Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 315 24.10.2018 година Град С.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
На ….. на 9
октомври……..…………………………….…2018 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар ………Стойка
Стоилова………..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното
от…………съдията МИШОВА…. в. гр.д. № 1310….по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена
от С.Х.У. ***, против решение от
17.03.2018 г., постановено по гр.д. № 4232/2017 г. на Старозагорския районен
съд.
Във въззивната жалба е релевирано
оплакване срещу правния извод на районния съд за недоказаност на исковата
претенция. Съдът бил нарушил задължението си да обсъди всички доводи и
възражения на страните, защото оставил без всякакво разглеждане възражението,
че запор в действителност не е наложен, а само отбелязан като наложен в регистрите
на КАТ, както и защото е приел, че длъжникът по изп.д. е знаел за наложения
запор, тъй като нееднократно е искал вдигането му. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.450, ал.1 и 2 ГПК, като е приел, че с резолюция ЧСИ е наложил запор върху процесния
автомобил. Не бил извършен опис на автомобила, нито било връчено на
длъжника по изп.д. запорно съобщение или
призовка за доброволно изпълнение, в която да е посочено, че автомобилът се
запорира и изпълнението е насочено срещу него. Счита, че при липса на валидно
наложен запор всички извършени разпоредителни действия са породили валидно
своето действие. Освен горното, въззивникът счита, че първоинстанционният съд
неправилно е приел разпростиране на действието на запора на движима вещ и за в
бъдеще – върху вещи, придобити след налагането му. Моли, съдът да постанови решение, с което да
отмени обжалваното изцяло и да уважи предявения иск. Претендира за разноски.
Въззиваемият
К.В.К. изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна. Счита, че
правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства
първоинстанционният съд е приел, че запор е наложен и е изпратено писмо до
началника на ПП КАТ при ОД на МВР Стара Загора, който към момента не бил
вдигнат. Счита, че продажбата от 27.04.2017 г. е недействителна спрямо него и
не поражда действие. Наведените във въззивната жалба възражения не били
основателни – първоинстанционният съд бил обсъдил всички доводи на страните и
като взел предвид доказателствата по делото, приложил относимия към случай
материален закон. Моли, съдът да
постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното.
Въззиваемият
И.Л.И. не е взел становище по въззивната жалба.
Съдът, като
обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен
акт, съгласно разпоредбата на чл. 271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Пред първоинстанционният съд е предявен отрицателен установителен иск по
чл.440 ГПК – за защита на правото на
собственост на трето лице,
засегнато от принудително изпълнение върху имущество за удовлетворяване на
парично вземане. В исковата си молба
ищецът С.Х.У. е твърдял, че на 27.04.2017 г. с договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство с нотариално удостоверени подписи
е придобил собствеността върху лек автомобил “Ф.“, с peг. № .... При
регистрацията на промяната в собствеността в сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР С.той установил, че върху лекия автомобил бил наложен запор по изп.д. №
2011 .0402245 по описа на ЧСИ К. А. срещу длъжника И.Л.И.. Този автомобил обаче
не бил собствен на длъжника към датата,
на която е вписано налагане на запора, нито към настоящия момент.
Ответниците не са взели становище по иска.
Първоинстанционният съд приел, че ищецът е закупил
автомобила, когато той е бил вече запориран
и тази покупко-продажба е недействителна спрямо взискателя, поради което
е отхвърлил иска.
Въззивният
съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество
- основателна.
По делото не е спорно, че ответникът И.Л.И., сега въззиваем, е длъжник
по изп.д. № 2245/2011 г. по описа на ЧСИ К. А. с рег. № ., което е било образувано по молба на другия
ответник, също въззиваем, К.В.К. за принудително изпълнение на задължения на И.
за плащане на парична сума. С молба от 26.01.2017 г. взискателят К. е поискал
да бъде наложен запор върху МПС с рег. № .., марка „Ф.“, модел „Голф“,
собственост на длъжника, както и да бъде насрочен опис и продажба на
автомобила. С разпореждане от същата дата ЧСИ Ангелов е наложил запор и е
постановил изпращане на уведомление до длъжника. Със съобщение началникът на сектор ПП КАТ при
ОД на МВР С.е бил уведомен за наложения запор на 30.01.2017 г.
Процесният автомобил първоначално е бил собственост на Д. К. К. от гр. С.. С договор за замяна на
МПС от 20.01.2017 г., с нотариална заверка на подписите, длъжникът И.Л.И. и
съпругата му А. Н. И. са заменили притежавания от тях лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“, с рег. № СТ 20 31 ВС, с притежавания от Д. К. К.
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № СТ . ВВ. С договор за покупко-продажба на МПС от
23.01.2017 г. длъжникът и съпругата му
продали на В. И. Д. придобития от тях вследствие на замяната лек автомобил
„Фолксваген“. Договорът е с нотариална заверка на подписите. С друг договор от
27.04.2017 г., именуван от страните „Анекс към договор за покупко-продажба на
МПС от 23.01.2017 г.“, описаният по-горе договор бил развален. Този договор
също е с нотариална заверка на подписите. На същата дата, 27.04.2017 г.,
длъжникът И.Л.И. и съпругата му А. Н. И. продават автомобила на ищеца, сега
въззивник, С.Х.У.. Договорът е с нотариална заверка на подписите.
С оглед на така
установените факти от правна страна въззивният съд намира, че въззивната жалба
е основателна. Съображенията за това са следните:
Според чл.440 ГПК всяко трето лице, чието право е
засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото,
върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на
длъжника. Искът е отрицателен установителен по правната си природа и има за цел
да се отрече възможността да се насочи изпълнението върху имущество, което не
принадлежи на длъжника, като при уважаване на този иск принудителното
изпълнение върху това имущество ще бъде прекратено.
Основателно е възражението на въззивника,
изложено във въззивната жалба, относно правното действие на разпореждането на
съдебния изпълнител за налагане на запор. Запорът представлява разпореждане на
съдебния изпълнител, с което определена движима вещ на длъжника се
предназначава за принудително удовлетворение на взискателя, като се забранява
на длъжника, под страх от наказателна отговорност, да се разпорежда с нея.
Целта е вещта да се запази в патримониума на длъжника, за да послужи за
удовлетворяване на взискателя. Запор се налага с разпореждане на съдебния
изпълнител. Законът не изисква специално съдържание на този акт, но изрично
указва изискването за точното посочване и индивидуализиране на запорираната вещ
и уведомяването на длъжника за
наложения запор. Само в този случай
запорът проявява правните си последици от момента на надлежното връчване на
запорното съобщение на длъжника. Узнаването по друг начин е ирелевантно. При
запор на МПС съдебният изпълнител изпраща писмо за налагането му и до ОД на МВР
по регистрацията му, но вписването в регистрите на КАТ не е елемент от
фактическия състав на запора, а е свързано с частноправните му последици за
страните в изпълнителното производство и за третите лица.
В случая по делото няма данни
разпореждането на съдебния изпълнител за наложения запор да е било съобщено на
длъжника, поради което и по аргумент на противното от нормата на чл.451, ал.2 ГПК за него не настъпват последиците от действието му, а именно да бъде лишен
от правото да се разпорежда с вещта, респ. правото на взискателя да третира
като недействителни спрямо себе си всички действия на разпореждане, извършени
от длъжника след запора.
От друга страна, към датата на разпореждането на съдебния изпълнител за
налагане на запора, респ. вписването му в регистъра на КАТ процесният лек
автомобил не е бил собственост на длъжника, тъй като той го е продал на друго
лице с договор от 23.01.2017 г. Договорът има достоверна дата по смисъла на
чл.181 ГПК, тъй като е нотариално заверен. Затова, макар извършено преди запора
и невписано в регистъра на КАТ(вписването не е елемент от фактическия състав на
покупко-продажбата), това отчуждаване не е непротивопоставимо на взискателя –
арг. чл.453, т.4 ГПК. Щом договорът има достоверна дата, дори и вещта да е
останала във владение на длъжника, отчуждаването й е противопоставимо.
Договорът от 27.04.2017 г., именуван от страните „Анекс“, има правните
последици на развалянето, т.е. има обратно действие по смисъла на чл.88, ал.1 ЗЗД.
Всяка от страните дължи връщане на другата това, което е получила, при което
длъжникът отново става собственик на процесния автомобил, след което го продава
на въззивника. Както бе посочено по-горе, след като запорът му не му е бил
съобщен, правните му последици не могат да намерят проявление. С други думи
длъжникът не е бил лишен от възможността да се разпорежда с имуществото си,
вкл. и с придобития вследствие на развалянето на договора за покупко-продажба
автомобил. От друга страна следва да се има предвид, че в този случай е било
необходимо налагането на нов запор, тъй като предишният не е породил никакви
правни последици – автомобилът не е бил собствен на длъжника, а и запорът
изначално не поражда в полза на взискателя нито право да се разпорежда с вещта,
нито право на следване, нито право на предпочтително удовлетворяване от нейната
стойност.
С оглед на тези съображения въззивният
съд намира, че искът е бил основателен и неправилно е бил отхвърлен от
първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде отменено. При този изход от делото, въззиваемите следва да бъдат
осъдени да заплатят на въззивника, направените разноски за двете
инстанции в размер общо на 440,25 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 262 от 18.03.2018
г., постановено по гр.д. № 4232/2017 г. по описа на С. районен съд, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на С.Х.У. *** И. А., № ., ет..,
ап.., ЕГН ********** срещу К.В.К. ***, ЕГН ********** и И.Л.И. ***, ЕГН **********,
че лек автомобил марка „Ф. “, модел „Г.“,
с рег. № СТ . ВВ, рама WVWZ….., двигател № BKD 146054, светлосив металик, не е собственост на И.Л.И.
с п.а.
ОСЪЖДА К.В.К. ***, ЕГН ********** и И.Л.И. ***, ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Х.У. *** И. А., № ., ет.., ап.., ЕГН **********, сумата от
440,25 лв., представляващи направените по делото деловодни разноски за двете
инстанции.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с
касационна жалба при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.