили необходимостта от
извършването на допълнителни видове работи с оглед постигане на изпълнението на
договора и на неговите цели,като качество,срокове,гаранции и др.В периода от
17.02.2015 г. до 03.08.2015 г. били извършени количества по обем работи извън
договорените за обекта,като тези работи са описани като вид,количество и
единични цени в обстоятелствената част на исковата молба и най-общо казано се
твърди,че това са работи по “усилване със земен насип на язовирна стена на
язовир „Мурла“,община Сопот,укрепителен насип №2“.
Твърди се на следващо място,че
всички СМР,описани в ИМ,са били извършени с одобрението на ответната
община,изключително и само в нейна полза и са били приети от същата.Твърди
се,че строително ремонтните работи са били извършени качествено и в
съответствие със строителните правила и стандарти,за което общината-ответник не
направила възражения и е подписала протокол образец №19 от 03.08.2015 г.Всички
разходи за труд и материали били направени единствено от ЕТ „ПЕТРОПОЛИС-Р.П.“ и
едноличният търговец поканил общината да заплати извършените допълнително
СМР,възложени и приети от нея,а също така издал проформа фактура №1 от
03.08.2015 г.,но въпреки,че ответната община не отричала извършените СМР,нито
тяхната стойност,отказала да ги заплати.
Ищцата-едноличен търговец твърди
още,че гореописаните обстоятелства се потвърждават и от констативен протокол от
04.02.2015 г. на комисия,назначена със заповед на кмета на Община Сопот,която
комисия констатирала обстоятелства,налагащи необходимостта от спешни и
неотложни действия за усилване стената на язовира „Сопот-2/Мурла“,с насип
/трамбован/ с увеличаване на основата с 10 см. и в короната 2 м..Същите
обстоятелства били описани и в техническа експертиза на инж.Д. от 04.02.2015
г.Твърди се и това,че потвърждение на извършените от едноличния търговец
допълнителни дейности,както и на качеството им,ставало видно и от констативен
протокол от 17.03.2016 г.,издаден от Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор.
Въз
основа на горните твърдения ищцата-едноличен търговец моли да бъде постановено
съдебно решение,с което ответната Община Сопот да бъде осъдена да заплати
следните суми:сумата от 25 100 лв. като част от сума в пълен размер от 103
618,80 лв. /с включен ДДС/,представляваща стойността на извършените
допълнително СМР от ЕТ „ПЕТРОПОЛИС-Р.П.“ по строителството на обект:“Усилване
със земен насип на язовирна стена на язовир „Мурла“,община Сопот,укрепителен насип
№2“,както да заплати и мораторни лихви за забава върху главницата в размер на
2000 лв. като част от лихви в общ размер от 30 897,84 лв. за периода от
03.08.2015 г. до датата на подаване на исковата молба в съда-09.07.2018
г.,ведно със законната лихва върху присъдените суми,считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.Претендира и
направените по делото разноски.
Ответната Община Сопот е подала в
законния срок отговор на исковата молба,с който е оспорила процесните искове.
Счита,че абзац първи от исковата молба е излишен и неотносим към предмета на
делото,защото в него се говори за договор за обществена поръчка между
страните,който не е предмет на делото и този договор е бил изпълнен от страните
по него.Заявява,че предмета на този договор не обхваща твърдяното от ищеца
„усилване със земен насип на язовирна стена на язовир „Мурла“ и че предявилия
исковете ЕТ следва да докаже,че твърдяното „усилване със земен насип на
язовирна стена“ е станало след сключване на ясен и еднозначен договор между
страните,както и че са спазени изискуемите за това процедури по Закона за
обществените поръчки /ЗОП/.Освен това намира,че с оглед естеството на обекта
следва да бъде доказано спазването на всички нормативни актове по устройство на
територията.
Освен горното,общината-ответник
поддържа,че не е извършена посочената в исковата молба изработка.В тази връзка
общината заявява,че по предходен сключен договор за обществена поръчка вместо
земните маси от язовира да бъдат извозвани от изпълнителя и то на значимо
разстояние,те били стоварвани от другата страна на язовирната стена,на
изключително минимално разстояние и така се имитирало укрепването и усилването й.По-подробните
доводи и обстоятелства във връзка с твърдяното ответникът излага в отговора си.
Общината-ответник се позовава в
отговора си и на писмо от 19.10.2015 г. на Областен
управител-Пловдив,адресирано до Междуведомствената комисия за възстановяване и
подпомагане към Министерския съвет,в което било изразено становище по отношение
на искането на предходния общински съвет за финансиране на твърдяния от ищеца
ремонт,че искането е нецелесъобразно,не отговаря на изискванията на закона и че
е бил представен проект от проектант без необходимата правоспособност за
подобен вид обекти-хидротехнически съоръжения,а също било изразено и
становище,че извършеното насипване не разрешава проблема с филтрацията на сухия
откос на язовирната стена.Ответнита община още поддържа,че в заключението на
техническата експертиза,изготвено от инж. В. Д.,невярно е било посочено,че
язовир „Мурла“ е вид строеж от „Трета“ категория по ЗУТ,докато според общината
се касае за строеж от „Първа“ категория по смисъла на чл.137,ал.1,т.1,б.“д“ от ЗУТ.Твърди се още в отговора на ИМ,че
към проекта за ремонта на язовира не са били приложени т.нар. „изходни данни“
по смисъла на чл.12,ал.1,т.2 от Наредба №4 от 21.05.2001 г. за обхвата и
съдържанието инвестиционните проекти,нито е била изработена към проекта част
„Земна основа“ съгласно чл.132-133 от посочената Наредба №4.Не съществува,според
ответната община,и отчет по образец съгласно чл.46,ал.1 от Правилника за
ОДМКВПМС,а липсва и заповед по чл.195,ал.4 от ЗУТ със задължаване за извършване
в определен срок на необходими ремонтни и възстановителни дейности,както липсва
и разрешение за строеж.
Общината-ответник поддържа още,че
липсва и каквото и да е бедствие или авария,защото липсва каквото и да е
изпращане на информацията за бедствие или опасно състояние съгласно Приложение
№1 към горния Правилник в 14-дневен срок от възникване на бедствието или от
датата на приключило обследване в Комисията с копие до ОУ-Пловдив.Освен,че
липсва договор,според общината липсва и каквото и да е друго задание съгласно
нормите на ЗОП,ТЗ,ЗЗД и ЗУТ.
В допълнителната си искова молба
ищцата-едноличен търговец с фирма ЕТ „ПЕТРОПОЛИС-Р.П.“ уточнява,че главницата
от 103 618,80 лв. е с начислено ДДС.Заявява,че между възложителя и изпълнителя
по договора от 17.02.2015 г. е взето съвместно решение за извършване на
допълнителни видове работи извън договорените за обекта,като отново описва кои
са тези допълнителни СМР /същите са описани и в първоначалната ИМ/.Твърди в
тази връзка,че това не е само „извозване на отложена тиня,за да се спести
разстояние“,както поддържа ответника,а са дейности осъществени под надзора на
възложителя и под негов контрол,за да бъде осъществено качествено и в срок
изпълнението на договора от 17.02.2015 г.,като заедно с това се осигури и
безопасност на работещите на обекта.
В отговора на допълнителната
искова молба,ответната Община Сопот повтаря доводите си,изложени в отговора на
първоначалната ИМ,но и сочи още,че в допълнителната ИМ се съдържа невярно
твърдение относно „признание на извършени допълнителни дейности“,като заявява в
тази връзка,че в отговора на ИМ изрично е оспорено извършването на твърдяните в
ИМ действия от страна на ЕТ „ПЕТРОПОЛИС-Р.П.“.Заявява още,че твърдения от
ищцовата страна устен договор за допълнителни СМР е правно нищо,защото напълно
противоречи с приложимия в случая закон,а именно-Закона за обществените
поръчки,изискващ всички договори и допълнителни споразумения да се сключват в
писмен вид като условие за тяхната действителност.Освен това се позовава и на
забраната на чл.43,ал.1 от ЗОП /2004-2016г./,съгласно която страните по договор
за обществена поръчка не могат да го изменят.В отговора си на допълнителната
искова молба общината-ответник излага още и аргументите,че липсата на
споразумение относно твърдяните от ищцовата страна допълнителни СМР се извлича
и от липсата на каквото и да е спазване на процедурата по ЗОП относно
сключването му /изготвяне на решение за възлагане,одобряване на покана за
участие,изпращане на поканата до АОП,назначаване на комисия по чл.92а,ал.2 от
закона и др./,както и от липсата на такова споразумение в профила на купувача
съгласно чл.22б,ал.2,т.13 от ЗОП,а също и от липсата му в Регистъра на
обществени поръчки и Портала за обществени поръчки съгласно чл.22б,ал.4 от
ЗОП.Като краен извод,общината-ответник сочи в допълнителния си отговор,че не
само липсва каквото и да е изпълнение на посочените в ИМ дейности,но и че
липсва каквото и да е спазване на процедура и надлежна форма относно тези
дейности.
Пловдивски Окръжен Съд, ХVIIІ т.с., като обсъди обстоятелствата по делото и
представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за
установено следното:
Между страните по делото е
безспорно, че 17.02.2015 г. между ОБЩИНА - СОПОТ и ЕТ „ПЕТРОПОЛИС - Р.П.“ е сключен договор за извършване на аварийно възстановителни ремонтни дейности,
с предмет „възстановяване на енергогасителя на язовир Сопот-2 /Мурла/“, при
действието на форсмажорни обстоятелства, които са наложили тази сделка да се
сключи без предварително провеждане на търг по обществена поръчка по смисъла на
Закона за обществените поръчки. Също така страните не спорят, че работата по
сключения договор е извършена и е
осъществено възстановяване на енергогасителя. Т.е. очевидно спор около
основното правоотношение не е формиран. Спорно е по делото обстоятелството, че
във връзка с изпълнението на този договор ищецът е осъществил и допълнителни
работи, а именно усилване със земен насип на язовирна стена на язовир
„Мурла“,община Сопот, укрепителен насип №2,
които СМР са удостоверени в протокол образец 19 от 03.08.2015г., както и
че тези допълнителни видове работи са свързани с основната сделка и са с оглед
постигане на изпълнението на сключения договор и на неговите цели, като
качество, срокове, гаранции и др.
По делото друг безспорен факт е,
че на дата 03.08.2015г. е налице подписан Протокол - образец № 19 от *** към
ОБЩИНА - СОПОТ В.Д.К., който протокол се
използва от ищеца, като доказателство за извършената работа. Също така са
събрани многобройни писмени доказателства, приета е СТЕ и са изслушани четирима
свидетели. Въпреки събраните по делото писмени доказателства съдът не намира,
че ищцовата страна извърши пълно и главно доказване на правно релевантните
факти, а именно че посочената в протокола обр. 19 работа е извършена и същата е
била необходима във връзка с извършването на работата по основния договор,
както и че е налице договаряне на между страните за извършване и на
допълнителни работи. На първо място липсват доказателства за каквито и да било
развити договорни отношения във връзка с претендираните допълнителни СМР. Естествено
ако се установи, че работата е предприета при и по повод извършването на
основните СМР и без допълнителните основните биха били невъзможни или
некачествени също би могло адекватно да се обоснове, че претендираните в
настоящото производство СМР и суми представляват иманенентна част от
правоотношението възникнало с подписването на договора от 17.02.2015г. По делото обаче не се
установява нито едното нито другото.
По повод становището на ищеца
следва да се отбележи, че цитирания в исковата молба протокол от 04.02.2015г.
на комисия назначена от кмета на Община Сопот не следва да бъде третиран като
аргумент в полза тезата на ищеца. Това е документ съставен преди подписване на
основния договор и не би могъл да послужи за аргументация на възникнали впоследствие
и очевидно внезапни нови условия по изпълнение на договора, които са мотивирали
ищеца да предприеме нови СМР, които са допълнителни, но осъществявани при
изпълнение и по повод основната сделка. Действително по делото съществува и
констативен протокол от 14.03.2016г. по повод на извършена проверка на язовир
Сопот-2, в който е посочено, че са изпълнени работи- подмяна на основния
изпускател, насипване на стената и направа на нов преливник, но това писмено
доказателство не е подкрепено от останалия по делото доказателствен материал и
не може само по себе си да обоснове, че извършената работа визирана в протокол
обр. 19 е реално осъществена. За приемане тезата на ищеца за достоверна не
помага и обстоятелството, че е налице и подписване на акта от страна на младши
експерт към ответната Община К.. На първо място следва да се посочи, че в самия
документ представен от ищеца, като доказателство за извършената работа във
връзка с процесния договор от 17.02.2015г. е посочено, че е съставен „съгласно
договор от 03.08.2015г.“ Т.е. на практика се разколебава тезата на ищеца от
самото съдържание на употребеното от него в процеса писмено доказателства. Може
да се приеме, че този протокол касае именно договор от 03.08.2015г., а не
процесния. По делото обаче така и не е установено да има подобна сделка, като
съдът неглижира тази непълнота в доказването на ищеца и по повод на показанията
на самия К. , който е подписал протокола. Същият установява, че по принцип няма
такъв договор, поради което и следва да бъде разгледан въпроса за съдържанието
на протокол образец 19 в контекста на процесната сделка. Също така и ответника
не установява да съществува подобен договор.
При лежаща върху ищеца
доказателствена тежест същият не установи в процеса, че посочените от него СМР
са реално извършени на обекта. На първо място съдът намира, че съществуват
противоречия в показанията на поисканите от ищеца свидетели Х.П. и В.К..
Първият твърди, че на практика насипването на стената е предхождало ремонтните
работи по енергогасителя, тъй като не е имало достъп до другата страна на
язовира и е следвало да се насипе стената, за може камионите да минават. К. пък
от своя страна твърди, че стената е възстановявана след работите по договора.
На следващо място П.твърди, че му е бил даден от Общината проект, като подобна
документация не е установена да е налична по делото, нито при ответника
съобразно на констатациите на вещото лице. Т.е. ангажираните гласни
доказателства от ищеца са на първо място противоречиви и на следващо неподкрепени с останалия по делото
обилен доказателствен материал.
Съществени противоречия
съществуват и между изнесеното от свидетелите на ищеца и показанията на
свидетелите на ответника, като единственото, което е идентично е твърдението на
свидетеля П.и свидетеля П., че се е налагало разширение на язовирната стена
отгоре, тъй като не е имало възможност по нея да минава техниката. Твърдението
на П. е, че това е разширение, което е залегнало в самия договор, като по молба
на Х.П. е започнало да се написва пръст. Свидетелят установява, че това е
правено с техника и средства на П./ищеца/. В унисон с тези показания са и
показанията на П., който е съпруг на Р.П. и пряк изпълнител на договора от
името и за сметка на ищеца. Същият също твърди, че понеже камионите не са могли
да минават се е наложило да се насипва стената. И тук се стига до основния
момент в настоящия казус, а именно разширението на стената на язовира, наложило
се, за да може да преминават камионите дали по същество може да се приравни на
насипване и укрепване на стената на язовира. От изложението на П.може да се
направи извод, че на практика очевидно се твърди, че по повод на това, че
техниката е следвало да минава е извършено и укрепване и насипване на насип № 1
и насип № 2 няколко месеца, като очевидно тези дейности се свързват с ремонта
на енергогасителя.
Събраните по делото доказателства
обаче не могат да обосноват тезата на ищеца. По делото е изслушана СТЕ, която
съдът изцяло кредитра, като обективна и безпристрастна, от съдържанието на
която може да се направи категоричния извод, че принципно дейностите по
процесния протокол образец 19 не са извършени. Съдът приема за безспорно
установен по делото факта на извършване на разширение на стената, поради
осветляването на този факт и от свидетеля на ищеца и на ответника. Това разширение
обаче е очевидно напълно различно от укрепване
и усилване със земен насип на язовирната стена. В приетата по делото СТЕ
е посочено, че е изпълнен допълнителен насип по въздушния откос на язовирната
стена на язовир „Мурла“, но не може
да се установи дали е изпълнено оформяне на легло на нов насип тъй като няма
чертежи и не е посочено с какви размери и дълбочина трябва да се изпълни това
легло. Няма съставен протокол за приемане на скрити работи. Не е изпълнено
сортирането на доставените земни маси, тъй като има наличие на големи камъни и
парчета асфалт в насипа. Не е изпълнено затревяване на насипа с люцерна.
Очевидно е,
че в случая не съществува каквато и да било строителна документация,
независимо, че се установява, че този тип строеж е
първа категория съгласно ЗУТ. Според назначеното вещо лице изходни данни
необходими за изработване и одобряване на инвестиционен проект за
хидротехнически обекти каквито са
язовирите и съоръженията им са: геоложка, хидрогеоложка, сеизмоложка и
хидроложка характеристика на района. Инвестиционният
процес започва с изготвянето от инвеститора на задание за проектиране. С него
се определят изискванията към обекта, фазите за проектиране и проектните части,
които следва да съдържа инвестиционния проект. Всяка част включва обяснителна
записка и чертежи / ситуации, надлъжни и напречни профили, разрези, детайли и
др. изготвени в съответен мащаб/.
В конкретния
случай инвестиционния проект за укрепване на земно- насипната стена на язовир
„Мурла“ трябва да съдържа част Геодезическа и част Земна основа. Когато се
отнася за ремонтни работи, при липса на първоначалната проектна документация на
обекта, се прави геодезическо заснемане на съществуващия обект. А при
земно-насипни работи се посочват изискванията на които трябва да отговаря
основата и материала от който ще се изпълнява насипа. След като се изготви
проекта, той се одобрява от главния архитект на съответната община където се
намира и се издава строително разрешение. За строежите от първа категория
задължително е необходимо инвеститора да сключи договор и за строителен надзор.
Процеса по
изпълнение на даден строеж започва със съставянето на протокол за предаване и
приемане на одобрения проект и влязло в сила строително разрешение, който се
подписва от възложителя, проектанта , строителя и строителния надзор. Самото
строителство започва с изготвянето и подписването на протокол за откриване на
строителната площадка. Съставят се Акт за приемане на земната основа, Акт за
установяване на всички видове СМР подлежащи на закриване и др. в зависимост от
вида на конкретния строеж. При завършване на строителството се съставя
Констативен акт за установяване годноста за приемане на строежа. Приемането на
строежите от първа категория се извършва от държавна приемателна комисия.
Всички тези проекти, книжа и документи, както и акт на държавна приемателна
комисия въобще по делото липсват. Липсва и доказване, че на практика има
изпълнение посочено в акт образец 19.
Не е
доказано по делото, че е доставена пръст с необходимото качество, която да е
сортирана ръчно, нито, че същата е положена и разривана с булдозер, каквито
посочени дейности са обективирани в акт образец 19. Не е установено и, че е
затревен насипа с люцерна. В противовес на твърденията по исковата молба е
изложението в СТЕ, че земните маси за насипа изпълнен по въздушния откос на
язовирната стена на язовир „Мурла“ са взети от изкопа на обект “Реконструкция и
модернизация на канализационната мрежа, подмяна на амортизираната водопроводна
мрежа на гр. Сопот“, който се е изпълнявал в периода от 12.09.2014г. до
28.08.2015г. Използваните за насипа земни маси не са подходящи за укрепване на
язовирната стена, тъй като не осигуряват устойчивост на откоса поради наличие
на едър чакъл, големи камъни и строителен отпадък. В унисон с тези изводи са и
показанията на свидетелите доведени от ответника, като по делото няма никакви
обективни данни, че е извършено актуално укрепване на стената съобразно
спазване на строителните правила и норми и съответна документация. В подкрепа
на казаното е и становището на Областен управител на лист 87 , в който е
отказано финансирането на обект язовир Сопот 2 /Мурла/. Мотивите са, че е
констатирано извършване на насипване с разнородни материали на короната и сухия
откос на язовирната стена, което не е извършено според изискванията на проекта
и извършените работи не разрешават проблема с филтрация на сухия откос на
язовирната стена. От съвкупния анализ на свидетелските показания, СТЕ и
писмените доказателства може да се установи, че е извършвано насипване на
короната и сухия откос на язовирната стена, но не с пръст, а с разнородни земни
маси и материали добивани при смяната на канализационната мрежа на гр. Сопот.
Кой и кога го е осъществявал не е напълно установено по делото. Действително се
изясни, че ищецът е извършил някакво разширение на язовирната стена, за да
преминават камионите и техниката по нея, но в никакъв случай по делото не е
установено укрепване на язовирната стена по начина посочен в протокола образец
19. Т.е. очевидно има някакви извършвани работи, които са променили язовирната
стена, но не се установява ищецът да е осъществил СМР, чието заплащане се
претендира в настоящия процес. По делото остава неизяснено дали уширението на
стената за преминаване на техниката е било част от сделката сключена между страните,
както сочи свидетеля П., или не и се налага допълнително плащане за тази
работа. Категорично обаче се установява, че практически работите по акта
ползван от ищеца за доказване на тезата си не са изпълнени.
Наред с това
и според изричното заключение на вещото лице извършените в периода от
17.02.2015г. до 03.08.2015г. количества работи извън договорените на обекта, а
именно: Усилване със земен насип на язовирна стена на язовир „Мурла“, община
Сопот, укрепителен насип №2 не са били необходими с оглед постигане на
изпълнението на договора и на неговите цели, като качество, срокове, гаранции и
безопасност. Изпълнението на Договор №ОП-6/6/17.02.2015г. от страна на ищеца е
възможно, без извършването усилване със земен насип на язовирна стена на язовир
„Мурла“, община Сопот, Укрепителен насип №2. Възстановяването на енергогасителя
на язовир „Сопот-2“ /Мурла/ може да бъде осъществено, без изпълнението на Насип
№2. Т.е. при така изложеното, за да се приеме, че процесните СМР са част от
облигацията от 17.02.2015г би следвало да е налице обективирана воля за това
между страните и налична строителна документация, каквито в случая изобщо
липсват. Да се приеме тезата на ищеца, при изясненото статукво, би довело до
заобикаляне на нормите по ЗОП, като би се създала възможност за възникване на
облигационна връзка, като се неглижират нормативните правила по посочения закон
установяващи определени процедури. След като усилването на язовирната стена
няма никаква техническа връзка с основния предмет на сключения договор следва да
се приеме, че се касае за извършени работи въз основа на някакво друго
правоотношение или се касае за извъндоговорна отговорност. Подобни аргументи не
са използвани от страна на ищеца, като същият настоява, че претендираните СМР
са част от посочената основна сделка от 17.02.2015г., което се установи, че не
е налице.
Още повече,
че вещото лице посочва, че състоянието на язовината стена понастоящем от гледна
точка на нейната конструктивна сигурност не е съществено по-различно от това
преди укрепването. От направените справки и прегледаните документи налични в
делото, в община Сопот и в Областна управа Пловдив, не са установени документи
и обстоятелства доказващи и обосноваващи необходимост от укрепване на
язовирната стена на язовир „Мурла“ с допълнителен насип по въздушния откос на
стената.
Очевидно е
налице някакво насипване и разширение, за да минава техниката, но същото по
същество не материализира изпълнение на строеж от първа категория, както и не обективира усилване със земен насип на
язовирната стена. Т.е. претендираните в настоящия процес суми не отговарят на
извършени на място СМР по начин и в количества посочени в протокола. При
съвкупния анализ на събрания доказателствен материал може да се направи
обоснования извод, че ищецът не установи по делото, че е извършил посоченото в
протокол акт образец 19 и факта, че същият е подписан от представител на
ответника не може да обоснове нужда от заплащане на претендираната сума от
страна на възложителя. Що се касае до проформа фактурата същата касае бъдещо данъчно
събитие и не може да послужи, като доказателства за престирана стока или услуга
към момента на издаването й.
Не на
последно място следва да се отчете и факта, че съдът не кредитира изцяло
показанията на свидетелите доведени от ищеца. Показанията на свидетеля П.,
очевидно поради неговата несъмнена заинтересованост от изхода на спора поради
това, че е съпруг на ищцата, а на К. поради обстоятелството, че същият има
интерес да установи, че е подписвал документи отговарящи на реално извършени
СМР, по които Община Сопот дължи плащане, тъй като в противен случай за същият
съществува възможност да понесе имуществена и наказателна отговорност. На
следващо място свидетелят К. очевидно няма никакви непосредствени и лични
впечатления от обекта, като е подписал акта и фактурата след устни указания на
кмета. Също така свидетелят посочва, че кметът го е накарал да подпише, за да
се „покаже на междуведомствените комисии, че е започнала работа.“ Т.е.
анализирайки в съвкупност доказателствения материал може да се стигне и до
извод, че подписаните документи имат друга, различна от посочената в исковата
молба цел, а именно да послужат евентуално за иницииране на някакво
допълнително финансиране. Ето защо и искът по чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява
недоказан и неоснователен, респективно и искът по чл.86 от ЗЗД също.
При този изход от спора следва
ищецът да понесе сторените от ответника съдебно деловодни разноски, които се
установява да са в размер на сумата от 6400 лева. По повод претендираното от
ищеца за заплащане адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лева ответникът е
направил възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно.
Фактическата и правна сложност на делото и размерът на иска не кореспондират на
посочената сума от ищеца. Ето защо и
съдът намира, че следва възнаграждението да бъде редуцирано до сумата от 2500
лева.
Ето защо и Съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ЕТ ПЕТРОПОЛИС – Р.П. с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Неделино, ул. Дичо П.№ 8 против ОБЩИНА СОПОТ с ЕИК *********
искове с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл.266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 25 100 лв., като искът е предявен като частичен от
общата сума от 103 618,80 лв. /с включен ДДС/, представляваща стойността на
извършените допълнителни СМР от ЕТ „ПЕТРОПОЛИС-Р.П.“ по договор № ОП-6/6 от 17.02.2015г. посочени в протокол
образец 19 от 03.08.2015г.: “Усилване със земен насип на язовирна стена на
язовир „Мурла“, община Сопот, укрепителен насип №2“, както да заплати и
мораторни лихви за забава върху главницата в размер на 2000 лв., като искът е
предявен като частичен от общата сума от 30 897. 84 лв. за периода от
03.08.2015 г. до датата на подаване на исковата молба в съда на 09.07.2018 г.
ОСЪЖДА ЕТ
ПЕТРОПОЛИС – Р.П. с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Неделино, ул. Дичо П.№ 8 да заплати на ОБЩИНА СОПОТ с ЕИК ********* сумата от
2900 лева направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :