№ 146
гр. Шумен, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско
дело № 20213630102752 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата си молба ищецът КР. ЕНЧ. П. твърди, че на 02.03.2004 г. сключил с
„ПроКредит Банк (България)“ АД договор за потребителски кредит. По силата на същия,
получил сума в размер на 5000,00 лв. На 21.01.2020 г. П. извършил справка в Централния
кредитен регистър, при която установил, че е налице негово парично задължение към
ответника „ЕОС матрикс“ ЕООД гр. София в размер на 5152,00 лв. Отправил искане до
ответника за информация и коригиране на това вписване, при което му било отговорено, че
вземането на дружеството е в размер на 5809,35 лв. и произтича именно от описания по-
горе договор за кредит, като било прехвърлено на ответника чрез сключен договор за цесия
от 05.01.2015 г. Впоследствие, П. отново поискал от „ЕОС матрикс“ ЕООД заличаване на
вписването поради погасяване на задълженията му поради изтекла давност, но последвал
отказ. Ищецът се снабдил със справка за липса на образувани срещу него изпълнителни дела
от ответника. Поради това, позовавайки се на изтекла погасителна давност, счита, че не
дължи цитираната сума на ответника. Моли съда да постанови решение, по силата на което
да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сума в размер
на 5809,35 лв., представляваща задължение по договор за кредит от 02.03.2004 г., сключен
между ищеца и „ПроКредит банк (България)“ АД, прехвърлено на ищеца чрез сключен
договор за цесия от 05.01.2015 г., както и да му бъдат присъдени деловодни разноски. В
съдебно заседание, по искане на пълномощника на ищеца, е допуснато изменение на
предявения иск, като искането на същия се счита: да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че ищецът няма подлежащо на принудително изпълнение парично
задължение за сума в размер на 5809,35 лв., представляваща задължение по договор за
кредит от 02.03.2004 г., сключен между ищеца и „ПроКредит банк (България)“ АД,
1
прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 05.01.2015 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, подава отговор
на исковата молба. Счита, че предявения иск е недопустим, тъй като ищецът нямал правен
интерес. Дружеството не било предприемало принудителни действия за събиране на
вземането. Намира, че претенцията по същество е неоснователна, поради обстоятелството,
че давността само погасява възможността вземането да бъде събрано по съдебен ред. Моли
претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: не се спори между страните, че на 02.03.2004 г.
КР. ЕНЧ. П. и „Прокредит банк (България)“ АД сключили договор за кредит, по силата на
който банката предоставила на ищеца сума в размер на 5000,00 лв., които заемателят се
задължил да върне в срок до 01.03.2007 г. Съдът констатира от приложената справка за
кредитна задлъжнялост № БНБ-10325/22.01.2020 г., изд. от Централен кредитен регистър
при БНБ, че в същия фигурира задължение на КР. ЕНЧ. П. към „ЕОС матрикс“ ЕООД в
размер на 5152,00 лв. По делото са представени молба вх. № ВЖ-00078/21.02.2020 г. и
писмо изх. № 000374/24.02.2020 г., от които се установява, че ищецът отправил искане до
ответника за информация относно кредитната му задлъжнялост. Последният отговорил, че
вземането му произтича от сключения, описан по-горе, договор за кредит, като е
прехвърлено на дружеството чрез договор за цесия от 05.01.2015 г. Видно от молба вх. №
ВЖ-00360/26.08.2021 г. и писмо изх. № 01410/02.09.2021 г. е, че П. отправил искане до
ответника да отпише задълженията му, позовавайки се на изтекла погасителна давност.
„ЕОС матрикс“ ЕООД заявило, че вземането му възлиза общо на 5809,35 лв. и не е погасено,
а е погасена само възможността да се пристъпи към принудително изпълнение. Съдът
констатира от справка за образувани изпълнителни дела изх. № 16325/03.08.2021 г., изд. от
ЧСИ рег. № 876 на КЧСИ, че по партидата на К.П. в Регистъра на длъжниците към
Камарата няма регистрирани висящи изпълнителни дела.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Ищецът предявява отрицателен установителен иск, като твърди, че в полза на
ответника няма подлежащо на принудително изпълнение парично задължение за сума в
размер на 5809,35 лв., представляваща задължение по договор за кредит от 02.03.2004 г.,
сключен между ищеца и „ПроКредит банк (България)“ АД, прехвърлено на ищеца чрез
сключен договор за цесия от 05.01.2015 г.
За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1
от ГПК в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника се намират в
договорни отношения въз основа на сключени договор за кредит и договор за цесия, т.е., че
последният е материалноправно легитимиран да получи процесната сума. От своя страна
при установяване наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на ищеца,
ответникът носи тежестта да докаже осъществяването на релевантните за възникване на
вземането предпоставки. Ответникът оспорва допустимостта на претенцията, твърдейки, че
2
К.П. няма правен интерес за предявяването й, тъй като ответното дружество не оспорва
всички обстоятелства в исковата молба. Настоящият състав намира, че ищецът доказа
наличието на тази положителна абсолютна процесуална предпоставка за правото си на иск.
Правният интерес е налице поради обстоятелството, че задължението на ищеца фигурира
във водения от Българската народна банка Централен кредитен регистър. Това
обстоятелство се явява евентуална пречка при сключване от П. на бъдещи договори за
кредит с банкови институции.
„ЕОС матрикс“ ЕООД признава всички обстоятелства в исковата молба – наличието
на сключени договор за кредит и за прехвърляне на вземания, липса на предприети от
кредитора действия по принудително събиране на вземанията по договора за кредит,
изтичане на петгодишен срок от настъпване на изискуемостта на всички задължения по
договора за кредит.
От всички безпротиворечиви доказателства и от признаването от страна на ответника
на неизгодните за него факти, се доказа по безспорен начин, че ищецът няма подлежащо на
принудително изпълнение парично задължение за сума в размер на 5809,35 лв.,
представляваща задължение по договор за кредит от 02.03.2004 г., сключен между ищеца и
„ПроКредит банк (България)“ АД, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от
05.01.2015 г.
Предвид гореизложеното се обуславя извода, че предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По искането на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане
на по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските, представляващи заплатеното от
ищеца възнаграждение за адвокат:
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди
по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено възнаграждение за
адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. В процесния случай, в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на
възнаграждението възлиза на 620,47 лв. Уговореният и платен от ищеца на пълномощника
му адвокат възнаграждение се равнява на 700,00 лева. Съдът, след преценка на правната и
фактическа сложност на настоящия спор, намира, че заплатеното от ищеца възнаграждение
за един адвокат за представителство и защита в първоинстанционното производство, от
образуването му, до приключване на устните състезания, вкл. за изготвяне на исковата
молба и участие в съдебно заседание, не е прекомерно съобразно сложността на делото и не
следва да се присъжда в по-нисък размер. Касае се за процесуално представителство по
отрицателен установителен иск, участие в събиране на доказателства и в съдебно заседание,
за което е уговорен общ размер на възнаграждение, надвишаващ със 79,53 лв. законния
минимален размер. Тази степен на надвишаване, според съда, не следва да бъде оценявана
като нарушаваща законовите изисквания за справедливост и обоснованост, въведени с
нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, още по-малко – като обуславяща прекомерност по смисъла на
3
чл. 78, ал. 5 от ГПК. Изложените съображения обуславят извода за неоснователност на
искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ищцата. Ето защо, при решаването на въпросите за
възлагане на разноските по делото, същите, представляващи платено от ответника
възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат съобразявани в пълния им уговорен и
заплатен размер от 700,00 лева. Неоснователно е и възражението на ответника, че с
поведението не е дал повод за образуване на делото, тъй като същият и понастоящем отрича
основателността на претенцията на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, предвид направеното искане и с оглед изхода на
делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените пред настоящата
инстанция разноски в общ размер на 932,37 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на
КР. ЕНЧ. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Шумен, ул. „В.А“ № 70, вх. 3, ет. 1, ап.
50 и на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК ***, със седалище гр. София, адрес на управление
гр. София 1715, обл. Шумен, район Витоша, ж.к. „М.д”, ул. „Р.П.к“ № 4-6, представлявано
от Р.И.М.Т, че КР. ЕНЧ. П. няма подлежащо на принудително изпълнение парично
задължение към на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД за сума в размер на 5809,35 лв. (пет хиляди
осемстотин и девет лева и 35 стотинки), представляваща задължение по договор за кредит
от 02.03.2004 г., сключен между КР. ЕНЧ. П. и „ПроКредит банк (България)“ АД,
прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 05.01.2015 г.
ОСЪЖДА „ЕОС матрикс” ЕООД гр. София да заплати на КР. ЕНЧ. П. направените
деловодни разноски в размер на 932,37 лв. (деветстотин тридесет и два лева и 37 стотинки).
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4