Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч, Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание на деветнадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл.съдия
при
участието на секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от младши
съдия Кристиан Гюрчев в.гр.д. №
76 по описа за
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 399 от 05.12.2018 г., постановено по
гр. д. № 1193 по описа за
Настоящото
въззивно производство е образувано по въззивна жалба на С.С., депозирана чрез
процесуалния му представител адв. В.У. ***, с която горепосоченият съдебен акт
се обжалва изцяло, тъй като същият бил неправилен и необоснован. Според
жалбоподателя изложените в исковата молба твърдения се потвърждават от
наличните по делото доказателства. Така от приложения аудиовидеозапис се
установявало, че ответникът е извършил противоправни действия спрямо С., а от
изготвената съдебно-психиатрична експертиза било видно, че същите са довели до
отрицателни въздействия върху психиката му. На база изложеното моли обжалваният
съдебен акт да бъде отменен, а претенцията уважена изцяло.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от ответника И.Х., чрез процесуалния
му представител адв. Х.Н. от САК, в който се сочи, че жалбата е неоснователна,
а така постановеният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен.
В
съдебно заседание въззивникът С.С. се явява лично и с процесуалния си
представител адв. В.У. ***, като изразява становище, че поддържа жалбата. Сочи,
че от доказателствата по делото се установява, че въззиваемият е извършил
агресивни действия, изразяващи се в дърпане и събаряне на оградата, а
отправените думи „казах ти“ или „аз ти казах“ следва да се тълкуват като
заплаха, доколкото съпътстват тези действия. Счита, че е са налице елементите
от фактическия състав на деликта, в следствие от който С. е претърпял
неимуществени вреди, изразили се в страх, уплаха и тревога.
Въззиваемата
страна И.Х. се явява лично и с адв. Х.Н. от САК, като сочи, че обжалваното
решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, а въззивната
жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Претендира направените пред
настоящата инстанция разноски.
От
събраните пред настоящата инстанция доказателства чрез извършване на повторен
оглед на веществено доказателство-компакт диск и намиращия се в него аудио
видео запис и от събраните по гр. дело № 1193 по описа за
Въззивното
производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният състав счита,
че решението на Районен съд-Троян е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по
същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата
инстанция счита, че същото е ПРАВИЛНО.
По същество:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от С.И.С. с иск
по чл. 45 от ЗЗД, с който ищецът е претендирал И.К.Х. да бъде осъден да му
заплати сумата в размер на 1250 лв., представляваща неимуществени вреди, ведно
с дължимата лихва, считано от 14.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
Според ищеца на 14.11.2017 г., докато снимал с камера
пространството пред дома му, ответникът Х. упражнил спрямо него физическа и
словесна агресия, изразила се в отправяне на заплаха – „Боклук, какво правиш
там?“, обиди – псувни, опит за нанасяне на удар и събаряне на оградата на ищеца.
Излагат се твърдения, че случилото се предизвикало страх и притеснение у С. до
степен, че последният започнал да избягва да се придвижва по улиците на селото,
вследствие от което се влошили физическото и психичното му здраве.
По делото е депозиран отговор, в който се оспорват
изнесените фактически твърдения в исковата молба за случилото се на 14.11.2017
г., доколкото същите са неверни и голословни.
Като обсъди събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като
съобрази становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за
установено от фактическа страна следното:
По
делото не е налице спор, че ищецът С.С. живее в къща, находяща се на площада
между ул. „****“ и ул. „*“ в село Г. Ж.а, община Троян, а ответникът И.Х. е
кмет на посоченото населено място.
Спорът
на страните е относно това дали на 14.11.2017 г. И.Х. е извършил противоправно
действие-агресивно поведение, вследствие от което С. претърпял неимуществени
вреди, изразили се в страх и стрес.
От
показанията на разпитаните по делото трима свидетели – А.Ц.Б.,К.С.С., С.С.С.,
се установява, че последните познават ищецът С., доколкото живеят в едно
населено място с него и са съседи, но не знаят нищо за конкретния случай. По
делото липсват данни някой от тримата свидетели да е присъствал на процесното
място и дата, което е видно и от въпросите на ищеца, касаещи неотносима към
делото дата 15.11.2017 г. Дори да се приеме за основателно възражението на
ищеца, че свидетелите се страхуват от въззиваемия, доколкото същият е кмет на
селото, същото не би променило факта, че случилото се им е било станало
известно от разказа на С.. Така от показанията на свидетелите С. и С. се
установява единствено, че последните са видели, че металната ограда на къщата
на С. е била откачена от едната страна, но твърдят, че не знаят и не са видели
как е станало това, а свидетелката Боева, че С. имал навика постоянно да снима.
По делото
като доказателство е представен компакт диск с намиращ се в него един брой файл,
именуван „Ф №
1.mp4“, с големина 38 561
КВ, създаден на 06.07.2018 г. в 21:00:47, представляващ аудио-видео запис с
продължителност 00:01:01 минути. На основание чл. 204 от ГПК първоинстанционната и въззивната
инстанция са извършили оглед на последния, като са го възприели непосредствено
в присъствието на страните в съдебно заседание на Районен съд – Троян,
проведено на 02.10.2018 г., и в съдебно заседание на Окръжен съд – Ловеч,
проведено на 19.03.2019 г. При изглеждане на записа и двата съдебни състава са
установили идентично съдържание. Така настоящата инстанция възприе следното: „Аудио-видео
заснемането е извършено от въззивника С.С., който се е намирал зад метална
ограда, като от записа не може да установи мястото и датата на заснемането. Записът
започва с близък кадър на въззиваемият И.К.Х.,
който се намира до металната ограда-тип мрежа. За времетраенето от 00:00:00 до 00:00:03 секунда се чува
остър металически звук - „звън”. В следствие на осъщественото съприкосновение с
оградата, металният кол, за който е монтирана същата, се размества от мястото,
на което е монтирана. Едновременно с посоченото, лицето в 00:00:04 секунда от
записа, изрича и следното „ти казах”.
Непосредствено след това, същото лице напуска местозаснемането, като, след като се отдалечава на около
Във
връзка с посочения запис по искане на ищеца в първоинстанционното производство е
била допусната и съдебно-техническа експертиза с вещо лице С.Х.. В изготвеното
по делото заключение експертът е установил, че с голяма вероятност може да се
твърди, че процесният аудио-видео запис е автентичен. На следващо място вещото
лице Х. е приело, че записът е „манипулиран“, както под този термин се има
предвид, че
оригиналният файл е повторен три пъти и видеозаписът не е доставен от
първоизточника. По делото е било изготвено и допълнително заключение, във
връзка с което вещото лице е изследвало цифровия фотоапарат, с който ищеца
твърди, че е направил записа. Х. е заключил, че представеният видеозапис не е
оригиналният, а представлява копие на съдържащия се в изследвания фотоапарат.
Вещото лице изрично е посочил, че двата записа за идентични по съдържание, като
при прекодирането на файла не са настъпили изменения на записаните действия и
звук. Разминаването на продължителността на двата файла се дължи на
обстоятелството, че приложеният файл съдържа три повтарящи се записа на
оригиналния файл. Заключението
не е било оспорено от страните и като пълно и компетентно следва да се
кредитира изцяло. Неоснователно е направеното възражение от страна на
въззиваемият, че записът не следва да се цени, доколкото същият е манипулиран.
Видно от заключението на вещото лице „манипулацията“ се е изразила в
прехвърлянето на оригиналния запис от устройството-камера, с което е било направено
заснемането, на друго устройство-компютър, откъдето е било записано на компакт
диск, приложен по делото. Вещото лице изрично е посочило, че при тези
манипулации не е било засегнато съдържанието на файла, което е идентично с това
на първоизточника.
По
делото по искане на ищеца е била допусната и изслушана и комплексна психиатрична и психологическа експертиза
с вещи лица д-р Петър Велков и Мила Димитрова. Експертите са приели, че С. не
страда от психични заболявания, но е налична акцентуация на личностовите черти
със себеотносна насоченост и кверулантно поведение. При разпита в съдебно
заседание вещите лица са пояснили, че става въпрос за чувство на онеправданост
на забелязани нередни ситуации, за които ищеца се чувства длъжен да сигнализира
и да уведомява различните институции. Вещите лица не са установили у ищеца да
се породило чувство на основателен страх, както и влошаване на соматичното и
психичното състояние на С. от поведението на ответника от 14.11.2017 г. Съдът
изцяло кредитира заключението, тъй като същото е компетентно и пълно.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд в рамките на своите правомощия, като
взе предвид установените факти и като подложи същите на преценка съобразно
разпоредбите на съответно релевантните нормативни актове, приема следното от
правна страна:
При разпределяне на
доказателствената тежест при иска по чл. 45 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже всеки един от елементите на сложния фактически състав на деликта, а
именно: противоправно поведение, причинени вреди, причинно-следствена връзка
между вредите и поведението на деликвента и вина.
Настоящата инстанция изцяло се
солидаризира с възприетото от проверяваната инстанция, че претенцията на ищеца
е останала недоказана. Така на първо място от събраната доказателствена
съвкупност не се установи да е налице противоправно поведение, извършено от И.Х.
спрямо С.. По делото е налично само едно доказателство, касаещо посочените в
исковата молба събития, а именно направения от С. аудио-видео запис, доколкото
разпитаните по делото свидетели не са присъствали на събитието и не знаят нищо
за случилото се. С оглед на посоченото настоящата инстанция извърши повторен
оглед на аудио-видео записа, като от същия не се установи да е налице някое от
изложените в исковата молба твърдения за противоправно поведение, а именно Х.
да е отправял спрямо С. репликата
„Боклук какво правиш там“, да го е псувал, а още по-малко да е упражнявал
физическо насилие спрямо него, доколкото между двамата липсва каквото и да е физическо
съприкосновение. При изслушване на записа не се установи и въззиваемият да е изричал
претендираните пред настоящата инстанция фрази: „Кой ти каза да снимаш?!“ и „Аз
ще те оправя тебе!“. Настоящият съдебен състав отбелязва, че дори да се приеме,
че Х. е изрекъл посоченото, същото не съдържа заплаха, която да предизвика
основателен страх. Последното се потвърждава най-малкото от факта, че
изричането им не възпира ищеца да продължи дейността си по заснемането или да
напусне местозаснемането.
Съдът се съгласява с посоченото от
въззивника, че в следствие от полученото се съприкосновение между ръката на
въззиваемия и оградата, зад която се е намирал С., последната се е откачила от металния
кол, към който е била монтирана, като изложеното се потвърждава както от
аудио-видео записа, така и от показанията на свидетелите С. и С.. Но изложеното не може да се разглежда като
пряко засягане на физическия му и психически интегритет, а единствено като
посегателство спрямо притежаваната от него вещ, което е извън обхвата на
предмета на настоящото производство. В тази насока е показателна и претенцията
за вреди, която се ограничава само около неимуществените такива, настъпили
вследствие на уплаха и стрес.
Макар и извън предмета на
настоящото производство, следва да се отбележи, че извършваното от С.С.
заснемане с притежаваната от него камера, представлява нарушение на чл. 32 от
КРБ, доколкото същият, видно от показанията на свидетелката Боева, заснема
физически лица без тяхно знание и съгласие. И докато процесният запис може да
се разглежда като упражняване на граждански контрол спрямо лице в качеството на
представител на местната власт и по време на изпълняване на служебните му
задължения, макар по делото да няма достатъчно доказателства в тази насока, заснемането
на лица, извън посочената хипотеза, без тяхно знание и съгласие е
противозаконно.
На следващо място видно от не изготвената психиатрична и психологическа
експертиза се установи и наличието на следващия елемент от фактическия състав
на деликта, а именно ищецът С. да е претърпял и неимуществени вреди под формата
на страх и стрес от поведението на въззиваемия.
Липсата
на горепосочените елементи от състава на непозволеното увреждане обезсмисля
изследването на въпроса за наличието причинно-следствена връзка между
противоправно виновно поведение на ответника и вредата, доколкото както се
посочи, такива не се установиха.
На база гореизложеното Окръжен съд
– Ловеч, счита че предявеният от С.И.С. иск с правно основание чл. 45 във вр. с
чл. 52 от ЗЗД за присъждане на сумата в размер на 1250 лв., представляваща
неимуществени вреди, следва да бъде отхвърлен като недоказан, а решението в
обжалваната част като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С
огледа изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивника С.И.С. дължи
на въззиваемата страна И.К.Х. съдебно-деловодни разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение. Настоящата инстанция като съобрази направеното от
адв. У. възражение за прекомерност на претендираните от С. разноски счита, че
претенцията следва да бъде уважена частично до размера на сумата в размер на 317,50
лв..
Така мотивиран, Окръжен съд - Ловеч на основание чл. 271, ал. 1,
предл. 1 от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 399 от 05.12.2018 г., постановено по гр. д. № 1193 по описа за
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С.И.С.,
с ЕГН **********,***, да заплати на И.К.Х.,
с постоянен адрес:***,50 лв., представляващи
съдебно-деловодни разноски-адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………… ЧЛЕНОВЕ: 1……………………..
2……………………..