Присъда по дело №465/2021 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 4
Дата: 13 януари 2022 г. (в сила от 29 януари 2022 г.)
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20212220200465
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Нова Загора, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Мария М. Димитрова
и прокурора Д. М. М.
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Наказателно дело от
общ характер № 20212220200465 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимият В. Г. В. - роден на 21.05.1993 г. в гр. Нова Загора,
българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, с
настоящ адрес и адрес за призоваване с.Загорци, общ. Нова Загора, ЕГН **********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 29.05.2021г, в с.Загорци, общ. Нова Загора, нарушил
мерки, издадени против разпространението на заразна болест по хората, със Заповед № РД –
01 – 354 /18.05.2021г. на Министъра на здравеопазването на Република България, във връзка
с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID – 19
на територията на страната и на основание чл. 63 от Закон за здравето, чл. 29 от Наредба
№21 от 2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, като лице
по т.6 от Заповедта – български гражданин, пристигнал на 28.05.2021г. от рискова зона –
Федерална Република Германия, държава с регистрирани случаи на COVID – 19, поставено
под карантина с Предписание за поставяне под карантина с изх. № 23 – 226772/28.05.2021г.
на Регионална Здравна Инспекция – Софийска област,за срок от 10 дни, като на 29.05.2021г.
излязъл от дома си в с. Загорци, общ. Нова Загора и заминал за гр.София, с което не
изпълнил задължението си по т.10 от Заповедта да не напуска дома си или мястото за
настаняване в с. Загорци, общ.Нова Загора, където ще пребивава за 10 – дневен срок с
начална дата 28.05.2021г., посочен в Предписанието, като деянието е извършено по време на
епидемия , пандемия и извънредна епидемиологична обстановка, свързана със смъртни
случаи от COVID – 19, обявена с Решение №325 на Народното събрание от 14.05.2020 г. и
Решение на Народното събрание от 26.05.2021г. за удължаване на срока на обявената
извънредна епидемиологична обстановка до 31.07.2021г – престъпление по чл. 355, ал.2 вр.
ал.1 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ
1
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА, както и „ГЛОБА“ в размер
на 10 000.00 /десет хиляди/ лева.
На основание чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното
наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Сливенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО Присъда № 4/13.01.2022 г., постановена по НОХ д № 465/2021 г.
година по описа на НЗРС, изготвени на 17.01.2022 година.


Производството е по чл. 271 и чл. 269, ал. 1 от НК.
Обвинението срещу подсъдимия В. Г. В. е по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 предл. 1 от НК за
това, че на на 29.05.2021г, в с.Загорци, общ. Нова Загора, нарушил мерки, издадени против
разпространението на заразна болест по хората, със Заповед № РД – 01 – 354 /18.05.2021г.
на Министъра на здравеопазването на Република България, във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID – 19 на територията на
страната и на основание чл. 63 от Закон за здравето, чл. 29 от Наредба №21 от 2005г. за реда
за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, като лице по т.6 от Заповедта –
български гражданин, пристигнал на 28.05.2021г. от рискова зона – Федерална Република
Германия, държава с регистрирани случаи на COVID – 19, поставено под карантина с
Предписание за поставяне под карантина с изх. № 23 – 226772/28.05.2021г. на Регионална
Здравна Инспекция – Софийска област,за срок от 10 дни, като на 29.05.2021г. излязъл от
дома си в с. Загорци, общ. Нова Загора и заминал за гр.София, с което не изпълнил
задължението си по т.10 от Заповедта да не напуска дома си или мястото за настаняване в с.
Загорци, общ.Нова Загора, където ще пребивава за 10 – дневен срок с начална дата
28.05.2021г., посочен в Предписанието, като деянието е извършено по време на епидемия ,
пандемия и извънредна епидемиологична обстановка, свързана със смъртни случаи от
COVID – 19, обявена с Решение №325 на Народното събрание от 14.05.2020 г. и Решение на
Народното събрание от 26.05.2021г. за удължаване на срока на обявената извънредна
епидемиологична обстановка до 31.07.2021г
Подсъдимият В. в досъдебното производство се признава за виновен.
Служебният защитник адв. Н.Н. в с. з. пледира за налагане на наказание „лишаване от
свобода“ в минимален размер.
Представителят на РП Сливен в с. з. поддържа обвинението.
От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства по
НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Подсъдимият В. Г. В. е неосъждан.
Същият пребивавал от м.март 2021 г. до 28.05.2021 г. във Федерална Република
Германия, след което предприел завръщане в Република България.
Към този период на основание чл. 84 т.12 от Конституцията на Р България по
предложение на Министерския съвет, поради разрастващата се пандемия от COVID-19,
съгласно Решение № 325 на Народното събрание от 14.05.2020 г. на територията на
Република България била въведена извънредна епидемиологична обстановка. С решение №
426 на Народното събрание от 26.05.2021 г. бил удължен срока на обявената извънредна
епидемиологична обстановка до 31.07.2021 г.
В тази връзка по повод усложняващата се епидемиологична обстановка със Заповед
№ РД 01-354/18.05.2021 г. на Министъра на здравеопазването на Р България била въведена
задължителна карантина за всички лица /граждани на Р България и чужди граждани/,
влизащи на територията на Р България от държави с регистрирани случаи на COVID-19,
сред които и Федерална Република Германия. Същите били издадени на основание чл. 63 от
Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и
отчет на заразните болести.
При влизането си в 5.40 часа на 28.05.2021 г. на територията на страната ни от
1
рискова зона на държава с регистрирани случаи на COVID-19, подс. В. не представил на
граничните власти изследване от проведен писиар тест за COVID-19, поради което бил
поставен под карантина.
В изпълнение на въведените противоепидемични мерки, на подс. В. било издадено
Предписание изх. № 23-226772/28.05.2021 г. на РЗИ – Софийска област. В документа било
посочено, че подсъдимият се поставя под карантина и се задължава да спазва ограничението
да не напуска жилището си на адрес в с. Загорци, общ. Нова Загора, за срок от 10 дни.
Предписанието било връчено и подписано по надлежния ред от подс. В.В., с което същият
поел задължението да спазва отразеното в него.
Карантината му следвало да изтече на 06.06.2021 г., като му било връчено и
електронно предписание за поставяне под карантина 210528/224398, което лично подписал,
както и
подписана декларация към него, че е запознат със съдържанието на предписанието. От
здравните власти му било определено време за придвижване от 24 часа до адреса на
изтърпяване на наложената му карантина, а именно с. Загорци, общ. Нова Загора. При
връчването на посочените документи подс. В. бил информиран от граничните власти, че в
срок от 24 часа след прибирането си в Република България, може да си направи изследване
за COVID-19 в специализирана лаборатория по негов избор. При отрицателен резултат на
изследването си същият следвало да уведоми РЗИ, за да му отпадне посочената мярка за
ненапускане на адреса по местоживеене в срока на забраната на РЗИ.
С реализиране на посочената процедура подс. В.В. бил уведомен и за наказателната
отговорност по чл. 355 от НК при неизпълнение на задължението да не напуска адреса, на
който е заявил, че ще пребивава за срока на карантината.
Контролът върху изпълнението на задължението на поставените под карантина лица
бил възложен на служителите на РУ Нова Загора, които периодично извършвали проверки.
Подсъдимият В. се прибрал на 28.05.2021 . в с. Загорци, но не се възползвал от
предоставената му възможност да направи писиар тест, с цел отпадане на карантината му
при отрицателен резултат от изследването. Поради липсата на такова изследване е трябвало
да остане в дома си в с. Загорци, общ. Нова Загора, където да изтърпява наложената му с
предписание от здравните власти десетдневна карантина.
Подсъдимият пренощувал в дома си, а на следващия ден 29.05.2021 г. се подготвил да
пътува за гр. София, защото му се обадили за работа в строителството. Въпреки, че би
нарушил наложената карантина, той решил да предприеме това пътуване. В нарушение на
забраната по т. 10 от Заповедта да не напуска дома си в населеното място по местоживеене,
на 29.05.2021 г. той напуснал с. Загорци, общ. Нова Загора и отпътувал за гр. София.
На 31 май 2021 г. около 11.00 часа св. Д. Х. със свои колеги от РУ Нова Загора
посетили дома на подс. В. в с. Загорци, общ. Нова Загора. Целта им била да извършат
проверка дали същият изпълнява наложената му десетдневна карантина. Отивайки на място,
двамата полицейски служители не установили подсъдимия в дома му. Поради това св. Х. му
позвънил на мобилния телефон. От проведения разговор с В., свидетелят установил, че
подсъдимият е в гр. София. При разговора св. Х. се убедил, че подс. В. знае, че му била
наложена карантина. Подсъдимият му казал, че не е правил писиар тест за COVID-19 нито в
чужбина, нито след завръщането си в страната. На подсъдимия било разпоредено да се
прибира незабавно от гр. София. Това той направил на 03.06.2021 г., като след тази дата
пребивавал в дома си в с. Загорци, общ. Нова Загора докато изтече срока на наложената му
карантина.
Разпитан в хода на досъдебното производство, подсъдимият В. Г. В., в присъствието
на защитник се признава за виновен.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д. Д.
2
Х. и Х. В. П. обяснението на подсъдимия от ДП, копие предписание на РЗИ Софийска
област, Заповед на министъра на здравеопазването, свидетелство за съдимост на подс. В. Г.
В., характеристична справка, декларация.
Фактическата обстановка в с. з. не се оспорва от защитника на подсъдимия.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че
подсъдимият В. Г. В. действително е осъществил състава на престъплението по предявеното
обвинение доколкото този извод кореспондира не само на направеното от него
самопризнание, но и на данните в писмените и гласни доказателствени материали, събрани
при воденото разследване по досъдебното производство. Действията във връзка с
напускането на конкретния адрес в село Загорци, общ. Нова Загора, на който той е посочил,
че ще пребивава през съответния период, вписан в издаденото предписание с изх. № 23-
226772/28.05.2021 г. на РЗИ Софийска област не са предмет на спор, а са категорично
установени от приложените доказателства. С оглед на това, следва да се приеме, че
посредством тях той е осъществил и състава на престъпление по чл. 355 ал.2 във вр. с ал.1
предл. 1 от НК от обективна страна, тъй като те са довели до нарушаване на забрана,
изрично предвидена като мярка против разпространението на посочената по-горе заразна
болест по хората чрез издадената Заповед № РД 01-354/18.05.2021 г.на Министъра на
здравеопазването на Р България.
Деянието било извършено по време на извънредно положение, свързано със
смъртни случаи, обявено на основание чл. 84 т.12 от Конституцията на Р България с
решение на Народното събрание на РБ от 14.05.2020 г.и Решение на Народното събрание от
26.05.2021 г. за удължаване на срока на обявената извънредна епидемиологична обстановка
до 31.07.2021 г. във връзка с разрастваща се епидемия от COVID 19 на територията на
страната. Предписанието на РЗИ Софийска област е връчено на подсъдимия, който е бил
запознат не само с обстоятелството, че е бил поставен под карантина, но и че носи
наказателна отговорност при нарушаване на задълженията, свързани с нея. Поради
изложеното той явно е действал с пряк умисъл, тъй като е осъзнавал последиците от своите
действия и чрез последните е целял тяхното настъпване.
Имайки предвид установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. В. от
обективна и субективна страна е осъществила състава на престъпление по чл. чл. 355, ал. 2,
вр. ал. 1 предл. 1 от НК.
С предписание изх. № 23-226772/28.05.2021 г. на РЗИ Софийска област са били
въведени индивидуални мерки против разпространяването на заразна болест по хората,
конкретно на COVID-19 по отношение на подс. В., конкретно пребиваване под карантина на
посочения от лицето адрес. Предписанието е било издадено въз основа на Заповед № РД-01-
354/18.05.2021 г. на Министъра на здравеопазването на Р България, в която в т.1 се указва,
че всички пристигащи от Федерална република Германия се поставят под карантина.
На основание чл. 180 от АПК заповедта като общ административен акт с еднократно
действие (чл. 65 от АПК) има предварително изпълнение предвид едномесечния срок по
оспорването ? (чл. 179 от АПК), от което следва, че към момента на деянието е породила
правни последици чрез разпореждането на права и задължения.
Предписанието за поставяне под карантина представлява индивидуален
административен акт. От външна страна предписанието е било издадено в изискуемата от
закона форма, от компетентен орган и съобразно целите на закона.
Следователно съдът приема, че предписанието не е нищожен акт и е породил
целените с него правни последици. По същество съдържанието му също не противоречи на
материалноправна норма на Закона за здравето, Наредба № 21 от 2005 г. на МЗ или друг
закон в широк смисъл.
С напускането на мястото за изолация подс. В. е осъществил изпълнителното деяние
3
"наруши" от състава на престъплението.
Действително с § 1, т. 46 и т. 47 от ДР на Закона за здравето са били въведени като
понятия изолация и карантина, считано от 14.05.2020 г., но в предписанието са били
посочени конкретни мерки и срок, в които се изразява поставянето под карантина, а и
самата разпоредба на чл. 355 от НК не въвежда като съставомерни понятия карантина и
изолация.
Съдът счита, че разпространението на болестта е свързана със смъртни случаи и това
е ноторно известен факт, а ноторно известните факти не подлежат на доказване. Решението
за обявяване на извънредно положение е публикувано в ДВ, т. е. подсъдимият е осъществил
квалифицирания състав на чл. 355, ал. 2 от НК.
От обективираните действия на подсъдимия следва извода, че той е действал с пряк
умисъл.
Подсъдимия В.В. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искала настъпването им.
Събраните по делото доказателства дават основание да се приеме, че той напълно е
съзнавал всички съставомерни елементи.
Имайки предвид изложените мотиви подс. В. следва да бъде признат за виновен и
наказан.
При определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства необремененото съдебно минало и добрите характеристични данни, а като
отегчаващи вината обстоятелства следва да се приемат безотговорното отношение към
епидемичната обстановка.
Не се установяват доказателства подсъдимия да е имал изключителна причина да
извърши престъплението.
На подс. В. Г. В. следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изтърпяването на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК следва да се отложи за срок от три години, както и на „ глоба“
в размер на 10000 лева.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.


РАЙОНЕН СЪДИЯ
4
Съобщи за изтекли лични данни