Р Е
Ш Е Н
И Е №
3106
№3106 07.08.2018г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на тридесет и първи юли две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6373 по описа на ПРС за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Ищецът В.М.И.,
ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:*** -***, чрез пълномощника адв. Х.Д., е
предявил срещу „Черноморско злато” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Поморие, обл. Бургас, промишлена зона, представлявано от Й.
П. обективно съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението на
ищеца, извършено с предизвестие от 08.02.2018г. и заповед от 08.03.2018г., с
които трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал.
1, т. 6 от КТ - поради липса на необходимото образование или проф. квалификация
за заемане на длъжността, и като такова да се отмени, и да бъде осъден
ответника да му заплати обезщетение за времето, за което е останал без работа
вследствие на незаконното му уволнение за период от 6 дни, считано от
12.03.2018г. до 19.03.2018г. в размер на 367,98 лева (триста шестдесет и седем
лева и деветдесет и осем стотинки).
Ищецът твърди, че е работил по
ТПО с ответника на длъжност “*******”, по трудово правоотношение, възникнало
въз основа на тр. договор от “*******”., и е отговарял за регион Пловдив,
поради което местоработата му се явява регион Пловдив. Твърди се ищецът да е
трудоустроено лице, с трайно намалена работоспособност съгласно ЕР на ТЕЛК от
*********., валидно до 01.02.2018г. Твърди се при представяне на новото ЕР на
ТЕЛК на работодателя, същият да е връчил на ищеца 30-дневно предизвестие за прекр. на ТПО на осн. чл.
328, ал. 1, т. 6 от КТ поради липса на притежавано от ищеца висше образование
за заемане на длъжността. Твърди се обаче за изпълняваната от ищеца длъжност
висше образование да не се изисква и липсата на такова у ищеца да не е била
пречка същият да изпълнява задълженията си при ответника една година преди
уволнението. Твърди се уволнението да е извършено на посоченото основание с цел
заобикаляне на процедурата по предварителна закрила при уволнение на ищеца.
С оглед на дотук изложеното се
моли уволнението му да бъде признато за незаконно и като такова да бъде
отменено и да му се присъди обезщетение за периода 12-19.03.2018г. за оставане
без работа в размер на 367, 98 лева, както и претендира разноски.
В срок е постъпил отговор от
ответника, с който всички предявени искове се оспорват като неоснователни.
С отговора се взема становище
за нередовност на исковата молба поради това, че не е ясно кога е подадена, че
не е подписана, както и за липса на конкретизация на исковете за възстановяване
на работа и на иска по чл. 225 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане
без работа.
Тези възражения са
неоснователни. Исковата молба е подадена в два екземпляра, входирана в
деловодството на РС Пловдив на 20.04.2018г. и подписана, като няма изискване
преписът за ответника да е подписан и с щемпел на съда. Досежно нередовност на
иска за възстановяване на работа – такава претенция не е предявена, а досежно
претенцията за присъждане на обезщетение за оставане без работа – исковата
молба е била оставена без движение, с уточняваща молба от 27.04.2018г. е
уточнено, че се претендира обезщетение за периода 12.03.2018г. – 19.03.2018г. в
размер на 367, 98 лева, като тази уточняваща молба е връчена на ответника ведно
с исковата молба. Ето защо исковата молба е изцяло редовна, а възраженията на
ответника – неоснователни.
С отговора се признава, че
между страните е съществувало ТПО, което е било прекратено със заповед на
********. считано от 12.03.2018г. на соченото от ищеца основание. Останалите
твърдения на ищеца се оспорват. Оспорват се твърденията на ищеца за
незаконосъобразност на тази заповед, както и че уволнението е извършено с цел
заобикаляне на закона. Твърди се ТПО да е прекр. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6
от КТ поради това, че ищецът не е притежавал изискуемото за заемане на
длъжността висше образование, че за заемане на длъжността действително
работодателят е въвел изискване за такова, а ищецът не е притежавал нужното
образование. Твърди се работодателят законосъобразно да е упражнил правото си
да въведе нови, по-високи изисквания за образование за заеманата длъжност, това
да е въпрос на целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол, и че при
соченото основание за уволнение ищецът не се ползва с предварителна закрила по
чл. 333 от КТ. Твърди се ищецът да не се позовава на злоупотреба с право от
страна на работодателя, поради което съдът няма право да изследва тези
обстоятелства. Ето защо се моли исковете да се отхвърлят. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си адв. Д. взема становище за доказаност на исковете и моли да се
уважат. Претендира разноски.
Ответникът не изпраща
представител в съдебно заседание. Същият с писмени молби по делото счита
исковете за недоказани и моли да се отхвърлят.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае
уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът
да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е
прекратено с посочената заповед, че се е ползвал с твърдяната закрила при
уволнение, и на какво основание. В негова тежест е да установи твърдението си,
че работодателят е злоупотребил с правото си да прекрати ТПО на соченото
основание, с цел да заобиколи закрилата, с която се е ползвал ищеца.
Оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на
уволнението – че заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е
издадена от компетентен орган - лице, носител на работодателската власт, че
същата притежава изискуемите от закона реквизити, че е било налице посоченото в
нея основание за прекратяване на трудовото правоотношение, че е налице надлежно
взето от работодателя решение за промяна на изискванията за образование и проф.
квалификация на изпълняваната от ищеца длъжност, че на ищеца е редовно връчена
дл. х-ка с новите изисквания за длъжността, че ищецът не е отговарял на същите,
че са спазени всички императивни разпоредби, от които зависи
законосъобразността на уволнението, и да опровергае твърдението на ищеца, че е
прекратил ТПО на това основание с цел да заобиколи процедурата по чл. 333 от КТ, което би представлявало злоупотреба с право.
В случая между страните не се спори и се
установява от събраните по делото писмени доказателства – тр. договор №
*****/”*******”., се установява, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, като ищецът е заемал при ответника длъжността “*******” по
безсрочно ТПО в отдел „***********, ***** и ******”, при условията на пълно
раб. време, с ОМВ 850 лева месечно и ДТВ за ТСПО – 0,6 % годишно, постъпил е на
работа от 02.05.2017г., като е уговорен срок на предизвестието от 30 дни. В тр.
договор изрично е посочено, че ищецът притежава средно специално образование.
На 12.02.2018г. на ищеца е връчено Предизвестие №
“*******”., с което е предизвестен, че съобразно сроковете по чл. 326, ал. 1 и
2 от КТ вр. с чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, а именно – непритежаваното от ищеца
на изискваното висше образование за заемане на длъжността, след изтичане на
законния срок от 30 дни тр. му правоотношение ще бъде прекратено.
На 16.03.2018г. на ищеца е връчена Заповед ***, с
която ТПО му е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – когато
работникът не притежава необходимото образование или квалификация, считано от
12.03.2018г. Като причини за прекратяване на ТПО е посочено „чл. 328, ал. 1, т.
6 от КТ – когато работникът не притежава необходимото образование или
квалификация”, други условия – „работникът не притежава изискваното висше
образование за изпълняваната длъжност”.
По делото е изискано и представено ЛТД на ищеца,
видно от представеното от ответника незаверено копие от което, същият е със
средно специално – икономическо образование, специалност „***”, притежава
СУМПС, с категории АМ, Б1, Б, и не е осъждан. Приложена е автобиография, в
която е посочено, че има средно образование с две професионални квалификации,
висше образование, степен „бакалавър”, че целият му трудов стаж е като *** на
дружества със сходен предмет на дейност. Тези документи са приложени към
молбата му за назначаване от
24.04.2017г. Представена е декларация за съгласие ТК да се съхранява от работодателя,
и че е запознат с ПВТР, трудовия договор, справка за приети уведомления, молби
и заповеди за ползване на отпуск. Представени са и две ЕР на ТЕЛК – ЕР № ****
от 026 зас. от *********г. на ТЕЛК към МБАЛ Пловдив АД, с което на ищеца е
определена 50 % ТНР поради *****************, заповеди за ползване на отпуск.
След това в ЛТД на ищеца е подредено ЕР на ТЕЛК № **** от **** зас. ******г.,
сверено с досието към 05.02.2018г., с което на ищеца са определени 60 % ТНР за
същото заболяване аз срок от 3 години, с отметка, че изпълняваната работа като
*** е подходяща, и че лицето се нуждае от ***************. Видно е, че точно до
ЕР е подредена молбата му за отпуск за периода 01.02-05.02.2018г., за да се яви
пред ТЕЛК, който отпуск му е разрешен. Непосредствено след това ЕР е подреден
бял лист с написани на ръка аргументи как да се прекрати ТПО на ищеца – първо,
по чл. 325, ал. 1, т. 1 по взаимно съгласие, ако не – по чл. 328, ал. 1, т. 6
от КТ, тъй като не притежава необходимото образование или проф. квалификация,
като в скоби е посочено – „изискваме висше образование”, както и че „чл. 333 за
защита не важи, подчертано, за чл. 328, ал. 1, т. 6, и ***** не присъства в
списъка с болестите за закрила. Веднага след този лист е подредена още една
молба и заповед за отпуск на ищеца от 12 до 20.02.2018г. и предизвестието от
08.02.2018г., връчено на 12.02.2018г. Същото вероятно е изпратено на ищеца по
пощата, тъй като има приложена товарителница с подател работодателя, получена
от ищеца на 09.02.2018г. в 12:00 часа, без посочване съдържание на пратката.
След тях е подредена още една молба за отпуск от 21 до 26.02.2018г., отново ЕР
на ТЕЛК от 2018г., след което е подредена заповедта и справката за приети и
отхвърлени уведомления с дата 15.03.2018г., видно от която уведомлението за
прекр. ТПО на ищеца прието. В ЛТД на
ищеца, преди тр. договор се съдържат части, извадки от два документа, върху
които не фигурира подпис на ищеца и които са в незаверени копия – лист 1 от 2
от задължения за новопостъпили работници, с посочена дата 15.05.2007г., без
подпис на ищеца да е запознат, и първа страница от длъжностна характеристика,
без поле за подпис на служител, без данни за връчване на ищеца, частична, за
длъжност “*******”, с посочена дата на утвърждаване 05.04.2016г., в която е
посочено, че за заемане на длъжността се изисква висше образование, без
конкретизация какво, и две години опит в бранша или трудов договор на
изпитателен срок. Касае се за ксерокопие без заверка, част от документ, без
данни да е връчен на служителя.
Други доказателства във връзка с уволнението на ищеца
не са събирани.
При дотук изложените факти съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна:
Този иск е основателен, а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение -
незаконосъобразна, поради следното:
Не се спори, че заповедта е издадена от носител на работодателската власт,
но в случая не е било налице посоченото в същата основание за прекратяване на
трудовото правоотношение – чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, а именно лицето да не
отговаря на новите по-високи образователно-квалификационни изисквания за
заемане на длъжността. В предизвестието, респ. в заповедта, на първо място
работодателят следва да посочи на какво конкретно изискване не отговаря ищеца –
дали се касае за образование, или професионална квалификация. В предизвестието
и в заповедта е посочено, че лицето не притежава изискваното висше образование
за заемане на длъжността.
За да е налице това основание за уволнение е необходимо да са въведени нови изисквания за образование за
заемане на длъжността, работникът/служителят обективно да не отговаря на тях и
повишаването на изискванията да е настъпило след сключването на трудовия договор, освен ако се касае за нормативно въведени по-високи изисквания за
заемане на длъжността, след възникване на трудовото правоотношение. Следва и да
не е налице злоупотреба от страна на
работодателя при въвеждането им, а именно – същите да са въведени не с цел
подобряване работата в училището, а с цел именно отстраняване на конкретното
лице от заеманата длъжност.
В случая съдът намира, че от представените от работодателя доказателства не
се установява същият да е въвел нови изисквания за заемане на длъжността по
надлежния ред и ищецът да е запознат с това. На първо място, работодателят не
ангажира каквито и да било доказателства какви са били изискванията му за
заемане на сочената длъжност към момента на заемането й, няма каквато и да било
длъжностна характеристика, връчена на ищеца. Същият не ангажира каквито и да
било доказателства да е въвел нови, по-високи образователно-квалификационни
изисквания за заеманата длъжност, и какви са те, да е запознал ищеца със
същите, да му е дал възможност да ангажира доказателства дали отговаря на тях
или не. Също така очевидно е от хронологичното проследяване на документите,
находящи се в ЛТД, списък-образец 1, щатното разписание, както и от протокола
от 04.12.2012г., че непосредствено след представяне на новото ЕР на ТЕЛК от
страна на ищеца е изготвен списък за реда относно прекратяване ТПО на ищеца на
основание, на което да се избегне закрилата по чл. 333 от КТ, и три дни след ЕР
на ТЕЛК е издадено предизвестието, на посоченото в докладната основание.
Следователно самият работодател представя доказателства, че е предприел действия по прекратяване ТПО на
ищеца с цел да уволни едно трудоустроено лице на основание, на което същото да
не може да ползва полагаемата му се закрила. Тоест, налице е злоупотреба с
права от страна на работодателя. Същият не е ангажирал доказателства да и променил
изискванията за заемане на длъжността, като е въвел висше образование, какво
висше образование, каква образователно-квалификационна степен, по коя
специалност, да е уведомил ищеца писмено
за промяната на тези изисквания, както и да му е връчено искане за представяне
на доказателства за това, че отговаря на изискванията. Няма данни ДХ да е
връчвана ан ищеца въобще, нито каквито и да било доказателства какви са старите
и какви – новите изисквания за заемане на длъжността.
Представената страница от ксерокопие на длъжностна характеристика,
невръчена на ищеца, с посочена дата от 2016г., преди назначаването му,
индикира, че дори да е имало изискване за висше образование и ищецът е посочил
в автобиографията си, че притежава такова, но е представил документи само за
средното си икономическо такова, то тези изисквания са били налице и преди
постъпване на ищеца на работа. В случай обаче, че работодателят е наел на
работа лице, което към възникване на ТПО не е имало нужното образование за
заемане на длъжността, същият няма право да прекрати ТПО с този работник на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, тъй като не се касае за нововъведено изискване
за висше образование, освен в случаите, какъвто настоящият не е, когато
нормативен акт въведе императивно по-високо изискване за определено образование
или квалификация за заемане на длъжността. Тази част от ДХ обаче нито е връчена
на ищеца, нито е заверена, нито има х-р на документ по смисъла на ГПК, за да
бъде коментирана.
С оглед на горното, съдът приема за недоказано твърдението на работодателя
да е налице соченото основание за уволнение, и да е налице безспорна
злоупотреба с права от негова страна, при прекр. ТПО на ищеца на соченото
основание, с цел освобождаване от работа трудоустроено лице чрез заобикаляне
закрилата по чл. 333 от КТ, с която се ползва, поради което и уволнението като
незаконно следва да бъде отменено.
По основателността на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение съдът намира следното:
За присъждане на обезщетение поради оставане без работа
следва да бъде уважен искът за признаване уволнението за незаконно и неговата
отмяна, ищецът да докаже, че е останал без работа за периода, за който
претендира обезщетение – в случая от 12 до 19 март 2018г., и размера на
обезщетението. В случая ТПО е прекратено с изтичане на срока на предизвестието,
връчено на 13.02.2018г., който е 30 дни и не спира и не прекъсва при ползване
на отпуск, поради което ТПО е прекратено на посочената в заповедта дата –
12.03.2018г. Това е и декларираната в НАП дата за прекр. на ТПО – спр. л. 77.
На 20.03.2018г. ищецът е започнал работа по ТПО с друг работодател, отново като
търговски представител, като е бил без работа от 12.03.2018г. до 19.03.2018г.
вкл. За изчисляване размера на дължимото за този период обезщетение е изслушано
закл. на в. л. З.М., видно от което обезщетението е за 6 раб. дни и възлиза на
251, 60 лева (двеста петдесет и един лева и шестдесет стотинки). Ето защо искът
ще се уважи в този размер, като за разликата до пълния такъв от 367,98 лева (триста шестдесет и седем лева и
деветдесет и осем стотинки) ще се отхвърли като неоснователен. Законна
лихва не е претендирана, поради което такава не следва да се присъжда.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на
разноски по съразмерност. Ищецът претендира разноски и доказва извършени такива
в размер на 510 лева (петстотин и десет лева) адв. възнаграждение, само по иска
за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, съгл. чл. 7, ал. 1,
т. 1 от наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения. За защита по
другия иск хонорар не е уговорен и не се претендира. Доколкото този иск е
изцяло уважен, хонорарът следва да се присъди изцяло.
Ответната страна има право на разноски съразмерно с отхв.
част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ. Същата в хода на делото е подавала
документи чрез ***********, подписвани от него – ОИМ и една молба за
представяне на досието, без каквито и да било данни да е упълномощавала *****,
да е представлявана от такъв и по делото да са извършвани каквито и да било
действия от такъв. С тези документи разноски не се претендират. С молба,
постъпила в регистратурата след заседанието, ответната страна за пръв път
заявява, че претендира разноски, за юрисконсултско възнаграждение, и представя
отново незаверено ксерокопие на документ – пълномощно на лице, което се твърди
да е ********** на дружеството. Съдът намира, на първо място, искането да е
несвоевременно направено, с молба след заседанието, в което е даден ход на
устните състезания и делото е обявено за решаване, ба второ място – да няма
каквито и да било данни ответникът да е бил представляван от ********* в
производството, същият не е изпратил представител в с.з., по делото са подадени
точно два документа по една страница, подписани от ***, да липсват дори
доказателства лицето, посочено като ********* в молбата след заседанието, да е
служител на дружеството, да притежава висше юридическо образование, да заема
длъжността **********, да е п. на ответника, и да е извършил някакви действия
по делото. С оглед на горното разноски на ответника за отхвърлената част на
иска по чл. 225 от КТ не се следват.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в общ размер
на 130 лева (сто и тридесет лева), от
които 80 лева ДТ за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, и 50 лева ДТ за иска по
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. В негова тежест ще се
възложат и разноските за ССЕ от бюджета на съда в размер на 50 лева (петдесет
лева), и 5 лева (пет лева) – ДТ за изготвена справка от съда от базата данни на
НАП за регистрирани ТПО.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на В.М.И., ЕГН: **********,***, със съдебен
адрес:*** -***, чрез п. адв. Х.Д., извършено с Предизвестие № “*******”. и
Заповед № *** на ************** на „Черноморско злато” АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Поморие, обл. Бургас, промишлена зона,
Й. П., с трудовото правоотношение на В.М.И. се прекратява на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ поради
това, че не притежава необходимото образование за заемане на длъжността, считано от 12.03.2018г., ЗА
НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА „Черноморско злато” АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Поморие, обл. Бургас, промишлена зона,
представлявано от **************** Й. П., да заплати на В.М.И., ЕГН:
**********,***, със съдебен адрес:*** -***, чрез п. адв. Х.Д. сумата от 251, 60 лева (двеста петдесет и един
лева и шестдесет стотинки), представляваща обезщетение
на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 12.03.2018г. – 19.03.2018г.
включително, за който ищецът е останал без работа вследствие на незаконното
уволнение, както и да му заплати сумата от 510
лева (петстотин и десет лева) – разноски за адвокатско възнаграждение, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над сумата от 251, 60 лева (двеста петдесет и един
лева и шестдесет стотинки), до пълния предявен размер от 367, 98 лева (триста шестдесет и седем лева и
деветдесет и осем стотинки), като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на „Черноморско
злато” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Поморие,
обл. Бургас, промишлена зона за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Черноморско злато” АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Поморие, обл. Бургас, промишлена зона,
представлявано от ******** Й. П. да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 130 лева (сто и тридесет лева) – държавна такса върху уважените искове,
сумата от 50 лева (петдесет лева) –
разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда, и сумата от 5 лева (пет лева) – държавна такса за изготвена справка за
регистрирани трудови правоотношения.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от датата, на която е обявено, че ще бъде постановено – 13.07.2018г., на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
ВГ