Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на девети ноември, през две хиляди и
седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша
докладваното от съдията гр.д. № 13503 по описа на състава за 2016г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ / съответен на отменения чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/ и иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата М.И.М.,
поддържа твърдение, че лично претърпяла значителни неимуществени вреди, в
резултат на описаните в исковата молба физически травми, както и имуществени
вреди, произтичащи от направените необходими разходи за закупуване на
медикаменти и консумативи, за лечението на тези травматични увреждания. Травмите
настъпили като последица от ПТП, което било реализирано на 09.07.2015г., когато
неустановен водач на неустановен автомобил нарушил правилата за движение по
пътищата и ударил пострадалия върху пътното платно на около 30 метра след
кръстовището на бул. „Димитър Петков“ и ул. „без име“ в гр. София.
Самоличността на водача и идентификационните белези на автомобила с който
са причинени увредите, не били
установени в хода на досъдебно наказателно производство ДП № 11298/2015г. по
описа на РТП- ОПП- СДВР, съответно на прокурорска преписка № 26828/2015г. на СРП.
По повод отправена писмена претенция пред Г.Ф., по която била образувана
преписка с № 2401-696/20.10.2015г.Ф.ът се произнесъл на 10.08.2016г., като отказал
да изплати търсеното обезщетение. Отказът му бил обективиран в писмо с изх. №
24-01-696 от същата дата. Според ищцата, справедливия размер на обезщетението
за понесените от нея болки и страдания, което Г.Ф. бил длъжен да изплати в
изпълнение на нормативно установената негова особена функция, било оценимо на 50 000
лева, а обезщетението за имуществените вреди, които били пряко свързани с
лечението на телесните увреждания възлизало общо на 1505, 97 лева. При
изложените фактически твърдения, Ищцата претендира за осъждане на ответника, да
му заплати сумата от 50 000 лева, представляващо застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” на водач на неидентифицирано МПС, да му заплати
сумата от 1505, 97 лева, представляващо застрахователно обезщетение за
претърпените имуществени вреди, по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” на водач на неидентифицирано МПС, както законната
лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяването на иска
до деня на окончателното изплащане. При това, ищцата претендира за осъждане на
ответника, да заплати и сумата на направените съдебни разноски и възнаграждение
на процесуалния му представител, което се дължи в хипотезата и при и условията
на чл. 38 от ЗА.
Исковата претенция е
оспорена от ответника Г.Ф.. Ответникът не оспорва твърдението, че пред него е
била предявена претенция за изплащане на обезщетение, но поддържа становище, че
представените пред него документи не създавали необходимото категорично
основания за изплащане на обезщетение, тъй като те не установявали механизма на
настъпване на пътно- транспортното произшествие, нито поведението на
участниците в него (сред които е и пострадалото лице). Ищцата получила
увреждания в следствие на собствения си изключителен принос понеже се движела
върху пътното платно, което е
предназначено за движение на автомобили, без да съобрази посоката и скоростта
на движение на автомобилите, които се движели в този момент на съответния
участък от пътното платно, в нарушение на разпоредбите на чл.108 от ЗДвП и чл.
113 от ЗДвП. При условията на евентуалност - ако в хода на процеса се установи наличието
на основание за изплащане на търсеното от ищцата обезщетение, ответникът моли
за редукция на размера на обезщетението, предвид съпричиняването на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, посредством нарушаване на разпоредбата на чл.113
чл.108 от ЗДвП. Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение,
доколкото оспорва твърденията за характера и обема на вредите и навежда доводи
за прекомерност на претендирания размер на обезщетението. Оспорва наличието на
причинно- следствена връзка между разходите, на които се основава претенцията
на имуществени вреди и причинените травми. Оспорва твърдението за изпадането си
в забава, тъй като поддържа, че въз основа на представените пред него документи
се е произнесъл своевременно по искането за изплащане на обезщетение. Моли за
отхвърляне на иска – изцяло или за част от претендираната сума и претендира за
осъждане на ответника да заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Съдържанието на
изисканата и представена пред съда преписка ДП № 11298/2015г. на РТП- ОПП- СДВР,
респ. пр.преписка № 26828/2015г. на СРП съдържа
данни за осъществено разследване на органите на МВР, по повод на настъпилия на
09.07.2015г. пътен инцидент на в гр. София.
Преписката съдържа Констативен проток за ПТП № К-564, жалба, обяснения,
протоколи за разпит на свидетели, СМЕ.
Приложеното към същата
преписка и представено като доказателство по делото Постановление от 19.04.2016г.
на прокурор при СРП съдържа изводи на прокурора, че на 09.07.2015г. в гр. София,
неустановен водач на неустановен автомобил нарушил правилата за движение по
пътищата чл. 20, ал.1 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП и ударил пострадалата пешеходка М.М., която се движила върху пътното
платно. Ударът е настъпил на около 30 метра след кръстовището на бул. „Димитър
Петков“, с улица „безименна“ посока на движение от ул. „Пиротска“ към ул. „Цар Симеон“.
Със същото постановление, наказателното производство е спряно, за да бъде
издирен неизвестният извършител на деянието.
Като доказателства по
делото са приети медицински документи – Епикриза изд. от УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД,
резултати от медицински изследвания, амбулаторни листове и разходно
оправдателни документи (стр. 27-30 от делото) които са обект на анализ от
допуснатата съдебно- медицинска експертиза.
Съдържанието на приета като
доказателство молба с вх. № 24-01-696/20.10.2015г. сочи, че чрез нея -
процесуалният представител на ищцата е отправил до ответника писмена претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер от
40 000 лева и за имуществени вреди - в размер на сумата от 1505, 97 лева.
Към молбата са приложени описаните в нея постановление на прокурор, медицински
документи, разходни документи.
С писмо изх. № 24-01-345/10.08.2016г.,
ответникът е уведомил ищцата, че отказва да изплати застрахователно
обезщетение, поради липсата на доказателства за настъпило застрахователно
събитие.
Заключението на
изслушаната съдебно- медицинска експертиза, която е изготвена от вещо лице д-р Б.
(ортопедия и травматология) дава следните отговори на подлежащите на
установяване факти:
·
В медицинските документи за ищцата, които са приети като
доказателства по делото, се посочва констатирана травма – счупване на лъчевата
кост на левия горен крайник (лявата
ръка) в горния й край.
·
Според вещото
лице, по- късно установената симптоматика на посттравматичен неврит на левия
лакетен нерв е пряко свързан с получената при ПТП травма – счупване на лъчевата
кост на левия горен крайник (лявата
ръка);
·
Получените от Ищцата травматични увреди, които са
резултат удар в твърд тъп предмет и по
принцип могат да бъдат получени от пътен инцидент – с описанието на
процесния инцидент (по данни от Констативен проток за ПТП № К-564);
·
Проведено е оперативно и стационарно лечение, с лечебно
възстановителен период, чиято максимална
продължителност е три месеца, но
може да се допусне, че поради установената симптоматика на посттравматичен
неврит на левия лакетен нер, срокът може
да има максимална продължителност до четири месеца.
·
Болките и страданията, които е търпяла ищцата, са били с
по- висока степен на интензивност в
продължение на първите два месеца от лечението;
·
Лечебно- възстановителният период е завършил успешно, здравословното състояние на пострадалата е напълно възстановено и не се очаква
настъпването на усложнения, нито са налице предпоставки за такива очаквания. В
областта на китковата става се намира оперативен белег с дължина от около 8 см.
Ставата е леко отточна, но движенията са възстановени.
Заключението на изслушаната съдебна
авто-техническа експертиза, която е изготвена от вещо лице Х.И. (технология и
безопастност на автомобилния транспорт) дава следните отговори на подлежащите
на установяване факти:
·
Разположението на обектите в района на
местопроизшествието и анализ на фактите, при които е настъпило ПТП сочат, че то
е настъпило около 7.30 сутринта на 09.07.2015г. при ясно и сухо време и при добра
видимост;
·
Вещото лице изрично подчертава, че изводите му са общи и хипотетични,
поради липсата на данни за измервания на спиръчен път и изземване на следи
(обстановката на местопроизшествието в действителност не е била запазена);
·
Анализът на данните от прописката по досъдебното
производство мотивира извод, че неустановения лек автомобил /за който има данни
само за марката и модела/ се движи по ул. „Димитър Петков“, с посока на
движение от ул. „Пиротска“ към ул. „Цар Симеон“ с приблизителна /приета
хипотетично/ скорост от 22 до 23 км.ч. В същата посока на движение, но върху
пътното платно, предназначено за движение на автомобили се движи и пешеходката М.И.М.,
която е застигната от автомобила и ударена със страничното огледало. Ударът е
нанесен в лявата част от тялото с лявото странично огледало, а силата на удара
създава обосновано предположение, че ударът е довел до загуба на равновесие и
падане на пострадалата върху уличната настилка.
·
Като причина за настъпване на евентуален пътен инцидент,
вещото лице сочи поведението на пешеходеца и на водача, като се отчита обективната
възможност на двамата участници в хипотетичното ПТП, да възприеме действията на
другия участник.
В показанията си,
разпитания свидетел А.А.М.заявява, че е син на ищцата и поради близките си
социални контакти с него е възприел факти, свързани с лечебно възстановителния
период на травматичните увреждания. Свидетелят възприел, че непосредствено след
като била приеот в болница, ищцата изпитвал силни Причинената травма се
отразила негативно на психологическото състояние на ищцата, тъй като фактически
ограничила социалните й контакти и възможността да полага труд в градината.
Свидетелят сочи, че водеща ръка при ищцата е дясната, а не контузената лява, но
все пак, при по- сложни дейности, ищцата си служи с двете ръце.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск,
който се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 288,
ал.1, т. 1 КЗ /отм/, съответстващ на действащата към момента на предявяването
на иска разпоредба на чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ - ответникът бил
длъжен да изплати на Ищцата обезщетение при условията на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за причинените
неимуществени вреди – за които се твърди да са настъпили в следствие на ПТП,
което е причинено поради противоправното поведение на неустановен водач, при
управление на неидентифицирания лек автомобил.
Анализът на събраните
писмени доказателства, който е осъществен при условията на чл. 235, ал.3 от ГПК
мотивира извода, че ищцата е отправила писмена претенция до ответника, за
изплащане на застрахователно обезщетение в хипотезата на действащата към
момента на настъпване на телесното увреждане разпоредба на чл. 288, ал.1, т. 1 КЗ /отм/, съответстващ на действащата към момента на предявяването на иска
разпоредба на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ,
както и че е получил изричен отказ от страна наФ.а.
Тези именно обстоятелства
мотивират извода на настоящия съд - за процесуална допустимост на иска, с който
съдът е сезиран - тъй като предвидената нормативно процедура по доброволно
/извънсъдебно/ уреждане на спора е приключила с изричен отказ от 10.08.20116г.
(на стр. 33 от делото). При
постановения изричен отказ на Г.Ф. да изплати обезщетение, за ищеца остава
открита възможността да претендира споменатото обезщетение по реда на съдебния
исков процес.
Предпоставките за
основателността на предявената искова претенция изискват: на първо място - да бъде
установен надлежно факта на възникването на пътно- транспортно произшествие с
участието на ищцата, на второ място -
да бъдат установени всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане (което имплицитно предполага да
бъде изяснен механизма на настъпване на произшествието и действията на Ищцата в
рамките на този механизъм) и на трето
място – да бъде установена липсата на обективна възможност за
идентифициране на МПС от органите на досъдебното производство, с което е било
причинено увреждане, респ. да бъде идентифициран неговия собственик/ водач.
Събраните по делото
доказателства и главно официалният удостоверителен документ - Констативен
протокол № К564 (на стр. 6 от делото), чиято доказателствена сила не бе
оборена, сочат, че ищцата в действителност е била участник в описания в
исковата молба пътен инцидент и в следствие на това е претърпяла телесни
увреждания, за които е била приета за болнично лечение.
Документите в съдържанието на ДП № 11298/2015г. по
описа на РТП- ОПП- СДВР, съответно на прокурорска преписка № 26828/2015г. на СРП, установяват, че органите на досъдебното
производство не са установили нито водача, нито МПС, с което е било реализирано
произшествието.
Събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства установяха по
безспорен начин причиняването на телесните увреждания на ищцата, последиците от
тях за здравето на пострадалото лице и наличието на пряка причинно-
следствената връзка помежду им. При това моторното превозно средство, с което е
причинено увреждането не е било идентифицирано до приключването на съдебното
дирене. Предприетите от органите на досъдебното производство мерки по издирване
на процесното МПС и по установяване на самоличността на водача му са останали
безрезултатни.
При това положение, спорът се концентрира върху
разрешаването на три основни въпроса: първо- твърдението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия; второ- върху справедливия размер
на застрахователното обезщетение и трето - върху правното значение на
изявленията на страните, в разменената кореспондеция помежду им (претенция за
изплащане на обезщетение и писмен отговор).
След внимателен анализ на събраните по делото
доказателства – съдът намира, че настъпването
на процесното пътно произшествие е предпоставено от противоправното поведение на всеки от двамата
участници в него така че, се явява следствие (закономерен резултат) от
несъобразените с изискванията на ЗДвП действия – както на неидентифицирания
водач на МПС, така и на пострадалия
пешеходец (ищеца).
Водачът на неустановения лек автомобил, обаче,
според преценката на настоящия съд има значително по- голям по обем принос за
настъпването на процесното ПТП и на вредоносния резултат, в сравнение с
пешеходката М.. Този принос се изразява в обстоятелството, че се е движил с разрешена но несъобразена скорост по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
която очевидно не му е позволила да предприеме аварийно спиране, при установяване
и възприемане напострадалата пешеходка върху платното за движение на
автомобили.
Отделен е въпросът, че пострадалата също е
допуснала грубо нарушение на правилата за движение – чл. 108 от ЗДвП вр. с чл.
113 от ЗДвП, придвижвайки се върху пътното платно, върху което е застигната и
ударена от автомобила, при наличието на тротоар, предназначен за движение на
пешеходци. Нарушавайки посочените императивни норми, пострадалата очевидно е
била длъжна да прояви значително по- голяма грижа и внимание за собствената си
безопасност.
Все пак, както вече беше прието в мотивите на
настоящото решение - анализът на доказателствата дава основание да се приеме,
че приносът на пострадалата е по- незначителен в сравнение с този на водача на
неустановеното МПС и така приносът на всеки от участвалите в ПТП лица следва следва
да бъде определен в съотношение от около ¼ за пешеходеца М.М., спрямо
¾ принос на водача на неустановеното МПС.
По платимото обезщетение
за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Претендираните неимуществени вреди, обезщетението
се определя по справедливост, съгласно приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД.
За да прецени справедливия размер на
обезщетението в конкретният случай - съдът съобрази преди всичко характера на
преживените от увреденото лице негативни емоции, болки и страдания от
съпровождащите лечението медицински манипулации – за времето от момента на
причиняването на вредоносния резултат, до пълното възстановяване на травмите.
Съдът
кредитира експертното заключение на вещото лице д-р Б., отчитайки факта, че възстановителният
период е продължил не повече от три до четири месеца, като през първите два от
тях, пострадалата е имала по- силни болки.
Възстановяването на травмите обаче е приключило
успешно, а последиците от увреждането не са тежки, но пък и част от травмите,
все още не са напълно възстановени.
С оглед адекватно прилагане на принципа на
справедливостта, като отчете съвкупността от всички изложени обстоятелства със
социално икономическите условия в страната, към момента на настъпването на
вредите (вкл. размера на минималната работна заплата по данни на НСИ за 2015г.
когато е настъпило ПТП и лимитите на застрахователните обезщетения за този
период) - съдът приема че компенсирането на вредните последици от травматичното
увреждане в пълен обем (комплексно) е справедливо оценимо на сумата от 16 000
лева. Само за сравнение, с оглед социалните измерения на понятието за
справедливост, следва да се отбележи, че през периода на 2015г., определената
сума на обезщетението от 16 000 лева се равнява приблизително на около
четиридесет и пет месечни минимални или на около тридесет средни работни
заплати за страната.
При условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД -
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде редуциран с една четвърт, поради
приноса на ищцата за настъпването на вредоносния резултат.
Така изчислен, дължимият от Г.Ф. размер на
обезщетението за неимуществени вреди, койтоФ.ът дължи да изплати на пострадалата
М.М. възлиза общо на 12 000 лева.
В обобщение следва да се посочи, че предявения иск
следва да бъде уважен само до размера на част от претенцията - за сумата от 12
000 лева, а за горницата над тази сума и до пълния размер за 50 000 лева - искът
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По платимото обезщетение
за имуществени вреди, съдът намира следното:
В хода на съдебното дирене по настоящото дело,
пред съда бяха представени и приети като доказателства без оспорване разходно-
оправдателни документи (фискален касов бон от „Фрамастор инвест“ ООД и три
данъчни фактури), установяващи размера на направените от ищцата медицински
разходи до размер на сумата от 1505, 97 лева. От друга страна, експертното
становище на вещото лице д-р Б. мотивира извода за наличие на пряка причинно-
следствена връзка между споменатите разноски и нуждите на лечебно
възстановителния процес на конкретните травматични увреди.
При тези изводи, съдът намира, че ищцата е надлежно
материално легитимирана да получи като обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди – именно посочената във фактурата сума от 1505, 97 лева, но
след като размерът на същата тази сума бъде редуциран с ¼ част, на основание чл. 51, ал. 2
от ЗЗД и съразмерно с приетия обем на съпричиняване на вредоносния резултат. Така изчислен, дължимият от Г.Ф. размер на
обезщетението за имуществени вреди, койтоФ.ът дължи да изплати на пострадалата М.М.
възлиза
общо на 1129, 48 лева.
По претенцията
за присъждане на лихва за забава върху определените сумите на дължимото
обезщетение:
На основание чл. 288, ал.7 КЗ /отм./ съдът приема,
че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва за
забава върху присъдената сума на обезщетението за неимуществени вреди.
В разгледания случай, обаче, лихвата не се дължи
от датата на причиняването на вредите, както се претендира, а това е така, понеже ответникът не е нито пряк причинител
на вредата, нито застраховател, който се е ангажирал да покрие щети по силата
на договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Според разпоредбата на чл. 288, ал.7 от КЗ /отм./,
„фондът дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за
произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице..“. Според спецификата на разгледания случай, съдът
приема, че лихвата върху присъдената с настоящото решение сума на застрахователно
обезщетение, както за неимуществени вреди, така и за имуществени вреди, се
дължи, считано от постановяването на отказа за изплащане на застрахователно
обезщетение. За да достигне до този извод, съдът приложи логическото тълкуване
на закона, чиито резултат сочи, че за определяне на началния момент на забавата
е релевантен денят на изтичане на тримесечния срок за произнасяне само при
липса на такова произнасяне от страна наФ.а. Когато е постановен писмено отказ
за изплащане на обезщетение, релевантен за изпадането наФ.а в забава е денят на
постановяване на писменият отказ за изплащането на дължимото обезщетение т.е. в
конкретния случай- 10.08.2016г.
Лихвата за забава без съмнение се дължи, до деня
на окончателното плащане на дължимото обезщетение.
По изложените съображения, съдът счита, че
претенцията към ответника за заплащане на лихва за забава върху присъдените
суми на обезщетенията за неимуществени и за имуществени вреди, следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна - за периода от деня на настъпване на процесното
ПТП -
на 09.07.2015г. до 10.08.2016г.
По
претенциите на страните за присъждане на разноски;
С оглед изхода на спора, съдът намира, че всяка от
страните има право да получи направените от нея разноски, съразмерно с
уважената, респ. с отхвърлената част от иска.
Ищцата, от чието име е представен списък по чл. 80
от ГПК, е била освободена частично от задължението да заплати съдебни разноски,
поради което и фактически е направил такива само до размер на 200 лева. Съразмерно
с уважената част от иска, ответникът дължи да заплати на ищцата сумата от 50
лева, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Внесената
държавна такса в размер на 200 лева не се претендира със списъка на разноските
(на стр.148 от делото), поради което не се и присъжда.
За държавната такса, от чието заплащане ищцата не
е освободена и която се дължи съразмерно с уважената част от иска, следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК. Тази сума възлиза на
330 лева (тъй като общия размер на дължимата държавна такса е в размер от 530
лева, а при завеждане на делото е внесена сумата от 200 лева).
На процесуалния представители на ищеца, адв. С.Н.,
следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно
с уважената част от исковете, при условията на чл. 38 от ЗА. Размерът на това
възнаграждение възлиза на 870 лева.
На ответника, който претендира присъждане на
разноски, но пропусна да изпълни задължението си по чл. 80 от ГПК, също следва
да бъдат присъдени направените от него разноски за процесуално
представителство, както и разноски за събиране на доказателства - съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Тези разноски са на обща стойност от 520 лева за
събиране на доказателства, а от тях, на основание чл. 78, ал.3 ГПК се дължи
сумата от 395 лева. С дължимите разноски за процесуално представителство,
ответникът е легитимиран да получи от ищцата общо сумата от 650 лева за съдебни
разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на М.И.М. с ЕГН ********** и
съдебен адресат – адв. С.Н., гр. София, ул. „********, на основание чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ /
съответен на отменения чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/ – сумата от 12 000 лева (дванадесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност” на неустановен водач с неидентифицирано МПС, за
причинените на ищеца неимуществени вреди,
в следствие на ПТП от 09.07.2015г. в гр. София, заедно със законната лихва за
забава върху същата сума, считано от 10.08.2016г. до деня на окончателното
плащане, като отхвърля иска, в частта за
горницата над присъдената сума и до пълния претендиран размер на
обезщетението от 50 000 лева, както и претенцията за присъждане на лихва върху
сумата на присъденото обезщетение за периода от 09.07.2015г. до 10.08.2016г.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на М.И.М. с ЕГН ********** и
съдебен адресат – адв. С.Н., гр. София, ул. „********, на основание чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ /
съответен на отменения чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/ – сумата от 1129, 48 лева лева (хиляда сто двадесет и девет лева и четиридесет и
осем ст.), представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на неустановен
водач с неидентифицирано МПС, за причинените на ищеца имуществени вреди, в следствие на ПТП от 09.07.2015г. в гр. София,
заедно със законната лихва за забава върху същата сума, считано от 10.08.2016г.
до деня на окончателното плащане, като
отхвърля иска, в частта за горницата над присъдената сума и до пълния
претендиран размер на обезщетението от 1505, 97 лева, както и претенцията за присъждане
на лихва върху сумата на присъденото обезщетение за периода от 09.07.2015г. до 10.08.2016г.
ОСЪЖДА Г.Ф., да заплати общо на адвокат С.С.Н.от САК с
адрес - гр. София, ул. „******** -
сумата от 870 лева (осемстотин и седемдесет лева) за безплатно процесуално
представителство на М.И.М. пред Софийски
градски съд, при условията на чл. 38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА М.И.М. да заплати на Г.Ф. - на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК – сумата от 650 лева (шестстотин
и петдесет лева) за съдебни разноски.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, да
заплати по сметката на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 ГПК - сумата от 330 лева (триста и
тридесет лева)- за държавна такса от
заплащането на която ищцата е била освободена.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на заинтересованата страна.
СЪДИЯ: