№ 139
гр. Габрово, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20224200500212 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
С решение № 78 от 01.03.2022 г., постановено по гр. д. № 992/21 г.,
Габровският районен съд е отхвърлил предявения от ЕЛ. П. М. и СТ. П. М.,
двамата от гр. Бургас, против СТ. ИВ. М., гр. Габрово, отрицателен
установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът СТ.
ИВ. М. не е собственик на 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 36823.511.71,
находящ се в с. К., общ. Габрово, с площ 2 534 кв.м., трайно предназначение
на територията - урбанизирана; начин на трайно ползване - ниско
застрояване; номер по предходен план *********, при съседи: ПИ с
идентификатор 36823.511.76; ПИ с идентификатор 523.511.70; ПИ с
идентификатор 36823.511.73; ПИ с идентификатор 36823.511.101; ; с
идентификатор 36823.511.74; ПИ с идентификатор 36823.511.78; ПИ с
идентификатор 57675.63.124, заедно с построените в него: сграда с
идентификатор 36823.511.71.1 със застроена площ 41 кв.м.; на два етажа;
предназначение - друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор
36823.511.71.2 със застроена площ 61 кв.м. - на един етаж; предназначение -
селскостопанска; сграда с идентификатор 36823.511.71.3 със застроена площ
3 кв.м. - на един етаж; предназначение - селскостопанска; сграда с
идентификатор 36823.511.71.4 със застроена площ 15 кв.м. - на един етаж;
предназначение - селскостопанска; сграда с идентификатор 36823.511.71.5 със
застроена площ 18 кв.м,- на един етаж, селскостопанска; предназначение -
селскостопанска, както и искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК , за отмяна на
1
нотариален акт за собственост на недвижим имот с № 67, том 2, per. № 4996,
н.д. № 234/2020г. на нотариус И.К., peг. № *** на НК, като неоснователни и
недоказани. В тежест на ищците са възложени разноските по делото.
В срок е постъпила въззивна жалба от ЕЛ. П. М. и СТ. П. М., двамата от
гр. Бургас, чрез адв. Б. Г., в която се излага, че решението е неправилно.
Твърди се, че съдът неправилно приема, че след като част от наследниците на
общия наследодател П. М., живеят в Бургас, те са загубили собствеността
върху наследствения имот, защото братовчед им ползвал имота, сял домати,
косил трева и плащал данъци. Страните по делото са наследници на общия им
наследодател П. М., но тъй като само ответникът живеел в Габрово, същият
решил да се снабди с констативен нотариален акт за собственост по
давностно владение. При наследствен имот обаче следвало да се издаде
констативен нотариален акт на всички наследници, а не само на молителя -
ответник. Това е така, защото презумпцията по чл. 69 от ЗС не се прилага при
наследствените имоти – ТР № 1/2012 Г. на ОСГК. Излага се, че когато едно
лице установи фактическа власт върху вещ на осн. наследяване, то има
качеството на държател на идеалните части на останалите сънаследници. Като
съсобственик има право да ползва сам цялата вещ, доколкото не пречи на
другите съсобственици, но само въз основа на факта, че продължително време
съсобствения имот се ползва от един от сънаследниците, не може да се съди
за това дали той е преобърнал държането на чуждите идеални части от
държане във владение за себе си. Ползващият сънаследник следва да докаже,
че е извършил такива действия, които явно и недвусмислено обективират
спрямо останалите съсобственици намерението му да владее техните идеални
части за себе си. В случая такова нещо не се е случило. Освен това, само по
себе си упражняването на фактическа власт върху целия имот от един от
законните наследници не означава, че той след изтичане на 10 годишна
давност ще стане негов собственик, тъй като той е държател на частите на
останалите сънаследници и за да измени основанието във владение, следва да
доведе до знанието на останалите съсобственици намерението си, което да е
явно несъмнено, а не да остане скрито от тях. Цитира се практика на ВКС.
Неправилно ГРС приема, че декларирането на имота и плащането на данъци
демонстрира владението. Моли да се отмени обжалваното решение и да се
уважи предявеният иск, да се отмени нотар. акт № 67 том 2, per. № 4996, н.д.
№ 234/2020г. на нотариус peг. № *** на НК и да им се присъдят разноските
по делото.
В срок не е постъпил отговор от насрещната страна по въззивната
жалба.
В съдебно заседание пред въззивния съд и двете страни се
представляват от процесуалните си представител. Адв. Г. поддържа жалбата и
претендира разноските за държавна такса. Адв. М., представител на
ответника, оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от ЕЛ. П. М. и
2
СТ. П. М., двамата от гр. Бургас, против СТ. ИВ. М., гр. Габрово, с която са
предявили отрицателен установителен иск за собственост с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът СТ. ИВ. М. не е собственик на 1/2 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 36823.511.71, находящ се в с. К., общ. Габрово – подробно
описан, както и обусловено от уважаване на иска искане по чл. 537, ал. 2 от
ГПК, за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот с № 67,
том 2, per. № 4996, н.д. № 234/2020г. на нотариус И.К., peг. № *** на НК.
Изложили са, че съсобствеността между страните е възникнала на основание
наследяване и са развили подробни доводи и са обосновали правния си
интерес от предявяване на иска.
Ответникът е оспорил иска като неоснователен, като е изложил, че ½ от
имота е придобил като наследник на баща си И. М., а останалата ½ е
придобил вследствие на продължилото и невъзпрепятствано, повече от 10
години явно, безспорно и демонстрирано владение и ползване.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че когато един от
съсобствениците изцяло е завладял вещ, последващо манифестиране промяна
в намерението не е необходимо да се доказва, а се предполага. Приел е, че
след смъртта на общите наследодатели на страните – бабата и дядото, синът
им С. (наследодател на ищците) не се е появявал повече в селото, и не е ходил
в имота. За него започнал да се грижи брат му И. (наследодател на ответника)
. От гласните доказателства се налагал извода, че след кончината на бащата
на ответника, процесният имот със сградите в него, са били изцяло завладени
от него и съпругата му, което продължавало и до 2021 г. Той го поддържа
почиства, ремонтира и осъществява пълна фактическа власт върху имота,
като владението му е постоянно, несъмнено и непрекъснато. Декларирал е
имота и плаща данъците за същия, и не било установено ищците да са се
противопоставили на неговото владение, като освен това в скицата на имота
ответникът е записан на негово име.
От събраните доказателства по делото, от фактическа страна се
установява следното:
Не е спорно, че първоначално съсобствеността върху процесния имот в
с. К., общ. Габрово, между страните по делото е възникнала на основание
наследствено правоприемство, а именно ищците са наследници на С.М.,
който е брат на наследодателя на ответника И. М.. Имотът първоначално е
бил собствен на общия наследодател на страните П. С. М., който е починал на
27.01.1973 г. Не е спорно, че ответникът СТ. ИВ. М. притежава по наследство
1/2 ид. част от имота или 6/12 ид. части.
На 17.11.2020 г. с нотариален акт № 67, том 2 peг. № 4996, h. д. №
234/2020 г. на нотариус И. К., peг. № *** на НК, район на действие - ГРС е
признал ответника СТ. ИВ. М. за собственик по давностно владение на
недвижим имот: ПИ с идентификатор 36823.511.71, находящ се в с. К., общ.
Габрово, с площ 2534 кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана; начин на трайно ползване - ниско застрояване; номер по
предходен план *********, при съседи: ПИ с идентификатор 36823.511.76;
3
ПИ с идентификатор 523.511.70; ПИ с идентификатор 36823.511.73; ПИ с
идентификатор 36823.511.101; ; с идентификатор 36823.511.74; ПИ с
идентификатор 36823.511.78; ПИ с идентификатор 57675.63.124, заедно с
построените в него: сграда с идентификатор 36823.511.71.1 със застроена
площ 41 кв.м.; на два етажа; предназначение - друг вид сграда за обитаване;
сграда с идентификатор 36823.511.71.2 със застроена площ 61 кв.м. - на един
етаж; предназначение - селскостопанска; сграда с идентификатор
36823.511.71.3 със застроена площ 3 кв.м. - на един етаж; предназначение -
селскостопанска; сграда с идентификатор 36823.511.71.4 със застроена площ
15 кв.м. - на един етаж; предназначение - селскостопанска; сграда с
идентификатор 36823.511.71.5 със застроена площ 18 кв.м,- на един етаж,
селскостопанска; предназначение – селскостопанска.
От показанията на св. С. М., братовчед на страните се установява, че
същият знае за имота в К., те живеят в Бургас, но всяка година ходят на
почивка и минават от там. Минават там и го показва на съпругата си и на
децата си. От доста време, от както помни, имотът е един и същ, нищо не е
пипано по него, оградата е паднала, дърветата са поникнали. Според него
никой не живее там. С комшии е разговарял, просто минавал и го показвал на
съпругата си. Никога не е намирал някой в имота, когато е ходил. Плащали
данъците на имота, но когато починал дядо им през 2017 г. дошъл в Габрово
да подаде декларация, всеки да си плаща данъците. Описва мястото, като
твърди, че поддържа отношения с Е., а с ответника С. не. Знае, че С. го ползва
и сее нещо, градинка. Имотът се намирал на едно криво място, скат се пада,
около 2500 кв., има две сгради – плевня и къща. Можел да влезе през
комшиите, от едното страна оградата е паднала иначе има порта с катинар. Не
знае някой да е полагал грижи за имота, защото винаги когато минавал
имотът бил в едно и също състояние.
От показанията на св. И. Н., се установява, че ответникът му е приятел
от много години. Ходил е на мястото много пъти. Имотът е около 2,5 декара.
Има жилищна сграда, която е на два етажа и към нея надолу има обор. Това е
стара селска къща. Къщата е паянтова, гредоред, горе има 2 стаи, долу са 2
стаи и една маза. С. започнал през 1982г. да работи при него в „Капитан Дядо
Никола". Баща му починал около една година по-късно. След като починали
дядо му и баба му, може би след 1985г., той е ходил в имота. След 1985 г. С.
бил сам с майка си и се грижели за имота. Той му е помагал, имало много
тръни, храсти и ходил с неговата машина да му помогне. Имал техника и му е
помагал. Също така половината част от покрива се бил срутил, ходил да му
помага да го покрият. От 1985г,- 1986г. до сега за имота се грижи С.. В
момента също той го поддържа. Къщата е в затворен малък двор, а до нея има
дворно място. Цялото това място от около 2.5 декара е оградено. Сградите са
разделени с дворче от голямото дворно място, което е ливада. Помага на С.,
двамата я косят. Отделно има едно обработваемо място, 10 на 10 метра,
където си сее домати и други зеленчуци. Има си лозе също. С. му е споделял,
че баща му се казва И., но той е кръстен на чичо си С.. Знае, че чичо му е
заминал за Бургас или бургаско село и там са се заселили. Двамата братя са се
разбрали имотът да остане за И. М., защото той ще се грижи за родителите
4
им. Майката на С. починала преди 2 години. Той със жена си поддържа
имота. Пролетно време, събота и неделя ходят да копаят.
Свидетелят К.Д. посочва, че познава С.М.. Бащите им са от К., били са
приятелски семейства. Сега също са приятелски семейства, познават се от
деца. Имотите им са на около 200 метра един от друг, но техният е от другата
страна на улицата. Знае за имота, за който се води делото. Последно преди 2-
3 г. са ходили, защото е починала майката на С. - леля Д.. Къщата е стара, от
едно време, има нужда от поддръжка. Имотът го поддържа С.. От много
години, още преди баща му да почине. Основно С. се занимава с имота,
защото има зеленчукова градина. Други роднини не е виждала да се грижат за
имота. От майка си и баща си знае, че чичо И. е имал брат в Бургас, но те
минавайки през града само са се отбивали. Неговите деца и внуци никога не
ги е виждала. До колкото знае този имот е на дядото и бабата. Бабата се
казвала С.. Къщата е може би на 100 години. Прабабата и прадядото на С. са я
строили. Последните хора, които са живели в къщата са бабата и дядото на С..
Родителите на С. живеели в Габрово, и са ходели в почивните дни и
отпуските да го поддържат. Сега само С. ходи. Сменял е покрива на къщата.
От показанията на св. Д. е видно, че познава С., от едно село са.
Имотите им били близо и като дете посещавал неговия. Баба му и дядо му
ивеели в имота. Преди 30 години минал от там, сега не знае какво е мястото.
От приложените съобщения от Община Габрово до ищците е видно, че
същите са уведомени за дължим данък на процесния имот за 2021 г., а от
представената справка от Общината (л. 55 и л. 56 от гр. д. № 992/21 г. по
описа на ГРС) и приложената към същата квитанции е видно, че ответникът е
плащал данъци за имота в приода 2014 -2020 г., Е.М. през 2018 г. и 2020 г. е
заплатила дължими данъци за периода от 2013 г. до 2021 г., а СТ. П. М. през
2020 г. и 2018 г. е заплатил дължимите данъци за имота в с. К. за периода от
2013 г. до 2020 г.
Въззивният съд намира постановеното решение за валидно и
допустимо. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав
на съда намира постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателите са обосновали правния си интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск с притежавано от тях самостоятелно право
на собственост върху част от имота, на основание наследяване, което
обстоятелство не се оспорва от ответника. С предявения отрицателен
установителен иск, че ответникът не е собственик на ½ ид. части от имоти, в
негова тежест е да докаже, че същият е собственик на спорната част, като в
конкретния случай същият се позовава на давностно владение.
Безспорно процесният имот е бил собственост на общия наследодател
П. С. М., починал на 27.01.1973 г. и оставил за свои наследници В. И.ова М.
/съпруга/, която е починала и двамата си сина И. П. М.- баща на ответника и
С. П. М. -наследодател на ищците. Така ответникът притежава 1/2 ид.част от
имота или 6/12 части. С. П. М., починал през 2005 г. е оставил двама сина - В.
С. М. и П. С. М., които са починали и всеки от тях е оставил наследници,
както следва: Децата на В. С. М. са С. и С. М.и, които заедно притежават 3/12
5
идеални части, но те не са страна по делото. Децата на П. С. М. са ищците по
делото ЕЛ. П. М. и СТ. П. М., като всеки от тях притежава 1/12 идеална част.
След смъртта си той, е оставил като наследник и съпругата Н.Р. М. и всеки от
тях тримата притежава по 1/12 ид. част. От изложеното е видно, че
съсобствеността между страните е възникнала на основание наследствено
правоприемство. В отношенията между сънаследници презумпцията по чл. 69
от ЗС не се прилага, съгласно приетото в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Основателно е възражението в жалбата, че когато едно лице установи
фактическа власт върху вещ на осн. наследяване, то има качеството на
държател на идеалните части на останалите сънаследници и като
съсобственик той има право да ползва вещта сам, доколкото не пречи на
останалите съсобственици също да ползват имота си. Фактът, че единият от
сънаследниците дълго време ползва имота не може да обоснове извода, че е
преобърнал държането на чужди идеални части във владение за себе си. В
тежест на ответника е да докаже, че е извършил такива действия, които явно е
недвусмислено обективират спрямо останалите съсобственици, че владее
техните идеални части за себе си и те не са се противопоставили.
Намерението за владение следва да има външна изява доведена до знанието
на останалите съсобоственици. В конкретния случай ответникът не е доказал,
че е преобърнал държането на идеалните части на останалите съсобственици
във владени, което е демонстрирал на останалите съсобственици и те да са
знаели, че владее техните идеални части за себе си и да не са предприели
нищо. Обстоятелството, че ответникът СТ. ИВ. М. е отглеждал зеленчукова
градина в имота, подрязвал е дърветата и е поддържал ливадата, не доказва,
че преобърнал държането на идеалните части на останалите сънаследници във
владение. Липсват конкретни факти за изменение на основанието от държане
във владение, както и липсват доказателства установяващи, че останалите
сънаследници са разбрали за промененото отношение на сънаследника да
упражнява фактическата власт върху процесния имот само за себе си.
Обработването на земята и плащането на данъци за имота са действия, които
не сочат, че претендиращия наследникът за пълен собственик на имота е
отблъснал владението на останалите наследници, като в този смисъл е
цитираната от жалбоподателите практика на ВКС публикувана в Бюлетин бр.
10/96 г. и решение № 204 от 11.01.20213 г. по гр. д. № 272/12 г. ІІ ГО на
ВКС. Това са действия по обикновено управление по поддържане на
сънаследствения имот, а не такива сочещи на променено отношение на своене
от лицето, сънаследник и по отношение на ид.части на останалите
сънаследници.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че
неправилно първиностанционният съд е приел, че ответникът изцяло със
съпругата си, бил завладял имота, което завладяване продължавало и до 2021
г., тъй като го поддържал, почиствал, ремонтирал и осъществявал пълна
фактическа власт върху имота, като владението му било постоянно,
несъмнено и непрекъснато. Освен това приетото, че декларирането на имота и
плаща данъците за същия било факт по демонстриране на владението по
отношение на останалите съсобственици, които не се били противопоставили,
6
противоречи както на събраните доказателства – видно от същите и
жалбоподателите са заплащали данък за имота, така и на факта, че плащането
на данъци за даден имот не е доказателство, че той е собственост на платеца,
прието и в константната съдебната практика на ВКС.
Предвид гореизложеното първоинстанционното решение, като
неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено и да се постанови
друга, с което предявения отрицателен установителен иск да бъде уважен.
Следва да се уважи и обусловения иск за отмяна на констативния
нотариален акт № 67, том 2 peг. № 4996, h. д. № 234/2020 г. на нотариус И.К.,
peг. № *** на НК, тъй като същият не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила за това кой е
титуляр на правото на собственост и оспорването на констатацията на
нотариус, че ответника е собственик на целия процесен имот на осн.
давностно владение е успешно оспорена. На осн. чл. 537, ал. 2, пр. 3 от ГПК
нотариалния акт следва да бъде отменен за ½ ид.части.
При този изход на спора в полза на жалбоподателите следва да се
присъдят разноските по делото в размер на 1 250 лв. за първоинстанционното
производство, съгласно представения списък на разноските и 20 лв. заплатена
държавна такса за въззивната инстанция, или общо 1 270 лв.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 78 от 01.03.2022 г., постановено по гр. д. №
992/21 г., Габровският районен съд, като неправилно и незаконосъобразно и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЕЛ. П. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Бургас, ******, и СТ. П. М., ЕГН ********** с адрес:
гр. Бургас, ******, отрицателен установителен иск за собственост, с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ответникът СТ. ИВ. М. ЕГН **********, с
адрес гр. Габрово, ул. *****, не е собственик на 1/2 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 36823.511.71, находящ се в с. К., общ. Габрово, с площ 2 534
кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана; начин на трайно
ползване - ниско застрояване; номер по предходен план *********, при
съседи: ПИ с идентификатор 36823.511.76; ПИ с идентификатор 523.511.70;
ПИ с идентификатор 36823.511.73; ПИ с идентификатор 36823.511.101; ; с
идентификатор 36823.511.74; ПИ с идентификатор 36823.511.78; ПИ с
идентификатор 57675.63.124, заедно с построените в него: сграда с
идентификатор 36823.511.71.1 със застроена площ 41 кв.м.; на два етажа;
предназначение - друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор
36823.511.71.2 със застроена площ 61 кв.м. - на един етаж; предназначение -
селскостопанска; сграда с идентификатор 36823.511.71.3 със застроена площ
3 кв.м. - на един етаж; предназначение - селскостопанска; сграда с
идентификатор 36823.511.71.4 със застроена площ 15 кв.м. - на един етаж;
предназначение - селскостопанска; сграда с идентификатор 36823.511.71.5 със
7
застроена площ 18 кв.м,- на един етаж, селскостопанска; предназначение –
селскостопанска.
ОТМЕНЯ, на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК, нотариален акт за собственост
на недвижим имот с № 67, том 2, per. № 4996, н.д. № 234/2020 г. на нотариус
И.К., peг. № *** на НК, с който СТ. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес гр.
Габрово, ул. *****, е признат за собственик на ПИ с идентификатор
36823.511.71, находящ се в с. К., общ. Габрово, с площ 2 534 кв.м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана; начин на трайно ползване -
ниско застрояване; номер по предходен план *********, при съседи: ПИ с
идентификатор 36823.511.76; ПИ с идентификатор 523.511.70; ПИ с
идентификатор 36823.511.73; ПИ с идентификатор 36823.511.101; ; с
идентификатор 36823.511.74; ПИ с идентификатор 36823.511.78; ПИ с
идентификатор 57675.63.124, заедно с построените в него: сграда с
идентификатор 36823.511.71.1 със застроена площ 41 кв.м.; на два етажа;
предназначение - друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор
36823.511.71.2 със застроена площ 61 кв.м. - на един етаж; предназначение -
селскостопанска; сграда с идентификатор 36823.511.71.3 със застроена площ
3 кв.м. - на един етаж; предназначение - селскостопанска; сграда с
идентификатор 36823.511.71.4 със застроена площ 15 кв.м. - на един етаж;
предназначение - селскостопанска; сграда с идентификатор 36823.511.71.5 със
застроена площ 18 кв.м,- на един етаж, селскостопанска; предназначение –
селскостопанска, до размера на ½ ид. част от правото на собственост.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. М., ЕГН**********, с адрес гр. Габрово, ул. ****,
ДА ЗАПЛАТИ НА ЕЛ. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ******, и
СТ. П. М., ЕГН ********** с адрес: гр. Бургас, ******, разноски по делото в
размер на 1 270 лв. (хиляда двеста и седемдесет лева), на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване преда Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8