№ 105
гр. Варна, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20213000500439 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 439/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на К. Ж. П., Ж. СВ. Т. и Д.
СВ. Т., подадена чрез адв. В.Г., против решение № 260054/19.04.2021 г.,
постановено по т.д. № 185/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с
което са отхвърлени предявените от тях против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД искове по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от по 200000 лв. на всеки един от ищците,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от ищците болки и страдания поради смъртта на техния
наследодател Ж.Т..П., починал на 02.10.2016г. вследствие на ПТП настъпило
на 07.09.2016г., виновно причинено от Р.К.П., водач на лек автомобил „марка
„Деу", модел "Лацети" с Рег.№ СА 7949 АН, застрахован по риска
"Гражданска отговорност" при „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“ АД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и за заплащане на всеки един от ищците на
сумата от по 31000 лв., представляваща лихва за забава върху главното
задължение за периода от 01.03.2018г. до датата на подаване на исковата
1
молба и въззивниците са осъдени да заплатят на ответника сторените по
делото съдебно-деловодни разноски в размер на 2345,60 лв.
Жалбоподателите са настоявали, че решението е неправилно като
постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е
необосновано, като са молили за отмяната му и уважаване на исковете им,
както и за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния им
представител адв. Г. по чл.38, ал.2 ЗАдв. Настоявали са, че окръжният съд
неправилно анализирал събраните по делото доказателства и в частност
заключението на вещото лице по САвТЕ (сочещо, че произшествието е било
предотвратимо от водача при осъществяване на аварийно спиране и аварийна
маневра вляво) и вследствие на това достигнал до погрешен правен извод за
наличие на случайно деяние и за липса на отговорност на водача, а от там и за
неоснователност на иска срещу застрахователя. Развили са съображения за
наличието на всички елементите за отговорността на ответника.
Въззиваемият „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД,
чрез адв. Д., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил
същата и по съображения за правилността на обжалваното решение, е молил
за неговото потвърждаване с присъждане на разноските. Изложил е, че за да
постанови посочения резултат, окръжният съд се е съобразил и обсъдил
събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по
автотехническата експертиза и обосновано приел, че поведението на
пострадалия пешеходец е единствена причина за настъпване на
разглежданото събитие. Отделно от това е поддържал, че ищците не са
доказали по делото твърдяните неимуществени вреди, а ищците – внуци на
пострадалия не са материално легитимирани да претендират такива с оглед
даденото в ТР 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС разрешение. В евентуалност са
поддържали и възражението си за съпричиняване на вредите от пострадалия в
обем от 95 %.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззиваемият чрез
адв. Д. е поддържал отговора на въззивната жалба и е молил за
потвърждаване на обжалваното решение. Не е претендирал разноски за
настоящата инстанция. Въззивниците, чрез адв. Г., са депозирали писмено
становище по съществото на спора и са претендирали заплащане на
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния им представител по чл.
2
38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по правилността му,
след като съобрази оплакванията и доводите на страните и с оглед събраните
по делото доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред окръжния съд е било образувано по предявените
от К. Ж. П., Ж. СВ. Т. и Д. СВ. Т. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД искове за заплащане на всеки от ищците на
сумата от по 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - претърпени от тях болки и страдания от смъртта на
Ж.Т..П. (баща на първата и дядо на втория и третия), починал на 02.10.2016г.
вследствие на ПТП настъпило на 07.09.2016г., виновно причинено от Р.К.П.,
водач на лек автомобил „марка „Деу", модел "Лацети" с Рег.№ СА 7949 АН,
застрахован по риска "Гражданска отговорност" при „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както и на всеки от ищците
сумата от по 31000 лв., представляваща лихва за забава върху главното
задължение за периода от 01.03.2018г. до датата на подаване на исковата
молба. Сочили са, че поради виновното противоправно поведение на водача
на лекия автомобил „марка „Деу", модел "Лацети" с Рег.№ СА 7949 АН
Р.К.П., който нарушил правилата за движение по пътищата (съгласно които:
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват; Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя на превозното
средство с превозвания товар, с характера и интензивността на движението с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие; Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“),
е настъпил и трагичния инцидент с техния близък – съответно баща и дядо.
Водачът на застрахованото при ответника МПС се е поставил в невъзможност
да реагира на каквато и да е опасност на пътното платно, поради което не е
могъл да спре и да избегне съприкосновението с пешеходеца, който
пострадал тежко и починал в болница на 02.10.2016г. Ищците имали дълбока
трайна емоционална връзка с починалия и тежко преживявали смъртта му.
3
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е
оспорил исковете и е молил за отхвърлянето им. Оспорил е твърдяния от
ищците механизъм на произшествието и е изложил съображения за наличието
на случайно деяние по смисъла на НК. Навел е възражения за липса на
елементи на фактическия състав на отговорността по чл. 45 от ЗЗД - вина,
противоправно поведение, причинно-следствената връзка, както и
евентуално - за съпричиняване на вредите от пострадалия. Поддържал е, че
ищците не са доказали по делото твърдяните неимуществени вреди, а ищците
– внуци на пострадалия не са материално легитимирани да претендират
такива с оглед даденото в ТР 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС разрешение.
Предявените искове са по чл. 432, ал. 1 КЗ – преки искове на увреденото
лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се
намира в облигационно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" и по чл. 86 ЗЗД. Основателността на прекия иск на увредения
срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на
застрахователно събитие вреди, предполага установяването на валидно
застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност,
настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач,
включително обосноваване на техния вид и размeр.
Установено е със събраните по делото доказателства (Констативен
протокол за ПТП №К-782/07.09.2016г.), а и страните не са спорили, че на
07.09.2016г. около 12.30ч. гр.София, по бул.“Цар Освободител“ с посока на
движение от бул.“Васил Левски“ към бул.“Евлоги и Христо Георгиеви“ и в
района на №17 е настъпило пътнотранспотно произшествие между лек
автомобил Деу Лацети с рег.№СА7949АН, управляван от Р.К.П. и
пресичащия отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила
пещеходец Ж.Т..П.. Участникът в ПТП Р.К.П. не е употребил алкохол.
Пострадалият пешеходещ е бил приет по спешност за лечение в УМБАЛСМ
„Пирогов“ гр.София с контузия на главата и въпреки проведеното лечение е
починал на 02.10.2016г. Според вещото лице по приетата по делото съдебно-
медицинска експертиза, причината за смъртта на Ж.Т..П. е тежка черепно
мозъчна травма /кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка и мозъчна
контузия/ и настъпилите усложнения, като последица на ЧМТ, а именно
4
исхемични промени в лява голямомозъчна хемисфера, белодробна
тромбоемболия в ляво, двустранна пневмония. Според експерта,
установените при извършените оглед и аутопсия травматични увреждания,
довели до смъртта на Жан Попов, са в пряка причинно - следствена връзка с
настъпилото ПТП. Установено е също така, че образуваното за пътното
произшествие досъдебно производство №11412/2016г. по описа на РТП-ПР-
СДВР срещу Р.К.П. за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК, е прекратено на 29.03.2017г. с постановление на
Софийска градска прокуратура, поради липса на извършено от водача Р.П.
престъпление от общ характер и наличие на случайно деяние. Не е било
спорно, също така, че към датата на произшествието лекият автомобил
„марка „Деу", модел "Лацети" с рег.№ СА 7949 АН е бил застрахован по
риска „Гражданска отговорност“ в ответното дружество с валидна за периода
от 29.06.2016г. до 29.06.2017г. застрахователна полица. Ищците са завели
пред ЗК „Лев Инс“ застрахователна претенция на 16.01.2018г. за заплащане на
обезщетения, по която е постановен отказ от застрахователя. Ищците К. Ж.
П., Ж. СВ. Т. и Д. СВ. Т., са съответно дъщеря и внуци на починалия Ж.Т..П.
- установено с приложените удостоверения за родствени връзки.
По спорните въпроси за механизма на произшествието и по
оплакванията, свързани с наличието на елементите от фактическия състав по
чл. 45 ЗЗД:
Със заключението на вещото лице, изготвило приетата по делото авто-
техническа експертиза е уставен следния механизъм на произшествието: На
07.09.2016г. около 12.30 часа, в гр.София, на бул.„Цар Освободител" №17 е
настъпило ПТП между лек автомобил „Деу Лацети", с рег.№СА7949АН,
управляван от Р.К.П., със скорост от около 50 км/ч., в посока от бул.„Васил
Левски" към бул.„Евлоги и Христо Георгиеви" и пешеходеца Ж.Т..П. (82г.),
пресичащ, ширината на шестте пътни ленти на булеварда отляво надясно
спрямо посоката на движение на процесния автомобил в най-дясна пътна
лента. В резултат на ПТП-то пешеходецът е бил ударен от предна дясна част
на автомобила и отхвърлен в дясно от движението му, на около 0.3 метра
преди десен бордюр. Точката на съприкосновение между пешеходеца и
автомобила е била на около 0.8 метра в ляво от десен бордюр и на около 1.2
метра преди приетия Ор.1 /края на сграда/, в крайна дясна пътна лента на
булеварда, заемана към същия момент от процесния автомобил. На мястото
5
на ПТП, към дата 07.09.2016г. е била налична хоризонтална пътна
маркировка, отделяща насрещните пътни ленти с двойна непрекъсната линия
и единична прекъсната линия за еднопосочните пътни ленти. Вертикални
пътни знаци не били заснети и описани. Според вещото лице, основната
причина за настъпилото ПТП е предприетото пресичане на булеварда от
пешеходеца, в отсъствие на хоризонтална и вертикална маркировка за целта, а
така също техническото отсъствие на адекватна реакция от водача на
автомобила. Скоростта на движение на автомобила непосредствено преди
ПТП-то е била около 50 км/ч. Дължината на осветеност от късите светлини на
автомобила за навлизане на човешки силует е от 50 до 70 метра, а ширината
на светлинното петно е спрямо 6-8° в ляво и дясно. Колкото по-отдалечен е
автомобила от точката на измерване, толкова е по-голяма ширината на снопа
светлина, т.е. при максимална отдалеченост на пешеходеца от автомобила,
снопа светлина би навлязъл в банкета до 10-12 метра. Опасната зона за
спиране на процесния автомобил в конкретните пътни условия и изследвана
скорост на движение към момента на ПТП е била около 40.5 метра.
Максимално допустимата скорост в района на ПТП е била 50 км/ч, а тази при
която е било възможно да не настъпи ПТП е била всяка с по-малко
времетраене на опасната й зона от 2.5 секунди или 36 км/ч. Вещото лице е
посочило, че при срокост от 36 км/ч ПТП е било предотвратимо само с
аварийно спиране. С оглед възприетия от експерта ход на пешеходеца
/осреднена стойност на хода 1,2 м./сек./, към началото на предприетото
пресичане на булеварда, автомобилът е бил около или преди началото на
правия пътен участък с точката на ПТП. При наличието на взаимна видимост
между водача и пешеходеца, разстоянието между тях е било около 31-35
метра. Изчислението е на база времето на движение преди осъществяване на
забавяне от автомобила и възможното изминато разстояние в процес на
спиране в рамките на около 1 секунда. С оглед правия пътен участък,
пешеходецът е имал видимост към идващите автомобили непосредствено
след излизане от десния габарит на автомобилите в пета пътна лента, или по-
рано с оглед височината на възможните превозни средства и ъгловата
видимост спрямо предните им части. Пешеходецът е имал възможност да
избегне ПТП при неизпълняване на предприетото пресичане, или
осъществяването му в процесния случай при ход значително по-бърз от
изчисления, за да е възможно да напусне ширината на предната част на
6
процесния автомобил. От извършените изчисления вещото лице е направило
извод, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да приведе
автомобила в аварийно спиране, но не и да предотврати ПТП, тъй като
опасната зона при разрешената скорост за движение е била с времетраене по-
голямо от конкретния ход на пешеходеца при разгледаната видимост – 2,9
сек.>2,5 сек. Пешеходецът е попаднал в опасната зона на автомобила. Според
експерта ПТП е било предотвратимо при осъществяване на аварийно спиране
и аварийна маневра вляво, като „аварийна маневра“ според експерта е тази с
цел избягване на ПТП. Заключението на вещото лице, като пълно, ясно и
обосновано, компетентно и безпристрастно изготвено от специалист в
изследваната област, се кредитира изцяло от съда.
От заключението на вещото лице по САТЕ става ясно, че пешеходецът е
пресичал шестлентов булевард на нерегламентирано място за това (в
нарушение на чл. 113 ЗДвП), че водачът на автомолбила се е движил по
булеварда с разрешената скорост от 50 км/ч. за населено място (чл. 21 от
ЗДвП), че пешеходецът е попаднал в опасната зона за спиране на автомобила
и че водачът на лекия автомобил е имал възможност да приведе автомобила в
аварийно спиране, но не и да предотврати ПТП тъй като опасната зона при
разрешената скорост за движение е била с времетраене по-голямо от
конкретния ход на пешеходеца при разгледаната видимост. В случая,
поведението на водача на лекия автомобил е било съобразено с разпоредбата
на чл. 20 ЗДвП, която задължава водачите на пътни превозни средства при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Пресичането от пешеходеца не е било предвидимо за водача, за да се изисква
от него избиране на по-ниска скорост от разрешената за движение, като
реакцията му по аварийно спиране е била своевременна и също в
съответствие с изискването за необходимост от спиране при възникване на
опасността. В случая, водачът на лекия автомобил не е имал задължение за
извършване на маневра (вляво както сочи вещото лице) за избягване на
произшествието съгл. чл. 20 от ЗДвП и не съставлява противоправно негово
7
поведение липсата на такова, а само едновременното осъществяване на
аварийно спиране и аварийна маневра вляво би предотвратило настъпването
на пътния инцидент (така вещото лице).
Горното налага извода, че водачът на лекия автомобил не е нарушил
правилата за движение по пътищата , поведението му не е било
противоправно и не е причинило смъртта на пешеходеца. В случая не са
налице елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на
водача на автомобила по чл. 45 от ЗЗД, а поради функционалния характер на
отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „ГО“ на
автомобилистите – и на ответника - застраховател по иска по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Предвид изложените съображения, неоснователни са оплакванията на
възивниците във въззивната жалба, а решението на окръжния съд като
постановяващо идентичен резултат следва да бъде потвърдено.
Ответникът не е заявил искане за присъждане на разноски за
настоящата инстанция.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260054/19.04.2021 г., постановено по т.д.
№ 185/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8