№ 91
гр. Разград, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20233300500114 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. Х. К. чрез пълномощник против Решение № 113/
25. 02. 2023 г. по гр. д. № 1147/ 22 г. по описа на Районен съд Разград, в частта, с което е
осъден да заплати на осн. чл. 45 от ЗЗД на Х. Б. А. сумата от 2500,00 лева, представляваща
обезщетение за причинени от деликт неимуществени вреди (емоционални страдания,
изразяващи се в опасения за физическа му цялост, тревожност, силно огорчение, обида,
оскърбление и безпокойство), претърпени вследствие нанесени от ответника на 01.09.2021 г.
обида „***” и закана, че ще му счупи главата, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тази сума, считано от 01.09.2021 г. до окончателното изплащане на
дължимото, като със същото решение съдът отхвърля като неоснователна и недоказана
исковата претенция в останалата и част – до претендирания размер от 8000,00 (осем хиляди)
лева. Осъжда на основание чл. 45 вр. с чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД С. Х. К. да заплати на Х.
Б. А. сумата от 270,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
в резултат на повреда на лаптоп марка „Асус”, като отхвърля като неоснователна и
недоказана исковата претенция в останалата и част – до претендирания размер от 1340,00
(хиляда триста и четиридесет) лева. В жалбата се излагат доводи, че решението в
осъдителната част е необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и съдпроизводствените правила, тъй като съдът неправилно е преценил
събраните по делото доказателства, събраните по делото гласни доказателства и
заключението на ССЕ и съдебно психологическата и психиатрична експертиза.
1
Жалбоподателят моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли
предявената срещу него искова молба изцяло.
Въззиваемата страна Х. Б. А. не е подал писмен отговор на въззивната жалба. В
съдебно заседание чрез пълномощник изразява становище, че жалбата е неоснователна,
излагайки подробни доводи, като моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него в обжалваната
му част, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно е установено по делото, че на 01.09.2021 год. свид. Ф. Р., съпругата му и
баща му – свид. Ф. Р. Р., посетили автокъща за продажба на леки автомобили, намираща в
близост до кръстовището на пътя Разград – Шумен за с. Пороище, собственост на
ответника. Свид. Р. след оглед на автомобилите харесал един от изложените за продажба
автомобили – л.а. БМВ 530. Със съгласието на ответника, който е собственик на автокъщата,
свидетелят се обадил на ищеца Х. Б. А. и го поканил да отиде в автокъщата, да оглед
автомобила, да извърши диагностика като специалист и да му даде съвет автомобила има ли
дефекти. Ищецът пристигнал, носейки със себе си лаптоп „Асус“, на който имал
инсталирана програма за диагностициране. Извършил чрез лаптопа си диагностика на
автомобила, установил, че има грешки и проблеми в колата и двигателя и съобщил на
свидетеля Ф. Р.. Лаптопа бил в отворения багажник на проверявания автомобил. През това
време ответникът чул разговора между ищеца и свидетеля, подразнил се, че сделката ще
бъде осуетена и започнал да вика „Какъв майстор си ти?“, да се кара и да отправя закани и
обидни изрази към ищеца на турски език: „***“ /на български език „***“/ , „Къраджам
кафънъ“ /на бълг. ез. „Ще ти счупя главата“/, „Изчезвай от тука“. Ищецът се уплашил и се
качил в колата си. Забравил лаптопа си в багажника и ответникът го взел от там, силно го
ударил, тръшнал го на земята. Св. Ф. Р. взел лаптопа от земята, настигнал ищеца, който с
автомобила си се отправил към портала на автокъщата и му подал лаптопа през прозореца.
Тези обстоятелства са безпорно установени от гласните доказателства – показанията
на св. Ф. Р. и Ф. Р., които съдът приема за последователни, непротиворечиви и обективни.
Изразът „***“ /на български език „***“/ е обиден, тъй като е унизителен за честта и
достойнството на лицето, към което е отправен, съобразно общоприетите морални норми в
обществото. Изразът е обиден, така както е възприет от ищеца и свидетелите, поради което
и противоправен. Ищецът, както се установява от показанията на св. Б. М. се засегнал,
2
затворил се в себе си, не се чувствал добре психически, не можел да спи. От показанията на
св. Ф. Р. и Ф. Р. се установява, че ищецът много се уплашил от отправените към него закани.
Изпитаните от ищеца негативни чувства, свързани с опасения за физическата му цялост,
тревожност, силно огорчение, обида, оскърбление, се потвърждават и от заключението на
назначената и изслушана пред районния съд съдебно-психологическа и психиатрична
експертиза. Показанята на св. Г. А. не следва да се приемат като доказателство по делото,
тъй като са непоследователни и противоречиви.
Необосновано е възражението на жалбоподателя, че действията му били провокирани
от поведението на въззиваемия. На първо място същият не сочи конкретно действие на
пострадалия, което може да му бъде вменено във вина за започналия скандал между тях.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Такива данни не се съдържат в
събраните по делото доказателства.
От заключението на съдебно-оценъчната експертиза, извършила оглед на вещта, се
установява стойността на повредения лаптоп „Асус“ с оглед на техническите му
характеристики, без оценка на съдържаща се в него информация, поради което съдът
приема, че заключението е обективно, всестранно и пълно и следва да се приеме като
доказателство по делото. С оглед на това, съдът приема за доказани претърпените от
въззиваемия Х. Б. А. имуществени вреди от деликта.
При претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на
цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства. При определяне на
обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във
времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума
на увреденото лице. Безспорно в резултат на деликта, въззиваемият е преживял силен
психологически стрес, изпитвал притеснения и тревожност, срам и унижение, които
обстоятелства са довели до неблагоприятно развитие на начина му на живот. Съобразявайки
тези обстоятелства, съдът приема, че справедлив размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди е 2 500 лв., така, както като глобален размер е приел и районният съд.
По изложените съображения, въззивната инстанция приема, че решението на
районния съд в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора, на осн. чл. 78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на
въззиваемия сумата 400 лева разноски пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 113/ 25. 02. 2023 г. по гр. д. № 1147/ 22 г. по описа на
Районен съд Разград, в частта, с което С. Х. К. е осъден да заплати на осн. чл. 45 от ЗЗД на
Х. Б. А. сумата от 2500,00 лева, представляваща обезщетение за причинени от деликт
неимуществени вреди (емоционални страдания, изразяващи се в опасения за физическа му
цялост, тревожност, силно огорчение, обида, оскърбление и безпокойство), претърпени
вследствие нанесени от ответника на 01.09.2021 г. обида „***” и закана, че ще му счупи
главата, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано
от 01.09.2021 г. до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата 270,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на повреда на
лаптоп марка „Асус”.
В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА С. Х. К. да заплати на Х. Б. А. сумата 400 лева разноски пред въззивната
инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4