Р Е Ш Е Н И
Е № 5
гр. Разград, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова,
като разгледа адм. дело № 279 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.
5 ЗДвП.
Постъпила е жалба от М. Б. Б. от гр. К. против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0290-000209 от
07.11.2022 г., издадена от началник група в ОДМВР – Разград, РУ – Кубрат, с
която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е наложена ПАМ временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца. В жалбата се сочи, че оспорената заповед е издадена
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в
противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на
закона, за което се излагат подробни писмени съображения. Иска се заповедта да
бъде отменена.
Ответникът по жалбата не
ангажира становище по делото.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На жалбоподателя е съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия GA, № 827652 от 04.11.2022 г.,
в който е отразено, че на 27.10.2022 г. около 20,50 ч. в Община Кубрат, на път II-23, км 37+900, с посока на движение от с. Беловец
към гр. Кубрат, управлява влекач Рено с рег. № ********,
собственост на „ВФС България“ ЕООД,
с прикачено полуремарке Шмитц с рег. № ********,
собственост на „Евелин Холидей“ ЕООД – Русе и
при извършена проверка в 22,02 ч. с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабр.
№ ARJF-0070, определящ съдържанието на наркотични вещества
и техните аналози чрез измерване в слюнкоотделянето, уредът отчел, че водачът
управлява МПС след употреба на бензиодиазепин с проба № 361. Издаден е талон за
изследване № 084132 и на водача са връчени 7 бр. холограмни стикери. В АУАН е
посочено, че нарушителят управлява МПС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози – нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Нарушителят е бил отведен в ФСМП –
Кубрат, където му били взети проби от кръв и урина.
В писмено възражение вх. № 290000-7630 от
09.11.2022 г. жалбоподателят е посочил, че приема медикаменти – ксанакс и
ксултофай, които надлежно са му предписани и най-вероятно техният прием е дал
фалшиво положителен резултат от теста.
Във връзка с настъпило на 27.10.2022 г. ПТП
с участието на жалбоподателя, при което е била причинена смъртта на
велосипедист, е започнало Досъдебно производство № 290ЗМ-284/2022 г. по описа
на РУМВР-Кубрат за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342,
ал. 1 НК и материалите по административнонаказателната преписка са били
изпратени на РП-Кубрат. Поради това и на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 ЗАНН с
Мотивирана резолюция № 22-0290-М000132 от 07.11.2022 г. наказващият орган е
прекратил административнонаказателното производство по АУАН.
Предвид съставения АУАН е издадена
оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0290-000209 от 07.11.2022 г., с
която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца.
При служебно извършената от съда
проверка е установено, че по ДП № 284/2022 г.
по описа на РУ-Кубрат е назначена експертиза за изследване на взетите от
жалбоподателя биологични проби, но към датата на съдебното заседание не е
изготвено заключение по нея.
Жалбоподателят представя Протокол за
предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК № 577 от 09.06.2022 г., от
който се установява, че страда от неинсулинозависим захарен диабет и във връзка
с това му е назначена терапия с Ксултофай. Представя и Рецептурна бланка серия
А, № 20435872 от 07.10.2022 г. за лекарствени продукти, съдържащи наркотични
вещества, с която личният му лекар е отпуснал Ксанакс. Обяснява, че от много
години приема ксанакс, защото работата му като шофьор е много натоварена,
рискова и напрегната. Известно му е, че в листовката на лекарството пише, че не
е препоръчително за шофиране. Бил е предупреден от личния си лекар да внимава
за странични ефекти – доспиване, разсейване, унасяне, световъртеж, но никога не
е имал някакви проблеми при приема на това лекарство.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от
надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл. 168 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена
от компетентен орган - началник група в ОДМВР – Разград, РУ – Кубрат. Съгласно
чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на
оправомощени от тях лица. По силата на Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи Областната дирекция на МВР –
Разград е служба за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗДвП. Със Заповед №
330з-1/04.01.2022 г., т. 1.7, директорът на ОДМВР – Разград е оправомощил
началниците на групи на РУ-Кубрат да прилагат принудителни административни мерки
по чл. 171, т. 1 ЗДвП за цялата територия, обслужвана от управлението. Следователно,
оспореният акт е валидно издаден от оправомощено лице в кръга на делегираната
му компетентност.
Заповедта е в установената форма, има необходимото
съдържание по чл. 172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК и при издаването й не са
нарушени административнопроизводствените правила.
Административният орган е приложил
правилно материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП принудителна
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
се прилага на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
В разглеждания случай е доказано
управление на МПС след употреба на наркотични вещества, установена с тест, при
което в условията на обвързана компетентност административният орган е бил
длъжен да приложи ПАМ. Признаците на административното нарушение са установени
с АУАН, който е редовно съставен и има доказателствената сила по чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, опровергаващи фактическите
констатации по АУАН. Напротив, признава, че е приемал лекарство, съдържащо
наркотично вещество.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП забранява на водача да управлява
ППС след употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Понятието „наркотично вещество“ е определено в § 1, т. 11 от
ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и означава
всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т.
1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество,
включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика
състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху
централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на
двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и
настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.
Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗКНВПС с наредба, приета от Министерския съвет, се
определя редът за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
като наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци. Приеманото
от жалбоподателя лекарство – Алпразолам /Ксанакс/, съдържащо бензодиазепин, е посочено в Списък III -
Рискови вещества към Приложение № 3 към чл. 3, т. 3 от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични.
Както е посочено в Решение № 15727 от
17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7572/2018 г., II о., забраната по чл.
5, ал. 3, т. 1 ЗДвП не предвижда изключения по отношение на лекарствените
продукти в хуманната медицина, след като те отговарят на характеристиките на
наркотично вещество или негов аналог. Целта на забраната е да не се допуска
управление на МПС след употреба на вещества, които влияят на състоянието,
възприятията и реакциите на водача. Нормата не намира приложение само по
отношение на забранените вещества, а се отнася и за тези, които макар и
разрешени за употреба, попадат в дефинициите по ЗКНВП.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя, че в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК административният орган не
е изяснил всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая, като не
е изчакал резултата от кръвната проба. Изчакването на резултата от медицинското
изследване би обезсмислило налагането на ПАМ и би създало неоправдан риск за
безопасността на движението по пътищата, както за водача, така и за останалите
участници. Разглежданата мярка има за цел да преустанови противоправното поведение на водача и да
изпълни превантивната си функция. Именно поради това тя се прилага под
прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача. В
случай, че образуваното наказателно производство бъде прекратено, ще последва и
отмяна на мярката. Но за прилагането й е достатъчен и само положителният
резултат от теста. В тази насока е съдебната практика, изразена в Решение №
12268 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6114/2017 г., VII о., Решение № 13216
от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11024/2019 г., III о. и др.
Наложената ПАМ
изпълнява предвидената в закона цел – да прекрати извършеното от дееца
нарушение, както и да осуети възможността за извършване на други подобни
нарушения.
Неоснователен е
доводът за несъразмерност на мярката, аргументиран с тежките последици за
жалбоподателя, който работи като шофьор, губи работата си и се лишава от
доходи. ПАМ е приложена при точно спазване на материалноправните предпоставки и
за предвидения в закона срок. Временната невъзможност да управлява МПС несъмнено
засяга интересите на жалбоподателя. Но това е допустима от закона последица
и е непротивопоставима на особено важния
обществен интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата.
С оглед на
горното оспорената заповед е законосъобразна, жалбата срещу нея е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Б. Б. от гр. К. против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0290-000209 от
07.11.2022 г., издадена от началник група в ОДМВР – Разград, РУ – Кубрат, с
която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е наложена ПАМ временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
Решението не подлежи на
обжалване.