№ 267
гр. С., 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20222200500396 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №543/12.07.2022г. по гр.д.
№1150/2022г. на С.ски районен съд, с което на основание чл.45 от ЗЗД са осъдени Б. Г.
П., Д. Т. С. и Г. Н. Г. да заплатят солидарно на Д. Д. Т. сумата от 2212,00лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие
непозволено увреждане, извършено на 06.04.2019г. – разходи за лечение и
възстановяване на зъби и направени разноски в досъдебното производство и сумата от
9000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – негативни
психични изживявания, болки и страдания, вследствие непозволено увреждане,
извършено на 06.04.2019г. – телесни повреди, изразяващи се в кръвонасядания и отоци
по главата, разкъсно-контузни рани и кръвонасядания на горната устна и частично
счупване на коронките на зъби 11, 12 и 21 с остатък над венеца наполовина от всяка
корона – разстройство на здравето, извън случаите но чл.128 и чл.129 от НК, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането - 06.04.2019г. до
окончателното им изплащане. С Решението са присъдени разноски на ищеца и
ответниците са осъдени да заплатят съответна държавна такса в размер на 448,48лв. по
сметка на съда.
1
Въззивната жалба е подадена от ответниците в първоинстанционното
производство Б. Г. П., Д. Т. С. и Г. Н. Г. чрез пълномощника адв. З. К. от АК – С. З., с
която се обжалва първоинстанционното решение изцяло.
Във въззивната си жалба, въззивниците Б. Г. П., Д. Т. С. и Г. Н. Г. чрез
пълномощника адв. З. К. посочват, че обжалваното изцяло първоинстанционно
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на
материалния закон и при нарушение на процесуалните правила. Посочват, че оспорват
изцяло двете искови претенции като неоснователни и недоказани. В хода на
първоинстанционното производство не се доказало наличието на твърдените от ищеца
травматични увреди в пълен обем, техния интензитет и проявление, периода, през
който са търпени. По делото липсвало съдебно-медицинска експертиза, която да
установи вида на претърпените от ищеца травматични увреди, степен, характер и
продължителност на оздравителния период. Заявяват, че действително имало конфликт
между страните, но той е възникнал основно поради действията и поведението на
ищеца, който се държал предизвикателно и агресивно в заведението и станал причина
за конфликта между страните. Оспорват те да са причинили описаните в исковата
молба телесни увреди. Считат, че останал неизяснен механизма на осъществяване на
инцидента и причините за настъпването му. Твърденията на ищеца за
продължителността на възстановяването му, за търпения срам и дискомфорт и
неудобство намират за недоказани. Твърдят, че причинната връзка и вредата,
установени в наказателното производство, не са задължителни за гражданския съд и
същите останали недоказани в производството. Считат, че тези обстоятелства не се
установили от събраните по делото доказателства, а СМЕ не била изготвена по делото.
В условията на евентуалност поддържат възражението за съпричиняване, направено
пред районния съд и намират същото за основателно и доказано. Анализират
свидетелските показания в тази насока. На следващо място въззивниците считат, че
районният съд определил размера на обезщетението за неимуществени вреди
несправедливо, като го присъдил в завишен размер. Нарушен бил принципа за
справедливост по чл.52 от ЗЗД и не била съобразена съдебната практика в тази насока.
Психичните увреждания на ищеца били изцяло недоказани. Не приемат твърдението,
че ищецът преживял голям стрес, довел до промяна в социалния му живот и
емоционалното му състояние. Нямало доказателства за проведена психиатрична
терапия и медикаментозно лечение. По отношение на обезщетението за имуществени
вреди, посочват, че иска е недоказан, тъй като по делото нямало представено нито едно
писмено доказателство за причинени имуществени вреди. От представените в
наказателното производство фактури и касови бонове, не можело да се направи
категоричен извод за какво са били заплатени сумите и че те са във връзка с
получените от инцидента травматични увреди. Върху това обезщетение считат, че
неправилно е присъдена законната лихва от датата на увреждането, тъй като сумите
2
били платени след датата 06.04.2019г. С оглед изложеното, въззивниците молят
въззивния съд да отмени ицзяло първоинстнационното решение като неправилно и
незаконосъобразно и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковите
претенции. Алтернативно, молят съда да намали размерите на присъдените
обезщетения. Претендират присъждане на направените пред двете съдебни инстанции
разноски.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза
на производството.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – ищеца в първоинстанционното производство Д. Д. Т., отговарящ
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемият Т. чрез пълномощника адв. К. К.,
оспорва жалбата като неоснователна. Намира обжалваното първоинстанционно
решение за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му. Посочва, че
безспорно се установило извършването от ответниците на непозволено увреждане –
виновно противоправно деяние, причинната връзка между него и вредоносния резултат
– описаните в наказателното производство телесни увреждания. Счита, че
възражението за съпричиняване е неоснователно. Съдът определил справедливо
размера на присъденото обезщетение, като съобразил характера, степента, броя на
уврежданията, причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния
процес и продължителността на негативните емоционални преживявания. Претендира
присъждане на направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания за
въззивната фаза на производството.
В с.з., въззивниците Б. Г. П., Д. Т. С. и Г. Н. Г., редовно призовани, не се явяват.
Представляват се от процесуален представител по пълномощие адв. З. К. от АК – С. З.,
който поддържа подадената въззивна жалба по съображенията изложени в нея и моли
за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В с.з., въззиваемият Д. Д. Т., редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител по пълномощие адв. К. К. от АК - С., който оспорва
въззивната жалба, като неоснователна и поддържа съображенията, изложени в отговора
на същата. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
3
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния
обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред първоинстанционния съд
доказателства, намира, че първоинстанционното решение е законосъобразно и
правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Пред въззивната инстанция не са
направени доказателствени искания и не са събирани доказателства.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ и ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които
са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор. Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в
обстоятелствената част на исковите молби факти и обстоятелства, правилно е
дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца
накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по
делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна
възможност за защита в производството. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им
правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивните жалби оплаквания са неоснователни.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени при условията на
обективно кумулативно и субективно пасивно съединяване от Д. Д. Т. против Б. Г. П.,
Д. Т. С. и Г. Н. Г. искове за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 9000лв. – болки, страдания и негативни психични изживявания и
обезщетение на имуществени вреди в размер на 2212лв. – разходи за лечение и
възстановяване на зъби и адвокатско възнаграждение в наказателно производство,
претърпени в резултат на извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл. първо,
вр. с чл.130, ал.1, вр с чл.20, ал.2 от НК, а по отношение на Г. Г. - престъпление по
чл.131, ал.1, т.2, предл.1 и т.12, предл.1, вр. с чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, с
правно основание чл.45, вр. с чл.53 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 06.04.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
4
които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически
факт, състоящ се от следните пет елемента: деяние /действие или бездействие/,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената
вреда и вина.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 от
НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по
въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.3 от НПК тези разпоредби се прилагат и за
актовете на районния съд по глави двадесет и осма – освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание и двадесет и девета – решаване
на делото със споразумение.
По делото е установено, че с Решение №260000/27.01.2021г. по АНД №89/2020г.
на Пловдивски военен съд обвиняемите – ответници в първоинстанционното
производство Б. Г. П., Д. Т. С. и Г. Н. Г. са признати за виновни в това, че на
06.04.2019г. около 03:30ч. в гр. С. З., в клуб „Планета Пайнер“ – С. З., при условията на
съучастие като извършители, а обвиняемия Г. Н. Г. и като длъжностно лице -
сътрудник охрана в „Ронин-99“ ЕООД, са причинили лека телесна повреда по
хулигански подбуди на Д. Д. Т., изразяваща се кръвонасядания и отоци по главата,
разкъсно-контузни рани и кръвонасядания на горната устна и частично счупване на
коронките на зъби 11, 12 и 21, с остатък над венеца наполовина от всяка корона,
довело до разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 от НК и чл.129 от НК -
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл. първо, вр. с чл.130, ал.1, вр с чл.20, ал.2 от
НК за обв. Б. П. и обв. Д. С., а по отношение на обв. Г. Г. - престъпление по чл.131,
ал.1, т.2, предл.1 и т.12, предл.1, вр. с чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. На основание
чл.78А от НК Б. Г. П., Д. Т. С. и Г. Н. Г. са освободени от наказателна отговорност,
като им е наложено административно наказание глоба в размер на по 1000лв. на всеки.
Поради това, съдът приема за безспорно установено извършването на деянието,
противоправността му и вината на ответниците. От посоченото решение и неговата
задължителна сила за гражданския съд се установява безспорно и причинната връзка
между деянието и причинените на ищеца леки телесни повреди, описани в решението,
явяващи се част от фактическия състав на престъплението.
Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без
наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека,
представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и
5
психическо състояние. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В
случая се твърдят причинени неимуществени вреди, свързани с увреждане на телесната
цялост и здраве на ищеца, пострадал от извършеното противоправно деяние –
престъпление, в резултат на които ищецът е търпял болки, страдания и негативни
психични изживявания, както и имуществени такива, свързани с направени разходи за
лечение и възстановяване на зъбите /частично счупване на коронките на зъби 11, 12 и
21/, както и за заплащане на адвокатско възнаграждение на повереника на ищеца в
наказателното производство.
Телесните увреждания са установени от посоченото Решение
№260000/27.01.2021г. по АНД №89/2020г. на Пловдивски военен съд, а разходите за
консумативи и медицински услуги, както и заплащането на адвокатско възнаграждение
в наказателното производство /в досъдебното такова/ са установени от приетите като
доказателства по делото и неоспорени от ответниците разходни документи.
Следователно е налице вреда под формата на накърняване на телесната цялост и
здраве на ищеца, както и направени разходи за медицински услуги и лечение, както и
заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, както и
наличието причинна връзка между противоправното деяние и вредата. Налице са
всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност на ответниците. Тъй
като се установи извършване на деликта от три лица /тримата ответника/, то те
съгласно разпоредбата на чл.53 от ЗЗД носят солидарна отговорност и за тях възниква
задължение да обезщетят солидарно причинените вреди.
По отношение на имуществените вреди, съдът споделя извода на районния съд
за тяхното безспорно установяване в претендирания размер от 2212,00лв., поради което
няма да го повтаря подробно по отделните видове разходи и размер.
Следва да се отбележи, че възражението на въззивниците за недоказаност на
тези вреди е неоснователно. По досъдебното производство са представени оригинални
фактури и касови бонове за заплатените от ищеца суми за консумативи и лечение
именно на телесните увреждания /счупването на коронките на трите предни зъба/,
както и договора за правна защита и съдействие за защита в досъдебното производство
с отбелязване за заплащане в брой на уговореното адвокатско възнаграждение. Самото
досъдебно производство, като част от производството по АНД №89/2020г. на ПВС е
допуснато и прието като доказателство по делото и тези документи стават част от
доказателствения материал по гражданското производство, като не е необходимо
повторно събиране. Следва да се посочи, че тези документи не са оспорени от
ответниците в първоинстанционното производство. Безспорно от тези документи се
установява причинната връзка между направените разходи, установени с тях и
6
уврежданията на ищеца, причинени от ответниците, в резултат на престъпното деяние,
за което е наложено наказание по чл.78а от НК. За установяване на тези имуществени
вреди и техния размер не са необходими специални знания и използването на вещо
лице. По отношение на адвокатския хонорар на повереника на ищеца в досъдебното
производство, съгласно съдебната практика, реално заплатеното такова представлява
имуществена вреда, която следва да се овъзмезди от извършителите на престъплението
в гражданското производство по чл.45 от ЗЗД.
С оглед изложеното, исковата претенция за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е изцяло основателна и правилно и законосъобразно е уважена в
пълния претендиран и установен по делото размер.
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай
размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания –
характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на
увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта
на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените
болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.
При определяне на дължимото обезщетение, в случая, съдът взе предвид
установения факт, че на Д. Т., в резултат на деликта, са причинени няколко леки
телесни повреди – кръвонасядания и отоци по главата, разкъсно-контузни рани и
кръвонасядания на горната устна и частично счупване на коронките на зъби 11, 12 и
21, с остатък над венеца наполовина от всяка корона.
Съдът съобрази възрастта на ищеца към момента на увреждането – 27-годишна
възраст. Взе предвид характера, продължителността и интензитета на изпитваните от
него болки и страдания, безспорно много силни в момента на увреждането и първите
дни от лечението. Възстановяването на отоците и кръвонасяданията отшумели за една-
две седмици, но възстановяването на счупените коронки продължило няколко месеца,
но и към момента ищеца изпитвал дискомфорт в устната кухина и инцидентни болки.
В първите дни, ищецът не можел да се храни с твърда храна, приемал само течности,
фъфлел.
Настоящият състав, както и първоинстанционния съд отчете и психологичния и
емоционален отзвук у пострадалия на извършения над него побой, като същият се
затворил в себе си, месеци наред бълнувал и се изпотявал на сън. Негативните
усещания от счупените коронки на предните три зъба са не само физиологически, но и
естетически, имайки предвид възрастта и характера на работата на ищеца. При
разговор с други хора вдигал ръка пред лицето си, не се държал нормално, състоянието
и поведението му не били както преди /свид. Юмеров/. Извън това, ищецът трудно
преживявал психически и емоционално факта, че му е нанесен побой на публично
7
място от три лица, изпитвания стрес и силна уплаха от това бил голям.
В тази насока съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свид. Т.а и
свид. Юмеров, като безпротиворечиви, взаимно допълващи се, дадени от лица, които
имат непосредствени, преки впечатления относно обстоятелствата, за които
свидетелства. Безспорно, съдът отчете близката й връзка с ищеца и евентуална
заинтересованост, но тъй като показанията й се допълват и потвърждават от тези на
незаинтересования свидетел Юмеров и не са оборени от останалия събран по делото
доказателствен материал, кредитира. Следва да се посочи, че за установяване на
търпените болки, страдания, емоционален и психологичен дискомфорт,
продължителността им и възстановяването на ищеца, не са необходими специални
знания и се установяват и без помощта на СМЕ. Възраженията във въззивната жалба са
неоснователни.
Съобразявайки посочените обстоятелства, оказващи влияние при определяне на
дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на
причинените увреждания - неимуществени вреди /болки, страдания, психически и
емоционални негативни изживявания и стрес/, възлиза на общата сума от 9000лв.,
както правилно при точното спазване принципа на справедливостта го е определил и
първоинстанционния съд. Този размер не е завишен, напротив, адекватно обезщетява
претърпените от ищеца неимуществени вреди и справедливо ги овъзмездява.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са изцяло неоснователни в тази насока.
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД върху обезщетението следва да се присъди и
законната лихва за забава, считано от датата на увреждането.
С отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за
съпричиняване на вредите от пострадалия ищец, тъй като същият е употребил алкохол
и е предизвикал с поведението си извършването на деянието. Съдът намира
направеното възражение за съпричиняване за неоснователно и недоказано, като
споделя напълно правните изводи на първоинстанционния съд в тази насока.
Неоснователни са възраженията в тази насока във въззивната жалба.
Твърденията за предизвикващо поведение от страна на ищеца са изцяло
недоказани. В тази насока са ангажирани гласни доказателства чрез свидетелските
показания на свид. Иван Т. и свид. Христо Делев, които обаче изрично заявяват, че не
познават ищеца и не могат да кажат кой конкретно е предизвикал скандала. Двамата
свидетели говорят общо за две маси с хора, употребили алкохол, които предизвикали
скандал, но помежду си. Ответниците не били от тези маси, не участвали в конфликта
между двете компании. Конкретно обаче относно правнорелевантния факт - ищеца има
ли участие в скандала и в какво се изразява то, какво е било неговото поведение, няма
ангажирани доказателства. Двамата свидетели не дават показания по отношение на
него. Няма наведени от тях обстоятелства относно поведението му спрямо
8
ответниците, които не са били част от двете компании и не сочат как точно ищеца е
предизвикал ответниците да му нанесат въпросния побой. Освен това, не се установи
твърдяното обстоятелство, че тримата ответници са се намесили в конфликт между
двете компании в качеството на охранители в заведението. Напротив, установено е че
само ответника Г. Г. е заемал длъжност „охранител“. Другите двама ответници, неясно
в какво качество и поради каква причина са се намесели в евентуалната разправия
между клиентите /неустановено участието на ищеца в разправията/. Както бе посочено,
няма ангажирани доказателства за предизвикващо ги поведение от страна на ищеца Т..
Други доказателства за установяване на твърдяното съпричиняване чрез
поведението си, няма ангажирани по делото от носещите доказателствената тежест
ответници в първоинстанционното производство. Поради това съдът намира
възражението за съпричиняване за неоснователно и недоказано.
Като е достигнал до същите правни изводи по отношение на двете искови
претенции, районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва
да се потвърди в обжалваните части. Решението на СлРС не страда от пороци, които да
водят до неговата неправилност и незаконосъобразност.
Правилно и законосъобразно е възлагането върху ответниците на разноските,
направени от ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, както и заплащането на
дължимата държавна такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
С оглед изхода на спора по въззивната жалба – неоснователност на същата, на
въззивниците не се следват разноски, като те следва да понесат своите, така както са ги
сторили и да заплатят въззиваемия, направените от него разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в доказания размер от 900лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №543/12.07.2022г.,
постановено по гр.д.№1150/2022г. по описа на С.ски районен съд.
ОСЪЖДА Б. Г. П. с ЕГН ********** от гр. С. З., ул. „В.В.“ №**, Д. Т. С. с ЕГН
********** от с. х., обл. С. З., ул. „С.“ №** и Г. Н. Г. с ЕГН ********** от с. Б. К., обл.
С. З. да заплатят на Д. Д. Т. с ЕГН ********** от гр. Т., общ. С., ул. „П. Х.“ №**
сумата от 900лв., представляваща разноски, направени във въззивното производство.
Решението, в частта относно иска за заплащане на обезщетение за
9
неимуществени вреди от непозволено увреждане, може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните
при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Решението, в частта относно претенцията за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед
нормата на чл.280, ал.2, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10