Р Е
Ш Е Н
И Е
№
138
гр. Русе, 17.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд гражданска колегия в открито заседание на 29
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
Членове АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева в. гр. дело №140 по описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С.Б.С. ***, е обжалвала решението на Беленския
районен съд по гр.д.№351/2018г., с което е отхвърлен иска й против ЕТ“С.- С. Р.“-гр.С., В. Търновска област, по чл.108 ЗС по
отношение на описаните в исковата молба 9 бр. земеделски имота, и иска й против
Г.С.К. от с.гр. по чл.30, ал.3 ЗС за сумата 2986,50лв., представляваща 1/2 ид.ч. от получената от ответника рента по Договор за аренда
от 25.04.2014г. за стопанските 2014/2015г., 2015/2016г. и 2016/2017г. Излага
оплаквания за неправилност на решението и моли то да се отмени и вместо него да
се постанови друго, с което исковете й да се уважат и да й се присъдят
направените по делото разноски.
Ответниците оспорват
основателността на жалбата и молят тя да не се уважава и ад им се присъдят
направените във въззивното производство разноски.
Въззивният съд намира
жалбата за допустима – подадена е от
заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е частично основателна.
Районният съд е отхвърлил предявените против ответниците искове, тъй като е приел, че ответният ЕТ не
оспорва правото на собственост на ищцата върху придобитите от нея по съдебна делба
9 бр. земеделски имоти след сключването на арендния
договор от 25.04.2014г., но ги владее на правно основание, поради което не
дължи прадаването на владението им. Искът против Г. К.
е отхвърлен като неоснователен, тъй като от представените по делото писмени
доказателства се установило, че ищцата е получила припадащата й се част от
рентата за процесните имоти.
С. С. е обжалвала решението изцяло. Във въззивната й жалба не се съдържат конкретни оплаквания за
порочността на решението в частта, с която е отхвърлен иска й против Г. К. по
чл.30, ал.3 ЗС, поради което и на основание чл.269 ГПК съдът следва да се
произнесе по валидността и допустимостта на първоинстанционното
решение, както и дали същото съответства на императивните материално правни
норми, регламентиращи спора. В тази част решението е валидно и допустимо и е
постановено в съответствие с нормата по чл.30, ал.3 ЗС, съгласно която всеки
съсобственик участва в ползите и тежести на общата вещ съразмерно с частта си.
Към момента на сключване на арендния договор бракът
между страните е бил прекратен с развод, следствие на което възникналата СИО по
отношение на земеделските имоти се е трансформирала в обикновена съсобственост
при равни за бившите съпрузи права. Договорът е сключен от един от
съсобствениците и тъй като представлява действие на обикновено управление,
отношенията му с останалите съсобственици следва да се уредят съобразно нормата
по чл.30, ал.3 ЗС /в който смисъл е и промяната на чл.3 със ЗИДЗАЗ, ДВ,
бр.13/2017г., в сила от 07.02.2017г./. Той има за предмет придобитите от страните земеделски
земи и тъй като по делото не е спорно, че рентата за тях е получавана изцяло от
Г. К., на основание чл.30, ал.3 ЗС той дължи на жалбоподателката
припадащата й се ½ ид.ч. от нея за посочените
в исковата молба стопански години. По делото са представени писмени
доказателства за заплащане на дължимата се на ищцата сума от получената рента.
Те не са оспорени от страната, поради което изводите на съда, че вземането на
ищцата е погасено чрез плащане, са правилни. Правилно районният съд е
квалифицирал този иск като неоснователен и го е отхвърлил. Решението в тази част следва да се потвърди,
като в полза на ответника се присъдят направените във въззивното
производство разноски за адв. възнаграждение.
По делото не е спорно, че ищцата и ответника Г. К.
да закупили по време на брака си посочените в исковата молба 18бр. земеделски
земи, намиращи се в различни местности в землището на с.Д., обл.
Ру.. Бракъм им е прекратен с развод с влязлото в сила
на 15.03.2013г. решение на Свищовския районен съд по гр.д.№984/2012г., следствие
на което възникналата СИО по отношение на тези имоти се е трансформирала в
обикновена съсобственост при равни за страните права. На 25.04.2014г. ответниците сключили договор за аренда на тези имоти за
срок от 20 стопански години, считано от стопанската 2014/2015г. срещу рента от
35лв. на дка. Със спогодба от 18.02.2016г. по гр.д.№138/2014г. страните
поделили имотите, като ищцата получила в дял посочените в исковата молба 9
ниви. Ответният търговец признава правото на собственост на ищцата върху тези
имоти, но оспорва иска за ревандикацията им, тъй като
счита, че ги владее на правно основание – сключения пред 2014г. аренден договор.
Ревандикационният иск е
претенция на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик за предаване
владението на спорната вещ. Той съдържа в себе си искането да бъде признато
правото на собственост на ищеца върху вещта и да бъде осъден ответника да
предаде владението й, което упражнява върху нея без основание. Затова
задължителната съдебна практика, намерила израз в т.2а на ТР№4/2014г. от
14.03.2016г. по т.д.№4/2014г. приема, че при спор по чл.108 ЗС съдът следва да постанови
два диспозитива – установителен
по отношение собствеността на спорната вещ, и осъдителен – за предаване на
владението й. В настоящия случай ищцата
е доказала правото си на собственост върху получените в дял земеделски земи,
които са предмет на процесния договор за аренда,
поради което съдът следва да постанови решение, с което да признае правото й
върху тях. Обстоятелството, че ответният търговец признава правото й на собственост върху тези
земи, не може да обоснове отхвърлянето на иска, както е сторил районния съд. Изявлението
на страната по този въпрос представлява признание на иска по смисъла на чл.237,
ал.1 ГПК, в който случай съдът е длъжен да произнесе решение съобразно
признанието. Решението на районния съд по този въпрос в обратния смисъл
противоречи на закона и следва да се отмени, като вместо него се постанови
друго, с което да се признае правото на собственост на ищцата върху процесните земи.
В останалата част по ревандикационния
иск решението на районния съд е правилно
и следва да се потвърди. Договорът за аренда е сключен от съсобственик, който
не притежава повече от ½ идеална част от арендуваната земя. В редица
съдебни решения ВКС приема, че за да е налице противопоставимост
на договора за аренда на неучаствалите в сключването му съсобственици, е
необходимо да е налице решение на мнозинството от съсобствениците в тази насока,
тъй като съгласно чл.32, ал.1 ЗС общата вещ се управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Към момента на
сключване на договора такова решение е липсвало, тъй като всеки от бившите съпрузи е притежавал
50% от арендуваните земи. Земята е отдадена под аренда от един от
съсобствениците, притежаващ ½ ид.ч. от имотите,
поради което и с оглед правилото по чл.32, ал.1 ЗС договорът е
непротивопоставим на ищцата, притежаваща другата ½ ид.ч.,
а впоследствие придобила изцяло собствеността върху 9 от арендуваните земи,
освен ако не е налице от нейна страна мълчаливо съгласие със сключването му. В
настоящия случай съдът намира, че ищцата мълчаливо се е съгласила със сключения
договор предвид изтеклия период от момента на сключването му до предявяване на
иска по чл.108 ЗС и претендирайки и получавайки от съсобственика-арендодател
следващата й се рента за стопанските 2014/2015г., 2015/2016г. и 2016/2017г./в
който смисъл е р.№12 от 01.03.2018г. по гр.д.№1251/2017г. на ВКС, ІІ гр.о./. При
това положение съдът намира, че претенцията за предаване владението на процесните земи се явява неоснователно, и че отхвърлителното решение на районния съд в тази част като
правилно следва да се потвърди. Предвид частичното уважаване на иска по чл.108
ЗС в полза на жалбоподателката следва да се присъдят
общо 250лв. разноски за двете инстанции.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №223 от 01.11.2018г. на Беленския
районен съд по гр.д.№351/2018г. в частта, с която е отхвърлен иска на С.Б.С. ***-С. Р.“ със седалище и адрес на управление гр.С., В.Т.
област, за признаването й за собственик на следните земеделски земи в землището
на с.Д., община Ц., област Русе : НИВА с площ 10дка, пета категория, имот
№019060, местността „С.“, при граници и съседи: имот №*** – нива на А. Б. Г.,
имот №*** нива на Е. П. Т., имот №*** – нива на М. И. Г., имот №*** – нива на т.
И. В., имот №*** – нива на В. Я. И. и имот №*** – полски път на община Ц.; НИВА
с площ 5,037дка трета категория, имот №*** в местността „Е.“, при граници и
съседи: имот №*** – нива на Д. В. Д., имот №*** – нива на ДПФ, имот №012171 –
нива на Г.С.К., имот №*** – полски път на община Ц.; НИВА с площ 6,959дка трета
категория, имот №*** в местността „Е.“, при граници и съседи: имот №*** – нива
на Л. А. П., имот №*** – нива на ЕТ К. Ш., имот №*** – полски път на община Ц.,
имот №*** – нива на „А.“ЕООД, имот №*** – нива на Б. А. Г. и имот №*** – нива
на Й. Т. С.; НИВА с площ 8.001дка пета категория, имот №** в местността „П.“,
при граници и съседи:имот №*** - нива на
В. Й. К., имот №*** – полски път на община Ц., имот №*** – нива на Р. Н. И.,
имот №*** – нива на Т. Г. А., имот №*** – нива на К. Т. Й.; НИВА с площ
3,249дка трета категория, имот №*** в местността „Б.“, при граници и съседи:
имот №*** – нива на П. Д. Н., имот №*** – нива на община Ц., имот №*** – нива
на П. Т. А., имот №*** – нива на К. Л. А., имот №*** – полски път на община Ц.;
НИВА с площ 3,800дка трета категория, местността „Е.“ имот №**, при граници и
съседи: имот №*** – нива на ЕТ“К.-П.-П.-П. 5“, имот №***
– нива на М. М. Н., имот №** – нива на насл. на Т. Г.
А., имот №*** – нива на „А.“АДСИЦ и имот №*** – полски път на община Ц.; НИВА с
площ 5,750дка трета категория имот №021258 в местността „Елията“,
при граници и съседи: имот №021259 – нива на П. Д. Н., имот №*** – полски път
на община Ц., имот №*** – нива на Г. И. И., имот №*** – нива на Т. Д. И., имот
№*** – нива на К. Б. С.; ПОСЕВНА ПЛОЩ с площ 3,000дка, трета категория, имот №***
в местността „Е.“, при граници и съседи:имот №*** – посевна площ на „А.“ЕООД,
имот №*** – посевна площ на П. З. П., имот №*** – посевна площ на З. Б. З.,
имот №*** – посевна площ на Е. С. П., имот №*** – полски път на община Ц.; НИВА
с площ 5,037дка трета категория, имот №012171 в местността „Е.“, при граници и
съседи: имот №*** – нива на ЕТ“К. – П.-П.-П. 5“, имот
№*** – нива на ДПФ, имот №*** – нива на Г.С.К., имот №*** – полски път на
община Ц., имот №*** – нива на ЕТ“К.-П., П.-П. 5“.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА ЕТ“С.-С. Р.“ с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., обл.В.
Т., ***, да заплати на С.Б.С. с ЕГН********** ***, сумата 250лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА С.Б.С.
с ЕГН********** ***, да заплати на Г.С.К. с ЕГН********** от с.гр, ****, сумата 250лв. разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: