Р Е Ш Е Н И Е
№ 208/21.3.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди и
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
при
секретар Димитрина Георгиева и с участието
на
прокурора изслуша
докладваното
от
съдия ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по
адм. дело № 1353 по описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на А.П.Б.,
ЕГН **********,***, подадена чрез адв. К.,***, против Заповед за прилагане на
принудителни административни мерки № 21-0340-000171/10.11.2021 г. на Началник
РУ – Септември към ОД на МВР гр. Пазарджик.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена при липса на компетентност
на административния орган, което води до твърдение за нищожност. Оспорват се
изцяло констатациите, отразени в същата. Моли се да бъде отменена оспорената
заповед. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. К.,***, който по изложени съображения моли съда да отмени
наложената ПАМ.
Ответникът по жалбата – Началник РПУ -
Септември при ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Административен съд – Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на административното
производство е Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
21-0340-000171/10.11.2021 г. на Началник на РУ Септември към ОД на МВР гр.
Пазарджик, с която на А.П.Б.
е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на
регистрацията на ППС/лек автомобил „Мерцедес“ модел Е 500 с рег. № *** за срок
от една година. Обжалваният административен акт е редовно връчен на
жалбоподателя на 25.11.2021 г., като получаването му е удостоверено с подпис в
разписката към обжалваната заповед. В законоустановения 14 – дневен срок е
упражнено и правото на жалба пред Административен съд - Пазарджик – жалба с вх.
№ 340000-7758/01.12.2021г.
Обжалваната заповед е издадена след
извършена проверка от служители на РПУ – Септември на 10.11.2021 г. около 13.30
часа в село Ветрен дол, ул. „Първа“ в резултат на която е съставен АУАН серия GA № 527610/10.11.2021 г. (лист 18). Констатирано е,
че И. П. П. управлява лек автомобил „Мерцедес“ модел Е 500 с рег. № ***,
собственост на А.П.Б.,
без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС. Актът за
установяване на административното нарушение е редовно връчен на нарушителя на
10.11.2021 г. срещу подпис.
Предвид така изложената фактическа
обстановка и на основание чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
началникът на РПУ - Септември е наложил на А.П.Б. принудителна административна
мярка за това, че предоставя управлението на МПС на лицето И. П. П., което
не притежава свидетелство за управление на МПС. С оглед на това е прекратена
регистрацията на собственият и лек автомобил „Мерцедес“ модел Е 500 с рег. № ***за
срок от една година. Като доказателства по делото са представени АУАН серия GA
№ 527610/10.11.2021 г. (лист 18).
По делото е представена Заповед №
312з-1602/10.06.2021 г. на директора на ОД на МВР гр. Пазарджик (л. 17), с
която началниците на Районни управления при ОД на МВР Пазарджик са оправомощени
да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а“ и т. 6 и т. 7 от ЗДвП.
По делото е представена и Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 46), с която
Областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП.
По делото са разпитА.като свидетели
лицата Н. Н. Н. и П. Р. Р., чиито показания като последователни и
непротиворечиви, съдът възприема като достоверни. В отговор на поставените му
въпроси св. Н. заяви, че на 10 ноември през миналата година е закарал до с.
Ветрен дол съседа му И. П.. Оставил го в една уличка преди центъра и оттам
нататък не знае какво се е случило с него. Вторият св. Р. пък заяви, че е бил
свидетел на проверката извършена от органите на МВР, но не е разбрал за какво
става въпрос. Не е сигурен и за марката на проверения лек автомобил.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Настоящият състав намира, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени
са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и
на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна. Заповедта
е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите
основания за издаването й. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е
наложена ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване
на административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.
Принудителната мярка е наложена от
компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Началникът на РУ „Полиция“ гр. Септември към ОД на МВР гр.
Пазарджик е компетентен да налага ПАМ, видно от представената по делото Заповед
№312з-1602/10.06.2021 г. на директора на ОД на МВР гр. Пазарджик. Не се
установиха допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила при издаване на административния акт. Установи се, че са налице
материалните предпоставки за прилагане на чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП, от
което следва, че обжалваният акт е съобразен с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2А,
б. „а“ от Закона за движение по пътищата – за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки (ПАМ), като прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който е предоставил
управлението на собствения си лек автомобил на водач, който не е правоспособен,
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В конкретния случай е безспорно
установено, че жалбоподателката е собственик на лек автомобил, който е бил
предоставен за управление на лицето И. П. П., което не притежава съответното
свидетелство за управление на МПС. Тези обстоятелства безспорно са установени и
се потвърждават от приложените по делото доказателства. Твърденията на
пълномощника на жалбоподателката, че собственичката на лекия автомобил не го е
предоставила на неправоспособен водач не се доказаха по делото. Безспорно по
делото е установено, че лицето И. П. П., което не притежава съответното
свидетелство за управление на МПС е управлявало автомобила, собственост на
жалбоподателката. Констатациите на проверяващите служители на МВР не са
опровергани и от разпита на свидетелите Н. и Р.. Първият не е свидетел на
извършеното нарушение, а вторият е заявил, че не нищо не е чул и видял, както и
не е разбрал за какво става дума.
Всички тези обстоятелства установяващи
се от събраните по делото доказателства сочат за невнимание и безстопанственост
на собственика на автомобила по отношение на съхранението му с оглед
осигуряване безопасността на движението и охраняване интересите на обществото.
Дори и хипотетично да се приеме, че неправоспособното лице не е получило
автомобила от собственика му, то това не означава, че А.П.Б. не е
предоставила автомобила на водача, тъй като законовата норма обвързва
задължението на собственика на автомобила с грижата на добър стопанин да
съхранява и непредоставя превозното средство на неправоспособни водачи. Съдът
счита също така, че мярката е наложена именно с целта на закона да се ограничат
правата и се вменят задължения на собственика на автомобила да съхранява
собствеността си така, че да не застрашава живота и здравето на другите
участници в движението, предоставяйки възможност на лице, което не притежава
свидетелство за управление на МПС да участва в движението по пътищата.
Предвид така установените по делото
факти съдът намира, че са налице елементите от правопораждащия фактически
състав по чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП, с които правната норма свързва
издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка – „прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който предоставя
управлението на лице, което не е правоспособно и не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство“. Административният орган обосновано е приел, че
предоставяне управлението на МПС на водач, който не е правоспособен съставлява
законово регламентираната материалноправна предпоставка за налагане на
ограничителната мярка. В този смисъл оспореният административен акт се явява
постановен при правилно приложение на материалния закон. Формалното неизписване
на закона след номера на разпоредбата не обосновава извод за
незаконосъобразност на заповедта, тъй като същият закон се цитира в рамките на
акта, като не се създава съмнение за възможност за объркване на дееца досежно
деянието, за което се налага мярката, както относно фактическото, така и
досежно реализирането му от правна страна с всеки от елементите от фактическия
му състав.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка,
каквато е наложена от административния орган.
С оглед изхода на делото разноски на
ответника не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са поискани, а и
реално не са направени.
Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП
решението на административния съд не подлежи на обжалване.
По изложените съображения и на основание
чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.П.Б., ЕГН **********
***, подадена чрез адв. К.,***, против Заповед за прилагане на принудителни
административни мерки № 21-0340-000171/10.11.2021 г. на Началник РУ – Септември
към ОД на МВР гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: (П)