РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 29.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 187 / 2019 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУЕСИФ/, във вр. с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Административното дело е образувано по жалба на Община
Ловеч, представлявана от кмета на Община Ловеч, срещу Решение № РД-02-36-403/25.03.2019 г. на Заместник министър на
регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР, в частта
по т. 1, т. 1.1 и т. 1.2 от същото.
В жалбата се твърди, че решението на управляващия орган е неправилно и незаконосъобразно, като се твърди противоречие с материалния закон. Жалбоподателят сочи, че не е налице ограничително изискване по отношение на участието на чуждестранни лица в обществената поръчка. Процесният критерий за подбор - ръководител екип и технически ръководител да имат респективно призната професионална квалификация съгласно Закона за признаване на професионални квалификации не е в несъответствие с материалния закон поради това, че в поканата за участие е посочено за ръководител екип и технически ръководител да имат конкретно образование или еквивалентна специалност, поради което жалбоподателят тълкуват това като възможност за алтернатива – да притежават определено образование или еквивалентно такова. Жалбоподателят сочи, че процесната обществена поръчка с уникален номер в РОБ 00169-2017-0031 е договаряне без предварително обявление (чл.18, ал.1, т,8 ЗОП) и с оглед характера й, не се публикува обявление и такова не съществува. Допълнително се сочи, че съгласно чл. 18, ал. 7 от ЗОП при процедурите на договаряне по чл. 18, ал. 1, т. 8-10 и 13 възложителят провежда преговори с едно или повече точно определени лица. В настоящия случай, видно и от самата покана за участие в процедурата на договаряне, поканените лица не са чуждестранни. Отделно сочи, че след като не е сключен договор в резултат на прекратяването на откритата процедура и не е направен - разход, то няма нанесена вреда върху бюджета на ЕС. В заключение се моли съда да отмени Решение № РД-02-36-403/25.03.2019 г. на Заместник министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР, в обжалваните му части по т. 1, т. 1.1 и т. 1.2 от същото, като се претендира и присъждане на направените от жалбоподателя разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
В съдебно заседание оспорващата община чрез упълномощен юрисконсулт К. поддържа жалбата на изложените в нея основания, представя и писмена защита, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника.
Ответникът - Заместник министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР чрез упълномощен адвокат Б. К. от САК в съдебно заседание и в писмена защита оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата като неоснователна, като излага доводи по съществото на спора за законосъобразност на изводите на административния орган и за правилност на оспореното решение. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за които представя списък и доказателства за извършването им на л. 255-259 от делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното Решение № РД-02-36-403/25.03.2019 г. на Заместник министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР, в обжалваните му части по т. 1, т. 1.1 и т. 1.2 от същото, е постановено:
1.Установяване на нередност на бенефициента – Община Ловеч,
представлявана от кмета – г-жа К.М., по
т. 9 „Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в
обявлението за поръчката или в документацията за участие“ и т. 10 „Критериите
за подбор не са свързани с и/или не са пропорционални на предмета на поръчката“
от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(Наредба за посочване на нередности), приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., в
сила от 31.03.2017 г.:
1.1. Установяване на извършено нарушение, допуснато от бенефициента - Община Ловеч, представлявана от кмета – г-жа К.М., на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 от ЗОП – за твърдението за ограничително изискване по отношение участието на чуждестранни лица;
1.2. Определяне на финансова корекция на бенефициента - Община Ловеч, представлявана от кмета – г-жа К.М., изчислена по пропорционален подход, представляваща 5% от стойността на допустимите разходи на засегнатия от нарушението договор № BG16RFOP001-1.020-0002-C01-S-17/20.10.2017 г. с „*******“ ЕООД, на стойност 342 155,97 лв. без ДДС по обособена позиция № 2.
Посочено е, че
размерът на финансовата корекция е определен по пропорционален метод и по реда
на чл. 5 от Наредба за посочване на нередности, приета с ПМС № 57 от 28.03,2017
г., в сила от 31.03.2017 г., т.к. с оглед естеството на нарушението –
ограничително условие – не е възможно да се направи точно количествено
определяне на финансовото отражение на нарушението върху изразходваната
безвъзмездна финансова помощ.
Изчислената
финансова корекция е в размер на 20 529, 36 лв. /двадесет хиляди петстотин
двадесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/ с ДДС, представляваща
безвъзмездна финансова помощ.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подадена е в законовия срок (решението е връчено на Община Ловеч на 26.03.2019 г., а жалбата е подадена при ответния административен орган и заведена с вх. № 99-00-6-1425/3/ от 02.04.2019 г.
Жалбата е подадена пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация – адресат на оспорения акт и за което той създава задължения. Решението е индивидуален административен акт по смисъла на чл.73, ал. 1, във вр. с чл. 27, ал.1 от ЗУСЕСИФ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността му, поради което жалбата против него е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и
становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно
изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност съдът извършва пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Оспореният акт е издаден
от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и
представената по делото Заповед № РД-02-36-1179/26.09.2018 г. на Министъра на
регионалното развитие и благоустройството (на л. 96 от делото). Не е налице
отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Решението е издадено
в писмена форма и съдържа необходимите законови реквизити, включително фактически
и правни основания, подписано е от неговия издател. В тази връзка съдът приема,
че е спазена формата при издаване на административния акт. Не е налице
отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Съдът не констатира
в хода на административното производство по издаване на обжалвания акт да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена
е процедурата, регламентирана в чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Бенефициерът е уведомен за
съществуващо съмнение за нарушения, за които предстои да му бъде наложена
финансова корекция, включително са описани констатираните нарушения и размера
на предвидената корекция. Даден е срок от две седмици да представи коментари,
бележки или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу
налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. Възражението е обсъдено
в решението и е прието за неоснователно. Не е налице отменителното основание по
чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспореното решение
съответства и на материалния закон.
В чл. 2, т. 10 на
Регламент № 1303/2013г. се съдържа легална дефиниция на понятието „бенефициер“ –
правен субект, който получава средствата от структурните и инвестиционни
фондове. ЗУСЕСИФ не дава легална дефиниция на понятието, но го употребява в
обратен смисъл – правен субект, който предоставя средствата. За правния субект,
който получава средствата, националният законодател е избрал термина
„бенефициент“.
С оглед
разминаването, настоящият състав уточнява, че в мотивите на настоящото решение
получателят на средствата ще се наименува „бенефициер“ с оглед точното
прилагане на регламента.
В съответствие с чл.143 (1) от Регламент №
1303/2013г. държавите членки носят отговорност за разследването на
нередностите, за извършването на необходимите финансови корекции и
възстановяването на дължимите суми. Съгласно чл.122 (2) от Регламент №
1303/2013г. държавите членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите
и възстановяват неправомерно платените суми. Легално определение на понятието
нередност се съдържа в чл.2, т.36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013г. „Нередност“
означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право,
свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или
бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските
структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход
в бюджета на Съюза. Видно от съдържанието на разпоредбата, дефиницията на
понятието „нередност“ съдържа три елемента: 1. действие или бездействие на
икономически оператор, 2. което води до нарушение правото на ЕС или на
национално право, свързано с прилагане на правото на ЕС и 3. което има или би
имало за резултат нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането
на неоправдан разход в общия бюджет.
Между страните не се
спори, че Община Ловеч е икономически оператор, по смисъла на чл. 2, т. 37 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013г., тъй като участва в изпълнението на помощта от
ЕСИФ. В качеството си на икономически субект, бенефициер по договор за
безвъзмездна финансова помощ, общината е осъществила действия по възлагане на
обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от ЕСИФ. Следователно
първият елемент от определението за нередност е налице.
С оглед изложените
твърдения от страна на оспорващия, спорен е въпросът налице ли са вторият и
третият елемент от определението за нередност.
Съгласно чл. 2, ал. 2
от ЗОП при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да
ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават
необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански
субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността,
сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Съгласно чл. 59,
ал. 2 от ЗОП възложителите могат да използват спрямо кандидатите или
участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за
установяване на възможността им да изпълнят поръчката, като поставените
критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на
поръчката.
Изискванията към
участниците в процедурата се определят от възложителя в рамките на неговата
оперативна самостоятелност и при съобразяване с цялостната фактическа
обстановка по конкретната поръчка. Но оперативната самостоятелност не означава
да се дерогират законовите изисквания – в случая на принципите, залегнали в чл.2
от ЗОП. Оперативната самостоятелност е възможността на органа да избира измежду
няколко възможни решения, всяко от които е в еднаква степен законосъобразно, но
в различна степен целесъобразно. В случая, в противоречие с чл. 2, ал. 2 от ЗОП,
във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗОП от възложителя са въведени ограничаващи
критерии за възлагане. Законът принципно не забранява поставянето на
изисквания, а забраната е само, ако те необосновано ограничават участието на
лица в обществените поръчки и не са съобразени с предмета и количеството или
обема на обществената поръчка. В случая не може да се приеме, че конкретните
ограничения са обосновани от предмета и количеството или обема на обществената
поръчка, която противно на твърденията на оспорващия, не се отличава с особена
специфика или сложност.
Разпоредбата на чл.163а,
ал. 2 от ЗУТ предвижда, че технически правоспособни са лицата, получили дипломи
от акредитирано висше училище с квалификация „строителен инженер“, „инженер“
или „архитект“, както и лицата със средно образование с четиригодишен курс на
обучение и придобита професионална квалификация в областите „Архитектура и строителство“
и „Техника“, а съгласно ал. 4 на същия член техническият ръководител е
строителен инженер, архитект или строителен техник, който ръководи строителните
работи и осигурява изпълнение на отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1-5, а за строежите от пета
категория – и отговорностите по чл.168, ал.1 и по чл.169б, ал.1 от ЗУТ. Жалбоподателят
е въвел допълнително изискване към ръководител екип и технически
ръководител - да имат респективно призната професионална квалификация съгласно
Закона за признаване на професионални квалификации.
Според УО въведеното
изискване е ограничително, тъй като законът допуска и лица с друга квалификация
да извършват техническо ръководство на строежа. Този извод е правилен и е
допуснато нарушение, което е основание за налагане на финансова корекция.
Чл. 163а от ЗУТ,
който е специалният закон, уреждащ обществените отношения, свързани с
устройство на територията, инвестиционното планиране и строителството в
Република България, предвижда по-широк кръг лица, които да осъществяват
техническото ръководство на строежа. Поставеното изискване от възложителя е
ограничило потенциални участници, които разполагат с технически ръководители,
притежаващи квалификация различна от ПГС/ССС, Архитектура, електроинженер, ВиК
или ОВ, да участват в поръчката. Въведеното от възложителя изискване не може да
се обвърже с някаква конкретна специфика на поръчката, която е за строителство.
Правилен е изводът
на УО, че още на етап подаване на офертите – е въведен ограничителен критерий -
лицата от екипа е следвало да имат призната професионална квалификация по ЗППК,
което изискване е ограничително. Правилно УО е приел, че в процесния случай от
участниците се очаква да подадат валидна оферта и да преминат през съответната
административна процедура по признаване на съответната професионална
квалификация на съответните чуждестранни експерти, въпреки че нямат сигурност,
че ще спечелят поръчката. Ето защо законосъобразно е прието в обжалвания
административен акт, че това условие възпрепятства необосновано участието на
лице в процедурата и има разубеждаващ ефект.
Съдът споделя извода
на издателя на обжалвания административен акт, че изискването за наличие на
професионална квалификация, поставено на етап подготовка и подаване на
предложения за изпълнение на договора, е ограничително и води до необосновани
административни трудности за участниците, включили в екипа си за изпълнение
чуждестранни лица. По този начин възложителят е ограничил участието на лица, които
разполагат с чуждестранни експерти, притежаващи еквивалентни документи за
професионална квалификация, съгласно законодателството на държавата, в която са
установени.
Поради това съдът
споделя извода на УО на ОПРР, като намира, че поставеното изискване –
чуждестранните лица да имат призната професионална квалификация съгласно ЗППК
още на етап подаване на оферта е ограничително и представлява нарушение на чл.
2, ал. 2 от ЗОП.
Видно от писмените
доказателства към административната преписка, възложителят е изискал при подаване
на офертите чуждестранните лица – ръководител екип и технически ръководители да
преминат през съответната административна процедура по признаване на професионалната
квалификация и легализация на дипломата, въпреки че нямат сигурност, че ще спечелят
поръчката. Това условие възпрепятства необосновано участието на лица в процедурата
и има разубеждаващ ефект. Чрез посочените изисквания възложителят е ограничил участието
на лица, които разполагат с чуждестранни ръководители екип и технически ръководители,
притежаващи еквивалентна професионална квалификация, съгласно законодателството
на държавата, в която са установени. Изискването чуждестранните лица да имат призната
професионална квалификация при подаване на оферта е ограничително, което е в нарушение
на чл. 2, ал. 2 и чл. 60, ал. 1 от ЗОП.
Налице е безспорно и
необосновано изключване на голям брой специалисти, които обективно отговорят на
заложените в закона изисквания за изпълнение на предмета на обществената
поръчка. Възможността за отстраняване на кандидат, именно поради въведеното от
възложителя ограничение в критериите за подбор има разколебаващ ефект спрямо
потенциалните участници. Завишените изисквания към професионалната квалификация
не може да се приеме, че са свързани със сложността на строителството – предмет
на поръчката. От друга страна въвеждането на критерии за подбор извън
допустимите по смисъла на ЗОП в случая е довело до пряко ограничаване кръга на
потенциалните участници. Допуснатото нарушение от една страна създава трудност
за потенциалните участници да набавят персонал с лимитативно определена
квалификация, а от друга ограничава дадената им нормативна възможност да
доказват квалификацията на правоспособните лица от екипа им. Това несъмнено
създава условия за неравно третиране на участниците в процедурата. Подобно
ограничение не е обосновано от обективни потребности на възложителя, поради
което е налице нарушение на чл. 2, ал. 2 вр. с чл.59, ал. 2 от ЗОП. Така
констатираното нарушение е съществено поради наличие на възможен финансов ефект
– така Решение № 364 от 10.01.2019г. на ВАС по адм.д. № 13576/2018г., VII отд.
Соченото
констатирано нарушение безспорно може да има финансов ефект, поради което е
съществено. Законосъобразно административният орган е приел, че е налице
допуснато нарушение на чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗОП, което
предполага налагане на финансова корекция, чиито минимален размер от 5% е
съобразен с тежестта на извършеното нарушение.
По отношение на
третия елемент от фактическия състав на нередността – наличие на вреда за
бюджета на Съюза съдът съобрази следното:
Съдът намира за
неоснователно оплакването в жалбата, че липсата на финансово отражение и вреда
на общия бюджет на ЕС от твърдените нарушения е основание за неналагане на
финансова корекция. Допуснатото от бенефициера нарушение е на ЗОП, като в
процесния случай, предвид спецификата на установените нарушения, не е възможно
да се определи точен размер на загубата на публични средства. Няма как да се
установи колко други кандидата биха участвали в обществената поръчка и какви
условия биха оферирали, за да се определи разликата между употребените средства
при и без нарушенията. В случаи като настоящия, когато количественото изражение
на финансовите последици е невъзможно да бъде конкретно определено,
законодателят е допуснал да бъде определен процентен показател спрямо
засегнатите от нарушението разходи – чл.72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ. Издателят на акта е изложил мотиви защо е
пристъпил към приложение на пропорционалния метод.
Следва да се посочи,
че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза, и в
частност Регламент № 1303/2013г., поставят като изискване наличието единствено
на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице
възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се
докаже наличието на точно финансово изражение. Това разбиране на разпоредбата
на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013г. следва от буквалното езиково
тълкуване, което не оставя никакво съмнение за тази възможност – “има или би
могло да има“. Нарушението на свързаното с правото на Съюза национално право,
което обективно е довело до нарушаване на принципите на равнопоставеност,
винаги създава потенциална възможност за настъпване на вреда в бюджета на
Съюза. Това дава основание да се приеме, че ако жалбоподателят не бе допуснал
установените нарушения, общите разходи по финансиране на дейността биха могли
да бъдат по-малки, а следователно и разходите на Съюза биха били по-малки.
С оглед горните
разпоредби административният орган обосновано е приел, че вредата за бюджета на
ЕС в случая се измерва със стойността на сключените договори, тъй като същите
са резултат от незаконосъобразно проведена обществена поръчка. Правилно
финансовата корекция е определена върху цялата стойност на договора, тъй като
предоставената безвъзмездна финансова помощ е 100% средства на ЕСИФ.
В случая при
спазване на горното правило от страна на УО е определена финансова корекция,
след което е определена една финансова корекция в размер на 5% от стойността на
допустимите разходи по засегнатия от нарушението договор.
Съдът намира, че в
изпълнение на задълженията си по чл. 71 и чл. 72 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 3,
ал. 1 от НОФК административният орган е определил финансова корекция за
нередностите по т. 9 и т. 10 от Приложение № 1 към НОФК в размер на 5% от
допустимите разходи по договора за възлагане изпълнението на обособена позиция
№ 2 към процесната обществена поръчка. Правилно административният орган е
приложил пропорционалния метод за определяне размера на финансовата корекция,
т.к. диференцираният метод е неприложим, като стойностното изражение на
финансовата корекция е в размер на 20 529, 36 лв. /двадесет хиляди
петстотин двадесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/ с ДДС.
Ето защо не се
констатира отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
В заключение
настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение съответства и на целта
на закона, тъй като с него се цели препятстване на неправомерното изразходване
на средства в изпълнението на помощта от Европейските структурни и
инвестиционни фондове. Ограничителното условие за подбор представлява нарушение
на целта на ЗУСЕСИФ, а именно управление на средствата от Европейския съюз на
основата на законността и осигуряване на ефективност при тяхното разходване. В
същия смисъл е и целта на ЗОП по отношение разходването на средствата,
предоставени от европейските програми съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 от ЗОП.
Липсва и отменително
основание по чл. 146, т. 5 от АПК.
По изложените мотиви
съдът намира, че Решение №
РД-02-36-403/25.03.2019 г. на Заместник министър на регионалното развитие и
благоустройството и ръководител на УО на ОПРР е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при
спазване на административнопроизводствените правила, съобразено е с материалноправните
разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което същото е
законосъобразно и жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на
спора е основателна претенцията на ответника за възстановяване на направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, за които е представен списък на
разноските на л. 255 от делото и
доказателства за извършването им /л. 256-259 от делото/. Ръководителят на УО на
ОПРР е направил по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1375,06
лева с ДДС (видно от писмени доказателства на л. 256-259 от делото), които са
заплатени изцяло.
Независимо че от
жалбоподателя е направено възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение, същото е неоснователно, предвид това, че
заплатеният адвокатски хонорар от ответника в размер на 1375,06 лева е в съответствие с минимума по чл.8, ал.1, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради изложеното на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК следва са се осъди Община Ловеч като юридическо
лице да заплати на юридическото лице Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, част от което е Управляващият орган на Оперативна програма
„Региони в растеж“ 2014-2020г., реално направените, своевременно поискани и
доказани разноски в съдебното производство за адвокатско възнаграждение в
размер на 1375,06 лева.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на Община Ловеч, представлявана от кмета К.Д.М.,
срещу Решение № РД-02-36-403/25.03.2019
г. на Заместник министър на регионалното развитие и благоустройството и
ръководител на УО на ОПРР, в обжалваната част - частта по т. 1, т. 1.1 и т. 1.2
от същото.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 4 от АПК Община Ловеч,
представлявана от кмета К.Д.М., гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 22, ЕИК *********,
да запати на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул. „Св.св. Кирил и
Методий“ №17-19, направените по делото разноски в размер на 1375,06 лв. /хиляда триста седемдесет и пет
лева и шест стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: