Решение по дело №798/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260786
Дата: 16 декември 2021 г. (в сила от 24 март 2022 г.)
Съдия: Теодора Пламенова Шишкова
Дело: 20213110200798
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

Номер ...............2020г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд,                                                                                 XXXVI – ти състав

На четиринадесети октомври                                            две хиляди двадесет и първа година 

В публично заседание

                                                                                                 Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. № 798 по описа за 2021 година, установи следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

            Образувано е по жалба на „Л.“ ЕООД с ЕИК ********* против Наказателно постановление № КХ-8/12.02.2021г., издадено от Директора на Областната дирекция за безопасност на храните – гр. Варна, с което за нарушение на разпоредбите на чл.4, ал.1 ЗХ, вр. с Приложение I, глава 1, т.1.3 от Регламент (ЕС) № 2073/2005 относно микробиологични критерии за храните на жалбоподателя е било наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на сумата от 4000 лева.

            В жалбата си дружеството- жалбоподател навежда твърдения за неправилност и незаконосъобразност на издаденото НП, поради непълно изясняване на релевантната фактическа обстановка, като се моли за отмяна на издаденото НП и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

            В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от процесуален представител, който посочва, че дружеството има договор с лицензирана лаборатория за осъществяване на мониторингов контрол, като този контрол предприятието спазва стриктно, като взема и изпраща проби от готовата продукция и от смивовете, като за конкретната саздърма проби са изготвени на 16.09. и в тях не е изолирана листерия, като едва на 30.09. наказващият орган твърди, че е установил такава, като наказващият орган не успял да докаже, че нарушение е било извършено именно от дружеството, а не впоследствие при обработване на пробата, както и че същото е било извършено виновно. Твърди се още, че посочената за нарушена разпоредба на чл. 4 ЗХ съдържа множество обективни състави на нарушения, като нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП са били изброени всички конкретни фактически положения, които да показват по ясен и недвусмислен начин, кой е релевантният в случая фактически състав на нарушение, което на свой ред съставлявало съществено нарушение на процесуалните правила. Отделно от това се сочи, че практически невъзможно е листерия да съществува в продукт като саздърмата, доколкото технологично същата се приготвя при температура от около 150 градуса чрез пържене. Поради посоченото се пледира за отмяна на издаденото НП и присъждане на сторените по делото разноски.

            АНО, редовно призован изпраща представител, който на свой ред пледира за потвърждаване на издаденото НП, като посочва, че от показанията на разпитаните свидетели се установява по безспорен начин, че пробата е взета за изследване от проверявания обект, 5 опаковки саздърма по 100 гр., като пробите са транспортирани правилно и изпитани по надлежния за това ред, като обоснова възможността от наличие на листерия с обстоятелството, че дружеството има проблеми с инсталациите – главно в климатичната такава, както и наличните пукнатини в пода и стените, където вероятно се съдържа вода, която благоприятства появата и развитието на бактерии от рода на листерията. Излага, че освен термичната обработка с продукта има още много технологични процеси по обработването, свързани с рязане, пакетиране и т.н., което не е механизирано, а се осъществява ръчно, като при всеки един от тези етапи съществува възможност от вторично заразяване на готовия продукт. Пледира за потвърждаване на издаденото НП и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

            От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

            На 30.09.2020 г. св. Д.Д.-*** е извършил проверка в обект Месопреработвателно предприятие с BG0304041, с адрес: гр. Варна, ул. „Атанас Москов“ по повод планов официален контрол в специализиран магазин за месо и местни продукти, собственост на „Ливел – 1“ ЕООД. Проверката се наложила след като за предходен период е било установено наличието на Листерия моноцитогенес в готовата предлагана за консумация продукция.

            В хода на проверката били взети по установения за това ред и на произволен принцип от св. К.А. за изследване 5 броя вакуумирани пакети саздърма от по 100 гр., които били изпратени за изследване в акредитирана лаборатория на ОБДХ.

            Пробата била взета като планов официален контрол от търговска мрежа в специализиран магазин за месо и месни продукти с производство за нуждите на обекта, peг. №********* на фирма „Л." ЕООД, с акт за вземане на проба №00470/14.09.2020 г. от д-р К.А. и след това изследвана в ИЛДК към ОДБХ-Варна, протокол от изпитване №7163/24.09.2020 г. и потвърдена и идентифицирана от НЦБХ при НДНИВМИ към БАБХ гр. София с протокол от изпитване.

            Изследването на пробите било извършено от св. П.В., която при спазване на всички съществуващи изисквания за изследване на пробите осъществила изследването и установила положителен резултат за наличие на Листерия моноцитогенес в 1 грам в саздърма смес L 1109 най-добър до 13.12.2020 г., общо произведено количество готов продукт 35 кг, видно от технологичната карта за проследяемост от дата 10.09.2020г., като листерия имало във всяка една от тестваните проби.

            Впоследствие били взети и проби от смивовете в предприятието, които обаче дали отрицателен резултат за Листерия моноцитогенес.

            Поради установеното наличие на този микроорганизъм във взетите проби, предназначени за продажба св. Д. съставил на дружеството – жалбоподател АУАН за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗХ.

            В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е направено възражение при съставяне на АУАН. За изясняване фактите и обстоятелствата по АНП е изискано становище от актосъставителя. При така събраните доказателства по АНП, административно - наказващият орган взел решение да не кредитира възражението срещу АУАН поради неговата неоснователност.

            Прието било още, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28, б. „а" от ЗАНН и съответно отговорността на нарушителя не може да бъде изключена на това основание, поради наличието на важен обществен интерес по отношение на пускането на пазара храна, която следвало да бъде годна за консумация и да отговаря на определени микробиологични показатели, както и да не представлява опасност за общественото здраве.

            По делото се събраха доказателства, че дружеството – жалбоподател е осъществявало мониторинг чрез независима платена лаборатория на продукцията си съгласно установените нормативни изисквания, в рамките на който не били установени проблеми, отделно от това саздърмата се приготвяла при високи темеператури, след което се поставяла за охлаждане и  се режела и пакетирала на ръка от работници в предприятията, които разполагали с работно облекло.

            Гореизложената фактическа обстановка се установи и потвърди, въз основа на всички налични по преписката и представени с жалбата гласни и писмени доказателства. Свидетелските показания на св. Д.Д. – актосътавител, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са пълни и в достатъчна степен конкретни с оглед наличните по делото данни от другите писмени доказателствени източници, в това число тези представени при въззивното разглеждане на делото. Аналогично съдът кредитира показанията на лицето взело пробите за изследване св. А., както и тези на лицето, което извършило изследването на пробите – св. В., доколкото същите са изцяло в унисон с наличните по делото писмени доказателства и  не се разколебават по никакъв начин.

            По отношение на показанията на св. Л. и на св. Кр. – служители на дружеството-жалбоподател, съдът на свой ред не намери основания да не даде вяра на същите, доколкото те установиха обстоятелства, които по никакъв начин не опровергават установените по преписката факти, в това число възможността готовите продукти да бъдат вторично заразени с листерия.

             При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

            На първо място, следва да се посочи, че съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати твърдените в жалбата съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

            Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

            Действително, както сочи представителя на въззивното дружество, в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за храните са изброени няколко изисквания на които следва да отговаря годната за консумация храна, като в случая обаче в обстоятелствената част на издаденото наказателно постановление е подробно описано именно на кои изисквания не е отговаряла конкретната храна – саздърма, а именно досежно микробиологичните й качества и състав, както и да не представлява опасност за човешкото здраве, доколкото ноторно известно е, че наличието на листерия моноцитогенис е обстоятелството, от категорията да влоши в значителна степен човешкото здраве.

            Наред с посоченото, именно в Приложение I, глава 1, т.1.3 от Регламент (ЕС) № 2073/2005 относно микробиологични критерии за храните са посочени конкретнияте изисквания на които следва да отговарят готовите за консумация храни, както и е предписан точният механизъм, по който следва да се вземат и изследват пробите, което и се е случило в разглеждания случай, като по делото е установено по несъмнен начин, че и в петте проверявани проби е била налична листерия.

            Аргументите на въззивното дружество, че е възможно пробите да са били вторично замърсени при изследването не следва да се споделят от настоящия съдебен състав, доколкото по делото не се събраха никакви доказателства в тази посока, а точно обратно, видно от показанията на св. Л. след приготвяне на готовия продукт (при висока температура безспорно) следват поредица от процеси, лишени от механизация, осъществявани изцяло на ръка от работници, по време на реализиране на които също не е изключено допускането на вторично заразяване.

            При все това обаче дружеството е наказано на основание чл. 128, ал.2, вр. чл. 128, ал.1, т.1 ЗХ, съгласно който на бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв.

            Алинея първа пък предвижда, че се налага глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което наруши разпоредбата на чл. 4, ал. 1. Видно е, че по двете разпоредби може да се наложи имуществена санкция, т. е. субект да е юридическо лице.

            Никъде в постановлението не е въведено твърдение дружеството жалбоподател да е "бизнес оператор" по смисъла на закона, поради което не става ясно защо е ангажирана отговорността му именно по втората алинея.

            Нещо повече, касае за съществено нарушение, тъй като на практика липсва въвеждане на съставомерен признак в постановлението, при което се получава разминаване между текстовото описание на нарушението и приложената санкционна разпоредба.

            Посоченото не може да се отстрани от съда  в рамките на развилото се въззивно разглеждане на делото, доколкото на нито едно място в НП или АУАН не се съдържат релевантни факти, които да описват на каква база е прието,ч е в случая се касае за „бизнес оператор“, а не за отговорно юридическо лице по смисъла на ал.1 от санкционния текст.

            Именно поради изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е било издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което налага неговата отмяна като незаконосъобразно.

            В хода на производството по делото са били представени доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1000 лева, като в  полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед изхода на спора.

            Съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК при произнасяне за разноските в АНП субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита, в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

            Разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда минимален размер от 300 лв. плюс седем процента върху разликата над 1000 лв. В конкретния случай след аритметично пресмятане се получава възнаграждение в размер на 510 лв, т. е. уговореното възнаграждение е в размер надвишаващ двойно предвидения от закона минимум, поради което и предвид не особената фактическа и правна сложност, съдът намира, че следва да редуцира дължимия размер на адвокатско възнаграждение именно до цитирания.

            Така мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

             ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КХ-8/12.02.2021г., издадено от Директора на Областната дирекция за безопасност на храните – гр. Варна, с което за нарушение на разпоредбите на чл.4, ал.1 ЗХ, вр. с Приложение I, глава 1, т.1.3 от Регламент (ЕС) № 2073/2005 относно микробиологични критерии за храните на „Л.“ ЕООД с ЕИК *********  е било наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на сумата от 4000 лева.

            ОСЪЖДА ОДБХ да заплати на „Л.“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 510 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: