ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 7528.09.2020 г.Град Велико Търново
Окръжен съд – Велико Търново
На 28.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Христо Томов
Светослав Иванов
Прокурор:Окръжна прокуратура - Велико Търново
като разгледа докладваното от Христо Томов Въззивно частно наказателно
дело № 20204100600343 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.
С определение № 112 от 08.07.2020 г. постановено по ЧНД № 168 по описа на
Свищовския районен съд за 2020 година, състав на съда отменил постановлението от
10.04.2020 г. на прокурор ЛМ при Районна прокуратура гр. Свищов за прекратяване на
досъдебно производство, с което производството под № ЗМ - 23/2017 г. по описа на РУ
Свищов /преписка № 957/2016 г. на прокуратурата/ било прекратено на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 4 от НПК, поради липса на извършено
престъпление от ИДИ и ЛГН.
Наред с това делото било върнато на прокурора за продължаване на
наказателното производство и изпълнение на дадените в обстоятелствената част на
съдебния акт указания.
Съдът се разпоредил съобщение за изготвения от него акт да се изпрати освен на
двете обвиняеми лица, ИДИ и ЛГН, още и на РП Свищов, както и на възприетите от
прокурора, а по-късно и от съда за пострадали, посочените в постановлението и
определението лица.
Тоест наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не
съставлява престъпление, както и поради това, че деецът е починал.
Първоинстанционният съд преценил и направил извод, макар и това да не е било
изрично обективирано, че депозираната жалба против постановлението за прекратяване
1
на досъдебно производство под № ЗМ - 23/2017 г. по описа на РУ Свищов /преписка №
957/2016 г. на прокуратурата/, образувано и водено срещу неизвестен извършител за
извършено престъпление по чл. 313, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК е процесуално
допустима, тъй като е подадена от лице, което има активна легитимация и следва да се
разгледа по същество. Разгледана по същество, от възприетата фактическа обстановка
и събрани по делото доказателства, районният съд намерил, че жалбата се явява
основателна.
Срещу съдебния акт постъпил частен протест от Районна прокуратура гр.
Свищов, чрез процесуалния представител по закон и наблюдаващ делото прокурор Л
М, която съобразно приложената разписка за получено обявление го е получила
/обявлението/ на 15.07.2020 г.. В протеста са наведени основания за отмяна на
съдебното определение от 08.07.2020 г. изцяло предвид неговата необоснованост и
незаконосъобразност, като според прокурора то се явява също така немотивирано и
неправилно. В подкрепа на това обвинителят твърди, че с акта на РС - Свищов е прието
наличието на пропуск в разследването. Нямало подробен разпит на нотариус А, която
следвало да отговори според съда на въпросите, какво са обяснили двете обвиняеми -
ИДИ и ЛГН за декларацията, дали им е било обяснено от нотариуса какви са правните
последици от декларацията и за нейното значение. Това се явявало пречка за
събирането на доказателства в пълнота, които да могат да обосноват несъмнен извод
относно извършените деяния. Изложеното единствено послужило за отмяна на
постановлението за прекратяване на наказателно производство на от 10.04.2020 г. и
указването на нов подробен разпит на последния нотариус, пред който била ползвана
декларацията създадена от починалия К Д.
Прокурорът изразява несъгласие с извода на решилия делото съдия, че именно
допълнителен разпит на нотариус А би променил фактическата обстановка по делото,
тъй като самата декларация се явявала плод на обичайната практика на нотариусите, и
тя не е била нормативно изискуема, за да имат те /нотариусите/ някакви задължения
във връзка с нея.
Твърдят се допуснати неправилни от гледна точка на процесуалния и материалния
закон действия и направени изводи от съда. По - нататък в протеста се излагат
собствени аргументи и по съществото на спора. Не се представят писмени
доказателства към частния протест и не се прави искане за събиране на допълнителни
такива, а се иска само изцяло отмяна на определението.
При това се моли съда да потвърди и постановлението за прекратяване на
досъдебното производство.
Настоящата съдебна инстанция намира, че частния протест е процесуално
допустим и подаден в срок, а разгледан по същество се явява и основателен, макар и на
2
друго правно основание по отношение прекратяването на наказателното производство.
Това налага изменение на постановлението от 10.04.2020 г. на прокурор Л Мпри
Районна прокуратура гр. Свищов за прекратяване на досъдебно производство, с което
производството под № ЗМ - 23/2017 г. по описа на РУ Свищов е прекратено.
Съдът като взе предвид законосъобразността на администрирането на
прокурорската преписка и делото, връчването на постановлението и определението,
представените писмени доказателства с тях и към протеста, намира за установено
следното:
Досъдебното производство под № ЗМ - 23/2017 г. по описа на РУ Свищов
/прокурорска преписка № 957/2016 г. на прокуратурата/ е образувано на 20.01.2017 г.
от С Н - прокурор в Районна прокуратура - Свищов и водено за това, че за времето от
10.10.2012 г. в гр. Горна Оряховица и на 07.08.2013 г. в гр. Свищов неизвестен
извършител е потвърдил неистина в частен документ – декларация, че Л П Х и Л Х Т е
едно и също лице и е употребен този документ като доказателство за невярно
удостоверените обстоятелства - престъпление по чл. 313, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
Разследването е приключило на 20.03.2020 г. и материалите са изпратени на РП гр.
Свищов от разследващия орган Т И - разследващ полицай към РУ Свищов с мнение за
прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
По делото са привлечени като обвиняеми и съответно наложени мерки за процесуална
принуда спрямо лицата, както следва – с постановлението от 22.01.2020 г. е повдигнато
и предявено на 27.02.2020 г. на И Д И обвинение по чл. 313, ал. 1 от НК и с
постановлението от 22.01.2020 г. е повдигнато и предявено на 02.03.2020 г. на ЛГН
обвинение по чл. 313, ал. 1 от НК. На двете обвиняеми лица е взета мярка за
неотклонение „подписка“.
За да прекрати наказателното производство по горното дело с постановлението
си от 10.04.2020 г. наблюдаващият прокурор Л М приела, че от фактическа страна не са
налице всички изискуеми елементи изграждащи обективната страна на деяние,
наказуемо по чл. 313, ал. 1 от НК или друг състав от този член на НК. Счита, че се
касае за извършено престъпление от К Й Д по чл. 212, ал. 1 от НК по отношение
актовете на имуществено разпореждане с идеални части от недвижими имоти без
правно основание въз основа на невярно деклариране извършено от него пред
нотариус Б в гр. Велико Търново, за която му дейност наказателна отговорност не е
била реализирана поради това, че същият починал на 12.04.2017 г.
При тези данни настоящият състав намира, че протестираното определение е
недопустимо. Същото е постановено в проведено недопустимо съдебно производство
по реда на чл. 243, ал. 4 и 5 от НПК. Това е така, по следните съображения:
3
Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК, препис от постановлението за
прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на
пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които
могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в
седемдневен срок от получаването на преписа. Посоченото показва, че в цитираната
законова разпоредба изрично са посочени лицата, които са легитимирани да подават
жалба против постановление за прекратяване на наказателно производство, като
кръгът на тези лица не може да бъде разширяван по усмотрение на прокурора или
съда. По смисъла на посочения законов текст това са обвиняемият, по отношение на
когото производството е прекратено; пострадалите от престъплението или техните
наследници; или ощетеното юридическо лице, т.е. законодателят изчерпателно е
посочил кръга от лицата, чиито права и законни интереси биха могли да бъдат
засегнати от прекратяването на наказателното производство, с оглед възможността да
защитят същите чрез предизвикване на съдебен контрол в досъдебното производство,
чрез подаване на жалба против постановлението за прекратяване. Кръгът на
посочените в цитираната законова разпоредба лица съвпада с тези, които биха имали
правен интерес да се конституират като страни в наказателния процес - като
граждански ищци или частни обвинители /или и в двете качества/. С други думи,
оправомощени да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателно производство са само и единствено тези лица, които имат пряк и
непосредствен личен интерес от защита на евентуално засегнати от прекратяването на
наказателното производство техни права и законни интереси, но не и всяко друго лице,
което е логично, имайки предвид, че законодателя е възложил защитата на
обществения интерес в случаите на извършено престъпление от общ характер именно
на прокурора.
В настоящият случай е видно от събраните на досъдебното производство
доказателства /Постановленията от 22.01.2020 г., с които по делото са привлечени като
обвиняеми и съответно е взета мярка за процесуална принуда на ИД И и ЛГН – от лист
1 до лист 6 на том втори от ДП/, че двете посочени лица са придобили процесуалното
качество на обвиняеми. Посоченото, наред с обстоятелството,че прекратеното
наказателно производство по досъдебно производство под № ЗМ - 23/2017 г. по описа
на РУ Свищов е образувано и водено срещу неизвестен извършител за извършено
престъпление по чл. 313, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК - за това, че за времето от
10.10.2012 г. в гр. Горна Оряховица и на 07.08.2013 г. в гр. Свищов е потвърдил
неистина в частен документ – декларация, че Л П Х и Л Х Т е едно и също лице и е
употребен този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства,
налага извода, че по никакъв начин не са засегнати права и законни интереси на
свидетелите, определени от СвРС и прокуратурата като пострадали В. Б. Л. , Г Н Ж, Р
4
П В, И Н П, Н Н М, К Б К, Г Б К и П Г Д, които биха могли да бъдат предмет на
защита, чрез обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното
производство по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.
Това е така, тъй като твърдяните имуществени вреди не биха могли да настъпят
конкретно от престъплението по чл. 313, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, предмет на
разглеждане по делото.
От съдържанието на разпоредбата на чл. 243, ал. 5 от НПК следва изводът, че в
това производство съдът проверява законосъобразността и обосноваността на
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, само
ако бъде сезиран от лицата, посочени в този текст, на ал. 4, които лица са изчерпателно
изброени в закона. Това са обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или
ощетеното юридическо лице. Основната предпоставка за наличие на процесуална
правоспособност пострадалият, според разпоредбите на чл. 74, ал. 1, чл. 76 и чл. 84, ал.
1 от НПК, да встъпи като страна в наказателния процес е твърдените от него
имуществени и неимуществени вреди от престъплението да са претърпени от
конкретното престъпление. В настоящия случай жалбата пред СвРС срещу
постановлението за прекратяване на наказателното производство е подадена от лица,
което нямат качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК, поради което
за жалбоподателката не е налице правен интерес от обжалване на постановлението за
прекратяване на наказателното производство и подадената от нея и процесуалния и
представител жалба е процесуално недопустима, съгласно чл. 243, ал. 4 от НПК.
С оглед специфичния обект на документните престъпления /обществените
отношения, свързани с реда и правната сигурност на документирането/, правилно
първоинстанционният съд е приел, че пострадал от документно престъпление не може
да бъде определено физическо лице. Тези престъпления са формални и не се изисква
настъпване на определен противоправен резултат. Същите не съдържат от обективна
страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено лице като
пострадало по смисъла на чл. 74 от НПК. Разбира се това не означава, че при
формалните престъпления, каквото е и процесното, при които вредните последици не
са признаци от състава на престъплението, вредни последици не са налице. Поначало
липсата на съставомерни вреди при тях не може да изключи предпоставяне увреждане
или застрашаване на обществените отношения на по-широк кръг правни субекти или
на обществото като цяло, а не на отделно лице - пострадал, което обективно да се
конституира като частен обвинител или граждански ищец, каквато възможност е
налице при резултатните престъпления. Отделни права на гражданите могат да бъдат
засегнати от незаконосъобразното съставяне и използване на официални и частни
документи, но това само по себе си не означава, че жалбоподателката е придобила
5
качеството на пострадала, предвид обществените отношения, защитени пряко от
посегателствата по смисъла на Глава девета от НК.
При липсата на пострадал от документно престъпление по НК и съответно
липсата на качеството на пострадала по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК на
жалбоподателката от разследваното престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, неправилно
първостепенният съд е приел, че В. Б. Л. , а и останалите лица /посочени като
пострадали/ са от кръга на процесуално легитимираните лица, които имат възможност
на атакуват прокурорския акт, и противно на закона е разгледал жалбата и срещу
постановлението на прокурора от Районна прокуратура – Свищов за прекратяване на
наказателното производство. Или, налага се извода, че последната /макар и по нейн
сигнал да е инициирано наказателното производство/, по същество няма качеството на
"пострадал" от престъплението, поради което не е легитимирана да обжалва
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство по
образуваното досъдебно производство под № ЗМ - 23/2017 г. по описа на РУ Свищов.
Впрочем, в тази връзка следва да се отбележи, че това обстоятелство не е било
съобразено и от прокурора при РП - Свищов, поради което неправилно същият е
постановил препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство
да се връчи на В. Б. Л. и останалите посочени по-горе лица, вместо да изпрати такъв
препис само на обвиняемите по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК, а именно - И Д И и
ЛГН. Следва да се посочи също, че правото на И Д И да обжалва постановлението за
прекратяване на наказателното производство не е преклудирано, доколкото препис от
това постановление не и е връчван или изпращан и срокът по чл. 243, ал. 4 от НПК
спрямо нея не е започнал да тече. Това, че отбелязано върху плика „писмовната пратка
е непотърсена“ не прави процедурата по изпращането и връчването изпълнена.
При постановяване на постановлението за прекратяване, а по-късно и на
определението е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила
свързано с неприлагането на давността. По делото са привлечени като обвиняеми и
съответно взети мерки за процесуална принуда на лицата, както следва – на И Д И с
постановление от 22.01.2020 г. е повдигнато, а на 27.02.2020 г. и предявено обвинение
по чл. 313, ал. 1 от НК, съответно на ЛГН с постановлението от 22.01.2020 г. е
повдигнато, а на 02.03.2020 г. предявено обвинение по чл. 313, ал. 1 от НК. На двете
обвиняеми лица е взета мярка за неотклонение „подписка“.
Досъдебното производство под № ЗМ - 23/2017 г. по описа на РУ Свищов
/прокурорска преписка № 957/2016 г. на прокуратурата/ е образувано на 20.01.2017 г. и
водено за това, че за времето от 10.10.2012 г. в гр. Горна Оряховица и на 07.08.2013 г. в
гр. Свищов неизвестен извършител е потвърдил неистина в частен документ –
декларация, че Л П Х и Л Х Т е едно и също лице и е употребен този документ като
6
доказателство за невярно удостоверените обстоятелства - престъпление по чл. 313, ал.
3, във вр. с ал. 1 от НК. За това деяние към момента на извършването му законодателят
е предвидил възможност за налагане на наказание от една до три години лишаване от
свобода или с глоба от сто до триста лева.
При тези данни по отношение на този подсъдим е следвало да намери
приложение разпоредбата на чл. 243, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 3 от
НПК, като първо прокурорът, а в последствие и съдията-докладчик прекрати
наказателното производство, без да разглежда делото по същество и да взема решение
за неговото връщане. Това е така, защото наказателното преследване по отношение на
двете обвиняеми е погасено по давност. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК давностният
срок за наказателно преследване за престъпление, наказуемо с наказание до три години
лишаване от свобода е пет години. Този срок е изтекъл още преди датата на
произнасяне на прокурора и с внасяне на производството в съда. Преди тази дата е
изтекла относителната давност тъй като по чл. 81, ал. 2 от НК наказателното
преследване спрямо обвиняемите ИДИ и ЛГН не е било прекъсвано от момента на
повдигане и предявяване на обвиненията им, тъй като не са извършвани други действия
от надлежните органи за преследване спрямо тези лица, която давност за И и Н е пет
години считано от 07.08.2013 г. и е изтекла към 07.08.2018 година. Тоест към момента
на привличането им в качество на обвиняеми лица, двете жени са се намирали в
условията на изтекла обикновена давност, обстоятелство несъобразено от
прокуратурата.
Изтеклата абсолютна давност не позволява образуването на наказателно
производство нито поначало висящност и последващо движение на делото, ако същата
констатация е направена след неговото образуване.
Като не е изпълнил задълженията си и не е прекратил наказателното
производство при наличието на законова предпоставка за това - изтекла давност –
прокурорът, а по - късно и районният съд е допуснал нарушение на процесуалните
правила. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и е
основание за отмяна на определението на СвРС по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК и
основание за изменение на постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
Наред с това и като не е съобразил изложеното, и без да извърши наложителната
проверка на допустимостта на жалбата против прекратяването на наказателното
производство с оглед легитимацията на обжалващия постановлението /а е извършил
преценка на нейната допустимост само с оглед спазване на законоустановения срок за
обжалване/, разглеждайки жалбата по същество, първоинстанционният съд е
постановил недопустим съдебен акт. Това налага обжалваното определение да бъде
7
отменено, като бъде постановено друго такова, с което жалбата на В. Б. Л. против
постановлението за прекратяване на наказателното производство, водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, да бъде оставена без
разглеждане, като недопустима, както и следва да бъде прекратено съдебното
производство с правно основание чл. 243, ал. 5 от НПК, като недопустимо.
При това положение и при липсата на предпоставки за упражняването на
съдебен контрол в досъдебното производство върху постановлението от 10.04.2020 г.
на прокурор Л М при Районна прокуратура гр. Свищов за прекратяване на досъдебно
производство, с което производството под № ЗМ - 23/2017 г. по описа на РУ Свищов
/преписка № 957/2016 г. на прокуратурата/, настоящата инстанция не следва да се
произнася относно правилността - обосноваността и законосъобразността на същото
извън вече казаното по - горе в мотивите, респ. не следва да бъдат обсъждани
изложените в жалбата на В. Б. Л. доводи и съображения в тази връзка.
Водим от изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Великотърновският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 112 от 08.07.2020 г. постановено по ЧНД № 168 по
описа на Свищовски районен съд за 2020 година, с което е отменено постановление от
10.04.2020 г. на прокурор ЛМ при Районна прокуратура гр. Свищов за прекратяване на
досъдебно производство под № ЗМ - 23/2017 г. по описа на РУ Свищов /преписка №
957/2016 г. на прокуратурата/, образувано и водено срещу неизвестен извършител за
извършено престъпление по чл. 313, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. Б. Л. против Постановление от
10.04.2020 г. на Районна прокуратура гр. Свищов за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № ЗМ - 23/2017 г. по описа на РУ Свищов,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 313, ал. 3, във вр. с ал. 1
от НК, като недопустима.
ИЗМЕНЯ постановлението от 10.04.2020 г. на Районна прокуратура гр. Свищов
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ -
23/2017 г. по описа на РУ Свищов относно основанието за прекратяване, като на
основание чл. 243, ал. 6, т. 2, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК ПРЕКРАТЯВА
наказателното производство по № ЗМ - 23/2017 г. поради погасяване на наказателната
отговорност и изтичане на предвидената в закона давност.
8
Определението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9