№ 28
гр. Габрово, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20224200500018 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото ХР. М. ХР. срещу Решение
№260110/15.11.2021г. по гр.д.№1354/2020г. по описа на Районен съд Севлиево.
В жалбата се твърди, че обжалвалото решение е постановено при неправилна преценка
на събраните доказателства, което довело до необоснованост на постановеното решение.
Съдът не бил отчел провокиращото поведение на ищеца. правилно съдът бил приел, чеса
налице фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Със споразумение от 05.12.2017г. жалбоподателят
се бил признал за виновен л това, че на12.08.2016г. причинил увреждания на здравето на
ищеца, но това само по себе си не би.о достатъчно да обоснове основателността на
предявения иск и то в размера претендиран от ищеца. Неправилно съдът бил приел, че по
делото не било установено противоправно поведение отстрана на ищеца. когато
жалбоподателят забравил телефона си в магазина зад него на опашката бил ищеца, който
заявил на продавачката, че телефона е негов и започнал да упражнява фактическа власт над
апарата, като знаел, че в действителност не е негов. Тази недобросъвестност на ищеца била
причина за извършване на физическото посегателство над него, т.е. с поведението си
ищецът станал причина за нанесения му побой и настъпилите вреди. Твръденита на ищеца,
че мислел, че това е неговия личен телефон били защитна теза. Счита, че е налице
съпричиняване от страна на ищеца. Моли съда да отмени обжалваното решение или при
условията на евентуалност да намали размера на присъденото обезщетение от 5000лв. на
500лв. Претендира и за сторените пред двете инстанции разноски.
Ответникът по жалбата не е подал отговор. В съдебно заседание заявява, че оспорва
същата като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното решение РС Севлиево е осъдило жалбоподателя да заплати на ищеца
1
сумата от 5000лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му на
12.08.2016г. в резултат на непозволено увреждане, представляващо престъпление по чл.129,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което ответника е признат за виновен с влязло в сила
споразумение от 05.12.2017г. по НОХД №398/2-17г. на РС Севлиево. Ответникът е осъден
да заплати на РС Севлиево сумата от 200лв.- държавна такса по делото, както и 5лв. при
служебно издаване на изпълнителен лист.
За да постанови решението си съдът приел следното :
С Определение от 05.12.2017г. по НОХД №398/2017г. на РС Севлиево е одобрено
споразумение, с което ответника ХР. М. ХР., е признат за виновен, че е извършил
престъпление по отношение на ищеца Р. ГР. Д., а именно: на 12.08.2016г., около 18,30 часа,
в село Г., общ.Севлиево, чрез нанасяне на удари с длан в областта на лицето на ищеца, му
причинил увреждания представляващи - избиване на зъби - счупване на 2-ри горен десен и
3-ти горен ляв зъб, избиване на 6-ти горен ляв зъб, паднала зъбна протеза /мост/, носена от
споменатите зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето /средна телесна повреда
по смисъла на чл.129, ал.2, предл.9 от НК/, с което е осъществил състава на престъплението
по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. За извършеното престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с
ал. 1 от НК и при приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.“Б“ от НК на ответника е определено
наказание пробация, включващо пробационни мерки по чл.42 ”а”, ал.2, т.1 и т.2 от НК:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, като на основание чл.42
”б”, ал.1 от НК е определена периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител 2 пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от една година.
На въпроси зададени на ищеца, по реда на чл.176 ГПК, същият заявил, че бил в
хранителен магазин, в който имало опашка преди него и сумата, която трябвало да плати
била малка и касиерката му поискала по - дребни пари, ищеца започнал да търси по - дребни
пари, платил и понеже вадил неща и видял телефон същия като неговия попитал касиерката,
дали телефона е нейния и си прибрал нещата и излязъл. Взел забравен телефон, същия като
неговия - черна Нокия, с копчета, по грешка. Веднага след това на автогарата връхлетял
срещу него някакъв с колело и викал: ,‚Телефона, телефона!‘‘, ,,Сега ще видим сим
картата!‘‘. След два часа върнал телефона на автогарата, пипнал се в джоба си и като, че ли
извадил и двата телефона и после взели телефона, проверили дали е вадена сим картата.
От показанията на свидетеля Д.О. било установено следното: ищеца бил откраднал
телефона на приятел на свидетеля – И.. Свидетелят бил в западния комплекс на Ера Елит в
магазина, пристигнал ответника; И. си забравил телефона, а ответника прибрал телефона; И.
започнал да вика: ,,Телефона ми изчезна.‘‘; свидетеля бил с колело и на връщане минал през
автогарата след обиколки да търси ответника; свидетеля видял ответника, чакал автобуса за
село Г.; ответника отишъл и спрял при него и му казал: ,,Върни телефона!‘‘, като телефона
бил изключен, когато го намерили, свидетеля прибрал телефона, ответника се качил на
автобуса и си заминал.
При така установените обстоятелства първоинстанционният съд приел от правна страна
следното : за уважаването на иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД, ищецът следва да
установи следните предпоставки: поведение извършено от ответника /действие или
бездействие/; противоправност на поведението; вреда причинена на ищеца; причинна връзка
между поведението и вредата. В тежест на ответника е да докаже всички изгодни за него
твърдяни положителни факти, на които основава възраженията си, включително твърдяното
провокиращо поведение на ищеца.
По делото било установено, че определение от 05.12.2017г. по НОХД №398 по описа на
Севлиевският районен съд за 2017г. е одобрено споразумение, с което ответника Х.М.Х., е
признат за виновен, че е извършил престъплението описано по-горе. С оглед разпоредбата
на чл.300 ГПК, съгласно която решението на наказателния съд е задължително за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, преценено
съвкупно с показанията на разпитания свидетел и СМУ №170/2016г., по делото било
установено, че, след побоя на 12.08.2016г. ищецът е търпял обичайните предвид
причинените му телесни увреждания неимуществени вреди. Причинените при побоя
нанесен от ответника на ищеца увреждания са безспорно установени с определение от
05.12.2017г. по НОХД №398 по описа на Севлиевският районен съд за 2017г. Предвид
горното, съдът приел, че са налице елементите от фактическият състав на иска по чл.45 ЗЗД.
Твърдените и описани в исковата молба от ищеца вреди са причинени в причинна връзка с
2
действията на ответника, за които същият е признат за виновен с влязло в сила
споразумение по НОХД №398 по описа на Севлиевският районен съд за 2017г. Поведението
на ответника е противоправно, тъй като същият е нарушил разпоредбите на чл.129, ал.2 във
вр. с ал. 1 от НК, както е прието със споразумението, а причинените на ищеца увреждания са
непосредствена последица от деянието на ответника. Вината в гражданското право, се
предполага до доказване на липсата й – чл.45, ал. 2 ЗЗД, като в случая обсъдените по – горе
доказателства обосновават извод за наличието й.
Въз основа на ангажираните в производството доказателства съдът приел, че са налице
твърдените от ищеца неимуществени вреди. По отношение на размера на дължимото
обезщетение, съдът съобразил характера и вида на причинените увреждания;
продължителността и интензивността на свързаните с тях болки и страдания; възрастта на
ищеца; установените преживявания на ищеца в резултат на получените увреждания и
обществено - икономическите условия към момента на настъпване на увреждането и
определил обезщетение в размер на 5000лв.
Въззивният съд намира следното :
Първоинстанционния съд е установил правилно фактическата и правна обстановка по
делото, поради което настоящият състав препраща към нея, на осн. чл.272 ГПК.
За основателността на предявения иск по чл.45 ЗЗД следва да се налице следните
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане : поведение извършено от
ответника /действие или бездействие/; противоправност на поведението; вреда причинена
на ищеца; причинна връзка между поведението и вредата.
С Определение от 05.12.2017г. по НОХД №398/2017г. на РС Севлиево жалбоподателят
ХР. М. ХР. е признат за виновен в това, че на 12.08.2016г., около 18,30 часа, в село Г.,
общ.Севлиево, чрез нанасяне на удари с длан в областта на лицето на ищеца, му причинил
увреждания представляващи - избиване на зъби - счупване на 2-ри горен десен и 3-ти горен
ляв зъб, избиване на 6-ти горен ляв зъб, паднала зъбна протеза /мост/, носена от споменатите
зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето /средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2, предл.9 от НК/, с което е осъществил състава на престъплението по чл.129, ал.2
във вр. с ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК решението на наказателния съд е
задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Следователно безспорно установени са обстоятелствата, че ответникът е извършил
противоправно поведение, в резултат на което на ищеца са причинени телесни увреждания,
съставляващи средна телесна повреда. Тези телесни увреждания са съставомерни, поради
което не е необходимо да бъдат доказани в настоящото производство. Същите освен по
наказателното производства се установява и от приложените по делото медицински
документи.
Причинените на ищеца увреждания са счупване на 2-ри горен десен и 3-ти горен ляв
зъб, избиване на 6-ти горен ляв зъб, паднала зъбна протеза /мост/, носена от споменатите
зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, поради което същият които е търпял
значителни болки. Освен това затруднението в дъвченето и в говоренето е създало на
пострадалия значително неудобство и неприятни изживявания, които са извън нормалните и
общоприети негативни изживявания.
Не е спорно, че жалбоподателя си бил забравил телефона, който бил същия като на
ищеца, в магазина. Не е спорно и че ищецът прибрал апарата, който в последствие върнал на
собственика му. В обясненията си по реда на чл.176 ГПК пострадалия установява, че тъй
като телефона на ответника бил същия като неговия не разбрал, че е взел чужд апарат. Едва
когато на автогарата св.О. се развикал да върне телефона разбрал, че в себе си има два
апарата.
Жалбоподателят не е представил доказателства във връзка с твърденията си, че е
налице съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, тъй като пострадалия
взел умишлено телефона му и по този начин станал причина за нанасяне на побоя.
Обстоятелството, че някой взема чужда вещ (без да иска или умишлено) не може да
обоснове наличие на съпричиняване на вредоносен резултат настъпил в следствие на
нанесен побой, нито може да се приеме, че е причина за нанасяне на побоя, особено побой
довел до причиняване на такива сериозни увреждания.
Предвид изложеното по-горе предявеният иск е основателен, като Въззивният съд
намира, че присъдения размер на обезщетението е справедлив и отговаря на тежестта на
3
причинените на ищеца болки и страдания.
Поради съвпадение на изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
Поради оставянето без уважение на подадената въззивна жалба на жалбоподателя не
следва да се присъждат направените в настоящото производство разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260110/15.11.2021г. по гр.д.№1354/2020г. по описа на
Районен съд Севлиево.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4